ЗАКОН ЗА ЗАМЯНА НА ВОИНСКИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ С АЛТЕРНАТИВНА СЛУЖБА
ЗАКОН ЗА ЗАМЯНА НА ВОИНСКИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ С АЛТЕРНАТИВНА СЛУЖБА
Обн. ДВ. бр.131 от 6 Ноември 1998г., изм. ДВ. бр.69 от 3 Август 1999г., изм. ДВ. бр.49 от 16 Юни 2000г., изм. ДВ. бр.50 от 30 Май 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.91 от 15 Ноември 2005г., отм. ДВ. бр.56 от 11 Юли 2006г.
Отменен с § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - ДВ, бр. 56 от 11 юли 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.
Раздел I.
Общи положения
Чл. 1. С този закон се уреждат условията и редът за замяна на изпълнението на воинските задължения с алтернативна служба, както и правата и задълженията на гражданите, длъжностните лица и организациите при изпълнението й.
Чл. 2. (1) Алтернативната служба е гражданска служба в интерес на обществото в изпълнение на конституционното задължение за защита на отечеството от гражданите, които не желаят да служат с оръжие.
(2) Алтернативната служба на гражданите обхваща дейности по изпълнението й в мирно и във военно време, служба в запаса и задължения по отчета.
Чл. 3. Всички мъже - български граждани, подлежащи на наборна военна служба, могат да искат замяна на изпълнението на воинските си задължения с алтернативна служба, когато не желаят да служат с оръжие в упражняване на конституционното си право на свобода на съвестта, свобода на мисълта и на свободен избор на вероизповедание.
Чл. 4. (1) Гражданите, изпълняващи алтернативна служба, се ползват с всички права, предвидени в Конституцията и в законите на страната, с изключение на ограниченията по този закон.
(2) Алтернативната служба не може да създава за гражданите, които я изпълняват, привилегии в сравнение с изпълняващите воински задължения граждани.
Чл. 5. (1) Замяната на изпълнението на воинските задължения на гражданите с алтернативна служба се извършва от Комисията по алтернативната служба към Министерството на труда и социалната политика.
(2) Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет служебно предоставя на Комисията по алтернативната служба информация за религиозните общности.
Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Алтернативната служба се изпълнява във въоръжените сили, във ведомства и организации на бюджетна издръжка, в държавни и общински предприятия на длъжности, които не изискват носене и използване на оръжие.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Алтернативната служба не може да се изпълнява в кооперации, сдружения и фондации с идеална цел, в политически партии, коалиции и сдружения с политически цели, както и в синдикални организации.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Броят на гражданите, които могат да започнат изпълнение на мирновременна алтернативна служба през годината, се определя ежегодно от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика и министъра на отбраната.
(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Местата и длъжностите за изпълнение на мирновременна алтернативна служба се одобряват с решение на Комисията по алтернативната служба, което се обнародва в "Държавен вестник".
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Одобряването на местата и длъжностите по ал. 4 не трябва да конкурира пазара на труда.
Раздел II.
Ред за замяна на воинските задължения с алтернативна служба
Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Гражданин, който желае да замени изпълнението на воинските си задължения с алтернативна служба, подава мотивирана молба и декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 13, ал. 2 чрез началника на военното окръжие по местоживеене до Комисията по алтернативната служба.
(2) Гражданинът подава молбата по ал. 1 в едномесечен срок от обявяването на решението на председателя на наборната комисия относно годността му за военна служба.
(3) Началникът на военното окръжие изпраща служебно молбата на Комисията по алтернативната служба в 7-дневен срок от получаването й.
Чл. 8. (1) Комисията по алтернативната служба се назначава от министъра на труда и социалната политика. Комисията се състои от председател, секретар и 7 членове. Председателят на комисията е юрист. В състава на комисията се включва представител на Министерството на отбраната, на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет, лекар и хабилитирани лица.
(2) Дейността на Комисията по алтернативната служба се финансира чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика.
(3) Организацията и дейността на Комисията по алтернативната служба се уреждат с правилника за прилагане на закона.
Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Комисията по алтернативната служба разглежда постъпилите молби в състав минимум две трети от състава на комисията.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Комисията по алтернативната служба взема решенията си с явно гласуване с мнозинство две трети от присъстващите.
