Държавен вестник, брой 153 от 23.XII

Чл. 1. Този закон урежда данъчната регистрация и производството по издаване, обжалване и изпълнение на индивидуалните актове на данъчната администрация.

Чл. 2. (1) Данъчните органи издават данъчни облагателни актове, актове за налагане на административни наказания и други актове, посочени в закон.

(2) За резултатите от данъчни проверки и ревизии данъчните органи изготвят актове за констатации, към които се прилагат събраните доказателства.

(3) Данъчните органи съставят актове за установяване на извършените нарушения.

Чл. 3. (1) Актовете по този закон се издават от овластения за това орган на данъчната администрация съобразно предоставената му компетентност.

(2) Когато законът не е определил органа, който следва да издаде акта, той се издава от началника на данъчната служба.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) (1) Данъчният орган осъществява производството самостоятелно.

(2) Данъчен орган от по-висока степен не може да изземе за решаване въпрос от органа, овластен за неговото разглеждане и решаване.

(3) Когато органът, започнал производството, установи, че то не е от неговата компетентност, незабавно изпраща преписката на съответния орган, като уведомява за това другите участници в производството.

(4) (Нова - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) Горестоящият данъчен орган определя друг данъчен орган, който да издаде съответния акт в случаите, когато са налице основанията за отвод или самоотвод по чл. 9 от Закона за административното производство.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) Спорове за компетентност между данъчните органи се решават от началника на главното управление на данъчната администрация.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) На данъчна регистрация подлежат:

1. местни физически лица;

2. еднолични търговци и местни юридически лица, включително тези с идеална цел и неперсонифицирани дружества;

3. (доп. - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) чуждестранни лица, когато осъществяват стопанска дейност или получават доходи в страната, както и техните търговски представителства и клонове.

Чл. 5а. (Нов - ДВ, бр. 115 от 1997 г., в сила от 1 януари 1998 г.) Неперсонифицираните дружества се приравняват на юридически лица по отношение на данъчната регистрация и данъчното облагане.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) (1) Лицата по чл. 5 и 5а се регистрират по ред, определен в наредба на министъра на финансите.

(2) Заварените към 31 декември 1998 г. лица по чл. 5 и 5а подават декларация за регистриране съгласно наредбата по ал. 1, ако имат задължение за това.

Чл. 7. (1) Данъчната регистрация се извършва чрез вписване в специален регистър по образец, одобрен от министъра на финансите.

(2) Определеният данъчен номер на местните физически лица се вписва в документа за самоличност или ако няма такъв - в удостоверението за раждане.

(3) На останалите лица за определения данъчен номер се издава удостоверение.

(4) (Нова - ДВ, бр. 57 от 1999 г.) Данъчният номер на лицата по чл. 5, т. 2 и 3 съвпада с кода по БУЛСТАТ.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) (1) Регистрираното лице е длъжно да посочва данъчния си номер във всички документи и книжа, издавани във връзка със стопанската му дейност или подавани пред данъчните органи.

(2) Данъчният номер на лицето се посочва от органите на данъчната администрация и други органи в индивидуалните актове, въз основа на които възникват държавни и общински вземания.

Чл. 9. (1) При промяна на седалището или местоживеенето си регистрираното лице е длъжно в 14-дневен срок да уведоми писмено данъчната служба.

(2) Когато новият адрес е в района на друга данъчна служба, съобщението се прави пред нея.

(3) В срока по ал. 1 лицето е длъжно да уведоми данъчната служба за всички други промени, настъпили в данните, посочени в декларациите.

Чл. 10. Данъчната регистрация се заличава след изтичане на 10 години от прекратяването на юридическото лице, съответно от смъртта на физическото лице.

Чл. 11. (Доп. - ДВ, бр. 57 от 1999 г.) Данъчните органи имат право да събират данни от регистър БУЛСТАТ, съдилищата и общините за регистрираните лица и за лицата, чиято регистрация е прекратена.

