Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 78 от 27.IX

ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

 

ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ОТ 1994 Г.

Отразена деноминацията от 05.07.1999 г.

Обн. ДВ. бр.59 от 22 Юли 1994г., изм. ДВ. бр.78 от 27 Септември 1994г., изм. ДВ. бр.87 от 25 Октомври 1994г., изм. ДВ. бр.93 от 20 Октомври 1995г., доп. ДВ. бр.64 от 30 Юли 1996г., изм. ДВ. бр.96 от 8 Ноември 1996г., изм. ДВ. бр.104 от 6 Декември 1996г., изм. ДВ. бр.110 от 30 Декември 1996г., изм. ДВ. бр.58 от 21 Юли 1997г., изм. ДВ. бр.122 от 19 Декември 1997г., изм. ДВ. бр.124 от 23 Декември 1997г., изм. ДВ. бр.11 от 29 Януари 1998г., изм. ДВ. бр.133 от 11 Ноември 1998г., изм. ДВ. бр.6 от 22 Януари 1999г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2000г., изм. ДВ. бр.38 от 9 Май 2000г., доп. ДВ. бр.84 от 13 Октомври 2000г., изм. ДВ. бр.25 от 16 Март 2001г., изм. ДВ. бр.74 от 30 Юли 2002г., изм. ДВ. бр.110 от 22 Ноември 2002г., изм. ДВ. бр.118 от 20 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.61 от 8 Юли 2003г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.29 от 9 Април 2004г., изм. ДВ. бр.36 от 30 Април 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.93 от 19 Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.37 от 29 Април 2005г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 28 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.23 от 17 Март 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.39 от 12 Май 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., отм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г.

Отменен с § 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт - ДВ, бр. 64 от 7 август 2007 г.


Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Съдебната власт е държавна власт, която осъществява правосъдието в Република България.

(2) Съдебната власт е независима.


Чл. 2. (1) Правосъдието защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

(2) Правосъдието се осъществява в името на народа.


Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Съдилищата в Република България са районни, окръжни, административни, военни, апелативни, Върховен административен съд и Върховен касационен съд.

(2) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) В седалищата на окръжните съдилища има окръжни следствени служби.

(4) Създаването на извънредни съдилища не се допуска.

(5) Със закон могат да се създават и специализирани съдилища.


Чл. 4. (1) На съдилищата са подведомствени граждански, наказателни и административни дела.

(2) Дело, което се разглежда от съд, не може да се разглежда от друг орган.


Чл. 5. Съдилищата прилагат законите точно и еднакво спрямо всички.


Чл. 6. Съдилищата осигуряват равенство и еднакви условия за състезателност на страните в процеса.


Чл. 7. Гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита при нарушаване на техните права и свободи, която не може да им бъде отказана.


Чл. 8. Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса.


Чл. 9. (1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актовете и действията на административните органи.

(2) Гражданите и юридическите лица могат да оспорят пред съда всеки административен акт, с който се засягат техни права или законни интереси, с изключение на изрично посочените със закон.


Чл. 10. Съдиите, прокурорите и следователите са несменяеми при условията, посочени в закона.


Чл. 11. (1) (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)

(2) Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат призовавани на военен сбор или учения.


Чл. 12. (1) Съдиите, прокурорите и следователите, докато упражняват професията си, не могат да членуват в политически партии или организации, движения или коалиции с политически цели и да извършват политическа дейност.

(2) Съдиите, прокурорите и следователите са свободни да образуват и да членуват в организации, които защитават тяхната независимост и професионални интереси и подпомагат професионалната им квалификация.

(3) Професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите не могат да се сдружават със синдикални организации от друг бранш или отрасъл на национално или регионално ниво.


Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Разпределението на делата между съдии, прокурори и следователи се извършва на принципа на случайния подбор и според поредността на постъпването на делата.


Чл. 13. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите са независими и се подчиняват само на закона. Когато прецени, че законът противоречи на Конституцията, съдът уведомява Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и следователите уведомяват главния прокурор, за да бъде сезиран Конституционният съд.


Чл. 14. При своите действия и постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и събраните по делото доказателства, преценени съобразно тяхната съвест и свободно вътрешно убеждение.


Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Съдебното производство е триинстанционно: първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в процесуалния закон не е предвидено друго.

(2) Влезлите в сила съдебни актове могат да бъдат отменени само в предвидените от закона случаи.


Глава втора.
ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

Чл. 16. (1) (Доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Висшият съдебен съвет определя състава и осъществява организацията на съдебната власт. Той се състои от двадесет и пет членове - юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесет години юридически стаж, от които не по-малко от пет години като съдия, прокурор, следовател или хабилитиран научен работник по право. Висшият съдебен съвет е юридическо лице със седалище в София.

(2) Членове на Висшия съдебен съвет по право са председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Народното събрание избира единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет не по-късно от един месец преди изтичане на мандата на изборните членове.

(4) Членове на Висшия съдебен съвет не могат:

1. да бъдат народни представители, кметове или общински съветници;

2. да бъдат членове на политически партии и организации, както и членове на синдикалните организации извън системата на съдебната власт;

3. (обявена за противоконституционна с РКС № 9 от 1994 г. - ДВ, бр. 87 от 1994 г.).


Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от органите на съдебната власт не по-късно от един месец преди изтичане на мандата на изборните членове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Съдиите избират шест, прокурорите - трима, а следователите - двама от своя състав за членове на Висшия съдебен съвет. Изборът се произвежда на отделни делегатски събрания с представителство един делегат на десет души, като при остатък, по-малък от пет души, делегат не се избира.


Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Отделните събрания на съдиите, прокурорите и следователите от района на съответния окръжен съд избират делегати. Военните съдии избират делегати на общо събрание от всички военни съдилища. Военните прокурори и военните следователи избират делегати на общо събрание от всички военни прокурори и военни следователи. Върховният касационен съд, Върховният административен съд, главният прокурор, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативните съдилища, апелативните прокуратури и Националната следствена служба избират делегати на отделни събрания.

(2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Отделните събрания се свикват от съответния ръководител на орган на съдебната власт или по искане на една пета от членовете му. В поканата за свикване се посочват датата, мястото и часът на провеждане.

(3) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) В случай, че отделното събрание не се свика от лицата по ал. 2 в седемдневен срок от възникване на законно основание, председателстващият Висшия съдебен съвет посочва датата, мястото и часа на провеждане.

(4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Събранието се провежда, ако на него присъстват повече от половината от имащите право да участват. При липса на кворум събранието се провежда един час по-късно от определения и се смята за редовно, ако на него присъстват една трета от имащите право да участват.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Делегатите се избират с обикновено мнозинство от присъстващите при тайно гласуване. Протоколите от събранието и решенията за избор на делегати се изпращат незабавно на Висшия съдебен съвет за включване в списъка за участие в общото делегатско събрание.


Чл. 19. (1) Делегатските събрания по чл. 17, ал. 2 са законни, ако в тях участват най-малко две трети от избраните делегати.

(2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Организационно-техническата подготовка на отделните делегатски събрания се осъществява от администрацията на Висшия съдебен съвет.

(3) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Разходите по провеждането на събранията са за сметка на бюджета на Висшия съдебен съвет.

(4) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Решенията за избиране на членове на Висшия съдебен съвет се вземат с обикновено мнозинство от броя на участващите делегати при тайно гласуване.

(5) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Когато при първото гласуване не е избран член от съответната квота с необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване не се избере кандидат с необходимото мнозинство, за избран или избрани се смятат онези предложени за членове, които имат последователно най-много гласове.


Чл. 20. (1) Законосъобразността на избора на член на Висшия съдебен съвет може да се оспорва пред Висшия съдебен съвет, ако жалбата е подписана от една пета от делегатите на съответното събрание и е подадена в седемдневен срок от деня на избора.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Висшият съдебен съвет на първото си заседание след постъпване на жалбата избира от своя състав петчленна мандатна комисия, която в четиринадесетдневен срок изготвя становище по законността на оспорения избор. Висшият съдебен съвет се произнася в четиринадесетдневен срок след като получи становището на мандатната комисия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., измененията от бр. 74 от 2002 г. обявени за противоконституционни с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) До произнасянето на Висшия съдебен съвет лицето, чийто избор се оспорва, участва в заседанията на Висшия съдебен съвет без право на глас.

(4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Едновременно с обявяването на незаконосъобразността на избора Висшият съдебен съвет насрочва нов избор в срок не по-късно от един месец.


Чл. 21. Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани в два последователни мандата.


Чл. 22. (1) Изборен член преди изтичане на мандата му се освобождава с решение на органа, който го е избрал:

1. по негово искане;

2. при наличие на влязла в сила присъда за извършено от него умишлено престъпление;

3. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от шест месеца;

4. при поставяне под пълно или ограничено запрещение;

5. (обявена за противоконституционна с РКС № 9 от 1994 г. - ДВ, бр. 87 от 1994 г.);

6. (обявена за противоконституционна с РКС № 9 от 1994 г. - ДВ, бр. 87 от 1994 г.).

(2) Процедурата по ал. 1 започва по предложение на Висшия съдебен съвет, по искане на една пета от народните представители за квотата, избрана от Народното събрание, или на една пета от състава на съда, съответно на прокуратурата и следствието за членовете, избрани от квотата на съдебната власт.

(3) Членовете на Висшия съдебен съвет по право не могат да бъдат освобождавани, докато заемат длъжностите по чл. 16, ал. 2.


Чл. 23. Изборът на нов член на Висшия съдебен съвет става по реда, по който е избран освободеният и е до края на неговия мандат.


Чл. 24. (Обявен за противоконституционен с РКС № 9 от 1994 г. - ДВ, бр. 87 от 1994 г.) (1) Членовете на Висшия съдебен съвет, които не са съдии, прокурори или следователи, прекъсват изпълнението на дейността, която са упражнявали до избирането им. Те не могат да бъдат освобождавани от постоянната си месторабота, докато са членове на Висшия съдебен съвет.

(2) Изборните членове на Висшия съдебен съвет получават трудово възнаграждение. То не може да бъде по-високо от възнаграждението на член-съдия във Върховния касационен съд.

(3) Висшият съдебен съвет определя размера на трудовото възнаграждение по ал. 2 по предложение на министъра на правосъдието.


Чл. 25. (Обявен за противоконституционен с РКС № 17 от 1995 г. - ДВ, бр. 93 от 1995 г.) Административното обслужване на Висшия съдебен съвет се осъществява от Министерството на правосъдието.


Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието, който не участва в гласуването.

(2) Председателстващият Висшия съдебен съвет организира и ръководи провеждането на заседанията.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията се председателстват последователно от членовете на Висшия съдебен съвет по чл. 16, ал. 2. В тези случаи на заседанието може да присъства упълномощен от министъра заместник-министър.

(4) В случаите по ал. 3 министърът на правосъдието уведомява предварително заместващия по чл. 16, ал. 2, за да организира провеждането на заседанието.

(5) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) В случай че от заседание на Висшия съдебен съвет освен министърът на правосъдието отсъстват и всички членове по чл. 16, ал. 2, заседанието се председателства от член на Висшия съдебен съвет по старшинство съгласно чл. 146.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Заседанията на Висшия съдебен съвет се свикват най-малко веднъж на 3 месеца от председателстващия или по искане на една пета от неговите членове.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Заседанията се провеждат по предварително обявен проект за дневен ред, като членовете на Висшия съдебен съвет се уведомяват за датата на провеждане, за дневния ред и материалите за заседанието 3 дни предварително.

(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Допълнения в дневния ред могат да се правят в деня на заседанието по решение на Висшия съдебен съвет, взето с мнозинство повече от половината от присъстващите.

(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Решенията се вземат, ако присъстват най-малко две трети от членовете на Висшия съдебен съвет, с мнозинство повече от половината от присъстващите, с явно гласуване, освен когато Конституцията или законът изискват друго.

(10) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) При определяне на списъчния състав по ал. 8 не се вземат предвид членовете, които се намират по служба в чужбина или отсъстват поради болест. По този ред могат да се приспадат до една шеста от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.

(11) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г., предишна ал. 10, доп. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Към Висшия съдебен съвет могат да се създават постоянни и временни комисии за осъществяване на дейността му. В комисиите могат да участват представители на министъра на правосъдието без право на глас.


Чл. 27. (1) (Предишен текст на чл. 27 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Висшият съдебен съвет:

1. (изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) предлага на президента на Република България за назначаване и освобождаване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение;

2. (изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г.) определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието;

3. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявена за противоконституционна относно думите "съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) определя броя на съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители във всички съдилища, прокуратури и следствени служби;

4. назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;

5. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;

6. (доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., обявена за противоконституционна с РКС № 1 от 1999 г. относно думите "председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и министърът на правосъдието" - ДВ, бр. 6 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., измененията от бр. 74 от 2002 г. обявени за противоконституционни с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) дава разрешение за повдигане на обвинение срещу съдии, прокурори и следователи в случаите по чл. 134, ал. 1 или за задържане на съдии, прокурори и следователи в случаите по чл. 134, ал. 3, изречение първо, както и за временното им отстраняване от длъжност в случаите по чл. 140;

7. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) приема решения по дисциплинарни дела срещу съдии, прокурори и следователи, както и срещу административни ръководители и техни заместници;

8. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) обсъжда и приема проект на бюджета на съдебната власт, внася го в Министерския съвет и контролира изпълнението на бюджета;

9. (изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) изисква и обобщава на всеки шест месеца информация от съдилищата, прокуратурите и следствените служби, както и годишните доклади за тяхната дейност;

10. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявена за противоконституционна относно думите "обобщен от министъра на правосъдието" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.)

11. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) приема правилник за работата на съвета и неговата администрация;

12. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) избира и освобождава директор на Националната следствена служба при тайно гласуване с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет по реда на чл. 28, ал. 3, 4, 5 и 7;

13. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) утвърждава правила за професионална етика, приети от съответните съсловни организации за съдиите, прокурорите и следователите;

14. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявена за противоконституционнa с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) утвърждава правила за професионална етика, приети от съответните съсловни организации за съдебните служители;

15. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) създава и поддържа, включително и в електронна форма, публичен регистър, в който вписва всички свои решения заедно с мотивите към тях;

16. (нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) води и съхранява кадровите дела на съдии, прокурори и следователи;

17. (нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) организира повишаването на квалификацията на съдии, прокурори и следователи съвместно с министъра на правосъдието;

18. (нова - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) назначава и освобождава административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;

19. (нова - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) приема решение за придобиване статут на несменяемост от съдии, прокурори и следователи;

20. (нова - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) определя броя на административните ръководители и на техните заместници за съответните органи на съдебната власт;

21. (нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) одобрява автоматизирани информационни системи, които обслужват дейностите в съдебната власт.

(2) (Нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) При решаване на въпросите по ал. 1, т. 3 - 7, може да се изисква и становището на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, а по отношение на прокурорите - и становището на главния прокурор. Председателстващият Висшия съдебен съвет може да изразява мнение по всички въпроси по ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Заседанията на Висшия съдебен съвет са публични, с изключение на случаите по ал. 1, т. 6 и 7.

(4) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) При промяна на практиката по прилагане на този закон Висшият съдебен съвет огласява мотивите си за това.


Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) На Висшия съдебен съвет се предлагат за избор с тайно гласуване кандидатурите за председател на Върховния касационен съд, за председател на Върховния административен съд и за главен прокурор.

(2) Предложения за решение по ал. 1 могат да правят не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието, при откриване на процедура за това, но не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата по чл. 29, ал. 1.

(3) Предложенията се правят в двете поредни заседания, следващи заседанието, на което е прието решение за откриване на процедурата. Висшият съдебен съвет преценява кога да изслуша кандидатите по азбучен ред.

(4) Предложението се прави в писмена форма и към него се прилага кадрова справка на кандидата по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет.

(5) Предложенията се внасят за разглеждане във Висшия съдебен съвет от неговия председателстващ не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което ще бъдат разгледани.

(6) Решението по ал. 1 се приема с мнозинство повече от две трети от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет.

(7) Когато при първото гласуване не са събрани повече от две трети гласове от броя на всички членове на Висшия съдебен съвет, изборът се повтаря за двамата кандидати, получили най-много гласове.

(8) При изготвяне на ново предложение, когато президентът на Република България откаже да назначи предложен от Висшия съдебен съвет кандидат, изборът се извършва по реда на ал. 1 - 7.

(9) (Изр. второ е обявено за противоконституционно с РКС № 4 от 2005 г. - ДВ, бр. 37 от 2005 г.) Мандатът на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор започва от датата на встъпване в длъжност. До встъпване в длъжност на нов председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд или на главен прокурор досегашният продължава да изпълнява длъжността.


Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се освобождават преди изтичането на мандата им само при:

1. навършване на 65-годишна възраст;

2. подаване на оставка;

3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;

5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;

6. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 16, ал. 4 и по чл. 132, ал. 1.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Основанията за предсрочно освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор се установяват от Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 28, ал. 1 - 8, след което се предлага на президента на Република България освобождаването им.


Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Предложения за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите, за тяхното повишаване в ранг и освобождаване, както и за определяне броя на административните ръководители и на техните заместници и за тяхното назначаване и освобождаване, се правят пред комисията по предложенията и атестирането в зависимост от вида на предложението. Предложенията се правят от:

1. председателя на Върховния касационен съд:

а) за заместниците му, за председателите на отделения и за съдиите от този съд;

б) за председателите на апелативните съдилища и на военно-апелативния съд;

2. (доп. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) председателя на Върховния административен съд - за заместниците му, за председателите на отделения и за съдиите от този съд, както и за председателите на административните съдилища;

3. главния прокурор:

а) за заместниците му от Върховната касационна прокуратура и от Върховната административна прокуратура, за завеждащ отделите и за прокурорите от тези прокуратури;

б) за районните, окръжните, военно-окръжните и апелативните прокурори и за военно-апелативния прокурор;

4. апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор - за заместниците им и за прокурорите от апелативните прокуратури и от военно-апелативната прокуратура;

5. военно-окръжните прокурори - за заместниците им, за прокурорите от военно-окръжните прокуратури и за военните следователи;

6. окръжните прокурори - за заместниците им и за прокурорите от окръжните прокуратури;

7. районните прокурори - за заместниците им и за прокурорите от районните прокуратури;

8. председателите на апелативните съдилища и на военно-апелативния съд:

а) за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

б) за председателите на съответните окръжни и военни съдилища;

9. (нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) председателите на административните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) председателите на военните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) председателите на окръжните съдилища:

а) за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

б) за председателите на районните съдилища от района на съответния окръжен съд;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) председателите на районните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища, придружено със становище на председателя на съответния окръжен съд;

13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) директора на Националната следствена служба:

а) за заместниците му, за ръководителите на отдели и за следователите от тази служба;

б) за директорите на окръжните следствени служби;

14. (предишна т. 13 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) директорите на окръжните следствени служби - за заместниците им и за следователите от тези служби.

(2) Предложения по ал. 1 могат да правят и не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.

(3) Предложения за избор и за освобождаване на директор на Националната следствена служба пред Висшия съдебен съвет могат да правят не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет и министърът на правосъдието.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Министърът на правосъдието може да дава становища по предложенията по ал. 1 до Висшия съдебен съвет, както и да прави предложения за освобождаване на съдии, прокурори и следователи на основанията по чл. 129, ал. 3, т. 1, 3, 4 и 5 от Конституцията.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Предложения за назначаване на младши съдии, младши прокурори и младши следователи се правят от председателя на Конкурсната комисия по чл. 127в, ал. 5.

(6) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Предложения за първоначално назначаване в органите на съдебната власт се правят от председателя на конкурсната комисия по чл. 127в, ал. 5 въз основа на класирането от конкурса.

(7) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да съдействат на комисията по предложенията и атестирането за изпълнение на правомощията на Висшия съдебен съвет.


Чл. 30а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Предложенията за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители и на техните заместници, както и предложенията за освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател, за назначаване и освобождаване на административен ръководител и на негов заместник, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба, се правят пред Комисията по предложенията и атестирането към Висшия съдебен съвет.

(2) Комисията по предложенията и атестирането е постоянна комисия към Висшия съдебен съвет, която подпомага неговата дейност при осъществяване на правомощията му по чл. 27, ал. 1, т. 3, 4, 18, 19 и 20.

(3) Комисията по предложенията и атестирането има 7-членен състав, състоящ се от членове на Висшия съдебен съвет. Съставът на комисията се обновява периодично по начин, определен в правилника по чл. 27, ал. 1, т. 11. Измежду членовете си комисията избира председател.

(4) Организацията на работата на комисията по предложенията и атестирането се определя с правилника по чл. 27, ал. 1, т. 11.

(5) Предложенията се правят от лицата по чл. 30 в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелствата, които ги обуславят, а за мандатните длъжности - не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.)

(7) Предложението за назначаване на административен ръководител и на негов заместник се прави в писмена форма и към него се прилагат:

1. заявление от кандидата;

2. кадрова справка на кандидата като съдия, прокурор или следовател по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет;

3. оценка на административния ръководител по чл. 30, ал. 1.

(8) Предложението за освобождаване на съдия, прокурор или следовател се прави в писмена форма, придружено със съответните документи, доказващи настъпването на обстоятелствата по чл. 131, ал. 1.

(9) Предложението за освобождаване на административен ръководител и на негов заместник се прави в писмена форма, придружено със съответните документи, доказващи настъпването на обстоятелствата по чл. 125в, ал. 1.

(10) Предложения за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите, както и броя на административните ръководители и на техните заместници се правят в писмена форма, придружени с аргументация въз основа на броя, вида, сложността и тежестта на разглежданите преписки и дела за последните 5 години.

(11) Комисията по предложенията и атестирането обсъжда предложенията заедно с приложенията към тях и ги внася за разглеждане от Висшия съдебен съвет с мотивирано писмено становище по всяко предложение в 14-дневен срок от постъпването му.

(12) Решенията по направените предложения се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет с тайно гласуване на следващото му заседание, но не по-рано от 7 дни от внасянето на предложенията.

(13) В случаите по ал. 6 и 7, когато никой от кандидатите не получи необходимото мнозинство, се прилага съответно чл. 28, ал. 7.

(14) В 7-дневен срок от приемане на решението на Висшия съдебен съвет административният ръководител по чл. 30, ал. 1 издава заповед за назначаване или за освобождаване на съдия, прокурор, следовател, на административен ръководител или на негов заместник.


Чл. 30б. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Атестирането се извършва при придобиване на статут на несменяемост, при повишаване в ранг или длъжност на съдиите, прокурорите и следователите, както и при назначаване на административните ръководители.

(2) Предложенията за атестиране се правят в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелствата, които обуславят повишаване в ранг или в длъжност на съдия, прокурор или следовател, а за придобиване статут на несменяемост - най-малко три месеца преди изтичането на 5-годишния срок по чл. 129, ал. 1.

(3) Предложението се прави в писмена форма и към него се прилагат:

1. кадрова справка на атестирания по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет;

2. мнение на административния ръководител по чл. 30, ал. 1;

3. справка относно обстоятелствата по ал. 4, т. 2, 3, 4, 5 и 7.

(4) При провеждане на атестирането се вземат предвид:

1. мнение на административния ръководител по чл. 30, ал. 1;

2. брой, вид, сложност и тежест на разглежданите преписки и дела;

3. спазване на законовите и инструктивните срокове;

4. брой потвърдени и отменени актове и основанията за това;

5. поощрения и наказания през периода;

6. преценка по чл. 126, ал. 2;

7. участие в квалификационни курсове и програми, в научни конференции и други.

(5) Комисията по предложенията и атестирането провежда атестирането и внася за разглеждане от Висшия съдебен съвет резултатите от него в 14-дневен срок от постъпване на предложението.

(6) Висшият съдебен съвет се произнася по отрицателната атестация в едномесечен срок от постъпването й след изслушване на съответния съдия, прокурор или следовател, като му се дава възможност да представи и писмени възражения. Лицето се уведомява най-късно 7 дни преди заседанието, на което ще бъде изслушано.

(7) Решенията по направените предложения се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет с тайно гласуване не по-рано от 7 дни от внасянето на предложенията.

(8) В 7-дневен срок от приемане на решението административният ръководител по чл. 30, ал. 1 издава съответната заповед.

(9) Редът за извършване на атестирането по ал. 1, както и за периодичното атестиране, се определя от Висшия съдебен съвет с наредба.


Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решения, които се отнасят лично до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен.


Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Висшият съдебен съвет приема решенията по чл. 27, ал. 1, т. 6 в срок до 7 дни от сезирането, като взема устни или писмени обяснения от лицето, за което е направено мотивирано искане.

(2) Решенията по ал. 1 се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет при тайно гласуване.


Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Висшият съдебен съвет определя чрез жребий тричленен състав от своите членове, който събира доказателства и внася доклад по дисциплинарни дела, заведени срещу съдия, прокурор или следовател, както и срещу административен ръководител или негов заместник.


Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Заинтересуваните лица могат да обжалват решенията на Висшия съдебен съвет пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, като жалбата против решението не спира изпълнението, освен ако съдът реши друго.

(2) Върховният административен съд разглежда делото в едномесечен срок в петчленен състав, като решението му е окончателно.


Глава трета.
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО (ИЗМ. - ДВ, БР. 74 ОТ 2002 Г.)

Раздел I.
Взаимодействие на министъра на правосъдието с органите на съдебната власт (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.)

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Министърът на правосъдието при изготвянето на проект на бюджет на съдебната власт може да иска информация и предложения от административните ръководители на органите на съдебната власт.


Чл. 35. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) Към министъра на правосъдието се създават структурни звена, които подпомагат взаимодействието му с Висшия съдебен съвет и с органите на съдебната власт в следните насоки:

1. съдебна дейност;

2. (нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) изработване на проекти на закони и подзаконови нормативни актове, свързани със съдебната система и с дейностите, които са в рамките на неговата компетентност, чрез дирекция "Съвет по законодателство";

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) професионална квалификация;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) информационни технологии;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) противодействие на престъпността и криминологични изследвания;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) управление на имуществото на съдебната власт;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) охрана.

(2) Структурните звена по ал. 1 и тяхната дейност се уреждат от този закон, съответните подзаконови актове по прилагането му, както и от устройствения правилник на Министерството на правосъдието.


Раздел II.
Съдебна дейност. Съдебен инспекторат (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., загл. изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.)

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Измененията от бр. 74 от 2002 г. обявени за противоконституционни с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Въз основа на предоставените от съдилищата, прокуратурата и следствените служби годишни доклади и статистически данни, министърът на правосъдието изготвя обобщен доклад за дейността на органите на съдебната власт и го внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет.

(2) (Измененията от бр. 74 от 2002 г. обявени за противоконституционни с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Министърът на правосъдието в качеството му на председателстващ на Висшия съдебен съвет ежегодно внася в Народното събрание доклада по ал. 1 след одобрението му от Висшия съдебен съвет.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.)


Чл. 35б. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Към министъра на правосъдието има съдебен инспекторат, който:

1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените служби;

2. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове;

3. анализира и обобщава свършените дела и актовете на съдиите, прокурорите и следователите;

4. при неправилна или противоречива съдебна практика, констатирана при осъществяване на правомощията по т. 3, може да подготвя проекти на предложения на министъра на правосъдието до общите събрания на съответните колегии на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд за издаване на тълкувателни решения, както и проекти на становища на министъра на правосъдието по направени предложения за издаване на тълкувателни решения;

5. проверява дейността по образуването, движението и приключването на изпълнителните дела на държавните съдебни изпълнители, на частните съдебни изпълнители, на делата по вписванията и обобщава и анализира практиката по тези дела;

6. предоставя на министъра на правосъдието и на Висшия съдебен съвет информация за констатациите и оценка на организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела;

7. осъществява текущ контрол за правилното организиране и провеждане на стажа за придобиване на юридическа правоспособност.

(2) Съдебният инспекторат проверява и анализира и дейността на нотариусите съвместно с инспектор-нотариусите.

(3) Ръководителите на органите на съдебната власт са длъжни да оказват съдействие на съдебните инспектори при изпълнение на правомощията им и да им осигуряват достъп до съответните материали при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

(4) Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, утвърждава правила за организацията на работата на съдебния инспекторат.


Чл. 35в. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Съдебният инспекторат се състои от съдебни инспектори, ръководени от главен съдебен инспектор, които се назначават от министъра на правосъдието за срок три години, като се вземе становището на Висшия съдебен съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) За съдебни инспектори могат да бъдат назначавани лица, които имат най-малко 8 години юридически стаж.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Възнаграждението на съдебните инспектори се приравнява на възнаграждението на съдия в окръжен съд, а на главния съдебен инспектор - на възнаграждението на съдия в апелативен съд. На постъпилите от органите на съдебната власт се запазва възнаграждението, което са получавали, ако е по-високо от възнаграждението по предходното изречение.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) При освобождаване от длъжност съдебните инспектори се възстановяват на длъжността, която са заемали до назначаването им, ако са работили в съдебната система. В този случай те подават молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на освобождаването им.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Времето, прослужено като съдебен инспектор, се зачита за стаж по чл. 127, ал. 1 - 6.

(6) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) По предложение на министъра на правосъдието, съгласувано със съответния административен ръководител, Висшият съдебен съвет може да командирова като съдебни инспектори за времето по ал. 1 и съдии и прокурори от апелативните съдилища, съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и прокурори от Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура. За времето на командироването съдиите и прокурорите запазват длъжността си, ранга си в съдебната система и размера на възнаграждението си.

(7) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Съдебните инспектори по ал. 6 трябва да имат ранг, равен или по-висок от ранга на съдиите, прокурорите и следователите, които проверяват.


Чл. 35г. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявен за противоконституционeн с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г., нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Проверките по чл. 35б, ал. 1, т. 2 - 4 се извършват не по-малко от един път в годината, както и по конкретен повод.


Чл. 35д. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявен за противоконституционeн с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на правосъдието приема правилник за организацията на съдебните експертизи и дейността на съдебните експерти.


Раздел III.
Национален институт на правосъдието (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 35е. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Поддържането и повишаването на квалификацията на младшите съдии, на младшите прокурори, на младшите следователи, на съдиите, на прокурорите, на следователите, на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на съдебните инспектори и на други служители от Министерството на правосъдието, се осъществява от Националния институт на правосъдието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище в София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Висшия съдебен съвет. Финансирането на института се осъществява от бюджета на съдебната власт, от международни и други програми и проекти, от дарения и от собствени средства. Висшият съдебен съвет осигурява по бюджетната сметка на Националния институт на правосъдието средствата, необходими за провеждане на задължителното обучение по чл. 35ж, ал. 2 и на обучението по ал. 1.

(3) Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, който се състои от четирима представители на Висшия съдебен съвет и трима представители на Министерството на правосъдието.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Постоянни преподаватели към Националния институт на правосъдието могат да бъдат съдии, прокурори, следователи, преподаватели и научни сътрудници по правни науки.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели, ползват служебен отпуск или могат да бъдат командировани от Висшия съдебен съвет по предложение и за сметка на Националния институт на правосъдието за времето, през което извършват преподавателска дейност в института.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Висшият съдебен съвет издава правилник, с който се уреждат дейността на Националния институт на правосъдието и организацията на работата му.

(8) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Програмите и дейностите за повишаване квалификацията на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на съдебните инспектори и на другите служители на Министерството на правосъдието се съгласуват с министъра на правосъдието.


Чл. 35ж. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Непосредствено след постъпването им на работа младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи преминават задължителен курс в Националния институт на правосъдието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Курсът на обучение в Националния институт на правосъдието е шест месеца. През това време курсистите получават възнаграждението за длъжността, на която са постъпили и се освобождават от правоприлагане.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.)

(6) При първоначално постъпване в органите на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите преминават курс за повишаване на квалификацията по съответни квалификационни програми, приети от Висшия съдебен съвет.


Раздел IV.
Единна информационна система за противодействие на престъпността (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.)

Чл. 35з. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите създават и поддържат Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) в Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Единната информационна система за противодействие на престъпността осигурява взаимодействието и обмена на данни, свързани с борбата с престъпността, между ведомствените информационни системи на органите по ал. 1.

(3) Единната информационна система за противодействие на престъпността осигурява:

1. стандарти за информационно взаимодействие и обмен на данни между автоматизираните информационни системи на правозащитните и правораздавателните органи;

2. регламентирано унифицирано ползване на информация, свързана с борбата с престъпността;

3. обобщена информация за протичането на наказателния процес и изпълнението на наказанията;

4. повишаване на разкриваемостта и подпомагане превенцията на престъпността чрез информационно обезпечаване на наказателния процес.


Чл. 35и. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) Министерството на правосъдието съвместно с Националния статистически институт разработва и поддържа:

1. класификации, осигуряващи терминологична, обектова и номенклатурна съвместимост на ведомствените бази от данни с Единната информационна система за противодействие на престъпността;

2. методики за статистическа обработка на данните по наказателния процес.

(2) Националният статистически институт извършва статистическата обработка на данните в Националната база данни на Единната информационна система за противодействие на престъпността. Получената статистическа информация се предоставя по реда на Закона за статистиката.


Чл. 35к. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) Органите по чл. 35з, ал. 1 изграждат и поддържат ведомствени информационни системи съгласно принципите на чл. 35з, ал. 3.

(2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Органите по чл. 35з, ал. 1 са длъжни да осигуряват информацията, необходима за функционирането на Единната информационна система за противодействие на престъпността, при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация, Закона за защита на личните данни и Закона за Министерството на вътрешните работи.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) При проектиране, разработване и внедряване на автоматизирани информационни системи в правозащитните и правораздавателните органи се осигурява съвместимостта помежду им и със стандартите на Единната информационна система за противодействие на престъпността.


Чл. 35л. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Методическото ръководство на Единната информационна система за противодействие на престъпността се осъществява от Междуведомствен съвет. В него участват представители на: председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра на правосъдието, министъра на финансите и на председателя на Националния статистически институт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Председател на Междуведомствения съвет е министърът на правосъдието.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Министерският съвет приема наредба за дейността на Междуведомствения съвет и за реда и начина на взаимодействие на органите по чл. 35з, ал. 1, по събиране, опазване и достъп до информацията, както и за осигуряване функционирането на Единната информационна система за противодействие на престъпността.


Чл. 35м. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Предишен текст на чл. 35м - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Внедряването, поддържането, експлоатацията и развитието на Единната информационна система за противодействие на престъпността се извършва от Министерството на правосъдието.

(2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Средствата за внедряване, поддържане, експлоатация и развитие на Единната информационна система за противодействие на престъпността се осигуряват от бюджета на Министерството на правосъдието.


Чл. 35н. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Достъп до данните, съдържащи се в Единната информационна система за противодействие на престъпността, имат следните лица:

1. длъжностни лица, които по силата на закон изпълняват функции по наказателния процес;

2. лица с право на достъп от ведомствата по чл. 35з, ал. 1;

3. други лица - само след писмено съгласие на лицето, чиито данни са вписани в Националната база данни на Единната информационна система за противодействие на престъпността.


Раздел V.
Противодействие на престъпността и криминологически изследвания (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 35о. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Министърът на правосъдието ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието, структурата и динамиката на престъпността, за причините и условията, които ги обуславят, както и за взетите мерки.

(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Към министъра на правосъдието се създава Съвет за криминологични изследвания.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Съставът и дейността на Съвета за криминологични изследвания се уреждат с правилник за организацията на Съвета за криминологични изследвания, приет от Министерския съвет.


Раздел VI.
Управление на имуществото на съдебната власт (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., загл. изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.)

