ЗАКОН ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА
ЗАКОН ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА ОТ 1996 Г.
Изм. ДВ. бр.21 от 12 Март 1996г., обн. ДВ. бр.77 от 10 Септември 1996г., изм. ДВ. бр.102 от 29 Ноември 1996г., изм. ДВ. бр.112 от 28 Ноември 1997г., отм. ДВ. бр.138 от 24 Ноември 1998г.
Отменен с § 10 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията - ДВ, бр. 138 от 24 ноември 1998 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет
Чл. 1. Този закон урежда условията и реда, свързани със създаването и разпространението на радио- и телевизионни програми в Република България.
Свобода на радио- и телевизионната дейност
Чл. 2. Създаването и разпространението на радио- и телевизионни програми в Република България е свободно. Този закон гарантира тяхната независимост от политическа и икономическа намеса. Не се допуска цензурирането на програмите под каквато и да е форма.
Ограничения
Чл. 3. (1) Ползването на свободата за създаването и разпространението на радио- и телевизионни програми може да бъде подчинено само на условия, ограничения или формалности, които са предвидени от закон и са необходими в интерес на запазването на правата и доброто име на гражданите, обществения ред, националната сигурност, народното здраве и морала, или предотвратяването на незаконно разгласяване на информация.
(2) Излъчването на радио- и телевизионни програми се подчинява на изискванията за електромагнитна съвместимост със задграничните излъчвания съгласно международните договорености и между отделните излъчвания в страната.
(3) В условията на война, военно или друго извънредно положение, обявени в съответствие с чл. 84, точка 12 и чл. 100, ал. 5 от Конституцията, компетентните органи могат да установят контрол над новините и съобщенията, излъчвани от радио- и телевизионните станции. Този контрол отпада след влизане в сила на акта за прекратяването на войната или за отмяна на съответното положение.
Принципи за създаване и разпространение на радио- и телевизионни програми
Чл. 4. Създаването и разпространението на радио- и телевизионните програми в Република България се подчиняват на следните принципи:
1. (Частично обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 102 от 1996 г., РКС № 21 от 1996 г. относно израза "съобразяване с конституционния ред") съобразяване с конституционния ред, сигурността на държавата, интересите на отбраната и общоприетите морални ценности;
2. гарантиране на свободата на словото и плурализма при излагането на мнение;
3. осигуряване на достоверна, всестранна и обективна информация;
4. зачитане на международното право;
5. формиране на отношения на търпимост между гражданите;
6. неизползване на радио- и телевизионните програми за оказване на психическо въздействие;
7. (Частично обявена за противоконституционна от КС на РБ с РКС № 21 от 1996 г., ДВ, бр. 102 от 1996 г. относно израза "и клеветнически") недопускане на предавания с неморален и клеветнически характер, както и на такива, които представят и внушават жестокост или насилие по начин, позволяващ те да се възхваляват или оневиняват;
8. гарантиране достъпа до националните и световните културни ценности и популяризиране на научните и техническите постижения чрез излъчването на български и чужди образователни и културни програми за всички възрастови групи от населението;
9. защита на националните и духовните ценности на българския народ, на националната наука, образование и култура;
10. поощряване създаването и изпълнението на произведения на български автори;
11. съхраняване на българския език.
Субекти на радио- и телевизионна дейност
Чл. 5. (1) Разпространението на радио- и телевизионни програми на територията на Република България се осъществява от радио- и телевизионни организации. Такива могат да бъдат както публичноправни, така и частни лица.
(2) Предаванията, включени в радио и телевизионните програми, могат да се създават както от самите радио- и телевизионни организации като продуценти, така и от други лица, действащи като външни продуценти.
(3) Отношенията между радио- и телевизионните организации и външните продуценти се уреждат с договори на основата на гражданското и авторското право.
(4) Общото времетраене на предаванията, създадени от български външни продуценти, не може да бъде по-малко от 10 на сто от годишното програмно време на съответната радио- и телевизионна организация, като се изключи времето на информационните и спортните предавания, рекламите, радио- и телевизионните игри и телетекста.
Съобразяване с авторскоправното законодателство
Чл. 6. Радио- и телевизионните организации могат да разпространяват програми само с предварително уредени авторски и сродни на тях права.
Забрана за изключително право на излъчване
Чл. 7. Никоя радио- и телевизионна организация не може да придобива изключителни права да отразява в своите програми информация за събития със значим обществен интерес.
Глава втора.
НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ
Статут
Чл. 8. (1) Създава се Национален съвет за радио и телевизия, който гарантира спазването на този закон.
(2) (Частично обявена за противоконституционна от КС на РБ с РКС № 21 от 1996 г., ДВ, бр. 102 от 1996 г., относно израза "държавен") Националният съвет за радио и телевизия е специализиран държавен орган.
(3) Националният съвет за радио и телевизия е юридическо лице със седалище в София.
(4) Националният съвет за радио и телевизия се отчита за своята дейност пред Народното събрание два пъти годишно.
Конституиране на Националния съвет за радио и телевизия
Чл. 9. (Обявен за противоконституционен от КС на РБ с РКС № 21 от 1996 г. - ДВ, бр. 102 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 1997 г.) (1) Националният съвет за радио и телевизия се състои от 7 членове, от които 4 се избират от Народното събрание и 3 се назначават от Президента на републиката.
(2) Националният съвет за радио и телевизия избира от своя състав председател и секретар.
Изисквания за участие
Чл. 10. (1) За членове на Националния съвет за радио и телевизия се избират лица с българско гражданство, висше образование и професионален опит в областите на радио- и телевизионната дейност, културата, журналистиката, правото, икономиката или съобщителната техника.
(2) Не могат да бъдат членове на Националния съвет за радио и телевизия:
1. лица, които са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер;
2. лица, които са собственици, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни органи на търговски дружества.
(3) По време на своя мандат членовете на Националния съвет за радио и телевизия не могат:
1. да работят по трудов договор на друго място;
2. да заемат изборни длъжности в държавни и общински органи, в ръководни органи на политически партии и коалиции и в синдикати;
3. да членуват в управителни съвети, надзорни съвети и съвети на директорите;
4. да придобиват дялове или друг вид права за участие в радио- и телевизионни организации и рекламни агенции;
5. да получават под каквато и да е форма лично или чрез други лица възнаграждение от радио- и телевизионни организации, освен при използване на техни произведения по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права.
