Държавен вестник, брой 70 от 10.VIII

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Министърът на правосъдието при изготвянето на проект на бюджет на съдебната власт може да иска информация и предложения от административните ръководители на органите на съдебната власт.

Чл. 35. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) Към министъра на правосъдието се създават структурни звена, които подпомагат взаимодействието му с Висшия съдебен съвет и с органите на съдебната власт в следните насоки:

1. съдебна дейност;

2. (нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) изработване на проекти на закони и подзаконови нормативни актове, свързани със съдебната система и с дейностите, които са в рамките на неговата компетентност, чрез дирекция "Съвет по законодателство";

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) професионална квалификация;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) информационни технологии;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) противодействие на престъпността и криминологични изследвания;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) управление на имуществото на съдебната власт;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) охрана.

(2) Структурните звена по ал. 1 и тяхната дейност се уреждат от този закон, съответните подзаконови актове по прилагането му, както и от устройствения правилник на Министерството на правосъдието.

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Измененията от бр. 74 от 2002 г. обявени за противоконституционни с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Въз основа на предоставените от съдилищата, прокуратурата и следствените служби годишни доклади и статистически данни, министърът на правосъдието изготвя обобщен доклад за дейността на органите на съдебната власт и го внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет.

(2) (Измененията от бр. 74 от 2002 г. обявени за противоконституционни с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Министърът на правосъдието в качеството му на председателстващ на Висшия съдебен съвет ежегодно внася в Народното събрание доклада по ал. 1 след одобрението му от Висшия съдебен съвет.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.)

Чл. 35б. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Към министъра на правосъдието има съдебен инспекторат, който:

1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените служби;

2. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове;

3. анализира и обобщава свършените дела и актовете на съдиите, прокурорите и следователите;

4. при неправилна или противоречива съдебна практика, констатирана при осъществяване на правомощията по т. 3, може да подготвя проекти на предложения на министъра на правосъдието до общите събрания на съответните колегии на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд за издаване на тълкувателни решения, както и проекти на становища на министъра на правосъдието по направени предложения за издаване на тълкувателни решения;

5. проверява дейността по образуването, движението и приключването на изпълнителните дела на държавните съдебни изпълнители, на частните съдебни изпълнители, на делата по вписванията и обобщава и анализира практиката по тези дела;

6. предоставя на министъра на правосъдието и на Висшия съдебен съвет информация за констатациите и оценка на организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела;

7. осъществява текущ контрол за правилното организиране и провеждане на стажа за придобиване на юридическа правоспособност.

(2) Съдебният инспекторат проверява и анализира и дейността на нотариусите съвместно с инспектор-нотариусите.

(3) Ръководителите на органите на съдебната власт са длъжни да оказват съдействие на съдебните инспектори при изпълнение на правомощията им и да им осигуряват достъп до съответните материали при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

(4) Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, утвърждава правила за организацията на работата на съдебния инспекторат.

Чл. 35в. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Съдебният инспекторат се състои от съдебни инспектори, ръководени от главен съдебен инспектор, които се назначават от министъра на правосъдието за срок три години, като се вземе становището на Висшия съдебен съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) За съдебни инспектори могат да бъдат назначавани лица, които имат най-малко 8 години юридически стаж.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Възнаграждението на съдебните инспектори се приравнява на възнаграждението на съдия в окръжен съд, а на главния съдебен инспектор - на възнаграждението на съдия в апелативен съд. На постъпилите от органите на съдебната власт се запазва възнаграждението, което са получавали, ако е по-високо от възнаграждението по предходното изречение.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) При освобождаване от длъжност съдебните инспектори се възстановяват на длъжността, която са заемали до назначаването им, ако са работили в съдебната система. В този случай те подават молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на освобождаването им.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Времето, прослужено като съдебен инспектор, се зачита за стаж по чл. 127, ал. 1 - 6.

(6) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) По предложение на министъра на правосъдието, съгласувано със съответния административен ръководител, Висшият съдебен съвет може да командирова като съдебни инспектори за времето по ал. 1 и съдии и прокурори от апелативните съдилища, съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и прокурори от Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура. За времето на командироването съдиите и прокурорите запазват длъжността си, ранга си в съдебната система и размера на възнаграждението си.

(7) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Съдебните инспектори по ал. 6 трябва да имат ранг, равен или по-висок от ранга на съдиите, прокурорите и следователите, които проверяват.

Чл. 35г. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявен за противоконституционeн с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г., нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Проверките по чл. 35б, ал. 1, т. 2 - 4 се извършват не по-малко от един път в годината, както и по конкретен повод.

Чл. 35д. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявен за противоконституционeн с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на правосъдието приема правилник за организацията на съдебните експертизи и дейността на съдебните експерти.

Чл. 35е. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Поддържането и повишаването на квалификацията на младшите съдии, на младшите прокурори, на младшите следователи, на съдиите, на прокурорите, на следователите, на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на съдебните инспектори и на други служители от Министерството на правосъдието, се осъществява от Националния институт на правосъдието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище в София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Висшия съдебен съвет. Финансирането на института се осъществява от бюджета на съдебната власт, от международни и други програми и проекти, от дарения и от собствени средства. Висшият съдебен съвет осигурява по бюджетната сметка на Националния институт на правосъдието средствата, необходими за провеждане на задължителното обучение по чл. 35ж, ал. 2 и на обучението по ал. 1.

(3) Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, който се състои от четирима представители на Висшия съдебен съвет и трима представители на Министерството на правосъдието.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Постоянни преподаватели към Националния институт на правосъдието могат да бъдат съдии, прокурори, следователи, преподаватели и научни сътрудници по правни науки.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели, ползват служебен отпуск или могат да бъдат командировани от Висшия съдебен съвет по предложение и за сметка на Националния институт на правосъдието за времето, през което извършват преподавателска дейност в института.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Висшият съдебен съвет издава правилник, с който се уреждат дейността на Националния институт на правосъдието и организацията на работата му.

(8) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Програмите и дейностите за повишаване квалификацията на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на съдебните инспектори и на другите служители на Министерството на правосъдието се съгласуват с министъра на правосъдието.

Чл. 35ж. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Непосредствено след постъпването им на работа младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи преминават задължителен курс в Националния институт на правосъдието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Курсът на обучение в Националния институт на правосъдието е шест месеца. През това време курсистите получават възнаграждението за длъжността, на която са постъпили и се освобождават от правоприлагане.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.)

(6) При първоначално постъпване в органите на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите преминават курс за повишаване на квалификацията по съответни квалификационни програми, приети от Висшия съдебен съвет.

Чл. 35з. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите създават и поддържат Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) в Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Единната информационна система за противодействие на престъпността осигурява взаимодействието и обмена на данни, свързани с борбата с престъпността, между ведомствените информационни системи на органите по ал. 1.

(3) Единната информационна система за противодействие на престъпността осигурява:

1. стандарти за информационно взаимодействие и обмен на данни между автоматизираните информационни системи на правозащитните и правораздавателните органи;

2. регламентирано унифицирано ползване на информация, свързана с борбата с престъпността;

3. обобщена информация за протичането на наказателния процес и изпълнението на наказанията;

4. повишаване на разкриваемостта и подпомагане превенцията на престъпността чрез информационно обезпечаване на наказателния процес.

Чл. 35и. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) Министерството на правосъдието съвместно с Националния статистически институт разработва и поддържа:

1. класификации, осигуряващи терминологична, обектова и номенклатурна съвместимост на ведомствените бази от данни с Единната информационна система за противодействие на престъпността;

2. методики за статистическа обработка на данните по наказателния процес.

(2) Националният статистически институт извършва статистическата обработка на данните в Националната база данни на Единната информационна система за противодействие на престъпността. Получената статистическа информация се предоставя по реда на Закона за статистиката.

Чл. 35к. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) Органите по чл. 35з, ал. 1 изграждат и поддържат ведомствени информационни системи съгласно принципите на чл. 35з, ал. 3.

(2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Органите по чл. 35з, ал. 1 са длъжни да осигуряват информацията, необходима за функционирането на Единната информационна система за противодействие на престъпността, при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация, Закона за защита на личните данни и Закона за Министерството на вътрешните работи.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) При проектиране, разработване и внедряване на автоматизирани информационни системи в правозащитните и правораздавателните органи се осигурява съвместимостта помежду им и със стандартите на Единната информационна система за противодействие на престъпността.

