Държавен вестник, брой 30 от 22.III

1. СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ

2. ОБОРУДВАНЕ

СЪДЪРЖАНИЕ

НЕВРОХИРУРГИЯ 272

ФУНКЦИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛИСТА НЕВРОХИРУРГ 272

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ 275

ОБОРУДВАНЕ НА КАБИНЕТА НА СПЕЦИАЛИСТА НЕВРОХИРУРГ 275

СЪДОВА ХИРУРГИЯ 277

ФУНКЦИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛИСТA ПО СЪДОВА ХИРУРГИЯ 277

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ 281

ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН МИНИМУМ ОБОРУДВАНЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР СЪС СЪДОВ ХИРУРГ 281

ГРЪДНА ХИРУРГИЯ 283

ФУНКЦИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛИСТ ПО ГРЪДНА ХИРУРГИЯ 283

ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН МИНИМУМ ОТ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО ГРЪДНИЯТ ХИРУРГ ИЗВЪРШВА 286

ИЗИСКВАНИЯ НА РЗОК ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР С ГРЪДЕН ХИРУРГ 287

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ДЕЙНОСТИ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКИ ЕКСПЕРТ 289

ФУНКЦИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛИСТА ПО СЪДЕБНА МЕДИЦИНА 289

ИНВАЗИВНА И ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНА КАРДИОЛОГИЯ 290

ФУНКЦИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛИСТА ПО ИНВАЗИВНА И ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНА КАРДИОЛОГИЯ 290

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ 293

АНЕСТЕЗИОЛОГИЯ 293

ФУНКЦИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛИСТ ПО АНЕСТЕЗИОЛОГИЯ И ИНТЕНЗИВНО ЛЕЧЕНИЕ 293

АМБУЛАТОРНА АНЕСТЕЗИЯ 295

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ АНЕСТЕЗИОЛОГИЧНИ ДЕЙНОСТИ 296

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ 296

ИЗИСКВАНИЯ НА РЗОК ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР С АНЕСТЕЗИОЛОГ 297

СЪРДЕЧНА ХИРУРГИЯ 300

ФУНЦИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛИСТ ПО СЪРДЕЧНА ХИРУРГИЯ 300

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ 303

ИЗИСКВАНИЯ НА РЗОК ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР СЪС СПЕЦИАЛИСТ ПО СЪРДЕЧНА ХИРУРГИЯ 303

ФУНКЦИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛИСТА НЕВРОХИРУРГ

За извършване на цялостния обем на специализираната лечебно-диагностична, профилактична и рехабилитационна неврохирургична дейност неврохирургът трябва да притежава задълбочени познания за епидемиологията, етиопатогенезата, клиничната картина и протичането на неврохирургичните заболявания, да познава съвременните методи за тяхната диагностика, неврохирургично и консервативно лечение, профилактика и рехалибитация.

В ежедневната си дейност неврохирургът работи в няколко основни направления:

I. Диагностично-лечебна дейност

1. Неврохирургът снема подробна анамнеза за сегашното състояние на пациента:

* сегашни оплаквания;

* давност на тези оплаквания;

* промяна в протичането им - задълбочаване, отслабване, изчезване;

* подробна фамилна анамнеза - фамилна обремененост и връзката й със сегашното състояние.

2. Извършва общ и локален соматичен статус по органи и системи със специализиран неврохирургичен статус:

* оглед, палпация, перкусия и аускултация на белодробна, сърдечно-съдова, храносмилателна, отделителна, хемопоетична и неврологична система;

* оглед, палпация, перкусия и аускултация на засегнатия орган.

3. Познава характеристиката и клиничното значение на основните симптоми и синдроми на неврохирургичните заболявания.

4. Познава методиката, същността, диагностичните възможности и интерпретация на резултатите от клиничните, параклиничните кръвни и биохимични, микробиологични, цитологични, хистопатологични, рентгенови (рентгеноскопия, конвенкционална томография, рентгенография, КАТ, ЯМР, рентгеноконтрастни методи), ехографски, сцинтиграфски, функционални, КГА, ЕКГ и ехокардиографски изследвания, биопсични и хемостазиологични изследвания в диагностиката на неврохирургичнит заболявания.

5. Извършва вземането на материал за изследвания в специализираните лаборатории, като предварително подготвя пациента за провежданото изследване и организира съхранението и транспорта му.

6. Изгражда най-подходящ терапевтичен и хирургичен подход за етиологично и симптоматично лечение на неврохирургичните болести и придружаващите заболявания при всеки конкретен пациент, ръководен от анамнезата, клиничния статус и резултатите от параклиничните и инструменталните изследвания и съобразен с правилата за добра медицинска практика, препоръчани от НЗОК.

7. Познава медицинските и отчетните формуляри (бланки) и стриктно води медицинската документация.

8. Познава критериите за хоспитализация на пациенти с неврохирургични заболявания (остри, изострени и хронични) и при необходимост ги насочва към специализираната болнична помощ за допълнително диагностично уточняване (инвазивни методи) и хирургично лечение.

