Държавен вестник, брой 16 от 25.II

Чл. 1. Този закон урежда подготовката, организацията и провеждането на преброяването на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г., наричани по-нататък "преброяването".

Чл. 2. (1) Преброяването по чл. 1 започва в 8 ч. на 1 март 2001 г. и приключва в 20 ч. на 14 март 2001 г.

(2) Критичният момент на преброяването е 0,00 ч. на 1 март 2001 г. Данните за населението, сградите, жилищата и земеделските стопанства, събрани по време на преброяването, се отнасят към този момент.

(3) Контролните изследвания за пълнотата на обхвата и точността на регистрация на данните започват в 8 ч. на 16 март 2001 г. и приключват в 20 ч. на 25 март 2001 г.

Чл. 3. (1) Обект на наблюдение при преброяването са:

1. българските граждани, които живеят постоянно в Република България, независимо от това дали към критичния момент на преброяването се намират на територията на населеното място, в което живеят постоянно, или на територията на друго населено място в страната;

2. българските граждани, заминали в чужбина след 29 февруари 2000 г., и членовете на техните семейства, които ги придружават;

3. българските граждани, които живеят постоянно в Република България, но към критичния момент на преброяването пребивават в чужбина по поръчение на българската държава, на нейни органи и организации, както и членовете на техните семейства, които ги придружават;

4. чужденците, получили разрешение за постоянно пребиваване съгласно чл. 23, ал. 3, т. 2 от Закона за чужденците в Република България преди 1 март 2000 г.;

5. бежанците и членовете на техните семейства, на които е предоставен статут на бежанец преди 1 март 2000 г.;

6. българските граждани, включително лицата с двойно гражданство, които живеят постоянно в чужбина, но към критичния момент на преброяването се намират на територията на Република България;

7. чужденците, получили разрешение за краткосрочно или продължително пребиваване съгласно чл. 23, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от Закона за чужденците в Република България след 29 февруари 2000 г., с изключение на лицата по чл. 4, т. 2, 3 и 4;

8. бежанците и членовете на техните семейства, за които е открито производство за предоставяне статут на бежанец или на които е предоставена закрила по чл. 56, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за бежанците след 29 февруари 2000 г.;

9. жилищните сгради, включително тези, които към момента на преброяването не се използват за живеене;

10. жилищата, които се използват за живеене, необитаваните жилища и жилищата, използвани за нежилищни цели;

11. земеделските стопанства на лицата по ал. 1, т. 1 и 2.

(2) Техническа единица на наблюдение по време на преброяването са домакинствата, в които живеят лицата - обект на наблюдение, определени по ал. 1, т. 1-5.

(3) Постоянното население на Република България се състои от преброените лица по ал. 1, т. 1 - 5.

Чл. 4. Обект на наблюдение при преброяването не са:

1. българските граждани, включително лицата с двойно гражданство, напуснали страната преди 1 март 2000 г., както и членовете на техните семейства, които ги придружават, с изключение на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 3;

2. чуждите граждани - членове на персонала на чуждестранни дипломатически и консулски представителства, служители на междудържавни и междуправителствени организации и членовете на техните семейства;

3. чуждестранният военен персонал и членовете на техните семейства;

4. екипажите на чуждестранните речни и морски кораби, намиращи се в пристанищата или в териториалните води на Република България, и пътниците на борда на тези кораби, както и екипажите на чужди самолети и пътниците, пребиваващи в тях или в района на летищата;

5. жилищата, в които живеят лица по т. 2 и 3, както и жилищата - собственост на други държави.

Чл. 5. (1) За лицата - обект на наблюдение по време на преброяването, се събират следните данни:

1. собствено, бащино и фамилно име;

2. единен граждански номер (ЕГН) за българските граждани; личен номер за чужденец (ЛНЧ) за чужденците, които постоянно пребивават в Република България;

3. възраст;

4. пол;

5. състав на домакинството;

6. постоянен адрес и настоящ адрес;

7. гражданство;

8. място на раждане;

9. семейно положение;

10. учещо ли е лицето;

11. завършена степен на образование;

12. етническа група;

13. вероизповедание;

14. майчин език;

15. заетост и безработица;

16. статус на заето лице;

17. занятие;

18. отраслова заетост;

19. видове източници на средства за съществуване;

20. адрес на местоработата или учебното заведение;

21. вид на транспорта, използван за пътуване до местоработата или до учебното заведение;

22. миграция на лицата.

(2) За лицата по чл. 3, ал. 1, т. 6-8 се събират данни само по т. 1 - 8.

(3) Данните по т. 12, 13 и 14 се предоставят доброволно съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за статистиката.

