Държавен вестник, брой 92 от 10.XI

Чл. 1. (1) Този закон урежда организацията, правомощията и дейността на държавния финансов контрол.

(2) Контролът се упражнява от министъра на финансите чрез органите на държавния финансов контрол.

Чл. 2. (1) Държавният финансов контрол се осъществява чрез финансови ревизии на юридическите лица с държавно или общинско имущество, независимо от размера му, както и на юридическите лица, чиито задължения са гарантирани с държавно или общинско имущество.

(2) Министърът на финансите, когато това е предвидено в закон или по предложение на главния прокурор, може да възлага извършване на финансови ревизии и на:

1. акционерни дружества, командитни дружества с акции и дружества с ограничена отговорност;

2. кооперации;

3. сдружения и фондации;

4. юридически лица по Закона за изповеданията;

5. фондове и организации с благотворителни и други общественополезни цели.

Чл. 3. (1) Финансови ревизии на юридическите лица по чл. 2 могат да се извършват и по молба на:

1. управителните им органи;

2. притежателите на най-малко една десета част от капитала или на най-малко една десета част от членовете или съдружниците.

(2) Условията и редът за извършването на ревизии по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

(3) Разходите за финансовите ревизии по ал. 1 са за сметка на заявителя. Те се определят по тарифа, утвърдена от министъра на финансите, и положителният резултат се отнася в приход на републиканския бюджет.

Чл. 4. (1) При финансова ревизия органите на държавния финансов контрол проверяват:

1. целесъобразността (само за дружества с държавно или общинско имущество над петдесет процента) и законосъобразността на събиране, съхраняване, стопанисване, разходване и отчитане на имуществото;

2. законосъобразността и достоверността на водената счетоводна отчетност;

3. неизпълнението на задължения към бюджета;

4. опазването на имуществените интереси на държавата и общините във връзка с приватизацията;

5. спазването на валутния режим;

6. изпълнението на нормативните актове, уреждащи финансовата и стопанската дейност на ревизираните обекти.

(2) Когато се установи неизпълнение на задължения към бюджета и те не бъдат внесени, констатациите от ревизионния акт се изпращат на началника на съответната данъчна служба в 30-дневен срок след окончателното завършване на ревизията.

Чл. 5. Финансови ревизии на юридическите лица по чл. 2, ал. 1 се извършват поне веднъж на 3 години.

Чл. 6. (1) Към Министерството на финансите се създава "Държавен финансов контрол", който е единно структурно звено, юридическо лице със самостоятелен бюджет и се състои от главно управление и териториални управления.

(2) Министерският съвет по предложение на министъра на финансите определя числения състав на държавния финансов контрол.

(3) Министърът на финансите утвърждава структурата на Главното управление "Държавен финансов контрол" и районите на териториалните управления "Държавен финансов контрол".

Чл. 7. Органи на държавния финансов контрол са началниците на главното и на териториалните управления, техните заместници, началниците на отдели и финансовите ревизори.

Чл. 8. Министърът на финансите или упълномощени от него лица назначават и освобождават от длъжност органите и служителите на държавния финансов контрол.

Чл. 9. Министърът на финансите може да овластява с права на финансови ревизори и други лица, които отговарят на изискванията, посочени в закона и в правилника за прилагането му.

Чл. 10. Главното управление "Държавен финансов контрол":

1. ръководи и контролира цялостната дейност на държавния финансов контрол;

2. провежда единна ревизионна политика и упражнява методическо ръководство върху контролната дейност и квалификацията на органите на държавния финансов контрол;

3. извършва финансови ревизии на обекти, определени от министъра на финансите;

4. анализира причините и условията за нарушенията на финансовата дисциплина и предлага мерки за отстраняването им.

Чл. 11. Териториалните управления "Държавен финансов контрол":

1. организират и извършват ревизии на територията на съответния район;

2. обобщават и анализират резултатите от ревизионната работа в района;

3. предоставят отчети в Главното управление "Държавен финансов контрол".

Чл. 12. (1) Министрите, председателите на комитети към Министерския съвет и ръководителите на други ведомства след съгласуване с министъра на финансите организират и упражняват финансов контрол по този закон върху юридическите лица, които ръководят.