(3) За заседанията на Комисията по алтернативната служба се съставя протокол, който се подписва от председателя и от секретаря на комисията.
(4) Производството пред Комисията по алтернативната служба е безплатно.
Чл. 10. Комисията по алтернативната служба:
1. приема заявки от работодателите за определяне на местата и длъжностните наименования, на които ще се изпълнява мирновременна алтернативна служба;
2. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) разглежда и одобрява заявените от работодатели места и длъжности за изпълнение на мирновременна алтернативна служба;
3. разглежда молбите и постановява решения за замяна на изпълнението на воинските задължения с мирновременна алтернативна служба;
4. (отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)
5. отлага изпълнението на мирновременната алтернативна служба;
6. освобождава от изпълнение на мирновременната алтернативна служба;
7. прекъсва изпълнението на мирновременната алтернативна служба;
8. прекратява изпълнението на мирновременната алтернативна служба.
Чл. 11. (1) Комисията по алтернативната служба може да изиска от молителя да разшири писмено или устно мотивите, изложени в молбата. Комисията може да изиска от молителя или от други лица и организации да представят допълнителни документи, удостоверяващи фактите и обстоятелствата, изложени в молбата.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Комисията по алтернативната служба може да призовава и изслушва молителя в случай на непълнота, неяснота или противоречие в представените документи.
(3) В случаите, когато молителят е бил редовно призован и не се е явил без уважителни причини, производството по преписката се прекратява.
(4) В случаите по ал. 3 производството по преписката се възобновява, ако в 7-дневен срок от заседанието на Комисията по алтернативната служба молителят представи документи, установяващи наличието на уважителни причини за неявяването си.
Чл. 12. (1) Комисията по алтернативната служба се произнася по молбата за замяна на воинските задължения с алтернативна служба в 30-дневен срок от заседанието с мотивирано писмено решение.
(2) С решението, с което уважава молбата, Комисията по алтернативната служба:
1. заменя изпълнението на воинските задължения с алтернативна служба;
2. определя мястото за изпълнение на мирновременната алтернативна служба и длъжността, която гражданинът ще изпълнява;
3. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) определя началото за изпълнение на мирновременната алтернативна служба.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) При определяне на мястото и длъжността Комисията по алтернативната служба по възможност се съобразява с притежаваното образование, професионалната квалификация и местожителството на гражданите.
(4) Решението на Комисията по алтернативната служба се изпраща в 7-дневен срок от постановяването му до съответното военно окръжие.
(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Решението на Комисията по алтернативната служба по ал. 2 не подлежи на обжалване по съдебен ред.
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) (1) Комисията по алтернативната служба отказва замяна на воинските задължения с алтернативна служба, когато е налице противоречие в декларираните факти и обстоятелства или между тях и обясненията пред комисията.
(2) Не се заменят воинските задължения с алтернативна служба на граждани, които са осъдени или срещу които има образувано наказателно производство за престъпления, свързани с производство, търговия, съхраняване или използване на оръжие или боеприпаси, както и на граждани, които през последната една година до подаване на молбата:
1. са извършвали търговска дейност или са работили на работно място, свързано с производство или съхраняване на оръжие и боеприпаси;
2. са притежавали разрешение за носене на оръжие или са подавали молба да им бъде издадено такова разрешение;
3. са извършвали друга дейност, непосредствено свързана с производство, търговия, съхраняване или използване на оръжие или боеприпаси.
(3) Обстоятелствата по ал. 2 се установяват с писмени доказателства, определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 14. (1) Решенията на Комисията по алтернативната служба, с които се отхвърлят молбите за замяна на изпълнението на воинските задължения с алтернативна служба, могат да се обжалват в 7-дневен срок от връчването им пред министъра на труда и социалната политика относно нарушаване правилата за разглеждането на молбите.
(2) Когато министърът на труда и социалната политика намери, че решението е постановено при нарушаване правилата за разглеждане на молбите, той го отменя и връща преписката за ново разглеждане от Комисията по алтернативната служба.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Решенията на Комисията по алтернативната служба по ал. 1 подлежат и на съдебен контрол пред Върховния административен съд.
(4) Решенията на Върховния административен съд са окончателни и подлежат на изпълнение от Комисията по алтернативната служба.
