Държавен вестник, брой 42 от 27.IV

§ 1. В чл. 2, ал. 2 се изменя така:

"(2) Чужденец е и лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство и притежава официален документ, удостоверяващ това му качество."

§ 2. В чл. 8 се създават ал. 3, 4 и 5:

"(3) Не се изискват визи за краткосрочно пребиваване или за транзитно преминаване от чужденци, законно пребиваващи в страна, с която Република България има безвизов режим, когато са ученици, пътуващи в рамките на училищна екскурзия, и са съпровождани от учител, който разполага със списък на учениците, изготвен от съответното училище. Списъкът съдържа:

1. данни, индивидуализиращи всеки участник в екскурзията;

2. цел на пътуването;

3. актуална снимка на всеки ученик, който не притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ съгласно законодателството на страната, от която влиза.

(4) Виза не се изисква от чужд гражданин, който притежава и българско гражданство, при представяне на чуждия си документ за пътуване и лична карта по чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за българските документи за самоличност.

(5) На чужденците по ал. 3 може да се откаже влизане в страната при липса на някое от законоустановените основания за влизане или пребиваване в Република България."

§ 3. Член 9 се изменя така:

"Чл. 9. (1) Визата е разрешение за влизане, пребиваване или транзитно преминаване през територията на Република България.

(2) Видът на визите се определя от целта на посещението, от броя на разрешените влизания, от срока, за който се издават, и от местоиздаването.

(3) Визите са:

1. за летищен трансфер;

2. за транзитно преминаване;

3. за краткосрочно пребиваване;

4. групови;

5. за дългосрочно пребиваване;

6. издадени на границата.

(4) Срокът за пребиваване в страната въз основа на виза не може да надвишава 90 дни.

(5) Визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България, а тези за дългосрочно пребиваване се издават след съгласуване със службите за административен контрол на чужденците.

(6) По изключение, когато това се налага от държавния интерес, от извънредни обстоятелства или от хуманитарни причини, както и в случаи, нетърпящи отлагане, или ако това е предвидено в ратифициран международен договор, който е в сила за Република България, органите за граничен паспортен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове могат съгласувано със службите за административен контрол на чужденците или с дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи да издават еднократни визи за:

1. летищен трансфер;

2. транзитно преминаване;

3. краткосрочно пребиваване за срок до 10 дни.

(7) Условията и редът за издаване на визи се определят от Министерския съвет."

§ 4. В чл. 10, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 14 се изменя така:

"14. е включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци, поддържан от Министерството на вътрешните работи и от Министерството на външните работи;".

2. Създава се т. 15:

"15. кандидатства за входна виза с документ за окончателно напускане територията на друга държава, в която до този момент е пребивавал."

§ 5. В чл. 11 се създават т. 6 и 7:

"6. при предишно пребиваване в страната е бил социално подпомаган от държавата;

7. не е в състояние да обоснове достоверно декларираната цел на пътуването."

§ 6. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Виза за летищен трансфер се издава на чужденец, който пътува с въздухоплавателно средство, сменя полета си в Република България и продължава пътуването си с първия следващ полет по маршрута."

2. В ал. 2 след думата "граничен" се добавя "паспортен".

§ 7. Член 13 се изменя така:

"Чл. 13. Виза за транзитно преминаване се издава на чужденец, който влиза в Република България от една държава и напуска страната в срок до 24 часа на път за друга държава."

§ 8. Член 14 се изменя така:

"Чл. 14. Виза за краткосрочно пребиваване се издава на чужденец, който влиза в страната еднократно или многократно за срок до 90 дни в рамките на 6 месеца, считано от датата на първото влизане. Многократната виза за краткосрочно пребиваване може да бъде със срок на валидност до една година, доколкото не е предвидено друго в международни договори, които са в сила за Република България, или в акт на Министерския съвет."

§ 9. Създава се чл. 14а:

"Чл. 14а. Групова виза се издава за транзитно преминаване или с право на пребиваване до 30 дни на чужденци - граждани на една държава, които са формирали групата преди заминаването си, притежават групов паспорт и при положение, че влизат, пребивават и напускат територията на Република България като група."