Чл. 36. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., обявен за противоконституционен с РКС № 4 от 2004 - ДВ, бр. 93 от 2004 г., нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Министърът на правосъдието организира управлението на имуществото, предоставено на съдебната власт, и осигурява материалните условия за дейността на нейните органи.


Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявен за противоконституционен с РКС № 4 от 2004 г. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Министърът на правосъдието може да възлага управлението и стопанисването на имуществото на съдебната власт на административните ръководители на органите й.


Чл. 36б. (Нов - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявен за противоконституционен с РКС № 4 от 2004 г. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Предназначението на недвижимите имоти, предоставени за нуждите на съдебната власт, не може да се променя.


Чл. 36в. (Нов - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм.- ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявен за противоконституционен с РКС № 4 от 2004 г. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Средствата за фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" се набират от:

1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г.) пет на сто от събраните държавни такси по Закона за държавните такси от съдилищата, съдебно-изпълнителните служби и Министерството на правосъдието;

2. (в сила от 01.01.2003 г.) субсидия от републиканския бюджет;

3. дарения от физически и юридически лица;

4. завещания;

5. депозитните суми, внесени по наказателни и граждански дела за свидетели, експертизи, командировки и гаранции в пари и ценности, неполучени или неизтеглени в срок три години от прекратяване или приключване на делото;

6. събраните суми и вещи по изпълнителни дела, неполучени от взискателите в петгодишен срок от прекратяване на делото;

7. веществените доказателства, когато не е установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от завършването на наказателното производство не са били потърсени;

8. приходите, получени от експлоатацията на съдебните сгради;

9. други приходоизточници.


Чл. 36г. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)


Раздел VII.
Охрана (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 36д. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Министерството на правосъдието осъществява дейността по охрана чрез специализирано звено за охрана със следните функции:

1. организиране и осъществяване охраната на всички съдебни сгради;

2. осигуряване на реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия;

3. организиране и осъществяване охраната на съдии, прокурори, следователи и свидетели при необходимост от това;

4. съдействие на органите на съдебната власт при призоваване на лица, както и при съдебното изпълнение;

5. принудителното довеждане на лица, когато това е постановено от орган на съдебната власт;

6. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) конвоиране на обвиняеми и на подсъдими с мярка за неотклонение "задържане под стража" или на лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт с изключение на случаите по Закона за Министерството на вътрешните работи;

7. осигуряване охрана на следствените арести.

(2) Финансирането на охраната се осъществява от бюджета на Министерството на правосъдието.

(3) По отношение на личния състав на охраната се прилагат разпоредбите на чл. 20 - 20д от Закона за изпълнение на наказанията.

(4) Структурата, организацията и дейността на охраната се уреждат с наредба на министъра на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет.


Раздел VIII.
Информационни технологии (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.)

Чл. 36е. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Информационното обслужване на дейностите в съдебната власт се основава на използването на одобрени от Висшия съдебен съвет автоматизирани информационни системи.

(2) Дейностите по изграждане, внедряване и развитие на системите по ал. 1 се координират от Министерството на правосъдието и се основават на:

1. междуведомствени технологични, информационни и комуникационни стандарти и методики;

2. правила за сигурност на информацията и информационния обмен.

(3) Министерството на правосъдието осъществява експлоатацията на централните компоненти на системите по ал. 1.

(4) Дейностите по ал. 2 и 3 се извършват със съдействието на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националния статистически институт и Българския институт по стандартизация.

(5) Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, издава наредба за реда за изграждане, внедряване, използване и развитие на автоматизираните информационни системи в съдебната власт.


Глава четвърта.
СЪДИЛИЩА

Раздел I.
Общи положения

Чл. 37. Броят, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища се определят от Висшия съдебен съвет.


Чл. 38. (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Районите на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат да не съвпадат с административно-териториалното деление на страната.


Чл. 39. (1) (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Районните, окръжните, административните и военните съдилища разглеждат определените със закон дела като първа инстанция.

(2) Окръжните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на районните съдилища, както и други дела, възложени им със закон.

(3) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като първа или касационна инстанция.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Апелативните съдилища разглеждат обжалваните актове по дела на окръжните съдилища само като втора инстанция, както и други дела, възложени им със закон.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване и се произнася по спорове за законосъобразността на подзаконови нормативни актове.


Чл. 40. (1) Споровете за подсъдност между съдилищата се решават в съответствие с разпоредбите на процесуалните закони.

(2) Споровете за подсъдност между Върховния касационен съд и Върховния административен съд се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама на Върховния административен съд, чието решение е окончателно.


Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При противоречива съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд могат да бъдат издавани тълкувателни постановления, приети от общи събрания на съдиите от съответните колегии.


Чл. 42. Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка.


Раздел II.
Съдебни заседатели

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) Съдът разглежда първоинстанционните наказателни дела с участието на съдебни заседатели в случаите, определени от процесуалния закон.


Чл. 44. (1) Съдебни заседатели могат да бъдат пълнолетни български граждани, които се ползват с добро име и с авторитет в обществото и не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления, независимо дали са реабилитирани.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Съдебни заседатели във военните съдилища могат да бъдат генерали (адмирали), офицери, както и сержанти на кадрова военна служба.


Чл. 45. (1) Съдебните заседатели се назначават по предложение на общинските съвети:

1. за районните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд;

2. за окръжните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд.

(2) Съдебните заседатели във военните съдилища се назначават по предложение на командирите на поделенията от общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд.


Чл. 46. Мандатът на съдебните заседатели е пет години.


Чл. 47. Съдебните заседатели полагат клетвата по чл. 107 при условията на чл. 110.


Чл. 48. Органът, назначил съдебния заседател, го освобождава от длъжност, когато:

1. бъде осъден за умишлено престъпление на лишаване от свобода;

2. с действията си уронва престижа на правосъдието;

3. поиска да бъде освободен от длъжност по уважителни причини;

4. не отговаря на условията по чл. 44.


Чл. 49. Съдебните заседатели се свикват за участие в съдебни заседания от председателя на съда най-много за 60 дни в рамките на една календарна година, освен ако разглеждането на делото продължи и след този срок.


Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) За времето, през което изпълняват задълженията си по този закон, съдебните заседатели се смятат в служебен отпуск, който се зачита за трудов стаж.

(2) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 се налага санкцията, предвидена в чл. 201.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) За участието си в съдебни заседания съдебните заседатели, които са в отпуск и тези, които не са в служебно или трудово правоотношение, получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт.


Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г.) Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет издава наредба, с която определя:

1. реда, по който се посочват кандидатите за съдебни заседатели;

2. възнагражденията на съдебните заседатели по чл. 50, ал. 3;

3. други организационни въпроси, свързани със съдебните заседатели.


Раздел III.
Районен съд

Чл. 52. Районният съд е основен първоинстанционен съд. На него са подсъдни всички дела освен тези, които със закон са подсъдни на друг съд.


Чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. В районния съд има един или няколко заместници на председателя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) При районния съд има прокуратура.


Чл. 54. Районният съд разглежда делата в състав от съдия и двама съдебни заседатели, освен ако в закона е предвидено друго.


Чл. 55. (1) Когато длъжността на съдия от районен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както и по други законни причини, и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на негово място съдия от друг районен съд, съдия от окръжния съд или младши съдия със стаж не по-малко от една година.

(2) Когато заместването по ал. 1 не е възможно, председателят на апелативния съд може да командирова съдия от район на друг окръжен съд.


Чл. 56. (1) Председателят на районния съд:

1. осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда и го представлява;

2. (доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) изготвя:

а) (изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) годишен доклад за дейността на съда и го изпраща на председателя на окръжния съд за включване в годишния доклад;

б) (изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието - за сведение;

3. (нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на съдебния инспекторат при Министерството на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на съдиите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията при съда;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) разпределя работата между съдиите и участва в съдебни заседания;

5. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) прави предложение пред министъра на правосъдието за назначаването на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;

6. (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., предишна т. 4 - ДВ, бр. 133 от 1998 г., предишен текст на т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) ръководи и контролира работата на държавните съдебни изпълнители, на бюрата за съдимост към съда и на съдиите по вписванията;

7. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 133 от 1998 г., предишен текст на т. 6 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби.

8. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) свиква и ръководи общото събрание на съда.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)


Чл. 56а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Обявена за противоконституционнa относно думите "съдия-изпълнители и съдии по вписванията" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Районният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии, държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията.

(2) Общото събрание на районния съд:

1. (измененията от бр. 74 от 2002 г. обявени за противоконституционни с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) определя с тайно гласуване лице, което предлага за председател на съда;

2. анализира и обобщава практиката на съда;

3. разглежда други въпроси по предложение на председателя на съда или на член на общото събрание.

(3) Решенията на общото събрание се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете на събранието.


Раздел IV.
Окръжен съд

Чл. 57. (1) Окръжният съд разглежда като първа инстанция граждански и наказателни дела, определени със закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Окръжният съд разглежда като въззивна инстанция дела, образувани по жалби и протести срещу съдебни актове на районните съдилища.

(3) Окръжният съд разглежда и други дела, възложени със закон.


Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При окръжния съд могат да се създават граждански, търговски и наказателни отделения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Председателят и неговите заместници ръководят отделенията.

(3) Окръжният съд се състои от съдии и младши съдии.

(4) При окръжния съд има прокуратура и следствена служба.


Чл. 59. (Изменението на чл. 59 от бр. 74 от 2002 г. обявено за противоконституционно с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) (1) Окръжният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.

(2) Младшите съдии и председателите на районните съдилища могат да участват в общото събрание със съвещателен глас.

(3) Общото събрание на окръжния съд:

1. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) определя лице, което предлага за председател на съда;

2. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) разпределя на всеки две години в края на юни заместниците на председателя и членовете в отделенията, когато в съда има две или повече отделения;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) анализира и обобщава практиката на окръжния съд и на районните съдилища;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) разглежда периодично състоянието на престъпността и другите правонарушения, обобщава опита на окръжния съд и на районните съдилища по предотвратяването им и набелязва мерки за подобряване на тази дейност;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) дава мнение по проекти за тълкувателни решения от Върховния касационен съд;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) взема решения в други предвидени от закона случаи.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите, а в случаите по ал. 3, т. 1 - с тайно гласуване.


Чл. 60. Окръжният съд ръководи и контролира дейността на районните съдилища от неговия съдебен район, като:

1. осъществява общо организационно ръководство за усъвършенстване на дейността им;

2. (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) извършва периодично ревизии на тяхната работа, включително на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;

3. анализира и обобщава своята и на районните съдилища съдебна практика;

4. организира повишаването на квалификацията на съдиите.


Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Окръжният съд разглежда делата в състав от трима съдии, освен ако в закон е предвидено друго.

(2) В случаите по ал. 1 един от членовете на състава на окръжния съд може да бъде младши съдия.

(3) Съставът се председателства от най-старшия съдия по длъжност или ранг.


Чл. 62. Когато длъжността на съдия от окръжен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както и по други законни причини, и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от апелативния съд, от друг окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд от съдебния район на апелативния съд.


Чл. 63. (1) Председателят на окръжния съд:

1. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд и представлява окръжния съд;

2. (нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на съдебния инспекторат при Министерството на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата;

3. (предишна т. 2, доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) изготвя:

а) (изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) годишен доклад за дейността на окръжния съд и на районните съдилища в съдебния му район и го изпраща на председателя на апелативния съд от съответния съдебен район за включване в годишния доклад;

б) (изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието - за сведение;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) председателства съдебни състави от всички отделения;

5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) свиква съдиите от окръжния съд и от районните съдилища за обсъждане на доклада по точка 3, докладите от ревизиите и проверките, предложенията за тълкувателни решения и постановления;

6. (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) командирова съдии, държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията в района на окръжния съд при условията на чл. 62;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) организира подготовката на стажант-юристите и отговаря за нея;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) свиква и ръководи общото събрание.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)


Чл. 64. В столицата има градски съд с права на окръжен съд.


Раздел IV.
"а" Административен съд (Нов - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 64а. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) На административния съд са подсъдни всички административни дела, освен тези, които в закон са посочени като подсъдни на Върховния административен съд.


Чл. 64б. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия.


Чл. 64в. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато длъжността на съдия от административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от друг административен съд или младши съдия със стаж не по-малко от две години.


Чл. 64г. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) По решение на общото събрание на съдиите при административния съд могат да се създават специализирани по материя отделения, които се ръководят от председателя и неговите заместници.

(2) Административният съд се състои от съдии и младши съдии.


Чл. 64д. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Председателят на административния съд:

1. осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд и го представлява;

2. изготвя:

а) (изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от сила от 01.03.2007 г.) годишен доклад за дейността на административния съд, който изпраща на председателя на Върховния административен съд за включване в годишния доклад;

б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието - за сведение;

3. (изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от сила от 01.03.2007 г.) в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на съдебния инспекторат при Министерството на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата;

4. председателства съдебни състави от всички отделения, когато такива са обособени;

5. свиква съдиите от административния съд за обсъждане на доклада по т. 2, буква "а", докладите от ревизиите и проверките, предложенията за тълкувателни решения и постановления, както и други въпроси;

6. свиква и ръководи общото събрание на съдиите от съда.


Чл. 64е. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Административният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.

(2) Общото събрание:

1. разпределя в края на всеки 3 години съдиите по отделения, когато такива са обособени;

2. дава мнения пред Върховния административен съд по проекти на тълкувателни решения и постановления;

3. приема решения в други предвидени със закон случаи.

(3) Заседанията на общото събрание са редовни, ако присъстват най-малко две трети от общия брой на съдиите.

(4) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от броя на присъстващите.


Раздел V.
Военен съд

Чл. 65. Районите на военните съдилища се определят по чл. 27, точка 2 след вземане мнението на министъра на отбраната.


Чл. 66. (1) Компетентността на военните съдилища се определя със закон.

(2) Военните съдилища са приравнени на окръжните съдилища.


Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Военният съд се състои от председател, един или повече негови заместници, съдии и младши съдии.

(2) При военния съд има прокуратура и военни следователи.


Чл. 68. (1) Военният съд разглежда делата в състав от един съдия със съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго. Когато военният съд заседава в състав от трима съдии, единият от тях може да бъде младши съдия.

(2) Съставът на съда се председателства от най-старшия съдия по смисъла на чл. 146.


Чл. 69. (1) Военният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. Младшите съдии могат да участват в общото събрание със съвещателен глас.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., измененията от бр. 74 от 2002 г. обявени за противоконституционни с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Общото събрание на военния съд осъществява съответно правомощията по чл. 59, ал. 3, точки 1, 3, 4, 5 и 6.

(3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите.


Чл. 70. Когато военен съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместван от друг съдия от същия съд, председателят на военно-апелативния съд може да командирова на негово място съдия от друг военен съд.


Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Председателят на военния съд има правата и задълженията на председател на окръжен съд с изключение на правомощията му по чл. 63, ал. 1, точка 6 и правомощията му във връзка с ръководството на районните съдилища.


Раздел VI.
Апелативен съд

Чл. 72. (1) Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

(3) Военно-апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна.


Чл. 73. (Отм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.)


Чл. 74. (1) Апелативният съд се състои от граждански, търговски и наказателни отделения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Председателят и неговите заместници ръководят отделенията.

(3) При апелативния съд има апелативна прокуратура. При военно-апелативния съд има военно-апелативна прокуратура.


Чл. 75. (1) Апелативният съд ръководи и контролира дейността на окръжните съдилища от своя съдебен район, като:

1. осъществява организационно ръководство за усъвършенстване на дейността им;

2. извършва периодично ревизии на тяхната работа;

3. анализира и обобщава своята и на окръжните съдилища съдебна практика;

4. организира повишаването на квалификацията на съдиите.

(2) Военно-апелативният съд има съответните правомощия по отношение на военните съдилища.


Чл. 76. (Измененията от бр. 74 от 2002 г. обявени за противоконституционни с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) (1) Апелативният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. С право на съвещателен глас в него участват председателите на окръжните съдилища.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Общото събрание на апелативния съд осъществява съответно правомощията по чл. 59, ал. 3, точки 1, 2, 3, 5 и 6.

(3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите.

(4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Общото събрание на съдиите от апелативния съд определя с тайно гласуване лице, което предлага за председател на съда.


Чл. 77. Апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако в закон е предвидено друго.


Чл. 78. (1) Когато длъжността на съдия от апелативния съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както и по други законни причини, и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от окръжния съд със съответен ранг.

(2) Председателят на военно-апелативния съд командирова съдии от военните съдилища при условията на ал. 1.


Чл. 79. (1) Председателят на апелативния съд:

1. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) осъществява общо организационно и административно ръководство на апелативния съд и представлява апелативния съд;

2. (доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) изготвя:

а) (обявена за противоконституционна относно думите "на министъра на правосъдието" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) годишен доклад за дейността на апелативния съд, на окръжните съдилища и на районните съдилища от неговия съдебен район, който изпраща на председателя на Върховния касационен съд за включване в годишния доклад;

б) (изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието - за сведение;

3. (нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на съдебния инспекторат при Министерството на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) председателства съдебни състави от всички отделения;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) свиква съдиите от апелативния съд и от окръжните съдилища за обсъждане на доклада по точка 2, докладите от ревизиите и проверките, предложенията за тълкувателни решения и постановления, както и други въпроси;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) свиква и ръководи общото събрание;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) командирова съдии при условията на чл. 78.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)


Раздел VII.
Върховен касационен съд

Чл. 80. (1) Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Той осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища по посочените дела. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България.

(2) Седалището на Върховния касационен съд е в София.


Чл. 81. (1) Върховният касационен съд е касационна инстанция за определените от закона съдебни актове.

(2) Върховният касационен съд решава споровете за подсъдност, когато страна по тях е апелативен съд.


