ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ
ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ ОТ 1996 Г.
Обн. ДВ. бр.48 от 4 Юни 1996г., отм. ДВ. бр.85 от 24 Юли 1998г.
Отменен с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари - ДВ, бр. 85 от 24 юли 1998 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С този закон се уреждат мерките за предотвратяване и разкриване на действията по изпиране на пари, придобити чрез или по повод на престъпление.
(2) Мерките по ал. 1 са: идентифициране на лица, събиране, съхраняване и разкриване на информация относно операции или сделки.
Чл. 2. (1) За изпиране на пари по смисъла на чл. 1, ал. 1 се смята:
1. преобразуването или прехвърлянето на имущества със знанието, че те са придобити чрез или по повод на престъпление;
2. подпомагането на лице, което е участвало в осъществяването на първоначалното престъпление, с цел избягването на правните последици от неговата дейност;
3. укриването или прикриването на истинското естество, източника, местоположението, разпореждането, движението или правата по отношение на имущества със знанието, че те са придобити чрез или по повод на престъпление;
4. придобиването, притежаването или използването на имущества със знанието в момента на получаването, че те са придобити чрез или по повод на престъпление.
(2) Изпиране на пари по смисъла на ал. 1 е налице и в случаите, когато първоначалното престъпление не попада под наказателната юрисдикция на Република България.
Чл. 3. (1) Мерките по чл. 1 са задължителни за:
1. банки и други лица, които извършват по занятие сделките по чл. 1, ал. 2 от Закона за банките и кредитното дело;
2. застрахователни дружества;
3. инвестиционни дружества;
4. органите по приватизацията;
5. лица, организиращи търгове за възлагане на държавни поръчки;
6. лица, организиращи и провеждащи забавни и хазартни игри, като казина, бинго зали, лотарии, спортен тотализатор и др.
(2) Този закон се прилага и към регистрираните в България клонове на лица по ал.1, чието седалище е извън България.
Глава втора.
ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА КЛИЕНТИ, СЪБИРАНЕ, СЪХРАНЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
Раздел I.
Идентифициране на клиенти
Чл. 4. (1) Лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да идентифицират клиентите си при встъпване в трайни отношения. Трайни отношения са налице във всички случаи, когато между лицето по чл. 3, ал. 1 и клиента му е сключен договор.
(2) Лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да идентифицират клиентите си и ако стойността на извършваната операция или сделка надвишава 1 500 000 лв.
(3) Алинея 2 се прилага и в случаите на извършване на повече от една операция или сделка, която поотделно не надвишава сумата по ал. 2, но са налице данни, че операциите или сделките са свързани.
Чл. 5. Лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да идентифицират клиентите си и когато възникне съмнение за изпиране на пари.
Чл. 6. Ако операцията или сделката се извършва чрез представител, лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да изискат доказателство за представителната власт и да идентифицират и представлявания.
Чл. 7. Лицата по чл. 3, ал. 1 нямат задължение за идентифициране, ако извършват операция или сделка помежду си.
Чл. 8. (1) Идентифицирането на клиенти се извършва:
1. при физическите лица - чрез представяне на документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер и издател, както и на името, адреса, единния граждански номер и датата на раждане;
2. при юридическите лица - чрез представяне на официално извлечение от съответния регистър, а ако лицето не подлежи на регистрация - на копие от учредителния акт и регистриране на наименованието, седалището, адреса и представителя.
(2) Изискванията по ал. 1, точка 1 важат и по отношение на представителя.
(3) Лицата, които по закон са задължени да се регистрират данъчно, представят копие от данъчната регистрация.
Раздел II.
Събиране на информация
Чл. 9. (1) Когато възникне съмнение за изпиране на пари, лицата по чл. 3, ал. 1 събират информация относно операцията или сделката.
(2) Събраните данни могат да се използват само за целите по този закон.
Раздел III.
Съхраняване на информация
Чл. 10. В случаите по чл. 4, 5, 6 и 9 лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да съхраняват документите и данните за клиентите и за операции или сделки за срок 5 години от извършването им.
Чл. 11. Данните и документите по чл. 10 трябва да бъдат съхранявани така, че да бъдат достъпни след поискване, съгласно установения ред.
Чл. 12. Мерките по тази глава са задължителни и за клоновете в чужбина на лица по чл. 3, ал. 1.
Раздел IV.
Разкриване на информация
Чл. 13. Специализирана служба към Министерството на вътрешните работи съхранява, анализира и обработва информацията, получена от лицата по чл. 3, ал. 1, съгласно чл. 14 и 16.
Чл. 14. (1) При знание или съмнение за изпиране на пари лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да уведомят службата по чл. 13 преди извършване на операцията или сделката. При уведомяването се съобщава наличната информация за операцията или сделката и идентифицирането на клиента.