§ 10. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Виза за дългосрочно пребиваване се издава на чужденец, който желае да се установи продължително или постоянно в страната на едно от основанията, посочени в чл. 24 и 25."

2. Създава се нова ал. 2:

"(2) Визата за дългосрочно пребиваване дава право на чужденеца да влезе еднократно в страната с право на пребиваване до 90 дни. Валидността на тази виза не може да надвишава 6 месеца."

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите "ал. 1" се заменят с "ал. 2".

§ 11. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 след думата "граничен" се добавя "паспортен".

2. В ал. 4 след думите "могат да" се добавя "анулират издадена виза или да".

3. Създава се ал. 5:

"(5) В случаите по ал. 2 и 3 органите за граничен паспортен контрол анулират издадената виза, за което незабавно уведомяват Министерството на външните работи."

§ 12. В чл. 17, ал. 2 и 3 след думата "граничен" се добавя "паспортен".

§ 13. В чл. 18 текстът след думите "посещението си" се заличава.

§ 14. Член 20 се изменя така:

"Чл. 20. Длъжностните лица от авиокомпаниите, туристическите и транспортните дружества или други представителства, които превозват до и/или от Република България чужденци или български граждани, преди да извършат услугата, са длъжни да проверят:

1. редовността на документите за задгранично пътуване на чужденците, а по отношение на българските граждани - и наличието на визи за държавите, които лицата искат да посетят или през които искат да преминат, ако такива са необходими;

2. наличието на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 3;

3. наличието на останалите изисквания на този закон."

§ 15. В чл. 21, ал. 3 след думата "граничен" се добавя "паспортен".

§ 16. Създава се чл. 21а:

"Чл. 21а. (1) Министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват чужденци в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при наличието на основанията по чл. 10 и 11.

(2) Условията и редът за поддържане и актуализиране на информационния масив по ал. 1 се определят от министъра на вътрешните работи и от министъра на външните работи."

§ 17. В чл. 24, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Точки 1 и 2 се изменят така:

"1. имат разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика за работа по трудово правоотношение в Република България;

2. осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани;".

2. В т. 6 думите "управители на представителства" се заменят с "представители".

3. Точка 12 се отменя.

4. Точка 13 се изменя така:

"13. са членове на семейството на чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване;".

5. Създават се т. 14 и 15:

"14. са родители на чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 28, ал. 5;

15. имат разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика за осъществяване на дейност на свободна практика в Република България."

§ 18. Създава се чл. 24а:

"Чл. 24а. (1) Чужденец, който желае да пребивава продължително на територията на Република България с цел извършване на дейност на свободна практика, може да получи виза или разрешение за продължително пребиваване, ако отговаря на законоустановените изисквания за влизане и пребиваване в страната, като представи пред дипломатическите и консулските представителства, съответно пред службите за административен контрол на чужденците, следните документи:

1. молба по образец, определен от Министерския съвет, в която се посочват целта на пребиваването и видът дейност на свободна практика, която лицето желае да упражнява;

2. легализиран документ, установяващ притежаваната от лицето квалификация;

3. документ, установяващ наличието на достатъчно финансови средства по смисъла на чл. 24, ал. 2, необходими за издръжката на него и на семейството му, ако то го придружава;

4. други документи, които се изискват по силата на нормативните актове, регламентиращи съответния вид дейност на свободна практика, ако такива са необходими.

(2) Дипломатическите и консулските представителства издават виза за продължително пребиваване с цел осъществяване на дейност на свободна практика след съгласуване със службите за административен контрол на чужденците и при наличието на предварително разрешение, издадено от Министерството на труда и социалната политика.

(3) Условията и редът за издаване на предварително разрешение по ал. 2 се определят с наредба, издадена от министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.

(4) Не се издава виза за продължително пребиваване с цел извършване на дейност на свободна практика на чужденец в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1-13."

§ 19. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 4 се изменя така:

"4. родители на български гражданин, когато му осигуряват дължимата по закон издръжка, а в случаите на припознаване или осиновяване - след изтичане на 3 години от припознаването или осиновяването;".

2. Създава се т. 7:

"7. които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната."