Чл. 82. (1) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Върховният касационен съд се състои от гражданска, търговска и наказателна колегия. В колегиите има отделения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Председателят и неговите заместници ръководят колегиите.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) При Върховния касационен съд има прокуратура, ръководена от заместник на главния прокурор.


Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато длъжността на съдия от Върховния касационен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както и по други законни причини, и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния касационен съд може да командирова на негово място съдия от апелативен или окръжен съд, които отговарят на условията по чл. 127, ал. 5.


Чл. 84. (1) (Предишен текст на чл. 84 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Върховният касационен съд заседава в състав:

1. от трима съдии - когато разглежда дела като касационна инстанция и спорове за подсъдност, ако законът не предвижда друго;

2. (изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) общо събрание на съответната колегия, когато произнася тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика, когато се вземе решение за сезиране на Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията, както и при произнасяне на съвместни тълкувателни постановления с общо събрание на колегия от Върховния административен съд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Когато при разглеждане на делото Върховният касационен съд констатира, че законът, който трябва да приложи, противоречи на Конституцията, спира производството и сезира Конституционния съд.


Чл. 85. (1) Общото събрание на всяка от колегиите се състои от съдиите в тях.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) В заседанията на общото събрание на колегиите участва заместник на главния прокурор или прокурор при Върховната касационна прокуратура.

(4) В заседанията на общото събрание за произнасяне на тълкувателни решения задължително участва главният прокурор или негов заместник, както и председателят или член на Висшия адвокатски съвет, които изразяват становища.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г.) Министърът на правосъдието по право участва в работата на общите събрания на колегиите на Върховния касационен съд, като изразява становище.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Председателят на Върховния касационен съд или съответният негов заместник може да покани за участие и изразяване на становище в заседанията на общото събрание председателите на апелативните съдилища, други съдии и изтъкнати специалисти от правната теория и практика. Поканените не гласуват при вземане на решенията.


Чл. 86. (1) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г.) Предложения за тълкувателни решения се правят от председателя на Върховния касационен съд, от министъра на правосъдието и от главния прокурор.

(2) Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт.


Чл. 87. Общото събрание заседава, ако присъстват най-малко две трети от съдиите от колегията. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, а при издаване на тълкувателни решения - с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите в колегията.


Чл. 88. (1) Пленумът се състои от всички съдии от Върховния касационен съд.

(2) Пленумът заседава, когато присъстват две трети от общия брой на съдиите. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите.


Чл. 89. Пленумът на Върховния касационен съд:

1. определя броя и състава на отделенията на Върховния касационен съд;

2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния касационен съд;

3. (отм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.);

4. определя за срок от две години съдиите от своя състав, които ще извършват ревизии на съдиите от Върховния касационен съд.


Чл. 90. (1) (Предишен текст на чл. 90 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Председателят на Върховния касационен съд:

1. осъществява организационно ръководство на работата на Върховния касационен съд и го представлява;

2. свиква и ръководи заседанията на пленума на Върховния касационен съд;

3. прави предложения за издаване на тълкувателни решения;

4. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) предлага на пленума, заедно със своите заместници, разпределението на съдиите по колегии и отделения;

5. назначава и освобождава служителите в съда.

6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) изготвя годишен доклад за дейността на Върховния касационен съд;

7. (нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Министерството на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата в установените срокове.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Председателят на Върховния касационен съд изготвя обобщен годишен доклад за дейността на съдилищата и го внася в Народното събрание не по-късно от 31 март. Докладът се предоставя и на Висшия съдебен съвет.


Раздел VIII.
Върховен административен съд

Чл. 91. (1) Върховният административен съд е висшата съдебна инстанция в административното правораздаване за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България.

(2) Седалището на Върховния административен съд е в София.


Чл. 92. (1) Върховният административен съд е касационна инстанция за съдебните актове на всички съдилища относно законосъобразността на административните актове.

(2) Върховният административен съд е единствената инстанция, която се произнася по спорове за законосъобразността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закон като подлежащи на обжалване само пред Върховния административен съд.


Чл. 93. (1) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Върховният административен съд се състои от колегии, в които има отделения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Председателят и неговите заместници ръководят колегиите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) При Върховния административен съд има прокуратура, ръководена от заместник на главния прокурор.


Чл. 94. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато длъжността на съдия от Върховния административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както и по други законни причини, и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от административен съд, който отговаря на условията по чл. 127, ал. 5.


Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Върховният административен съд заседава в състав от:

1. трима съдии - когато разглежда:

а) спорове по жалби срещу ненормативни административни актове на министри и срещу други административни актове, посочени в закон като подлежащи на обжалване пред Върховния административен съд;

б) (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) спорове като касационна инстанция срещу решения на административните съдилища;

в) (нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) спорове за законосъобразност на подзаконови нормативни актове;

2. петима съдии - когато разглежда:

а) (отм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

б) спорове като касационна инстанция срещу решения, постановени от тричленен състав на Върховния административен съд;

3. (нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) седем съдии - когато разглежда искания за отмяна на влезли в сила съдебни актове;

4. (нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) общо събрание на всички съдии - когато произнася тълкувателни постановления при противоречива или неправилна съдебна практика по прилагането на законите в административното правораздаване;

5. (изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) общо събрание на съответната колегия - когато произнася тълкувателни решения за разрешаване на спорни въпроси по тълкуването и прилагането на закона.


Чл. 96. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В заседанията на общите събрания участват, като изразяват становище:

1. заместникът на главния прокурор при Върховната административна прокуратура;

2. прокурори от прокуратурата при Върховния административен съд - по тяхно желание;

3. председателите на административните съдилища;

4. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;

5. изтъкнати специалисти от правната теория и практика.

(Предишна ал. 2 - изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на правосъдието по право участва в работата на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, като изразява становище.

(3) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Председателят на Върховния административен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Искания за произнасяне с тълкувателни решения могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и неговият заместник при Върховната административна прокуратура, омбудсманът, министърът на правосъдието, председателите на административните съдилища, председателят на Висшия адвокатски съвет и съдебните състави на Върховния административен съд по конкретни дела.

(2) Искания за произнасяне с тълкувателни постановления могат да правят органите по ал. 1 и страните по дела, по които има влезли в сила противоречиви съдебни решения и определения.

(3) Тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

(4) Тълкувателните решения служат за ръководство на съдилищата и административните органи.


Чл. 98. Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд заседава, ако присъстват най-малко две трети от тях. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, а при издаване на тълкувателни решения - с обикновено мнозинство от общия брой на всички съдии.


Чл. 98а. (Нов - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) (1) Общото събрание на всяка от колегиите се състои от съдиите в тях.

(2) Общото събрание заседава, ако присъстват най-малко две трети от съдиите от колегията. Решенията се вземат с обикновено мнозинство.


Чл. 99. (1) Пленумът се състои от всички съдии от Върховния административен съд.

(2) Пленумът заседава, когато присъстват най-малко две трети от лицата по ал. 1. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите.

(3) Пленумът на Върховния административен съд:

1. (доп. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) определя броя и състава на колегиите и отделенията на Върховния административен съд;

2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния административен съд;

3. определя за срок от две години съдиите от своя състав, които ще извършват ревизии на съдиите при Върховния административен съд.


Чл. 100. (1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Председателят на Върховния административен съд:

1. осъществява организационно ръководство на работата на Върховния административен съд и го представлява;

2. свиква и ръководи заседанията на общото събрание на съдиите и на пленума на Върховния административен съд;

3. прави предложения за издаване на тълкувателни решения;

4. (изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) предлага на пленума, съвместно със своите заместници, разпределението на съдиите по колегии и отделения;

5. назначава и освобождава служителите в съда;

6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявена за противоконституционна относно думите "на министъра на правосъдието" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) изготвя годишен доклад за дейността на Върховния административен съд;

7. (нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Министерството на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата в установените срокове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Председателят на Върховния административен съд изготвя обобщен годишен доклад за дейността на административните съдилища и го внася в Народното събрание не по-късно от 31 март. Докладът се предоставя и на Висшия съдебен съвет.


Глава пета.
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАНИЯ

Чл. 101. (1) Съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания с изключение на предвидените в закона случаи.

(2) Съдиите са длъжни да обявяват актовете си по установения в закона ред и срок.


Чл. 102. (1) Заседанията се провеждат в съдебната сграда в седалището на съда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Съдебни заседания могат да се провеждат извън седалището на съда. Разпореждане за това прави председателят на съда.

(3) Съдиите и прокурорите заседават в тоги.

(4) Военните съдии, прокурори и следователи работят във военна униформа.

(5) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Съдебните заседатели заседават с облекло, определено с наредбата по чл. 51.


Чл. 103. (1) Съдебното заседание се ръководи от председателя на състава, който следи за реда, и неговите разпореждания са задължителни за всички лица в залата.

(2) Председателят на състава може да санкционира нарушителите на реда съобразно процесуалния закон.


Чл. 104. Председател на състава е най-старшият съдия между членовете му съобразно разпоредбите за старшинството по този закон.


Чл. 105. (1) Съдебният език е българският.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Когато участник в процеса не владее български език, съдът назначава преводач. Разноските за преводача по наказателни дела от общ характер и по административни дела за предоставяне статут на бежанец са за сметка на съда.


Чл. 106. Протоколите се изготвят на български език, но ако някои фрази или думи на чужд език имат особено значение за делото, може да се позволи вписването им в протокола.


Глава шеста.
КЛЕТВА

Чл. 107. Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: "Заклевам се в името на народа да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!"


Чл. 108. Всеки прокурор и следовател при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: "Заклевам се в името на народа да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя служебната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!"


Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Всеки държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: "Заклевам се в името на народа да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно и добросъвестно служебните си задължения, да пазя тайната на поверените ми дела, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!"


Чл. 110. (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Клетвата се полага пред съдиите, прокурорите и следователите при съответния орган на съдебната власт. След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.

(2) Лицата, отказали да положат клетва, не могат да встъпят в длъжност.


Глава седма.
ПРОКУРАТУРА

Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Главният прокурор ръководи прокуратурата, подпомаган от своите заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура.

(3) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Главният прокурор издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата.


Чл. 112. Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички - на главния прокурор.


Чл. 113. (1) (Отм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.).

(2) Военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.).


Чл. 114. (1) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Той може да сезира Конституционния съд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Главният прокурор и заместниците му могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако подлежат на съдебен контрол.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Главният прокурор организира и разпределя работата на своите заместници, назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., обявена за противоконституционна с РКС № 1 от 1999 г. относно думите "това е предвидено в закон" - ДВ, бр. 6 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Главният прокурор има право да възлага свои правомощия на своите заместници при Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура, когато това е предвидено в закон.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Ръководителите на останалите прокуратури организират и ръководят работата им, назначават и освобождават служителите в тях.

(6) (Нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.

(7) (Нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявена за противоконституционна относно думите "на министъра на правосъдието" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Главният прокурор изготвя годишен доклад за дейността на прокуратурата.


Чл. 114а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Главният прокурор всяка година не по-късно от 31 март внася в Народното събрание обобщен доклад за дейността на прокуратурата и разследващите органи. Докладът се предоставя и на президента, Министерския съвет и Висшия съдебен съвет.

(2) Административните ръководители на районната и окръжната прокуратура ежегодно предоставят на главния прокурор информация за разследванията. Редът за предоставянето на информацията за разследванията, проведени от дознатели, се определя със съвместна инструкция на главния прокурор и министъра на вътрешните работи.


Чл. 115. (1) Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори.

(2) Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури извършват ревизии и контролират работата на прокурорите в непосредствено по-ниските по степен прокуратури.

(3) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) В края на всяко шестмесечие районните, окръжните, апелативните прокуратури, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и главният прокурор изготвят и предоставят на съдебния инспекторат в Министерството на правосъдието информация за образуването и движението на преписките.


Чл. 116. (1) (Доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, освен ако подлежат на съдебен контрол.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) По-горестоящият по длъжност прокурор може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, писмено да спира и да отменя разпорежданията им в определените от закона случаи.

(3) Писмените разпореждания на съответния по-горестоящ по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори.

(4) (Нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.).

(5) (Нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.).


Чл. 117. При осъществяване на своята дейност прокурорите са независими от съда.


Чл. 118. Прокуратурата следи за спазване на законността, като:

1. (нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;

2. (нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) може да извършва разследване;

3. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., предишна т. 1 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) привлича по установените в закона ред и срок към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;

4. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) упражнява надзор при изпълнението на наказателните и други принудителни мерки;

5. (доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и за възстановяване в бързи и неотложни случаи на самоуправно нарушени права;

6. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) в предвидените от закона случаи участва в граждански и административни дела.


Чл. 118а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) В изпълнение на функцията по чл. 118, т. 3 прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор.

(2) Когато участието на наблюдаващия прокурор при разглеждане на делото в съдебно заседание е невъзможно поради уважителни причини, по-горестоящият прокурор определя друг прокурор, който да го замести.

(3) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г.) Съответният районен прокурор дава ежегодно писмено становище за работата на дознателя, като изпраща препис от него на главния дознател.


Чл. 119. (1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:

1. да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали;

2. да извършва лични проверки;

3. да възлага на съответни органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали;

4. да призовава граждани, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;

5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за вземане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;

6. да взема всички предвидени от закона мерки при наличие на данни, че може да се извърши престъпление от общ характер или друго закононарушение.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за длъжностните лица и за гражданите.

(3) Държавните органи, организации и длъжностни лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.

(4) В рамките на своята компетентност прокурорът може да дава задължителни разпореждания на полицията.

(5) Прокурорът протестира и иска отменяне или изменяне на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени в закона. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган.

(6) При упражняване на надзора за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане прокурорът може:

1. да посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата;

2. да разговаря насаме със задържаните или настанените;

3. да разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени в закон;

4. да нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития.

(7) За отстраняване и предотвратяване на нарушенията по ал. 6 прокурорът:

1. освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки;

2. дава задължителни писмени разпореждания за отстраняване на констатирани нарушения;

3. спира изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и иска отменяването им по съответния ред.


Чл. 120. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) При служебна необходимост апелативните прокурори и окръжните прокурори - за своите райони, и главният прокурор - за цялата страна, могат да командироват прокурори при условията на чл. 55, 62, 70, 78, 83 и 94.


Глава осма.
СЛЕДСТВЕНИ СЛУЖБИ

Чл. 121. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Следователите извършват разследване по наказателни дела в предвидените от закона случаи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

(3) При изпълнение на задълженията си следователите осъществяват процесуално ръководство на органите, натоварени с отделни процесуални задачи или функции в наказателното производство.


Чл. 122. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) Следствените служби в Република България са Националната следствена служба и окръжните следствени служби. В София има Столична следствена служба с компетентност на окръжна следствена служба.

(2) Националната следствена служба е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.

(3) В Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване в други случаи, предвидени в закон.

(4) В следствените служби могат да се създават отделения за разследване на определени дела, както и помощни звена за осигуряване на следствената дейност.

(5) Националната следствена служба се ръководи от директор, който:

1. представлява Националната следствена служба;

2. внася във Висшия съдебен съвет проект за бюджет на следствените служби;

3. разпределя делата на следователите в Националната следствена служба и работата на помощните отдели;

4. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) осъществява организационно, административно и методическо ръководство на следователите и служителите от Националната следствена служба и окръжните следствени служби;

5. назначава и освобождава от длъжност служителите от Националната следствена служба;

6. командирова при служебна необходимост следователи и служители от Националната следствена служба и окръжните следствени служби;

7. (отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)

8. координира дейността на следствените служби при разследването и взаимодействието им с други държавни органи;

9. изисква, анализира и обобщава информация от следствените служби и отдели за състоянието и ефективността на тяхната дейност и предприема мерки за нейното подобряване и усъвършенстване;

10. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) изготвя годишен доклад за дейността на всички следствени служби и го изпраща на главния прокурор за включване в обобщения годишен доклад;

11. (нова - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) в края на всяко полугодие подготвя и предоставя на съдебния инспекторат по чл. 35б към министъра на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)


Чл. 123. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Окръжните следствени служби са юридически лица на бюджетна издръжка. Те осъществяват разследването по всички дела, с изключение на делата от компетентността на Националната следствена служба.

(2) В окръжните следствени служби могат да се създават следствени отделения на териториален принцип и по видове дела, както и помощни звена.

(3) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Окръжните следствени служби се състоят от следователи и младши следователи.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Окръжните следствени служби се ръководят от директори, които:

1. представляват следствените служби и отговарят за дейността им;

2. внасят проект за бюджет на службата в Националната следствена служба;

3. осъществяват общо организационно, административно и методическо ръководство на следствената служба;

4. разпределят делата между следователите и работата на служителите и ги командироват при служебна необходимост;

5. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) правят предложения по чл. 30, ал. 1, т. 14;

6. назначават и освобождават от длъжност служителите от окръжната следствена служба;

7. изготвят шестмесечен и годишен доклад за дейността на следствената служба, които изпращат на директора на Националната следствена служба;

8. (изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) в края на всяко шестмесечие подготвят и предоставят на Съдебния инспекторат на Министерството на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата.

(Предишна ал. 4 - изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)


Чл. 123а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2004 г.) При служебна необходимост директорът на Националната следствена служба командирова следователи и служители от Националната следствена служба и от окръжните следствени служби, а директорът на окръжната следствена служба - следователи, младши следователи и служители от съответната окръжна следствена служба.


Глава девета.
СТАТУТ НА СЪДИИТЕ, ПРОКУРОРИТЕ И СЛЕДОВАТЕЛИТЕ

Раздел I.
Назначаване

Чл. 124. (1) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет, въз основа на което се издава съответен акт от административния ръководител по чл. 30, ал. 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Назначените на длъжностите по ал. 1 във военните съдилища се приемат на кадрова военна служба и им се присвоява офицерско звание.


Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Съдийските, прокурорските и следователските длъжности са:

1. председател на отделение във Върховния касационен съд, председател на отделение във Върховния административен съд, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура, завеждащ отдел във Върховната административна прокуратура и ръководител на отдел в Националната следствена служба;

2. съдия във Върховния касационен съд, съдия във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура, прокурор във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба;

3. съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура;

4. (нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) съдия в административен съд;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) младши съдия, младши прокурор и младши следовател.


Чл. 125а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Административните ръководители на органите на съдебната власт са:

1. председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба;

2. председателят на апелативния и на военно-апелативния съд, апелативният и военно-апелативният прокурор;

3. (нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) председателят на административния съд;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) председателят на окръжния и на военния съд, окръжният и военно-окръжният прокурор и директорът на окръжна следствена служба;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) председателят на районния съд и районният прокурор.

(2) В своята дейност административните ръководители се подпомагат от заместници, определени от Висшия съдебен съвет.

(3) Административният ръководител във всички случаи на отсъствие възлага с писмена заповед на един от заместниците си да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил свой заместник, функциите му се изпълняват от един от заместниците му по старшинство.

(4) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават за срок 7 години по предвидения в закона ред без право на повторно избиране. Едновременно с ръководните си функции те изпълняват и възложени им от Конституцията и законите правомощия по осъществяване на съдебната власт.

(5) Административните ръководители, с изключение на тези по ал. 4, се назначават на съответната ръководна длъжност за срок 5 години по предвидения в закона ред с право на повторно назначаване.

(6) При предсрочно прекратяване на мандат на административен ръководител на негово място се назначава друго лице, чийто мандат започва да тече от датата на встъпването му в длъжност. До встъпването в длъжност на нов административен ръководител неговите функции се изпълняват от определен от Висшия съдебен съвет заместник.

(7) (Обявена за противоконституционна с РКС № 4 от 2004 г. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Заместниците на административните ръководители се назначават за срока на мандата, по време на който съответният ръководител изпълнява длъжността си.

(8) (Изр. второ обявено за противоконституционно с РКС № 1 от 2006 г. - ДВ, бр. 23 от 2006 г.) Мандатът на административния ръководител започва от датата на встъпване в длъжност. До встъпването в длъжност на нов административен ръководител досегашният продължава да изпълнява длъжността.


Чл. 125б. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) За административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, и за негов заместник се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж по чл. 127 за съответния орган на съдебната власт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Съдия, прокурор или следовател може да бъде назначен за административен ръководител или за негов заместник в органите на съдебната власт.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) За административен ръководител може да бъде назначено и лице, което не заема длъжност съдия, прокурор или следовател, при условията на чл. 127г или чл. 127д, като при необходимост Висшият съдебен съвет открива бройка в съответния орган на съдебната власт.


Чл. 125в. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Директорът на Националната следствена служба, административните ръководители по чл. 125а, ал. 1, т. 2 - 5, както и заместниците на административните ръководители по чл. 125а, ал. 1 се освобождават при:

1. изтичане на мандата;

2. навършване на 65-годишна възраст;

3. подаване на оставка;

4. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

5. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си в продължение на повече от 6 месеца;

6. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;

7. възстановяване на незаконно освободения на длъжност.

(2) Административен ръководител или негов заместник по ал. 1, който е освободен като съдия, прокурор или следовател в случаите по чл. 131, ал. 1, т. 5, 6 и 7, се освобождава и от заеманата административна длъжност.

(3) В случаите по ал. 1, т. 1, 3, 5 и 7 административният ръководител или неговият заместник запазват длъжността си като съдия, прокурор или следовател по чл. 125 и статута си на несменяем.


Чл. 125г. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Предложение за освобождаване от длъжност на административен ръководител, както и на негов заместник, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се прави в писмена форма:

1. не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или навършване на 65-годишна възраст;

2. в срок три дни от узнаването на обстоятелствата по чл. 125в, ал. 1, т. 3 - 7.


Чл. 126. (1) (Предишен текст на чл. 126 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) За съдия, прокурор и следовател може да бъде назначено лице, което има само българско гражданство и отговаря на следните изисквания:

1. да е завършило висше юридическо образование;

2. да е преминало изискуемия стаж и да е придобило юридическа правоспособност;

3. (доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) да не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано;

4. да притежава необходимите нравствени и професионални качества.

(2) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Преценката по ал. 1, т. 4 се прави в съответствие с правилата за професионална етика за съдиите, прокурорите и следователите.


Чл. 127. (Доп. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) За съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба, се назначава лице, което има най-малко две години стаж.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) За съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура, се назначава лице което има най-малко 5 години стаж.

(3) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За съдия в административен съд се назначава лице, което има най-малко 5 години стаж или поне 3 години като младши съдия в административен съд.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор при Върховната касационна прокуратура и при Върховната административна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба се назначава лице, което има най-малко 12 години стаж.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 03.08.2002 г. относно заличаването на думите "и правоспособност") За стаж по ал. 1 - 5 се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят на длъжност "съдебен помощник" във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, "прокурорски помощник" във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура, "дознател" в системата на Министерството на вътрешните работи или "дознател" в Министерството на отбраната.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Изискванията по ал. 4 се прилагат и за ръководителите на окръжните съдилища, прокуратури и следствени служби, а изискванията по ал. 5 се прилагат за ръководителите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, на апелативните съдилища, на апелативните прокуратури и на Националната следствена служба.

(7) (Отм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.)


Чл. 127а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Назначаването на младши съдии, младши прокурори и младши следователи се извършва след провеждане на конкурс.

(2) Планирането на назначенията на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи се извършва за всяка следваща календарна година от Висшия съдебен съвет по предложение на ръководителите на съответните органи на съдебната власт.

(3) Планираните щатни бройки за младши съдии, младши прокурори и младши следователи не могат да се променят след обявяването на конкурса.

(4) Конкурсът се провежда не по-малко от веднъж годишно и не по-късно от три месеца след обявяването му.


Чл. 127б. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Свободните длъжности в органите на съдебната власт и срокът за кандидатстване за тях се обнародват в "Държавен вестник" и се обявяват в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в Интернет.

(2) При назначаване, повишаване или преместване на съдии, прокурори и следователи, както и при първоначално постъпване в органите на съдебната власт се провежда конкурс.

(3) Конкурсът се провежда централизирано, но не по-малко от два пъти годишно.


Чл. 127в. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Конкурсът се обявява с решение на Висшия съдебен съвет, което се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в Интернет и съдържа:

1. броя и вида на длъжностите, както и органите на съдебната власт, за които те се отнасят;

2. датата, часа и мястото на провеждане на конкурса.

(2) Кандидатите подават документи за участие в конкурса в съда, прокуратурата или следствената служба, за която е обявена свободната длъжност.

(3) В конкурса могат да участват лица, които отговарят на изискванията на чл. 126 и 127 за съответната длъжност.

(4) Административният ръководител на съда, прокуратурата или следствената служба, за която е обявена свободната длъжност, представя на Висшия съдебен съвет списък и документите на всички кандидати.

(5) Конкурсът се провежда от конкурсни комисии, които се състоят от председател, четирима редовни и двама резервни членове. В състава на редовните членове на комисията участва поне едно хабилитирано лице по правни науки. Поименният състав на всяка комисия се определя с решение на Висшия съдебен съвет. Членовете на комисията са с ранг, равен или по-висок от ранга на обявената свободна длъжност.


Чл. 127г. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Конкурсът за младши съдии, младши прокурори, младши следователи, съдии в районен, окръжен и административен съд, прокурори в районна и окръжна прокуратура и следователи включва писмен и устен изпит.

(2) Писменият изпит се състои в решаване на казус в съответния правен отрасъл.

(3) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите според резултатите от тяхното представяне, като балът на всеки кандидат е сбор от оценката от писмения и устния изпит.

(4) Председателят на конкурсната комисия внася предложение пред Висшия съдебен съвет за назначаване на кандидатите, които са издържали конкурса.


Чл. 127д. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Конкурсът за съдии в апелативен съд, Върховния касационен съд и Върховния административен съд, прокурори в апелативна прокуратура, Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура, както и за следователи в Националната следствена служба се провежда по документи и събеседване.

(2) Кандидатите представят:

1. заявление за участие;

2. кадрова справка от ръководителя на съответния орган или организация, а ако няма такъв - от самия кандидат;

3. оценка от ръководителя на съответния орган или организация, ако има такъв;

4. документи, които удостоверяват, че са изпълнени изискванията на чл. 126 и 127;

5. последното решение за атестация - за кандидатите от органите на съдебната власт;

6. справка от съдебния инспекторат за направени проверки за последните три години - за кандидатите от органите на съдебната власт;

7. други документи, които удостоверяват притежаването на научна степен, научно звание или придобита квалификация.

(3) Комисията класира кандидатите въз основа на представените документи и събеседването.

(4) Председателят на конкурсната комисия внася предложение пред Висшия съдебен съвет за назначаване на кандидатите, които са издържали конкурса.


Чл. 127е. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2004 г., предишен чл. 127в - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Всеки кандидат може да обжалва законосъобразността на конкурса пред Висшия съдебен съвет в 7-дневен срок от обявяването на класирането.

(2) Решението на Висшия съдебен съвет по ал. 1 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението. Върховният административен съд разглежда делото в тричленен състав и неговото решение е окончателно.


Чл. 127ж. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2004 г., предишен чл. 127г - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Редът за провеждане на конкурсите се определя с наредба на Висшия съдебен съвет.

(2) Администрацията на Висшия съдебен съвет организира провеждането на конкурсите.


Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на Република България по предложение на Висшия съдебен съвет.


Раздел II.
Несменяемост и несъвместимост

Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Съдия, прокурор или следовател става несменяем след навършване на 5-годишен стаж и след положително атестиране с решение на Висшия съдебен съвет. В този стаж се включва и прослуженото време като младши съдия, младши прокурор или младши следовател.

(2) Предложение за атестиране и придобиване статут на несменяемост от съдия, прокурор или следовател може да прави административният ръководител по чл. 30, ал. 1, както и заинтересуваният съдия, прокурор или следовател.

(3) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжност съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по чл. 131, ал. 1, т. 2, 4, 7, 8 и 9.


Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат командировани за повече от три месеца в една календарна година без писменото им съгласие.

(2) Бременни и майки с деца до тригодишна възраст не могат да бъдат командировани без изричното им писмено съгласие.

(3) За времето, през което съдия, прокурор или следовател е командирован за изпълнение на длъжност, която е по-висока от заеманата от него длъжност, той получава съответното по-високо възнаграждение.


Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Съдиите, прокурорите и следователите се освобождават от длъжност при:

1. навършване на 65-годишна възраст;

2. подаване на оставка;

3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;

5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;

6. решение на Висшия съдебен съвет, с което се отказва придобиване статут на несменяемост;

7. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 132, ал. 1;

8. завръщане на замествания;

9. възстановяване на работа в случаите на незаконно уволнение.

(2) Несменяемите съдии, прокурори и следователи се освобождават от длъжност само на основанията, посочени в ал. 1, т. 1 - 5 и 7.

(3) Съдиите, прокурорите и следователите, които заемат длъжност в органите на съдебната власт, след като са били пенсионирани, се освобождават с назначаването на лице на постоянна длъжност.


Чл. 131а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявен за противоконституционeн с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) (1) Когато съответният орган по чл. 30 или председателстващият Висшия съдебен съвет установи, че несменяем съдия, прокурор или следовател вече не притежава необходимите качества за изпълнение на професионалните си задължения, той внася предложение във Висшия съдебен съвет за понижаване на този съдия, прокурор или следовател на друга съответна длъжност в същото населено място за срок от шест месеца до три години, която не може да бъде с повече от две степени по-ниска от заеманата длъжност. Такова предложение може да се прави и по искане на повече от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.

(2) Висшият съдебен съвет определя от своя състав комисия за извършване на проверка по ал. 1, на която възлага да изясни определени обстоятелства, свързани с преценка на качествата за изпълнение на професионалните задължения.

(3) Относно производството по ал. 1 и 2 се прилагат съответно правилата по чл. 173, 176, 177 и 181.

(4) Висшият съдебен съвет взема решение за понижаването на съдията, прокурора или следователя с мнозинство повече от половината от членовете на Висшия съдебен съвет при тайно гласуване.

(5) Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд от понижения съдия, прокурор или следовател, от вносителя на предложението, от всеки член на Висшия съдебен съвет и от председателстващия Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от деня на заседанието, в което то е обявено - за присъствалите на това заседание, а в останалите случаи - от датата на съобщението за решението.

(6) За производството пред Върховния административен съд се прилагат Законът за Върховния административен съд и чл. 181 и 182.

(7) Потвърденото решение на Висшия съдебен съвет се изпълнява в 14-дневен срок от съобщението за решението на Върховния административен съд.

(8) Неизпълнението в срока по ал. 7 на потвърденото от Върховния административен съд решение на Висшия съдебен съвет по причина, за която отговаря пониженото лице, се счита за подаване на оставка по чл. 131, ал. 1, т. 2.

(9) Когато обжалваното решение е отменено и решението на съда е влязло в сила, съдията, прокурорът или следователят се възстановява в 14-дневен срок от подаване на молба за възстановяване до Висшия съдебен съвет.


Чл. 132. (1) Съдиите, прокурорите и следователите, докато заемат длъжността си, не могат:

1. да бъдат народни представители, министри, заместник-министри, кметове и общински съветници;

2. (доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) да упражняват адвокатска професия и да извършват адвокатска дейност;

3. да заемат изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи;

4. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) да упражняват търговска дейност като еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, да бъдат управители или да участват в надзорни, управителни или дирекционни съвети, контролни органи на търговски дружества и кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;

5. (изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) да извършват услуги по граждански договор с държавни, обществени организации, търговски дружества, кооперации, физически лица и еднолични търговци, с изключение на научна и преподавателска дейност, участие в подготовката на проекти на нормативни актове, както и за упражняване на авторски права.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При преустановяване на длъжността лицата по ал. 1, т. 1 подали молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на освобождаването им, се възстановяват на заеманата длъжност в органите на съдебната власт, като времето, прекарано на длъжност по ал. 1, т. 1, се зачита за стаж по чл. 127, ал. 1 - 6.


Раздел III.
Права и задължения

Чл. 133. Съдиите, прокурорите и следователите могат да искат съдействие при осъществяване на своите правомощия от всички държавни органи, длъжностни лица, организации и граждани, които са длъжни да им го оказват.


Чл. 133а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Административният ръководител по чл. 30, ал. 1 или министърът на правосъдието може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните и апелативните съдилища, на прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури, на следователите от Националната следствена служба и от окръжните следствени служби за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата, за което уведомява Висшия съдебен съвет.


Чл. 134. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

(2) В случаите по ал. 1 срещу съдиите, прокурорите и следователите не може да бъде повдигнато обвинение без разрешение на Висшия съдебен съвет.

(3) Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат задържани освен за тежко престъпление, и то с разрешение на Висшия съдебен съвет. Разрешение за задържане не се изисква при заварено тежко престъпление.

(4) За даване на разрешение по ал. 2 и 3 се прави мотивирано искане до Висшия съдебен съвет от главния прокурор или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.


Чл. 135. (1) (Предишен текст на чл. 135 - ДВ, бр. 74 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)

(2) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Съдиите, прокурорите и следователите декларират доходите и имуществото си в Сметната палата при назначаването им и всяка година най-късно до 31 май за предходната календарна година, както и при освобождаването им, при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.

(3) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Висшият съдебен съвет предоставя на Сметната палата информация за лицата, заемащи съдийски, прокурорски и следователски длъжности по чл. 125, както и за промените в тяхното служебно положение.


Чл. 136. (1) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието при решаването на делата.

(2) Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.


Чл. 137. Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени.


Чл. 138. Съдиите, прокурорите и следователите нямат право да дават правни консултации.


Чл. 139. (1) (Предишен текст на чл. 139, изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба получават основно месечно възнаграждение, равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт.

(3) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Висшия съдебен съвет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Съдия, прокурор или следовател, който изпълнява служебните си задължения в почивни и празнични дни, по разпореждане на съответния ръководител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет.


Чл. 139а. (Нов - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) На съдиите, прокурорите и следователите се изплаща всяка година сума за тога или облекло в размер две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера, която не се облага с данък.


Чл. 139б. (1) (Нов - ДВ, бр. 133 от 1998 г., предишен текст на чл. 139б - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) В бюджета на съдебната власт всяка година се предвиждат средства за изграждане на ведомствен жилищен фонд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявена за противоконституционна с РКС № 11 от 2002 г. - ДВ, бр. 110 от 2002 г.) На съдиите, прокурорите и следователите се осигурява здравно обслужване и условия за отдих при условия и по ред, определени от Министерския съвет.


Чл. 139в. (1) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.

(2) (Нов - ДВ, бр. 133 от 1998 г., предишен текст на чл. 139в - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Съдиите, прокурорите и следователите задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.


Чл. 139г. (Нов - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж като съдия, прокурор или следовател при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото години има прослужени в органите на съдебната власт, но не повече от 20 брутни месечни възнаграждения.

(2) Съдия, прокурор или следовател няма право на обезщетението по ал. 1 в случите на освобождаване от длъжност на основание чл. 131, ал. 1, т. 3 и 5.

(3) В случаите на повдигнато обвинение за умишлено престъпление или на образувано дисциплинарно производство поради тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на съдебната власт, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство.

(4) При последващо освобождаване от длъжност от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното освобождаване.

(5) При смърт на съдия, прокурор или следовател обезщетението по ал. 1 се изплаща на наследниците му.


Чл. 139д. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Незаконно уволнен съдия, прокурор или следовател при възстановяване има право на обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за времето, през което не е заемал длъжността, но не за повече от десет месеца. Размерът на обезщетението се определя въз основа на възнаграждението за заеманата длъжност към момента на влизане в сила на решението за признаване на уволнението за незаконно.