(4) Преди да встъпят в длъжност, членовете на Националния съвет за радио и телевизия подписват декларации, в които потвърждават, че отговарят на условията по този закон.
(5) Работодателите, които са в трудово правоотношение с лице, което става член на Националния съвет за радио и телевизия, са длъжни по негово искане да му разрешат неплатен отпуск за времетраенето на мандата му. След изтичането или прекратяването на мандата му те са длъжни да го възстановят на заеманата преди това длъжност, ако той пожелае това.
Мандат
Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1997 г.) Мандатът на членовете на Националния съвет за радио и телевизия е три години. Те могат да бъдат избирани или назначавани само за още един мандат.
(2) Член на Националния съвет за радио и телевизия може да бъде освободен преди изтичане на мандата му само:
1. по негово искане;
2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;
3. (Доп. - ДВ. бр. 112 от 1997 г.) при констатиране на несъвместимост с условия, длъжности и дейности по чл. 10, ал. 1, 2 и 3; Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
4. при смърт.
(3) В случаите по ал. 2, точки 2 и 3 Националният съвет за радио и телевизия приема решение.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1997 г.) При прекратяване на мандата в случаите по ал. 2 в едномесечен срок съответният орган по чл. 9, ал. 1 избира или назначава друг член за срок до края на мандата на освободения член.
Възнаграждение
Чл. 12. За времето, през което изпълняват своите функции, членовете на Националния съвет за радио и телевизия получават месечно възнаграждение в размер, равняващ се на три средномесечни заплати на заетите лица в народното стопанство, съобразно данните на Националния статистически институт. Възнаграждението на секретаря е с 20 на сто по-високо, а на председателя - с 30 на сто. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взима предвид средномесечната заплата за последния месец от предходното тримесечие.
Заседания
Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1997 г.) Националният съвет за радио и телевизия се свиква на заседания по предварително установен от него дневен ред, по предложение на председателя или по искане на една трета от членовете.
(2) На заседанията на съвета се поканват ръководителите на радио- и телевизионни организации, чиято дейност ще бъде обсъждана.
(3) Заседанията на Националния съвет за радио и телевизия са редовни, ако присъстват повече от половината от членовете му.
Мнозинство за взимане на решения
Чл. 14. (1) Националният съвет за радио и телевизия взима решение с мнозинство от повече от половината от присъстващите на заседанието членове.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 112 от 1997 г.) За взимане на решения по чл. 11, ал. 3 и чл. 15, точки 2, 4, 5 и 6 е необходимо мнозинство от най-малко две трети от присъстващите на заседанието членове. Ако в едномесечен срок не се вземе решение, то се взима при условията на ал. 1.
Правомощия
Чл. 15. Националният съвет за радио и телевизия:
1. осъществява контрол върху дейността на радио- и телевизионните организации за спазването на този закон и налага административни санкции при нарушаването му;
2. - 4. (отм. - ДВ, бр. 112 от 1997 г.)
5. избира и освобождава генералните директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия, които са и председатели на съответните управителни съвети;
6. (отм. - ДВ, бр. 112 от 1997 г.)
7. дава становища при подготвянето на нормативни актове и при сключване на междудържавни споразумения в областта на радио- и телевизионното разпространение;
8. възлага изследвания на обществената оценка и интереси към радио-и телевизионните програми;
9. създава информационна банка за аудио-визуалните организации и пазара за разпространението на радио- и телевизионни програми;
10. изпълнява други функции, възложени му от този закон.
Правилник
Чл. 16. Националният съвет за радио и телевизия приема правилник за организацията на работата си.
Помощни служби
Чл. 17. Националният съвет за радио и телевизия създава свои помощни служби. Той може в рамките на средствата, с които разполага, да назначава свои служители или да привлича сътрудници.
Финансиране
Чл. 18. (Отм. - ДВ, бр. 112 от 1997 г.)
Глава трета.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РАДИО - И ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ПРОГРАМИ
Раздел I.
Основни положения
Отговорност за програмите
Чл. 19. (1) (Частично обявена за противоконституционна от КС на РБ с РКС № 21 от 1996 г. относно израза "съгласно одобрените й програмни документи" - ДВ, бр. 102 от 1996 г.) Всяка радио- и телевизионна организация определя съдържанието и продължителността на своите програми самостоятелно и независимо от всякакви държавни органи, лица и организации, съгласно одобрените й програмни документи.
(2) Всяка радио- и телевизионна организация носи пълна отговорност за съдържанието на разпространените от нея програми.
(3) Разпоредбата на ал. 2 не изключва отговорността на авторите на отделните материали.
(4) Радио- и телевизионните организации и работещите в тях журналисти не носят отговорност за разгласени сведения и тяхното съдържание, когато те са:
1. получени по официален ред;
2. цитати от официални документи;
3. точно възпроизвеждане на публични изявления;
4. основани на материали, получени от информационни агенции или други радио- и телевизионни организации.
(5) Отговорност за достоверността на рекламите носят рекламодателите.
Обозначаване на заимствани програми
Чл. 20. Когато в част от програмата е използвано предаване на друга радио- или телевизионна организация, това трябва да бъде посочено.
Посочване на продуцента на програмата
Чл. 21. Всяка телевизионна програма трябва да съдържа данни за продуцента на отделния аудио-визуален продукт.
Език
Чл. 22. (1) Разпространението на радио- и телевизионни програми на българска територия става на български език.
(2) Използването на други езици се допуска:
1. при изпълнението на чуждестранни музикални, музикално-драматични и аудио-визуални произведения;
2. в образователни предавания, включващи обучение на съответния език;
3. при преизлъчване в ефир и препредаване по кабел на чуждестранни радио- и телевизионни програми, получени чрез телекомуникационен спътник;
4. в излъчвания, специално предназначени за чужбина.
(3) Националният съвет за радио и телевизия може да разреши в отделни случаи излъчването или предаването на цели програми или обособени предавания на други езици.
Квоти на национално участие в програмите
Чл. 23. (1) Най-малко 15 на сто от годишното програмно време на радио- и телевизионните организации, а за Българското национално радио и Българската национална телевизия най-малко 30 на сто трябва да бъде българска продукция, като се изключи времето на информационните и спортните предавания, рекламите, радио- и телевизионните игри и телетекста.
(2) Независимо от разпоредбите на ал. 1 телевизионните организации с национален обхват осигуряват преобладаващо в програмите си европейска продукция.