§ 20. Създава се чл. 25а:

"Чл. 25а. Разрешение за пребиваване в Република България, без да са налице изискванията на този закон, могат да получат чужденците, които имат заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на националната сигурност, науката, технологията, културата или спорта."

§ 21. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създават се ал. 2, 3, 4 и 5:

"(2) Отказва се продължаване на срока за дългосрочно пребиваване в страната или се отнема правото на дългосрочно пребиваване на чужденец, за когото е установено, че не е пребивавал на територията на Република България през предходната календарна година най-малко 6 месеца и един ден.

(3) Отказва се издаването на разрешение за дългосрочно пребиваване, а издаденото се отнема на чужденец, който е сключил брак с чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване, ако са налице данни, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване.

(4) Преценката за отказ или за отнемане на разрешението по ал. 3 се извършва от службите за административен контрол на чужденците въз основа на данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване. Такива данни могат да бъдат:

1. обстоятелството, че съпрузите не живеят заедно;

2. липсата на принос към задълженията, произтичащи от брака;

3. обстоятелството, че съпрузите не са се познавали преди сключването на брака;

4. даването на противоречиви сведения за лични данни на другия съпруг (име, адрес, националност, професия), за обстоятелствата на запознанството им или за друга важна лична информация;

5. обстоятелството, че съпрузите не говорят на език, разбираем и от двамата;

6. заплащането на парична сума за сключването на брака извън обичайната зестра;

7. наличието на предишни бракове, сключвани с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците.

(5) Данните по ал. 4 могат да бъдат установявани от изявления на засегнатите или на трети лица, по документален път или от извършени от държавни органи проверки и разследвания. Службите за административен контрол на чужденците задължително изслушват засегнатите лица."

§ 22. Създават се чл. 27а и 27б:

"Чл. 27а. Държавните органи, които по силата на нормативен акт извършват регистрация на чужденци или на дейности, осъществявани от чужденци, са длъжни да проверяват вида и основанието на визите, издадени на чужденците. При констатиране на несъответствия между исканата регистрация и вида и основанието на издадената виза регистрацията не се извършва и незабавно се уведомяват службите за административен контрол на чужденците.

Чл. 27б. (1) Длъжностните лица, които в резултат на извършваната от тях дейност констатират промяна в правното положение или в дейността на чужденците, са длъжни незабавно да уведомят службите за административен контрол на чужденците.

(2) В случаите на отнемане или прекратяване на правото на постоянно пребиваване на чужденец службите за административен контрол на чужденците незабавно уведомяват органите за гражданска регистрация."

§ 23. Член 28 се изменя така:

"Чл. 28. (1) Чужденец, влязъл на територията на Република България, е длъжен в срок до 48 часа след влизането си в страната да декларира писмено адреса, на който пребивава, пред службата за административен контрол на чужденците по местопребиваването си.

(2) По реда и в срока по ал. 1 чужденецът е длъжен да уведомява службата за административен контрол на чужденците по местопребиваването си за всяка промяна на адреса, на който пребивава.

(3) Физическо или юридическо лице, предоставило подслон на чужденец, в срок до 48 часа след предоставянето на подслона писмено уведомява службата за административен контрол на чужденците по местонахождението си за това обстоятелство, като съобщава имената, датата на раждане, гражданството, номера и серията на документа за самоличност на чужденеца.

(4) Лице, осъществяващо хотелиерска дейност, или негов служител при настаняване на чужденец го регистрира незабавно в специален регистър. Информацията за настанените чужденци се предоставя ежедневно от това лице в срок до 06,00 часа в службата за административен контрол на чужденците или в районното полицейско управление по местонахождението на хотела.

(5) Чужденците, които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на междуправителствени организации в Република България се регистрират в Министерството на външните работи.

(6) Престоят в Република България на лицата по ал. 5 не се включва в необходимия срок за получаване на разрешение за пребиваване или за придобиване на българско гражданство по натурализация."

