Държавен вестник, брой 104 от 28.XI

Отменен с § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за устройството на държавния бюджет - ДВ, бр. 67 от 6 август 1996 г. Съгласно § 4 от преходните и заключителните разпоредби на същия закон съставянето, приемането и изпълнението на държавния бюджет на Република България и извънбюджетните фондове и сметки за 1996 г. и отчитането на държавните бюджети за периода 1992 - 1996 г. се извършват по реда на Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет.

Чл. 1. Държавният бюджет е основен финансов план за образуване и използуване на общодържавния паричен фонд на Народна република България.

В държавния бюджет се съсредоточава частта от националния доход, предназначена за планомерното развитие на народното стопанство, за повишаване на материалното благосъстояние и културата на трудещите се, за отбраната на страната и издръжката на органите на държавната власт и държавното управление, както и за други мероприятия, свързани с изграждането на социалистическото и комунистическото общество.

Средствата на държавния бюджет се образуват главно за сметка на приходите от социалистическото стопанство, които постоянно нарастват на основата на непрекъснатото разширяване и усъвършенствуване на производството. В държавния бюджет постъпват приходи и от гражданите по пътя на установени със законите на страната плащания и от доброволни вноски.

В процеса на съставянето и изпълнението на държавния бюджет се осъществява контролът върху финансовата и стопанската дейност на предприятията и стопанските организации и за изпълнението на възложените им задачи по народностопанския план.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1995 г.) Държавният бюджет е единствен и обхваща: републиканския бюджет, бюджетите на народните съвети.

(Изм. - Дв, бр. 36 от 1979 г.) Всеки окръжен и общински (районен) народен съвет има отделен бюджет. Отделно бюджети имат и кметствата, определени от общинските народни съвети съгласувано с изпълнителния комитет на съответния окръжен народен съвет. Бюджетите на районните народни съвети и кметствата се обединяват в бюджетите на общинските народни съвети, а бюджетите на общинските народни съвети - в сборни бюджети на окръзите.

(Изм. - ДВ, бр. 104 от 1995 г.) Съставянето, утвърждаването и изпълнението на държавния бюджет, както и разпределението на приходите и разходите между републиканския бюджет, бюджетите на народните съвети се осъществяват на основа на принципа на демократическия централизъм, който осигурява бюджетните права на народните съвети, единството на бюджетната система и финансовата политика на Народна република България.

Републиканският бюджет осигурява средства, необходими за финансиране на мероприятията с общодържавно значение в областа на народното стопанство, културното строителство и държавното управление, а така също за отбраната на страната. Чрез републиканския бюджет се осъществява преразпределение на част от държавните приходи между окръзите с оглед на тяхното икономическо и културно развитие.

Бюджетите на народните съвети осигуряват необходимите средства за финансиране на стопанското и културното строителство и на други мероприятия, възложени за осъществяване на местните органи на държавната власт и държавното управление.

(Ал. 6 отм. - ДВ, бр. 104 от 1995 г.)

Разходите по осигуряването на работниците и служителите в Народна република България са за сметка на държавата.

Министерският съвет определя: кои държавни приходи изцяло се включват в бюджета на народните съвети, кои учреждения и организации се финансират от републиканския бюджет или от бюджетите на народните съвети и кои разходи не могат да се увеличават или намаляват от министерствата, ведомствата и народните съвети.

Чл. 3. Държавният бюджет се съставя по приходите и разходите в съответствие с показателите на държавния народостопански план общо за страната и по окръзи.

В приходната част на държавния бюджет се предвиждат постъпления от народното стопанство - данък върху оборота, отчисления от печалбата и други приходи от народното стопанство: данъци, такси и други постъпления.

Вноските в държавния бюджет на държавните предприятия, на трудово-кооперативните земеделски стопанства и на другите кооперативни и обществени организации се установяват със законите на страната и издадените в съответствие с тях постановления на Министерския съвет.

Задължителните за гражданите вноски в държавния бюджет се установяват от Народното събрание със закон.

В разходната част на държавния бюджет се предвиждат средства за: народното стопанство; социално-културните мероприятия и науката; отбраната на страната; издръжката на органите на държавната власт, органите на държавното управление, съдилищата и прокуратурата; образуване на държавни материални и парични резерви и други разходи съгласно законите на страната.

