Държавен вестник, брой 30 от 8.IV

Отменен с § 1 от заключителните разпоредби на Закона за специалните разузнавателни средства - ДВ, бр. 95 от 21 октомври 1997 г.

Чл. 1. С този закон се уреждат условията, редът и контролът за използването на специалните разузнавателни средства.

Чл. 2. (1) "Специални разузнавателни средства" по смисъла на този закон са средствата, които се използват за наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, фотографиране, филмиране, видео- и/или звукозапис и проверка на кореспонденцията, предназначени за получаване на необходимата информация без знанието или въпреки изричното несъгласие на контролираните лица.

(2) При използването на специалните разузнавателни средства временно се ограничават неприкосновеността на личността, жилището и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения.

Чл. 3. Специалните разузнавателни средства се използват само в случаите, когато това се налага за предотвратяване или разкриване на тежки престъпления и необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин, установен със закон.

Чл. 4. В изключителни случаи специални разузнавателни средства могат да се използват и когато това се налага за защита на сигурността на страната.

Чл. 5. (1) Специалните разузнавателни средства се използват по отношение на:

1. лица, за които са получени данни и има основания да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили престъпления;

2. лица, за чиито действия са получени данни и има основания да се предполага, че се използват от лицата по т. 1.

(2) Извън случаите по ал. 1 специални разузнавателни средства могат да се използват по отношение на обекти, дейности и лица, свързани със защитата на сигурността на страната. Обектите и дейностите се определят от Министерския съвет.

(3) Средствата могат да се използват за опазване на живота и имуществото на лица, които са дали писмено съгласие за това.

Чл. 6. (1) Право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват специалните разузнавателни средства и събраните чрез тях данни съобразно тяхната компетентност имат:

1. Националната разузнавателна служба;

2. Националната служба за сигурност;

3. Националната полиция;

4. Граничните войски;

5. Националната следствена служба;

6. Централната служба за борба с организираната престъпност;

7. разузнавателните и контраразузнавателните служби на Министерството на отбраната.

(2) Физически и юридически лица освен посочените в ал. 1 не могат да използват специални разузнавателни средства.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) (1) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства в случаите на чл. 111, ал. 2 и чл. 191, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс се дава предварително от председателя на окръжния съд или от изрично упълномощен от него заместник-председател.

(2) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на военнослужещите се дава от председателя на съответния военен съд.

(3) В останалите случаи разрешението за използване на специални разузнавателни средства се дава от окръжния прокурор.

(4)Органът по ал. 1, 2 и 3 се произнася с писмено разпореждане незабавно след получаване на мотивирано писмено искане от ръководител на служба по чл. 6. Препис от разрешението се връчва на длъжностното лице, използващо специални разузнавателни средства.

Чл. 8. (1) Специалните разузнавателни средства се осигуряват и прилагат единствено от оперативно-техническите служби на Министерството на вътрешните работи.

(2) Министърът на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на специални разузнавателни средства от службите по ал. 1 въз основа на разрешението по чл. 7.

(3) Националната разузнавателна служба и Разузнавателното управление при Генералния щаб на Българската армия могат да притежават и използват специални разузнавателни средства в рамките на своята компетентност.

Чл. 9. (1) Срокът за използване на разрешените специални разузнавателни средства не може да бъде по-дълъг от два месеца.

(2) В случай на необходимост срокът по ал. 1 може да бъде продължен по реда на чл. 7 с още четири месеца.

Чл. 10. (1) Използването на специални разузнавателни средства се преустановява, когато:

1. е постигната предвидената цел;

2. използването им не дава резултати;

3. срокът на разрешението е изтекъл.

(2) При преустановяване използването на специалните разузнавателни средства писмено и мотивирано незабавно се уведомява органът, дал разрешението. В случаите на т. 2 на ал. 1 той разпорежда унищожаването на събраните данни.

Чл. 11. (1) Получените данни по направеното искане се предоставят само на органа, направил искане за използване на специални разузнавателни средства.

(2) При получаване на данни извън направеното искане и отнасящи се към случаите по чл. 5, се уведомява органът, дал разрешението.

Чл. 12. Данните, събрани чрез специалните разузнавателни средства, не могат да се използват освен за предотвратяване или разкриване на престъпление при условия и по ред, посочени в закона.

Чл. 13. (1) В случаите на опасност от извършване на престъпление против националната сигурност или при получаване на данни за подготовка на терористични действия специални разузнавателни средства могат да се използват и без разрешение на съответния орган.

(2) За използването на специалните разузнавателни средства в случаите по ал. 1 незабавно се уведомява съответния прокурор.

(3) Използването се преустановява, ако в срок до 24 часа не бъде дадено разрешението, а събраната информация се унищожава по нареждане на прокурора.

Чл. 14. (1) Държавните органи, организации и длъжностни лица оказват съдействие на службите по чл. 8, ал. 1 срещу представяне на писмено искане на министъра на вътрешните работи.

(2) Лицата, на които са станали известни факти и сведения за разузнавателни средства, използвани при условията и по реда на този закон, както и събраните данни, са длъжни да не ги разгласяват.

Чл. 15. Контролът по използването на специални разузнавателни средства и на събраните данни се осъществява от министъра на вътрешните работи.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 16. (1) При нарушение по чл. 6, ал. 2 лицата се наказват с глоба до 10 000 лв. и отнемане на техническото средство в полза на държавата, а при повторно нарушение - с глоба до 50 000 лв. и отнемане на техническото средство в полза на държавата.

(2) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от началника на съответната оперативно-техническа служба, а наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или упълномощено от него длъжностно лице.