Чл. 6. За жилищните сгради се събират следните данни:

1. вид на сградата;

2. местонахождение на сградата;

3. година на построяване;

4. застроена площ;

5. материал на външните стени;

6. тип на строителната конструкция;

7. брой на етажите;

8. наличие на асансьор;

9. наличие на гараж;

10. брой жилища в сградата.

Чл. 7. За жилищата се събират следните данни:

1. вид на жилището;

2. начин на ползване;

3. размер и брой на помещенията;

4. електроснабденост;

5. наличие на водопровод и канализация;

6. начин на отопление;

7. наличие на баня и тоалетна;

8. дълготрайни предмети с културно и битово предназначение, ползвани от домакинството.

Чл. 8. За земеделските стопанства се събират следните данни:

1. общо притежавана земя от домакинството по категории;

2. обработваема земя;

3. дадена под аренда земя или земя, с която се участва в кооперация;

4. притежаване на овощни градини и лозя;

5. притежаване на земеделска техника (селскостопански машини, транспортни средства и агротехника);

6. притежаване на селскостопански животни.

Чл. 9. При изчерпателното преброяване се използват следните преброителни карти:

1. карта за домакинствата и за лицата в тях, която съдържа въпросите по чл. 5;

2. карта за жилищна сграда, която съдържа въпросите по чл. 6;

3. карта за жилище, която съдържа въпросите по чл. 7;

4. карта за земеделските стопанства, която съдържа въпросите по чл. 8.

Чл. 10. За провеждането на извадкови статистически изследвания по време на преброяването и след него се използват карти за изследване на:

1. раждаемостта;

2. миграцията;

3. заетостта и безработицата;

4. здравното състояние на населението;

5. бюджета на времето.

Чл. 11. За провеждането на контролните изследвания се използват карти за:

1. проверка на точността на регистрираните данни;

2. проверка за пълнотата на обхвата на единиците на наблюдение.

Чл. 12. Националният статистически институт и териториалните статистически бюра съвместно с областните управители и кметовете на общините организират и провеждат преброяването на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства.

Чл. 13. Органите, които осъществяват преброяването, са:

1. Националният статистически институт;

2. териториалните статистически бюра;

3. Централната комисия по преброяването;

4. областните преброителни комисии;

5. общинските преброителни комисии;

6. контрольорите;

7. преброителите.

Чл. 14. (1) Националният статистически институт:

1. осигурява общото ръководство и методологическото единство при подготовката и провеждането на преброяването във всички административно-териториални единици на страната;

2. разработва Програма на преброяването на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства към 1 март 2001 г., наричана по-нататък "Програма на преброяването", в съответствие с националните традиции и препоръките на международните организации;

3. ръководи и осъществява дейността за популяризиране сред населението на целите и задачите на преброяването;

4. организира и отговаря за обучението на органите, осъществяващи преброяването;

5. определя домакинствата, в които се провеждат специализираните извадкови изследвания и контролните изследвания;

6. обработва, публикува и разпространява резултатите от преброяването.

(2) Председателят на Националния статистически институт:

1. определя възнаграждението на органите, които осъществяват преброяването, съгласувано с министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика;

2. внася в Министерския съвет доклад за приключване на преброяването и за основните резултати от него.

Чл. 15. Териториалните статистически бюра:

1. осъществяват общо методическо ръководство на преброяването по места;

2. отговарят за районирането на населените места по преброителни участъци и контролни райони - съставяне на списъците на сградите, жилищата и домакинствата;

3. организират проверки по населени места и в общините за хода на преброяването и за степента на извършената работа;

4. организират съвместно с областните и общинските преброителни комисии разяснителна работа сред населението за целите и задачите на преброяването;

5. разпределят преброителните материали, необходими за преброяването, по общини и населени места;

6. провеждат обучението на органите на преброяването в областта, общините и населените места;

7. организират приемането на преброителните материали и осъществяват контрол по комплектуването им;

8. организират шифрирането на преброителните карти, въвеждането на индивидуалните сведения на технически носители и изпращането им в Националния статистически институт.

Чл. 16. (1) Централната комисия по преброяването е временен орган, състоящ се от председател, заместник-председател, секретар и 19 членове, представители на централните органи на изпълнителната власт.

(2) Централната комисия по преброяването се назначава от председателя на Националния статистически институт не по-късно от 1 март 2000 г.

(3) Дейността на комисията се ръководи от нейния председател.

