Държавен вестник, брой 87 от 5.XI

Изисквания

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2012 г.) Правоспособност на нотариус може да придобие дееспособно физическо лице на възраст до 60 години, което е български гражданин, гражданин на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и отговаря на следните изисквания:

1. има висше юридическо образование;

2. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) придобило е юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт;

3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) има тригодишен стаж;

4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо че е реабилитирано;

5. не е лишено от правоспособност на нотариус;

6. не е лишено от правото да упражнява адвокатска професия или търговска дейност;

7. не е в производство по несъстоятелност, не е невъзстановен в правата си несъстоятелен или не е осъждано за банкрут;

8. вписано е в регистъра по чл. 5.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2012 г.) За стаж по ал. 1, т. 3 се зачита прослуженото време като съдия, прокурор, следовател, адвокат, арбитър, младши съдия, младши прокурор, младши следовател, съдебен помощник във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурорски помощник във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура, съдия-изпълнител, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител, помощник-частен съдебен изпълнител, нотариус, съдия по вписванията, помощник-нотариус, научен работник по правни науки, съдебен инспектор, експерт по законодателството или в органите на съдебната власт, юрисконсулт, правен съветник или експерт по правни въпроси в държавно или общинско управление, лице, което работи на длъжност "разследващ полицай с висше юридическо образование" в системата на Министерството на вътрешните работи, разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната или разследващ митнически инспектор в Агенция "Митници", както и стажът по чл. 164, ал. 9 от Закона за съдебната власт.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2012 г.) За стаж по ал. 1, т. 3 се зачита и тригодишният стаж, който се счита за юридически стаж съгласно законодателството на държавата - членка на Европейския съюз, на държавата - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, на чиято територия този стаж е придобит.

Несъвместимост

Чл. 9. (1) Нотариусът не може едновременно:

1. (изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) да бъде народен представител, министър, кмет или общински съветник;

2. да заема длъжност в държавен или общински орган;

3. да работи по трудово правоотношение;

4. да упражнява адвокатска професия;

5. да извършва търговска дейност, да бъде управител или да участва в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества или кооперации.

(2) При преустановяване на дейността по ал. 1, т. 1 правоспособността на нотариуса се възстановява при условията на чл. 39.

Откриване на места за нотариуси. Насрочване на конкурс (Загл. доп. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.)

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г.) Местата за нотариуси в определен район не могат да бъдат по-малко от две. На 10 000 жители в определен район се открива едно място за нотариус.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Вакантните места за нотариуси се заемат въз основа на конкурс, насрочен със заповед на министъра на правосъдието. Съветът на нотариусите заявява мнението си в 14-дневен срок. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на Съвета на нотариусите.

(3) Заповедта по ал. 2 писмено се съобщава на Нотариалната камара. Влязлата в сила заповед се обнародва в "Държавен вестник".

(4) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) При необходимост на повече от определените по ал. 1 нотариуси министърът на правосъдието може по свой почин или по предложение на Съвета на нотариусите да открие допълнителни места за нотариуси в съответния район.

(5) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Министърът на правосъдието разрешава преместване на вписан в регистъра на Нотариалната камара нотариус в друг съдебен район.

Ред за кандидатстване

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2012 г.) В едномесечен срок от обнародването на заповедта по чл. 10, ал. 2 кандидатите подават писмено заявление до министъра на правосъдието за участие в конкурса. Заявлението съдържа името, единния граждански номер - когато кандидатът е български гражданин, датата и мястото на раждане - когато кандидатът е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, адреса и упражняваната професия, както и поредността на съдебните райони, за които кандидатства. В един конкурс кандидатът може да посочва до три съдебни района.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2006 г., в сила от 19.05.2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Към заявлението по ал. 1 се прилагат документи за платена държавна такса, за раждане, за самоличност, за завършено висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт, ако удостоверението за придобита юридическа правоспособност е издадено преди 1 март 2011 г., за трудов стаж и месторабота, свидетелство за съдимост, ако кандидатът не е български гражданин, декларация по чл. 8, т. 5, 6 и 7 и медицинско удостоверение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2012 г.) Когато кандидатът - български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, е завършил юридическо образование в чужбина, към заявлението по ал. 1 се прилагат копие от диплома за завършено юридическо образование и документ, който удостоверява, че придобитата от него диплома се признава в Република България.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2012 г.) Когато тригодишният юридически стаж е придобит съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, към заявлението по ал. 1 се прилагат документи, които удостоверяват наличието на този стаж, както и извлечение от нормативната уредба на съответната държава, която регламентира зачитането на стажа за юридически.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 2012 г.) Когато за определен район не се явят кандидати за всички места, срокът се продължава с един месец. В този случай за съответния район могат да кандидатстват и лица над 60-годишна възраст.

