Държавен вестник, брой 19 от 28.II

Чл. 3. (1) Преди придобиването на стоката потребителят има право да получи информация за:

1. характеристиките, в това число състав, опаковка, инструкции за ползване, комплектовка и поддържане;

2. цената и количеството;

3. влиянието върху други стоки при евентуална съвместна употреба;

4. опасностите, свързани с употребата или поддръжката;

5. условията и срока на гаранцията;

6. срока на годност.

(2) Търговецът е длъжен да предоставя по подходящ начин информацията по ал. 1, която трябва да бъде вярна, пълна, точна и ясна.

(3) Информацията по ал. 1 при предоставянето в писмен вид трябва да е на български език и да е изразена в единиците на величините от Международната система единици SI.

(4) При поискване от потребителя и когато видът на стоката позволява това, търговецът е длъжен да покаже начина на нейното действие или употреба.

(5) Търговецът е длъжен предварително да информира по подходящ начин потребителите и да определи специално обозначени места в търговския си обект, отделно от другите стоки, когато предлага:

1. употребявани стоки;

2. стоки с изтекъл срок на годност, чиято продажба не създава опасност за здравето и живота на потребителите;

3. стоки с отклонения от предварително обявените показатели, чиято продажба не създава опасност за здравето и живота на потребителите;

4. стоки, предмет на разпродажба.

(6) Търговецът не се освобождава от задълженията по ал. 1-4 поради обстоятелството, че не е получил необходимата информация от производителя или вносителя.

Чл. 4. (1) Търговецът е длъжен да постави в близост до входа на търговския си обект следната информация:

1. фирмата и седалището на търговеца;

2. работното време на търговския обект;

3. името и фамилията на лицето, отговорно за обекта.

(2) Когато търговският обект е затворен, търговецът обявява това на мястото, на което обявява работното време.

Чл. 5. (1) Всеки търговец е длъжен да предлага на потребителя стоки с етикети на български език.

(2) Етикетът съдържа информация за производителя, вносителя, ако стоката е от внос, вида на стоката, нейните съществени характеристики, цената и ако е необходимо, указания за употреба.

(3) Информацията, съдържаща се в етикета, трябва да бъде разбираема, достъпна и да не бъде подвеждаща.

(4) Търговецът няма право да отстранява или променя етикетите, маркировките или друга информация, дадени от производителя или вносителя.

Чл. 6. Когато видът на стоката не позволява поставянето на етикет, търговецът е длъжен да предостави на потребителя данните по чл. 5, ал. 2 по друг подходящ начин или чрез предоставяне на съответните документи.

Чл. 7. Министерският съвет приема наредби за изискванията за етикетиране на хранителни и нехранителни стоки.

Чл. 8. (1) Всеки търговец предварително трябва да постави цената на стоката на видно място в близост до стоката. Цената трябва да бъде лесно разпознаваема и видимо четлива.

(2) Цените се обявяват за съответна мерна единица или за брой.

(3) За стоките, които се предлагат в потребителска опаковка, се поставя цената за количеството в опаковката и цената за мерна единица съответно за тегло, обем, дължина или площ (килограм, литър, метър и други или съответно техните подразделения).

(4) Обявяването на различни цени за един и същи вид стока в търговския обект е забранено, с изключение на случаите по чл. 3, ал. 5.

(5) Цената трябва да бъде посочена в български левове.

(6) Търговецът е длъжен да издава документ за извършената продажба, който да съдържа най-малко данните за датата на продажбата, вида на стоката и цената.

(7) Министърът на търговията и туризма издава наредба за защитата на потребителите при обозначаване цените на стоките и услугите.

Чл. 9. (1) Производителят е длъжен да предлага на пазара само безопасни стоки.

(2) Вносителите и търговците, които участват в реализацията на стоката от производителя до потребителя, са длъжни да не предлагат на пазара стоки, за които предполагат въз основа на информацията, с която разполагат, знаят или е трябвало да знаят, че са опасни.

Чл. 10. (1) Стоките, за които в нормативни актове има изисквания за безопасност, се пускат на пазара след оценяване на съответствието им с тези изисквания.