Чл. 35л. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Методическото ръководство на Единната информационна система за противодействие на престъпността се осъществява от Междуведомствен съвет. В него участват представители на: председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра на правосъдието, министъра на финансите и на председателя на Националния статистически институт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Председател на Междуведомствения съвет е министърът на правосъдието.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Министерският съвет приема наредба за дейността на Междуведомствения съвет и за реда и начина на взаимодействие на органите по чл. 35з, ал. 1, по събиране, опазване и достъп до информацията, както и за осигуряване функционирането на Единната информационна система за противодействие на престъпността.

Чл. 35м. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Предишен текст на чл. 35м - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Внедряването, поддържането, експлоатацията и развитието на Единната информационна система за противодействие на престъпността се извършва от Министерството на правосъдието.

(2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Средствата за внедряване, поддържане, експлоатация и развитие на Единната информационна система за противодействие на престъпността се осигуряват от бюджета на Министерството на правосъдието.

Чл. 35н. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Достъп до данните, съдържащи се в Единната информационна система за противодействие на престъпността, имат следните лица:

1. длъжностни лица, които по силата на закон изпълняват функции по наказателния процес;

2. лица с право на достъп от ведомствата по чл. 35з, ал. 1;

3. други лица - само след писмено съгласие на лицето, чиито данни са вписани в Националната база данни на Единната информационна система за противодействие на престъпността.

Чл. 35о. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Министърът на правосъдието ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието, структурата и динамиката на престъпността, за причините и условията, които ги обуславят, както и за взетите мерки.

(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Към министъра на правосъдието се създава Съвет за криминологични изследвания.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Съставът и дейността на Съвета за криминологични изследвания се уреждат с правилник за организацията на Съвета за криминологични изследвания, приет от Министерския съвет.

Чл. 36. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., обявен за противоконституционен с РКС № 4 от 2004 - ДВ, бр. 93 от 2004 г., нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Министърът на правосъдието организира управлението на имуществото, предоставено на съдебната власт, и осигурява материалните условия за дейността на нейните органи.

Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявен за противоконституционен с РКС № 4 от 2004 г. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Министърът на правосъдието може да възлага управлението и стопанисването на имуществото на съдебната власт на административните ръководители на органите й.

Чл. 36б. (Нов - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявен за противоконституционен с РКС № 4 от 2004 г. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Предназначението на недвижимите имоти, предоставени за нуждите на съдебната власт, не може да се променя.

Чл. 36в. (Нов - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм.- ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявен за противоконституционен с РКС № 4 от 2004 г. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Средствата за фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" се набират от:

1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г.) пет на сто от събраните държавни такси по Закона за държавните такси от съдилищата, съдебно-изпълнителните служби и Министерството на правосъдието;

2. (в сила от 01.01.2003 г.) субсидия от републиканския бюджет;

3. дарения от физически и юридически лица;

4. завещания;

5. депозитните суми, внесени по наказателни и граждански дела за свидетели, експертизи, командировки и гаранции в пари и ценности, неполучени или неизтеглени в срок три години от прекратяване или приключване на делото;

6. събраните суми и вещи по изпълнителни дела, неполучени от взискателите в петгодишен срок от прекратяване на делото;

7. веществените доказателства, когато не е установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от завършването на наказателното производство не са били потърсени;

8. приходите, получени от експлоатацията на съдебните сгради;

9. други приходоизточници.

Чл. 36г. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)

Чл. 36д. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Министерството на правосъдието осъществява дейността по охрана чрез специализирано звено за охрана със следните функции:

1. организиране и осъществяване охраната на всички съдебни сгради;

2. осигуряване на реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия;

3. организиране и осъществяване охраната на съдии, прокурори, следователи и свидетели при необходимост от това;

4. съдействие на органите на съдебната власт при призоваване на лица, както и при съдебното изпълнение;

5. принудителното довеждане на лица, когато това е постановено от орган на съдебната власт;

6. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) конвоиране на обвиняеми и на подсъдими с мярка за неотклонение "задържане под стража" или на лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт с изключение на случаите по Закона за Министерството на вътрешните работи;

7. осигуряване охрана на следствените арести.

(2) Финансирането на охраната се осъществява от бюджета на Министерството на правосъдието.

(3) По отношение на личния състав на охраната се прилагат разпоредбите на чл. 20 - 20д от Закона за изпълнение на наказанията.

(4) Структурата, организацията и дейността на охраната се уреждат с наредба на министъра на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет.

Чл. 36е. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Информационното обслужване на дейностите в съдебната власт се основава на използването на одобрени от Висшия съдебен съвет автоматизирани информационни системи.

(2) Дейностите по изграждане, внедряване и развитие на системите по ал. 1 се координират от Министерството на правосъдието и се основават на:

1. междуведомствени технологични, информационни и комуникационни стандарти и методики;

2. правила за сигурност на информацията и информационния обмен.

(3) Министерството на правосъдието осъществява експлоатацията на централните компоненти на системите по ал. 1.

(4) Дейностите по ал. 2 и 3 се извършват със съдействието на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националния статистически институт и Българския институт по стандартизация.

(5) Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, издава наредба за реда за изграждане, внедряване, използване и развитие на автоматизираните информационни системи в съдебната власт.

Чл. 37. Броят, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища се определят от Висшия съдебен съвет.

Чл. 38. (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Районите на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат да не съвпадат с административно-териториалното деление на страната.

Чл. 39. (1) (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Районните, окръжните, административните и военните съдилища разглеждат определените със закон дела като първа инстанция.

(2) Окръжните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на районните съдилища, както и други дела, възложени им със закон.

(3) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като първа или касационна инстанция.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Апелативните съдилища разглеждат обжалваните актове по дела на окръжните съдилища само като втора инстанция, както и други дела, възложени им със закон.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване и се произнася по спорове за законосъобразността на подзаконови нормативни актове.

Чл. 40. (1) Споровете за подсъдност между съдилищата се решават в съответствие с разпоредбите на процесуалните закони.

(2) Споровете за подсъдност между Върховния касационен съд и Върховния административен съд се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама на Върховния административен съд, чието решение е окончателно.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При противоречива съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд могат да бъдат издавани тълкувателни постановления, приети от общи събрания на съдиите от съответните колегии.

Чл. 42. Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) Съдът разглежда първоинстанционните наказателни дела с участието на съдебни заседатели в случаите, определени от процесуалния закон.

Чл. 44. (1) Съдебни заседатели могат да бъдат пълнолетни български граждани, които се ползват с добро име и с авторитет в обществото и не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления, независимо дали са реабилитирани.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Съдебни заседатели във военните съдилища могат да бъдат генерали (адмирали), офицери, както и сержанти на кадрова военна служба.

Чл. 45. (1) Съдебните заседатели се назначават по предложение на общинските съвети:

1. за районните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд;

2. за окръжните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд.

(2) Съдебните заседатели във военните съдилища се назначават по предложение на командирите на поделенията от общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд.

Чл. 46. Мандатът на съдебните заседатели е пет години.

Чл. 47. Съдебните заседатели полагат клетвата по чл. 107 при условията на чл. 110.

Чл. 48. Органът, назначил съдебния заседател, го освобождава от длъжност, когато:

1. бъде осъден за умишлено престъпление на лишаване от свобода;

2. с действията си уронва престижа на правосъдието;

3. поиска да бъде освободен от длъжност по уважителни причини;

4. не отговаря на условията по чл. 44.

Чл. 49. Съдебните заседатели се свикват за участие в съдебни заседания от председателя на съда най-много за 60 дни в рамките на една календарна година, освен ако разглеждането на делото продължи и след този срок.

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) За времето, през което изпълняват задълженията си по този закон, съдебните заседатели се смятат в служебен отпуск, който се зачита за трудов стаж.

(2) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 се налага санкцията, предвидена в чл. 201.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) За участието си в съдебни заседания съдебните заседатели, които са в отпуск и тези, които не са в служебно или трудово правоотношение, получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт.

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г.) Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет издава наредба, с която определя:

1. реда, по който се посочват кандидатите за съдебни заседатели;

2. възнагражденията на съдебните заседатели по чл. 50, ал. 3;

3. други организационни въпроси, свързани със съдебните заседатели.

Чл. 52. Районният съд е основен първоинстанционен съд. На него са подсъдни всички дела освен тези, които със закон са подсъдни на друг съд.

Чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. В районния съд има един или няколко заместници на председателя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) При районния съд има прокуратура.