Конкурс за нотариуси

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието след съгласуване със Съвета на нотариусите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Конкурсът се провежда от комисия в състав: председател - представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и членове: съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама нотариуси, определени от Съвета на нотариусите, и хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Комисията по ал. 2 изпраща протокола с резултатите от конкурса на министъра на правосъдието, който в 14-дневен срок издава заповед за вписване в регистъра на Нотариалната камара на класиралия се в съответния район кандидат.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., относно изречение първо - в сила от 10.10.2019 г.) Заповедта по ал. 3 се обявява на кандидатите за съответния район и на Съвета на нотариусите по реда на чл. 18а, ал. 10 от Административнопроцесуалния кодекс. Заповедта може да се обжалва пред Административния съд - София област, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2006 г., в сила от 19.05.2006 г.) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Нотариална кантора

Чл. 13. (1) След влизане в сила на заповедта за вписване кандидатът за нотариус е длъжен да осигури нотариална кантора, което може да стане и съвместно с други кандидати или действащи нотариуси от същия район.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариалната кантора трябва да има две или повече функционално свързани помещения, в които задължително се помещават канцеларията на нотариуса и служебният му архив.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът може да има само една нотариална кантора в своя район на действие. Кантората трябва да отговаря на условия, които гарантират съхраняването на архива и точното изпълнение на професионалните задължения на нотариуса.

Вписване в регистъра на Нотариалната камара

Чл. 14. (1) Вписването в регистъра на Нотариалната камара се извършва по решение на Съвета на нотариусите.

(2) За вписване на нотариус в регистъра е необходимо:

1. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) да е влязла в сила заповедта на министъра на правосъдието за вписване;

2. да се представи писмена декларация, че не са налице пречките по чл. 9;

3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) да се посочи адресът на нотариалната кантора и да са изпълнени изискванията на чл. 13, ал. 2 и 3;

4. (изм. и доп. - ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) да се представи документ за вещно право върху нотариалната кантора или вписан договор за наем, декларация за произхода на средствата, вложени за осигуряването на нотариалната кантора, по образец, одобрен от министъра на правосъдието;

5. да се представи документ за сключена застраховка по чл. 30;

6. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) да се представи образец от печат, одобрен от министъра на правосъдието;

7. да се представи образец от подписа на нотариуса.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) За вписване на помощник-нотариус е достатъчно изпълнението на изискванията по ал. 2, т. 1, 2, 5 и 7.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Искането за вписване в регистъра и изпълнението на изискванията по ал. 2 и 3 трябва да се направи в двумесечен срок от влизане в сила на заповедта за вписване. За незаетото място на нотариус министърът на правосъдието издава заповед за вписване на следващия по реда на класирането кандидат.

(5) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) В едномесечен срок от постъпване на искането за вписване в регистъра Съветът на нотариусите извършва проверка на нотариалната кантора на кандидата с оглед спазване изискванията на чл. 13, ал. 2 и 3. За констатациите от проверката се съставя протокол, който се прилага служебно към искането.

Полагане на клетва

Чл. 15. (1) След постановяване на решението по чл. 14, ал. 1 кандидатът полага пред Съвета на нотариусите, ако не е положил преди това, следната клетва: "Заклевам се да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно, добросъвестно и безпристрастно професионалните си задължения, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя професионалната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!"

(2) След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.

(3) Вписването в регистъра се извършва след подписване на клетвения лист.

Обстоятелства, подлежащи на вписване в регистъра

Чл. 16. (1) В регистъра се вписват:

1. районът на действие;

2. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) името и единният граждански номер на нотариуса, съответно на помощник-нотариуса;

3. адресът на нотариалната кантора;

4. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) срокът на действие на помощник-нотариуса, включително при заместване;

5. (доп. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) наименованието и седалището на застрахователя, както и размера на застрахователната сума;

6. (нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) обстоятелствата по чл. 41, 42 и 46.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Лицата, вписани в регистъра на Нотариалната камара, са длъжни в 7-дневен срок да заявят за вписване промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване.

Независимост

Чл. 17. (1) (Предишен текст на чл. 17 - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът е независим и при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона.

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) При задържане на нотариус или при привличането му като обвиняем за престъпление от общ характер се уведомяват министърът на правосъдието и Съветът на нотариусите.

Съдействие и уважение

Чл. 18. На нотариуса се дължи съдействие и уважение при изпълнение на неговите функции.

Достъп до документи

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г., предишен текст на чл. 19 - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Нотариусът има право на свободен достъп в съдебните и административните служби и може да прави справки по дела и преписки, както и да иска копия, преписи и документи и да получава сведения и удостоверения с предимство.

(2) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Нотариусът има право на достъп до Националната база данни "Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи - "Национален регистър на българските лични документи", при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Срещане насаме

Чл. 20. При изпълнение на служебните си функции нотариусът се среща насаме с лицето, поискало неговото съдействие, освен ако то пожелае да присъстват и други лица.

Неприкосновеност на служебния архив

Чл. 21. (1) Служебният архив на нотариуса е неприкосновен и никой няма право на достъп до него без съгласие на нотариуса освен в случаите, предвидени със закон.

(2) Лицето, получило достъп до служебния архив на нотариуса, е длъжно да пази служебна тайна при условията, установени за самия нотариус, и да го уведомява за извършените по архива действия.

Други действия на нотариуса

Чл. 22. Ако му е възложено от страните, нотариусът може във връзка с нотариалните производства да изготвя и да проверява проекти за документи, да дава устни и писмени консултации, да посредничи за изясняване волята на страните, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да бъде изпълнител на завещание или управител на имущество.