Изисквания към информацията
Чл. 24. (1) Излъчваната информация трябва да бъде всеобхватна, достоверна и обективна.
(2) Новините, като информационни факти, трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.
(3) Разгласява се само информация, чийто източник е известен на разпространяващата организация. В противен случай тя трябва да бъде придружена от съответните уговорки.
(4) Текстове в цитирани документи не могат да се изменят.
(5) В случай, че излъчената информация се е оказала погрешна, това трябва да се разгласи незабавно по подходящ начин.
(6) Радио- и телевизионните организации не са длъжни да разкриват източниците си на информация.
Защита на плурализма на мнения
Чл. 25. (1) Публицистичните предавания с дискусионен характер трябва да включват излагането на различни обществени и политически гледни точки.
(2) (Обявена за противоконституционна от КС на РБ с РКС № 21 от 1996 г. - ДВ, бр. 102 от 1996 г.) В коментара фактите не могат да се представят едностранчиво.
Осигуряване на безпристрастност
Чл. 26. (Обявен за противоконституционен от КС но РБ с РКС № 21 от 1996 г. освен за действието му спрямо БНР и БНТ - ДВ, бр. 102 от 1996 г.) Радио- и телевизионните организации не могат да извършват от свое име политическа пропаганда.
Местни програми
Чл. 27. Регионалните радио- и телевизионни станции отразяват и събития и проблеми от местно значение.
Защита на интересите на подрастващите
Чл. 28. Не се допуска включването в програмите между 6 и 23 ч. на предавания, които биха могли да застрашат психическото, физическото и нравственото развитие на децата и подрастващите.
Религиозно-пропагандни предавания
Чл. 29. (1) Не се допускат пропагандни предавания, както и рекламиране и спонсориране на радио- и телевизионни програми за:
1. религиозни изповедания, които не са признати по установения в Закона за изповеданията ред;
2. сдружения и фондации, осъществяващи религиозна или религиозно просветна дейност, ако не са регистрирани по реда на чл. 133а от Закона за лицата и семейството.
(2) Организациите по предходната алинея не могат да финансират, рекламират и спонсорират радио- и телевизионни предавания.
Образователни предавания
Чл. 30. Съдържанието на образователните предавания за учащи се трябва да отговаря на програмите, одобрени от министъра на образованието, науката и технологиите, с обозначение за коя възрастова група са предназначени.
Програми в предизборен период
Чл. 31. В предизборен период радио- и телевизионните програми се подчиняват на изискванията освен на този закон и на избирателните закони.
Защита на личния живот на гражданите
Чл. 32. (1) Радио- и телевизионните организации не могат да излъчват факти от личния живот на гражданите по начин, уронващ честта и достойнството им, без тяхно съгласие, независимо от достоверността им, освен ако има влязло в сила решение на съда.
(2) При нарушения по ал. 1 радио- и телевизионните организации дължат публично извинение на засегнатото лице. Това не лишава същото лице от правото да търси обезщетение по съдебен ред.
Право на отговор
Чл. 33. (1) Лица или институции, засегнати в радио- или телевизионно предаване, имат право на отговор.
(2) Отговорът по ал. 1 трябва да бъде поискан писмено в 21-дневен срок от деня на излъчването. В искането трябва да бъдат посочени оспорваните твърдения, както и датата и часът на предаването. По своя обем отговорът не бива да надхвърля оспорваната част от програмата.
(3) Излъчването на отговора е задължително и безплатно. То трябва да стане в същото предаване или в равностойно време на излъчване до 24 часа след получаването на отговора, като не се допуска изменение или съкращаване на текста.
(4) Отказите за излъчване на отговора трябва да бъдат мотивирани и в писмена форма.
(5) Засегнатото лице или институция има право в 7-дневен срок от получаването на отказа да сезира в писмена форма Националния съвет за радио и телевизия.
(6) Националният съвет за радио и телевизия разглежда случая на първото си заседание след получаването на искането. В предизборен период той се произнася в срок от 24 часа.
Съхраняване на записите от предаванията
Чл. 34. (1) Радио- и телевизионните организации са длъжни да записват излъчените от тях програми и да съхраняват записите в продължение на 3 месеца за Българското национално радио и Българската национална телевизия и 1 месец за останалите считано от датата на излъчването.
(2) В случай, че в сроковете по ал. 1 постъпи искане за излъчване на отговор или бъде заведен съдебен иск срещу организацията във връзка със съдържанието на излъчена програма, записите се пазят до приключване на съдебния спор.
(3) Лице, което твърди, че е било засегнато от излъчено предаване, има право на достъп до съответния архив и може да поиска да му бъдат направени копия със записа на предаването за негова сметка.
Право на достъп до информация
Чл. 35. Радио- и телевизионните организации имат право да получават необходимата им информация от държавните органи, а последните са длъжни да им предоставят такава, ако тя не съдържа тайни, съгласно законите на Република България.
Програми в условията на извънредни случаи
Чл. 36. (1) В условията на война, военно или друго извънредно положение, обявени в съответствие с чл. 84, точка 12 или чл. 100, ал. 5 от Конституцията, както и в случаи на природни бедствия и тежки производствени аварии, всички радио- и телевизионни организации са длъжни да съобразяват своите програми с разпорежданията на компетентните държавни органи.
(2) Достъпът до ефир в случаите по ал. 1 се осигурява незабавно и безплатно.
Раздел II.
Рекламиране и спонсорство
Общи положения
Чл. 37. (1) Радио- и телевизионните организации произвеждат и разпространяват реклами в програмите си при условията, посочени в този закон.
(2) Реклами се разпространяват след сключване на писмен договор между радио- или телевизионната организация и рекламодателя пряко, чрез негов представител или чрез посредник.
Рекламиране на дейности, намиращи се под специален режим
Чл. 38. Реклама на рекламодател, чиято дейност изисква разрешение или лиценз от държавен орган, не се допуска до излъчване, ако рекламиращият не ги притежава.
Изисквания към рекламите
Чл. 39. (1) Рекламите не трябва да съдържат данни и указания, които могат да въведат потребителите в заблуждение относно действителните качества на рекламираните стоки или услуги.
(2) Рекламите се съобразяват с изискванията на Закона за защита на конкуренцията и не трябва да злепоставят конкуренти или техни стоки и услуги.