9. Познава показанията и противопоказанията за хирургично лечение на пациенти с доброкачествени и злокачествени процеси и ги подготвя за диагностична, палиативна и радикална оперативна интервенция (включително с тестуване за алергия към лекарствени средства и анестетици и кръвна група). Проследява оперирани болни в късния постоперативен период (след 30-ия ден), като извършва профилактика, откриване и лечение на евентуални усложнения.

10. Притежава знания и умения за овладяване на спешните състояния в неврохирургията.

11. Притежава необходимите теоретични познания и практически умения за извършване на диагностични и лечебни дейности на:

* всички травми на меките тъкани на главата и шията;

* черепно-мозъчни травми и техните ранни и късни усложнения;

* травми на периферните нерви;

* всички видове травми на гръбначния стълб и гръбначния мозък;

* орбитални и краниоорбитални травми;

* орбитални и краниоорбитални тумори;

* тумори на нервната система - първични и метастатични;

* всички съдови заболявания на главния и гръбначния мозък - исхемични и хеморагични;

* лумбални, шийни и торакални дискогенни синдроми - спондилоза, дискови хернии, радикулопатии;

* възпалителни заболявания на нервната система - менингити, енцефалити, абсцеси и остеомиелити (черепни и гръбначни);

* паразитози на нервната система;

* болеви синдроми - невралгии и интервенции върху болкопроводящите пътища;

* епилепсия;

* екстрапирамидни дискинезии;

* аномалии на развитието и малформации на нервната система - краниостенози, микроцефалии, хидроцефалии, дизрафизъм на черепа и гръбначния стълб.

12. При необходимост извършва:

13. Изписва необходимите за лечението на пациентите лекарствени средства.

14. Извършва следните видове прегледи:

II. Профилактична дейност

Извършва профилактична дейност, свързана с работа по програмите за управление на здравните приоритети, отнасящи се до специализираната извънболнична помощ по неврохирургия.

III. Рехабилитационна дейност

1. Профилактика, проследяване, диагностика и своевременно лечение на очакваните усложнения при пациенти с неврохирургичнит заболявания.

2. Определяне и динамична корекция на двигателния режим и параметрите за качество на живот при неврохирургично болни.

IV. Диспансеризация

Извършва диспансеризация съобразно съществуващата нормативна уредба.

V. Извършва експертиза на неработоспособността и здравословното състояние на пациентите съобразно съществуващата нормативна уредба.

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ

ОБОРУДВАНЕ НА КАБИНЕТА НА СПЕЦИАЛИСТА НЕВРОХИРУРГ

Помещения

Според изискванията на ХЕИ

Оборудване

Инструментариум

Консумативи

Канцеларски материали, документи

ФУНКЦИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛИСТA ПО СЪДОВА ХИРУРГИЯ

Съдовата хирургия е профилна хирургична специалност, занимаваща се с диагностиката, лечението (оперативно и консервативно), профилактиката и рехабилитацията на заболяванията и травмите на съдовете на човешкия организъм - аорта, артерии, вени и лимфни съдове, с изключение на съдовете на сърцето, вътречерепните съдове и аневризмите на гръдната аорта (традиционни области на кардиологията, кардиохирургията, неврологията и неврохирургията).

За извършване на цялостния обем на специализираната диагностична, лечебна, профилактична и рехабилитационна дейност в областта на съдовите заболявания съдовият хирург трябва да притежава задълбочени познания за етиопатогенезата, патоанатомията, клиничната картина и вариантите на протичане на съдовите заболявания, да познава основно съвременните методи за тяхната диагностика, хирургично лечение, профилактика и рехабилитация.

В ежедневната си дейност съдовият хирург работи в няколко основни направления:

I. Диагностично-лечебна дейност

1. Насочена анамнеза с оглед прецизиране характера на оплакванията, тяхната давност, промяната им във времето и в зависимост от натоварването (определяне стадия на ХАНК и ХВЕНК), фамилна анамнеза и данни за професионални и други вредности.

2. Общ статус, пулс (характеристика, фреквенция, ритъм), кръвно налягане, температура на болния.

3. Специален статус:

* общ оглед и палпация на крайниците, оценка на отоците и кожните изменения, както и на състоянието на повърхностната венозна система;

* ангиологичен статус, вкл. палпация на артериален пулс на всички достъпни места, аускултация на каротидите, на абдоминалната аорта и целия корем, на бедрените и подключичните артерии.

4. Интерпретация на документирано Доплерово изследване за оценка стадия на ХАНК и на ХВЕНК.

5. Интерпретиране на извършените други специални изследвания: ехография, фотоплетозмография, КТ, ангиография и др. с оглед оформяне на диагнозата.

6. Поставяне на точна и изчерпателна ангиологична диагноза, която се документира съгласно изискванията на НЗОК.

7. Изграждане и документиране на консултативно становище по отношение на необходимостта от хоспитализация, оперативно лечение и операбилност на пациента съгласно правилата за добра медицинска практика (ДМП).

8. Изграждане на най-подходящ индивидуален подход за пациента с оформяне на цялостен лечебен план, вкл. за вазоактивна терапия в амбулаторни условия.