(5) До влизането в сила на решенията на Комисията по алтернативната служба гражданите не се повикват за отбиване на наборна военна служба.
Раздел III.
Изпълнение на мирновременната алтернативна служба
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Срокът на мирновременната алтернативна служба е един път и половина по-дълъг от срока на наборната военна служба.
Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2005 г., в сила от 15.11.2005 г.) Пределната възраст за начало на изпълнение на мирновременната алтернативна служба е 27 години.
Чл. 17. (1) Гражданите, определени да изпълняват мирновременна алтернативна служба, започват изпълнението й след навършване на 18-годишна възраст.
(2) Началото на изпълнението на мирновременната алтернативна служба се определя с решението на Комисията по алтернативната служба.
(3) Разходите на гражданите за пътуване до указаните в решението на Комисията по алтернативната служба места за изпълнение на мирновременната алтернативна служба и за връщане до местоживеенето им са за сметка на работодателя.
Чл. 18. (1) От изпълнение на мирновременна алтернативна служба се отлагат:
1. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) учащите се в основни и средни училища, в редовна форма на обучение във висшите училища и в други училища, създадени по законоустановения в страната ред, и приравнените към тях чужди учебни заведения - до завършване на образованието, но не по късно от 27-годишна възраст;
2. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) българските граждани, постоянно живеещи в чужбина - до завръщането им в страната, но не по-късно от навършване на 27 години;
3. задържаните под стража и изтърпяващите наказание лишаване от свобода - до отменяне на мярката за неотклонение или изтърпяване на наказанието, ако след това не са навършили пределна възраст за повикване на мирновременна алтернативна служба;
4. страдащите от заболяване, което ги прави временно нетрудоспособни - до възстановяване на трудоспособността, но за не повече от 3 години, след което се взема окончателно решение за годността им за алтернативна служба;
5. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) гражданите, чиито молби за замяна на изпълнението на воинските задължения с алтернативна служба са уважени, но поради попълване на определения от Министерския съвет годишен брой или липса на свободни длъжности не могат да започнат изпълнение на мирновременната алтернативна служба.
(2) От мирновременна алтернативна служба могат да се отлагат:
1. един от двама или повече братя, едновременно подлежащи на служба, по тяхно искане - до изслужване срока на службата на другия, ако след отлагането няма да навърши пределна възраст за повикване на мирновременна алтернативна служба;
2. граждани в тежко материално и семейно положение по предложение на органа на местната администрация, но за не повече от 3 поредни години;
3. (нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) лицата, определени за придружители на член от семейството, на родител, единствен брат или сестра, които са с тежка степен на намалена работоспособност - за срока, за който са определени за придружители.
Чл. 19. От мирновременна алтернативна служба се освобождават:
1. обявените за негодни за военна служба по време на изпълнение на мирновременната алтернативна служба;
2. навършилите към момента на явяване за изпълнение на мирновременна алтернативна служба пределна възраст за повикване за изпълнението й;
3. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) лицата, определени за придружители на член от семейството, родител, единствен брат или сестра, които са категоризирани пожизнено като инвалиди с намалена работоспособност над 90 на сто и с необходимост от чужда помощ;
4. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) братята и синовете на военнослужещите на наборна военна служба, починали по време или по повод на изпълнение на воинските си задължения, при условие че подадат молба до Комисията по алтернативната служба;
5. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) братята и синовете на инвалидизираните по време или по повод на изпълнение на воинските задължения с над 90 на сто загубена работоспособност.
Чл. 20. Мирновременната алтернативна служба се изпълнява на територията на Република България.
Чл. 21. (1) Повикването на гражданите за изпълнение на мирновременната алтернативна служба се извършва със заповед на председателя на Комисията по алтернативната служба.
(2) Гражданите, повикани за изпълнение на мирновременната алтернативна служба, са длъжни да се явят в посочените в заповедта място и срок за изпълнението й.
(3) Датата на встъпване в длъжност на гражданина при работодателя се счита за начало на изпълнението на мирновременната алтернативна служба.
Чл. 22. Комисията по алтернативната служба издава на гражданите, изпълняващи мирновременна алтернативна служба, документ, удостоверяващ изпълнението й.