(3) В рекламите се забранява всичко, което може да увреди психиката на децата и подрастващите. Рекламите, насочени към такива лица или в които участват деца, трябва да отговарят на изискванията за добро възпитание на децата.
(4) В рекламите не могат да се използват държавният герб и химнът на Република България и на други държави.
(5) В рекламите не могат да участват пряко или да бъдат използвани образите и гласовете на президента, вицепрезидента, народните представители, министрите, съдиите, прокурорите, следователите, кметовете и общинските съветници, ръководителите на политическите партии и коалиции и обществени организации, както и лица, кандидати в предизборни кампании.
Времетраене на рекламите
Чл. 40. (1) (Доп. - ДВ, бр. 112 от 1997 г.) Времето за реклами в Българската национална телевизия и Българското национално радио общо не трябва да превишава 15 на сто от програмното време за едно денонощие.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 112 от 1997 г.) Времетраенето на рекламите в Българската национална телевизия и Българското национално радио в рамките на 1 час излъчване не трябва да надхвърля 12 минути.
(3) Преки предложения за продажба, наемане на стоки или предоставяне на услуги не могат да надвишават по време общо 1 час на денонощие. Това време не се взема предвид при изчисляване на рекламната квота по ал. 1.
Форми на представяне на рекламите
Чл. 41. (1) Рекламите трябва да бъдат ясно различени и да са отделени отчетливо от другите части на програмата чрез визуални или звукови средства.
(2) Рекламите се излъчват в рекламни блокове, освен когато се отнасят за случаи по чл. 42, ал. 2.
(3) Не се допуска подсъзнателно внушаване на реклами, както и прикритото рекламиране, когато стоки или услуги се представят в програмите с рекламна цел.
(4) Не се допускат платени репортажи в новините и информационните предавания.
(5) Не се допуска участието в рекламите нито визуално, нито с глас на лица, които представят редовно новините и информационните предавания.
Място на рекламите в програмите
Чл. 42. (1) Рекламите трябва да бъдат разположени между отделните предавания в рамките на една програма или по време на предаване, но така, че да не се накърнява цялостният облик на програмата, а също така и на правата, свързани с нея.
(2) В предаванията, съставени от самостоятелни части, в спортните предавания или в структурираните по подобен начин прояви или изпълнения, съдържащи интервали, рекламите могат да бъдат разполагани само между частите на предаването или в интервалите.
(3) Излъчването на аудио- и аудио-визуални произведения с по-голямо времетраене може да бъде прекъсвано по веднъж на всеки 45 минути и по веднъж на всеки 20 минути след 90-тата минута. Това не се отнася до отделни серии в серийни филми и до документални филми.
(4) Когато се прекъсват с реклами предавания извън посочените в ал. 2, трябва да изтече период не по-малък от 20 минути между две последователни прекъсвания в рамките на предаването.
(5) Реклами не се излъчват по време на предаване на религиозни служби и на национални чествания, включително и по време на паузите в тях.
(6) Не могат да се прекъсват с реклами новини и информационни предавания. Предавания за децата, публицистично-коментарни предавания, документални филми и религиозни предавания не могат да се прекъсват с реклами, когато тяхното времетраене е по-малко от 30 минути. Когато то е повече от 30 минути, се прилагат разпоредбите на предходните алинеи.
Рекламиране на специфични изделия
Чл. 43. (1) Рекламирането на наркотични и психотропни средства се забранява.
(2) Рекламирането на тютюневи изделия се забранява.
(3) Рекламирането на всички видове алкохолни напитки не може:
1. да бъде насочено към непълнолетните и в предавания за тях;
2. да свързва употребата на алкохол с управлението на моторни превозни средства;
3. да представя въздържанието или умереността при употребата на алкохол в отрицателна светлина.
(4) Реклами за лекарствени средства и медицински лечения могат да се излъчват само ако са одобрени по установения ред в специален закон.
Спонсорство
Чл. 44. (1) Радио- и телевизионните организации могат да бъдат спонсорирани при осъществяване на тяхната дейност.
(2) Когато едно предаване или поредица от предавания са спонсорирани изцяло или частично, спонсорството трябва да бъде ясно обозначено в началото и в края.
(3) Съдържанието на едно предаване или поредица от предавания, което е спонсорирано изцяло или частично, не може да се влияе по какъвто и да е начин от спонсора.
(4) Спонсорираните програми не могат да призовават към покупка или използване на стоки и услуги на спонсора или на трето лице, особено чрез споменаване или показване на такива стоки и услуги.
Недопустимо спонсориране
Чл. 45. Не се допуска спонсориране на новини и на информационни предавания.
Глава четвърта.
БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО И БЪЛГАРСКА АЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ
Раздел I.
Общи положения
Статут
Чл. 46. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия са публичноправни организации съответно за радио- и за телевизионна дейност с общонационално значение.
(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия са юридически лица със седалище в София.
(3) Създаването на други публичноправни радио- и телевизионни организации, както и преобразуването и закриването на действащите, може да става само със закон.
Функциониране
Чл. 47. (1) Българското национално радио разпространява две национални програми по двете национални мрежи и една програма, предназначена за чужбина.
(2) Българската национална телевизия разпространява две национални програми по двете национални мрежи.
(3) Българското национално радио и Българската национална телевизия разпространяват регионални програми чрез собствени местни радио- и телевизионни центрове по една от двете национални мрежи на съответната организация.
(4) Министерският съвет осигурява на двете организации честоти и телевизионни канали, необходими им за дейностите по ал. 1-3.
(5) Техническото разпространение на програмите на Българското национално радио и Българската национална телевизия се извършва от Българската телекомуникационна компания по договор.
Независимост
Чл. 48. Българското национално радио и Българската национална телевизия са независими организации. Други органи и организации не могат да се намесват в дейността им, освен в предвидените от закон случаи.
Права на журналисти
Чл. 49. (1) Правата на журналистите и на служителите, работещи в Българското национално радио и Българската национална телевизия, не могат да бъдат ограничавани поради политическата им принадлежност. Тяхното назначаване, служебно издигане, разместване и освобождаване се извършват въз основа на професионалните им качества и изпълнението на служебните им задължения.
(2) Управителните съвети на Българското национално радио и Българската национална телевизия приемат правила за редакционните права и задължения на журналистите. Тези правила се приемат след като се вземе становището на синдикалните журналистически организации в Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Раздел II.