Задължение за съдействие

Чл. 23. Нотариусът разглежда всички отправени до него искания за съдействие, освен ако е заинтересуван от извършване на поисканото действие или се намира със страната в особени отношения, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност.

Безпристрастност

Чл. 24. При изпълнение на служебните си функции нотариусът не може да взема страна.

Опазване правата и интересите на страните

Чл. 25. (1) Нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права.

(2) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Преди съставяне на съответния акт нотариусът извършва проверка за наличието на наложена обезпечителна мярка по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество.

(3) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При всички нотариални удостоверявания във връзка с учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот нотариусът е длъжен да направи справка в базата данни и фондовете по чл. 19, ал. 2.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 19 от 2005 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Нотариусът представя подлежащите на вписване актове в службата по вписванията в деня на тяхното извършване. Брачният договор в случаите по чл. 39, ал. 3 от Семейния кодекс се представя за вписване при получаване на удостоверението за сключен граждански брак. Преди вписването нотариусът не може да снабдява страните с препис от подлежащия на вписване акт.

(6) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 19 от 2005 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Актовете, подлежащи на вписване в друг съдебен район, се изпращат в службите по вписванията служебно по разпореждане на съдията по вписванията. Разходите по изпращането им са за сметка на страните.

(7) (Нова - ДВ, бр. 123 от 1997 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 18 от 2003 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г.)

(8) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 19 от 2005 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При извършване на разпоредителни сделки страните са длъжни да представят пред нотариуса декларация за гражданство и гражданско състояние по образец, утвърден от министъра на правосъдието.

(9) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г.) При извършване на възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, участниците в нотариалното производство декларират в извършвания акт, че сумата, посочена в него, е действително уговореното плащане по сделката.

(10) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г.) Плащанията по ал. 9 в общ размер над 10 000 лв. се извършват по специална банкова сметка на нотариуса или по банкова сметка в избрана от страните банка.

Специална банкова сметка на нотариуса

Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г.) (1) При извършване на актове, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, сумата, дължима по сделката, може да се преведе или да се внесе по специална банкова сметка на името на нотариуса.

(2) Условията за внасяне на сумите по специалната банкова сметка на нотариуса и за нареждания за плащания от нотариуса се уреждат с писмено споразумение между нотариуса и страните по сделката.

(3) Не се допуска принудително изпълнение върху паричните средства по специалната банкова сметка за задължения на нотариуса.

Професионална тайна

Чл. 26. (1) Нотариусът е длъжен да пази професионална тайна за обстоятелствата, станали му известни във връзка с работата, и не може да ги ползва за свое или чуждо облагодетелстване.

(2) Задълженията по ал. 1 се отнасят и за времето, в което нотариусът не упражнява функциите си или дейността му е преустановена.

Непрекъснатост на дейността

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Министърът на правосъдието определя работното време на нотариалните кантори и условията, при които те могат да бъдат временно затваряни.

Служебен архив

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът води самостоятелен служебен архив. Условията и редът за водене на архива се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието след съгласуване със Съвета на нотариусите.

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Служебният архив съдържа:

1. нотариални регистри и книги;

2. нотариални дела;

3. други документи;

4. печат на нотариуса.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Изнасянето на дела и документи от служебния архив на нотариуса извън нотариалната кантора се извършва само въз основа на писмено разпореждане (определение, разпореждане, заповед) на съдия или прокурор. Преписите се предават срещу подпис на изрично и поименно посочено в разпореждането длъжностно лице.

(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Оригиналите на съхраняваните в служебния архив документи могат да се изнасят извън нотариалната кантора в случаите на изрично разпореждане по ал. 3 лично от нотариуса, като експертиза може да се извършва само в негово присъствие.

(5) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Печатът на нотариуса може да бъде изземван или запечатване на кантората може да се извърши само ако нотариусът е загубил правоспособност.

Нотариални регистри и книги

Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) (1) Всеки нотариус води:

1. общ регистър;

2. азбучен указател;

3. регистър за вписване на предаването за пазене, връщането и обявяването на саморъчните завещания, както и приемането и връщането на предадени за съхраняване документи и книжа;

4. (доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) книга, образувана от нотариалните и други актове и документи, които подлежат на вписване, както и от брачните договори по чл. 39 от Семейния кодекс;

5. книга, образувана от нотариални завещания и актове за отмяна на завещания;

6. книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписите от документи с удостоверено съдържание;

7. разносна книга.

(2) Общият регистър по ал. 1, т. 1 и книгите по ал. 1, т. 6 и 7 се пазят 10 години, като при изтичането на срока подлежат на унищожаване след съгласуване със съответния държавен архив.

(3) Азбучният указател по ал. 1, т. 2, регистърът по ал. 1, т. 3 и книгите по ал. 1, т. 4 и 5 се пазят 100 години, като при изтичането на срока подлежат на предаване за постоянно съхраняване в съответния държавен архив.

(4) Справки по нотариалните дела се дават само на страните, на техните правоприемници, както и на представителите им по закон или по упълномощаване. Когато пълномощникът не е адвокат, той трябва да е упълномощен изрично с нотариално заверено пълномощно.

