Държавен вестник, брой 25 от 16.III

§ 1. В чл. 1 ал. 3 се изменя така:

"(3) Този кодекс цели да осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения."

§ 2. Създава се нов чл. 2:

"Социален диалог

Чл. 2. Държавата регулира трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище след консултации и диалог с работниците, служителите, работодателите и техните организации в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните."

§ 3. Член 3 се изменя така:

"Тристранно сътрудничество

Чл. 3. (1) Държавата осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

(2) Процедурата по ал. 1 задължително се осъществява при приемането на нормативни актове в областта на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и по въпросите на жизненото равнище."

§ 4. Създават се чл. 3а, 3б, 3в, 3г, 3д и 3е:

"Национален съвет за тристранно сътрудничество

Чл. 3а. (1) Сътрудничеството и консултациите по чл. 3 на национално равнище се осъществяват от Националния съвет за тристранно сътрудничество.

(2) Националният съвет за тристранно сътрудничество се състои от по двама представители на Министерския съвет, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Министерският съвет определя своите представители, а представителите на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите се определят от техните ръководства съгласно уставите им.

(3) Националният съвет за тристранно сътрудничество се ръководи от заместник министър-председател.

Отраслови, браншови и общински съвети за тристранно сътрудничество

Чл. 3б. (1) Сътрудничеството и консултациите по чл. 3 по отрасли, браншове и общини се осъществяват от отраслови, браншови и общински съвети за тристранно сътрудничество.

(2) Отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество се състоят от по двама представители на съответното министерство, друго ведомство или общинска администрация, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

(3) Представителите на министерствата, на другите ведомства и на общинските администрации се определят от съответния министър, ръководител на друго ведомство или кмет на община, а на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите - от техните ръководства съгласно уставите им.

(4) Председателите на отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество се определят от съответния министър, ръководител на друго ведомство или кмет на община след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите в съответните съвети за тристранно сътрудничество.

§ 5. В чл. 5, ал. 2 думата "стопански" се заличава.

§ 6. Член 6 се изменя така:

"Общо събрание на работниците и служителите

Чл. 6. (1) Общото събрание се състои от всички работници и служители в предприятието.

(2) Когато организацията на труда или други причини не позволяват функционирането на общо събрание, по инициатива на работници и служители или на работодателя може да се създаде събрание на пълномощниците. То се състои от представители на работниците и служителите, избрани за определен от общите събрания в структурните звена на предприятието срок. Нормата на представителство се определя от работниците и служителите и е еднаква за цялото предприятие.

(3) За свикването, дейността и правата на събранието на пълномощниците се прилагат правилата относно общото събрание на работниците и служителите."

§ 7. В чл. 6а се правят следните изменения и допълнения:

1. Заглавието се изменя така: "Ред за работа на общото събрание".

2. Създава се нова ал. 1:

"(1) Общото събрание на работниците и служителите само определя реда за своята работа."

3. Досегашните ал. 1 и 2 стават съответно ал. 2 и 3.

4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:

"(4) Общото събрание на работниците и служителите приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите, доколкото в този кодекс, в друг закон или в устав не е предвидено друго."

§ 8. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

"(2) Работниците и служителите могат на общо събрание да избират свои представители, които да представляват техните общи интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя им или пред държавните органи. Представителите се избират с мнозинство повече от две трети от членовете на общото събрание".

§ 9. В чл. 8 ал. 3 се изменя така:

"(3) При осъществяване на трудовите права и задължения не се допускат пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, пол, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и инвалидност."

§ 10. Създават се нови чл. 34, 35 и 36, и чл. 36а:

"Представителни организации на работниците и служителите

Чл. 34. За представителни организации на работниците и служителите на национално равнище се признават организациите, които имат:

1. най-малко 50 хиляди членове;

2. най-малко по 50 организации с не по-малко от 5 членове в повече от половината отрасли, определени съгласно Националната отраслова класификация;

3. местни органи в повече от половината общини в страната и национален ръководен орган;

4. качеството на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49.