Управление
Органи на управление
Чл. 50. (1) Органи на управление на Българското национално радио са:
1. управителен съвет на Българското национално радио;
2. програмен съвет на Българското национално радио;
3. генерален директор.
(2) Органи на управление на Българската национална телевизия са:
1. управителен съвет на Българската национална телевизия;
2. програмен съвет на Българската национална телевизия;
3. генерален директор.
Общи правила за всички колективни органи на управление
Чл. 51. (1) Административното обслужване на съветите по чл. 50, ал. 1, точки 1 и 2 се извършва от Българското национално радио, а на съветите по чл. 50, ал. 2, точки 1 и 2 - от Българската национална телевизия.
(2) Заседанията на съветите по чл. 50 се ръководят от съответния председател, а в случай че той отсъства, от заместник-председателя.
(3) Членове на Националния съвет за радио и телевизия не могат да бъдат едновременно и членове на съвети по чл. 50 и обратното. Едно и също лице не може да бъде едновременно член на повече от един от съветите по чл. 50.
(4) Едно лице може да бъде избирано в един и същ съвет по чл. 50 не повече от два последователни мандата.
Управителни съвети
Чл. 52. (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1997 г.) Управителният съвет на Българското национално радио и управителният съвет на Българската национална телевизия се състоят от по пет членове, утвърждавани от Националния съвет за радио и телевизия по предложение на генералните директори.
(2) За членове на управителните съвети се избират лица, които отговарят на условията на чл. 10, ал. 1.
(3) Мандатът на управителните съвети е три години.
(4) Генералните директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия са членове по право на управителните съвети на съответната организация и техни председатели.
(5) Управителните съвети на Българското национално радио и Българската национална телевизия избират измежду членовете си заместник-председател.
(6) Управителните съвети на Българското национално радио и Българската национална телевизия приемат правилници за работата си.
(7) Управителните съвети на Българското национално радио и Българската национална телевизия се свикват на заседание не по-малко от веднъж седмично по покана на председателите им или по искане на поне двама от членовете.
(8) Разпоредбите на чл. 10, ал. 2, 3, 4 и 5, чл. 11, ал. 2 и чл. 13, ал. 3 се прилагат съответно и относно двата управителни съвета.
(9) Управителните съвети на Българското национално радио и Българската национална телевизия взимат решение с мнозинство от повече от половината от всичките им членове.
(10) (Отм. - ДВ, бр. 112 от 1997 г.)
Правомощия на управителните съвети
Чл. 53. Управителният съвет на Българското национално радио, съответно управителният съвет на Българската национална телевизия:
1. приемат:
а) Правилника за организацията и дейността на Българското национално радио, съответно Българската национална телевизия, след като вземат и мнението на Националния съвет за радио и телевизия;
б) основните насоки за дейността на организацията за една календарна година;
в) програмните схеми на Българското национално радио и Българската национална телевизия и евентуалните промени в тях по предложение на програмните съвети за всяка календарна година;
г) проектобюджета и щатното разписание на организацията;
д) структурата на организацията;
е) правилата за редакционните права и задължения на журналистите;
2. вземат решения за:
а) откриване на регионални центрове;
б) създаване на специализирани звена;
3. утвърждават всички договори за реклама и спонсорство, както и всички други договори със стойност над посочената в правилниците за организацията и дейността на Българското национално радио и Българската национална телевизия;
4. утвърждават всички назначения и освобождавания от работа на ръководни длъжностни лица в Българското национално радио и Българската национална телевизия и техните поделения съгласно списък на длъжностите, посочен в правилника за организацията и дейността на съответната организация;
5. утвърждават длъжностните характеристики на служителите в Българското национално радио, съответно Българската национална телевизия.
Възнаграждения
Чл. 54. Членовете на управителните съвети получават за времето на мандата си от Българското национално радио, съответно Българската национална телевизия месечно възнаграждение в размер на три четвърти от месечното възнаграждение на членовете на Националния съвет за радио и телевизия.
Програмни съвети
Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1997 г.) Програмният съвет на Българското национално радио се състои от 7 членове, а програмният съвет на Българската национална телевизия се състои от 7 членове, утвърждавани от Националния съвет за радио и телевизия по предложение на генералните директори.
(2) За членове на програмните съвети се избират дейци на културата, науката, образованието и изкуството, както и предложени представители от различни обществени организации.
(3) Програмните директори в Българското национално радио и Българската национална телевизия са членове по право на съответните програмни съвети. До една трета от състава на програмните съвети са творчески лица, които работят при условията на основно трудово правоотношение с Българското национално радио и Българската национална телевизия.
(4) Мандатът на програмните съвети е три години.
(5) Програмните съвети на Българското национално радио и Българската национална телевизия избират измежду членовете си председател и заместник-председател и приемат правилници за работата си.
(6) Програмните съвети на Българското национално радио и Българската национална телевизия се свикват на заседание не по-малко от веднъж месечно по покана на председателя или по искане на най-малко една трета от членовете.
(7) Генералните директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия участват в заседанията на съответния програмен съвет без право да гласуват.
(8) Разпоредбите на чл. 10, ал. 2, точка 1, ал. 3, точки 4 и 5 и ал. 4, чл. 11, ал. 2, чл. 13, ал. 3 и чл. 14, ал. 1 се прилагат съответно и за двата програмни съвета.
Правомощия на програмните съвети
Чл. 56. Програмният съвет на Българското национално радио, съответно програмният съвет на Българската национална телевизия:
1. изработват основните принципи и насоки в програмната политика на Българското национално радио, съответно Българската национална телевизия;
2. изготвят програмните схеми на Българското национално радио и Българската национална телевизия и всички евентуални промени в тях;
3. произнасят се по всички въпроси от програмен и художествен характер, свързани с дейността на Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Възнаграждения
Чл. 57. (Отм. - ДВ, бр. 112 от 1997 г.)
Генерални директори
Чл. 58. (1) Генералният директор на Българското национално радио и генералният директор на Българската национална телевизия се избират от Националния съвет за радио и телевизия за срок три години. Те могат да бъдат избирани на същата длъжност не повече от два последователни мандата.
(2) Генералният директор на Българското национално радио и генералният директор на Българската национална телевизия отговарят за правилното провеждане на програмната политика, осъществяват оперативното ръководство на съответната организация, назначават и освобождават служителите й и я представляват пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина.
