ТЪРГОВСКА СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ИСЛЯМСКА РЕПУБЛИКА ИРАН (УТВЪРДЕНА С РЕШЕНИЕ № 64 ОТ 5 ФЕВРУАРИ 2002 Г. НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ. В СИЛА ОТ 31 МАЙ 2002 Г.)
ТЪРГОВСКА СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ИСЛЯМСКА РЕПУБЛИКА ИРАН
(Утвърдена с Решение № 64 от 5 февруари 2002 г. на Министерския съвет. В сила от 31 май 2002 г.)
Обн. ДВ. бр.64 от 2 Юли 2002г.
Правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран (наричани по-нататък "договарящи страни"),
Изхождайки от желанието си за по-нататъшно развитие и диверсификация на търговията и за насърчаване на икономическото сътрудничество на основата на равенството, недискриминацията, взаимната изгода и реципрочността,
се споразумяха за следното:
Член 1
Договарящите страни в съответствие със законодателството, действащо в двете държави, ще предприемат всички необходими действия за цялостното улесняване, укрепване и диверсификация на търговско-икономическите отношения между двете страни.
Член 2
1. Всяка договаряща страна ще предоставя на стоките, произхождащи от или изнасяни за територията на другата договаряща страна, третиране не по-малко благоприятно от това, предоставяно на подобни стоки, произхождащи от или изнасяни за територията на която и да е трета страна, по въпросите, отнасящи се до митата и митническите такси от всякакъв вид, налагани върху или свързани с вноса или износа.
2. Разпоредбата на алинея 1 няма да се прилага по отношение на:
a) преимуществата, предоставяни на съседни страни с цел улеснение на пограничната търговия;
b) преимуществата, предоставяни от всяка договаряща страна с цел създаване на митнически съюз или зона за свободна търговия или вследствие създаването на такъв митнически съюз или зона за свободна търговия;
c) преимуществата, предоставяни от всяка договаряща страна на развиващи се страни по силата на международно споразумение.
Член 3
1. За целите на тази спогодба стоките, произвеждани или преработвани във и изнасяни от Република България, ще бъдат означавани като "български стоки", а стоките, произвеждани или преработвани във и изнасяни от Ислямска република Иран, ще бъдат означавани като "ирански стоки".
2. "Сертификат за произход" ще бъде издаван от компетентните органи на договарящите страни за стоките, обхванати от действието на тази спогодба.
Член 4
1. Търговията със стоки и услуги при условията на тази спогодба ще се осъществява на основата на търговски сделки, сключвани между физически и юридически лица от договарящите страни.
2. Физическите и юридическите лица по алинея 1 на този член ще осъществяват търговските си сделки на своя отговорност във всяко отношение.
Член 5
Освен ако друго не е уговорено между страните по търговските сделки, търговията със стоки и услуги между тях ще се основава на международните стандарти за качество, световните пазарни цени и други условия, възприети в международната търговия.
Член 6
Всички плащания, произтичащи от търговските сделки, сключени при условията на тази спогодба, ще се извършват в свободно конвертируема валута в съответствие с действащия валутен режим на всяка договаряща страна.
Член 7
1. В съответствие с действащото си законодателство всяка договаряща страна ще допуска провеждането на панаири и изложби, организирани от фирми на другата страна, както и ще насърчава такива прояви.
2. Всяка договаряща страна ще насърчава участието на свои фирми в международни панаири и изложби, провеждани на територията на другата договаряща страна.
Член 8
1. Всяка договаряща страна ще предприеме необходимите действия в съответствие с действащото си законодателство за улеснение на вноса на търговски мостри и рекламни материали, както и на експонати за панаири и изложби.
2. Освобождаването от мита и други митни сборове на стоките и мострите, предназначени за панаири и изложби, ще се урежда от законодателството на страната, в която се провежда панаирът или изложбата.
Член 9
1. С цел осигуряване изпълнението на тази спогодба и развитие на двустранните търговско-икономически отношения договарящите страни се съгласяват да учредят Смесен комитет за търговско-икономически отношения.
2. Смесеният комитет ще провежда своите заседания по взаимна договореност последователно в столиците на двете страни.
3. Смесеният комитет за търговско-икономически отношения ще:
a) прави преглед на изпълнението на тази спогодба;
b) изследва възможностите за нарастване и диверсификация на търговията между двете страни;
c) прави препоръки за разрешаването на проблеми, които биха могли да възникнат през срока на действие на тази спогодба;
d) проучва възможностите за постигане на баланс в двустранната търговия;
e) обменя информация за промени, настъпили във външнотърговския режим на всяка договаряща страна.
Член 10
1. Тази спогодба няма да засегне действието или изпълнението на което и да е друго международно споразумение в сила по отношение на договарящата страна.
2. Договарящите страни ще се уведомяват взаимно за сключените впоследствие от тях международни споразумения, които биха могли да повлияят на двустранните търговски отношения.
Член 11
Разпоредбите на тази спогодба ще продължат да се прилагат и след нейното прекратяване за всички търговски сделки, сключени при действието й, но неизпълнени към момента на нейното прекратяване.
Член 12
Изменения и допълнения в тази спогодба ще бъдат правени по взаимно писмено споразумение между договарящите страни.
Член 13
1. Тази спогодба ще влезе в сила от датата на размяна на писмени уведомления, с които се удостоверява нейното приемане, в съответствие с конституционните изисквания на двете страни.
2. Тази спогодба ще остане в сила за срок от три години. След изтичането на този срок тя ще бъде автоматически продължавана за последващи срокове от една година всеки, освен в случай на писмено предизвестие за прекратяването й, направено от договаряща страна не по-късно от три месеца от датата, в която изтича срокът на нейното действие.
Съставена в София на 2 февруари 1994 г., съответстващ на 13-и бахман 1373 г., в два оригинални екземпляра на български, фарси и английски език, като и двата текста имат еднаква сила. В случай на спор относно тълкуването й предимство ще има английският текст.