Чл. 11а. (1) (Нов - ДВ, бр. 20 от 1996 г., предишен текст на чл. 11а, доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Данъчнозадълженото лице е длъжно да оказва съдействие на данъчния орган при упражняване на правомощията му, като:

1. декларира обстоятелства, когато това се изисква със закон или акт на Министерския съвет по прилагането на закона;

2. изготвя справки и предоставя исканите данни във връзка с определяне на данъчните му задължения Данъчнозадължени лица, които са свързани с електронна система със съответната данъчна служба, могат да изпращат по електронен път на данъчните органи декларациите и справките, които са длъжни да представят в определените затова срокове; в седемдневен срок от датата на изпращането данъчнозадължените лица по предходното изречение представят или изпращат и подписани и подпечатани декларации и справки; в случаите, когато няма разлика между данните, изпратени по електронен път, и декларациите и справките, за начало на срока се приема датата на изпратеното съобщение по електронен път;

3. представя всички счетоводни, търговски и други документи, необходими за изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с извършваните проверки и ревизии, и заверява направените от данъчния орган копия от тези документи;

4. осигурява достъп до служебни помещения, складове, каси и др.;

5. осигурява място за извършване на проверки или ревизии, а когато това е невъзможно - предава необходимите документи на данъчния орган с протокол-опис;

6. в случаи на отсъствие за повече от 30 дни определя лице, което да го представлява пред данъчните органи, а в случаите на по-краткотрайни отсъствия - да приема издаваните от тях документи; при неизпълнение на задължението по тази точка всички документи се прилагат към данъчното досие и се смятат за редовно връчени на данъчнозадълженото лице.

(2) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За целите на данъчната статистика, планирането и анализа на прилагането на данъчното законодателство началникът на данъчната администрация определя кръга на данъчнозадължените лица, които да предоставят информация по образец, утвърден от министъра на финансите.

Чл. 11б. (Нов - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) При писмено искане на данъчни органи общините, които по силата на закона извършват вписване или регистриране на обстоятелства, отнасящи се до лицата по чл. 5, са длъжни в 7-дневен срок да предоставят данни за тези обстоятелства.

Чл. 11в. (Нов - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) Във връзка с извършвана данъчна ревизия или проверка при направено искане от началника на данъчната служба държавните органи, юридическите и физическите лица са длъжни в 7-дневен срок да предоставят копия от намиращи се в тях собствени или чужди счетоводни документи, имащи значение за осъществяването на данъчната ревизия.

Чл. 12. (1) Актът за констатации се издава в писмена форма и трябва да съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. дата и място на съставяне на акта;

3. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и длъжността му;

4. данни за данъчния субект - трите имена, адрес, седалище на управление, данъчен номер, банкови сметки и други;

5. фактическите и правните основания за издаване на акта;

6. направените констатации;

7. разпореждания за обезпечаване на доказателства или държавни вземания;

8. опис на иззетите документи и вещи;

9. (Отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.)

(2) Актът за констатации може да съдържа мотивирано предложение за издаване на данъчен облагателен акт.

(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) В случаите по ал. 2 актът за констатации изпълнява функциите на мотиви за издаване на данъчен облагателен акт.

Чл. 13. (Отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.)

Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.)

(Предишна Глава четвърта - ДВ, бр. 20 от 1996 г.)

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) С данъчен облагателен акт се определят, коригират и/или прихващат данъчни задължения, както и се възстановяват внесени суми, данъци и резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон. С такъв акт се определят и други задължения към държавата, посочени в закон.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) Данъчните облагателни актове се издават от началниците на данъчните служби, а в тяхно отсъствие - от длъжностното лице, което е определено със заповед на началника на главното управление на данъчната администрация да го замества.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) При подаване на данъчна декларация размерът на данъка се изчислява въз основа на декларираните доход, печалба и други данни и се внася в сроковете, определени в съответните закони.

(4) (Нова - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) Данъчен облагателен акт се издава, когато не е подадена декларация в законоустановения срок, както и в случаите, когато данъчни проверки и ревизии се извършват по инициатива на данъчния орган.

(5) (Нова - ДВ, бр. 117 от 1997 г.) При определяне на данъчните задължения данъчната основа се закръглява на цели 0,10 лева към по-малкото число, в случай че последните две цифри са под "50", и към по-голямото число, ако последните две цифри са "50" или над "50". Размерът на данъка се закръглява на цели 0,01 лева към по-малкото число, в случай че последната цифра е по-малка от "5", и към по-голямото число, ако последната цифра е "5" или по-голяма от "5".

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Началникът на съответната данъчна служба издава данъчен облагателен акт след преценка на акта за констатации и доказателствата към него. Към данъчния облагателен акт се прилага актът за констатации, който изпълнява функциите по чл. 12, ал. 3 и е негова неразделна част.