Чл. 23. (1) Изпълнението на мирновременната алтернативна служба се прекъсва при:
1. взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест или изтърпяване на наказание лишаване от свобода;
2. отклонение от изпълнение на мирновременна алтернативна служба за повече от 1 денонощие;
3. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) отпуск поради временна неработоспособност в размер над 30 дни без прекъсване в една календарна година.
(2) Срокът на прекъсването не се зачита за алтернативна служба.
Чл. 24. (1) Изпълнението на мирновременната алтернативна служба се прекратява:
1. с изтичането на срока на мирновременната алтернативна служба;
2. при трайно увреждане на здравето по време на изпълнението на мирновременната алтернативна служба, което прави гражданина негоден за военна служба;
3. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) при настъпване на обстоятелствата по чл. 19, т. 3, 4 и 5.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Изпълнението на мирновременната алтернативна служба по ал. 1, т. 2 и 3 се прекратява с решение на Комисията по алтернативната служба въз основа на документи, посочени в правилника за прилагане на закона.
(3) Денят на прекратяване на мирновременната алтернативна служба се обявява със заповед на председателя на Комисията по алтернативната служба. Копие от заповедта се изпраща на военното окръжие по местожителството на гражданина.
(4) В 10-дневен срок след прекратяване изпълнението на мирновременната алтернативна служба гражданите са длъжни да се явят във военното окръжие по местоживеенето си за зачисляване на отчет.
Раздел IV.
Права и задължения на гражданина при изпълнение на мирновременната алтернативна служба
Чл. 25. (Отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.).
Чл. 26. (1) Гражданите не могат да се отклоняват от изпълнение на мирновременна алтернативна служба.
(2) При отклонение от мирновременна алтернативна служба работодателят незабавно уведомява Комисията по алтернативната служба.
Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) (1) По време на изпълнение на мирновременната алтернативна служба гражданинът има право на възнаграждение в размер, определен с правилника за прилагане на закона. Възнаграждението се заплаща по реда на глава дванадесета, раздел IV от Кодекса на труда.
(2) Когато мирновременната алтернативна служба се изпълнява в населено място, различно от местоживеенето на гражданина, той има право на възнаграждение с увеличен размер, определен с правилника за прилагане на закона.
(3) По време на изпълнение на мирновременната алтернативна служба гражданинът ползва платен годишен отпуск в размер 14 работни дни и има право на отпуски по чл. 157, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 162 от Кодекса на труда.
(4) Платеният годишен отпуск се ползва по реда на глава осма, раздел II от Кодекса на труда, като през време на отпуска гражданинът получава от работодателя възнаграждението, определено по реда на ал. 1, съобразно броя на дните на ползвания отпуск.
(5) За времето на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1 - 4 от Кодекса на труда изпълняващият мирновременна алтернативна служба получава от работодателя възнаграждението, определено по реда на ал. 1, за дните на ползвания отпуск, а при ползване на отпуск по чл. 162 от Кодекса на труда - само за първите 3 дни.
Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) (1) По време на изпълнение на мирновременната алтернативна служба спрямо гражданите и работодателите се прилагат съответно чл. 124 - 129, глава седма, глава десета, раздели I и II, чл. 215, глава тринадесета и глава четиринадесета от Кодекса на труда.
(2) Положеният извънреден или нощен труд се заплаща съгласно Кодекса на труда.
(3) Работодателят и гражданинът нямат право да се договарят помежду си и да поемат права и задължения, различни от нормативно установените.
(4) Колективните трудови договори нямат действие спрямо гражданите, които изпълняват мирновременна алтернативна служба.
(5) Времето, през което се изпълнява мирновременна алтернативна служба, както и времето, през което се ползват отпуските по чл. 27, ал. 3, се зачита за трудов и осигурителен стаж.
(6) Работниците и служителите от държавни учреждения, предприятия, търговски дружества или при други работодатели, с изключение на държавните служители, постъпили за изпълнение на мирновременна алтернативна служба, са в неплатен служебен отпуск до изслужването на срока на службата. На работните им места могат да се назначават лица със срочен трудов договор.
Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) По време на изпълнение на мирновременната алтернативна служба за сметка на републиканския бюджет гражданите имат право на безплатен транспорт, предназначен за обществен превоз на пътници в населеното място, където изпълняват мирновременна алтернативна служба.
Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) По време на изпълнение на мирновременната алтернативна служба гражданите имат следните ограничения:
1. нямат право да извършват религиозна или атеистична пропаганда на работното си място;
2. не могат да членуват в синдикални организации и нямат право на стачка;
3. не могат да отказват изпълнение на задълженията по мирновременната алтернативна служба по религиозни мотиви;
4. нямат право да се кандидатират за народни представители, общински съветници и кметове;
5. нямат право да извършват търговска дейност, да бъдат членове на управителни или контролни органи на търговски дружества и кооперации, както и да сключват трудови договори;
6. могат да напускат територията на страната само през време на отпуск.
Чл. 31. Професионалната квалификация и преквалификация на гражданите по време на изпълнение на мирновременната алтернативна служба се осъществява в рамките на програмите за квалификация на работодателя.
Чл. 31а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) (1) През първите 4 месеца на мирновременната алтернативна служба работното време на гражданина може да се намалява до 4 часа дневно, когато работодателят е съгласен и гражданинът се включи в квалификационни курсове, организирани по реда на Закона за професионалното образование и обучение и свързани с характера на изпълняваната работа.
(2) При неуспешно завършване на квалификационния курс използваното за професионално обучение време не се признава за изпълнение на мирновременна алтернативна служба.
Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Отпуските по чл. 27, ал. 3 се зачитат за изпълнение на мирновременната алтернативна служба.
Чл. 33. (1) При виновно неизпълнение на задълженията по изпълнение на мирновременната алтернативна служба гражданинът носи дисциплинарна отговорност.
(2) Дисциплинарните нарушения са:
1. закъснение, преждевременно напускане или неявяване на мястото на изпълнение на мирновременната алтернативна служба;
2. явяване на мястото на изпълнение на мирновременната алтернативна служба в състояние, което не позволява на гражданина да изпълнява възложените му задачи;
3. неизпълнение на възложените задачи, неспазване на техническите и технологичните правила;
4. неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд;
5. неизпълнение на законните нареждания на работодателя;
6. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя, както и разпространяване на сведения, съставляващи служебна тайна;
7. увреждане на имущество на работодателя или разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
8. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) неизпълнение на задълженията или неспазване ограниченията на правата на гражданите, изпълняващи мирновременна алтернативна служба;
9. системно нарушаване на дисциплината;
10. нарушаване на режима на наложеното наказание;
11. отклонение от изпълнение на мирновременната алтернативна служба;
12. отказ от изпълнение на мирновременната алтернативна служба;
13. употреба на опиати и психотропни вещества;
14. всяко друго нарушение, свързано с неизпълнение на правила, установени с този закон, с правилника за неговото прилагане или с правилника за вътрешния трудов ред на работодателя.
Чл. 34. (1) Дисциплинарните наказания са:
1. забележка;
2. мъмрене;
3. строго мъмрене;
4. определяне на друго работно място или друга длъжност;
5. (отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.).
(2) При налагане на наказанието по ал. 1, т. 4 председателят на Комисията по алтернативната служба може да възложи изпълнение на длъжност и място на работа, които не съответстват на образованието или професионалната квалификация на лицето.
Чл. 35. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Наказанията по чл. 34, ал. 1, т. 1, 2 и 3 се налагат от работодателя или определено от него лице, а по чл. 34, ал. 1, т. 4 - с мотивирана писмена заповед на председателя на Комисията по алтернативната служба по предложение на работодателя или определено от него лице.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Дисциплинарните наказания по чл. 34, ал. 1, т. 1, 2 и 3 подлежат на обжалване пред председателя на Комисията по алтернативната служба, а по чл. 34, ал. 1, т. 4 - пред министъра на труда и социалната политика.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Заповедите, с които се налагат наказанията по чл. 34, ал. 1, т. 1 - 4, както и решенията на министъра на труда и социалната политика и на председателя на Комисията по алтернативната служба, с които се отменят, изменят или оставят в сила тези заповеди, не подлежат на обжалване по съдебен ред.
(4) Органът по ал. 1 е длъжен преди издаване на заповедта да изслуша гражданина, изпълняващ мирновременна алтернативна служба, или да приеме писмените му обяснения.
Чл. 36. (1) Дисциплинарната отговорност по този закон е независима от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава се предвижда.