Чл. 54. Районният съд разглежда делата в състав от съдия и двама съдебни заседатели, освен ако в закона е предвидено друго.

Чл. 55. (1) Когато длъжността на съдия от районен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както и по други законни причини, и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на негово място съдия от друг районен съд, съдия от окръжния съд или младши съдия със стаж не по-малко от една година.

(2) Когато заместването по ал. 1 не е възможно, председателят на апелативния съд може да командирова съдия от район на друг окръжен съд.

Чл. 56. (1) Председателят на районния съд:

1. осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда и го представлява;

2. (доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) изготвя:

а) (изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) годишен доклад за дейността на съда и го изпраща на председателя на окръжния съд за включване в годишния доклад;

б) (изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието - за сведение;

3. (нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на съдебния инспекторат при Министерството на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на съдиите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията при съда;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) разпределя работата между съдиите и участва в съдебни заседания;

5. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) прави предложение пред министъра на правосъдието за назначаването на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;

6. (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., предишна т. 4 - ДВ, бр. 133 от 1998 г., предишен текст на т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) ръководи и контролира работата на държавните съдебни изпълнители, на бюрата за съдимост към съда и на съдиите по вписванията;

7. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 133 от 1998 г., предишен текст на т. 6 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби.

8. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) свиква и ръководи общото събрание на съда.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)

Чл. 56а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Обявена за противоконституционнa относно думите "съдия-изпълнители и съдии по вписванията" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Районният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии, държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията.

(2) Общото събрание на районния съд:

1. (измененията от бр. 74 от 2002 г. обявени за противоконституционни с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) определя с тайно гласуване лице, което предлага за председател на съда;

2. анализира и обобщава практиката на съда;

3. разглежда други въпроси по предложение на председателя на съда или на член на общото събрание.

(3) Решенията на общото събрание се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете на събранието.

Чл. 57. (1) Окръжният съд разглежда като първа инстанция граждански и наказателни дела, определени със закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Окръжният съд разглежда като въззивна инстанция дела, образувани по жалби и протести срещу съдебни актове на районните съдилища.

(3) Окръжният съд разглежда и други дела, възложени със закон.

Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При окръжния съд могат да се създават граждански, търговски и наказателни отделения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Председателят и неговите заместници ръководят отделенията.

(3) Окръжният съд се състои от съдии и младши съдии.

(4) При окръжния съд има прокуратура и следствена служба.

Чл. 59. (Изменението на чл. 59 от бр. 74 от 2002 г. обявено за противоконституционно с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) (1) Окръжният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.

(2) Младшите съдии и председателите на районните съдилища могат да участват в общото събрание със съвещателен глас.

(3) Общото събрание на окръжния съд:

1. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) определя лице, което предлага за председател на съда;

2. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) разпределя на всеки две години в края на юни заместниците на председателя и членовете в отделенията, когато в съда има две или повече отделения;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) анализира и обобщава практиката на окръжния съд и на районните съдилища;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) разглежда периодично състоянието на престъпността и другите правонарушения, обобщава опита на окръжния съд и на районните съдилища по предотвратяването им и набелязва мерки за подобряване на тази дейност;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) дава мнение по проекти за тълкувателни решения от Върховния касационен съд;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) взема решения в други предвидени от закона случаи.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите, а в случаите по ал. 3, т. 1 - с тайно гласуване.

Чл. 60. Окръжният съд ръководи и контролира дейността на районните съдилища от неговия съдебен район, като:

1. осъществява общо организационно ръководство за усъвършенстване на дейността им;

2. (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) извършва периодично ревизии на тяхната работа, включително на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;

3. анализира и обобщава своята и на районните съдилища съдебна практика;

4. организира повишаването на квалификацията на съдиите.

Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Окръжният съд разглежда делата в състав от трима съдии, освен ако в закон е предвидено друго.

(2) В случаите по ал. 1 един от членовете на състава на окръжния съд може да бъде младши съдия.

(3) Съставът се председателства от най-старшия съдия по длъжност или ранг.

Чл. 62. Когато длъжността на съдия от окръжен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както и по други законни причини, и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от апелативния съд, от друг окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд от съдебния район на апелативния съд.

Чл. 63. (1) Председателят на окръжния съд:

1. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд и представлява окръжния съд;

2. (нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на съдебния инспекторат при Министерството на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата;

3. (предишна т. 2, доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) изготвя:

а) (изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) годишен доклад за дейността на окръжния съд и на районните съдилища в съдебния му район и го изпраща на председателя на апелативния съд от съответния съдебен район за включване в годишния доклад;

б) (изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието - за сведение;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) председателства съдебни състави от всички отделения;

5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) свиква съдиите от окръжния съд и от районните съдилища за обсъждане на доклада по точка 3, докладите от ревизиите и проверките, предложенията за тълкувателни решения и постановления;

6. (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) командирова съдии, държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията в района на окръжния съд при условията на чл. 62;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) организира подготовката на стажант-юристите и отговаря за нея;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) свиква и ръководи общото събрание.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)

Чл. 64. В столицата има градски съд с права на окръжен съд.

Чл. 64а. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) На административния съд са подсъдни всички административни дела, освен тези, които в закон са посочени като подсъдни на Върховния административен съд.

Чл. 64б. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия.

Чл. 64в. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато длъжността на съдия от административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от друг административен съд или младши съдия със стаж не по-малко от две години.

Чл. 64г. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) По решение на общото събрание на съдиите при административния съд могат да се създават специализирани по материя отделения, които се ръководят от председателя и неговите заместници.

(2) Административният съд се състои от съдии и младши съдии.

Чл. 64д. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Председателят на административния съд:

1. осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд и го представлява;

2. изготвя:

а) (изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от сила от 01.03.2007 г.) годишен доклад за дейността на административния съд, който изпраща на председателя на Върховния административен съд за включване в годишния доклад;

б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието - за сведение;

3. (изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от сила от 01.03.2007 г.) в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на съдебния инспекторат при Министерството на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата;

4. председателства съдебни състави от всички отделения, когато такива са обособени;

5. свиква съдиите от административния съд за обсъждане на доклада по т. 2, буква "а", докладите от ревизиите и проверките, предложенията за тълкувателни решения и постановления, както и други въпроси;

6. свиква и ръководи общото събрание на съдиите от съда.

Чл. 64е. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Административният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.

(2) Общото събрание:

1. разпределя в края на всеки 3 години съдиите по отделения, когато такива са обособени;

2. дава мнения пред Върховния административен съд по проекти на тълкувателни решения и постановления;

3. приема решения в други предвидени със закон случаи.

(3) Заседанията на общото събрание са редовни, ако присъстват най-малко две трети от общия брой на съдиите.

(4) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от броя на присъстващите.

Чл. 65. Районите на военните съдилища се определят по чл. 27, точка 2 след вземане мнението на министъра на отбраната.

Чл. 66. (1) Компетентността на военните съдилища се определя със закон.

(2) Военните съдилища са приравнени на окръжните съдилища.

Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Военният съд се състои от председател, един или повече негови заместници, съдии и младши съдии.

(2) При военния съд има прокуратура и военни следователи.

Чл. 68. (1) Военният съд разглежда делата в състав от един съдия със съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго. Когато военният съд заседава в състав от трима съдии, единият от тях може да бъде младши съдия.

(2) Съставът на съда се председателства от най-старшия съдия по смисъла на чл. 146.

Чл. 69. (1) Военният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. Младшите съдии могат да участват в общото събрание със съвещателен глас.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., измененията от бр. 74 от 2002 г. обявени за противоконституционни с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Общото събрание на военния съд осъществява съответно правомощията по чл. 59, ал. 3, точки 1, 3, 4, 5 и 6.

(3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите.

Чл. 70. Когато военен съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместван от друг съдия от същия съд, председателят на военно-апелативния съд може да командирова на негово място съдия от друг военен съд.

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Председателят на военния съд има правата и задълженията на председател на окръжен съд с изключение на правомощията му по чл. 63, ал. 1, точка 6 и правомощията му във връзка с ръководството на районните съдилища.

Чл. 72. (1) Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

(3) Военно-апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна.

Чл. 73. (Отм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.)

Чл. 74. (1) Апелативният съд се състои от граждански, търговски и наказателни отделения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Председателят и неговите заместници ръководят отделенията.

(3) При апелативния съд има апелативна прокуратура. При военно-апелативния съд има военно-апелативна прокуратура.