(2) При липсата на нормативни изисквания по ал. 1 съответствието на стоката с общите изисквания за безопасност се оценява по национални, европейски и международни стандарти или технически спецификации, кодекси за добра практика по отношение здравето и безопасността в съответния сектор, а ако няма такива - съобразно равнището на технологията и безопасността, която с право може да се очаква от потребителите.

(3) Съответствието на един продукт с предписанията в ал. 1 и 2 не пречи на компетентните контролни органи, включително общинските, да предприемат мерки за налагане на ограничения за появата на стоката на пазара или изисквания за нейното отстраняване от пазара, когато съществуват доказателства, че въпреки съответствието тя е опасна за здравето и безопасността на потребителите.

Чл. 11. (1) Производителите са длъжни да предоставят на потребителите информация, позволяваща им да преценят рисковете за живота и здравето им, свързани с нормалните или предвидимите условия на употреба на стоките, включително и с тяхната дълготрайност.

(2) За вносните стоки задължението за предоставяне на информацията по ал. 1 е на вносителя.

Чл. 12. Независимо от изпълнението на задължението по чл. 11 производителят, вносителят или търговецът съобразно това кой е открил, че стоката не е безопасна, е длъжен:

1. да изтегли от пазара стоките, представляващи заплаха за живота, здравето и имуществото на потребителите;

2. да информира незабавно по подходящ начин потребителите и контролния орган по този закон за всички рискове, свързани с употребата на стоките, станали му известни след тяхното пускане на пазара.

Чл. 13. (1) Когато длъжностните лица на Комисията по търговия и защита на потребителите към Министерството на търговията и туризма, съответно на общинската администрация, констатират предлагането на пазара на стока, за която имат основателни съмнения, че е опасна за потребителите, председателят на комисията, съответно кметът на общината, със заповед нареждат временно спиране на реализацията на тази стока.

(2) Заповедта по ал. 1 се издава незабавно, след като длъжностните лица, извършили проверката, уведомят председателя на комисията, съответно кмета на общината. Със заповедта се нарежда извършването в определен срок оценяване на съответствието с изискванията за безопасност.

(3) Стоките, чиято реализация е спряна, се маркират със специален знак, определен със заповед от министъра на търговията и туризма, обнародвана в "Държавен вестник".

(4) Разходите по оценяване на съответствието за безопасност са за сметка на търговеца.

(5) В срок до 24 часа от получаването на удостоверяването на съответствието председателят на комисията, съответно кметът на общината, трябва да се произнесе по наложеното временно спиране на реализацията на стоките.

(6) Когато в резултат на удостоверяването на съответствието се установи, че стоката е опасна, председателят на комисията, съответно кметът на общината, със заповед нарежда забрана за реализация на тази стока или партида стоки и ако е необходимо, нарежда и тяхното изтегляне и унищожаване при условия и по ред, определени от министъра на търговията и туризма, за сметка на съответния търговец.

(7) Когато в резултат на удостоверяването на съответствието се установи, че стоката е безопасна, председателят на комисията, съответно кметът на общината, отменя заповедта за спиране на реализацията по ал. 1. В този случай разходите са за сметка на Комисията по търговия и защита на потребителите, съответно общинската администрация.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедите по ал. 1, 6 и 7 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 14. (1) Производителят носи отговорност за имуществени вреди, причинени от дефект на произведената от него стока, дори когато няма вина за дефекта й.

(2) Отговорността по ал. 1 за стоки от внос носи вносителят на стоката.

(3) Когато производителят, съответно вносителят, не може да бъде установен, отговорността по ал. 1 се носи от търговеца.

(4) Когато отговорността по този раздел се носи от няколко лица, тя е солидарна.

Чл. 15. (1) Имуществените вреди по този раздел обхващат претърпените загуби и пропуснатите ползи.

(2) Обезщетението за имуществени вреди не включва цената на дефектната стока.

(3) Лицето, претърпяло вреди вследствие дефектна стока, е длъжно да докаже вредата, дефекта и причинната връзка между тях.

(4) Разпоредбите по този раздел не ограничават увреденото лице да търси по общия ред обезщетение за неимуществени вреди, а за имуществени вреди - само когато искането му за обезщетение по този закон не е уважено.