Представителни организации на работодателите

Чл. 35. За представителни организации на работодателите на национално равнище се признават организациите, които имат:

1. най-малко 500 членове, всеки от които има не по-малко от 20 души работници и служители;

2. организации с не по-малко от 10 членове в повече от една пета от отраслите, определени съгласно Националната отраслова класификация;

3. местни органи в повече от една пета от общините в страната и национален ръководен орган;

4. качеството на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49.

Признаване на представителни организации

Чл. 36. (1) Министерският съвет определя реда за установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35.

(2) Организациите на работниците и служителите и на работодателите се признават за представителни на национално равнище по тяхно искане от Министерския съвет. Министерският съвет се произнася с решение в тримесечен срок от постъпването на редовно направеното искане от заинтересуваната организация.

(3) Отказът на Министерския съвет да признае за представителна организация на работниците и служителите или на работодателите се мотивира и съобщава на заинтересуваната организация в 7-дневен срок от приемането му. Заинтересуваната организация може да обжалва отказа пред Върховния административен съд.

(4) За представителни се признават и всички поделения на организации, признати за представителни на национално равнище.

Проверка на изискванията за представителност

Чл. 36а. (1) На всеки три години след признаването им по чл. 36, ал. 2 организациите на работниците и служителите и на работодателите установяват представителността си по реда, предвиден в чл. 36.

(2) Министерският съвет по своя инициатива или по предложение на Националния съвет за тристранно сътрудничество може да извършва проверка на изискванията за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите по чл. 34 и 35.

(3) В зависимост от резултатите от проверката Министерският съвет приема решение, с което може:

1. да откаже признаването за представителни на организации на работниците и служителите или на работодателите;

2. да потвърди тяхната представителност по реда на чл. 36, ал. 1 и 2.

(4) Отказът по ал. 3, т. 1 може да бъде обжалван по реда на чл. 36."

§ 11. В чл. 50, ал. 2 накрая точката се заличава и след думата "закона" се добавя "или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан".

§ 12. Член 51 се изменя така:

"Равнища на колективно преговаряне

Чл. 51. (1) Колективните трудови договори се сключват по предприятия, браншове, отрасли и по общини.

(2) На равнище предприятие, бранш и отрасъл може да се сключи само един колективен трудов договор."

§ 13. Създават се чл. 51а, 51б и 51в:

"Колективен трудов договор в предприятия

Чл. 51а. (1) Колективен трудов договор в предприятието се сключва между работодателя и синдикална организация.

(2) Проектът за колективен трудов договор се изготвя и представя от синдикалната организация. Когато в предприятието има повече от една синдикална организация, те представят общ проект.

(3) Когато синдикалните организации не могат да представят общ проект, работодателят сключва колективен трудов договор със синдикалната организация, чийто проект е бил приет от общото събрание на работниците и служителите (събрание на пълномощниците) с мнозинство повече от половината от неговите членове.

Колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище

Чл. 51б. (1) Колективен трудов договор по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите на основата на споразумение между националните им организации, чрез което се определят общи положения относно обхвата и процедурната рамка на отрасловите и браншовите договори.

(2) Представителните организации на работниците и служителите изготвят и представят на представителните организации на работодателите общ проект.

(3) Когато колективният трудов договор на отраслово или браншово равнище е сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша, по тяхно общо искане министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша.

Колективни трудови договори по общини

Чл. 51в. (1) Колективни трудови договори по общини за дейности, финансирани от общинския бюджет, се сключват между представителните организации на работниците, служителите и на работодателите.

(2) Местните поделения на представителните организации на работниците и служителите представят общи проекти за колективни трудови договори на местните поделения на представителните организации на работодателите."

§ 14. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:

1. Заглавието се изменя така: "Задължения за преговаряне и за предоставяне на информация".

2. В ал. 1, т. 2, буква "б" се изменя така:

"б) своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото си състояние, която е от значение за сключването на колективния трудов договор; предоставянето на информация, разпространяването на която би могло да нанесе вреди на работодателя, може да бъде отказано или направено с изискване за поверителност."

3. Създава се ал. 4:

"(4) По искане на работодателя при започване на преговорите за сключване на колективен трудов договор, синдикалните организации в предприятието предоставят информация за действителния брой на членовете си."

§ 15. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 2 се изменя така:

"(2) Колективният трудов договор се смята за сключен за срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години. Страните могат да уговорят по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи."