(3) Правата и функциите на генералните директори на Българското национално радио, Българската национална телевизия и на другите длъжностни лица в тях се определят в съответните правилници за организацията и дейността им.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1997 г.) Генералният директор на Българското национално радио и генералният директор на Българската национална телевизия получават месечно възнаграждение в размер, равняващ се на възнаграждението на председател на постоянна комисия в Народното събрание.
(5) Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11, ал. 2 се прилагат съответно и за генералните директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия. Освен при условията на чл. 11, ал. 2 всеки от двамата генерални директори може да бъде освободен от Националния съвет за радио и телевизия, ако допуска нарушения на този закон.
Раздел III.
Финансиране
Бюджет
Чл. 59. Българското национално радио и Българската национална телевизия се финансират от:
1. държавния бюджет;
2. постъпления от собствена стопанска дейност;
3. спонсорство и дарения.
Изготвяне на проектобюджета
Чл. 60. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия подготвят проектобюджетите си и ги внасят след съгласуване с Националния съвет за радио и телевизия в Министерството на финансите.
(2) Министерството на финансите включва представените проектобюджети в проекта за държавен бюджет на следващата година. При корекции се взима мнението на Националния съвет за радио и телевизия.
Отчитане
Чл. 61. (1) Контролът по изпълнението на бюджета на Българското национално радио и Българската национална телевизия се упражнява от Сметната палата. За резултатите от финансовите проверки се уведомяват задължително Националният съвет за радио и телевизия и управителните съвети на Българското национално радио и Българската национална телевизия.
(2) Разходите по извънбюджетни сметки се утвърждават предварително от Министерството на финансите, след което се представят в Сметната палата.
(3) Годишните баланси на Българското национално радио и Българската национална телевизия се обнародват в "Държавен вестник".
Собствена стопанска дейност
Чл. 62. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да извършват самостоятелна стопанска дейност, като за целта създават в своята структура специализирани звена, но само и доколкото тази дейност има непосредствено отношение към изпълнението на основните им програмни задачи.
(2) Дейността по ал. 1 може да включва производство и излъчване на реклами, продажби в страната и в чужбина на собствена аудио- и аудио-визуална продукция, тиражиране на звукозаписи и видеозаписи, издаване на печатни произведения и организиране на концерти на собствени музикални състави.
(3) Българското национално радио и Българската национална телевизия не могат да придобиват дялово участие в частни радио- и телевизионни организации и в други търговски дружества.
Подчинение на общото гражданско законодателство
Чл. 63. Стопанската дейност на Българското национално радио и Българската национална телевизия се урежда от гражданското законодателство на страната, доколкото в този закон не е указано друго.
Договаряне на реклами
Чл. 64. Договарянето на реклами в програмите на Българското национално радио и Българската национална телевизия, включително в предавания, създадени от външни продуценти, се извършва по реда на чл. 37, ал. 2 само с Българското национално радио, съответно Българската национална телевизия.
Раздел IV.
Програмна дейност
Създаване и разпространение на програмите
Чл. 65. (1) Създаването и разпространението на радио- и телевизионни програми е основна дейност на Българското национално радио и Българската национална телевизия.
(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да бъдат продуценти на своите предавания или да възлагат създаването им на външни продуценти.
(3) Продуценти на информационни, икономически и политически предавания могат да бъдат само Българското национално радио и Българската национална телевизия.
(4) Създаването на радиопредавания, студийни звукозаписи, филмови и телевизионни предавания от външни продуценти се извършва на конкурентни начала, чрез възлагане или с конкурс.
(5) Общото времетраене на предаванията, създадени от български външни продуценти, не може да бъде по-малко от 10 на сто от годишното програмно време на Българското национално радио, съответно Българската национална телевизия, като се изключи времето на информационните и спортните предавания, рекламите, радио- и телевизионните игри и телетекста.
(6) Закупуването на готови предавания, както и възлагане създаването на предавания на външни продуценти става само срещу заплащане. Не се допуска Българското национално радио и Българската национална телевизия да се разплащат чрез предоставяне на програмно време за реклами или по друг начин.
(7) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да предоставят с договори разпространението на свои програми или части от тях на други организации.
Цели на програмите
Чл. 66. (1) Програмите на Българското национално радио и Българската национална телевизия трябва:
1. да изразяват и отстояват общонационалните цели и интереси, да утвърждават общочовешките ценности, да издигат културното и образователното равнище и информираността на населението, както и да включват предавания с развлекателен характер;
2. да отчитат интересите и потребностите на всички български граждани и обществени групи;
3. да отразяват обективно многообразието на мнения на различните политически, културни, научни, художествено-творчески, религиозни възгледи в обществото и да допринасят за свободното формиране на общественото мнение;
4. да подпомагат националната култура в цялото й многообразие и богатство.
(2) Програмите на Българското национално радио и Българската национална телевизия не бива да служат едностранно на която и да е политическа или обществена сила.
Достъп до ефира на политически дейци и държавни служители
Чл. 67. (1) Политически дейци и държавни служители участват в това си качество в програмите на Българското национално радио и Българската национална телевизия в рамките на редовните предавания, когато бъдат поканени за това.
(2) (Обявена за противоконституционна от КС на РБ с РКС № 21 от 1996 г. - ДВ, бр. 102 от 1996 г.) Българското национално радио и Българската национална телевизия са длъжни да предоставят безплатно при поискване програмно време на президента на Републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя за обръщения към гражданите на Република България, а също и на техните официални говорители за съобщения.
(3) (Обявена за противоконституционна от КС на РБ с РКС № 21 от 1996 г. - ДВ, бр. 102 от 1996 г.) Изявления до 5 минути два пъти месечно по реда на ал. 2 могат да правят и упълномощени представители на парламентарно представените партии и коалиции.
(4) Програмно време по ал. 2 и 3 не може да бъде преотстъпвано.
(5) Пряко отразяване на парламентарните дебати се извършва, ако има решение за това на Народното събрание.
(6) По искане на Българската православна църква Българското национално радио и Българската национална телевизия й предоставят време за обръщения и предаване на значими религиозни празници. На останалите религиозни общности се предоставя програмно време за обръщения към вярващи във връзка с техни религиозни празници, определени по реда на чл. 173, ал. 3 от Кодекса на труда.
(7) Отговорност за формата и съдържанието на изявленията, направени по реда на този член, носят лицата, органите или организациите, които са получили достъп до ефира.