9. Оценка на резултата от извършената оперативна интервенция или неоперативно лечение на база на обективното изследване съгласно ДМП.

10. Насочване на болния за необходимите лабораторни и инструментални изследвания, необходими за прецизиране на диагнозата и планирания обем на оперативно лечение.

11. Насочване на пациента за контролни изследвания (вкл. протромбиново време).

12. Консултиране на болния със специалисти с оглед подготовката му за оперативна интервенция в амбулаторни условия или в специализирана клиника по съдови заболявания.

13. Извършване на спешна хирургична намеса (кръвоспиране) или кардио-пулмонална ресусцитация при необходимост.

15. Информиране на болния за неговото заболяване и вземане на съгласието му за предстоящи инвазивни изследвания и оперативни намеси.

14. Стриктно водене на медицинската документация.

За извършване на прецизна диагностична дейност, оперативно и консервативно лечение съдовият хирург трябва да познава основно следните нозологични единици:

1. Остра артериална недостатъчност (непроходимост) на крайниците.

2. Хронична артериална недостатъчност (непроходимост) на крайниците (ХАНК), вкл. Синдром Льориш.

3. Каротидна артериална недостатъчност вследствие стенотични процеси на екстракраниалните мозъчни артерии, заплашващи със или вече причинен инсулт.

4. Вертебробазиларна артериална недостатъчност на базата на облитерации на вертебралните артерии, подключичните артерии или трункус брахиоцефаликус (вкл. синдрома на подключичния крадец).

5. Автоимунни възпалителни заболявания на артериите от рода на Тромбанги-итис облитеранс - ТАО (или Морбус Бюргери), Морбус Такайасу и Морбус Хортон.

6. Невроваскуларен компресионен синдром на горния крайник, известен още като Синдром на изхода на гръдния кош (Торацис-аутлет синдром).

7. Феномен на Рейно, Морбус Рейно, Синдром на Рейно (при микроемболии, артериити или колагенози на малки артерии).

8. Остра и хронична недостатъчност на мезентериалните артерии (вкл. ангина или диспрагия абдоминалис и емболия на горната мезентериална артерия).

9. Вазоренална хипертония от патологични промени в бъбречните артерии.

10. Увреждане на малките артерии от хронични микротравми (вибрационна болест).

11. Диабетна макроангиопатия с развитие на исхемичен синдром (исхемично диабетно стъпало).

12. Аневризми на абдоминална аорта.

13. Аневризми на периферни артерии.

14. Аневризми на висцерални и сънни артерии.

15. Травми на магистрални артерии, вени, дуктус торацикус и техните усложнения.

16. Тромбофлебит на повърхностни вени.

17. Дълбока венозна тромбоза - ДВТ (флеботромбоза), причиняваща остра венозна недостатъчност и водеща до белодробна емболия.

18. Хронична венозна недостатъчност на крайниците (ХВЕНК), причинена от първична варикоза (варици).

19. Хронична венозна недостатъчност на крайниците (ХВЕНК) вследствие посттромбофлебитен синдром (ПТФС) с вторична варикоза и кожни промени, вкл. улкус крурис венозум.

20. Лимфедем на крайниците, първичен и вторичен, вкл. неговият краен стадий, наречен елефантиазис (слонска болест).

21. Вродени съдови малформации (ангиодисплазии, съдови пороци) на артерии, вени и лимфни съдове, вкл. артериовенозни фистули, венозни аневризми и съдови тумори (хемангиоми).

22. Създаване на съдов достъп (първичен, вторичен и третичен) за провеждане на хрониодиализа при болни с ХБН.

23. Участие в трансплантацията на органи.

24. Участие при отстраняване на туморни процеси, обхващащи големи кръвоносни съдове, вкл. при синдромите на горна или долна празна вена.

25. Участие при всички ендоваскуларни хирургични намеси.

II. Профилактична дейност

Участие в националните програми за профилактика на съдовите заболявания.

III. Рехабилитация на съдовите заболявания

Определя цялостния режим на пациента и корекции в него, вкл. дозирано натоварване с определен двигателен режим при артериопатии, периодична елевация на крайника и носене на подходящи еластични чорапи при ХВЕНК и автомасажиращи компресионни превръзки при лимфедема и др.

IV. Диспансеризация

Извършва диспансеризация съгласно съществуващата нормативна уредба.

V. Експертна дейност

Извършва експертиза за временна и трайна неработоспособност на пациентите съгласно съществуващата нормативна уредба.

VI. При необходимост извършва

Изписва необходимите за лечението на пациентите лекарствени средства.

VII. Извършва следните видове прегледи:

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ

ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН МИНИМУМ ОБОРУДВАНЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР СЪС СЪДОВ ХИРУРГ

Помещения

Според изискванията на ХЕИ

Оборудване

Инструментариум

Консумативи

Канцеларски материали, документи

ФУНКЦИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛИСТ ПО ГРЪДНА ХИРУРГИЯ

За извършване на цялостния обем на специализираната лечебно-диагностична, профилактична и рехабилитационна дейност по гръдна хирургия специалистът трябва да притежава задълбочени познания за етиопатогенезата, патоанатомията, клиничната картина и вариантите на протичане на белодробните заболявания, плеврата, гръдната стена, хранопровода и медиастинума, да познава съвременните методи за диагностика, лечение, профилактика и рехалибитация на гръднохирургичните заболявания.