2. Създава се ал. 3:

"(3) Преговорите за сключване на нов колективен трудов договор започват не по-късно от три месеца преди изтичането на срока на действащия колективен трудов договор."

§ 16. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

"(2) В случаите по чл. 123 завареният колективен трудов договор действа до сключването на нов колективен трудов договор, но за не повече от една година от датата на промяната на работодателя."

§ 17. В чл. 57, ал. 2 се изменя така:

"(2) Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави."

§ 18. Член 59 се изменя така:

"Чл. 59. При неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага."

§ 19. Създава се нов чл. 60:

"Иск за обявяване на недействителност

Чл. 60. Всяка от страните по колективния трудов договор, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага, имат право да предявят иск пред съда за обявяване на недействителност на колективния трудов договор или на отделни негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят."

§ 20. В чл. 67 се създава ал. 3:

"(3) Трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено."

§ 21. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:

1. Заглавието се изменя така: "Срочни трудови договори".

2. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се създава т. 5:

"5. за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган".

3. Създават се ал. 2, 3 и 4:

"(2) Срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия.

(3) По изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година.

(4) Трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 2 и 3, се смята за сключен за неопределено време."

§ 22. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

"(2) В договора по ал. 1 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни."

2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.

3. Създава се ал. 5:

"(5) За една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж."

§ 23. Член 72 се отменя.

§ 24. В чл. 90 ал. 2 се изменя така:

"(2) Конкурс се обявява за длъжност, която е обявена за заемане с конкурс със закон, или когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема, за времето до завръщането му."

§ 25. Член 111 се изменя така:

"Чл. 111. Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение."

§ 26. Създава се нов чл. 114:

"Трудов договор за работа до 5 дни в месеца

Чл. 114. Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. Когато работникът или служителят работи при един работодател общо не повече от 5 работни дни или 40 часа в месеца последователно или разпокъсано, времето не се признава за трудов стаж."

§ 27. В чл. 118 се създава ал. 3:

(3) Работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя."

§ 28. Член 123 се изменя така:

"Запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя

Чл. 123. (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява:

1. при сливане на предприятия;

2. при вливане на едно предприятие в друго;

3. при разпределяне на дейността на едно предприятие между няколко предприятия;

4. при преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;

5. при смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;

6. при отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия.

(2) В случаите по ал. 1 работодател е новият собственик, наемател, арендатор или концесионер.

(3) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговарят, ако не е уговорено друго между двамата работодатели:

1. при сливане или вливане на предприятия - новият работодател;

2. в останалите случаи - солидарно двамата работодатели.

(4) Преди извършване на промяната по ал. 1 работодателят е длъжен да уведоми работниците и служителите или техните представители за:

1. предвижданата промяна и датата на извършването й;

2. причините за промяната;

3. възможните правни, икономически и социални последици от промяната за работниците и служителите;

4. предвижданите мерки по отношение на работниците и служителите, включително и за изпълнението на задълженията по ал. 3.

(5) Уведомяването по ал. 4 се извършва в срок най-малко два месеца преди настъпване на последиците за трудовата заетост и условията на труд на работниците и служителите.

(6) Когато във връзка с промените по ал. 1 се предвиждат мерки по отношение на работниците и служителите, работодателят е длъжен преди уведомлението по ал. 4 да проведе своевременно консултации относно тези мерки с представителите на работниците и служителите."

§ 29. В чл. 126 т. 9 се изменя така:

"9. да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието;".

§ 30. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:

а) се създава нова т. 4:

"4. кратка характеристика или описание на работата;"

б) досегашната т. 4 става т. 5 и се изменя така:

"5. указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд."

2. Създава се ал. 2:

"(2) Работодателят е длъжен да пази достойнството на работника или служителя по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение."

§ 31. Създава се нов чл. 130:

"Право на информация

Чл. 130. (1) Работникът или служителят има право на своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото състояние на работодателя, което е от значение за трудовите му права и задължения.

(2) Работодателят е длъжен да представя на работника или служителя необходимата писмена информация при всяко изменение на трудовото правоотношение.

(3) Работникът или служителят има право да изисква от работодателя обективна и справедлива характеристика за професионалните си качества и резултатите от трудовата си дейност, или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател."

