СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА МАЛТА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И МЕДИЦИНСКАТА НАУКА (УТВЪРДЕНО С РЕШЕНИЕ № 395 ОТ 1 ЮНИ 2001 Г. НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ. В СИЛА ОТ 23 ЯНУАРИ
СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА МАЛТА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И МЕДИЦИНСКАТА НАУКА
(Утвърдено с Решение № 395 от 1 юни 2001 г. на Министерския съвет. В сила от 23 януари 2002 г.)
Обн. ДВ. бр.60 от 18 Юни 2002г.
Правителството на Република България и правителството на Малта (наричани по-долу "договарящи страни"), имайки предвид съществуващия дух на приятелски двустранни отношения и желаейки да насърчат сътрудничеството в областта на здравеопазването и медицинската наука, се договориха за следното:
Член 1
Договарящите страни насърчават и развиват сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука на базата на реципрочност и взаимен интерес.
Сътрудничеството се реализира на практика чрез:
1. обмен на информация;
2. обмен на специалисти;
3. обмен на опит и резултати по приоритетни проблеми;
4. участие на учени в научно-медицински прояви на национално ниво;
5. съвместни научни проекти.
Член 2
Договарящите страни развиват сътрудничество в сферата на здравеопазването в следните приоритетни области:
1. здравна превенция и санитарен контрол;
2. физиотерапия и балнеолечение;
3. лекарствена политика;
4. околна среда и здраве;
5. сърдечно-съдови заболявания и сърдечно-съдова хирургия;
6. онкологични заболявания;
7. ортопедия и травматология;
8. белодробни заболявания;
9. майчино и детско здравеопазване;
10. здравна икономика и финансиране;
11. здравно законодателство;
12. сътрудничество по въпроси, отнасящи се до световните здравни проблеми като цяло, както и по тези, които са свързани с членството в Световната здравна организация, в частност.
Сътрудничеството в изброените области не изключва други области от взаимен интерес.
Член 3
Договарящите страни насърчават сътрудничеството между своите компетентни органи в областта на профилактиката на заразните и незаразните заболявания и Държавния санитарен контрол.
Член 4
Договарящите страни обменят информация относно здравното състояние на населението и проучванията в тази област, както и за законодателството в областта на здравеопазването.
Страните обменят официално публикувани статистически данни за всяка година.
Член 5
Договарящите страни подкрепят всяко сътрудничество на основата на преки контакти между българските и малтийските здравни институции и организации по проблемите на здравеопазването и медицинската наука и насърчават обмена на информация относно фармацевтични продукти, технологични достижения и ново медицинско оборудване.
Член 6
Договарящите страни насърчават прякото сътрудничество между медицински академии, университети, институти и национални центрове на страните с цел обмяна на информация и опит в областта на медицинската наука.
Член 7
Договарящите страни канят по взаимно съгласие учени и специалисти за лекции и обмяна на опит.
Член 8
Договарящите страни взаимно се информират за научните мероприятия с международно участие в своите страни. За целта страните си изпращат ежегодно планове за конгреси и симпозиуми, организирани от медицинските асоциации в страните за следващата година.
Член 9
Посещенията на експерти, специалисти и служители в съответствие с това споразумение се финансира, както следва:
При реципрочно изпращане на специалисти в една от двете договарящи страни приемащата страна поема всички разходи, свързани с престоя на специалистите - дневни, квартирни, и ако работният график го изисква, и вътрешен транспорт, в съответствие с действащите нормативи в приемащата страна.
Пътните разходи до и от столицата на приемащата страна се поемат от изпращащата страна.
Разходите по престоя на официалните делегации, пристигащи по покана на една от договарящите страни, се покриват от приемащата страна (настаняване, храна и вътрешен транспорт).
Член 10
Медицинските разходи, свързани с осигуряване на спешна медицинска помощ за експертите и специалистите, разменени в рамките на това споразумение, се поемат от компетентните власти на страната, която е осигурила медицинските услуги. Проведеното лечение трябва да е в обем, достатъчен да осигури завръщането на пациента в родината му без опасност от влошаване на здравословното му състояние.
Член 11
Всяка от договарящите страни осигурява платено лечение на пациенти - граждани на другата страна, по молба на изпращащата страна след предварително обсъждане на възможността за приемане и след съобщаване на разходите за лечение.
Към молбата за приемане на лечение се прилага необходимата документация за състоянието на болния на английски език.
Всяка страна изпраща своите пациенти само след получаване на съгласие от приемащата страна, която определя датата на приемане.
Член 12
За изпълнение на това споразумение договарящите страни сключват планове за сътрудничество за периоди от по три години, които съдържат и финансови и организационни въпроси, свързани с прилагането на споразумението.
Член 13
Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването в Малта отговарят за изпълнението на това споразумение.
Член 14
Това споразумение влиза в сила от датата на получаване на втората нота, с която договарящите страни се уведомяват взаимно по дипломатически път, че са изпълнили всички изисквания на националното им законодателство за влизане на това споразумение в сила.
Член 15
Това споразумение се сключва за срок от 5 години. Неговото действие се подновява автоматически за всеки следващ период от 5 години, докато една от договарящите страни не го денонсира чрез писмена дипломатическа нота, но не по-късно от 6 месеца преди изтичане срока на действие на споразумението.
С влизането в сила на това споразумение се прекратява действието на Споразумението между правителството на Народна република България и правителството на Република Малта за сътрудничество в областта на здравеопазването, подписано в София на 21 май 1980 г.
Това споразумение е подписано в София на 13 март 2001 г. в два еднообразни екземпляра, всеки от които на български и английски език, като и двата текста имат еднаква сила. В случай на противоречие при тълкуването на текста английският вариант има предимство.