Държавен вестник, брой 93 от 19.X

Чл. 1. (1) С този закон се уреждат условията и редът за извършване на външнотърговска дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба и контролът на държавата върху тези дейности.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) Стоките и технологиите са с възможна двойна употреба, когато могат да бъдат използвани както за граждански, така и за военни цели, в това число стоки и технологии, които могат да бъдат използвани както за неексплозивни цели, така и да подпомагат по някакъв начин производството на ядрено оръжие или други ядрено-експлозивни устройства. В тази категория се включват и програмните продукти с такива характеристики.

(3) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) Списъкът на оръжието и на стоките и технологиите с възможна двойна употреба се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник".

(4) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) Не подлежат на контрол по този закон въоръженията, снаряженията, техниката и оборудването на български и чуждестранни военни и полицейски контингенти при преминаването им през и пребиваването им на територията на Република България в случаите на:

1. изпълнение на задължения на Република България, произтичащи от международни договори и членство в международни организации;

2. участие в операции по поддържане на мира;

3. участие в международни учения, провеждани на или извън територията на Република България;

4. изпълнение на хуманитарни, природозащитни, демонстрационни и спортни задачи с мирен характер.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) Извършването на външнотърговска дейност по чл. 1 подлежи на контрол от държавата с цел защита на националната сигурност, на икономическите и на външнополитическите интереси на Република България, както и за укрепване на международния мир и сигурност и изпълнението на международните задължения на Република България.

Чл. 3. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) За осъществяване на целите по чл. 2 държавните органи в кръга на предоставената им компетентност могат да сътрудничат пряко и да обменят информация със съответните компетентни органи на други държави, на международни организации и режими, включително като сключват споразумения за сътрудничество.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) Министерският съвет може да въвежда ограничения и да налага забрани за извършването на външнотърговска дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, когато:

1. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) дейността противоречи на целите и задълженията, посочени в чл. 2;

2. стоките и технологиите са предназначени или могат да бъдат използвани за създаване, производство, обработване, разработване, управление, поддържане, съхранение и разпространение на оръжие за масово унищожение;

3. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) съществуват ограничения:

а) наложени от Съвета за сигурност на ООН;

б) произтичащи от международни договори или от членството на Република България в международни организации, в това число и от международни режими за експортен контрол, в които участва;

в) произтичащи от присъединяването на Република България към актове, съвместни действия и общи позиции на Европейския съюз;

г) произтичащи от присъединяването на Република България към решения на международни организации и режими за експортен контрол, в които тя не е пълноправен член;

4. (нова - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) оръжието, стоките и технологиите с възможна двойна употреба са предназначени за държава, на чиято територия се водят военни действия или която участва във военен конфликт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) Списъкът на държавите и организациите, по отношение на които има ограничения по ал. 1, т. 3 и 4, се приема и актуализира от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник".

(3) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) Списъкът на държавите, за които не се изисква сертификат за краен потребител по чл. 15, ал. 2, се приема и актуализира от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) (1) Външнотърговска дейност с оръжие могат да извършват само търговски дружества, регистрирани по Търговския закон, при спазване изискванията на този закон.

(2) Външнотърговска дейност с оръжие се извършва въз основа на предоставена от Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерския съвет лицензия за осъществяване на съответната дейност и разрешение за всяка сделка, издадено от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, наричани по-нататък съответно "Междуведомствен съвет" и "Междуведомствена комисия", ръководени от министри. Съставът и редът на дейност на Междуведомствения съвет и Междуведомствената комисия се определят от Министерския съвет.

(3) Посредническа дейност, свързана с външнотърговски сделки с оръжие, могат да извършват физически и юридически лица, получили лицензия за осъществяване на такава дейност от Междуведомствения съвет.

(4) Лицензията и разрешението се издават от органите по ал. 2 за определен срок и с определен обхват. Лицензията се издава първоначално за срок една година, след изтичането на който всяка последваща лицензия се издава за срок 3 години. Разрешението се издава за срок 6 месеца и може да бъде продължено само еднократно за срок до 6 месеца, който срок не може да бъде по-дълъг от срока на лицензията.