(2) Контролът по ал. 1 не изключва контрола, осъществяван от министъра на финансите.

(3) Финансовият контрол по ал. 1 се осъществява чрез финансови ревизии, извършвани от назначени за целта контролни органи, обособени в самостоятелни ревизионни служби, непосредствено подчинени на съответния министър, председател на комитет или ръководител на друго ведомство.

(4) Методическото ръководство върху контролната дейност на службите по ал. 3 се упражнява от Главно управление "Държавен финансов контрол".

(5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2000 г.) Ревизионните служби по ал. 3, с изключение на тази към Министерството на вътрешните работи, съгласуват плановете си за ревизии с Министерството на финансите и дават сведения за извършената от тях ревизионна работа.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2000 г.) Министърът на вътрешните работи издава инструкция за осъществяването на контрола по ал. 1.

(7) Ръководителите по ал. 1 не могат да възлагат финансови ревизии по реда на чл. 3, ал. 1.

(8) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2000 г.) Финансовият контрол по ал. 1 в Министерството на отбраната се упражнява от органите за държавен финансов контрол към Министерство на финансите.

Чл. 13. При изпълнение на служебните си задължения органите на държавния финансов контрол са независими и действуват само въз основа на закона.

Чл. 14. (1) Органите на държавния финансов контрол при изпълнение на служебните си задължения имат право:

1. на свободен достъп в ревизираните обекти;

2. да проверяват паричните и материалните ценности, счетоводната отчетност, документите и техническите носители на информация, както и предназначеното за нейното набиране програмно осигуряване;

3. да изискват от длъжностните лица на ревизирания обект документи, сведения и справки в определени от тях срокове;

4. да изискват от длъжностните лица на ревизирания обект декларации за всички банкови сметки в страната и в чужбина;

5. да изискват от длъжностните лица на ревизираните обекти писмени обяснения във връзка с ревизията;

6. да изискват писмени обяснения и сведения, които имат значение за ревизията и които следва да се прилагат като доказателства към ревизионните актове;

7. да назначават вещи лица;

8. да изискват сведения, копия от документи, извлечения от сметки и други подобни от юридически лица и еднолични търговци извън ревизираното лице както и да извършват насрещни финансово-счетоводни проверки в тях, когато са необходими за ревизията;

9. с разрешение на съда и органите на предварителното производство да се запознават със следствените и други материали, които имат значение за ревизията.

(2) Началниците на Главното управление "Държавен финансов контрол" и на териториалните управления "Държавен финансов контрол" могат да налагат по установения от закона ред като обезпечителна мярка възбрани и запори върху имуществата на лицата, отговорни за причинените вреди, както и върху имуществата на ревизираните обекти при констатирани неизпълнени задължения към бюджета.

(3) Органите на прокуратурата и на Министерството на вътрешните работи в рамките на тяхната компетентност оказват съдействие на органите на държавния финансов контрол при осъществяване на правомощията им по ал. 1.

(4) Въз основа на писмено искане от началника на Главното управление "Държавен финансов контрол" или от началниците на териториалните управления "Държавен финансов контрол" банките и Държавната спестовна каса са длъжни да предоставят сведения за броя и номерата на съществуващите и закритите сметки в левове и във валута към датата на последната операция на ревизираните обекти и на лицата по чл. 23.

Чл. 15. (1) При изпълнение на службата си органите на държавния финансов контрол са длъжни:

1. да се легитимират със служебна карта и заповед за извършване на ревизията;

2. въз основа на проверените лично от тях факти и обстоятелства да отразяват вярно и точно установените нарушения и вреди, причините за настъпването им и виновните лица;

3. да си направят отвод, когато:

а) през последните три години са работили в подлежащия на ревизия обект или са участвували в ръководството му;

б) през последните три години в ревизирания обект са или са били ръководители или отчетници техен съпруг, роднина по права линия без ограничения, а по съребрена линия - до четвърта степен включително, както и когато имат личен интерес, свързан с ревизията;

4. да не разгласяват и предават другиму информация, станала им известна по служба, когато тази информация представлява банкова, търговска или друга защитена от закона тайна;

5. да не дават информация за откриване на предстоящи ревизии, както и за установените нарушения при текущите ревизии;

6. чрез извършваните ревизии да съдействат на органите на полицията и на предварителното производство за разкриване на престъпления, свързани с дейността на юридическите лица по чл. 2.