В ежедневната си работа гръдният хирург насочва дейността си в няколко основни направления:

I. Диагностнично-лечебна дейност

1. Гръдният хирург снема подробна анамнеза за сегашното състояние на пациента:

* сегашни оплаквания от страна на дихателната система;

* давност на тези оплаквания;

*

* промяна в протичането им - задълбочаване, отслабване, изчезване;

* подробна фамилна анамнеза - фамилна обремененост и връзката й със сегашното състояние.

2. Извършва общ и локален соматичен статус по системи и специализиран статус за състоянието на пациенти със заболявания на гръдния кош:

* оглед - външен вид - кахексия, маразъм; на кожа и видими лигавици (дифузна и акроцианоза), наличие на пулсиращи шийни вени, наличие на деформации на гръдния кош (кифоза, сколиоза, кифо-сколиоза), имащи отношение към сегашното белодробно заболяване, симетрично участие на двете гръдни половини в дишането, участие на допълнителни мускулни групи в дишането, стридор;

* палпация - наличие на топла и студена цианоза, определяне на гласен фремитус, палпация на увеличени лимфни възли (шийни, аксиларни, ингвинални), палпация на сърдечния връх, определяне честотата и ритъма на пулса, на патологични пулсации в коремната кухина, наличие на претибиални и окологлезенни отоци, на асцит и аназарка;

* перкусия - определяне на белодробни граници, на дихателна подвижност, определяне на вида (отслабено, изострено, бронхиално или амфорично) и честотата (брадипнея, тахипнея) на дишането, определяне на сърдечни и чернодробни граници, наличие на свободна течност в коремната кухина;

* аускултация - наличие на патологични белодробни шумове (хрипове, крепитации), на отслабено или изостерно везикуларно дишане, на бронхиално и амфорично дишане; на сърдечно-съдовата система - патологични тонове и шумове на аускултаторните места на митрална, аортна, пулмонална и трикуспидална клапа, измерване на RR.

3. Познаване характеристиката и клиничното значение на основните симптоми и синдроми на белодробните и гръднохирургични заболявания.

4. Познава методиката, същността, диагностичните възможности и интерпретацията на резултатите от клиничните, параклиничните кръвни и биохимични, микробиологични и за ВК (манту, BACTEC, РБТЛ, директна микроскопия и др.), вирусологични, микологични, имунологични, цитологични, хистопатологични, рентгенови (рентгеноскопия, конвенкционална томография, рентгенография, КАТ, ЯМР, рентгеноконтрастни методи за изследване на хранопровода, фиброезофагогастроскопия), бронхологични (катетърбиопсия, трансторакална аспирационна биопсия, щипкова биопсия), ехографски, сцинтиграфски, функционални (ФИД, body-плетизмография, He дилуционен тест, тестове с натоварване 6- и 12-минутен тест с ходене, пътечка, велоергометрия), КГА, ЕКГ и ехокардиографски изследвания, биопсични (плеврална биопсия, tru-cut биопсия, торакоскопия, отворена белодробна биопсия) и хемостазиологични изследвания в диагностиката на заболяванията на белите дробове, плеврата и медиастинума и хранопровода.

5. Извършва вземането на материал за изследвания при предварителна подготовка на пациента, като организира съхранението и транспортирането му.

6. Изгражда най-подходящ терапевтичен подход за етиологично, симптоматично и хирургично лечение на белодробните, медиастинални и плеврални болести и придружаващите заболявания при всеки конкретен пациент, ръководен от анамнезата, клиничния статус и резултатите от параклиничните и инструменталните изследвания и съобразен с правилата за добра медицинска практика, препоръчани от НЗОК.

7. Познава критериите за хоспитализация и оперативно лечение на пациенти с белодробни медиастинални на гръдната стена, хранопровода и плеврални заболявания (остри, изострени и хронични) и при необходимост ги насочва към специализираната болнична помощ за допълнително диагностично уточняване (инвазивни методи) и хирургично лечение или към онкологичните и пулмофтизиатричните диспансери.

8. Познава показанията и противопоказанията за хирургично лечение на пациенти с доброкачествени и злокачествени белодробни процеси и ги подготвя за диагностична, палиативна и радикална оперативна интервенция.

9. Познава медицинските и отчетните формуляри (бланки) и стриктно да води медицинската документация.

10. Провежда тестуване за алергия към лекарствени средства и анестетици.

11. Определя кръвна група.

12. Проследява оперирани болни в късния постоперативен период (след 30-ия ден), като извършва профилактика, откриване и лечение на евентуални усложнения.

13. Притежава знания и умения за овладяване на спешните състояния в белодробната патология - спешна трахеостомия и отбременителна плеврална пункция, белодробен оток (кардиогенен, некардиогенен), спонтанен пневмоторакс, едем на Квинке, астматичен пристъп, остра (изострена, хронична) дихателна недостатъчност, анафилактичен шок.