Чл. 139е. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) Съдия, прокурор или следовател, преназначен на друга длъжност, свързана с промяна на населеното място, има право да получи от бюджета на съответния орган на съдебната власт:

1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;

2. разноските по пренасяне на покъщнината му;

3. обезщетение в размер на дължимото възнаграждение за дните на пътуването и за още два дни.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато промяната на населеното място е свързана с наложено дисциплинарно наказание.


Раздел IV.
Временно отстраняване от длъжност

Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Когато, извън случаите по чл. 134, ал. 1, срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер, Висшият съдебен съвет може временно да го отстрани от длъжност до приключване на наказателното производство. Искането за временно отстраняване от длъжност се прави от главния прокурор или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.

(2) При повдигнато обвинение срещу съдия, прокурор или следовател в случаите на чл. 134, ал. 1 Висшият съдебен съвет го отстранява временно от длъжност до приключване на наказателното производство.


Чл. 141. Когато наказателното производство бъде прекратено или завърши с оправдателна присъда, отстраненият от работа се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода от отстраняването му.


Раздел V.
Повишаване на място

Чл. 142. (1) (Предишен текст на чл. 142, изм. и доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2030 г.) Съдиите, прокурорите и следователите, могат да бъдат повишавани на място в ранг и заплата при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако са прослужили на съответната или приравнена длъжност най-малко три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Съдия, прокурор, следовател, който отговаря на изискванията по ал. 1, може да поиска да бъде повишен в ранг и заплата чрез лицата по чл. 30 или направо от Висшия съдебен съвет.

(3) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Повишаването в ранг и заплата на съдиите, прокурорите и следователите се извършва след атестация при условията и по реда на чл. 30б.

(4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)


Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., предишен текст на чл. 143 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Установяват се следните рангове за съдиите, прокурорите и следователите:

1. съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;

2. съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба;

3. съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура и следовател в Националната следствена служба;

4. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и ръководител на отдел в Националната следствена служба;

5. председател на отделение във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд и завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура.

(2) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицата на длъжност съдия в административен съд придобиват рангове "съдия в апелативен съд", "съдия във Върховния административен съд" и "председател на отделение във Върховния административен съд" при условията на чл. 142, ал. 1.


Чл. 144. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., измененията от бр. 74 от 2002 г. обявени за противоконституционни с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Еднократното повишаване на място се извършва съобразно ранговете на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 143 до два по-горни ранга включително.


Чл. 145. Освободените от длъжност, с изключение на тези поради наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, съдии, прокурори и следователи при последващо назначение запазват ранга, който са имали при напускането.


Чл. 146. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Старшинството на съдиите, следователите и прокурорите се определя:

1. от ръководната функция, която изпълняват в съответния съд, прокуратура или следствена служба;

2. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) при равен ранг - от продължителността на прослуженото време по чл. 127, ал. 6, а за военните - от военното звание;

3. при равни длъжност, ранг и военно звание - от продължителността на прослуженото време на същата длъжност.


Глава десета.
МЛАДШИ СЪДИИ, МЛАДШИ ПРОКУРОРИ, МЛАДШИ СЛЕДОВАТЕЛИ, СЪДЕБНИ ПОМОЩНИЦИ И ПРОКУРОРСКИ ПОМОЩНИЦИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 74 ОТ 2002 Г., ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 29 ОТ 2004 Г., ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 39 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2006 Г.)

Чл. 147. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) За младши съдия, младши прокурор и младши следовател може да бъде назначено лице, което отговаря на изискванията по чл. 126 и е издържало конкурса по чл. 127а, ал. 1.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи се назначават от Висшия съдебен съвет за срок от две години, който може да бъде продължен с още шест месеца. Овакантените щатни бройки не могат да се трансформират.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Младшите съдии се назначават в окръжен или военен съд. Младшите прокурори се назначават в районна или в окръжна и военна прокуратура. Младшите следователи се назначават в окръжна следствена служба.

(4) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Младшите съдии при административните съдилища се назначават от Висшия съдебен съвет за срок 3 години, който може да бъде продължен с още една година.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Младшите съдии при встъпването си в длъжност полагат клетвата по чл. 107, а младшите прокурори и младшите следователи - клетвата по чл. 108.

(6) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) На назначените по установения ред младши съдии, младши прокурори и младши следователи ръководителят на съответния съд, прокуратура или следствена служба определя със заповед съдия, прокурор или следовател наставник, който наблюдава и подпомага професионалното им развитие.


Чл. 148. (1) Младшите съдии участват като членове при разглеждането на дела в състав от съдии. В състава може да участва само един младши съдия.

(2) Младшите съдии и младшите прокурори след прослужване на една година могат да бъдат командировани да изпълняват съдийска или прокурорска длъжност съответно в районен съд и прокуратура.

(3) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) След изтичане на срока по чл. 147, ал. 2, младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи се назначават на длъжност районен съдия, прокурор в районна прокуратура или следовател в окръжна следствена служба.


Чл. 148а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Съдебните помощници във Върховния касационен съд и Върховния административен съд се назначават от съответния председател след провеждане на конкурс. Те подпомагат съдиите в тяхната дейност.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Прокурорските помощници във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура се назначават от главния прокурор след провеждане на конкурс. Те подпомагат прокурорите в тяхната дейност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Конкурсът за съдебни и прокурорски помощници се провежда по правилата на чл. 127а, 127б, 127в и 127г.

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Кандидатите се назначават по реда на класирането им от конкурсната комисия.


Глава единадесета.
ДЪРЖАВНИ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 43 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.09.2005 Г.)

Чл. 149. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) В районните съдилища има държавни съдебни изпълнители.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) В районните съдилища, където няма държавен съдебен изпълнител, функциите на държавния съдебен изпълнител се изпълняват от районен съдия, определен от председателя на съответния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.


Чл. 150. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Държавен съдебен изпълнител може да стане лице, което отговаря на условията по чл. 126.

(2) Държавният съдебен изпълнител се назначава от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.

(3) Конкурсът се насрочва със заповед на министъра на правосъдието, с която се определят условията и редът за провеждане на конкурса. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник", обявява се на достъпно място в съответния районен съд и се огласява чрез Интернет от Министерството на правосъдието.

(4) Министърът на правосъдието определя състава на конкурсната комисия.

(5) В случай че е налице единствен кандидат, който е работил като държавен съдебен изпълнител повече от 5 години, той се назначава на длъжност без конкурс.

(6) Министърът на правосъдието по искане на държавен съдебен изпълнител, който е прослужил на длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища.

(7) Броят на държавните съдебни изпълнители се определя от министъра на правосъдието.


Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Държавният съдебен изпълнител при встъпване в длъжност полага клетвата по чл. 109. Прилага се разпоредбата на чл. 110.


Чл. 152. (1) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Държавният съдебен изпълнител се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието:

1. (нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) при пенсиониране;

2. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) по собствено желание;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) при дисциплинарно нарушение;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) при осъждане за извършено престъпление от общ характер;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 133 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) при трайна невъзможност да изпълнява служебните си задължения за повече от една година;

6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност държавен съдебен изпълнител, срещу когото е възбудено наказателно преследване за престъпление от общ характер. Ако отстраняването е било неоснователно, се прилагат разпоредбите на чл. 141.

(3) Последиците на ал. 2, изречение второ не настъпват, ако наказателната отговорност е отпаднала на основание чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс и поради давност или амнистия, както и когато е установено, че временно отстраненият е извършил дисциплинарно нарушение, за което е освободен от длъжност.


Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) В съдебно-изпълнителните райони с двама или повече държавни съдебни изпълнители единият от тях се назначава от министъра на правосъдието за ръководител, като за това получава допълнително възнаграждение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) При отсъствие на ръководителя той се замества от държавен съдебен изпълнител, определен от председателя на районния съд.


Чл. 154. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Когато длъжността не е заета или назначеният държавен съдебен изпълнител е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг държавен съдебен изпълнител от същия съд, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на негово място държавен съдебен изпълнител от друг съдебен район.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) При необходимост министърът на правосъдието може да командирова държавен съдебен изпълнител извън района на окръжния съд.


Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) При изпълнение на длъжността си държавният съдебен изпълнител носи особен знак, определен от министъра на правосъдието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на държавния съдебен изпълнител при изпълнение на служебните му задължения.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Държавният съдебен изпълнител може да поиска съдействие, а органите на полицията са длъжни да го окажат веднага, ако противозаконно се пречи на изпълнение на служебните му задължения.


Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) За доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения след прослужени шест години министърът на правосъдието може да определи на държавен съдебен изпълнител заплата до тази на съдия от окръжен съд по предложение на председателя на съответния съд.


Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)


Чл. 157а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) На държавните съдебни изпълнители се изплаща всяка година сума за облекло в размер две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Задължителните обществено и здравно осигуряване на държавните съдебни изпълнители и застраховането им срещу злополука се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение на държавните съдебни изпълнители се изплаща обезщетение при условията на чл. 139г.


Глава дванадесета.
СЪДИИ ПО ВПИСВАНИЯТА (Загл. изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.)

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) (1) В районните съдилища има съдия по вписванията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г.) Съдията по вписванията:

1. разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения;

2. извършва нотариални и други действия, предвидени в закон.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) В районните съдилища, където няма съдия по вписванията или той е възпрепятстван, функциите му се изпълняват от районния съдия, за което се уведомява министърът на правосъдието.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Министърът на правосъдието може да възложи на държавен съдебен изпълнител от същия съд да изпълнява функции и на съдия по вписванията.


Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Съдия по вписванията може да извършва действия само в своя район.


Чл. 160. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Съдия по вписванията може да стане лице, което отговаря на условията по чл. 126.

(2) Съдията по вписванията се назначава от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.

(3) Конкурсът се насрочва със заповед на министъра на правосъдието, с която се определят условията и редът за провеждане на конкурса. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник", обявява се на достъпно място в съответния районен съд и се огласява чрез Интернет от Министерството на правосъдието.

(4) Министърът на правосъдието определя състава на конкурсната комисия.

(5) В случай че е налице единствен кандидат, който е работил като съдия по вписванията повече от 5 години, той се назначава на длъжността без конкурс.

(6) Министърът на правосъдието по искане на съдия по вписванията, който е прослужил на длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища.

(7) В службите по вписванията с повече от един съдия по вписванията министърът на правосъдието назначава един от тях за ръководител.

(8) Броят на съдиите по вписванията се определя от министъра на правосъдието.


Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Съдията по вписванията при встъпване в длъжност полага клетвата по чл. 109, като се спазва разпоредбата на чл. 110.


Чл. 162. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Разпоредбите на чл. 152, 154, 156 и 157а се прилагат и за съдиите по вписванията.


Глава тринадесета.
ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНОСТ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 74 ОТ 2002 Г.)

Чл. 163. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Завършилите висше юридическо образование придобиват юридическа правоспособност след шестмесечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит.

(2) Целта на стажа е стажант-юристите да се запознаят практически с основните функции и с организацията на работата на органите на съдебната власт, както и да участват в изготвянето на постановяваните от тях актове.


Чл. 163а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) (1) Стажант-юрист може да бъде български гражданин или чужденец, завършил висше юридическо образование в Република България.

(2) Стажант-юрист може да бъде и български гражданин или чужденец, завършил юридическо образование в чужбина, при условие че придобитата от него диплома се признава от българската държава и е легализирана.


Чл. 163б. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) За започване на стажа в Министерството на правосъдието се представят следните документи:

1. писмено заявление с трите имена, единния граждански номер, съответно - единния номер на чужденец, и постоянния адрес;

2. нотариално заверено копие от диплома или уверение за завършено висше юридическо образование;

3. свидетелство за съдимост;

4. копие от документ за самоличност.


Чл. 163в. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Министърът на правосъдието разпределя със заповед за срок шест месеца стажант-юристите на стаж в окръжните съдилища съобразно техния постоянен адрес. По изключение, когато важни обстоятелства налагат това, стажант-юристът може да бъде разпределен и в друг съдебен район.

(2) По време на стажа стажант-юристите не получават възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж.

(3) Стажът се провежда в районния съд, в окръжния съд, в районната прокуратура, в окръжната прокуратура и в окръжната следствена служба по ред, определен от председателя на окръжния съд.

(4) За начало на стажа се смята денят, в който стажант-юристът е постъпил в съответния окръжен съд. При постъпването на стажант-юриста се издава стажантска книжка.


Чл. 164. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) (1) След приключване на стажа стажант-юристите полагат изпит за придобиване на юридическа правоспособност. Стажът се смята за приключен, ако стажантската книжка е надлежно заверена от съответния съд, прокуратура и следствена служба.

(2) За явяване на изпит стажант-юристът подава писмено заявление до министъра на правосъдието чрез председателя на съответния окръжен съд, към което прилага стажантската си книжка.


Чл. 165. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) (1) Министърът на правосъдието определя със заповед деня и часа на провеждане на изпита за придобиване на правоспособност, състава на комисията за провеждане на изпита, както и допуснатите до изпит стажант-юристи.

(2) Изпитът се провежда в Министерството на правосъдието. Денят, часът и списъкът на допуснатите до изпит стажант-юристи се обявяват в тридневен срок преди датата на провеждането на изпита в Министерството на правосъдието и се публикуват на официалната му страница в Интернет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Изпитът се провежда от тричленна комисия в състав: председател - представител от съдебния инспекторат на Министерството на правосъдието, и членове - представители на органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет. Органите на съдебната власт и Висшият адвокатски съвет уведомяват министъра на правосъдието за определените от тях представители.

(4) Изпитът се провежда по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието.


Чл. 166. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) (1) Изпитът за придобиване на юридическа правоспособност се оценява с "издържал" или "неиздържал". Резултатите от изпита се вписват в протокол, който се подписва от членовете на изпитната комисия и се съхранява в Министерството на правосъдието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) При оценка "неиздържал" стажант-юристът има право да се яви повторно на изпит, след допълнителен двумесечен стаж.


Чл. 167. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) На положилите успешно изпита се издава удостоверение за юридическа правоспособност, подписано от министъра на правосъдието.


Глава четиринадесета.
ПООЩРЕНИЯ И ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 74 ОТ 2002 Г.)

Раздел I.
Поощрения (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.)

Чл. 167а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) За изпълнение на служебните задължения при осъществяване на съдебната власт с проявени високи професионални и нравствени качества съдиите, прокурорите и следователите могат да бъдат поощрявани по решение на Висшия съдебен съвет със:

1. служебна благодарност и грамота;

2. личен почетен знак - сребърен и златен;

3. предсрочно повишаване в ранг при условията на чл. 142 - 144.

(2) Наградите се връчват при тържествена обстановка от председателстващия Висшия съдебен съвет.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Предложения за поощрения се правят от председателстващия Висшия съдебен съвет, от председателя на Върховния касационен съд, от председателя на Върховния административен съд, от главния прокурор, от директора на Националната следствена служба, от председателите на апелативните, административните и окръжните съдилища, от апелативните и окръжните прокурори, от директорите на окръжните следствени служби и от съответните съсловни организации на съдиите, на прокурорите и на следователите.

(4) Имената на отличените съдии, прокурори и следователи се огласяват в средствата за масово осведомяване.


Чл. 167б. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Съдиите, прокурорите и следователите, на които е възложено практическото обучение на стажант-юристите, по предложение на председателстващия Висшия съдебен съвет могат да бъдат стимулирани със средства от бюджета на съдебната власт при условия и по ред, определени от Висшия съдебен съвет.


Чл. 167в. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., предишен чл. 127б - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Висшият съдебен съвет може да предлага на президента на Република България да награждава с ордени или медали съдии, прокурори и следователи за изключителни или за големи заслуги за осъществяване на съдебната власт.


Чл. 167г. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) За проявени високи професионални и нравствени качества при изпълнение на служебните им задължения държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията могат да бъдат поощрявани по предложение на председателя на съответния съд или по преценка на министъра на правосъдието със:

1. служебна благодарност и грамота;

2. парична награда.


Раздел II.
Дисциплинарна отговорност (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)

Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) При виновно неизпълнение на служебните си задължения, както и за системно нарушаване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, за извършване на действия, които неоправдано забавят производството и за нарушение на правилата за професионална етика, съдиите, прокурорите и следователите носят дисциплинарна отговорност.

(2) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Съдиите носят дисциплинарна отговорност и в случаите, когато виновно са допуснали участник в производството да стане причина за забавянето му в нарушение на закона.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Дисциплинарна отговорност в случаите по ал. 1 носят и административните ръководители и техните заместници.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Освен в случаите по ал. 1 военните съдии, прокурори и следователи носят дисциплинарна отговорност и за нарушения, предвидени в специалните закони и устави.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) При виновно неизпълнение на служебните си задължения дисциплинарна отговорност носят и държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията.


Чл. 169. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната и административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда.


Чл. 170. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Дисциплинарните наказания за съдии, прокурори и следователи са:

1. забележка;

2. порицание;

3. понижаване в ранг или в длъжност за срок от 6 месеца до три години;

4. уволнение.

(2) Дисциплинарните наказания за админи-стративни ръководители и за техните заместници са:

1. забележка;

2. порицание;

3. снемане от ръководна длъжност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Дисциплинарните наказания за държавни съдебни изпълнители и за съдии по вписванията са:

1. забележка;

2. порицание;

3. предупреждение за уволнение;

4. уволнение.

(4) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.


Чл. 171. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя.


Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Дисциплинарните наказания се налагат от:

1. административния ръководител - за наказанията по чл. 170, ал. 1, т. 1 и 2;

2. Висшия съдебен съвет - за наказанията по чл. 170, ал. 1, т. 3 и 4 и ал. 2;

3. министъра на правосъдието - за наказанията по чл. 170, ал. 3.

(2) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдии, прокурори, следователи, административни ръководители и техни заместници могат да правят и не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.

(3) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдии, прокурори, следователи, административни ръководители и техни заместници може да прави и министърът на правосъдието в случаите на чл. 131, ал. 1, т. 5.