Чл. 75. (1) Апелативният съд ръководи и контролира дейността на окръжните съдилища от своя съдебен район, като:

1. осъществява организационно ръководство за усъвършенстване на дейността им;

2. извършва периодично ревизии на тяхната работа;

3. анализира и обобщава своята и на окръжните съдилища съдебна практика;

4. организира повишаването на квалификацията на съдиите.

(2) Военно-апелативният съд има съответните правомощия по отношение на военните съдилища.

Чл. 76. (Измененията от бр. 74 от 2002 г. обявени за противоконституционни с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) (1) Апелативният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. С право на съвещателен глас в него участват председателите на окръжните съдилища.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Общото събрание на апелативния съд осъществява съответно правомощията по чл. 59, ал. 3, точки 1, 2, 3, 5 и 6.

(3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите.

(4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Общото събрание на съдиите от апелативния съд определя с тайно гласуване лице, което предлага за председател на съда.

Чл. 77. Апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако в закон е предвидено друго.

Чл. 78. (1) Когато длъжността на съдия от апелативния съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както и по други законни причини, и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от окръжния съд със съответен ранг.

(2) Председателят на военно-апелативния съд командирова съдии от военните съдилища при условията на ал. 1.

Чл. 79. (1) Председателят на апелативния съд:

1. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) осъществява общо организационно и административно ръководство на апелативния съд и представлява апелативния съд;

2. (доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) изготвя:

а) (обявена за противоконституционна относно думите "на министъра на правосъдието" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) годишен доклад за дейността на апелативния съд, на окръжните съдилища и на районните съдилища от неговия съдебен район, който изпраща на председателя на Върховния касационен съд за включване в годишния доклад;

б) (изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието - за сведение;

3. (нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на съдебния инспекторат при Министерството на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) председателства съдебни състави от всички отделения;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) свиква съдиите от апелативния съд и от окръжните съдилища за обсъждане на доклада по точка 2, докладите от ревизиите и проверките, предложенията за тълкувателни решения и постановления, както и други въпроси;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) свиква и ръководи общото събрание;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) командирова съдии при условията на чл. 78.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)

Чл. 80. (1) Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Той осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища по посочените дела. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България.

(2) Седалището на Върховния касационен съд е в София.

Чл. 81. (1) Върховният касационен съд е касационна инстанция за определените от закона съдебни актове.

(2) Върховният касационен съд решава споровете за подсъдност, когато страна по тях е апелативен съд.

Чл. 82. (1) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Върховният касационен съд се състои от гражданска, търговска и наказателна колегия. В колегиите има отделения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Председателят и неговите заместници ръководят колегиите.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) При Върховния касационен съд има прокуратура, ръководена от заместник на главния прокурор.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато длъжността на съдия от Върховния касационен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както и по други законни причини, и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния касационен съд може да командирова на негово място съдия от апелативен или окръжен съд, които отговарят на условията по чл. 127, ал. 5.

Чл. 84. (1) (Предишен текст на чл. 84 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Върховният касационен съд заседава в състав:

1. от трима съдии - когато разглежда дела като касационна инстанция и спорове за подсъдност, ако законът не предвижда друго;

2. (изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) общо събрание на съответната колегия, когато произнася тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика, когато се вземе решение за сезиране на Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията, както и при произнасяне на съвместни тълкувателни постановления с общо събрание на колегия от Върховния административен съд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Когато при разглеждане на делото Върховният касационен съд констатира, че законът, който трябва да приложи, противоречи на Конституцията, спира производството и сезира Конституционния съд.

Чл. 85. (1) Общото събрание на всяка от колегиите се състои от съдиите в тях.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) В заседанията на общото събрание на колегиите участва заместник на главния прокурор или прокурор при Върховната касационна прокуратура.

(4) В заседанията на общото събрание за произнасяне на тълкувателни решения задължително участва главният прокурор или негов заместник, както и председателят или член на Висшия адвокатски съвет, които изразяват становища.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г.) Министърът на правосъдието по право участва в работата на общите събрания на колегиите на Върховния касационен съд, като изразява становище.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Председателят на Върховния касационен съд или съответният негов заместник може да покани за участие и изразяване на становище в заседанията на общото събрание председателите на апелативните съдилища, други съдии и изтъкнати специалисти от правната теория и практика. Поканените не гласуват при вземане на решенията.

Чл. 86. (1) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г.) Предложения за тълкувателни решения се правят от председателя на Върховния касационен съд, от министъра на правосъдието и от главния прокурор.

(2) Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт.

Чл. 87. Общото събрание заседава, ако присъстват най-малко две трети от съдиите от колегията. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, а при издаване на тълкувателни решения - с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите в колегията.

Чл. 88. (1) Пленумът се състои от всички съдии от Върховния касационен съд.

(2) Пленумът заседава, когато присъстват две трети от общия брой на съдиите. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите.

Чл. 89. Пленумът на Върховния касационен съд:

1. определя броя и състава на отделенията на Върховния касационен съд;

2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния касационен съд;

3. (отм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.);

4. определя за срок от две години съдиите от своя състав, които ще извършват ревизии на съдиите от Върховния касационен съд.

Чл. 90. (1) (Предишен текст на чл. 90 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Председателят на Върховния касационен съд:

1. осъществява организационно ръководство на работата на Върховния касационен съд и го представлява;

2. свиква и ръководи заседанията на пленума на Върховния касационен съд;

3. прави предложения за издаване на тълкувателни решения;

4. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) предлага на пленума, заедно със своите заместници, разпределението на съдиите по колегии и отделения;

5. назначава и освобождава служителите в съда.

6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) изготвя годишен доклад за дейността на Върховния касационен съд;

7. (нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Министерството на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата в установените срокове.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Председателят на Върховния касационен съд изготвя обобщен годишен доклад за дейността на съдилищата и го внася в Народното събрание не по-късно от 31 март. Докладът се предоставя и на Висшия съдебен съвет.

Чл. 91. (1) Върховният административен съд е висшата съдебна инстанция в административното правораздаване за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България.

(2) Седалището на Върховния административен съд е в София.

Чл. 92. (1) Върховният административен съд е касационна инстанция за съдебните актове на всички съдилища относно законосъобразността на административните актове.

(2) Върховният административен съд е единствената инстанция, която се произнася по спорове за законосъобразността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закон като подлежащи на обжалване само пред Върховния административен съд.

Чл. 93. (1) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Върховният административен съд се състои от колегии, в които има отделения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Председателят и неговите заместници ръководят колегиите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) При Върховния административен съд има прокуратура, ръководена от заместник на главния прокурор.

Чл. 94. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато длъжността на съдия от Върховния административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както и по други законни причини, и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от административен съд, който отговаря на условията по чл. 127, ал. 5.

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Върховният административен съд заседава в състав от:

1. трима съдии - когато разглежда:

а) спорове по жалби срещу ненормативни административни актове на министри и срещу други административни актове, посочени в закон като подлежащи на обжалване пред Върховния административен съд;

б) (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) спорове като касационна инстанция срещу решения на административните съдилища;

в) (нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) спорове за законосъобразност на подзаконови нормативни актове;

2. петима съдии - когато разглежда:

а) (отм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

б) спорове като касационна инстанция срещу решения, постановени от тричленен състав на Върховния административен съд;

3. (нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) седем съдии - когато разглежда искания за отмяна на влезли в сила съдебни актове;

4. (нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) общо събрание на всички съдии - когато произнася тълкувателни постановления при противоречива или неправилна съдебна практика по прилагането на законите в административното правораздаване;

5. (изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) общо събрание на съответната колегия - когато произнася тълкувателни решения за разрешаване на спорни въпроси по тълкуването и прилагането на закона.

Чл. 96. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В заседанията на общите събрания участват, като изразяват становище:

1. заместникът на главния прокурор при Върховната административна прокуратура;

2. прокурори от прокуратурата при Върховния административен съд - по тяхно желание;

3. председателите на административните съдилища;

4. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;

5. изтъкнати специалисти от правната теория и практика.

(Предишна ал. 2 - изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на правосъдието по право участва в работата на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, като изразява становище.

(3) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Председателят на Върховния административен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Искания за произнасяне с тълкувателни решения могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и неговият заместник при Върховната административна прокуратура, омбудсманът, министърът на правосъдието, председателите на административните съдилища, председателят на Висшия адвокатски съвет и съдебните състави на Върховния административен съд по конкретни дела.