Информационна система

Чл. 28б. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Към Нотариалната камара се създава информационна система, която съдържа база данни - част от служебния архив на нотариуса. Правото на достъп до информационната система и данните, които се въвеждат, се определят с наредбата по чл. 28, ал. 1.

Уведомяване председателя на районния съд

Чл. 29. Нотариусът незабавно уведомява председателя на районния съд за всяка промяна в местонахождението на нотариалната кантора и на служебния си архив.

Застраховане

Чл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 30, изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът се застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения, както и на задълженията на помощник-нотариуса и служителите в нотариалната кантора. Минималният и максималният размер на застрахователната сума се определят от Нотариалната камара.

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът е длъжен в 7-дневен срок от сключването на договора по ал. 1 да представи в Нотариалната камара копие от застрахователната полица.

Социално осигуряване

Чл. 31. Нотариусът подлежи на задължително социално осигуряване при условията и по реда, установени за лицата, упражняващи свободни професии.

Вноски в Нотариалната камара

Чл. 32. Нотариусът прави задължителни вноски в полза на Нотариалната камара при условията и по реда, установени с устава на камарата и решенията на общото събрание.

Счетоводство

Чл. 33. Нотариусът води счетоводство.

Професионална етика и квалификация (Загл. изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.)

Чл. 34. (1) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът е длъжен да спазва професионалната етика и да опазва престижа на професията съгласно устава на Нотариалната камара.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът е длъжен да въвежда в работата, да обучава и напътства помощник-нотариуса, както и служителите си.

Сдружаване на нотариуси

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусите могат да се сдружават и действат съвместно при условията на гражданско дружество по реда на чл. 357 - 364 от Закона за задълженията и договорите. В тези случаи нотариусите водят самостоятелен архив.

Преместване на нотариус

Чл. 34б. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) (1) Нотариус може да бъде преместен поради важни причини в друг район на действие въз основа на негово мотивирано заявление до министъра на правосъдието при открито място по чл. 10.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г.) Важните причини по ал. 1 са обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му. Те могат да се отнасят до неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2012 г.) Двама нотариуси могат да заменят районите си на действие поради важни причини и съгласие между тях. В този случай те подават съвместно заявление по ал. 1.

(4) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Министърът на правосъдието се произнася в 14-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1, след съгласуване с Нотариалната камара. Заповедта се съобщава на нотариуса, на Съвета на нотариусите и на Върховната административна прокуратура по реда на чл. 18а, ал. 10 от Административнопроцесуалния кодекс.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Заповедта за преместване може да се обжалва от Съвета на нотариусите, когато преместването е станало в нарушение на законовите изисквания. Отказът за преместване може да се обжалва от нотариуса. В тези случаи обжалването се извършва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 95 от 2012 г.) При преместването на нотариус се прилагат чл. 13, 14, 16, 36 и 38.

(7) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2012 г.) При преместване по ал. 3 всеки от нотариусите е длъжен да приеме служебния архив на другия нотариус.

Основания за загубване на правоспособност

Чл. 35. Нотариусът загубва правоспособността си:

1. по негово писмено искане до Съвета на нотариусите;

2. при смърт или с поставянето му под запрещение;

3. при възникване на пречка по чл. 8 или при несъвместимост по чл. 9;

4. (нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) при налагане на дисциплинарно наказание по чл. 75, ал. 1, т. 4.

Запечатване и опис на служебния архив

Чл. 36. (1) С настъпването на основанията по чл. 35 нотариусът не може да извършва каквито и да са нотариални или други предвидени в закона действия и служебният архив се запечатва.

(2) Служебният архив се запечатва и разпечатва по разпореждане на председателя на районния съд, за което се изготвя протокол с опис.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Условията и редът за запечатване, разпечатване и предаване на служебния архив се уреждат с наредба, издадена от министъра на правосъдието след съгласуване със Съвета на нотариусите.

(4) Принудително изпълнение или действия по охранително производство в помещение, вписано като нотариална кантора, може да се осъществяват само след като е извършено предаването на служебния архив на нотариуса.

Заличаване

Чл. 37. (1) Заличаването от регистъра на Нотариалната камара се извършва служебно от Съвета на нотариусите чрез отбелязване в регистъра на:

1. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) основанието за загубване на правоспособността на нотариус;

2. датата и името на лицето, на което е предаден архивът.

(2) Правоспособността на нотариуса се загубва със заличаването му от регистъра освен в случаите по чл. 35, т. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Съветът на нотариусите в тридневен срок от заличаването уведомява министъра на правосъдието, който може да насрочи конкурс, ако са налице предпоставките по чл. 10.

Нотариални действия по приетия архив

Чл. 38. Нотариусът, съответно съдията по вписванията, приел служебния архив, извършва нотариални действия само по наличните в архива документи и книжа.

Възстановяване на правоспособност

Чл. 39. (1) Правоспособността на нотариус се възстановява по негово искане, ако е била загубена на някое от следните основания:

1. лишаване от правоспособност за определен срок - след изтичане на срока;

2. извършване на несъвместима дейност по чл. 9, ал. 1, т. 1 - след прекратяване на дейността.

(2) Искането за възстановяване на правоспособността се прави пред Съвета на нотариусите в едномесечен срок от отпадане на основанието за загубването ѝ.