(5) Лицензията е лична и не може да се прехвърля и преотстъпва.

(6) (Доп. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За издаване на лицензиите и разрешенията се заплащат държавни такси по сметка на Министерството на икономиката в размери, определени от Министерския съвет.

(7) При необходимост органите по ал. 2 могат да изискват становището на други държавни органи.

(8) При издаване на лицензиите и разрешенията компетентните органи могат да извършват проверки и да привличат специалисти - експерти, които да дават становище по въпроси, за които се изискват специални знания.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) (1) На търговско дружество по чл. 5, ал. 1 се издава лицензия, когато отговаря на изискванията за надеждност за извършване на външнотърговска дейност с оръжие и е икономически стабилно.

(2) На лицата по чл. 5, ал. 3 се издава лицензия, когато отговарят на изискванията за надеждност за извършване на посредническа дейност, свързана с външнотърговски сделки с оръжие, и са икономически стабилни, определени при условия и по ред в правилника за прилагането на закона.

(3) Лицензиращият орган отказва издаването на лицензия, когато не са налице изискванията по ал. 1 или ал. 2.

(4) Лицензиращият орган отнема предоставената лицензия:

1. при възникване на обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 2 цели и задължения;

2. при неизпълнение или нарушение на условията в лицензията;

3. при неизпълнение на предвидено в този закон задължение, установено с акт на компетентен държавен орган;

4. когато лицензираният е представил неверни данни, които са послужили за основание за издаването на лицензията;

5. когато лицензираният престане да отговаря на изискванията по ал. 1 и 2.

(5) С решението за отнемане се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаването на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде по-малък от 2 години.

(6) Лицензиращият орган прекратява лицензията:

1. поради изтичане на срока;

2. поради отнемането й;

3. по искане на лицензирания;

4. при прекратяване дейността на търговското дружество или юридическото лице;

5. при смърт на лицензираното физическо лице.

(7) Отказът за издаване на лицензия или отнемането на лицензия подлежат на обжалване по съдебен ред пред Върховния административен съд освен в случаите, когато са засегнати интересите на националната сигурност.

(8) Обжалването по ал. 7 не спира изпълнението на административния акт.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) (1) Разрешение за външнотърговска сделка с оръжие се дава само на търговските дружества по чл. 5, ал. 1, притежаващи лицензия за такава дейност. Търговските дружества, кандидатстващи за разрешение за външнотърговска сделка с оръжие, представят пред Междуведомствената комисия документи, определени в правилника за прилагането на закона.

(2) Междуведомствената комисия дава разрешение при наличие на консенсус между членовете - представители на компетентните министерства. Решение може да бъде взето по изключение и неприсъствено, ако протоколът е подписан без забележки от членовете на Междуведомствената комисия по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

(3) Междуведомствената комисия отказва издаването на разрешение, когато:

1. са налице обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 2 цели и задължения;

2. липсват някои от документите, предвидени в правилника за прилагане на закона;

3. сделката, за която се иска разрешение, не съответства на издадената лицензия;

4. заявителят е представил непълни данни.

(4) Междуведомствената комисия отнема предоставеното разрешение по предложение на всеки от членовете на комисията, когато:

1. възникнат обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 2 цели и задължения;

2. дейността, която се извършва, не съответства на издаденото разрешение или лицензия;

3. заявителят не е изпълнил предвидено в този закон задължение, което неизпълнение е установено с акт на компетентен държавен орган;

4. заявителят е представил неверни данни.

(5) Отказът или решението за отнемането на разрешение могат да се обжалват пред Върховния административен съд освен в случаите, когато са засегнати интересите на националната сигурност.

(6) Обжалването по ал. 5 не спира изпълнението на административния акт.

Чл. 8. (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.)

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) (1) Външнотърговска дейност със стоки и технологии с възможна двойна употреба могат да извършват лица, регистрирани по Търговския закон на Република България, при спазване изискванията на този закон и в съответствие с действащото законодателство.