Поощряване на националното филмово производство и звукозаписна дейност
Чл. 68. (1) Българската национална телевизия подпомага националното филмово и телевизионно творчество, като отделя ежегодно нетния приход от продажбата на собствената аудио-визуална продукция за ново производство.
(2) Българското национално радио подпомага звукозаписната дейност на произведения от български автори, като отделя ежегодно нетния приход от продажбата на собствена звукозаписна продукция за ново производство.
(3) Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 не по-малко от 15 на сто от приходите от рекламна и друга стопанска дейност и от бюджета на Българската национална телевизия се изразходват за създаване на българско филмово телевизионно творчество, а не по-малко от 5 на сто от приходите от рекламна и друга стопанска дейност и не по-малко от 3 на сто от бюджета на Българското национално радио се изразходват за създаване на български музикални и радиодраматични произведения.
Участие на регионални служби и центрове
Чл. 69. Регионалните радиослужби и телевизионни центрове участват в националните програми на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с утвърдените програмни планове и схеми.
Програми за лица с увреден слух
Чл. 70. Българската национална телевизия се задължава да организира и осигурява финансово и технологично излъчването на постоянни специализирани телевизионни предавания за глухи и с увреден слух граждани, както и всекидневна изчерпателна информация по достъпен за тези граждани начин с жестомимична реч и видеотекст.
Използване на телетекст
Чл. 71. (1) Българската национална телевизия има право да използва в своите програми свободните от информация редове на телевизионния сигнал за телетекст.
(2) Съдържанието на предаваната чрез телетекст информация трябва да отговаря на изискванията на този закон.
Глава пета.
ДРУГИ РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННИ ОРГАНИЗАЦИИ (ОТМ. - ДВ, БР. 112 ОТ 1997 Г.)
Право на рапространение на радио- и телевизионни програми
Чл. 72.-86. (Отм. - ДВ, бр. 112 от 1997 г.)
Глава шеста.
КОНТРОЛ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Контролиращ орган
Чл. 87. Контролът за спазване на този закон се упражнява от Националния съвет за радио и телевизия в рамките на дадените му правомощия.
Права и задължения на контролиращите лица
Чл. 88. (1) Членовете на Националния съвет за радио и телевизия и длъжностните лица, натоварени с контролни функции от Националния съвет за радио и телевизия, имат право на свободен достъп до радио- и телевизионните организации, както и да изискват от ръководителите им сведения, документи и материали, включително записи на излъчени предавания, свързани с контролираната дейност.
(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да пазят в тайна сведенията, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола, и носят отговорност за разгласяването им.
(3) Контролни действия не могат да упражняват лица, пряко или косвено свързани с дейността на контролирания обект.
Принудителни административни мерки
Чл. 89. (Обявен за противоконституционен от КС на РБ с РКС № 21 от 1996 г. - ДВ, бр. 102 от 1996 г.) (1) За преустановяване на нарушенията по този закон Националният съвет за радио и телевизия може след отправяне на предупреждение и ако то не е дало резултат, да приложи следните принудителни административни мерки:
1. даване на задължителни предписания на ръководителите на радио- и телевизионните организации;
2. временно спиране разпространението на определено периодично предаване;
3. временно спиране разпространението на програмите на радио- или телевизионната организация.
(2) Спирането по ал. 1, точки 2 и 3 може да бъде за срок от 1 до 6 месеца.
(3) Мерките по ал. 1 и 2 се налагат със заповед на председателя на Националния съвет за радио и телевизия. Те могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаването на съобщението за налагането им.
(4) Органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да оказват при поискване от Националния съвет за радио и телевизия съдействие за привеждане в действие на мерките по ал. 1.
(5) Решенията с мерките по ал. 1 и 2 се публикуват в бюлетин на Националния съвет за радио и телевизия.
Отговорност за излъчване без право на това
Чл. 90. (1) Който в нарушение на този закон използва или управлява радио- или телевизионна станция с цел разпространение на радио- или телевизионни програми, без да има право за това, се наказва с глоба от 500 хиляди до 2 милиона лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Същото наказание се налага и когато дейността по ал. 1 се извършва след прекратяване действието на полученото разрешение, ако не подлежи на по-тежко наказание.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 в едногодишен срок от налагане на предишно наказание наказанието е глоба в двоен размер и конфискация на техническите съоръжения, с които е извършено разпространението, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Отговорност за нарушаване на програмните изисквания
Чл. 91. Който при разпространение на радио- или телевизионна програма допусне нарушение на разпоредбите на този закон, се наказва с глоба до 500 хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Отговорност за непредставяне на искани сведения
Чл. 92. Който не представи на Националния съвет за радио и телевизия или на упълномощени от него длъжностни лица сведения, документи, материали или записи, съгласно чл. 88, ал. 1 се наказва с глоба до 100 хиляди лева.
Отговорност за други нарушения на този закон
Чл. 93. Който наруши разпоредби на този закон извън случаите по чл. 90, 91 и 92, се наказва с глоба до 500 хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Съставяне на актове и издаване на наказателни постановления
Чл. 94. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 90, 91, 92 и 93 се съставят от длъжностните лица на Националния съвет за радио и телевизия.
(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Националния съвет за радио и телевизия или от упълномощен от него член на съвета.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. Разпоредбите на този закон не се отнасят до:
1. радио- и телевизионни програми, създавани с цел разпространение изключително в една-единствена сграда;
2. радио- и телевизионни програми, създавани с цел разпространение изключително за нуждите на едно предприятие, учреждение или организация, когато съдържанието на текстовата част на програмата се отнася до неговата дейност и съоръженията за предаване и приемане са негова собственост.
§ 2. По смисъла на този закон:
1. "Разпространение на радио- и телевизионни програми" е излъчване, преизлъчване, предаване или препредаване на радио- и телевизионни програми чрез знаци, сигнали, текстове, изображения и звуци по ефирна, проводникова или оптична информационна преносна среда и довеждането им до знанието на слушатели или зрители, като се изключат съобщителните услуги, осъществявани по индивидуално искане.
2. "Радио- или телевизионна програма" е целево почасово подреждане на отделните предавания на дадена радио- или телевизионна организация.
3. "Предавания" са самостоятелни части от радио- или телевизионна програма, отличаваща се една от друга по съдържание, характер и авторство.
4. "Радио- и телевизионни организации" са лица, които съгласно този закон имат право да създават и разпространяват радио- и телевизионни програми.