(2) За едно и също нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
Раздел V.
Права и задължения на работодателя
Чл. 37. (1) Работодатели, които желаят да приемат граждани за изпълнение на мирновременна алтернативна служба, подават молба до Комисията по алтернативната служба, в която се посочват:
1. наименованието, седалището и предметът на дейност на юридическото лице;
2. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) характеристики за предлаганите длъжности за изпълнение на мирновременна алтернативна служба.
(2) Към молбата задължително се прилагат:
1. копие от акта за създаване на учреждението или предприятието;
2. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2005 г., в сила от 15.11.2005 г.) декларация относно съответствието на условията на труд на предлаганите работни места и длъжности по ал. 1, т. 2 с установените в страната норми и изисквания.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Гражданин, който желае да замени изпълнението на воинските си задължения с алтернативна служба, може да уговори изпълнението на мирновременната си алтернативна служба с работодател по чл. 6 и към молбата и декларацията по чл. 7 подава молба до Комисията по алтернативната служба, в която се посочват:
1. наименованието, седалището и предметът на дейност на работодателя;
2. работното място и длъжностната му характеристика;
3. писмено изразеното съгласие на работодателя;
4. данните по ал. 2.
(4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.).
Чл. 37а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) При условията и по реда на Кодекса на труда работодателят може да изменя мястото и характера на работа или да командирова изпълняващия мирновременна алтернативна служба.
Чл. 38. (1) Работодателят, при когото гражданинът изпълнява алтернативна служба, е задължен да му осигури:
1. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) възнаграждение в размер, определен с правилника за прилагане на закона;
2. допълнително възнаграждение за вредни условия на труд, ако такова се полага за съответното работно място;
3. безопасни и здравословни условия на труд, както и безплатна храна, противоотрови и други средства, които неутрализират вредното въздействие на работната среда;
4. специално работно облекло и лични предпазни средства, ако такива се полагат за съответното работно място;
5. (отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.);
6. средства за междуселищен транспорт при ползване на законоустановения отпуск до местоживеенето и обратно.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато мирновременната алтернативна служба се изпълнява в населено място, отдалечено на повече от 20 километра от местоживеенето на гражданина, работодателят е длъжен да му осигури жилище съгласно норми, определени с правилника за прилагане на закона, или да му заплаща месечно обезщетение в размер, определен с правилника.
(3) Ако гражданинът откаже предложеното му от работодателя общежитие или жилище, той няма право на обезщетение.
Чл. 38а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Веднъж месечно за точно и добросъвестно изпълнение на трудовите задължения работодателят може да заплати на гражданина допълнително възнаграждение до размер, определен с правилника за прилагане на закона.
Чл. 39. Имуществената отговорност на гражданите за вреди, причинени на работодателя, се осъществява при условията и по реда на Кодекса на труда.
Чл. 40. (1) По време на изпълнение на мирновременната алтернативна служба работодателят е длъжен да информира Комисията по алтернативната служба за:
1. отклонение на гражданина от изпълнение на мирновременната алтернативна служба;
2. отпуски за временна нетрудоспособност с продължителност повече от 30 дни;
3. основанията за поощрения или за дисциплинарна отговорност на гражданина;
4. употреба на опиати и/или психотропни вещества.
(2) Ежегодно към 31 март работодателят информира Комисията по алтернативната служба за предстоящи структурни промени, за приватизация или за промени във формата на управление.
Раздел VI.
Служба в мобилизационния резерв на гражданите, изпълнили мирновременна алтернативна служба (Загл. изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.)
Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Гражданите, изпълнили мирновременна алтернативна служба, се зачисляват в мобилизационния резерв за алтернативна служба и получават мобилизационно назначение за длъжности, които не изискват носене на оръжие.
Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Гражданите, изпълнили мирновременна алтернативна служба, имат задължения за алтернативна служба в мобилизационния резерв.
Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) От алтернативна служба в мобилизационния резерв се освобождават:
1. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) навършилите пределна възраст за алтернативна служба в мобилизационния резерв;
2. признатите за негодни за алтернативна служба по здравословни причини, установени от военномедицинските органи.
Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Пределната възраст за алтернативна служба в мобилизационния резерв е 55 години.