(3) Възстановяването на правоспособността се отбелязва в регистъра на Нотариалната камара по реда на чл. 14.

(4) Лицето, приело служебния архив на нотариуса, е длъжно да му го предаде по опис след възстановяване на правоспособността.

Компетентност

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Помощник-нотариусът може да извършва съгласно указанията на нотариуса всички действия от неговата компетентност, с изключение на:

1. актовете, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти;

2. актовете, с които се признава правото на собственост или ограничени вещни права върху недвижими имоти;

3. актовете за нотариално завещание и за отмяна на нотариално завещание;

4. актовете, с които се учредяват или заличават ипотеки.

(2) Помощник-нотариусът използва служебния архив и печат на нотариуса, като прибавя към подписа си допълнението "помощник".

(3) За вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на задълженията на помощник-нотариуса, нотариусът отговаря солидарно с него.

(4) Доколкото липсват особени правила, за помощник-нотариуса се прилагат правилата за нотариус.

(5) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Отношенията между нотариуса и помощник-нотариуса се уреждат с договор.

Придобиване на правоспособност

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариусът може да посочи един помощник-нотариус между лицата, които отговарят на изискванията за нотариус, независимо от тяхната възраст и стаж.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Министърът на правосъдието издава заповед за вписване на помощник-нотариуса в регистъра на Нотариалната камара въз основа на писмено заявление от нотариуса, приподписано от кандидата. Към заявлението се прилагат документите по чл. 11, ал. 2. В заявлението може да се посочи и срок.

(3) Вписването в регистъра на Нотариалната камара се извършва по реда на чл. 14, 15 и 16.

Загубване на правоспособност

Чл. 42. (1) Помощник-нотариусът загубва правоспособността си:

1. по негово писмено искане до нотариуса;

2. с неговата или на нотариуса смърт или поставяне под запрещение;

3. при възникване на пречка по чл. 8 или при несъвместимост по чл. 9;

4. по писмено искане на нотариуса до Съвета на нотариусите;

5. с изтичане на посочения от нотариуса срок и със заличаването на нотариуса от регистъра на Нотариалната камара.

(2) Заличаването на помощник-нотариуса от регистъра на Нотариалната камара се извършва служебно или по искане на нотариуса чрез отбелязване в регистъра на основанието по ал. 1.

(3) Помощник-нотариусът загубва правоспособността си със заличаването му от регистъра освен в случаите по ал. 1, т. 2 и 5.

Компетентност

Чл. 43. (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.)

Придобиване на правоспособност

Чл. 44. (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.)

Загубване на правоспособност

Чл. 45. (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.)

Заместване на нотариус от помощник-нотариус. Придобиване на правоспособност за заместване (Загл. доп. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.)

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, той може да бъде заместван от помощник-нотариус, който има стажа по чл. 8, ал. 1, т. 3 и е положил изпит. В този случай помощник-нотариусът самостоятелно извършва всички действия от компетентността на нотариуса, като прибавя към подписа си и допълнението "по заместване".

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2011 г.) Нотариусът и кандидатът за помощник-нотариус по заместване подават писмено заявление до министъра на правосъдието, като към заявлението, когато е за първо вписване прилагат документите по чл. 11, ал. 2, а за последващо вписване прилагат същите документи и заповедта по ал. 5, изречение първо. В заявлението се посочва срокът на заместването, който не може да бъде по-дълъг от две години, считано от вписването в регистъра.

(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2011 г.) Кандидатът за помощник-нотариус по заместване полага изпит само за първия заявен срок за заместване при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието след съгласуване със Съвета на нотариусите.

(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Изпитът по ал. 3 се провежда от комисия в състав: представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, един нотариус и един инспектор-нотариус, определени от Съвета на нотариусите.

(5) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2011 г.) Комисията по ал. 4 представя протокола с резултата от изпита на министъра на правосъдието, който в 7-дневен срок издава заповед за вписване в регистъра на Нотариалната камара. Заповедта за последващо вписване се издава в 7-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 2.

(6) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Заповедта по ал. 5 се обявява на кандидата и на Съвета на нотариусите и може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Заместването по ал. 1 се вписва в регистъра на Нотариалната камара, като се прилагат съответно чл. 41 и 42.

(8) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2006 г., в сила от 19.05.2006 г.) Министерството на правосъдието събира държавна такса за изпита по ал. 3 в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Заместване на нотариус от друг нотариус

Чл. 47. (1) Нотариусът може да бъде заместван от друг нотариус от същия район. Отношенията между тях се уреждат с договор.

(2) Заместващият нотариус използва служебния архив на замествания, като поставя своя подпис и печат върху удостоверяван документ и отбелязва факта на заместването.

(3) Ако за времето на заместване се промени местонахождението на служебния архив на замествания нотариус, прилага се чл. 29.

(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Срокът на заместването по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от две години считано от сключването на договора.

Заместване на нотариус от съдията по вписванията

Чл. 48. (1) (Изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г.) Когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си и няма кой да го замества в района, той е длъжен да уведоми съдията по вписванията, който поема заместването му през това време за извършване на неотложни нотариални действия. В случая се прилага съответно чл. 47, ал. 2.