(2) След приключването на ревизиите информация за тях може да се предоставя от ръководителя на съответното управление за държавен финансов контрол или на ревизионната служба по чл. 12, ал. 3.

Чл. 16. (1) В държавния финансов контрол се назначават лица с образование и стаж по специалността, определени с правилника за прилагането на закона.

(2) В държавния финансов контрол не могат да бъдат назначавани лица, които са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, освен ако са реабилитирани.

(3) Органите на държавния финансов контрол не могат да:

1. сключват договори или да участват в екипи, които осъществяват управленска, финансово-контролна, одиторска, счетоводна или посредническа дейност в подконтролните обекти;

2. се регистрират като еднолични търговци или да участват в дейността, управлението или контрола на търговски дружества.

Чл. 17. (1) Всички длъжностни лица са длъжни да оказват съдействие на органите на държавния финансов контрол при изпълнение на служебните им задължения.

(2) Ръководителите на контролираните обекти не могат да се позовават на служебна или търговска тайна пред органите на държавния финансов контрол при изпълнение на техните функции.

(3) При отказ за съдействие ръководителят на съответното управление на държавен финансов контрол или на ревизионната служба по чл. 12, ал. 3 сезира прокуратурата.

Чл. 18. Органите на държавния финансов контрол и служители, определени с правилника за прилагането на закона, се застраховат по живот и срещу злополука за сметка на бюджета.

Чл. 19. (1) Към Главно управление "Държавен финансов контрол" се създава фонд "Материална база, квалификация и стимулиране".

(2) Средствата по фонда се набират при ревизиите по чл. 2, ал. 1 чрез отчисления в размер на 5 процента от:

1. разкрити и възстановени суми за причинени вреди, укрити държавни вземания, включително вноски по централизирани фондове, незаконосъобразно получени субсидии и премии, и други суми от бюджета на държавата и общините;

2. установени и заприходени излишъци без тези в бюджетни организации.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 155 от 1998 г.) Сумите за материално стимулиране на едно лице за една календарна година не могат да превишават 24 месечни брутни работни заплати.

(4) Средствата по фонда се управляват и разходват съгласно наредба, издадена от министъра на финансите.

Чл. 20. (1) За извършените ревизии се съставят ревизионни актове или ревизионни записки.

(2) Когато се установят вреди, за които се търси имуществена отговорност, се съставя акт за начет.

(3) По съставените актове виновните лица дават писмени обяснения в срок, определен от контролния орган, но не по-малък от 7 дни след връчването на акта.

(4) По направените възражения контролният орган се произнася мотивирано с писмено заключение към ревизионния акт.

Чл. 21. (1) Констатациите по актовете трябва да бъдат документирани.

(2) Фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното.

Чл. 22. При констатирани административни, включително валутни, нарушения се съставя акт за нарушение, съгласно Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 23. (1) За противоправно причинени вреди на ревизираните обекти виновните лица носят имуществена отговорност по този закон, когато:

1. вредата е от престъпление;

2. вредата е от липси;

3. вредата е причинена не при или по повод изпълнение на служебни задължения;

4. такава отговорност е предвидена в специален закон.

(2) Длъжностните лица, които са разпоредили или допуснали незаконни плащания, носят имуществена отговорност за това, което лично са получили в резултат на тези плащания.

(3) Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят солидарно.

(4) Лицата, получили нещо без правно основание в резултат от действието на причинителя на вредата, дължат връщането му. Връщане на полученото дължат и лицата, получили нещо по дарение от причинителя на вредата, ако дарението е придобито със средства от причинената вреда.

(5) Лицата по ал. 4 отговарят солидарно с причинителя на вредата до размера на полученото.