(4) Централната комисия по преброяването:

1. обсъжда и дава становище по Програмата на преброяването и останалите документи по организацията, подготовката и провеждането на преброяването;

2. осъществява координация на действията на централните ведомства, които са отговорни за провеждането на преброяването сред специфични категории от населението;

3. обсъжда и предлага мерки за отстраняване на пропуски и грешки в работата на органите, осъществяващи преброяването;

4. оценява и приема резултатите от преброяването и взема решение за официалното приключване на преброяването;

5. изготвя доклад до председателя на Националния статистически институт за изпълнението на задачите на преброяването и за основните резултати от него и прекратява дейността си.

Чл. 17. (1) Във всяка област се създава областна преброителна комисия не по-късно от 6 месеца преди началната дата на преброяването.

(2) Областните преброителни комисии се назначават от председателя на Централната комисия по преброяването в състав 7 или 9 членове.

(3) В състава на областната комисия влизат представители на областната администрация, общините, териториалното статистическо бюро и на децентрализираните структури на други централни ведомства.

(4) Дейността на комисията се ръководи от нейния председател.

(5) Областната преброителна комисия:

1. следи за правилното провеждане на преброяването в областта в съответствие с Програмата на преброяването и инструкциите на Националния статистически институт;

2. предприема мерки за отстраняване на пропуски и грешки в работата на органите, осъществяващи преброяването в областта;

3. информира Националния статистически институт за подготовката и провеждането на преброяването в областта;

4. приема резултатите от преброяването, изготвя доклад до Централната комисия по преброяването за представяне на всички преброителни материали в териториалното статистическо бюро и прекратява дейността си.

Чл. 18. (1) Във всяка община се създава общинска преброителна комисия не по-късно от 6 месеца преди началната дата на преброяването.

(2) Общинската комисия по преброяването се назначава от председателя на областната комисия по преброяването в състав 5 или 7 членове.

(3) В състава на общинската комисия влизат двама представители на общинската администрация, най-малко един представител на кметствата и двама представители на Националния статистически институт.

(4) Представителите на общинската администрация и кметствата се назначават по предложение на кмета на общината, а представителите на Националния статистически институт - по предложение на директора на териториалното статистическо бюро.

(5) Дейността на комисията се ръководи от нейния председател.

(6) Общинската преброителна комисия:

1. организира подготовката и провеждането на преброяването в общината в съответствие с Програмата на преброяването, инструкциите на Националния статистически институт и указанията на областната комисия;

2. сформира екипите от преброители и контрольори и организира тяхното обучение;

3. контролира дейността на контрольорите и преброителите по места;

4. информира областната преброителна комисия за подготовката и провеждането на преброяването в общината;

5. приема резултатите от преброяването, изготвя доклад до областната комисия за представяне на преброителните материали в териториалното статистическо бюро и прекратява дейността си.

Чл. 19. Директорът на териториалното статистическо бюро по предложение на общинската комисия определя контрольорите и преброителите.

Чл. 20. (1) Контрольорът ръководи, контролира и подпомага преброителите от своя район. Той отговаря за пълнотата на данните, вписани в преброителните карти от преброителите в поверения му контролен район.

(2) Контрольорът в своята дейност се ръководи единствено от инструкциите за попълване на преброителните карти, а при възникване на проблеми се обръща към председателя на общинската комисия по преброяването.

(3) При приключване на преброяването контрольорът събира преброителните документи от преброителите и съставя обобщена таблица с данни за контролния район.

Чл. 21. (1) Преброителят извършва непосредствената работа по попълването на преброителните карти. При събирането на персоналните данни преброителят се ръководи от инструкциите за попълване на преброителните карти и от указанията на контрольора и председателя на общинската преброителна комисия.

(2) При необходимост в населени места с особени местни условия, в които преброителите срещат затруднения в своята дейност, кметовете определят съответен придружител. Те подпомагат преброителите и изпълняват техните указания.

(3) За преброяването на определени категории лица се използват преброители, определени от Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на образованието и науката и от Министерството на правосъдието.

Чл. 22. Лицата, определени за контрольори и преброители, преминават тридневни курсове на обучение, организирани от общинските преброителни комисии и териториалните статистически бюра.

Чл. 23. (1) Националният статистически институт със съдействието на областните управители и кметовете на общините задължително провежда пробно преброяване като първи етап на преброяването за експериментиране на организацията, провеждането и инструментариума на преброяването.

(2) Пробното преброяване в Република България започва в 8 ч. на 1 март 2000 г. и приключва в 20 ч. на 14 март 2000 г.

(3) Критичният момент на пробното преброяване е 0,00 ч. на 1 март 2000 г.

(4) Председателят на Националния статистически институт съгласувано с областния управител и кмета на общината определя населените места, в които се провежда пробното преброяване.

(5) Резултатите и изводите от пробното преброяване по организацията, инструментариума и провеждането му се отразяват при изготвяне на окончателния вариант на Програмата на преброяването.