§ 32. Създава се чл. 130а:

"Право на информация в случаи на масово уволнение

Чл. 130а. (1) В случай, че работодателят има намерение да извърши масово уволнение, той трябва своевременно да информира представителите на работниците и служителите по ред и по начин, установени в колективния трудов договор.

(2) В случаите по ал. 1 работодателят следва да им предостави информация за:

1. причините за планираното уволнение;

2. броя и категорията на работниците и на служителите, които ще бъдат уволнени;

3. периода, през който трябва да се извършат уволненията;

4. предвидените критерии за подбора на работниците и на служителите, които ще бъдат уволнени."

§ 33. В чл. 136 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа."

2. Алинея 2 се отменя.

3. Алинея 3 се изменя така:

"(3) Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа."

4. В ал. 4 след думата "удължавана" се поставя запетая и се добавя "освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс".

5. Алинея 5 се отменя.

§ 34. Създава се чл. 136а:

"Удължаване на работното време

Чл. 136а. (1) По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, след предварителна консултация с представителите на работниците и служителите, доколкото в колективен трудов договор не е предвидено друго. За удължаването на работното време работодателят е длъжен да уведоми предварително инспекцията по труда.

(2) Продължителността на удължения работен ден при условията по ал. 1 не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време.

(3) Удължаването на работното време по ал. 1 и 2 се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно.

(4) В случаите по ал. 1 работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.

(5) При прекратяването на трудовото правоотношение преди компенсирането по ал. 4 разликата до нормалния работен ден се заплаща като извънреден труд.

(6) За работниците и служителите по чл. 147 удължаване на работното време се допуска при условията на този член за полагане на извънреден труд."

§ 35. В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създават се ал. 2 и 3:

"(2) Право на намалено работно време по ал. 1, т. 1 имат работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време.

(3) При намаляването на работното време по ал. 1 и 2 не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение."

§ 36. В чл. 138 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1;

2. Създават се ал. 2 и 3:

"(2) При намаляване обема на работа работодателят може да установи едностранно за период от три месеца в една година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или негово звено, след предварително съгласуване с представители на работниците и служителите.

(3) Продължителността на работното време по ал. 2 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време."

§ 37. В чл. 139, ал. 4, изречение първо, думите "министърът на труда и социалните грижи" се заменят с "работодателят след консултации с представителите на работниците и служителите, доколкото в колективния трудов договор не е предвидено друго".

§ 38. В чл. 140 ал. 1 и 2 се изменят така:

"Чл. 140. (1) Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

(2) Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч."

§ 39. В чл. 142 ал. 2 се изменя така:

"(2) Работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 4 месеца."

§ 40. В чл. 143, ал. 1 думите "в повече от" се заменят с "извън".

§ 41. Член 145 се отменя.

§ 42. В чл. 151, ал. 3 думите "време за хранене, което се включва в" се заменят с "време за хранене през".

§ 43. В чл. 153, ал. 2 след думата "процес" запетаята се заменя със съюза "и", а думите "както и при шестдневна работна седмица" се заличават.

§ 44. В чл. 155 ал. 2 и 3 се изменят така:

"(2) Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.

(3) Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 2. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет."

§ 45. В чл. 157 се правят следните изменения:

1. В ал. 1:

а) точка 3 се изменя така:

"3. при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия - 2 работни дни";

б) в т. 4 думите "обществен обвинител, обществен защитник" се заличават;

в) точка 7 се отменя.

2. Алинея 2 се изменя така:

"(2) През време на отпуските по ал. 1 на работника или служителя се изплаща възнаграждение, както следва:

1. по т. 1-3 - според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя;

2. по т. 6 - от работодателя в размера по чл. 177;

3. в останалите случаи - според предвиденото в специалните закони."

§ 46. В чл. 158 се правят следните изменения:

1. В заглавието и текста думите "военноучебен сбор", "военноучебния/ят сбор" се заменят съответно с "учебно мобилизационно мероприятие", "учебно мобилизационното мероприятие".

2. В ал. 1 думата "сбора" се заменя с "мероприятието".

3. В ал. 3 запетаята след думата "възнаграждение" се заличава, а думите "определено съгласно чл. 177" се заменят със "за сметка на бюджета на Министерството на отбраната".