Чл. 4. Министерствата, ведомствата, народните съвети, учрежденията, организациите и предприятията са длъжни напълно и своевременно да правят установените вноски в бюджета и да разходват предоставените им средства само по прякото им предназначение съобразно изпълнението на плана при спазване на строг режим на икономии.

Чл. 5. В републиканския бюджет и бюджетите на народните съвети се предвиждат резервни фондове за посрещане на непредвидени неотложни разходи.

Резервния фонд по републиканския бюджет се използува по решение на Министерския съвет, а резервните фондове по бюджетите на народните съвети - по решение на изпълнителните им комитети.

Чл. 6. Държавният бюджет се съставя за една година и се гласува от Народното събрание. Гласуваният в Народното събрание бюджет има силата на закон.

Изпълнението на държавния бюджет започва от 1 януари и приключва на 31 декември.

В случай, че до началото на годината държавният бюджет не бъде гласуван от Народното събрание, приходите на бюджета се събират и разходите се извършват в размери, определени от Министерския съвет, за срок, не по-голям от три месеца.

(Нова ал. 4 - ДВ, бр. 27 от 1992 г.) Когато държавният бюджет не е гласуван в срока по предходната алинея, Народното събрание определя допълнителен срок за събиране на приходи по бюджета и за извършване на разходи.

Чл. 7. Държавният бюджет се съставя и гласува с превишение на приходите над разходите.

Чл. 8. (Изм. - Дв, бр. 36 от 1979 г., бр. 104 от 1995 г.) Проектите на бюджетите и финансовите планове на министерствата и ведомствата се съставят от ръководителите им, на народните съвети - от изпълнителните им комитети, съответно кметствата.

На основата на проектите на бюджетите и финансовите планове на министерствата, ведомствата, народните съвети и Централния съвет на професионалните съюзи Министерството на финансите съставя проекта на държавния бюджет.

(Изм. - Дв, бр. 99 от 1963 г.) Проектите се съставят по ред и в срокове, установени от министъра на финансите.

При съставянето на проектите на бюджетите и финансовите планове министерствата, ведомствата, народните съвети, учрежденията, организациите и предприятията са длъжни да разкриват всички резерви в народното стопанство с оглед на най-пълното обхващане на приходите и на най-пестеливото разходване на средствата.

При съставяне на бюджетите и финансовите планове се привличат организациите на трудещите се.

Чл. 9. Размерите на задължителните норми (за храна и др.), по които се изчисляват разходите по бюджета, се установяват по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 10. Проектите на бюджетите на народните съвети се съставят на основата на предоставените им приходи.

(Доп. - Дв, бр. 36 от 1979 г.) Когато проектите не могат да се балансират с предоставените приходи, предвиждат се субсидии за сборните бюджети на окръзите от републиканския бюджет, а за бюджетите на общинските народни съвети - от бюджетите на окръжните народни съвети и за бюджетите на районните народни съвети и кметствата, които съставят бюджети - от бюджетите на общинските, съответно районните народни съвети.

(Изм. - Дв, бр. 36 от 1979 г.) Когато предоставените приходи на общинските (районните) народни съвети и кметствата, които съставят бюджети, превишават предвидените разходи по проектите на бюджетите им, разликата се предвижда като вноска в бюджета на окръжния, съответно общинския (районния) народен съвет, а превишението по проектите на сборните бюджети на окръзите - в републиканския бюджет.

Чл. 11. Министерството на финансите в присъствието на представители на съответните министерства, ведомства и окръжните народни съвети преглежда представените проекти на бюджетите и финансовите планове и ако е нужно, нанася в тях необходимите промени.

(Доп. - Дв, бр. 36 от 1979 г.) По същия ред изпълнителните комитети на окръжните народни съвети преглеждат проектите на бюджетите и на финансовите планове на общинските народни съвети, а изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети - проектите на бюджетите и на финансовите планове, съответно на районните народни съвети и на кметствата, които съставят бюджети в присъствието на техни представители.

Възникналите разногласия по проектите на бюджетите и на финансовите планове между Министерството на финансите и министерствата, ведомствата и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети се решават от Министерския съвет.

Чл. 12. Министерският съвет разглежда проекта на държавния бюджет и го внася в Народното събрание по видове приходи и разходи по министерства, ведомства и окръзи.

Чл. 13. Комисията по народното стопанство и финансирането съвместно с другите комисии при Народното събрание разглежда проекта и дава заключение пред Народното събрание.