(2) Доказателства по ал. 1 се събират при данъчни проверки или ревизии.

(3) (Нова - ДВ, бр. 20 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Заварените към 31 декември 1998 г. производства по издаване и обжалване на данъчнооблагателни актове се приключват по досегашния ред.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Когато не е подадена декларация или има данни за са укрити приходи или липсва редовно счетоводство съгласно Закона за счетоводството и/или воденото счетоводство не дава възможност за текущ и последващ контрол, или данъчнозадълженото лице не е открито на декларирания пред данъчната администрация адрес или документите са унищожени, началникът на данъчната служба определя по преценка конкретния размер на данъка, като взема предвид:

1. вида и характера на дейността;

2. платените косвени данъци, мита, експортни и импортни такси;

3. движението и остатъците по банковите сметки;

4. документи с достоверни данни;

5. наемната цена за недвижимите имоти, в които се упражнява дейността;

6. търговското значение на мястото, където се извършва дейността;

7. капитала;

8. оборота;

9. броя на заетия персонал;

10. кръга на клиентите;

11. реализираната печалба, съответно доход, от други лица, упражняващи същата или подобна дейност, при същите или подобни условия;

12. разликата между доставените и вложените в производството суровини и материали;

13. други доказателства, които могат да послужат за определяне на данъка.

(2) (Нова - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) При установяване на условията по ал. 1 данъчно задължените лица са длъжни да декларират имущественото си състояние, като за физическите лица това става въз основа на декларация за семейно и имуществено състояние по образец, утвърден от министъра на финансите, а за юридическите лица - въз основа на представени годишни счетоводни отчети по чл. 40 от Закона за счетоводството.

(3) (Нова - ДВ, бр. 20 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Когато имущественото и финансовото състояние на данъчните субекти за съответния данъчен период не съответства на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал и/или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност, данъчният орган задължително прави оценка и облага по реда на съответния закон недекларираните печалби и доходи.

Чл. 18. Данъчни облагателни са и други актове, чрез които овластени лица определят данъци. В тези случаи лицата действат като данъчни органи.

Чл. 19. Данъчните облагателни актове се издават по образец, утвърден от министъра на финансите, и се връчват на лицата по реда, предвиден в Закона за административното производство.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) (1) Недължимо внесени или събрани суми, както и суми, подлежащи на възстановяване на друго основание, се прихващат за погасяване на други изискуеми задължения към държавата, посочени в Закона за събиране на държавните вземания, а ако данъчнозадълженото лице няма такива задължения, сумата му се връща.

(2) Прихващането или връщането може да се извършва по инициатива на данъчния орган или по писмена молба на данъчнозадълженото лице.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) След постъпване на молбата по ал. 2 данъчният орган извършва данъчна проверка или ревизия и издава данъчен облагателен акт, с който уважава или отказва да уважи молбата и ако молбата е основателна, издава разпореждане за прихващане или връщане. При отказ за прихващане или връщане данъчният орган се произнася писмено.

(4) Недължимо внесени или събрани суми се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато внасянето или събирането е извършено в съответствие с разпоредбите на данъчното законодателство или въз основа на акт на данъчен орган. В останалите случаи сумите се връщат без лихва.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Актът по ал. 3, както и заповедта на началника на данъчната служба за спиране или възобновяване на срокове, за възстановяване на срокове, за възстановяване по Закона за данък върху добавената стойност, подлежат на обжалване по реда на чл. 23 - 26.

Чл. 21. Когато с данъчен облагателен акт се определи по-голям данък от текущо или авансово внесения, разликата се внася в 15-дневен срок от съобщаването му.

Чл. 22. (1) Данъчното задължение се погасява с петгодишна давност.

(2) Давността започва да тече от 1 януари на годината, следваща тази, за която се отнася данъчното задължение.

(3) Когато е започнала данъчната проверка или ревизия и срокът по ал. 1 изтича през нейното времетраене, давността се спира до завършването й, но за не повече от една година.

Чл. 23. (1) Данъчният облагателен акт може да се обжалва пред началника на териториалното данъчно управление в 14-дневен срок от връчването му.

(2) Жалбата се подава чрез началника на данъчната служба, издал данъчния облагателен акт.

(3) Към жалбата могат да бъдат приложени писмени доказателства.