§ 47. В чл. 161 ал. 1 се изменя така:

"(1) На работника или служителя може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск при условия и по ред, установени в колективен трудов договор или в споразумение между страните по трудовото правоотношение."

§ 48. В чл. 163 ал. 2 се отменя.

§ 49. В чл. 164 се правят следните изменения и допълнения:

1. Заглавието се изменя така: "Отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст".

2. Алинея 2 се отменя.

3. В ал. 3 думите "и 2" се заличават.

4. В ал. 5 думите "и 2" се заличават, а след думата "обезщетение" се добавя "от Държавното обществено осигуряване".

§ 50. В чл. 165 заглавието се изменя така: "Отпуск за отглеждане на дете до 3-годишна възраст".

§ 51. В чл. 168 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Ако е уговорено в колективен трудов договор работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст, има право на два работни дни, а работничка или служителка с три или повече живи деца до 18-годишна възраст - на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Този отпуск се ползва, когато работничката или служителката пожелае и не може да се компенсира с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение."

2. Алинея 3 се отменя.

§ 52. В чл. 169 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:

"(1) Работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година.

(2) Отпускът по ал. 1 се ползва независимо от всички останали видове отпуски. Той може да се ползва наведнъж или на части и не се предоставя на работник или служител, който повтаря учебната година по неуважителни причини."

2. В ал. 4 се създава изречение второ:

"Това право се ползва със съгласието на работодателя".

3. В ал. 5 след думата "заведения" се добавя "със съгласието на работодателя".

§ 53. В чл. 170 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Когато със съгласието на работодателя работникът или служителят кандидатства в училище, приемането в което става с изпит, работникът или служителят има право на платен отпуск, както следва:

1. при кандидатстване в средно училище - 6 работни дни;

2. при кандидатстване във висше училище или за докторантура - 12 работни дни."

2. Създава се нова ал. 2:

"(2) Когато съгласие на работодателя не е дадено, работникът или служителят има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1, намалени наполовина, който се признава за трудов стаж."

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:

"(3) Когато работникът или служителят е ползвал платения или неплатения отпуск по ал. 1 и 2, но не е бил приет в съответното учебно заведение или за докторант, за следващите години той има право на неплатен отпуск в размер, равен на половината от отпуска по ал. 1, който се признава за трудов стаж."

§ 54. В чл. 171 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) думите "Учащи се без откъсване от производството" се заменят с "Работниците и служителите по чл. 169, ал. 1";

б) в т. 2 думите "или полувисши" се заличават.

2. Създава се нова ал. 2:

"(2) Когато съгласие на работодателя не е дадено, работникът или служителят, който учи в средно или във висше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1, намалени наполовина.".

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:

"(3) Неплатеният отпуск по ал. 1 и 2 се признава за трудов стаж."

§ 55. Създава се чл. 171а:

"Ползване на отпуските от учащите се

Чл. 171а. Отпуските на учащите се по този раздел се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително."

§ 56. В чл. 172 думите "ползува от" се заменят с "разрешава на", а думите "два пъти" се заменят с "части, от които най-малко половината се ползва наведнъж през календарната година, за която се полага отпускът".

§ 57. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 4 се изменя така:

"(4) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага."

2. В ал. 5 се създава изречение трето:

"В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск."

§ 58. В чл. 176 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 1 след думата "причини" се добавя "при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето".

2. Алинея 2 се изменя така:

"(2) Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага."

3. В ал. 3 думите "В случай, че работодателят не е разрешил ползуването на отложения отпуск до края на следващата календарна година" се заменят с "Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2".

§ 59. В чл. 190 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в т. 4 съюзът "и" се заменя с "или".

2. Създава се ал. 2:

"(2) Дисциплинарно уволнение по ал. 1 се налага при съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1."

§ 60. В чл. 194, ал. 3 думите "и докато стачката, в която работникът или служителят е участвувал, не бъде призната за незаконна по надлежния ред" се заменят с "или участва в стачка".

§ 61. В чл. 222, ал. 3 думите "изслужено време и старост" се заменят с "осигурителен стаж и възраст".