5. "Радио- и телевизионни станции" са сгради с принадлежащите към тях съоръжения, откъдето се разпространяват радио- и телевизионни програми.
6. "Радиочестота", съответно "телевизионен канал", е честотна лента от радиочестотния спектър, предназначена за разпространение на радио-, съответно телевизионни програми.
7. "Национален обхват" е този, който обхваща повече от 50 на сто от територията на страната.
8. "Продуцент на радио- или телевизионно предаване" е физическото или юридическото лице, което организира създаването на предаването и осигурява финансирането му.
9. "Външен продуцент" спрямо дадена радио- или телевизионна организация е лице, което не е :
а) служител в тази организация;
б) съпруг или роднина по права линия на членове на управителния съвет на тази организация;
в) свързано с тази организация.
10. "Свързани лица" са:
а) лицата, едното от които контролира другото лице или негово дъщерно дружество;
б) лицата, чиято дейност се контролира от трето лице;
в) лицата, които съвместно контролират трето лице.
11. "Контрол" е налице, когато едно лице притежава повече от 10 на сто от акциите или дяловете с право на глас на друго лице или по друг начин може да упражнява решаващо влияние върху дейността му.
12. "Българска продукция" са аудио- и аудио-визуални произведения, в чието създаване са участвали български граждани или които са създадени на основата на произведения от български граждани.
13. "Филмово телевизионно творчество" е филмово производство, реализирано:
а) на траен носител - 35 мм и 16 мм филмова лента и други трайни носители;
б) информационен носител - магнитна видеолента, дискове и други нови информационни носители.
14. "Реклама" е всяко съобщение, отправено до слушателя или зрителя, имащо за цел да насърчи продажбата или наемането на стоки или услуги, да съдейства за популяризирането на една кауза или идея, или да предизвика друг ефект, желан от рекламиращия, за което на него е предоставено програмно време срещу възнаграждение във вид на заплащане или под друга форма.
15. "Спонсориране" е участието на физическо или юридическо лице, което не се занимава със създаване и разпространение на радио и телевизионни програми, както и с произвеждане на звукозаписи или аудио-визуални произведения, в пряко или непряко финансиране на едно предаване, с цел да се съдейства за популяризирането на неговото име, търговска марка или обществен облик.
16. "Телетекст" е поредица от буквени, числови и графични изображения, предавани под формата на цифрови кодове в част от телевизионния сигнал, в която не се пренася пряко визуална информация, съдържащи съобщения, актуална информация, справочни данни и субтитри на филми и които могат да бъдат изобразени на приемния екран избирателно, чрез намесата на зрителя на телевизионната програма.
17. "Начини на разпространение на радио- и телевизионни програми" са:
а) излъчване или преизлъчване на радиопрограми по безжичен път;
б) предаване или препредаване на радиопрограми по жичен път;
в) излъчване или преизлъчване на телевизионни програми по безжичен път;
г) предаване или препредаване на телевизионни програми чрез кабелен способ.
18. "Цензуриране" е предварителното одобряване на материалите, предназначени за предаванията по радиото и телевизията, от страна на държавни органи или лица, които се намират извън структурата на съответната радио- или телевизионна организация.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 3. (1) Правата за разпространение на радио- и телевизионни програми, придобити преди влизането на този закон в сила, в съответствие с действащите по това време нормативни актове, се уреждат съгласно преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г.).
(2) Радио- и телевизионните организации, чиито програмни концепции и схеми са одобрени в периода от 9 януари 1992 г. до 20 октомври 1995 г. от Временния съвет за радиочестоти и телевизионни канали, създаден с решение на Комисията по радиото и телевизията при 36-о Народно събрание на 9 януари 1992 г., се зачитат като одобрения по смисъла на чл. 80 за срок шест месеца след влизането в сила на този закон.
(3) При привеждането на заварените права в съответствие със Закона за концесиите сроковете на концесията се уреждат съгласно чл. 83 от този закон.
§ 4. (1) Изборът на членове на Националния съвет за радио и телевизия се извършва в едномесечен срок от влизането на този закон в сила.
(2) (Частично обявена за противоконституционна от КС на РБ с РКС № 21 от 1996 г. по отношение на израза "до изтичането на три години от датата на избирането им" - ДВ, бр. 102 от 1996 г.) До създаването на новите органи всички длъжностни лица в досегашните органи на Българското национално радио и Българската национална телевизия продължават дейността си, а заварените генерални директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия продължават да изпълняват функциите си до изтичането на три години от датата на избирането им.
§ 5. Разходите на Националния съвет за радио и телевизия до края на текущата година се покриват от републиканския бюджет, а разходите на органите по чл. 50, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2, точки 1 и 2 - от бюджета на Българското национално радио, съответно на Българската национална телевизия.
§ 6. Този закон отменя Основните положения на Временния статут на Българската национална телевизия, Българското национално радио и БТА, приети с решение на Великото Народно събрание от 22 декември 1990 г. (обн., ДВ, бр. 3 от 1991 г.; изм., бр. 10 от 1993 г., бр. 86 от 1995 г. - Решение № 16 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 94 от 1995 г., бр. 1 от 1996 г. - Решение № 24 на Конституционния съд от 1995 г.) в частта му за Българската национална телевизия и Българското национално радио.
§ 7. В чл. 38, ал. 1 от Закона за съобщенията (обн., ДВ, бр. 27 от 1975 г.; изм., бр. 63 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 36 от 1986 г. и бр. 12 от 1988 г.) думите "на Българската телевизия и на радиото" се заличават.
§ 8. Министерският съвет осигурява в едномесечен срок от влизането на закона в сила подходящи работни помещения за работата на Националния съвет за радио и телевизия, а Българското национално радио и Българската национална телевизия осигуряват в едномесечен срок подходяща материално-техническа база за дейността му.
§ 9. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет и на Националния съвет за радио и телевизия.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА
(ОБН. - ДВ, бр. 112 от 1997 г.)
§ 13. До приемането на нова законова уредба за радиото и телевизията средствата за месечните разходи на Националния съвет за радио и телевизия се набират от бюджетите на Българското национално радио и Българската национална телевизия с пропорционални вноски.
§ 14. Министерският съвет осигурява в двуседмичен срок от влизането на закона в сила подходящи работни помещения за работата на Националния съвет за радио и телевизия, а Българското национално радио и Българската национална телевизия осигуряват в едномесечен срок подходяща материално-техническа база за дейността му.