Чл. 16. Производителят не носи отговорност по чл. 14, ал. 1, ако докаже, че:

1. не е пускал стоката на пазара;

2. дефектът, причинил вредата, не е съществувал към момента на пускането на стоката на пазара;

3. не е произвел или разпространил стоката с цел нейната реализация на пазара;

4. дефектът се обуславя от съответствието на стоката със задължителни изисквания, определени от държавни органи;

5. състоянието на научно-техническите знания към момента на пускане на стоката на пазара не е позволявало установяването на дефекта;

6. той е производител на съставна част и дефектът се дължи на разработването или комплектоването на стоката от друг производител или на инструкции на последния за транспортиране, съхранение или експлоатация.

Чл. 17. (1) Общият размер на отговорността на производителя за вреди, причинени от един и същи дефект на идентични стоки, в резултат на който са настъпили смърт или телесна повреда на няколко увредени лица, е до 100 млн. лв. Ако дължимите обезщетения надхвърлят този максимален размер, отделните обезщетения се намаляват според съотношението им към общия размер.

(2) Ограничението на отговорността по ал. 1 обхваща имуществените вреди.

(3) Отговорност за имуществени вреди, причинени от дефект на стока на вещи, които са предназначени и ползвани за лични нужди от увреденото лице, може да се търси, когато размерът на тези вреди е над две минимални работни заплати, установени за страната към момента на причиняването на вредите.

(4) При предявяването на иск за обезщетение за вреди от дефект на стока съдът определя начина, по който, ако ищецът иска, за своя сметка следва да разгласи предявяването на иска.

(5) В едномесечен срок от уведомяването всеки потребител или сдружение на потребителите може да заяви пред съда, че желае да вземе участие в процеса.

(6) Обезщетението, получено от сдружение на потребители, може да бъде изразходвано само за защита на интересите на потребителите.

Чл. 18. (1) Нищожна е клауза в договор, която предвижда освобождаване или ограничаване на отговорността на производителя за вреди, причинени на потребителя.

(2) Производителят може да бъде освободен от отговорността по чл. 14, ал. 1 или отговорността му може да бъде намалена, когато вредите са причинени едновременно от дефект на стоката и действия на увреденото лице или на лице, за което то отговаря.

(3) Отговорността на производителя не може да се намалява, когато вредата е причинена едновременно от дефектната стока и от виновното поведение на трето лице.

Чл. 19. Искът за обезщетение на вреди от дефектна стока може да се предяви до пет години от деня, в който увреденият е узнал или следва да е узнал за вредата, дефекта и идентичността на производителя, респективно вносителя, но не по-късно от десет години от деня, в който дефектната стока е пусната на пазара.

Чл. 20. (1) Производителят може да предоставя гаранция за стока, която предлага на пазара.

(2) Гаранцията е декларация на производителя или вносителя, че предлаганата стока притежава определени качества и свойства, които ще запази в определен период от време при нормална или предписана употреба, както и задължение на същия да понесе последиците при липсата на такива качества, като отстрани за своя сметка недостатъците и повредите, които се появят в гаранционния срок.

(3) Производителят, предлагащ стоки с гаранция, е длъжен да посочи в договора или в документа за гаранция срока и условията, при които тя се предоставя.

(4) Срокът на гаранция за хранителни стоки е срокът на тяхната годност.

(5) Министерският съвет може да определи някои видове стоки, за които производителите задължително предоставят гаранция.

(6) Гаранционният срок започва да тече от получаването на стоката, освен ако в договора или в документа за гаранция страните не са посочили друг по-късен момент.

Чл. 21. (1) Производителите са длъжни да осигуряват резервни части за поддържане и ремонт в гаранционните срокове.

(2) Търговецът е длъжен да предлага стоки, ако са осигурени с резервни части и консумативи за срок, съответстващ на продължителността на тяхната употреба.

(3) Алинея 2 не се прилага, ако потребителят е изрично предупреден, че стоката не е осигурена с резервни части или консумативи.

Чл. 22. (1) За гаранционно поддържане и ремонт на стоки от местно производство производителите откриват собствени сервизни бази или сключват договори със сервизните бази на други търговци.