14. При необходимост извършва:

15. Изписва необходимите за лечението на пациентите лекарствени средства.

16. Извършва следните видове прегледи:

II. Профилактична дейност

Извършва профилактична дейност, свързана с работа по програмите за управление на националните здравни приоритети, отнасящи се до специализираната извънболнична помощ по пневмология, фтизиатрия и гръдна хирургия.

III. Рехабилитационна дейност

1. Профилактика, проследяване, диагностика и своевременно лечение на очакваните усложнения при оперирани пациенти с белодробни, медиастинални и плеврални заболявания.

2. Определяне и динамична корекция на двигателния режим и параметрите за качество на живот при функционално лимитирани пациенти с хронични прогресиращи белодробни заболявания, претърпели гръдни операции.

IV. Диспансеризация

Извършва диспансеризация съобразно съществуващата нормативна уредба.

V. Извършва експертиза на неработоспособността и здравословното състояние на пациентите съобразно съществуващата нормативна уредба

ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН МИНИМУМ ОТ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО ГРЪДНИЯТ ХИРУРГ ИЗВЪРШВА

ИЗИСКВАНИЯ НА РЗОК ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР С ГРЪДЕН ХИРУРГ

Помещения

Според изискванията на ХЕИ

Оборудване

Инструментариум

Консумативи

Канцеларски материали, документи

ФУНКЦИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛИСТА ПО СЪДЕБНА МЕДИЦИНА

Специалистът по съдебна медицина трябва да притежава задълбочена теорeтична подготовка и практически умения за решаване на проблеми, свързани с организацията и провеждането на съдебно-медицинската експертиза.

За целта той трябва да познава процесуалните основи на съвременната нормативна уредба за извършване на съдебно-медицинска експертиза.

I. Извършва съдебно-медицинска експертиза на живи лица при:

1. Телесни повреди от механични фактори.

2. Телесни повреди от транспортни средства.

3. Телесни повреди от остри предмети.

4. Телесни повреди от огнестрелни оръжия и взривове.

5. Телесни повреди при недостиг на кислород, хипоксия и асфиксия.

6. Телесни повреди от електричество.

7. Телесни повреди от действието на висока температура.

8. Телесни повреди от действието на ниски температури.

9. Телесни повреди от промяна на атмосферното налягане.

10. Телесни повреди от действието на лъчева енергия.

11. Телесни повреди от отравяне.

12. Сексуално насилие.

II. Издава писмени документи, свързани със съдебно-медицинската експертиза

Дейности:

1. Медицинско освидетелстване по повод нанесени телесни повреди, придружено с издаване на документ.

2. Медицинско освидетелстване по повод на полови прояви, придружено с издаване на документ.

ФУНКЦИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛИСТА ПО ИНВАЗИВНА И ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНА КАРДИОЛОГИЯ

Специалистът по инвазивна и интервенционална кардиология трябва да притежава задълбочени познания за етиопатогенезата, патоанатомията, клиничната картина на сърдечно-съдовите заболявания (ССС), да познава основно съвременните методи за диагностика, лечение, профилактика и рехалибитация.

В ежедневната си работа специалистът по инвазивна и интервенционална кардиология насочва дейността си в няколко основни направления:

I. Диагностично-лечебна дейност

1. Специалистът е задължен да извърши цялостен обстоен преглед на пациента с акцентиране върху патологията на сърдечно-съдовата система (ССС) и връзката й със заболявания на други органи и системи.

А) Снема подробна анамнеза за настоящото състояние на пациента:

* сегашни оплаквания от страна на ССС;

* давност на тези оплаквания;

* промяна в протичането им - задълбочаване, отслабване;

* поява на нови оплаквания от страна на заболелия орган;

* подробна фамилна анамнеза - фамилна обремененост и връзката й със сегашното заболяване на пациента.

Б) Снема подробен и задълбочен статус на пациента:

* оглед: набъбнали шийни вени, скачащи каротиди; фациес (дифузна и акроцианоза); гръден кош - форма, симетричност, наличие на деформации (кифоза, лордоза, кифосколиоза и др.) и връзката им със сегашното заболяване на пациента; дишане (апноично, на Кусмаул и др.), участие на допълнителни мускулни групи в дишането; корем - оточност, наличие на колатерали, аназарка; полови органи - оточност на скротума; долни крайници - оточност, предилекция и вид на отоците (дифузни или ограничени, претибиални, окологлезенни, леки, среднотежки и тежки);

* палпация - извършва повърхностна и дълбока палпация.

С повърхностна палпация той установявя топла и студена цианоза, пулсиращи шийни вени, скачащи каротиди, мястото на сърдечния връх, увеличени сърдечни кухини в епигастриума, феномен на кобилицата при ревматични сърдечни пороци, вид на дишането и участие в него на допълнителни мускулни групи.