§ 62. Създава се нов чл. 243:

"Право на равно възнаграждение

Чл. 243. (1) Жените и мъжете имат право на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд.

(2) Алинея 1 се прилага за всички плащания по трудовото правоотношение."

§ 63. В чл. 275 ал. 1 и 2 се изменят така:

"Чл. 275. (1) Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.

(2) Органите на изпълнителната власт в рамките на своите правомощия осъществяват държавната политика по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд."

§ 64. В чл. 276 се правят следните изменения и допълнения:

1. Заглавието се изменя така: "Нормативни актове, единни и отраслови правила".

2. Алинеи 1, 2 и 3 се изменят така:

"(1) Министърът на труда и социалната политика самостоятелно или съвместно с други министри издава актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. При необходимост министърът на труда и социалната политика определя органите и организациите, които участват в разработването на тези актове.

(2) Министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването самостоятелно или съвместно утвърждават единни правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, които се прилагат във всички отрасли и дейности.

(3) Министрите и другите органи на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията утвърждават отраслови правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от съответния отрасъл."

3. Алинеи 4 и 5 се отменят.

4. Алинея 6 се изменя така:

"(6) Заповедите за утвърждаване на правилата по ал. 2 и 3 се обнародват в "Държавен вестник", а правилата се издават от органа, който ги е утвърдил."

§ 65. В чл. 277 се правят следните изменения:

1. Заглавието се изменя така: "Правила в предприятието".

2. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Работодателят разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, които не могат да противоречат на нормативните изисквания."

§ 66. Член 278 се отменя.

§ 67. Член 279 се отменя.

§ 68. Член 280 се отменя.

§ 69. В чл. 281 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 1:

"(1) Всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа."

2. Досегашните ал. 1 и 2 стават съответно ал. 2 и 3.

3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея накрая се добавят думите "в предприятието".

4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:

"(5) Работодателят е длъжен да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика."

§ 70. В чл. 285, в заглавието и в ал. 1, 2 и 3 след думата "безплатна" се добавя "предпазна".

§ 71. В чл. 287 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създават се ал. 2 и 3:

"(2) Медицинските прегледи по ал. 1 са за сметка на работодателя.

(3) Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна данните от медицинските прегледи на работниците и служителите."

§ 72. В чл. 289 ал. 2 се отменя.

§ 73. В чл. 294 след думата "Работодателят" се добавя "може", а след думата "организации" се добавя "да".

§ 74. В чл. 296 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

"(2) Работникът или служителят е длъжен да носи работното или униформеното облекло през работното си време и да го опазва като имущество на работодателя."

§ 75. В чл. 297 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думата "Работодателят" се добавя "може да", а думата "постоянни" се заличава.

2. В ал. 3 след думата "Работодателят" се добавя "може да".

§ 76. В чл. 299 в ал. 1 и 2 след думата "Работодателят" се добавя "може да".

§ 77. Член 304 се изменя така:

"Чл. 304. (1) За непълнолетните лица се забранява работа, която е:

1. извън техните физически или психически възможности;

2. свързана с излагане на вредно физично, биологично или химично въздействие, особено с токсични агенти, канцерогени, агенти, причиняващи наследствено генетично или вътреутробно увреждане;

3. свързана с вредности, които по какъвто и да е друг начин оказват постоянно неблагоприятно въздействие върху здравето;

4. в условия на радиация;

5. при изключително ниски или високи температури, шум или вибрации;

6. свързана с риск от трудови злополуки, за които се предполага, че не могат да бъдат осъзнати или избегнати от непълнолетния поради неговата физическа или психическа незрялост.

(2) Списъкът на работите по ал. 1, както и на работите, на които по изключение могат да бъдат приемани лица от 15 до 16 години, се издава от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването."

§ 78. В чл. 305 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

"(2) Работодателят е длъжен да уведомява непълнолетните работници и служители и техните родители или попечители за възможните рискове в работата и за мерките, предприети за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд."

2. В ал. 3 след думите "петдневна работна седмица" се поставя точка, а текстът до края се заличава.

§ 79. Член 310 се изменя така:

"Забрана за командироване

Чл. 310. (1) Работодателят не може да командирова бременна жена.

(2) Работодателят не може да командирова майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие."