(2) Искания за произнасяне с тълкувателни постановления могат да правят органите по ал. 1 и страните по дела, по които има влезли в сила противоречиви съдебни решения и определения.

(3) Тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

(4) Тълкувателните решения служат за ръководство на съдилищата и административните органи.

Чл. 98. Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд заседава, ако присъстват най-малко две трети от тях. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, а при издаване на тълкувателни решения - с обикновено мнозинство от общия брой на всички съдии.

Чл. 98а. (Нов - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) (1) Общото събрание на всяка от колегиите се състои от съдиите в тях.

(2) Общото събрание заседава, ако присъстват най-малко две трети от съдиите от колегията. Решенията се вземат с обикновено мнозинство.

Чл. 99. (1) Пленумът се състои от всички съдии от Върховния административен съд.

(2) Пленумът заседава, когато присъстват най-малко две трети от лицата по ал. 1. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите.

(3) Пленумът на Върховния административен съд:

1. (доп. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) определя броя и състава на колегиите и отделенията на Върховния административен съд;

2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния административен съд;

3. определя за срок от две години съдиите от своя състав, които ще извършват ревизии на съдиите при Върховния административен съд.

Чл. 100. (1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Председателят на Върховния административен съд:

1. осъществява организационно ръководство на работата на Върховния административен съд и го представлява;

2. свиква и ръководи заседанията на общото събрание на съдиите и на пленума на Върховния административен съд;

3. прави предложения за издаване на тълкувателни решения;

4. (изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) предлага на пленума, съвместно със своите заместници, разпределението на съдиите по колегии и отделения;

5. назначава и освобождава служителите в съда;

6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявена за противоконституционна относно думите "на министъра на правосъдието" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) изготвя годишен доклад за дейността на Върховния административен съд;

7. (нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Министерството на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата в установените срокове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Председателят на Върховния административен съд изготвя обобщен годишен доклад за дейността на административните съдилища и го внася в Народното събрание не по-късно от 31 март. Докладът се предоставя и на Висшия съдебен съвет.

Чл. 124. (1) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет, въз основа на което се издава съответен акт от административния ръководител по чл. 30, ал. 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Назначените на длъжностите по ал. 1 във военните съдилища се приемат на кадрова военна служба и им се присвоява офицерско звание.

Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Съдийските, прокурорските и следователските длъжности са:

1. председател на отделение във Върховния касационен съд, председател на отделение във Върховния административен съд, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура, завеждащ отдел във Върховната административна прокуратура и ръководител на отдел в Националната следствена служба;

2. съдия във Върховния касационен съд, съдия във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура, прокурор във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба;

3. съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура;

4. (нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) съдия в административен съд;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) младши съдия, младши прокурор и младши следовател.

Чл. 125а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Административните ръководители на органите на съдебната власт са:

1. председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба;

2. председателят на апелативния и на военно-апелативния съд, апелативният и военно-апелативният прокурор;

3. (нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) председателят на административния съд;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) председателят на окръжния и на военния съд, окръжният и военно-окръжният прокурор и директорът на окръжна следствена служба;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) председателят на районния съд и районният прокурор.

(2) В своята дейност административните ръководители се подпомагат от заместници, определени от Висшия съдебен съвет.

(3) Административният ръководител във всички случаи на отсъствие възлага с писмена заповед на един от заместниците си да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил свой заместник, функциите му се изпълняват от един от заместниците му по старшинство.

(4) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават за срок 7 години по предвидения в закона ред без право на повторно избиране. Едновременно с ръководните си функции те изпълняват и възложени им от Конституцията и законите правомощия по осъществяване на съдебната власт.

(5) Административните ръководители, с изключение на тези по ал. 4, се назначават на съответната ръководна длъжност за срок 5 години по предвидения в закона ред с право на повторно назначаване.

(6) При предсрочно прекратяване на мандат на административен ръководител на негово място се назначава друго лице, чийто мандат започва да тече от датата на встъпването му в длъжност. До встъпването в длъжност на нов административен ръководител неговите функции се изпълняват от определен от Висшия съдебен съвет заместник.

(7) (Обявена за противоконституционна с РКС № 4 от 2004 г. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Заместниците на административните ръководители се назначават за срока на мандата, по време на който съответният ръководител изпълнява длъжността си.

(8) (Изр. второ обявено за противоконституционно с РКС № 1 от 2006 г. - ДВ, бр. 23 от 2006 г.) Мандатът на административния ръководител започва от датата на встъпване в длъжност. До встъпването в длъжност на нов административен ръководител досегашният продължава да изпълнява длъжността.

Чл. 125б. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) За административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, и за негов заместник се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж по чл. 127 за съответния орган на съдебната власт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Съдия, прокурор или следовател може да бъде назначен за административен ръководител или за негов заместник в органите на съдебната власт.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) За административен ръководител може да бъде назначено и лице, което не заема длъжност съдия, прокурор или следовател, при условията на чл. 127г или чл. 127д, като при необходимост Висшият съдебен съвет открива бройка в съответния орган на съдебната власт.

Чл. 125в. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Директорът на Националната следствена служба, административните ръководители по чл. 125а, ал. 1, т. 2 - 5, както и заместниците на административните ръководители по чл. 125а, ал. 1 се освобождават при:

1. изтичане на мандата;

2. навършване на 65-годишна възраст;

3. подаване на оставка;

4. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

5. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си в продължение на повече от 6 месеца;

6. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;

7. възстановяване на незаконно освободения на длъжност.

(2) Административен ръководител или негов заместник по ал. 1, който е освободен като съдия, прокурор или следовател в случаите по чл. 131, ал. 1, т. 5, 6 и 7, се освобождава и от заеманата административна длъжност.

(3) В случаите по ал. 1, т. 1, 3, 5 и 7 административният ръководител или неговият заместник запазват длъжността си като съдия, прокурор или следовател по чл. 125 и статута си на несменяем.

Чл. 125г. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Предложение за освобождаване от длъжност на административен ръководител, както и на негов заместник, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се прави в писмена форма:

1. не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или навършване на 65-годишна възраст;

2. в срок три дни от узнаването на обстоятелствата по чл. 125в, ал. 1, т. 3 - 7.

Чл. 126. (1) (Предишен текст на чл. 126 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) За съдия, прокурор и следовател може да бъде назначено лице, което има само българско гражданство и отговаря на следните изисквания:

1. да е завършило висше юридическо образование;

2. да е преминало изискуемия стаж и да е придобило юридическа правоспособност;

3. (доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) да не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано;

4. да притежава необходимите нравствени и професионални качества.

(2) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Преценката по ал. 1, т. 4 се прави в съответствие с правилата за професионална етика за съдиите, прокурорите и следователите.

Чл. 127. (Доп. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) За съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба, се назначава лице, което има най-малко две години стаж.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) За съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура, се назначава лице което има най-малко 5 години стаж.

(3) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За съдия в административен съд се назначава лице, което има най-малко 5 години стаж или поне 3 години като младши съдия в административен съд.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор при Върховната касационна прокуратура и при Върховната административна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба се назначава лице, което има най-малко 12 години стаж.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 03.08.2002 г. относно заличаването на думите "и правоспособност") За стаж по ал. 1 - 5 се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят на длъжност "съдебен помощник" във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, "прокурорски помощник" във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура, "дознател" в системата на Министерството на вътрешните работи или "дознател" в Министерството на отбраната.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Изискванията по ал. 4 се прилагат и за ръководителите на окръжните съдилища, прокуратури и следствени служби, а изискванията по ал. 5 се прилагат за ръководителите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, на апелативните съдилища, на апелативните прокуратури и на Националната следствена служба.

(7) (Отм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.)

Чл. 127а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Назначаването на младши съдии, младши прокурори и младши следователи се извършва след провеждане на конкурс.

(2) Планирането на назначенията на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи се извършва за всяка следваща календарна година от Висшия съдебен съвет по предложение на ръководителите на съответните органи на съдебната власт.

(3) Планираните щатни бройки за младши съдии, младши прокурори и младши следователи не могат да се променят след обявяването на конкурса.

(4) Конкурсът се провежда не по-малко от веднъж годишно и не по-късно от три месеца след обявяването му.

Чл. 127б. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Свободните длъжности в органите на съдебната власт и срокът за кандидатстване за тях се обнародват в "Държавен вестник" и се обявяват в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в Интернет.