С дълбока палпация той установява увеличени шийни, подмишнични и ингвинални лимфни възли, увеличен черен дроб и асцит, честотата и ритъма на сърдечната дейност, вида на отоците на долните крайници - двустранни, по-бавно прибиращи се при натиск;

* перкусия - определя сърдечните граници, абсолютното и относителното сърдечно притъпление, чернодробните граници, белодробните граници и дихателната подвижност (търси връзка със сърдечното заболяване);

* аускултация - измерва RR, установява сърдечния ритъм (аритмичен, с екстрасистоли, брадикардичен, тахикардичен и т.н.), аускултира митрална, аортна и пулмунална клапа за патологични тонове и шумове; аускултира дихателната система (определя вида на дишането, наличие на застойни хрипове и белодробно заболяване и връзката им със сърдечното заболяване); аускултира коремната кухина за наличие на патологични съдови шумове.

В) Използва неинвазивни и инвазивни методи с диагностична и лечебна цел: работна проба с ЕКГ и мониториране, Holter - за RR и за ритъмно-проводни нарушения, ехокардиография, Rц-графия на бели дробове и сърце, плеврална и перикардна пункция по спешност, ПКК с ДД и урина.

Г) Предписва на пациента необходимите медикаменти за консервативно лечение.

Д) Дава указание за двигателната активност на болния и спазване на определен хигиенно-диетичен режим.

Е) При необходимост специалистът променя терапевтичния си подход:

* включва нови медикаменти;

* дава указания за начина и срока на употреба на новоизписаните медикаменти;

* променя дозировката им съобразно състоянието на пациента;

* дава нови указания за двигателна активност и хигиенно-диетичен режим;

* преценява неработоспособността на болния.

2. Познава методиката, същността, диагностичните възможности и интерпретира резултатите от клиничните, параклиничните кръвни и биохимични, микробиологични, вирусологични, микологични, имунологични, цитологични, хистопатологични, рентгенови, функционални, биопсични и хемостазиологични изследвания.

3. 3. Извършва вземането на материал за изследвания и организира съхранението и транспорта му.

4. Познава показанията и противопоказанията за хирургично лечение на пациенти и ги подготвя за диагностична, палиативна и радикална оперативна интервенция.

5. Проследява оперирани болни в късния постоперативен период (след 30-ия ден), като извършва профилактика, откриване и лечение на евентуални усложнения.

6. Извършва тестуване за алергия към лекарствени средства и анестетици.

7. Определя кръвна група.

8. Познава и владее съвременните методи в инвазивната и интервенционалната кардиология:

А) Дясна сърдечна катетеризация (ДСК).

Б) Лява сърдечна катетеризация (ЛСК):

а) коронарна артериография;

б) лява вентрикулография;

в) аортография.

В) Въвеждане на електрод за временна електрокардиостимулация и имплантиране на постоянен пейсмейкър.

Г) Перкутанна транслуминална коронарна ангиопластика.

Д) Перкутанна балонна валвулопластика (ПБВ). Балонна дилатация на коарктация на аортата - в педиатрията.

Е) Затваряне на междупредсърден дефект и персистиращ отворен ductus Botalli чрез перкутанни интервенционални техники.

Ж) Перкутанна дилатация на стенози на ренални и каротидни артерии с имплантиране на стент.

9. При необходимост извършва:

II. Профилактична дейност

1. Дава указания за спазване на определен хигиенно-диетичен режим.

2. Дава указания за редуциране на телесното тегло.

3. Дава указания за непрекъснато лечение и контрол.

III. Рехабилитационна дейност

Специалистът провежда рехабилитационна дейност, включваща:

1. Постепенно възстановяване и повишаване на функционалните възможности на организма и с.с.с. на пациента до възможно оптимално ниво.

2. Стабилизира постигнатото ниво на максимално възможно физическо, психическо, социално и професионално възстановяване, както и повлияване на факторите на първичен и вторичен риск (вторична профилактика).

Тези рехабилитационни мероприятия той провежда в тясно сътрудничество с медицински психолог, социолог, физиотерапевт.

IV. Извършва експертиза на неработоспособността и здравословното състояние на пациентите съобразно съществуващата нормативна уредба.

V. Участва в национални програми и програми по управление на национални здравни приоритети.

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ

ФУНКЦИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛИСТ ПО АНЕСТЕЗИОЛОГИЯ И ИНТЕНЗИВНО ЛЕЧЕНИЕ

За извършване на цялостния обем на специализираната лечебно-диагностична дейност по анестезиология анестезиологът - интензивен терапевт, трябва да притежава задълбочени познания за етиопатогенезата, патоанатомията, клиничната картина и вариантите на протичане на заболяванията, свързани с конкретната му дейност, да познава съвременните методи за диагностика и лечение.

Анестезиологията и реанимацията е основна интердисциплинарна медицинска специалност. В своето клинично приложение - анестезия и интензивно лечение - тя включва следните компоненти:

* анестезия;

* кардио-пулмонална ресусцитация;

* интензивно лечение;

* лечение на острата и хроничната болка.

Специалистът анестезиолог трябва да познава, владее и прилага основните диагностични и лечебни методи, регламентирани като задължителни в "Национален стандарт по анестезия и интензивно лечение".