Комисията може да изслуша доклади на министерствата, ведомствата, окръжните народни съвети и Централния съвет на професионалните съюзи и да изисква допълнителни справки и пояснения по приходите и разходите.

Чл. 14. Народното събрание изслушва доклад от министъра на финансите, съдоклад от Комисията по народното стопанство и финансирането и предложенията на народните представители, след което гласува закон за държавния бюджет, с който определя:

а) държавния бюджет в общи суми по приходите, включително основните приходни източници, и в общи суми разходите, включително кредитите за финансиране на народното стопанство, социално-културните мероприятия, издръжката на органите на държавната власт, органите на държавното управление, съдилищата и прокуратурата, както и сумата на превишението на приходите над разходите;

б) републиканския бюджет в общи суми по приходите и разходите и превишението на приходите над разходите;

в) (изм. - Дв, бр. 99 от 1963 г.) сборните бюджети на окръзите в общи суми по приходите и разходите.

Гласуваният от Народното събрание държавен бюджет се обнародва за всеобщо сведение.

Чл. 14а. (Нов - Дв, бр. 99 от 1963 г.) Министерството на финансите в рамките на одобрените от Народното събрание приходи определя размерите на отчисленията от регулиращите приходи, субсидиите или вноските по сборните бюджети на окръзите с оглед на пълното им балансиране.

Чл. 15. Министерствата и ведомствата в обема на одобрените от Народното събрание кредити съставят годишните си бюджети по пълна бюджетна класификация при спазване на регламентираните разходи.

Чл. 16. Окръжните народни съвети на сесии в обема на гласуваните от Народното събрание сборни бюджети одобряват собствените си бюджети по пълна бюджетна класификация и общия обем на приходите и разходите по бюджетите на общинските народни съвети.

(Изм. - Дв, бр. 36 от 1979 г.) Общинските (районните) народни съвети на сесии одобряват бюджетите си по пълна бюджетна класификация и общия обем на приходите и разходите по бюджетите, съответно на районните народни съвети и на кметствата, които съставят бюджети.

Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети на основата на одобрените от сесиите бюджети съставят сборни бюджети на окръзите по пълна бюджетна класификация.

При одобряването на бюджетите народните съвети са длъжни да спазват размерите на регламентираните разходи, процентите на отчисленията от регулиращите приходи и субсидиите или вноските.

Чл. 17. (Изм. - Дв, бр. 36 от 1979 г.) Народните съвети и кметствата при одобряване на бюджетите си могат да увеличават общите суми на приходите и разходите, установени от Народното събрание или от окръжния, съответно общинския (районния) народен съвет, в случай, че открият нови приходи.

Обемът на бюджетите може да се увеличи и при разгръщане на взаимоотношенията с предприятията, без да се намалява салдото в полза на държавния бюджет.

(Изм. - Дв, бр. 99 от 1963 г.) Редът и сроковете за съставяне на бюджетите по пълна бюджетна класификация се определя от министъра на финансите.

Чл. 18. В рамките на одобрените от министерствата, ведомствата и народните съвети кредити се съставя за всяко учреждение бюджетна сметка.

Редът и сроковете за съставянето и утвърждаването на бюджетните сметки се определя от Министерството на финансите.

Чл. 19. Министерството на финансите преглежда съставените по пълна бюджетна класификация бюджети на министерствата и ведомствата и сборните бюджети на окръзите и в необходимите случаи ги уведомява да отстранят допуснатите нарушения и пропуски.

(Доп. - Дв, бр. 36 от 1979 г.) Същите права имат и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети по отношение на бюджетите на общинските народни съвети, а изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети и по отношение бюджетите съответно на районните народни съвети и кметствата.

Чл. 20. Министерският съвет организира изпълнението на държавния бюджет чрез Министерството на финансите, министерствата, ведомствата и изпълнителните комитети на народните съвети.

Чл. 21. Министерството на финансите, министерствата, ведомствата и изпълнителните комитети на народните съвети осигуряват изпълнението на всички предвидени по бюджета приходи и строго икономичното разходване на бюджетните средства по предназначението им в съответствие с изпълнението на производствените и финансовите планове.

Изпълнението на държавния бюджет се осъществява от финансовите органи и разпоредителите с кредити.

Правата и задълженията на финансовите органи и разпоредителите с кредитите по изпълнението на бюджета се установяват от Министерския съвет.