§ 24. Създава се чл. 28а:

"Чл. 28а. (1) На чужденец, ненавършил 18-годишна възраст, който е влязъл в страната на законно основание без придружител - родител или друго пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, или с придружител, но е бил изоставен от него и не е поискал статут на бежанец, може да бъде разрешено продължаване на пребиваването на територията на Република България. Фактическите и правните действия във връзка с получаването на разрешението се извършват от Агенцията за бежанците.

(2) Държавната агенция за закрила на детето временно осигурява на чужденците по ал. 1 необходимата материална подкрепа и грижи за задоволяване на основните им жизнени потребности, медицинска помощ и надлежно попечителство, включително юридическа помощ и представителство, както и достъп до безплатно образование в български държавни и общински училища до окончателното решаване на въпроса за пребиваването им в страната, но не и след навършването на 18-годишна възраст.

(3) В случаите, когато на чужденците по ал. 1 не бъде разрешено продължаване на пребиваването на територията на Република България, те се връщат в държавата си на произход, в трета държава, готова да ги приеме, или в държава, задължена да ги приеме, по силата на спогодба за предаване и обратно приемане с Република България, при условие че там животът и свободата им не са застрашени и те не са изложени на опасност от преследване, от изтезание или от нечовешко или унизително отношение."

§ 25. В глава пета, раздел I се създава чл. 39а:

"Чл. 39а. Принудителните административни мерки, които се налагат на чужденците по този закон, са:

1. отнемане на правото на пребиваване в Република България;

2. принудително отвеждане до границата на Република България;

3. експулсиране;

4. забрана за влизане в Република България;

5. забрана за напускане на Република България."

§ 26. Член 40 се изменя така:

"Чл. 40. (1) Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато:

1. са отпаднали основанията по чл. 24, ал. 1 и по чл. 25, т. 2 и 6;

2. са налице основанията по чл. 10;

3. се установи, че данните, представени за получаването му, са неверни;

4. бракът е прекратен преди изтичането на 5 години от сключването му в случаите по чл. 25, т. 2;

5. в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, освен в случаите по чл. 25, т. 6;

6. се установи, че чужденецът не е пребивавал на територията на Република България през предходната календарна година най-малко 6 месеца и един ден.

(2) Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България може да се наложи, когато са налице основанията по чл. 11."

§ 27. Член 41 се изменя така:

"Чл. 41. Принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато:

1. чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред;

2. чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в 7-дневен срок след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване;

3. се установи, че чужденецът е влязъл и пребивава в страната с неистински или с преправен документ за задгранично пътуване или със заместващ го документ."

§ 28. Чл. 42 се изменя така:

"Чл. 42. (1) Експулсиране на чужденец се налага, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред.

(2) С налагането на принудителната административна мярка по ал. 1 се отнема и правото на пребиваване на чужденеца в Република България и се налага забрана за влизане в Република България."

§ 29. Създава се чл. 42а:

"Чл. 42а. (1) Забрана за влизане в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10.

(2) Забрана за влизане в Република България може да се наложи, когато са налице основанията по чл. 11.

(3) Забраната за влизане в Република България е за срок до 10 години.

(4) Забраната за влизане може да се наложи едновременно с принудителната административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 2, по чл. 40, ал. 2 или по чл. 41, когато са налице основанията по чл. 10 или 11."

§ 30. Член 43 се изменя така:

"Чл. 43. (1) Забрана за напускане на Република България се налага на чужденец, който:

1. е осъден с влязла в сила присъда и не е изтърпял наложеното наказание лишаване от свобода;

2. има задължения към държавата или към органите на местното самоуправление, които са установени от съответните централни или местни органи по предвидения в закона ред и не са надлежно обезпечени;

3. има задължения към български юридически или физически лица, които са установени по съдебен ред и не са надлежно обезпечени.

(2) Мерките по ал. 1 се прилагат и спрямо чужденци, които притежават и българско гражданство.

(3) Забранява се напускане на Република България на чужденец под 18 години, притежаващ и българско гражданство, на който единият родител е български гражданин и не е дал писмено съгласие за пътуването му зад граница."

§ 31. Член 44 се изменя така:

"Чл. 44. (1) Принудителните административни мерки се налагат със заповед на директор на национална, териториална служба на Министерството на вътрешните работи, на началник на регионален граничен сектор или началника на направление "Документи за самоличност и чужденци". Екземпляр от заповедта се изпраща на Агенцията за бежанците при Министерския съвет.