Чл. 45. (1) Повикването на запасни за алтернативна служба се извършва най-малко 30 дни преди започване на мероприятието с повиквателна заповед на началника на военното окръжие по местоживеенето на лицето.
(2) Разходите за пътуване на запасните за участие в мероприятието и за връщане в населеното място по местоживеене са за сметка на държавния бюджет чрез бюджета на ведомството, което провежда мероприятието.
Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Службата в мобилизационния резерв на гражданите по чл. 41 се изпълнява в състава на въоръжените сили и в Гражданската защита. Срокът на службата в мобилизационния резерв до навършване на пределна възраст не може да превишава 6 месеца.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Гражданите, повикани на алтернативна служба, в мобилизационния резерв се подготвят за придобиване на специалност и за повишаване на квалификацията, необходими за изпълнение на военновременната алтернативна служба.
Чл. 47. (1) Гражданите, взели участие в мероприятия по този раздел, получават възнаграждение в размери, определени от Министерския съвет.
(2) За времето на участие в мероприятия по този раздел гражданите имат право на служебен отпуск при условията на чл. 158 от Кодекса на труда.
Раздел VII.
Военновременна алтернативна служба
Чл. 48. (1) При положение на война или при военно положение на гражданите, изпълнили или изпълняващи мирновременна алтернативна служба, не могат да се възлагат задачи, свързани с носене и/или използване на оръжие.
(2) Лицата по ал. 1 могат да получават мобилизационно назначение за длъжности, свързани с изпълнение на следните дейности:
1. евакуация на гражданско население;
2. подпомагане на пътното движение;
3. оказване на първа помощ, транспортиране и спасяване на ранени граждани;
4. борба с пожари;
5. разчистване на разрушения;
6. възстановяване на комуникационни средства;
7. опазване на околната среда и на паметниците на културата.
Чл. 49. (1) При положение на война или при военно положение гражданите, изпълнили или изпълняващи мирновременна алтернативна служба, могат да поискат от министъра на отбраната да бъдат зачислени на военна служба с оръжие.
(2) В случаите по ал. 1 зачисляването на военна служба се извършва след съответна военна подготовка и полагане на военна клетва.
Раздел VIII.
Отчет на гражданите, изпълнили мирновременна алтернативна служба
Чл. 50. (1) Към военните окръжия се водят книга и личен картон на гражданите, изпълнили и изпълняващи мирновременна алтернативна служба.
(2) В книгата по ал. 1 се вписват входящият номер на молбата на гражданина, пожелал замяна на воинските си задължения с алтернативна служба, решението на Комисията по алтернативната служба и данни за влизането му в сила, мястото и срокът на изпълнение на алтернативната служба, данни за отлагане или прекъсване на изпълнението й и основанието за освобождаване от алтернативна служба, ако има такива.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Книгата по ал. 1 се съхранява 3 години след приключването й, след което се изпраща за съхранение в Главното управление на архивите при Министерския съвет.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) В личния картон се вписват данни, индивидуализиращи гражданина, и мястото, където той е изпълнил алтернативната си служба. Личният картон се съхранява до навършване на пределната възраст за служба в мобилизационния резерв.
Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) На гражданите, изпълнили мирновременна алтернативна служба и зачислени в мобилизационния резерв за алтернативна служба, се издава документ за служба в мобилизационния резерв от военното окръжие по местоживеенето им.
Чл. 52. (1) При промяна на местоживеенето за повече от 3 месеца гражданите, които имат задължения по този раздел, са длъжни лично да се отчислят.
(2) В 7-дневен срок от явяване на новото местоживеене гражданинът е длъжен лично да се зачисли на отчет във военното окръжие.
Раздел IX.
Административнонаказателни разпоредби
Чл. 53. Работодател, който сключи договор за допълнителен труд с гражданин, изпълняващ мирновременна алтернативна служба, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
Чл. 53а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) (1) Работодател, който откаже да приеме гражданин за изпълнение на мирновременна алтернативна служба на свободно и одобрено от Комисията по алтернативната служба работно място или не изпълни задължение по чл. 38, ал. 1, т. 1 и 6, чл. 38, ал. 2 или чл. 40, се наказва с глоба до 150 лв.
(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и работодател или длъжностно лице, което незаконно не допусне или отстрани от работа изпълняващия мирновременна алтернативна служба.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 или 2 наказанието е глоба до 300 лв.