(2) За вносните стоки гаранционното поддържане и ремонтът се осигуряват от вносителите.

Чл. 23. Търговецът е длъжен при продажбата на стоката на потребителя да издаде документа за гаранция, предоставен му от производителя.

Чл. 24. (1) Търговецът може да предостави по-благоприятни гаранционни условия от предоставените от производителя, които удостоверява с отделен документ за гаранция.

(2) В случаите по ал. 1 се прилага съответно чл. 22, ал. 1.

Чл. 25. (1) Потребителят има право на рекламация, независимо от това дали производителят е предоставил гаранция, при:

1. констатирани липси;

2. дефекти на стоката;

3. несъответствие с обявения размер;

4. несъответствие с обявената търговска марка.

(2) Рекламацията при констатирани липси и явни дефекти се предявява до три работни дни след закупуването на стоката.

(3) Рекламацията при скрити дефекти на стоката се предявява при откриването им, но не по-късно от срока на гаранцията, ако такава е предоставена.

(4) Рекламацията при несъответствие с обявения размер или търговска марка се предявява при установяване на несъответствието, но не по-късно от срока на гаранцията, ако такава е предоставена.

Чл. 26. При предявяване на рекламация потребителят може да претендира за:

1. възстановяване на заплатената сума;

2. заменяне на стоката с нова;

3. отбив от цената;

4. безплатно извършване на ремонт.

Чл. 27. (1) Търговецът е длъжен да приема рекламация през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката, или на адреса си на управление, освен ако в документа за гаранция не е определено друго.

(2) Транспортирането на едрогабаритни стоки за ремонт или замяна в гаранционния срок, както и връщането им на потребителя, се извършва за сметка на търговеца. За извършването на отбив от цената стоката може да бъде транспортирана или преоценена на място за сметка на търговеца.

(3) Срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок.

Чл. 28. При нарушаване на задълженията по предоставената гаранция или при неприемане на рекламация потребителят може да се обърне за съдействие към сдруженията на потребителите, органите за защита на потребителите или към помирителните комисии или да предяви иск в съда.

Чл. 29. (1) Реклама е всяко направено съобщение във връзка с търговия, занаят или професия с цел да се стимулира реализация на стоки или услуги.

(2) Забраняват се заблуждаващата или непочтената реклама.

Чл. 30. (1) Рекламодателят и рекламната агенция носят отговорност за заблуждаваща или непочтена реклама.

(2) Всяко лице, което има правен интерес, може да предяви иск за забрана на реклама, която определя за заблуждаваща или непочтена и/или за вредите, които е претърпяло от тази реклама.

Чл. 31. (1) При предявяване на иска по чл. 30, ал. 2 съдът може да разпореди спирането на заблуждаващата или непочтената реклама или да забрани нейното разпространение, преди тя да стане публично достояние.

(2) Съдът може да вземе мерките по ал. 1 независимо дали са настъпили вреди от тази реклама и дали те са поискани от предявилото иска лице.

(3) Съдът може да разпореди рекламодателят да докаже съдържащите се в рекламата твърдения.

Чл. 32. Когато съдът с влязло в сила решение е приел, че рекламата е заблуждаваща или непочтена, по искане на всяко заинтересовано лице той може да задължи рекламодателя да огласи за своя сметка по подходящ начин влязлото в сила съдебно решение или част от него, както и съответната коригирана реклама за сметка на рекламодателя.

Чл. 33. (1) Заблуждаваща е всяка реклама, която по всякакъв начин, включително нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради подвеждащия си характер може да повлияе на тяхното икономическо поведение.

(2) За да се прецени дали една реклама е заблуждаваща, трябва да се имат предвид и:

1. характеристиките на стоките и услугите, като: вид, състав, дата на производство или изпълнение на услугите, годни за употреба, количество, географски и търговски произход, резултати и съществени характеристики от изпитванията или извършените проби върху стоките или услугите;

2. цената или начинът на нейното формиране и условията на доставка на стоките и изпълнение на услугите;

3. характерни данни за рекламодателя или рекламиращия, като: име или фирма, адрес или седалище, адрес на управление, имущество, права върху индустриална и интелектуална собственост, получени награди или отличия.