Чл. 24. Преброяването на лицата се извършва на принципа на местоживеенето.

Чл. 25. (1) При изпълнението на своите задължения по време на преброяването преброителите, контрольорите и придружителите посещават всички жилища и сгради в своя преброителен участък и контролен район от 8 до 20 ч.

(2) Лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 4-8 са длъжни да осигурят на органите по преброяването достъп до жилището си в часовете по ал. 1.

Чл. 26. (1) Данните за лицата и домакинствата по чл. 5 се получават лично от преброяваните лица. Изключение се прави само за:

1. малолетни и непълнолетни членове на домакинството;

2. тежко болни лица;

3. военнослужещи на наборна военна служба;

4. задържани в поделенията на Министерството на вътрешните работи;

5. временно отсъстващи лица.

(2) За лицата по ал. 1 данните могат да се получат от главата на домакинството или от друг пълнолетен член на домакинството. В случаите, когато от мястото на постоянното им местоживеене отсъстват през целия период на преброяването цели домакинства, данните за тях могат да се вземат от съответната община, район или кметство.

(3) Данните по чл. 6, 7 и 8 за жилищните сгради, жилищата и земеделските стопанства се получават от главата на домакинството или от друг пълнолетен член на домакинството, а когато това е невъзможно, тези данни се вземат от кметствата.

Чл. 27. (1) За провеждане на преброяването Националният статистически институт може да наема лица с договор по Закона за задълженията и договорите.

(2) Директорите на териториалните статистически бюра сключват договор по ал. 1 с контрольорите, преброителите и другите участници в преброяването.

(3) На преброителите, контрольорите и придружителите се издава служебна карта, съдържаща техните имена, единния граждански номер, срока на валидност и снимка. Образецът на служебната карта се разгласява задължително чрез средствата за масово осведомяване. Служебните карти се връщат в териториалните статистически бюра заедно с преброителните материали.

(4) Преброителите, контрольорите и придружителите са длъжни при посещението си в жилищата на гражданите задължително да се легитимират със служебната карта.

Чл. 28. Статистическа информация, получена от обработката на преброителните карти, се използва само и изключително за статистически цели.

Чл. 29. (1) Получените при преброяването персонални данни са защитени от този закон и от Закона за статистиката.

(2) Персоналните данни, получени при преброяването, не могат да се ползват като доказателство пред органите на изпълнителната и на съдебната власт.

Чл. 30. Лицата, заети със събирането, контрола, въвеждането и обработката на данните от преброяването, не могат да разгласяват или да предоставят персонални или обобщени данни, получени по време на преброяването.

Чл. 31. (1) Националният статистически институт и териториалните статистически бюра са длъжни да осигурят опазване на персоналните данни, като предприемат необходимите организационни и технически мерки и допускат до работа с данните само лица, подписали клетвени декларации за опазване на тайната.

(2) Преброителите, контрольорите и придружителите подписват клетвени декларации по време на инструктивните съвещания при получаване на служебната карта по чл. 27, ал. 3.

(3) Задължението по чл. 30 и по чл. 31, ал. 1 продължава и след прекратяването на работата с тези данни.

Чл. 32. (1) Попълнените по време на преброяването преброителни карти се унищожават след изтичането на 3 години от датата на приключване на преброяването.

(2) Редът и начинът за унищожаване на преброителните карти се определят със заповед на председателя на Националния статистически институт.

Чл. 33. (1) Средствата, необходими за преброяването, се осигуряват целево от държавния бюджет и се посочват отделно от средствата за издръжка на Националния статистически институт.

(2) Средствата по ал. 1 се разходват по план-сметка, предложена от председателя на Националния статистически институт и утвърдена от министъра на финансите.

(3) Министърът на финансите осигурява утвърдените средства за извършване на преброяването.

Чл. 34. Председателят на Националния статистически институт подготвя и представя в Министерството на финансите годишни отчети за изразходваните средства по подготовката, провеждането, обработката и публикуването на резултатите от преброяването.

Чл. 35. Всяко лице, което не предостави на преброителите данните по чл. 5 - 8 или предостави неверни данни, се наказва с глоба 60 лв.

Чл. 36. Всеки преброител, контрольор или друго длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по този закон, се наказва с глоба от 250 до 500 лв.

Чл. 37. Длъжностно лице, което има достъп до персонални данни и ги предостави или използва за други цели освен посочените в чл. 28, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 2000 до 6000 лв.

Чл. 38. (1) Нарушенията се констатират с актове, съставени от длъжностни лица, определени от председателя на Националния статистически институт.

(2) Въз основа на съставените актове председателят на Националния статистически институт или упълномощени от него длъжностни лица издават наказателни постановления.

(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.