(2) Изнасянето на стоки и технологии с възможна двойна употреба се извършва въз основа на предоставена лицензия от Междуведомствения съвет и разрешение за всяка сделка, издадено от Междуведомствената комисия.

(3) Внасянето на стоки и технологии с възможна двойна употреба се извършва въз основа на издадено разрешение за всяка сделка от Междуведомствената комисия.

(4) Лицензията и разрешението се издават от органите по чл. 5, ал. 2 за определен срок и с определен обхват. Лицензията се издава първоначално за срок една година, след изтичането на който всяка последваща лицензия се издава за срок 3 години. Разрешението за сделки се издава за срок 6 месеца и може да бъде продължено само еднократно за срок до 6 месеца, който срок не може да бъде по-дълъг от срока на лицензията.

(5) Лицензията е лична и не може да се прехвърля и преотстъпва.

(6) (Доп. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За издаване на лицензия и разрешение се заплащат държавни такси по сметка на Министерството на икономиката в размери, определени от Министерския съвет.

(7) При необходимост органите по чл. 5, ал. 2 могат да изискват становището на други държавни органи.

(8) Органите по чл. 5, ал. 2 могат да привличат специалисти - експерти, които да дават становище по въпроси, за които се изискват специални знания.

(9) Посредническа дейност, свързана с външнотърговски сделки със стоки и технологии с възможна двойна употреба, могат да извършват физически и юридически лица, получили лицензия за осъществяване на такава дейност от Междуведомствения съвет.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) (1) На лицата по чл. 9, ал. 1, регистрирани по Търговския закон, се издава лицензия, когато:

1. са надеждни и икономически стабилни;

2. удостоверяват в зависимост от стоките и/или технологиите, че са създали условия и необходимата организация за работа с посочените от тях стоки и/или технологии.

(2) На лицата по чл. 9, ал. 9 се издава лицензия, когато отговарят на изискванията за надеждност за извършване на посредническа дейност, свързана с външнотърговски сделки със стоки и технологии с възможна двойна употреба, и са икономически стабилни, определени при условия и по ред в правилника за прилагането на закона.

(3) Лицензиращият орган отказва издаването на лицензия на лицата по чл. 9, ал. 1 и 9, когато не са налице изискванията по ал. 1 или ал. 2.

(4) Лицензиращият орган отнема предоставената лицензия:

1. при възникване на обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 2 цели и задължения;

2. при неизпълнение или нарушаване на условията в лицензията;

3. при неизпълнение на предвидено в този закон задължение, установено с акт на компетентния държавен орган;

4. когато лицензираният е представил неверни данни, които са послужили за основание за издаване на лицензията;

5. когато лицензираният престане да отговаря на изискванията по ал. 1 или ал. 2.

(5) С решението за отнемане се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаването на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде по-малък от 2 години.

(6) Лицензиращият орган прекратява лицензията:

1. поради изтичане на срока;

2. поради отнемането й;

3. по искане на лицензирания;

4. при прекратяване дейността на лицето, регистрирано по Търговския закон, или на юридическото лице;

5. при смърт на лицензираното физическо лице.

(7) Отказът за издаване на лицензия или отнемането на лицензия подлежат на обжалване пред Върховния административен съд освен в случаите, когато са засегнати интересите на националната сигурност.

(8) Обжалването по ал. 7 не спира изпълнението на административния акт.

(9) Разрешение за външнотърговска сделка със стоки и технологии с възможна двойна употреба се дава само на лица по чл. 9, ал. 1, регистрирани по Търговския закон, притежаващи лицензия за такава дейност. Лицата, кандидатстващи за разрешение за външнотърговска сделка с оръжие, представят пред Междуведомствената комисия документи, определени в правилника за прилагането на закона.