I. Диагностично-лечебна дейност

Представлява специфичен диагностично-лечебен процес, чиято основна цел е планиране и осигуряване на анестезия, безопасна и адекватна за състоянието на пациента и нуждите на оперативната интервенция (друга лечебна или диагностична процедура):

А) Снемане на подробна анамнеза за сегашното състояние на пациента:

* сегашни оплаквания от страна на: дихателна, сърдечно-съдова, отделителна, храносмилателна, нервна, ендокринна система, от страна на опорно - двигателния апарат;

* давност на тези оплаквания;

* промяна в протичането им - задълбочаване, отслабване, изчезване;

* амнестични данни за минали операции, анестезии и тяхното протичане, информация за алергии;

* подробна фамилна анамнеза;

* насочена анамнеза за: диабет, БТЕ, периферни възпалителни и тромботични заболявания, myastenia gravis, порфирия, малигнена хипертермия, абнормни кръвотечения;

* антропометрия.

Б) Общ и локален соматичен статус по системи и специализиран анестезиологичен статус:

а) общият и локалният соматичен статус включват класическите методи на оглед, палпация, перкусия и аускултация;

б) специализираният анестезиологичен статус включва:

* оглед на глава и шия, палпация на щитовидна жлеза, подвижност на атланто-окципиталната и мандибуларната стави, лицев череп, свободно проходими носни ходове, деформитети и вариации в носната преграда, устна кухина (големина) - големина и подвижност на езика, вид захапка, състояние на съзъбие (наличие на пародонтоза) оценка по Малампати (1, 2, 3, 4); измерване на съотношенията между шията, долната челюст и стернума;

* специализиран белодробен статус;

* специализиран сърдечно-съдов статус;

* оценка на чернодробни и бъбречни функции;

* оценка на функцията на жлезите с вътрешна секреция;

* оценка на състоянието на периферната и централната нервна система.

Анестезиологът извършва следните диагностични и лечебни процедури:

1. Клиничен преглед и подготовка на пациент за анестезия (КППА).

2. Топикална аналгезия.

3. Инфилтрационна аналгезия.

4. Проводна аналгезия.

5. Блок на периферни нерви.

6. Спинална аналгезия.

7. Епидурална аналгезия.

8. Венозна анестезия.

9. Обща (комбинирана, балансирана, многокомпонентна) анестезия.

10. Кардио-пулмонална ресусцитация.

11. Корекция на:

* остри нарушения на функциите на ц.н.с.;

* остри нарушения на кръвообръщението;

* остри нарушения на дишането;

* остри нарушения на бъбречната и чернодробна функция;

* остри нарушения на ендокринните функции;

* остри разстройства при бременност и раждане (в т.ч. реанимация на новороеното);

* корекция на водно-електролитно и алкално-киселинно равновесие.

12. Аналгезия при лечение на острата и хроничната болка.

13. Извършване и отчитане на скарификационни проби при необходимост.

14. Тестване за алергии към лекарствени средства и анестетици.

15. Назначаване и провеждане на преданестезиологична противоалергична подготовка (при необходимост).

16. Определяне на кръвни групи.

17. Изготвяне на преданестезиологичен протокол и вземане на писмено информирано съгласие за предстоящите анестезиологични дейности.

В пакета на анестезиолога - интензивен терапевт, са включени клиничен преглед и подготовка на пациент за амбулаторна анестезия.

Етапът "Клиничен преглед и подготовка на пациент за анестезия" (КППА) е строго регламентиран процес със специфично медико-легално значение.

КППА включва:

АМБУЛАТОРНА АНЕСТЕЗИЯ

Амбулаторната анестезия ("Анестезия в амбулаторната хирургия"), ("One day Anaestesia") e определена дейност при пациент, приет за планова оперативна интервенция, диагностична или терапевтична процедура в рамките на един ден, без осигуряване на болнично легло за по-продължителен престой в лечебното заведение. При осъществяването на амбулаторна анестезия са в сила всички задължителни норми, регламентирани в Национален стандарт по анестезия и интензивно лечение.

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ АНЕСТЕЗИОЛОГИЧНИ ДЕЙНОСТИ

Анестезиологът назначава съответните лабораторни, функционални и други изследвания. Консултира пациента със специалисти от други клинични специалности, за да се обективизира здравното му състояние с оглед осигуряване на безопасна и адекватна анестезия. Провежда преданестезиологична подготовка, включваща медикаментозна терапия, етапно проследяване на пациетите преди операция, психоподготовка, премедикация. На базата на това анестезиологът - интензивен терапевт, взема окончателно решение за вида, метода и начина за извършване на анестезията, ръководейки се от правилата за добра анестезиологична практика, отразени в Национален стандарт по анестезия и интензивно лечение.

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ

ИЗИСКВАНИЯ НА РЗОК ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР С АНЕСТЕЗИОЛОГ

Помещения

Според изискванията на ХЕИ

Оборудване

Инструментариум

Консумативи

Канцеларски материали, документи

ФУНЦИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛИСТ ПО СЪРДЕЧНА ХИРУРГИЯ

За успешно извършване на цялостния обем на специализираната извънболнична кардиохирургична дейност специалистът по сърдечна хирургия трябва да притежава задълбочени анатомо-физиологични познания за организма, в частност за сърдечно-съдовата система, да познава добре етиопатогенезата, патоанатомията, клиничната картина, включително и ранните прояви на протичане на с.с.з., да познава основно и използва съвременните методи за диагностика, кардиохирургично и консервативно лечение, профилактика и рехабилитация на сърдечните заболявания.