(2) При назначаване, повишаване или преместване на съдии, прокурори и следователи, както и при първоначално постъпване в органите на съдебната власт се провежда конкурс.

(3) Конкурсът се провежда централизирано, но не по-малко от два пъти годишно.

Чл. 127в. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Конкурсът се обявява с решение на Висшия съдебен съвет, което се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в Интернет и съдържа:

1. броя и вида на длъжностите, както и органите на съдебната власт, за които те се отнасят;

2. датата, часа и мястото на провеждане на конкурса.

(2) Кандидатите подават документи за участие в конкурса в съда, прокуратурата или следствената служба, за която е обявена свободната длъжност.

(3) В конкурса могат да участват лица, които отговарят на изискванията на чл. 126 и 127 за съответната длъжност.

(4) Административният ръководител на съда, прокуратурата или следствената служба, за която е обявена свободната длъжност, представя на Висшия съдебен съвет списък и документите на всички кандидати.

(5) Конкурсът се провежда от конкурсни комисии, които се състоят от председател, четирима редовни и двама резервни членове. В състава на редовните членове на комисията участва поне едно хабилитирано лице по правни науки. Поименният състав на всяка комисия се определя с решение на Висшия съдебен съвет. Членовете на комисията са с ранг, равен или по-висок от ранга на обявената свободна длъжност.

Чл. 127г. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Конкурсът за младши съдии, младши прокурори, младши следователи, съдии в районен, окръжен и административен съд, прокурори в районна и окръжна прокуратура и следователи включва писмен и устен изпит.

(2) Писменият изпит се състои в решаване на казус в съответния правен отрасъл.

(3) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите според резултатите от тяхното представяне, като балът на всеки кандидат е сбор от оценката от писмения и устния изпит.

(4) Председателят на конкурсната комисия внася предложение пред Висшия съдебен съвет за назначаване на кандидатите, които са издържали конкурса.

Чл. 127д. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Конкурсът за съдии в апелативен съд, Върховния касационен съд и Върховния административен съд, прокурори в апелативна прокуратура, Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура, както и за следователи в Националната следствена служба се провежда по документи и събеседване.

(2) Кандидатите представят:

1. заявление за участие;

2. кадрова справка от ръководителя на съответния орган или организация, а ако няма такъв - от самия кандидат;

3. оценка от ръководителя на съответния орган или организация, ако има такъв;

4. документи, които удостоверяват, че са изпълнени изискванията на чл. 126 и 127;

5. последното решение за атестация - за кандидатите от органите на съдебната власт;

6. справка от съдебния инспекторат за направени проверки за последните три години - за кандидатите от органите на съдебната власт;

7. други документи, които удостоверяват притежаването на научна степен, научно звание или придобита квалификация.

(3) Комисията класира кандидатите въз основа на представените документи и събеседването.

(4) Председателят на конкурсната комисия внася предложение пред Висшия съдебен съвет за назначаване на кандидатите, които са издържали конкурса.

Чл. 127е. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2004 г., предишен чл. 127в - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Всеки кандидат може да обжалва законосъобразността на конкурса пред Висшия съдебен съвет в 7-дневен срок от обявяването на класирането.

(2) Решението на Висшия съдебен съвет по ал. 1 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението. Върховният административен съд разглежда делото в тричленен състав и неговото решение е окончателно.

Чл. 127ж. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2004 г., предишен чл. 127г - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Редът за провеждане на конкурсите се определя с наредба на Висшия съдебен съвет.

(2) Администрацията на Висшия съдебен съвет организира провеждането на конкурсите.

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на Република България по предложение на Висшия съдебен съвет.

Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Съдия, прокурор или следовател става несменяем след навършване на 5-годишен стаж и след положително атестиране с решение на Висшия съдебен съвет. В този стаж се включва и прослуженото време като младши съдия, младши прокурор или младши следовател.

(2) Предложение за атестиране и придобиване статут на несменяемост от съдия, прокурор или следовател може да прави административният ръководител по чл. 30, ал. 1, както и заинтересуваният съдия, прокурор или следовател.

(3) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжност съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по чл. 131, ал. 1, т. 2, 4, 7, 8 и 9.

Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат командировани за повече от три месеца в една календарна година без писменото им съгласие.

(2) Бременни и майки с деца до тригодишна възраст не могат да бъдат командировани без изричното им писмено съгласие.

(3) За времето, през което съдия, прокурор или следовател е командирован за изпълнение на длъжност, която е по-висока от заеманата от него длъжност, той получава съответното по-високо възнаграждение.

Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Съдиите, прокурорите и следователите се освобождават от длъжност при:

1. навършване на 65-годишна възраст;

2. подаване на оставка;

3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;

5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;

6. решение на Висшия съдебен съвет, с което се отказва придобиване статут на несменяемост;

7. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 132, ал. 1;

8. завръщане на замествания;

9. възстановяване на работа в случаите на незаконно уволнение.

(2) Несменяемите съдии, прокурори и следователи се освобождават от длъжност само на основанията, посочени в ал. 1, т. 1 - 5 и 7.

(3) Съдиите, прокурорите и следователите, които заемат длъжност в органите на съдебната власт, след като са били пенсионирани, се освобождават с назначаването на лице на постоянна длъжност.

Чл. 131а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявен за противоконституционeн с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) (1) Когато съответният орган по чл. 30 или председателстващият Висшия съдебен съвет установи, че несменяем съдия, прокурор или следовател вече не притежава необходимите качества за изпълнение на професионалните си задължения, той внася предложение във Висшия съдебен съвет за понижаване на този съдия, прокурор или следовател на друга съответна длъжност в същото населено място за срок от шест месеца до три години, която не може да бъде с повече от две степени по-ниска от заеманата длъжност. Такова предложение може да се прави и по искане на повече от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.

(2) Висшият съдебен съвет определя от своя състав комисия за извършване на проверка по ал. 1, на която възлага да изясни определени обстоятелства, свързани с преценка на качествата за изпълнение на професионалните задължения.

(3) Относно производството по ал. 1 и 2 се прилагат съответно правилата по чл. 173, 176, 177 и 181.

(4) Висшият съдебен съвет взема решение за понижаването на съдията, прокурора или следователя с мнозинство повече от половината от членовете на Висшия съдебен съвет при тайно гласуване.

(5) Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд от понижения съдия, прокурор или следовател, от вносителя на предложението, от всеки член на Висшия съдебен съвет и от председателстващия Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от деня на заседанието, в което то е обявено - за присъствалите на това заседание, а в останалите случаи - от датата на съобщението за решението.

(6) За производството пред Върховния административен съд се прилагат Законът за Върховния административен съд и чл. 181 и 182.

(7) Потвърденото решение на Висшия съдебен съвет се изпълнява в 14-дневен срок от съобщението за решението на Върховния административен съд.

(8) Неизпълнението в срока по ал. 7 на потвърденото от Върховния административен съд решение на Висшия съдебен съвет по причина, за която отговаря пониженото лице, се счита за подаване на оставка по чл. 131, ал. 1, т. 2.

(9) Когато обжалваното решение е отменено и решението на съда е влязло в сила, съдията, прокурорът или следователят се възстановява в 14-дневен срок от подаване на молба за възстановяване до Висшия съдебен съвет.

Чл. 132. (1) Съдиите, прокурорите и следователите, докато заемат длъжността си, не могат:

1. да бъдат народни представители, министри, заместник-министри, кметове и общински съветници;

2. (доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) да упражняват адвокатска професия и да извършват адвокатска дейност;

3. да заемат изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи;

4. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) да упражняват търговска дейност като еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, да бъдат управители или да участват в надзорни, управителни или дирекционни съвети, контролни органи на търговски дружества и кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;

5. (изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) да извършват услуги по граждански договор с държавни, обществени организации, търговски дружества, кооперации, физически лица и еднолични търговци, с изключение на научна и преподавателска дейност, участие в подготовката на проекти на нормативни актове, както и за упражняване на авторски права.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При преустановяване на длъжността лицата по ал. 1, т. 1 подали молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на освобождаването им, се възстановяват на заеманата длъжност в органите на съдебната власт, като времето, прекарано на длъжност по ал. 1, т. 1, се зачита за стаж по чл. 127, ал. 1 - 6.

Чл. 133. Съдиите, прокурорите и следователите могат да искат съдействие при осъществяване на своите правомощия от всички държавни органи, длъжностни лица, организации и граждани, които са длъжни да им го оказват.