(10) Междуведомствената комисия дава разрешение при наличие на консенсус между членовете - представители на компетентните министерства. Решение може да бъде взето по изключение и неприсъствено, ако протоколът е подписан без забележки от членовете на Междуведомствената комисия по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

(11) Междуведомствената комисия отказва издаването на разрешение, когато:

1. са налице обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 2 цели и задължения;

2. липсват някои от документите, предвидени в правилника за прилагане на закона;

3. сделката, за която се иска разрешение, не съответства на издадената лицензия;

4. заявителят е представил непълни данни.

(12) Междуведомствената комисия отнема предоставеното разрешение по предложение на всеки от членовете на комисията, когато:

1. възникнат обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 2 цели и задължения;

2. дейността, която се извършва, не съответства на издаденото разрешение или лицензия;

3. заявителят не е изпълнил предвидено в този закон задължение, което неизпълнение е установено с акт на компетентен държавен орган;

4. заявителят е представил неверни данни.

(13) Отказът за издаване на разрешение или отнемането на разрешението могат да се обжалват пред Върховния административен съд освен в случаите, когато са засегнати интересите на националната сигурност.

(14) Обжалването по ал. 13 не спира изпълнението на административния акт.

Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.)

Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.)

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) (1) Разрешение при изнасяне на стоки и технологии с възможна двойна употреба, невключени в списъка по чл. 1, ал. 3, се изисква, когато износителят е бил уведомен в писмена форма от органите по чл. 5, ал. 2, че:

1. стоките и технологиите с възможна двойна употреба са или могат да се използват като цяло или част от тях за разработване, производство, използване, поддържане, съхраняване, откриване, идентифициране или разпространение на химическо, биологическо или ядрено оръжие или други ядрени експлозивни устройства или за разработването, производството, поддръжката или съхранението на ракети - носители на такива оръжия, режимът на които е уреден в международните договори за забраната или неразпространението им;

2. стоките и технологиите с възможна двойна употреба са предназначени за държавите и организациите, включени в списъка по чл. 4, ал. 2;

3. стоките и технологиите с възможна двойна употреба са предназначени за военна крайна употреба.

(2) Ако износителят знае, че стоките и технологиите с възможна двойна употреба, невключени в списъка по чл. 1, ал. 3, които има намерение да изнесе, са предназначени като цяло или част от тях за някои от целите, посочени в ал. 1, т. 1, 2 и 3, е длъжен да уведоми органите по чл. 5, ал. 2.

Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) Транспортирането на оръжие от регистрирани по Търговския закон превозвачи от и за територията на Република България, както и от и за територията на трети страни се извършва въз основа на издадена лицензия от Междуведомствения съвет при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

Чл. 13б. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) (1) Транзитен превоз на оръжие през територията на Република България се извършва въз основа на разрешение за транзитен превоз, издадено от Междуведомствената комисия. Разрешението се издава за всеки отделен случай при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

(2) Транзитен превоз на радиоактивни, взривоопасни, леснозапалими, окисляващи се, корозионни, бактериологични (биологични), токсични и патогенни стоки с възможна двойна употреба се извършва въз основа на разрешение за транзитен превоз, издадено от Междуведомствената комисия, в което се определят митническите пунктове, маршрутът и срокът за преминаване. Разрешението се издава за всеки отделен случай при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

Чл. 14. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) Лицата, извършващи външнотърговска дейност и/или посредническа дейност с оръжие и със стоки и технологии - предмет на контрол по този закон, са длъжни:

1. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) да водят отделен регистър за сделките, които сключват по този закон, и да съхраняват търговските и транспортните документи и информацията, свързана с осъществяването на външнотърговската сделка, за срок не по-малък от 10 години;

2. да спазват условията, при които е разрешена тази дейност, и незабавно да информират писмено контролните органи за всяка тяхна промяна;

3. да посочат името, служебното положение и адреса на представителите на страната по сделката и на крайния потребител, отговорни за изпълнението на задълженията по сделката, и незабавно да информират за всяка тяхна замяна;

4. да информират съответните държавни органи, ако съществува вероятност стоките и технологиите с възможна двойна употреба, с които осъществяват външнотърговска дейност, да се използват по начина, предвиден в чл. 13.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) (1) Вносителите и износителите на оръжие са длъжни да включват във външнотърговския договор клауза, задължаваща купувача, че закупеното оръжие няма да бъде прехвърлено на други физически или юридически лица без изричното съгласие на Междуведомствената комисия.