(2) В заповедите за отнемане правото на пребиваване в Република България се определя срок за напускане на страната, след изтичането на който чужденецът се извежда принудително от страната.

(3) Заповедите за налагане на принудителни административни мерки се изпълняват от службите за административен контрол на чужденците, съответно от органите за граничен паспортен контрол, след влизането им в сила, освен ако органът, издал заповедта, е допуснал предварително изпълнение.

(4) Подлежат на незабавно изпълнение:

1. заповедите за отнемане на правото на пребиваване в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;

2. заповедите за налагане на забрана за влизане в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;

3. заповедите за експулсиране.

(5) Когато съществуват пречки чужденецът да напусне незабавно страната или да влезе в друга страна, със заповед на органа, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, чужденецът се задължава да се явява ежедневно в полицейската служба по местопребиваването му по ред, определен в правилника за прилагане на закона, до отпадането на пречките.

(6) Органът, издал заповедта за принудително отвеждане до границата на Република България или за експулсиране, може по своя преценка принудително да настани чужденеца в специален дом за срок до отпадането на пречките за изпълнението на принудителната административна мярка."

§ 32. Създават се чл. 44а и 44б:

"Чл. 44а. Чужденец, на който е наложена принудителна административна мярка експулсиране, не се експулсира в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение.

Чл. 44б. Когато е невъзможно незабавното експулсиране или принудителното отвеждане на чужденец до границата или изпълнението на тези мерки трябва да бъде отложено поради причини от правен или технически характер, органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, отлага изпълнението й за срок до отпадането на пречките за изпълнението й."

§ 33. Член 46 се изменя така:

"Чл. 46. (1) Заповедите за налагане на принудителни административни мерки могат да се обжалват при условията и по реда на Закона за административното производство, като обжалването по административен ред се извършва пред министъра на вътрешните работи, а по съдебен ред - пред съответния окръжен съд.

(2) Не подлежат на обжалване по съдебен ред:

1. заповедите за отнемане на правото на пребиваване в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;

2. заповедите за налагане на забрана за влизане в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;

3. заповедите за експулсиране.

(3) В заповедите по ал. 2 не се посочват фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка.

(4) Жалбата срещу заповед по ал. 2 не спира изпълнението на заповедта."

§ 34. Създава се чл. 46а:

"Чл. 46а. Държавните органи, които упражняват правомощия във връзка с условията и реда за влизане, пребиваване и напускане на Република България от чужденците, си сътрудничат с компетентните органи на другите държави в борбата с нелегалната миграция и при осъщестяването на експулсиране."

§ 35. Член 47 се отменя.

§ 36. Създава се чл. 48а:

"Чл. 48а. (1) Наказва се с глоба от 200 до 2000 лв. физическо лице, което не изпълни задълженията си по чл. 28.

(2) На юридическо лице, което извърши нарушението по ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.

(3) Наказанията по ал. 1 се налагат и на служител на едноличен търговец или юридическо лице, който извърши или допусне извършването на нарушение по ал. 1 и 2.

(4) Когато нарушенията по ал. 1-3 са извършени повторно, се налага глоба от 500 до 5000 лв., а на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв."

§ 37. В чл. 49, ал. 1, т. 2 след думата "граничен" се добавя "паспортен".

§ 38. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 3 след думата "държава" се поставя запетая и се добавя "в който може да бъде положена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на произход или в трета държава".

2. Създават се т. 6, 7, 8 и 9:

"6. "Лице от български произход" е лице, на което поне единият възходящ е българин.

7. "Случаи, нетърпящи отлагане" са налице тогава, когато по причина на влошено здравословно състояние, смърт на близък или по други причини, възникнали не по вина на чужденеца и които той не би могъл да предвиди и да предотврати, е наложително неговото оставане на територията на Република България.

8. "Училище" е общообразователно учебно заведение по смисъла на законодателството на държавата, в която пребивава ученикът.

9. "Дейност на свободна практика" означава всяка дейност, осъществявана в лично качество без ангажимент към работодател или възложител."