Чл. 133а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Административният ръководител по чл. 30, ал. 1 или министърът на правосъдието може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните и апелативните съдилища, на прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури, на следователите от Националната следствена служба и от окръжните следствени служби за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата, за което уведомява Висшия съдебен съвет.

Чл. 134. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

(2) В случаите по ал. 1 срещу съдиите, прокурорите и следователите не може да бъде повдигнато обвинение без разрешение на Висшия съдебен съвет.

(3) Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат задържани освен за тежко престъпление, и то с разрешение на Висшия съдебен съвет. Разрешение за задържане не се изисква при заварено тежко престъпление.

(4) За даване на разрешение по ал. 2 и 3 се прави мотивирано искане до Висшия съдебен съвет от главния прокурор или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.

Чл. 135. (1) (Предишен текст на чл. 135 - ДВ, бр. 74 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)

(2) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Съдиите, прокурорите и следователите декларират доходите и имуществото си в Сметната палата при назначаването им и всяка година най-късно до 31 май за предходната календарна година, както и при освобождаването им, при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.

(3) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Висшият съдебен съвет предоставя на Сметната палата информация за лицата, заемащи съдийски, прокурорски и следователски длъжности по чл. 125, както и за промените в тяхното служебно положение.

Чл. 136. (1) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието при решаването на делата.

(2) Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.

Чл. 137. Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени.

Чл. 138. Съдиите, прокурорите и следователите нямат право да дават правни консултации.

Чл. 139. (1) (Предишен текст на чл. 139, изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба получават основно месечно възнаграждение, равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт.

(3) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Висшия съдебен съвет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Съдия, прокурор или следовател, който изпълнява служебните си задължения в почивни и празнични дни, по разпореждане на съответния ръководител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет.

Чл. 139а. (Нов - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) На съдиите, прокурорите и следователите се изплаща всяка година сума за тога или облекло в размер две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера, която не се облага с данък.

Чл. 139б. (1) (Нов - ДВ, бр. 133 от 1998 г., предишен текст на чл. 139б - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) В бюджета на съдебната власт всяка година се предвиждат средства за изграждане на ведомствен жилищен фонд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявена за противоконституционна с РКС № 11 от 2002 г. - ДВ, бр. 110 от 2002 г.) На съдиите, прокурорите и следователите се осигурява здравно обслужване и условия за отдих при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 139в. (1) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.

(2) (Нов - ДВ, бр. 133 от 1998 г., предишен текст на чл. 139в - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Съдиите, прокурорите и следователите задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

Чл. 139г. (Нов - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж като съдия, прокурор или следовател при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото години има прослужени в органите на съдебната власт, но не повече от 20 брутни месечни възнаграждения.

(2) Съдия, прокурор или следовател няма право на обезщетението по ал. 1 в случите на освобождаване от длъжност на основание чл. 131, ал. 1, т. 3 и 5.

(3) В случаите на повдигнато обвинение за умишлено престъпление или на образувано дисциплинарно производство поради тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на съдебната власт, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство.

(4) При последващо освобождаване от длъжност от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното освобождаване.

(5) При смърт на съдия, прокурор или следовател обезщетението по ал. 1 се изплаща на наследниците му.

Чл. 139д. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Незаконно уволнен съдия, прокурор или следовател при възстановяване има право на обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за времето, през което не е заемал длъжността, но не за повече от десет месеца. Размерът на обезщетението се определя въз основа на възнаграждението за заеманата длъжност към момента на влизане в сила на решението за признаване на уволнението за незаконно.

Чл. 139е. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) Съдия, прокурор или следовател, преназначен на друга длъжност, свързана с промяна на населеното място, има право да получи от бюджета на съответния орган на съдебната власт:

1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;

2. разноските по пренасяне на покъщнината му;

3. обезщетение в размер на дължимото възнаграждение за дните на пътуването и за още два дни.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато промяната на населеното място е свързана с наложено дисциплинарно наказание.

Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Когато, извън случаите по чл. 134, ал. 1, срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер, Висшият съдебен съвет може временно да го отстрани от длъжност до приключване на наказателното производство. Искането за временно отстраняване от длъжност се прави от главния прокурор или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.

(2) При повдигнато обвинение срещу съдия, прокурор или следовател в случаите на чл. 134, ал. 1 Висшият съдебен съвет го отстранява временно от длъжност до приключване на наказателното производство.

Чл. 141. Когато наказателното производство бъде прекратено или завърши с оправдателна присъда, отстраненият от работа се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода от отстраняването му.

Чл. 142. (1) (Предишен текст на чл. 142, изм. и доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2030 г.) Съдиите, прокурорите и следователите, могат да бъдат повишавани на място в ранг и заплата при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако са прослужили на съответната или приравнена длъжност най-малко три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Съдия, прокурор, следовател, който отговаря на изискванията по ал. 1, може да поиска да бъде повишен в ранг и заплата чрез лицата по чл. 30 или направо от Висшия съдебен съвет.

(3) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Повишаването в ранг и заплата на съдиите, прокурорите и следователите се извършва след атестация при условията и по реда на чл. 30б.

(4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)

Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., предишен текст на чл. 143 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Установяват се следните рангове за съдиите, прокурорите и следователите:

1. съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;

2. съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба;

3. съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура и следовател в Националната следствена служба;

4. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и ръководител на отдел в Националната следствена служба;

5. председател на отделение във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд и завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура.

(2) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицата на длъжност съдия в административен съд придобиват рангове "съдия в апелативен съд", "съдия във Върховния административен съд" и "председател на отделение във Върховния административен съд" при условията на чл. 142, ал. 1.

Чл. 144. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., измененията от бр. 74 от 2002 г. обявени за противоконституционни с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Еднократното повишаване на място се извършва съобразно ранговете на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 143 до два по-горни ранга включително.

Чл. 145. Освободените от длъжност, с изключение на тези поради наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, съдии, прокурори и следователи при последващо назначение запазват ранга, който са имали при напускането.

Чл. 146. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Старшинството на съдиите, следователите и прокурорите се определя:

1. от ръководната функция, която изпълняват в съответния съд, прокуратура или следствена служба;

2. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) при равен ранг - от продължителността на прослуженото време по чл. 127, ал. 6, а за военните - от военното звание;

3. при равни длъжност, ранг и военно звание - от продължителността на прослуженото време на същата длъжност.

Чл. 167а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) За изпълнение на служебните задължения при осъществяване на съдебната власт с проявени високи професионални и нравствени качества съдиите, прокурорите и следователите могат да бъдат поощрявани по решение на Висшия съдебен съвет със:

1. служебна благодарност и грамота;

2. личен почетен знак - сребърен и златен;

3. предсрочно повишаване в ранг при условията на чл. 142 - 144.

(2) Наградите се връчват при тържествена обстановка от председателстващия Висшия съдебен съвет.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Предложения за поощрения се правят от председателстващия Висшия съдебен съвет, от председателя на Върховния касационен съд, от председателя на Върховния административен съд, от главния прокурор, от директора на Националната следствена служба, от председателите на апелативните, административните и окръжните съдилища, от апелативните и окръжните прокурори, от директорите на окръжните следствени служби и от съответните съсловни организации на съдиите, на прокурорите и на следователите.

(4) Имената на отличените съдии, прокурори и следователи се огласяват в средствата за масово осведомяване.

Чл. 167б. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Съдиите, прокурорите и следователите, на които е възложено практическото обучение на стажант-юристите, по предложение на председателстващия Висшия съдебен съвет могат да бъдат стимулирани със средства от бюджета на съдебната власт при условия и по ред, определени от Висшия съдебен съвет.

Чл. 167в. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., предишен чл. 127б - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Висшият съдебен съвет може да предлага на президента на Република България да награждава с ордени или медали съдии, прокурори и следователи за изключителни или за големи заслуги за осъществяване на съдебната власт.

Чл. 167г. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) За проявени високи професионални и нравствени качества при изпълнение на служебните им задължения държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията могат да бъдат поощрявани по предложение на председателя на съответния съд или по преценка на министъра на правосъдието със:

1. служебна благодарност и грамота;

2. парична награда.

Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) При виновно неизпълнение на служебните си задължения, както и за системно нарушаване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, за извършване на действия, които неоправдано забавят производството и за нарушение на правилата за професионална етика, съдиите, прокурорите и следователите носят дисциплинарна отговорност.