В ежедневната си работа кардиохирургът трябва да насочи вниманието си в няколко основни направления:

I. Диагностично-лечебна дейност.

II. Профилактична дейност.

III. Рехабилитационна дейност.

I. Диагностично-лечебна дейност

Тя е свързана с извършване на първични и вторични консултативни прегледи, спешни прегледи, използване на неинвазивни и инвазивни методи за диагностика и лечение, клинико-лабораторни методи.

При извършване на първичен консултативен преглед кардиохирургът трябва да извърши цялостен обстоен преглед на пациента с акцентиране върху патологията на сърдечното заболяване и връзката му с измененията в другите органи и системи.

А) Кардиохирургът снема подробна анамнеза за сегашното състояние на пациента:

* сегашни оплаквания от страна на с.с.с.;

* давност на тези оплаквания;

* промяна в протичането им - задълбочаване, отслабване, изчезване;

* поява на нови оплаквания;

* подробна фамилна анамнеза - фамилна обремененост и връзката й със сегашното заболяване на пациента.

Б) Кардиохирургът снема задълбочен статус на пациента, извършвайки оглед, палпация, перкусия и аускултация на сърдечно-съдовата система и свързаните с нея промени в останалите органи и системи.

В) При извършване на спешни консултативни прегледи кардиохирургът се ориентира възможно най-бързо и точно за моментното състояние на болния и при нужда извършва спешни манипулации:

* ЕКГ с разчитане;

* венозни, мускулни и подкожни инжекции;

* парентерални инфузии;

* кардио-пулмонална ресусцитация;

* плеврална пункция по витални индикации;

* перикардна пункция по витални индикации;

* интрадермални, скарификационни и конюнктивални тестове;

* локална анестезия: проводна, инфилтрационна;

* превръзка на рана;

* отстраняване на хирургичен шевен материал.

Г) При овладяване на състоянието му кардиохирургът преценява по-нататъшното си поведение - консервативно лечение или хоспитализация в специализирана кардиохирургична клиника за наблюдение и допълнителни изследвания.

Д) При задълбочаване състоянието на болния той преценява необходимостта от спешна кардиохирургична интервенция и го хоспитализира в кардиохирургична клиника. На спешна кардиохирургична хоспитализация подлежат: тежко протичащите ритъмно-проводни нарушения (високочестотна бради- и тахикардия), неповлияващи се от консервативно лечение, A-V блокове II и III степен с честота под 40 удара в минута, изискващи пейсиране, остри форми на ИБС (остър миокарден инфаркт, нестабилна стенокардия), ревматични клапни пороци, изискващи незабавно клапно протезиране или комируротомия, дисекираща и аортна аневризма, белодробен тромбоемболизъм.

Е) Кардиохирургът провежда щателна предоперативна подготовка:

* Rц-gr на бял дроб и сърце;

* ПКК с ДД, пълна биохимия и стерилна урина;

* кръвнозахарен профил;

* ЕКГ с разчитане;

* велоергометрия при нужда;

* ехокардиография;

* ехография на коремни органи при нужда;

* фиброгастроскопия при нужда;

* вземане на кръв за определяне на кръвна група.

Ж) Провежда консултации за наличие на фокални огнища със специалисти по УНГ, уролог, АГ, стоматолог (пълен зъбен статус с панорамни снимки).

З) В кардиохирургичната клиника той използва допълнително инвазивни диагностични методи:

* трансезофагеална ехокардиография;

* коронарография с вентрикулография.

И) След провеждане на кардиохирургичната интервенция той наблюдава болния до една година, след което го насочва за наблюдение към районен кардиолог. При необходимост той периодично проследява състоянието му и коригира предписаното консервативно лечение.

II. Профилактична дейност

Кардиохирургът провежда системна профилактична дейност:

* дава указания за провеждане на непрекъснато консервативно лечение и контрол;

* дава указания за спазване на определен двигателен режим;

* дава указания за спазване на определен хигиенно-диетичен режим;

* активно диспансеризира болния.

III. Рехабилитационна дейност

Кардиохирургът извършва и системна рехабилитационна дейност, включваща:

* постепенно възстановяване и повишаване функционалните възможности на организма и с.с.с. на болния до възможно оптимално ниво;

* стабилизиране на постигнатото ниво на максимално възможно физическо, психическо, социално и професионално възстановяване, както и повлияване на факторите на първичен и вторичен риск.

IV. Диспансеризация

Извършва диспансеризация съгласно съществуващата нормативна уредба.

V. Експертиза на неработоспособността

Извършва експертиза на временната и трайната неработоспособност и здравословното състояние на пациента съгласно съществуващата нормативна уредба.

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ

ИЗИСКВАНИЯ НА РЗОК ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР СЪС СПЕЦИАЛИСТ ПО СЪРДЕЧНА ХИРУРГИЯ

Помещения

Според изискванията на ХЕИ

Оборудване

Инструментариум

Канцеларски материали, документи