Чл. 34. Непочтена е всяка реклама, която:

1. съдържа елементи на дискриминация по отношение на пол, раса, религия, националност, политически убеждения, възраст, физически или умствени способности или която накърнява човешкото достойнство;

2. цели да предизвика безпокойство или страх или използва тези чувства и липсата на опит от страна на потребителите;

3. използва по неподходящ начин обществената склонност за предсказване на бъдещето или обещава лесни печалби;

4. чрез начина на представяне на елементите, които съдържа, създава объркване сред потребителите на стоката или услугата чрез представянето им по начин, подобен на този на известни производители;

5. може да причини морални или умствени смущения у деца;

6. често използва данни за превъзходството на рекламираните стоки или услуги, които не са съществени или не могат да бъдат проверени;

7. други подобни случаи.

Чл. 67. (1) Договор извън търговския обект е предлагане на стоки или услуги извън търговския обект, включително и по време на пътуване, организирано от търговец или упълномощено от него лице, или при посещение в дома на потребителя или на неговото работно място, без това да е поискано изрично от потребителя.

(2) Търговецът или лицето, което действа от негово име или за негова сметка, при продажбата по ал. 1 е длъжно преди сключване на договора да уведоми писмено потребителя за неговото право да се откаже от договора, както и да посочи името и адреса на лицата, срещу които това право може да бъде упражнено.

(3) Потребителят има право да се откаже писмено от договора по ал. 1 в седемдневен срок от сключването му.

(4) Когато потребителят не е уведомен за правото по ал. 2, срокът за отказ започва да тече от уведомяването му.

Чл. 68. Разпоредбата на чл. 67 не се прилага при:

1. договори за продажба извън търговския обект на стойност под една минимална работна заплата, установена за страната към момента на извършването на продажбата;

2. договори за строителство, продажба и наемане на недвижими имоти;

3. редовни доставки на хранителни стоки;

4. договори, сключени по каталог или предвиждащи продължаване на действието им, ако потребителят е информиран за правото си да върне стоката в срок не по-кратък от седем дни;

5. застрахователни договори;

6. договори, свързани с ценни книжа.

Чл. 69. (1) Договор, сключен от разстояние, е всеки договор, сключен въз основа на предложение до потребителя, изпратено или разпространено от търговеца чрез средства за дистанционна комуникация, които го възпроизвеждат.

(2) Предложението по ал. 1 трябва да съдържа данни за търговеца, информация за основните характеристики на стоката или услугата, цената, количеството, разходите, които не са включени в цената, начина на плащане, доставка и изпълнение, правото на потребителя да се откаже от договора, условията, при които стоката може да бъде върната или услугата отказана, както и срока, в който направеното предложение остава в сила.

(3) Потребителят има право, без да дължи обезщетение, да се откаже от сключения договор по ал. 1 в срок седем дни, считано от деня, следващ получаването на стоката, съответно на обвързващото предложение за услугата.

(4) Когато потребителят не е уведомен за правото да се откаже от договора, срокът по ал. 3 започва да тече от уведомяването му.

(5) Алинея 1 не се прилага за финансови услуги, договори, сключени чрез автоматизирани машини за продажба, при редовни доставки на хранителни стоки, договори, сключени на търг, договори, сключени за строеж или продажба на недвижими имоти или отнасящи се до други права върху недвижими имоти, договори, сключени с телекомуникационни оператори чрез използването на платени телефонни линии.

Чл. 70. (1) Принудителна продажба е продажбата на стоки без изрично и предварително искане от страна на потребителя.

(2) Принудителната продажба е забранена.

(3) В случаите по ал. 1 потребителят има право да откаже получаването на стоката или да я задържи, без да дължи заплащането й на този, който я е изпратил, и без задължение за връщането й.

Чл. 71. (1) При намаление на цените трябва да се предостави ясна и пълна информация за стоката или услугата и по отношение на условията и периода, за който важи намалението.

(2) Старата и новата цена трябва да бъдат посочени заедно.

(3) Забранява се съобщаване за общо намаление на цените, освен в случаите, когато то се отнася за всички стоки и услуги в търговския обект.