(2) Ако нотариусът не е осигурил достъп до необходимия за заместването му архив, за извършването на неотложни нотариални действия председателят на районния съд по искане на заинтересуваното лице постановява влизане в нотариалната кантора, отваряне на необходимия архив и извършване на нотариалното действие от съдията по вписванията.

Служебна тайна

Чл. 49. Служителите на нотариуса са длъжни да пазят служебна тайна при условията, установени за самия нотариус.

Възлагане връчването на съобщения и книжа

Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс.

Устав

Чл. 51. Нотариалната камара приема устав за своето устройство и дейност.

Органи и представителство

Чл. 52. (1) Органи на Нотариалната камара са общото събрание, Съветът на нотариусите, контролният съвет и дисциплинарната комисия.

(2) Нотариалната камара се представлява от председателя на Съвета на нотариусите, а когато той отсъства - от заместниците му по старшинство.

Имущество

Чл. 53. (1) Имуществото на Нотариалната камара се състои от:

1. задължителни встъпителни, годишни и допълнителни вноски на нейните членове;

2. такси за услуги;

3. дарения и завещания;

4. други източници.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г.) Нотариалната камара събира такси за извършваните в регистъра ѝ вписвания. Таксите се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Състав

Чл. 54. (1) Общото събрание се състои от всички членове на Нотариалната камара.

(2) Общото събрание е редовно и извънредно.

Свикване

Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2012 г.) Редовното общо събрание се свиква ежегодно в последната събота и неделя на февруари.

(2) Общото събрание се свиква от Съвета на нотариусите чрез обнародване на съобщението в "Държавен вестник" най-малко два месеца преди датата на събранието. Поканата съдържа дневния ред.

(3) Ако до 20 дни след обнародването най-малко 1/10 от членовете на камарата поискат включването на определен въпрос в дневния ред, Съветът на нотариусите е длъжен да обнародва най-късно 7 дни преди датата на събранието допълнение към дневния ред.

Кворум и представителство

Чл. 56. (1) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват лично или са представлявани 2/3 от членовете на камарата. При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда, колкото и членове да присъстват.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2012 г.) Гласуването е лично или чрез пълномощник, който може да е нотариус или помощник-нотариус. Пълномощното трябва да е писмено. Един пълномощник може да представлява само един член на камарата. Пълномощното се представя на председателя на Съвета на нотариусите или на административния секретар на камарата преди откриването на събранието.

Компетентност

Чл. 57. Общото събрание:

1. приема устава на Нотариалната камара;

2. (доп. - ДВ, бр. 123 от 1997 г.) избира за срок от 3 години и освобождава председателя и членовете на Съвета на нотариусите, на контролния съвет и на дисциплинарната комисия, като определя броя на членовете и размера на тяхното възнаграждение;

3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) определя минималния и максималния размер на застрахователната сума по чл. 30, ал. 1;

4. взема решение за сключване на групови застраховки;

5. създава гаранционен фонд за обезщетяване при настъпване на непокрити от задължителните застраховки рискове или при изтекли и неподновени застраховки и взема решение за създаване на други парични фондове;

6. определя размера на задължителните встъпителни и годишни вноски;

7. взема решение за допълнителни парични вноски;

8. обсъжда и приема бюджета на камарата;

9. взема решение за предявяване на искове от Нотариалната камара срещу членове на нейните органи или ги освобождава от отговорност;

10. (нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) взема решение по други въпроси, предвидени в устава.

Вземане на решения

Чл. 58. (1) Общото събрание взема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите членове. Решенията по чл. 57, т. 1, 2 и 7 се вземат с мнозинство повече от 2/3 от присъстващите членове.

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Когато при избор по чл. 57, т. 2 се премине към следващо гласуване, за избрани се считат кандидатите, които са получили най-много гласове. При равенство на гласовете за избран се смята кандидатът с по-голям юридически стаж по чл. 8, ал. 2.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) По въпроси, които не са вписани в дневния ред, не могат да се вземат решения освен за освобождаване на членове на органите на камарата и за избиране на нови членове вместо тях.

Извънредно общо събрание

Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Извънредно общо събрание се свиква от Съвета на нотариусите, от контролния съвет или от министъра на правосъдието при посочен от тях дневен ред.

(2) Съветът на нотариусите е длъжен да свика извънредно общо събрание по писмено искане на 1/10 от членовете на камарата, в което е посочен дневният ред. Ако Съветът на нотариусите не направи това в 14-дневен срок от постъпване на искането, общото събрание се свиква от лицата, направили искането.

(3) За свикването и провеждането на извънредно общо събрание се прилагат съответно чл. 55 и 56.

Обжалване на решенията

Чл. 60. (1) Решенията на общото събрание могат да се обжалват пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от датата на вземане на решението.

(2) Към жалбата може да се присъедини всеки член на камарата и да я поддържа, включително ако подателят я оттегли.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Решенията на общото събрание могат да се обжалват и от министъра на правосъдието, ако засягат държавен интерес.

Принудително изпълнение (Загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.)

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) За дължимите суми по решение на общото събрание Нотариалната камара може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.

Състав

Чл. 62. (1) Съветът на нотариусите се избира в състав най-малко от петима основни и двама резервни членове, като председателят и неговият заместник се избират от основните членове.