(2) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Съдиите носят дисциплинарна отговорност и в случаите, когато виновно са допуснали участник в производството да стане причина за забавянето му в нарушение на закона.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Дисциплинарна отговорност в случаите по ал. 1 носят и административните ръководители и техните заместници.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Освен в случаите по ал. 1 военните съдии, прокурори и следователи носят дисциплинарна отговорност и за нарушения, предвидени в специалните закони и устави.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) При виновно неизпълнение на служебните си задължения дисциплинарна отговорност носят и държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията.

Чл. 169. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната и административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда.

Чл. 170. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Дисциплинарните наказания за съдии, прокурори и следователи са:

1. забележка;

2. порицание;

3. понижаване в ранг или в длъжност за срок от 6 месеца до три години;

4. уволнение.

(2) Дисциплинарните наказания за админи-стративни ръководители и за техните заместници са:

1. забележка;

2. порицание;

3. снемане от ръководна длъжност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Дисциплинарните наказания за държавни съдебни изпълнители и за съдии по вписванията са:

1. забележка;

2. порицание;

3. предупреждение за уволнение;

4. уволнение.

(4) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Чл. 171. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя.

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Дисциплинарните наказания се налагат от:

1. административния ръководител - за наказанията по чл. 170, ал. 1, т. 1 и 2;

2. Висшия съдебен съвет - за наказанията по чл. 170, ал. 1, т. 3 и 4 и ал. 2;

3. министъра на правосъдието - за наказанията по чл. 170, ал. 3.

(2) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдии, прокурори, следователи, административни ръководители и техни заместници могат да правят и не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.

(3) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдии, прокурори, следователи, административни ръководители и техни заместници може да прави и министърът на правосъдието в случаите на чл. 131, ал. 1, т. 5.

(4) В случаите по ал. 2 и 3 дисциплинарното производство се провежда от Висшия съдебен съвет.

(5) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията се прави от председателя на съответния районен съд или от съдебния инспекторат.

Чл. 173. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Дисциплинарното наказание може да бъде наложено до една година от откриването, но не по-късно от две години от извършването на нарушението, ако то е преустановено.

(2) Сроковете по ал. 1 не текат, когато лицето е в законоустановен отпуск.

(3) При дисциплинарно нарушение, което е престъпление, установено с влязла в сила присъда, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на присъдата.

Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писменото му обяснение и събира доказателствата от значение за случая.

(2) Когато наказващият орган не е изслушал лицето или не е приел писменото му обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е дало обяснения или не е било изслушано по негова вина.

(3) До влизане в сила на заповедта или решението за налагането на дисциплинарното наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство.

Чл. 174а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Дисциплинарните наказания по чл. 170, ал. 1, т. 1 и 2 се налагат с мотивирана заповед на административния ръководител.

(2) Когато в хода на дисциплинарното производство се установи, че е налице основание за налагане на наказание по чл. 170, ал. 1, т. 3 или 4 или ал. 2, административният ръководител спира дисциплинарното производство, прави предложение за налагане на наказанието до Висшия съдебен съвет и му изпраща преписката.

(3) Дисциплинарните наказания по чл. 170, ал. 3 се налагат с мотивирана заповед на министъра на правосъдието.

Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Дисциплинарните наказания по чл. 170, ал. 2, т. 1 и 2 се налагат от Висшия съдебен съвет след доклад на определен от неговия състав докладчик. Решението за образуване на дисциплинарно производство и за определяне на докладчика се приема в 14-дневен срок от постъпване на предложението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Преписи от решението по ал. 1 и от предложението се съобщават по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, което в 14-дневен срок от съобщаването може да направи писмени възражения и да посочи доказателства.

(3) Докладчикът представя на председателстващия Висшия съдебен съвет доклад с мнение за наличието или липсата на основания за налагане на дисциплинарно наказание.

Чл. 176. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Дисциплинарно производство по предложение за налагане на дисциплинарните наказания по чл. 170, ал. 1, т. 3 и 4 и по чл. 170, ал. 2, т. 3 се осъществява от дисциплинарен състав на Висшия съдебен съвет, определен съгласно чл. 33. Членовете на дисциплинарния състав избират председател от състава си.

(2) Председателят на дисциплинарния състав образува дисциплинарно производство, определя докладчик и насрочва заседание в 14-дневен срок от образуването на дисциплинарното производство.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Преписи от предложенията за налагане на дисциплинарното наказание и за образуване на дисциплинарно производство се съобщават по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, което в 14-дневен срок от съобщаването може да направи писмени възражения и да посочи доказателства.

Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) За заседанието на дисциплинарния състав се уведомяват привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и вносителят на предложението.

(2) До заседанието вносителят може да оттегли предложението си със съгласието на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, с което дисциплинарното производство се прекратява.

Чл. 178. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Дисциплинарният състав изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като изслушва предложението за налагане на дисциплинарно наказание от вносителя или от упълномощен негов представител и привлеченото към дисциплинарна отговорност лице.

(2) Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице има право на адвокатска защита.

Чл. 179. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Дисциплинарният състав може да събира гласни, писмени и веществени доказателства, включително чрез делегиран свой член, както и да изслушва вещи лица.

Чл. 180. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Дисциплинарният състав приема решение, в което се съдържа становище относно наличието или липсата на основание за налагане на дисциплинарно наказание, и предлага наказанието.

(2) Решенията на дисциплинарния състав се вземат с обикновено мнозинство.

Чл. 181. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) В 7-дневен срок от изготвянето на доклада или от приемането на решението докладчикът или дисциплинарният състав го представя на председателстващия Висшия съдебен съвет заедно с преписката по делото за внасяне във Висшия съдебен съвет на първото следващо заседание.

(2) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирано решение на Висшия съдебен съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове. С решението си Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи някое от предвидените в чл. 170, ал. 1 или 2 дисциплинарни наказания.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Решенията по ал. 2 се съобщават по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, и на вносителя на предложението.

Чл. 182. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Дисциплинарното наказание се счита за наложено от деня на съобщаването на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице на заповедта или решението на Висшия съдебен съвет по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 183. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) При налагане на дисциплинарно наказание понижаване в длъжност за определения срок Висшият съдебен съвет създава временна длъжност в съответния орган на съдебната власт.

Чл. 183а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) (1) Заповедта на административния ръководител по чл. 125а, ал. 1, т. 4 и 5 може да се обжалва от заинтересованите лица в 7-дневен срок от съобщаването й пред административния съд, а заповедта на административния ръководител по чл. 125а, ал. 1, т. 1, 2 и 3 - пред Върховния административен съд.

(2) Решението на съда е окончателно.

Чл. 184. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Решението на Висшия съдебен съвет и заповедта на министъра на правосъдието могат да се обжалват от заинтересованите лица пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от тяхното съобщаване.

(2) Жалбата не спира изпълнението. Тя се разглежда от 5-членен състав на Върховния административен съд в едномесечен срок от постъпването й в съда. Решението е окончателно.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.)

Чл. 185. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Влязлото в сила решение на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 170, ал. 1, т. 3 и 4 и ал. 2, т. 3 и влязлата в сила заповед на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 170, ал. 3, т. 4 подлежат на незабавно изпълнение.

(2) Дисциплинарното наказание по чл. 170, ал. 1, т. 4 е основание за промяна в размера на получаваното от съдията, прокурора или следователя трудово възнаграждение, съответно на по-ниския ранг или длъжност за срока на наказанието.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) С налагането на дисциплинарното наказание уволнение съдията, прокурорът или следователят, съответно държавният съдебен изпълнител или съдията по вписванията, се освобождава от заеманата длъжност.

(4) С налагането на дисциплинарно наказание снемане от ръководна длъжност административният ръководител или неговият заместник се освобождава от заеманата длъжност.

Чл. 186. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, се заличава една година след изтърпяването му. Заличаването на дисциплинарното наказание уволнение не е основание за възстановяване на длъжност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, може да бъде заличено и преди изтичането на срока по ал. 1, но не по-рано от 6 месеца след налагането му, от органа, който го е наложил, ако лицето, на което е било наложено, не е извършило друго нарушение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Предсрочното заличаване се прави по инициатива на административния ръководител, а в случаите когато наказанието е наложено от Висшия съдебен съвет - по предложение на административния ръководител или на органите по чл. 172, ал. 2 и 3. Предложение за предсрочно заличаване на наказание на държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията се прави от органите по чл. 172, ал. 5.

(4) Заличаването има действие занапред.