§ 80. В чл. 316 заглавието се изменя така:

"Специализирани предприятия и цехове за лица с намалена работоспособност".

§ 81. В чл. 319 думите "с определена група инвалидност" се заменят с думите "със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто".

§ 82. В чл. 320, ал. 2 думите "без определена група инвалидност" се заменят с думите "със загубена работоспособност под 50 на сто".

§ 83. В чл. 328 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) точка 4 се изменя така:

"4. при спиране на работа за повече от 15 работни дни;";

б) точка 10 се изменя така:

"10. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за професори, доценти, старши научни сътрудници I и II степен и доктори на науките - при навършване на 65-годишна възраст;"

2. В ал. 2 се създава изречение второ:

"Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца."

§ 84. В чл. 329 ал. 2, 3 и 4 се отменят.

§ 85. Създава се нов чл. 331:

"Прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение

Чл. 331. (1) Работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срешу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието.

(2) Ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.

(3) Ако обезщетението по ал. 2 не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало."

§ 86. В чл. 333 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите " и 12" се заличават.

2. В ал. 3 думите "и 12" се заличават.

3. Създава се нова ал. 5:

"(5) Работничка или служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане, може да бъде уволнена само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1."

4. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

§ 87. В чл. 335 се правят следните изменения и допълнения:

1. Заглавието се изменя така: "Форма и момент на прекратяване на трудовия договор".

2. Създава се нова ал. 1:

"Чл. 335. (1) Трудовият договор се прекратява писмено."

3. Досегашният текст става ал. 2.

§ 88. В чл. 348 заглавието се изменя така: "Представяне, издаване и съхраняване".

§ 89. В чл. 349, ал. 1, т. 3 се изменя така:

"3. номер на личната карта или друг документ за самоличност и единен граждански номер;".

§ 90. В чл. 355, ал. 3 думите "и 25 дни при шестдневна работна седмица" се заличават.

§ 91. В чл. 357 накрая точката се заличава и се добавят думите "и установяването на трудов стаж".

§ 92. В чл. 358, ал. 1, т. 2 думите "6-месечен" се заменят с "2-месечен".

§ 93. В чл. 359, изречение второ, думите "преглед по реда на надзора или за" се заличават.

§ 94. В чл. 360, ал. 2 се правят следните изменения:

1. В т. 1 думите "държавни представителни органи" се заменят с "органите на изпълнителната власт".

2. Точка 2 се изменя така:

"2. служителите по чл. 28, ал. 2 от Закона за администрацията."

§ 95. Член 363 се изменя така:

"Решения, които не подлежат на касационно обжалване

Чл. 363. Окончателни са и не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, с които:

1. се уважават или отхвърлят искове на работника или служителя за определяне размера на отпуск, даване на безплатна предпазна храна и противоотрови, на работно или униформено облекло или лични предпазни средства;

2. работодателят е осъден да заплати на работника или служителя суми в размер до минималната месечна работна заплата, установена за страната. В този случай решението подлежи на касационно обжалване от работника или служителя;

3. се потвърждава или отменя дисциплинарно наказание "забележка" или "предупреждение за уволнение"."

§ 96. В чл. 399 се правят следните изменения:

1. Заглавието се изменя така: "Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

2. В текста думите "Главната инспекция по труда към Министерството на труда и социалните грижи" се заменят с "Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика".

§ 97. В чл. 402 ал. 3 се изменя така:

"(3) Контролните органи по чл. 399, 400 и 401 осъществяват своите права в сътрудничество с работодателите, с работещите и с техните организации."

§ 98. В чл. 403 ал. 2 се отменя.

§ 99. В чл. 404, ал. 1 се създават т. 6 и 7:

"6. да дават предписания за въвеждане на специален режим за безопасна работа при сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето на работещите при невъзможност да се приложи т. 3;

7. при повторно нарушение на чл. 62, ал. 1 да спират дейността на работната площадка или на предприятието до отстраняване на нарушението."

§ 100. В чл. 405а, ал. 1, 2 и 3 се изменят така:

"Чл. 405а. (1) Инспекцията по труда има право да обявява съществуване на трудово правоотношение, когато установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2. Обявяването се извършва с постановление на инспекцията по труда, което се връчва на страните по трудовото правоотношение.