Чл. 24. (1) Началникът на данъчната служба, чрез когото е подадена жалбата, е длъжен в 14-дневен срок от получаването й да я изпрати заедно с данъчната преписка на началника на териториалното данъчно управление.

(2) В срока по ал. 1 началникът, издал обжалвания акт, може да го отмени или измени.

(3) Актът по предходната алинея подлежи на обжалване по реда на чл. 25.

Чл. 25. (1) Началникът на териториалното данъчно управление разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок от получаването й.

(2) С решението данъчният облагателен акт може да се потвърди, измени или отмени.

(3) Решението се съобщава на жалбоподателя в 7-дневен срок от постановяването му.

Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) Решението на началника на териториалното данъчно управление може да се обжалва в частта, в която не са уважени направените възражения пред окръжния съд в 14-дневен срок от връчването му.

(2) Жалбата се подава чрез началника на териториалното данъчно управление, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с данъчната преписка на съда.

Чл. 27. Съобщения и решения във връзка с обжалването на данъчни облагателни актове се изготвят по реда на Закона за административното производство.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г.) Съдът се произнася по законосъобразността на акта с решение, което подлежи на касационно обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) На всяка от страните се присъждат направените разноски и възнаграждения в съответствие с чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) (1) Данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен облагателен акт, може да бъде изменено по инициатива на данъчния орган, на горестоящия данъчен орган или по предложение на прокурора.

(2) Данъчно задължение се изменя на основанията, посочени в чл. 231 от Гражданския процесуален кодекс, както и в случаите, когато данъчно задължение е било определено в нарушение на закона.

(3) Изменение се допуска в срока по чл. 22, ал. 1.

Чл. 28б. (Нов - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) (1) Данъчният орган, установил основанието за изменение, издава заповед за извършване на данъчна ревизия.

(2) Когато данъчният орган установи, че данъчното задължение е било определено в по-висок размер, нов данъчен облагателен акт не се издава, като изменението на данъчното задължение се извършва с разпореждане на началника на данъчната служба. Ако сумите са били внесени и данъчният субект няма други задължения към държавата, с които да се извърши прихващане, началникът на данъчната служба разпорежда връщане ведно със законната лихва.

(3) Когато се установи, че данъчното задължение е било определено в по-нисък размер, за разликата се издава данъчен облагателен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 23-26.

(Предишна Глава пета - ДВ, бр. 20 от 1996 г.)

Чл. 29. (1) Определеното с облагателния акт данъчно задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчване на акта, освен ако в закон не е предвиден друг срок.

(2) След изтичането на срока по ал. 1 облагателния акт подлежи на принудително изпълнение, включително и когато е обжалван, освен ако изпълнението е спряно от началника на териториалното данъчно управление или от съда на основанията, посочени в Закона за събиране на държавните вземания или ако длъжникът представи имуществено обезпечение.

Чл. 30. За невнесени в срок данъци се дължи лихва по реда на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(Предишна Глава шеста - ДВ, бр. 20 от 1996 г.)

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 1997 г.) Който не изпълни в установените срокове задълженията си по този закон, се наказва с глоба от 20 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 1997 г.) (1) Данъчнозадължено лице, което не изпълни задължение по чл. 11а, т. 1-5, се наказва с глоба от 30 лв. до 500 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1997 г.) Длъжностно лице, което не изпълни задължения по чл. 11б, се наказва с глоба до 100 лв.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1997 г.) При неизпълнение на задълженията по чл. 11в или при унищожаване на документите нарушителят се наказва с глоба до 500 лв.

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1997 г.) (1) Длъжностно лице, което без уважителни причини не препрати своевременно жалба или протест срещу данъчен акт на по-горестоящия данъчен орган или на съда, се наказва с глоба от 5 до 30 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1997 г.) При повторно извършване на нарушението по предходната алинея глобата е от 10 до 50 лв.

Чл. 33а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 1996 г., изм. - ДВ,бр. 51 от 1997 г.) За нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Закона за данъчната администрация на съответното длъжностно лице се налага глоба до 1000 лв. от началника на главното управление на данъчната администрация с постановление, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 34. (1) Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) Актовете за констатирани нарушения се съставят от данъчните органи при данъчните служби, а наказателните постановления се издават от началника на главното управление на данъчната администрация или от упълномощено от него длъжностно лице.