Чл. 54. Гражданин, изпълняващ мирновременна алтернативна служба, който по време на изпълнението й се регистрира като търговец или бъде включен в управителен или контролен орган на търговско дружество, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв.
Чл. 55. Гражданин, изпълнил мирновременна алтернативна служба, който в 10-дневен срок след уволнението си не се зачисли във военното окръжие по местоживеенето си, се наказва с глоба от 50 до 100 лв.
Чл. 56. (1) Длъжностно лице, което принуди гражданин, изпълняващ алтернативна служба, да носи или да си служи с оръжие, се наказва с глоба от 100 до 300 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба от 500 до 1000 лв.
Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) (1) Актовете за установяване на административни нарушения се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на труда и социалната политика.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на труда и социалната политика или от упълномощени от него длъжностни лица.
Чл. 58. (1) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Събраните суми от наложените глоби се внасят по бюджета на Министерството на труда и социалната политика.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Работодател" е ръководителят на всяко юридическо лице, отговарящо на предвидените в този закон условия за приемане на граждани за изпълнение на мирновременна алтернативна служба.
2. "Уважителни причини" са: природно или стихийно бедствие, крупна производствена авария и тежка болест, които се установяват от местната администрация или от медицинските органи.
3. "Повторно" е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
4. "Системно нарушение на дисциплината" е извършването на 3 дисциплинарни нарушения в 2 последователни месеца или на 5 нарушения в продължение на целия срок на мирновременната алтернативна служба независимо от наложените наказания.
5. "Отклонение от алтернативна служба" представлява неявяване, закъснение, преждевременно напускане на мястото за изпълнение на мирновременната алтернативна служба или неизпълнение на задълженията по изпълнението й без разрешение на работодателя или на Комисията по алтернативната служба с намерение да се избегне изпълнението на задълженията по мирновременната алтернативна служба.
6. "Местоживеене" е мястото, където гражданинът се е установил да живее постоянно или преимуществено, макар и да не е жител на населеното място.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. (1) Амнистираните лица, които не са отбили изцяло наборната си военна служба, в 3-месечен срок от повторното им призоваване могат да поискат замяна на изпълнението на воинските им задължения с алтернативна служба по реда на този закон.
(2) Срокът на алтернативната служба на лицата по ал. 1 се намалява с удвоения размер на изслужената от тях наборна военна служба.
§ 3. Призоваването на гражданите, връчването на призовки, съобщения и решения на Комисията по алтернативната служба, както и обжалването на решенията се извършват при условията и по реда на Гражданския процесуален кодекс.
§ 4. Законът влиза в сила от 1 януари 1999 г.
§ 5. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, който в срок от 2 месеца от влизането му в сила приема правилник за неговото прилагане.
-------------------------
Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 29 октомври 1998 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(ОБН. - ДВ, БР. 49 ОТ 2000 Г., В СИЛА ОТ 16.06.2000 Г.)
§ 159. В Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба се правят следните изменения:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
5. Навсякъде в раздели V, VI, VII и VIII думите "запасът за алтернативна служба" се заменят с "мобилизационния резерв за алтернативна служба" и думата "запаса" се заменя с "мобилизационния резерв".
§ 166. Този закон влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на § 62, 74 и 128, които влизат в сила от 1 октомври 2001 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАМЯНА НА ВОИНСКИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ С АЛТЕРНАТИВНА СЛУЖБА
(ОБН. - ДВ, БР. 50 ОТ 2003 Г.)
§ 30. Разпоредбите на този закон се прилагат и по отношение на гражданите, които към момента на влизането му в сила изпълняват мирновременна алтернативна служба.
§ 31. От мирновременна алтернативна служба се освобождават лица, които са изтърпели наказание лишаване от свобода за престъпление по чл. 361 от Наказателния кодекс, извършено от 13 юли 1991 г. до 31 декември 1998 г., във връзка с упражняване на конституционното право на свобода на съвестта, свобода на мисълта и на свободен избор на вероизповедание.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАМЯНА НА ВОИНСКИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ С АЛТЕРНАТИВНА СЛУЖБА
(ОБН. - ДВ, БР. 91 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 15.11.2005 Г.)
§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".