(2) В случаите по ал. 1 инспекцията по труда дава предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор.

(3) Отношенията между страните до постановяване на предписанието по ал. 2 се уреждат като при действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен. Ако страните по трудовото правоотношение не уговорят в писмена форма условията по него, постановлението по ал. 1 замества трудовия договор, който се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден."

§ 101. В чл. 406 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

"(2) В изпълнение на функциите си по ал. 1 представителите на синдикалните организации имат право:

1. да посещават по всяко време предприятията и другите места, където се извършва работата, както и помещения, ползвани от работниците и служителите;

2. да изискват от работодателя обяснения и представяне на необходимите им сведения и документи;

3. да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси по спазване на трудовото законодателство."

2. Създава се ал. 3:

"(3) Представителите на синдикалните организации при изпълняване на сигналната си функция са длъжни да спазват условията по чл. 403, ал. 1."

3. Досегашната ал. 2 става ал. 4.

§ 102. В чл. 413 се правят следните изменения и допълнения:

1. Заглавието се изменя така: "Отговорност за нарушение на нормативните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд".

2. В ал. 1 думите "до 2 минимални работни заплати за страната" се заменят с "от 20 до 250 лв.".

3. В ал. 2 думите "от 1 до 6 минимални работни заплати за страната" се заменят с "от 250 до 1000 лв.".

4. Алинея 3 се изменя така:

"(3) За повторно нарушение наказанието е:

1. по ал. 1 - глоба от 40 до 500 лв.;

2. по ал. 2 - глоба от 500 до 2000 лв."

§ 103. Член 414 се изменя така:

"Чл. 414. (1) Работодател или длъжностно лице, което наруши разпоредбите на трудовото законодателство, в това число по наемането на лица на работа в нарушение на изискванията на чл. 62, ал. 1, ако не подлежи на по-тежко наказание извън правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, се наказва с глоба в размер от 250 до 1000 лв.

(2) За повторно нарушение наказанието е глоба в размер от 500 до 2000 лв."

§ 104. В чл. 415 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите "от 5 до 20 минимални работни заплати за страната" се заменят с "от 250 до 2000 лв.".

2. В ал. 2 думите "от 5 до 20 минимални работни заплати за страната" се заменят с "от 1000 до 5000 лв.".

§ 105. В чл. 416 ал. 5 се изменя така:

"(5) Събраните суми от наложени глоби по реда на този раздел се внасят в бюджета на Министерството на труда и социалната политика по сметка на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" и се използват за усъвършенстване на контролната дейност по ред, установен от министъра на труда и социалната политика и от министъра на финансите."

§ 106. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 7 и 8:

"7. "Непряка" е дискриминацията, при която се използват привидно допустими от закона разрешения при осъществяване на трудовите права и задължения, но се прилагат с оглед на критериите по чл. 8, ал. 3 по начин, който реално и фактически поставя едни работници и служители в по-неблагоприятно или привилегировано положение спрямо другите. Не представляват дискриминация различията или предпочитанията, които се основават на квалификационните изисквания за извършване на определена работа, както и специалната закрила на някои работници и служители (непълнолетни, бременни и майки на малки деца, инвалиди, трудоустроени и други подобни), установени с нормативни актове.

8. "Изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 3 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му."

§ 107. Навсякъде в кодекса думите:

1. "ненормирано работно време" се заменят с "ненормиран работен ден";

2. "министърът на труда и социалните грижи" и "министъра на труда и социалните грижи" се заменят съответно с "министърът на труда и социалната политика" и "министъра на труда и социалната политика";

3. "Министерството на труда и социалните грижи" се заменят с "Министерството на труда и социалната политика";

4. "кандидат на науките", "аспирантура", "аспирант" и "аспиранти" се заменят съответно с "доктор", "докторантура", "докторант" и "докторанти";

5. "трудоспособност", "трудоспособността" и "нетрудоспособността" се заменят съответно с "работоспособност", "работоспособността" и "неработоспособността";

6. "безопасни и здравословни" се заменят със "здравословни и безопасни";

7. "Главна инспекция по труда" и "Главната инспекция по труда" се заменят съответно с "Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и "Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда";

8. "професионално заболяване" се заменят с "професионална болест".