Чл. 24. Към имуществена отговорност по този закон могат да бъдат привличани лицата, които:

1. събират, съхраняват, разходват или отчитат имуществото;

2. упражняват предварителен или текущ контрол върху лицата по т. 1;

3. управляват или се разпореждат с имущество;

4. упражняват контрол върху бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на ревизирания обект;

5. са посочени в чл. 23, ал. 4.

Чл. 25. Размерът на вредата се определя към деня на причиняването й, а когато той не може да се установи - към деня на нейното откриване по по-високата от пазарната или отчетната цена.

Чл. 26. Вреда, причинена във валута, се възстановява в същата валута или в левове по най-високия централен курс на Българска народна банка към деня на причиняването, откриването или възстановяването.

Чл. 27. Отговорните за вредата лица дължат законната лихва, увеличена с 10 пункта, от деня на причиняването на вредата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването й.

Чл. 28. (1) Имуществената отговорност, включително лихвите, се погасява с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняване на вредата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването й.

(2) Давността по ал. 1 освен при условията на Закона за задълженията и договорите се прекъсва и със съставянето на акт за начет.

Чл. 35. (1) Министърът на финансите или упълномощените от него лица имат право:

1. да дават писмени указания на ръководителите на ревизираните обекти по чл. 2, ал. 1 за отстраняване на констатираните нарушения;

2. да правят предложения пред компетентните органи за спиране на действия, които водят до причиняване на вреди на ревизираните обекти;

3. да правят предложения пред компетентните органи за отмяна на незаконни актове на ръководители на ревизираните обекти;

4. да предлагат на ръководителите на ревизираните обекти да налагат дисциплинарно наказание по Кодекса на труда за установено с ревизионния акт нарушение.

(2) Указанията по ал. 1, т. 1 не подлежат на обжалване по съдебен ред.

Чл. 36. (1) При финансовите ревизии по чл. 2 виновните длъжностни лица, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват в следните случаи:

1. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2000 г.) за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност, включително когато са причинени вреди, извън тези по чл. 23, ал. 1 и 2, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт - глоба от 200 до 1000 лева;

2. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2000 г.) за представяне на справки, декларации и други документи, в резултат на което неоснователно са получени субсидии, премии и други суми от бюджета на държавата или общините - с глоба от 20 до 1000 лева;

3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2000 г.) за непредставяне в определените срокове от органите на държавния финансов контрол сведения, справки, обяснения, декларации и документи по чл. 14, ал. 1, т. 3, 4, 5, 6 и 8 - с глоба от 50 до 300 лева;

4. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2000 г.) за представяне на неточни сведения, справки, декларации и документи по чл. 14, ал. 1, т. 3, 4 и 8 - с глоба от 80 до 400 лева;

5. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2000 г.) за неизпълнение на указанията по чл. 35, ал. 1, т. 1 - с глоба от 50 до 1000 лева;

6. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2000 г.) за възпрепятстване на органите на държавния финансов контрол при упражняване на правата им по чл. 14, ал. 1, т. 1, 2 и 8 - с глоба от 200 до 1000 лева.

(2) Компетентните ръководни органи на ревизираните обекти могат да търсят съответната имуществена отговорност от причинителите на вредите по ал. 1, т. 1 по установения ред независимо от административнонаказателната отговорност.

(3) Лицата, с изключение на тези по чл. 271, ал. 1 от Кодекса на труда, получили нещо без правно основание в резултат на нарушенията по ал. 1, т. 1, отговарят имуществено по общия исков ред.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2000 г.) За превишаване на права или за неизпълнение на задължения по този закон органите и служителите на държавния финансов контрол се наказват с глоба от 200 до 1000 лева.

Чл. 38. (1) Нарушенията по тази глава се установяват с актове, съставени от органите на държавния финансов контрол, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от упълномощени от него длъжностни лица.

(2) За нарушенията, установени от органите на държавния финансов контрол по чл. 12, ал. 3, актовете се съставят от тези органи, а наказателните постановления се издават от съответните ръководители, посочени в чл. 12, ал. 1, или от упълномощени от тях лица.

(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2000 г.) Глобите, наложени по този закон, се събират по реда на Данъчния процесуален кодекс.