Касовото изпълнение на държавния бюджет се осъществява от Българската народна банка. Операциите по касовото изпълнение на бюджета се извършват от банката безплатно.

Чл. 22. Министерството на финансите и финансовите органи при народните съвети имат право да ограничават или спират финансирането от бюджета в случай на нарушение на бюджетната и финансовата дисциплина, при отклоняване на средствата от прякото им предназначение и при непредставяне на отчетите в установените срокове.

Чл. 23. Контролът по изпълнението на държавния бюджет се осъществява от Министерството на финансите в съответствие с действуващите закони и решенията на Министерския съвет.

Чл. 24. Кредитите на учрежденията по републиканския бюджет се намаляват от Министерството на финансите, а по бюджетите на народните съвети - от финансовите органи в размер на стойността на свръхнормативните запаси от материали и хранителни продукти от предходната година, като със същия размер се увеличава резервния фонд на републиканския бюджет.

Чл. 25. Прехвърлянето на кредити от един раздел в друг, от едно мероприятие в друго и от един параграф в друг по всички бюджети се допуска не по-рано от второто полугодие само при наличието на осъществени икономии.

Прехвърлянето на кредити се извършва по следния ред:

а) по републиканския бюджет:

от раздел в раздел, от и за лимитни капитални вложения, от и за стипендии, както и усилване разходите за управленческия апарат и други кредити, определени от Министерския съвет - по решение на Министерския съвет;

от мероприятие в мероприятие - от ръководителя на съответното министерство или ведомство със съгласие на Министерството на финансите; осъществените икономии от кредитите за заплати могат да се използуват за усилване на кредити със същото предназначение на други мероприятия с изключение на заплатите за управленческия апарат;

от параграф в параграф по едно и също мероприятие - от ръководителя на министерството или ведомството;

б) (изм. - Дв, бр. 99 от 1963 г. и бр. 36 от 1979 г.) от и за заплата и стипендии, както и за усилване разходите за издръжка на управленческия апарат по бюджетите на окръжните народни съвети - от председателя на изпълнителния комитет, а на общинските (районните) народни съвети и кметствата, които съставят бюджети - съответно от председателя на изпълнителния комитет или кмета след получаване съгласието на председателя на изпълнителния комитет на горестоящия народен съвет:

от раздел в раздел, от мероприятие в мероприятие по един и същ председателя на изпълнителния комитет на съответния народен съвет, а за кметствата, които съставят бюджети - от кмета.

Средства от бюджета за лимитни капитални вложения могат да се прехвърлят от раздел в раздел или да се усилват от икономиите по останалите разходи от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет със съгласие на Министерството на финансите и Държавния комитет за планиране.

Чл. 26. Министерството на финансите в съгласие със съответните министерства, ведомства и изпълнителни комитети на окръжните народни съвети може да прехвърля кредити от един бюджет в друг, без да изменя размера на средствата и целта, за които са предназначени.

Чл. 27. (Изм. - Дв, бр. 99 от 1963 г.) При обществени бедствия - епидемии, епизоотии, пожари, наводнения, земетресения, срутвания и др., по решение на председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети могат да се намаляват кредитите на резервните фондове или кредитите за други разходи, търпящи отлагане, по бюджетите на народните съвети за оказване помощ на пострадалите.

Чл. 28. За стопански, благоустройствени, здравни, културно-просветни и други мероприятия през втората половина на годината могат да се разрешават допълнителни кредити за сметка на преизпълнение на приходната част на съответния бюджет или от нови приходни източници без частта от разпределяемия данък върху оборота.

Народните съвети ползуват за благоустройствени мероприятия и до 10% от свръхплановата печалба на предприятията, които не са в тяхно подчинение, но се намират на тяхна територия.

Допълнителни кредити за административно-управленчески разходи не се разрешават.

В решенията за допълнителни кредити задължително се посочват източниците за покриването им.

(Изм. - Дв, бр. 99 от 1963 г., бр. 104 от 1995 г.) Допълнителни кредити по републиканския бюджет се решават от Министерския съвет, по бюджетите на общините - от председателите на изпълнителните комитети съгласувано с председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, а по бюджетите на окръжните народни съвети - от председателите на изпълнителните комитети съгласувано с Министерството на финансите.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Предвидените по бюджетите на окръжните народни съвети вноски в републиканския бюджет се правят месечно по 1/3 част от плана за тримесечието. По същия ред се внасят предвидените по бюджетите на общинските народни съвети вноски в бюджетите на окръжните народни съвети, както и предвидените вноски в бюджетите на общинските (районните) народни съвети от бюджетите на районните народни съвети и на кметствата. Вноските за м.декември се правят най-късно до 25-то число на същия месец.