(2) Ако лицето по чл. 3, ал. 1 прецени, че забавяне на операцията или сделката е невъзможно или е от естество да попречи на разкриване изпирането на пари, то уведомява службата по чл. 13 незабавно след извършването на операцията или сделката.
Чл. 15. (1) В случаите по чл. 14, ал. 1 ръководителят на службата по чл. 13 може да спре с писмено нареждане определена операция или сделка за срок до 24 часа. Ако до изтичането на този срок не бъде наложена съответна мярка по Наказателно-процесуалния кодекс, лицето по чл. 3, ал. 1 е свободно да извърши операцията или сделката.
(2) В случаите по ал. 1 лицето по чл. 3, ал. 1 не носи отговорност за вреди, причинени от забавянето или неизвършването на операцията или сделката.
Чл. 16. В случаите по чл. 14, ал. 1 службата по чл. 13 може да изиска от лицето по чл. 3, ал. 1 разкриването в съответен срок на допълнителна информация относно операцията или сделката, ако тази информация е необходима за разкриване изпирането на пари.
Чл. 17. Служителите в службата по чл. 13 са длъжни да пазят в тайна сведенията, които са им станали известни във връзка с прилагането на този закон, освен в случаите, предвидени със закон или с международен договор.
Чл. 18. Лицата по чл. 3, ал. 1 не могат да уведомяват клиента си или трети лица относно разкриването на информация по реда на чл. 14 и 16.
Чл. 19. Разкриването на информация по реда на чл. 14 и 16 не поражда гражданска, дисциплинарна или наказателна отговорност за нарушаване на забрани, установени със закон.
Глава трета.
ВЪТРЕШНА ОРГАНИЗАЦИЯ И КОНТРОЛ
Чл. 20. (1) В 6-месечен срок от влизане на закона в сила или от регистрацията им лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да приемат вътрешни правила за прилагането на мерките за предотвратяване изпирането на пари.
(2) В срока по ал. 1 лицата по чл. 3, ал. 1 разработват мерки за запознаване на служителите си с този закон.
Чл. 21. (1) Съответните органи за контрол над лицата по чл. 3, ал. 1 упражняват контрол и за прилагането на този закон. Те могат да извършват проверки.
(2) Министърът на финансите упражнява контрол за прилагането на този закон от лицата по чл. 3, ал. 1, върху които не се упражнява контрол по смисъла на ал. 1.
Чл. 22. Органите по чл. 21 приемат наредба за прилагане на мерките за предотвратяване и разкриване изпирането на пари съгласно този закон, които са задължителни за лицата по чл. 3, ал. 1.
Чл. 23. Ако се установи, че лице по чл. 3, ал. 1 или негов служител не спазва изискванията на този закон, органът по чл. 21 може:
1. да го задължи да предприеме конкретни мерки, необходими за отстраняване на нарушенията в определен срок;
2. да отнеме издаденото разрешение.
Чл. 24. Актовете по чл. 23, точки 1 и 2 се обжалват по отношение на тяхната законосъобразност пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство.
Чл. 25. Ако при извършването на проверка органът по чл. 21 установи факти или обстоятелства, които биха могли да представляват данни за изпиране на пари, той уведомява службата по чл. 13.
Глава четвърта.
АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 26. (1) Който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, чл. 5, 6,9, 10, 11, 12,16 и 17, се наказва с глоба от
50 000 до 1 000 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 14 и 18, се наказва с глоба от 500 000 до 2 000 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(3) Който извърши нарушение по чл. 20, се наказва с глоба от 20 000 до 200 000 лв.
(4) Когато нарушението по ал. 1, 2 и 3 е извършено от юридическо лице, на същото се налага имуществена санкция от 200 000 до 5 000 000 лв.
Чл. 27. (1) Актът за установяване на нарушението по чл. 26 се съставя от упълномощено от органа по чл. 21 длъжностно лице, като наказателното постановление се издава от неговия ръководител, а в случая по чл. 21, ал. 2 - от министъра на финансите.
(2) Съставянето на акта, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. Придобити чрез престъпление по смисъла на чл. 1, ал. 1 и 2 са имуществата, произтичащи от осъществяването на престъпление.
§ 2. Придобити по повод на престъпление по смисъла на чл. 1, ал. 1 и 2 са имуществата, получени, за да бъде извършено или загдето е извършено престъпление.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 3. В срок до 3 месеца от влизането в сила на закона лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да предадат намиращата се у тях информация за изпиране на пари за минало време на службата по чл. 13.
§ 4. Лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да приведат организацията и дейността си в съответствие с изискванията на този закон и да представят вътрешните си правила на органа по чл. 21 за одобряване в 9-месечен срок от влизането в сила на закона.
§ 5. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