(2) При по-голям състав на Съвета на нотариусите се избират двама заместник-председатели от основните членове.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) За член на Съвета на нотариусите може да бъде избран член на Нотариалната камара, който:

1. има най-малко двегодишен стаж като нотариус;

2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата.

(4) Възпрепятстваните да участват или напусналите членове на Съвета на нотариусите до отпадане на пречката, съответно до края на мандата им, се заместват от резервните членове по старшинство на стажа.

(5) Резервните членове заместват председателя и заместниците му само в качеството им на членове на Съвета на нотариусите.

Свикване

Чл. 63. (1) Съветът на нотариусите се свиква на редовно заседание от председателя най-малко веднъж месечно.

(2) Председателят на Съвета на нотариусите е длъжен да го свика на извънредно заседание по писмено искане на 1/3 от основните му членове, в което е посочен дневният ред. Ако председателят не направи това в 7-дневен срок от постъпване на искането, извънредното заседание се свиква от членовете на съвета, направили искането.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Извънредно заседание на Съвета на нотариусите може да бъде свикано и от министъра на правосъдието при посочен от него дневен ред.

Кворум

Чл. 64. Заседанието на Съвета на нотариусите е редовно, ако на него присъстват 2/3 от членовете на съвета.

Компетентност

Чл. 65. (1) (Предишен текст на чл. 65 - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Съветът на нотариусите:

1. ръководи работата на Нотариалната камара;

2. свиква общото събрание, изпълнява неговите решения и дава отчет пред него;

3. избира заместник-председателите;

4. определя щата и административния секретар на камарата;

5. организира воденето на регистъра на Нотариалната камара, взема решение за извършване на вписванията, отбелязванията и заличаванията в него и извършва задължителните действия при загубване права на нотариус;

6. (изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г.) определя кой нотариус да участва в конкурсната комисия;

7. (отм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.);

8. следи за изпълнението на задълженията на нотариусите и на помощник-нотариусите, образува и участва чрез свои представители в дисциплинарни производства срещу тях в предвидените случаи;

9. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) ръководи и осъществява дейността за повишаване на професионалната квалификация на нотариусите и на техните помощници, както и служители и се грижи за защитата на професионалните им права;

10. изпълнява всички задължения, които по закона, по устава или по решение на общото събрание не са отнесени към компетентността на друг орган.

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Съветът на нотариусите уведомява министъра на правосъдието за резултатите от проверките по ал. 1, т. 8.

Вземане на решение

Чл. 66. (1) Съветът на нотариусите взема решение с мнозинство повече от половината от присъстващите основни членове, като присъстващите резервни членове имат право само на съвещателен глас. Резервните членове имат право на глас, когато са привлечени да заместват основните членове на съвета. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.

(2) Решение на Съвета на нотариусите може да се вземе и неприсъствено, ако всички членове на съвета с право на глас са съгласни с решението и го подпишат.

Председател на Съвета на нотариусите

Чл. 67. (1) Председателят на Съвета на нотариусите организира, ръководи и отговаря за цялостната дейност на съвета.

(2) Председателят на Съвета на нотариусите:

1. назначава административния секретар, служителите и помощния персонал на Нотариалната камара;

2. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) управлява и стопанисва имуществото на Нотариалната камара;

3. изпълнява бюджета на Нотариалната камара.

Административен секретар

Чл. 68. (1) Административният секретар:

1. ръководи финансово-стопанската дейност;

2. координира дейността на помощните органи;

3. организира заседанията на Съвета на нотариусите, подготвя материалите за тях и ръководи дейността по непосредственото изпълнение на решенията на съвета;

4. ръководи и организира работата на служителите и на помощния персонал и осигурява технически и административно цялата дейност на Нотариалната камара.

(2) Административният секретар може и да не е член на Нотариалната камара.

Състав

Чл. 69. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 123 от 1997 г., предишен текст на чл. 69, изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Контролният съвет се състои най-малко от трима членове.

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) За член на Контролния съвет може да бъде избран член на Нотариалната камара, който:

1. има най-малко двегодишен стаж като нотариус;

2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата.

Компетентност

Чл. 70. (1) Контролният съвет контролира финансово-стопанската дейност на Нотариалната камара и отчита работата си пред общото събрание.

(2) Когато констатира нарушения на закона, на устава на Нотариалната камара, на решенията на общото събрание или на Съвета на нотариусите, контролният съвет изготвя доклад, който внася в Съвета на нотариусите, съответно в общото събрание.

(3) Членовете на контролния съвет могат да участват в заседанията на Съвета на нотариусите.

Състав

Чл. 71. (1) Дисциплинарната комисия се състои най-малко от шестима членове.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) За член на дисциплинарната комисия може да бъде избран член на Нотариалната камара, който:

1. има най-малко двегодишен стаж като нотариус;

2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата.

Компетентност

Чл. 72. Дисциплинарната комисия разглежда и решава дисциплинарни дела, образувани срещу нотариуси и помощник-нотариуси по реда, предвиден в закона.

Основание и размер

Чл. 85. (1) Нотариални такси се събират за:

1. извършване на нотариални действия;

2. извършване от нотариус на други действия.

(2) За извършване на едно и също нотариално действие от нотариус и от държавен орган се събира еднаква по размер нотариална такса.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Размерите на нотариалните такси се определят по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с Нотариалната камара.