Българската народна банка по нареждане на Министерството на финансите или на финансовия отдел при окръжния, съответно общинския (районния), народен съвет или кметство прехвърля неиздължените в срок вноски от сметката на съответния народен съвет.

Чл. 30. Министерството на финансите може да отпуска на окръжните народни съвети временни безлихвени заеми от републиканския бюджет, когато в отделни периоди от годината се яви недостиг от средства.

При същите условия председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети могат да отпускат временни заеми на общинските народни съвети от бюджетите на окръзите. За целта могат да се използуват и временно свободните средства на общинските народни съвети.

Заемите от републиканския бюджет се възстановяват в сроковете, определени от Министерството на финансите, а заемите от бюджетите на народните съвети - в сроковете, определени от председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, но не по-късно от края на годината, през която са отпуснати.

Когато заемите не се издължат в определените срокове, клоновете на Българската народна банка служебно прехвърля от сметките на съответните народни съвети до 30 на сто от постъпленията от приходите им с оглед заемите да бъдат погасени до края на годината.

Чл. 31. Изпълнението на държавния бюджет приключва на 31 декември. Поетите до края на годината задължения, както и задълженията по влезли в закона сила решения на съда и арбитража трябва да бъдат изплатени от съответните учреждения до 31 декември.

Задълженията на закрити през годината учреждения се изплащат от правоприемниците им, ако в решението за закриването не е определен друг ред.

Чл. 32. Министерството на финансите съставя отчет за изпълнението на държавния бюджет.

(Изм. - ДВ, бр. 99 от 1963 г.) Редът, начинът и срокът за съставяне на отчета се определят от министъра на финансите.

Чл. 33. Отчетът за изпълнението на държавния бюджет се разглежда от Министерския съвет и се внася в Народното събрание по показателите, по които е бил одобрен бюджетът за съответната година.

Комисията по народното стопанство и финансирането разглежда отчета за изпълнението на държавния бюджет и дава заключение по него пред Народното събрание.

Одобреният от Народното събрание отчет се обнародва за всеобщо сведение.

Чл. 34. От реализираните в края на годината излишъци по бюджетите на народните съвети могат да се отделят суми в размери, определени от Министерския съвет, за фонд "Подпомагане финансово затруднени народни съвети".

Редът и начинът на разходването и отчитането на тези средства се определят от Министерството на финансите.

Чл. 35. Неизползуваните през годината средства, предназначени за лимитни вложения, без средствата от самооблагането, фонда на предприятието и др. определени от Министерския съвет, се внасят по специална сметка в Българската инвестиционна банка и се разходват по решение на Министерския съвет.

Чл. 36. Чистите излишъци по бюджетите на народните съвети се отнасят в приход на бюджетите им за следващата година.

Чл. 37. Извънбюджетни средства са всички суми, които се събират и разходват от бюджетните учреждения по силата на специални закони, укази или постановления, без да се включват в държавния бюджет.

Чл. 38. За всеки вид извънбюджетни средства се съставят годишни сметки, които се състоят от приходна и разходна част. Сметките за извънбюджетните средства на учрежденията по републиканския бюджет се утвърждават от министъра на финансите, а сметките на учрежденията на народните съвети - от изпълнителните комитети на съответните народни съвети.

Извънбюджетните средства се изразходват в строго съответствие с предназначението им и в пределите на утвърдените сметки.

Министерството на финансите определя реда за събирането, разходването и отчитането на извънбюджетните средства.

Периодичните и годишните отчети на извънбюджетните средства се представят заедно с отчетите за изпълнението на съответните бюджети.

Чл. 39. Извънбюджетните средства на държавните учреждения се съхраняват в Българската народна банка. Всички операции по извънбюджетните средства се извършват от банката безплатно.

Чл. 40. Този закон отменя Закона за бюджета, както и всички други разпоредби, които му противоречат.

Чл. 41. За прилагането на този закон се издават наредби от Министерския съвет или по негово пълномощие от Министерството на финансите.

Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.