(4) В случаите по ал. 2 и 3 дисциплинарното производство се провежда от Висшия съдебен съвет.

(5) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията се прави от председателя на съответния районен съд или от съдебния инспекторат.


Чл. 173. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Дисциплинарното наказание може да бъде наложено до една година от откриването, но не по-късно от две години от извършването на нарушението, ако то е преустановено.

(2) Сроковете по ал. 1 не текат, когато лицето е в законоустановен отпуск.

(3) При дисциплинарно нарушение, което е престъпление, установено с влязла в сила присъда, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на присъдата.


Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писменото му обяснение и събира доказателствата от значение за случая.

(2) Когато наказващият орган не е изслушал лицето или не е приел писменото му обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е дало обяснения или не е било изслушано по негова вина.

(3) До влизане в сила на заповедта или решението за налагането на дисциплинарното наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство.


Чл. 174а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Дисциплинарните наказания по чл. 170, ал. 1, т. 1 и 2 се налагат с мотивирана заповед на административния ръководител.

(2) Когато в хода на дисциплинарното производство се установи, че е налице основание за налагане на наказание по чл. 170, ал. 1, т. 3 или 4 или ал. 2, административният ръководител спира дисциплинарното производство, прави предложение за налагане на наказанието до Висшия съдебен съвет и му изпраща преписката.

(3) Дисциплинарните наказания по чл. 170, ал. 3 се налагат с мотивирана заповед на министъра на правосъдието.


Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Дисциплинарните наказания по чл. 170, ал. 2, т. 1 и 2 се налагат от Висшия съдебен съвет след доклад на определен от неговия състав докладчик. Решението за образуване на дисциплинарно производство и за определяне на докладчика се приема в 14-дневен срок от постъпване на предложението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Преписи от решението по ал. 1 и от предложението се съобщават по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, което в 14-дневен срок от съобщаването може да направи писмени възражения и да посочи доказателства.

(3) Докладчикът представя на председателстващия Висшия съдебен съвет доклад с мнение за наличието или липсата на основания за налагане на дисциплинарно наказание.


Чл. 176. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Дисциплинарно производство по предложение за налагане на дисциплинарните наказания по чл. 170, ал. 1, т. 3 и 4 и по чл. 170, ал. 2, т. 3 се осъществява от дисциплинарен състав на Висшия съдебен съвет, определен съгласно чл. 33. Членовете на дисциплинарния състав избират председател от състава си.

(2) Председателят на дисциплинарния състав образува дисциплинарно производство, определя докладчик и насрочва заседание в 14-дневен срок от образуването на дисциплинарното производство.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Преписи от предложенията за налагане на дисциплинарното наказание и за образуване на дисциплинарно производство се съобщават по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, което в 14-дневен срок от съобщаването може да направи писмени възражения и да посочи доказателства.


Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) За заседанието на дисциплинарния състав се уведомяват привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и вносителят на предложението.

(2) До заседанието вносителят може да оттегли предложението си със съгласието на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, с което дисциплинарното производство се прекратява.


Чл. 178. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Дисциплинарният състав изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като изслушва предложението за налагане на дисциплинарно наказание от вносителя или от упълномощен негов представител и привлеченото към дисциплинарна отговорност лице.

(2) Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице има право на адвокатска защита.


Чл. 179. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Дисциплинарният състав може да събира гласни, писмени и веществени доказателства, включително чрез делегиран свой член, както и да изслушва вещи лица.


Чл. 180. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Дисциплинарният състав приема решение, в което се съдържа становище относно наличието или липсата на основание за налагане на дисциплинарно наказание, и предлага наказанието.

(2) Решенията на дисциплинарния състав се вземат с обикновено мнозинство.


Чл. 181. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) В 7-дневен срок от изготвянето на доклада или от приемането на решението докладчикът или дисциплинарният състав го представя на председателстващия Висшия съдебен съвет заедно с преписката по делото за внасяне във Висшия съдебен съвет на първото следващо заседание.

(2) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирано решение на Висшия съдебен съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове. С решението си Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи някое от предвидените в чл. 170, ал. 1 или 2 дисциплинарни наказания.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Решенията по ал. 2 се съобщават по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, и на вносителя на предложението.


Чл. 182. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Дисциплинарното наказание се счита за наложено от деня на съобщаването на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице на заповедта или решението на Висшия съдебен съвет по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс.


Чл. 183. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) При налагане на дисциплинарно наказание понижаване в длъжност за определения срок Висшият съдебен съвет създава временна длъжност в съответния орган на съдебната власт.


Чл. 183а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) (1) Заповедта на административния ръководител по чл. 125а, ал. 1, т. 4 и 5 може да се обжалва от заинтересованите лица в 7-дневен срок от съобщаването й пред административния съд, а заповедта на административния ръководител по чл. 125а, ал. 1, т. 1, 2 и 3 - пред Върховния административен съд.

(2) Решението на съда е окончателно.


Чл. 184. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Решението на Висшия съдебен съвет и заповедта на министъра на правосъдието могат да се обжалват от заинтересованите лица пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от тяхното съобщаване.

(2) Жалбата не спира изпълнението. Тя се разглежда от 5-членен състав на Върховния административен съд в едномесечен срок от постъпването й в съда. Решението е окончателно.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.)


Чл. 185. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Влязлото в сила решение на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 170, ал. 1, т. 3 и 4 и ал. 2, т. 3 и влязлата в сила заповед на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 170, ал. 3, т. 4 подлежат на незабавно изпълнение.

(2) Дисциплинарното наказание по чл. 170, ал. 1, т. 4 е основание за промяна в размера на получаваното от съдията, прокурора или следователя трудово възнаграждение, съответно на по-ниския ранг или длъжност за срока на наказанието.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) С налагането на дисциплинарното наказание уволнение съдията, прокурорът или следователят, съответно държавният съдебен изпълнител или съдията по вписванията, се освобождава от заеманата длъжност.

(4) С налагането на дисциплинарно наказание снемане от ръководна длъжност административният ръководител или неговият заместник се освобождава от заеманата длъжност.


Чл. 186. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, се заличава една година след изтърпяването му. Заличаването на дисциплинарното наказание уволнение не е основание за възстановяване на длъжност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, може да бъде заличено и преди изтичането на срока по ал. 1, но не по-рано от 6 месеца след налагането му, от органа, който го е наложил, ако лицето, на което е било наложено, не е извършило друго нарушение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Предсрочното заличаване се прави по инициатива на административния ръководител, а в случаите когато наказанието е наложено от Висшия съдебен съвет - по предложение на административния ръководител или на органите по чл. 172, ал. 2 и 3. Предложение за предсрочно заличаване на наказание на държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията се прави от органите по чл. 172, ал. 5.

(4) Заличаването има действие занапред.


Глава петнадесета.
АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОРГАНИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 74 ОТ 2002 Г.)

Чл. 187. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) При осъществяване на своите правомощия органите на съдебната власт се подпомагат от администрация.

(2) Администрацията на органите на съдебната власт е администрация на Висшия съдебен съвет, на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на главния прокурор, на Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура, на Националната следствена служба, на съдилищата, на прокуратурите и на следствените служби.

(3) Служителите в администрацията на органите на съдебната власт се наричат съдебни служители.


Чл. 188. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба изготвят правилници, с които определят органите по назначаването, звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работа в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители. Висшият съдебен съвет утвърждава правилниците с решение.

(2) Висшият съдебен съвет издава единен класификатор на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт за наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания към съответната длъжност, заплатата за длъжността и възнаграждението за ранг.

(3) Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, издава правилник за организацията на съдебната администрация, функциите на службите в районните, окръжните, военните и апелативните съдилища и за статута на съдебните служители.

(4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Броят на съдебните служители се определя от ръководителите на съответните органи на съдебната власт, съгласувано с Висшия съдебен съвет в рамките на бюджета на съдебната власт.


Чл. 188а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) Съдебните служители се назначават след провеждане на конкурс.

(2) При преназначаване на съдебните служители конкурс не се провежда.


Чл. 188б. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Органът по назначението е длъжен да осигури на съдебните служители необходимите условия за изпълнение на служебните им задължения, както и за повишаване на тяхната квалификация и преквалификация.


Чл. 188в. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Съдебните служители са длъжни да изпълняват задълженията си безпристрастно и точно съобразно длъжностната им характеристика.


Чл. 188г. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Допълнителни задължения могат да се възлагат на съдебните служители временно - до 45 работни дни в годината при служебна необходимост.


Чл. 188д. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) При служебна необходимост съдебните служители са длъжни да изпълняват служебните си задължения извън работното време.


Чл. 188е. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Съдебните служители са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.


Чл. 188ж. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебните служители трябва да имат поведение, което не уронва престижа на съдебната власт.


Чл. 188з. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Съдебните служители имат право да получат по установения ред заплата, определена за заеманата длъжност, в размер до 80 на сто от възнаграждението на съдебния администратор.


Чл. 188и. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) При изпълнение на служебните си задължения в почивни и празнични дни по разпореждане на съответния ръководител съдебният служител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет.


Чл. 188к. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Съдебните служители имат право на основен отпуск и на допълнителен платен годишен отпуск за работа извън работно време и за изпълнение на допълнителни задължения в размер, определен от Висшия съдебен съвет.


Чл. 188л. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) При изпълнение на служебните си задължения съдебните служители се легитимират със служебна карта.


Чл. 188м. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) Рангът е израз на равнището на професионална квалификация на съдебните служители.

(2) Ранговете на съдебните служители са от пети до първи във възходяща степен. При първоначално постъпване съдебните служители получават пети ранг.

(3) Условията и редът за присъждане на ранговете и за повишаване в ранг се определят с правилника по чл. 188, ал. 3.


Чл. 188н. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) На съдебните служители се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.


Чл. 188о. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Съдебен служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото години има прослужени в органите на съдебната власт, но не повече от десет брутни месечни възнаграждения.


Чл. 188п. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Съдебните служители задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.


Чл. 188р. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) Администрацията на Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар.

(2) За главен секретар може да бъде назначено лице, което отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 2. Главният секретар се назначава с решение на Висшия съдебен съвет.

(3) Звената на администрацията на Висшия съдебен съвет, наименованията на длъжностите и броят на служителите се определят с устройствен правилник, приет с решение на Висшия съдебен съвет.


Чл. 188с. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) В съдилищата и прокуратурите има съдебни администратори. Съдебният администратор планира, организира и ръководи съдебните служители, отговаря за управлението на административната дейност в съда, въвежда програмни решения по дългосрочното планиране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията и снабдяването с оборудване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Изискванията за заемане на длъжността, както и условията и редът за назначаването на съдебния администратор се определят с правилниците по чл. 188, ал. 1 и 3.

(3) Съдебният администратор получава основно възнаграждение в размер до 80 на сто от основното възнаграждение на съдия в районен съд.

(4) Съдебният администратор е политически неутрален при изпълнение на служебните си задължения.


Чл. 188т. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Дейността на органите на съдебната власт по информиране на обществеността и по осигуряване на връзките със средствата за масово осведомяване се подпомага от пресслужби. Статутът, правата и задълженията на служителите в пресслужбите се определят с правилниците по чл. 188, ал. 1 и 3.


Чл. 188у. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) За неуредените в този закон случаи се прилага Кодексът на труда.


Чл. 188ф. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) (1) Когато е възможно, всички актове и документи по делата се изготвят и на електронен носител.

(2) Когато висящо дело или преписка следва да се приложи към друго дело, се прави пълно заснемане на материалите, които се заверяват от органа, пред който производството е висящо, и копието се изпраща за прилагане.


Глава шестнадесета.
СЪДЕБНА СТАТИСТИКА

Чл. 189. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г.) Министерството на правосъдието, главният прокурор, Върховният касационен съд и Върховният административен съд в съответствие със Закона за статистиката предоставят статистически данни на Националния статистически институт за публикуване. Данните за следствените служби се предоставят от техните директори.


Глава седемнадесета.
ОТПУСКИ И СЪДЕБНА ВАКАНЦИЯ

Чл. 190. (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., предишен текст на чл. 190 - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията ползват редовен платен годишен отпуск 30 работни дни и удължен отпуск по един работен ден на всеки прослужени две години юридически стаж.

(2) (Нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Ползването на отпуск, освен при временна нетрудоспособност, се разрешава:

1. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) от председателя на районния съд - за държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията. Председателят на районния съд изпраща на министъра на правосъдието за сведение екземпляр от заповедта за разрешен неплатен отпуск и уведомление за ползване и прекратяване на платен отпуск поради бременност и раждане.;

2. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) от председателя на окръжния съд - за съдиите от окръжния съд и от съответните районни съдилища;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) от окръжния прокурор - за прокурорите при окръжната и районните прокуратури;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) от директора на следствената служба - за съответните следователи;

5. (нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) от председателя на съответния административен съд - за съдиите от същия съд, и от председателя на Върховния административен съд - за председателите на административните съдилища;

6. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) от председателите на съответния апелативен съд - за съдиите от същия съд и за председателите на окръжните съдилища, и от председателя на Върховния касационен съд - за председателите на апелативните съдилища;

7. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2002 г., предишна т. 6 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) от председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд - за съдиите от съответния Върховен съд;

8. (предишна т. 6, изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., предишна т. 7 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) от главния прокурор - за ръководителите на Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура, за прокурорите при същите прокуратури, за апелативните и за окръжните прокурори;

9. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) от директора на Националната следствена служба - за следователите от тази служба и за директорите на окръжните следствени служби.

(3) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявена за противоконституционнa с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Лицата, които дават разрешение за отпуск на ръководителите по чл. 125а, уведомяват за това председателстващия Висшия съдебен съвет.


Чл. 191. (1) Съдебната ваканция е от 15 юли до 1 септември.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Следователите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията не се ползват от съдебната ваканция.


Чл. 192. (1) През съдебната ваканция съдилищата разглеждат:

1. наказателни дела, по които е взета мярка за неотклонение "задържане под стража";

2. граждански дела за издръжка и за неправилно уволнение;

3. дела, по които със закон са задължени да се произнесат в срок, по-малък от един месец;

4. искания за обезпечаване на искове и доказателства, за издаване разрешения и заповеди по Семейния кодекс и за назначаване на особени представители;

5. (изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г.) други видове дела по преценка на ръководителя на съда, прокуратурата или на министъра на правосъдието;

6. (нова - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) дела по несъстоятелност.

(2) Съдът и прокуратурата са задължени да осигуряват достатъчен брой съдебни състави и прокурори за разглеждане на делата и исканията през съдебната ваканция.


Чл. 193. Съдиите, прокурорите и съдебните служители, които не могат да ползват редовния си платен годишен отпуск по време на съдебната ваканция, имат право да го ползват по друго време.


Чл. 194. (1) (Доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г.) Съдиите, прокурорите и следователите, изпратени извън страната за повишаване на своята квалификация от органите на съдебната власт или Министерството на правосъдието за повече от три месеца, са длъжни да работят в съда, прокуратурата и следствието не по-малко от три години след завръщането си.

(2) Ако преди изтичане на срока по ал. 1 лицето напусне по собствено желание, то връща изцяло получените суми за командировката.


Чл. 195. (1) Съдиите и прокурорите не могат да ползват отпуск, преди да изготвят своите актове и да върнат делата, които са им възложени, освен при временна нетрудоспособност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Разпоредбите по ал. 1 се отнасят и за държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители.


Глава осемнадесета.
БЮДЖЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 74 ОТ 2002 Г.)

Чл. 196. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) Съдебната власт има самостоятелен бюджет, който е част от държавния бюджет на Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., обявена за противоконституционна с РКС № 4 от 2004 г. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Висшият съдебен съвет съставя проект на годишен бюджет на съдебната власт, който представя в Министерството на финансите за включване в проекта на закон за държавния бюджет на Република България за съответната година.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Министерският съвет внася в Народното събрание проекта на закон за държавния бюджет на Република България за съответната година заедно с проекта на годишен бюджет на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет с подробна обосновка. Министерският съвет изразява становище пред Народното събрание по проекта на бюджет на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет.

(4) Народното събрание приема бюджета на съдебната власт по органи на съдебната власт, като самостоятелна част от държавния бюджет.

(5) Първостепенен разпоредител с бюджета на съдебната власт е Висшият съдебен съвет, а органите на съдебната власт, които са юридически лица, са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити.

(6) Министерският съвет всяка година с отчета за изпълнение на републиканския бюджет внася в Народното събрание и отчета за изпълнението на бюджета на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет с подробна обосновка.


Чл. 197. (Отм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.)


Чл. 198. (Отм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.)


Чл. 199. (Отм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.)


Чл. 200. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.)


Глава осемнадесета.
"А" СЪДЕБНИ ЕКСПЕРТИЗИ (НОВА - ДВ, БР. 61 ОТ 2003 Г.)

Чл. 200а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Експертиза се назначава от органите на съдебната власт за изясняване на обстоятелства по делата, за които са необходими специални знания и умения.


Чл. 200б. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За всеки съдебен район на административен съд и окръжен съд се съставя списък на специалистите, утвърдени за вещи лица.

(2) Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделен списък за нуждите на своята дейност.


Чл. 200в. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) (1) Списъците по чл. 200б са примерни. При необходимост за вещи лица могат да се назначават и специалисти, които не са включени в тези списъци.

(2) Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице от списъците на други съдебни райони.


Чл. 200г. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) (1) Списъците по чл. 200б са публични. Те се съставят на хартиен носител, като се обявяват на достъпно място от съответния орган на съдебната власт и се огласяват чрез Интернет от Министерството на правосъдието.

(2) Списъците се обнародват в "Държавен вестник" по искане на министъра на правосъдието.


Чл. 200д. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) (1) Предложения за включване на специалисти в списъците на вещи лица правят министерства, ведомства, учреждения, общини, съсловни и други организации и научни институти.

(2) Предложение за включване в списъците на вещи лица могат да правят лично и самите специалисти.