(2) За удостоверяване на крайната употреба и крайния потребител износителите на оръжие и/или на стоки и технологии с възможна двойна употреба представят пред Междуведомствената комисия сертификат за крайна употреба/краен потребител и/или международен сертификат за внос, издадени от компетентните органи на страната на крайния потребител.

(3) При изискване от страната на износителя българските компетентни органи издават сертификат за крайна употреба/краен потребител и/или международен сертификат за внос. Редът за издаване на сертификат за крайна употреба/краен потребител и/или международен сертификат за внос се определя в правилника за прилагане на закона.

Чл. 16. Получените по този закон лиценз и разрешение могат да бъдат използвани единствено от лицето, на което са предоставени. Преотстъпването на лиценза или разрешението или на права по тях на друго лице прави лицензът и разрешението невалидни, а преотстъпилото лице губи правата, произтичащи от тях.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) (1) Контролът по изпълнението на този закон се извършва от органите по чл. 5, ал. 2, от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на икономиката и на Агенция "Митници" или от оправомощени от тях длъжностни лица.

(2) Контролът включва проверки преди и след издаване на лицензията или разрешението за външнотърговска дейност по този закон.

(3) При извършване на контрола контролните органи по ал. 1 могат:

1. да изискват от лицата, осъществяващи външнотърговска и/или посредническа дейност с оръжие и/или със стоки и технологии с възможна двойна употреба, информацията, необходима за провеждането на контрола;

2. при необходимост да изискват становището на други държавни органи;

3. да посещават зоните под митнически контрол на територията на Република България при условията и по реда на действащото законодателство;

4. да отправят искания до компетентните органи на други държави за предоставяне на информацията, необходима за провеждането на контрола.

(4) Контролните органи са длъжни да не разгласяват служебната, производствената и търговската тайна на проверяваните лица.

(5) При наличие на данни за извършено престъпление органите по ал. 1 сезират органите на прокуратурата.

(6) При осъществяване на контрола могат да участват представители на чужда държава в съответствие с международните задължения, поети от Република България въз основа на международни договори или участие в международни организации.

(7) Междуведомственият съвет и Междуведомствената комисия могат да изискват от износителя да включи в договора клауза, позволяваща физическа проверка от тях или от оправомощени от тях длъжностни лица на доставката по външнотърговската сделка.

(8) Във връзка с целите по чл. 2 органите по чл. 5, ал. 2 могат да изискват допълнителна информация относно външнотърговската сделка.

Чл. 17а. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Министърът на икономиката е администратор на приходите от таксите по този закон.

(2) Приходите от таксите се използват за обезпечаване на дейността и контрола по този закон.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) (1) Органите по чл. 5, ал. 2 представят в Министерския съвет ежегоден доклад за изпълнението на закона.

(2) Министерският съвет представя доклада по ал. 1 на Народното събрание.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) На лицата, осъществяващи външнотърговска дейност с оръжие и/или стоки и технологии с възможна двойна употреба, които не изпълняват задълженията си по този закон, се налага:

1. на физическите лица, както и на длъжностните лица на търговските дружества - глоба от 5000 до 50 000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление;

2. на лицата, регистрирани по Търговския закон - имуществена санкция в двукратен размер на външнотърговската сделка.

Чл. 20.(Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) На лицата, осъществяващи посредническа дейност, свързана с външнотърговски сделки с оръжие и/или стоки и технологии с възможна двойна употреба, които не изпълняват задълженията си по този закон, се налага глоба в размер от 5000 до 50 000 лв., съответно имуществена санкция в трикратен размер на глобата.

Чл. 21. (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.)

Чл. 22. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностните лица на контролните органи по чл. 17, ал. 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по ал. 1 или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Съставянето на актовете за установяване на административни нарушения, налагането на административните наказания, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.