Внасяне

Чл. 86. Нотариалните такси се внасят в приход на:

1. нотариуса, в чийто служебен архив е отбелязано извършването на съответното действие;

2. общинския бюджет - за нотариалните действия, извършени от органи на местната администрация;

3. държавния бюджет - за нотариални действия, извършени от други органи, включително при заместване на нотариус от съдия по вписванията.

Задължени лица

Чл. 87. Нотариални такси дължи лицето, чието искане е разгледано от нотариус или от друг орган, който изпълнява нотариални функции. Няколко задължени лица отговарят солидарно.

Дължимост на нотариалните такси

Чл. 88. (1) Нотариалните такси се дължат при извършване на поисканото действие, а таксите за обстоятелствени проверки - при предявяване на искането.

(2) Нотариусът има право да поиска предварително част от дължимата такса.

Събиране на нотариалните такси

Чл. 89. (1) За събиране на нотариалните такси се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от нотариуса, единият от които се връчва на задълженото лице.

(2) В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, удостоверяваният материален интерес или изразходваното време при пропорционална такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2007 г.) За дължимите неплатени нотариални такси нотариусът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.

(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) При погрешно определен материален интерес и събрани такси действително дължимите такси се събират на основание на подписана от нотариуса сметка, изготвена в срок 7 дни от откриването на грешката.

Обикновени нотариални такси

Чл. 90. (1) (Предишен текст на чл. 90 - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Обикновените нотариални такси се събират само за действия, изрично посочени в тарифата, и не зависят от удостоверявания материален интерес или изразходваното време.

(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) За нотариалното удостоверяване на съдържанието на документ, което по силата на Търговския закон и Закона за особените залози се извършва едновременно с удостоверяване на подписите на същия, се дължи обикновена нотариална такса.

Пропорционални нотариални такси

Чл. 91. Пропорционалните нотариални такси се събират според удостоверявания материален интерес или изразходваното време и имат определен минимален размер.

Такси според удостоверявания материален интерес

Чл. 92. (1) Процентът на пропорционалната такса според удостоверявания материален интерес намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава определен максимален размер.

(2) За определени видове удостоверявания тарифата може да предвиди таксата по ал. 1 да се събира в намален или в увеличен размер.

Такси според изразходваното време

Чл. 93. (1) Такси според изразходваното време се дължат само на нотариусите и се заплащат за:

1. устни и писмени консултации;

2. посредничество за изясняване волята на страните;

3. справки, набавяне на документи, книжа и други.

(2) Не се дължат такси за устните консултации, дадени по повод на друго таксувано действие.

Такси за изготвяне и проверка на документи

Чл. 94. (1) Такси за изготвяне и проверка на документи се дължат само на нотариусите.

(2) За изготвяне на проект за нотариален акт или друг документ се събира таксата, предвидена за удостоверяване.

(3) За проверка на изготвен проект от документ, извършена без нотариално удостоверяване, се събира половината от таксата, предвидена за удостоверяване. Ако в едномесечен срок бъде извършено нотариално удостоверяване на същия документ от същия нотариус, събира се само другата половина от таксата.

Допълнителна нотариална такса

Чл. 95. (1) Допълнителната нотариална такса се дължи за действия, извършени по искане на молителя извън нотариалната кантора в неработно време или в почивни и празнични дни.

(2) Таксата по ал. 1 се дължи общо в размер половината от таксата за удостоверяване.

Сделки с вещни права

Чл. 96. (1) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) При прехвърляне и удостоверяване на право на собственост върху вещи удостоверяваният материален интерес е:

1. пазарната цена на вещта;

2. пазарната цена на по-скъпата вещ - при замяна;

3. пазарната цена на всички дялове - при договор за доброволна делба.

(2) При учредяване или прехвърляне на други вещни права удостоверяваният материален интерес е:

1. при право на строеж - 90 на сто от пазарната цена на мястото, съответно на частта от него, върху която се учредява или прехвърля правото;

2. при учредяване право на ползване - пазарната наемна цена, която би могла да се вземе за целия срок на ползването, а ако такъв не е посочен - за 3 години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 123 от 1997 г.) При разлика между оценката по § 2 и удостоверения материален интерес нотариалната такса се събира върху по-високата от двете.

Особени случаи

Чл. 97. (1) Удостоверяваният материален интерес е:

1. при сделка с моторно превозно средство - стойността, по която същото е застраховано;

2. при сделка с търговско предприятие - балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието за изтеклото тримесечие;

3. при учредяване на търговско дружество -размерът на капитала;

4. при продажба на наследство - пазарната цена на включените в наследството недвижими имоти;

5. при изпълнение на завещания - пазарната цена на завещаното имущество;

6. при управление на имущество - месечният доход от имуществото;

7. при сделка, която има за предмет парично вземане - номиналната стойност на вземането, а при сделка с периодични плащания - общата сума на плащанията за целия срок, а ако такъв не е посочен - за 3 години.

(2) При изменения и допълнения на сделки и документи удостоверяваният материален интерес е само този на промените.

(3) При възмездни сделки удостоверяваният материален интерес е договорната цена, ако е по-висока от определената по реда на този раздел.