(3) Предложенията за включване в списъците по чл. 200б, ал. 1 се изпращат до председателя на съответния окръжен съд. Предложенията за включване в списъка по чл. 200б, ал. 2 се изпращат до всеки от ръководителите на съответния орган на съдебната власт.


Чл. 200е. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) (1) В предложенията се вписват трите имена на специалиста, домашният му адрес, телефон за връзка и данни за неговото образование, специалност, месторабота, заеманата длъжност, продължителността на трудовия му стаж, стажът му като вещо лице и допълнителната квалификация.

(2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват със съответните документи, които се прилагат към предложението.


Чл. 200ж. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Списъците по чл. 200б, ал. 1 се утвърждават от комисии в състав:

1. председател - съдия от Върховния административен съд, определен от председателя на същия съд, и членове - съдии от съответния административен съд, определени от председателя на този съд - за списъците на административните съдилища;

2. председател на апелативния съд или определено от него лице, апелативния прокурор или определено от него лице, председателя на окръжния съд, окръжният прокурор и директора на окръжната следствена служба - за списъците на окръжните съдилища.

(2) Списъкът по чл. 200б, ал. 2 се утвърждава от комисия в състав: председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Председателите на апелативните и на административните съдилища изпращат списъците за съответните съдебни райони на министъра на правосъдието за обнародване в "Държавен вестник" и за огласяване чрез интернет.


Чл. 200з. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) (1) Предложения за изменение и допълнение на утвърдените списъци на вещи лица се правят до края на септември на съответната календарна година.

(2) До края на октомври комисиите по чл. 200ж, ал. 1 и 2 актуализират списъците.

(3) До 15 ноември списъците се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване в "Държавен вестник" и се огласяват чрез Интернет.

(4) Промени в списъците могат да се правят и през течение на годината.


Чл. 200и. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Органът, назначил експертизата, при необходимост уведомява писмено ръководителите на министерствата, другите ведомства, общините и научните институти, които са длъжни да осигурят условията за извършване на експертизата, когато предметът на изследването е от тяхната компетентност.


Чл. 200к. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Всички органи и лица, при които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на вещото лице до тях, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачата.


Чл. 200л. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) (1) Размерът на възнаграждението за извършената експертиза се определя от органа, назначил експертизата, с оглед сложността на задачата, изискванията за квалификация, времетраенето, трудоемкостта на работата и други условия, оказващи влияние върху заплащането на извършената работа.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Висшият съдебен съвет издава наредба за условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) С наредбата по ал. 2 се определят и условията и редът за определяне и заплащане на разходите на лечебните заведения при извършване на съдебни експертизи.


Глава деветнадесета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 201. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Който не изпълни разпореждане, дадено от орган по съответния ред въз основа на този закон, се наказва с глоба от 20 до 200 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Глобата се налага с разпореждане или постановление на съдия, прокурор или следовател, след като на лицето се предостави възможност да даде обяснения във връзка с нарушението.

(3) Органът, наложил наказанието, може да отмени или намали глобата по жалба на наказаното лице, подадена в едномесечен срок от съобщението.


Допълнителни разпоредби

§ 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) Първоинстанционните граждански дела, подсъдни на районния съд, се разглеждат без участието на съдебни заседатели.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г.)


Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Съществуващите съдебни райони и определените седалища на съдилищата до влизането на този закон в сила се запазват.


§ 3. (1) (Частично обявена за противоконституционна с РКС № 9 от 1994 г. - ДВ, бр. 87 от 1994 г.) Заварените съдии, прокурори и следователи продължават да изпълняват задълженията си.

(2) Съдиите от Върховния съд, ако отговарят на изискванията на закона, се преназначават във Върховния касационен съд и Върховния административен съд, като се взема тяхното мнение.


§ 4. (1) (Отм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.)

(2) Следователите и другите служители в Националната следствена служба запазват досегашните си права относно категорията на труд, паричните добавки за прослужени години и звания, добиване право на пенсия, както и размера и реда за получаване на обезщетенията при прекратяване на трудовия договор.


§ 5. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г.) Министерският съвет в шестмесечен срок от приемането на този закон с разпореждане утвърждава разделителен протокол между Министерство на вътрешните работи и Националната следствена служба по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на правосъдието и директора на Националната следствена служба за уреждане на всички правоотношения, свързани с отделянето на Националната следствена служба от Министерството на вътрешните работи.


§ 6. Заварените стажант-юристи провеждат и завършват стажа си по реда, предвиден по време на започването на стажа.


§ 7. Заварените съдии, прокурори и следователи запазват ранговете си, които се привеждат в съответствие с изискванията на чл. 143, освен когато ранговете са придобити в нарушение на закона.


§ 8. (Обявен за противоконституционен с РКС № 8 от 1994 г. - ДВ, бр. 78 от 1994 г.) Съдиите и прокурорите, които не отговарят на изискванията за заеманата от тях длъжност, се освобождават от нея с влизането на този закон в сила.


§ 9. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Съдебните инспектори в отдел "Съдебен инспекторат" при Министерството на правосъдието запазват размера на възнаграждението, което са получавали за заеманите от тях длъжности в прокуратурата и следствието, а съдебните инспектори получават възнаграждение, съответстващо на ранга, който се изисква за назначаването им по чл. 36.


§ 10. (1) Висящите дисциплинарни преписки, заварени от този закон, се разглеждат по реда на глава четиринадесета.

(2) Съдиите, прокурорите и следователите, които са освободени, преместени без тяхно съгласие или понижени в длъжност от Висшия съдебен съвет до влизане в сила на този закон, могат да обжалват решението пред Върховния административен съд в тримесечен срок от влизането на този закон в сила.


§ 11. (Обявен за противоконституционен с РКС № 8 от 1994 г. - ДВ, бр. 78 от 1994 г.) Членовете на Висшия съдебен съвет се избират в едномесечен срок от влизането на този закон в сила.


§ 12. Мандатът на избраните съдебни заседатели се продължава до определяне на съдебни заседатели по този закон.


§ 13. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) За стаж като съдия по чл. 127, ал. 2, 3 и 4 се зачита и стажът, прослужен като арбитър по отменения Закон за държавния арбитраж.


§ 14. Този закон се приема на основание чл. 133 от Конституцията на Република България и отменя

1. Закона за устройство на съдилищата (обн., ДВ, бр. 23 от 1976 г.; изм., бр. 36 от 1979 г., бр. 91 от 1982 г., бр. 27 и 29 от 1986 г., бр. 91 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 46 от 1991 г. и бр. 100 от 1992 г.);

2. Закона за прокуратурата (обн., ДВ, бр. 87 от 1980 г.; изм., бр. 27 от 1986 г.; доп., бр. 91 от 1988 г.; изм., бр. 46 от 1991 г. и бр. 100 от 1992 г.);

3. Указ № 1138 от 1979 г. за създаване на единен следствен апарат при Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 57 от 1979 г.; изм., бр. 26 и 91 от 1988 г., бр. 46 и 106 от 1991 г. и бр. 110 от 1993 г.);

4. Закона за Висшия съдебен съвет (обн., ДВ, бр. 74 от 1991 г.; изм., бр. 106 от 1991 г.).


§ 15. До избирането на Върховен касационен съд и Върховен административен съд компетенциите им се изпълняват от Върховния съд.


§ 15а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1996 г., обявен за противоконституционен с РКС № 19 от 1996 г. - ДВ, бр. 96 от 1996 г.)


§ 16. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието.

-------------------------

Законът е приет от 36-о Народно събрание на 23 юни 1994 г., приет повторно на 14 юли 1994 г. на основание чл. 101, ал. 2 от Конституцията и е подпечатан с държавния печат.


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 133 ОТ 1998 Г.)


§ 74. Следствените арести, включително и тези на Националната следствена служба, преминават към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция заедно с ползваното от тях имущество, обслужващия и охранителния персонал и всички средства, предвидени по бюджета за 1998 г. за издръжка.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .


§ 76. Районните следствени служби преминават с щата и имуществото си към съответните окръжни следствени служби.


§ 77. Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура, окръжните следствени служби и Специализираната следствена служба се изграждат до два месеца от влизането на този закон в сила по предварително подготвени и приети от Висшия съдебен съвет щатни бройки. Висшият съдебен съвет може сам и по своя инициатива да ги изгради.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .


§ 80. За неуредените в този закон въпроси, свързани с трудови правоотношения, се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда, а за военните съдии, военните прокурори и военните следователи - разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като прослужените години в системата на Министерството на вътрешните работи се считат за кадрова военна служба.


§ 81. В двумесечен срок от влизането на този закон в сила да се проведе избор за членове на Висшия съдебен съвет, за да се приведе изцяло съдебната система в съответствие с изискванията на Конституцията. Дейността на досегашния Висш съдебен съвет се прекратява след образуването на новоизбрания по реда на този закон, но не по-късно от срока по изречение първо. Новият Висш съдебен съвет се смята за образуван, след като бъдат избрани две трети от неговите членове.


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 38 ОТ 2000 Г.)


§ 2. Образуваните дисциплинарни производства по досегашния ред се прекратяват, освен ако в 15-дневен срок от влизане в сила на този закон не се направи изрично искане за тяхното продължаване от съответния ръководител.


§ 3. Навсякъде в закона думите "Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция", "Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция", "министърът на правосъдието и правната евроинтеграция" и "министъра на правосъдието и правната евроинтеграция" се заменят съответно с "Министерството на правосъдието", "Министерство на правосъдието", "министърът на правосъдието" и "министъра на правосъдието".


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 74 ОТ 2002 Г.)


§ 91. Общите събрания по чл. 30 се провеждат в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон, за провеждането на които се уведомява председателстващия Висшия съдебен съвет.


§ 92. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., в сила от 30.07.2002 г.) За заварените следователи от Специализираната следствена служба нова процедура по чл. 30, ал. 1, т. 10, буква "а" не се провежда, като те изпълняват длъжността си в Националната следствена служба.

(2) Следовател по ал. 1 запазва статута си на несменяем, придобит на заеманата длъжност до влизането в сила на този закон.

(3) За следовател от Специализираната следствена служба, който не е придобил статут на несменяем до влизането в сила на този закон, прослуженото време като следовател от Специализираната следствена служба се зачита за стаж по чл. 129, ал. 1 за придобиването на статут на несменяем следовател от Националната следствена служба.

(4) Трудовите правоотношения на служителите от Специализираната следствена служба се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.

(5) Националната следствена служба поема активите, пасивите, другите права и задължения и архива на Специализираната следствена служба.


§ 93. (1) Ранговете на съдиите, прокурорите и следователите се привеждат от Висшия съдебен съвет в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.

(2) В същия срок Висшият съдебен съвет приема условията за провеждане на конкурсите по чл. 127а.


§ 94. Заварените инспектори се освобождават от заеманите длъжности след изтичането на срока, за който са назначени, а тези, които не отговарят на изискванията на този закон, се освобождават от заеманите длъжности в едномесечен срок от влизането му в сила.


§ 95. Стажът, придобит като ревизор или експерт до влизането на закона в сила, се зачита за стаж като инспектор по чл. 35в.


§ 96. Разпоредбата на чл. 163 се прилага и за заварените съдебни кандидати.


§ 97. Разпоредбите на раздел III, раздел V, чл. 36в, т. 2 и раздел VII от глава трета; чл. 139в, ал. 1 и чл. 188з-188к, чл. 188н-188п, чл. 188т влизат в сила от 1 януари 2003 г.


§ 98. Наредба № 28 от 1995 г. за функциите на служителите в помощните звена и канцелариите на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища (ДВ, бр. 30 от 1995 г., изм., бр. 12 от 1997 г.) се прилага до влизането в сила на правилниците и Единния класификатор на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт по чл. 188.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .


§ 107. В срок от три месеца от влизане в сила на закона Министерският съвет приема постановление за финансиране на Единната информационна система за противодействие на престъпността. С постановлението се уреждат и редът и начинът на предаване на Министерството на правосъдието от Националния статистически институт на резултатите от изпълнение на задачите в графика за проектирането и изграждането на Единната информационна система за противодействие на престъпността, утвърден с Решение № 664 на Министерския съвет от 12 октомври 2000 година.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .


§ 109. Подзаконовите актове по прилагането на този закон се приемат в шестмесечен срок от влизането му в сила.


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 61 ОТ 2003 Г.)


§ 48. Започналите и незавършени до влизане в сила на този закон процедури за избор по чл. 28 се прекратяват.


§ 49. Стажант-юристите придобиват юридическа правоспособност при условията и по реда на глава тринадесета. Проведеният стаж към момента на влизането в сила на този закон се зачита за стаж за придобиване на правоспособност.


§ 50. (1) В срок три месеца от влизането в сила на този закон се утвърждават списъците по чл. 200б.

(2) До утвърждаването на списъците по чл. 200б експертизите се извършват по досегашния ред.


§ 51. В срок три месеца от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет издава правилника по чл. 35е, ал. 7 и наредбата и тарифата по чл. 200л, ал. 2.


§ 52. (1) Цялата документация и архивът на Съвета за криминологични изследвания към Върховната касационна прокуратура се предават в срок един месец от влизането в сила на този закон на Министерството на правосъдието.

(2) Предаването по ал. 1 се извършва с предавателно-приемателен протокол, подписан от упълномощени представители на Върховната касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието.


Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 29 ОТ 2004 Г.)


§ 66. Актовете на Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 11, чл. 30б, ал. 9, чл. 35е, ал. 7, чл. 127г, ал. 1, чл. 188, ал. 1 и чл. 200л, ал. 2 се обнародват в "Държавен вестник".


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 29 ОТ 2004 Г.)


§ 68. Висшият съдебен съвет назначава административните ръководители в органите на съдебната власт, както и техните заместници, последователно по реда, предвиден в този закон.


§ 69. (1) Административните ръководители, които до 30 септември 2003 г. са заемали съответната ръководна длъжност повече от 5 години, могат да бъдат назначавани на същата длъжност само за един мандат.

(2) До назначаването на административните ръководители по ал. 1 функциите им се изпълняват от заварените на тази длъжност лица.


§ 70. Административен ръководител или негов заместник, който не бъде назначен на същата или на друга ръководна длъжност, се назначава на най-високата длъжност по чл. 125 в съответния орган на съдебната власт, чийто ръководител или негов заместник е бил, със запазване на възнаграждението.


§ 71. Съдия, прокурор и следовател, който към 30 септември 2003 г. не е навършил тригодишен стаж на заеманата от него длъжност, става несменяем при условията на чл. 129, ал. 1.


§ 72. Висящите дисциплинарни производства, заварени от този закон, се разглеждат по досегашния ред.


§ 73. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието одобрява единни задължителни образци за статистическа отчетност на всички органи на съдебната власт.


§ 74. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

(ОБН. - ДВ, БР. 43 ОТ 2005 Г.)


§ 6. Навсякъде в Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г. - РЕШЕНИЕ № 8 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 87 от 1994 г. - РЕШЕНИЕ № 9 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 93 от 1995 г. - РЕШЕНИЕ № 17 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г. - РЕШЕНИЕ № 19 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., бр. 6 от 1999 г. - РЕШЕНИЕ № 1 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 110 от 2002 г. - РЕШЕНИЕ № 11 на Конституционния съд от 2002 г., бр. 118 от 2002 г. - РЕШЕНИЕ № 13 на Конституционния съд от 2002 г.; изм., бр. 61 и 112 от 2003 г., бр. 29, 36 и 70 от 2004 г., бр. 93 от 2004 г. - РЕШЕНИЕ № 4 на Конституционния съд от 2004 г., бр. 37 от 2005 г. - РЕШЕНИЕ № 4 на Конституционния съд от 2005 г.) думите "съдия-изпълнител", "съдия-изпълнителя", "съдия-изпълнителят", "съдия-изпълнители" и "съдия-изпълнителите" се заменят съответно с "държавен съдебен изпълнител", "държавния съдебен изпълнител", "държавният съдебен изпълнител", "държавни съдебни изпълнители", "държавните съдебни изпълнители".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .


§ 23. Законът влиза в сила от 1 септември 2005 г.


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 86 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 29.04.2006 Г.)


§ 18. Кодексът влиза в сила шест месеца след обнародването му в "Държавен вестник".


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

(ОБН. - ДВ, БР. 17 ОТ 2006 Г.)


§ 24. Законът влиза в сила от 1 май 2006 г.


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)


§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:

1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4,§ 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".


Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 39 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2006 Г.)


§ 64. Навсякъде в закона думите "инспектор", "инспектори" и "инспекторите" се заменят съответно със "съдебен инспектор", "съдебни инспектори" и "съдебните инспектори", а думите "инспекторат", "инспектората" и "инспекторатът" се заменят съответно със "съдебен инспекторат", "съдебния инспекторат" и "съдебният инспекторат".


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 39 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2006 Г.)

§ 65. За заварените инспектори срокът по чл. 35в, ал. 1 тече от датата на последното им назначение.


§ 66. Заварените стажант-юристи довършват стажа за придобиване на юридическа правоспособност по досегашния ред.


§ 67. Насрочените конкурси за държавни съдебни изпълнители и за съдии по вписванията до влизането в сила на този закон се провеждат по досегашния ред.


§ 68. За висящите дисциплинарни производства, заварени от този закон, се прилагат досегашните давностни срокове.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .


§ 72. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се издават в едномесечен срок от влизане в сила на този закон.


§ 73. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 33, т. 2 - относно заличаването на думите "и правоспособност", който влиза в сила от 3 август 2002 г. и § 20 и 60, които влизат в сила от 1 март 2007 г.


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)


§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:

1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз";

2. параграф 2, ал. 4;

3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507;

4. параграф 4, ал. 2;

5. параграф 24;

6. параграф 60,

които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник".


Релевантни актове от Европейското законодателство

ДИРЕКТИВА 1999/93/ЕИО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 декември 1999 година относно правната рамка на Общността за eлектронните подписи


Промени настройката на бисквитките