Държавен вестник, брой 92 от 17.X

Отменен с § 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за чуждестранните инвестиции - ДВ, бр. 97 от 24 октомври 1997 г., в сила от 24 октомври 1997 г.

ПРЕДМЕТ

Чл. 1. (1) Този закон урежда условията и реда за извършване на стопанска дейност в страната от чуждестранни лица и закрилата на чуждестранните инвестиции.

(2) Министерският съвет може да постанови разпоредбите на този закон да не се прилагат изцяло или отчасти за стопанската дейност и инвестициите на чуждестранни лица от държави, в които спрямо българските дружества или граждани се прилагат дискриминационни мерки.

ЧУЖДЕСТРАННИ ЛИЦА

Чл. 2. (1) По смисъла на този закон чуждестранно лице е:

1. юридическо лице, регистрирано в чужбина;

2. дружество, което не е юридическо лице и е регистрирано в чужбина;

3. физическо лице - чуждестранен гражданин с постоянно местопребиваване в чужбина.

(2) Български гражданин, който има и друго гражданство, избира дали да се ползува от статута на български или чуждестранен гражданин по този закон.

ПРАВО ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ

Чл. 3. (1) Чуждестранно лице може да извършва стопанска дейност в страната и да придобива акции или дялово участие в търговски дружества по реда, предвиден за българските граждани и юридически лица, като има равни права с тях, доколкото в закон не е предвидено друго.

(2) Дружество с чуждестранно участие има всички права както дружество без чуждестранно участие освен в случаите, предвидени в този закон.

(3) Размерът на чуждестранното участие в новообразувани или съществуващи дружества не е ограничен.

(4) Чуждестранно физическо лице трябва да има разрешение за постоянно пребиваване в страната, когато:

1. се регистрира като едноличен търговец;

2. участвува в кооперация;

3. участвува в събирателно дружество;

4. Участвува като неограничено отговорен съдружник в командитно дружество или в командитно дружество с акции.

(5) Правото на постоянно пребиваване на чуждестранно лице по предходната алинея може да бъде отнето от министъра на вътрешните работи само в предвидени от закона случаи. Административният акт, с който се отнема правото на постоянно пребиваване, подлежи на обжалване пред съда по реда на Закона за административното производство.

(6) Чуждестранно физическо лице или дружество, което не е юридическо лице по националния си закон, може да регистрира клон, ако е регистрирано с право да извършва стопанска дейност (търговец) според закона на съответната страна.

ТЪРГОВСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА

Чл. 4. (1) Чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена палата.

(2) Представителствата по предходната алинея не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност.

(3) Сделките, които чуждестранно лице сключва с местни лица за нуждите на регистрирано от него представителство по ал. 1, се подчиняват на реда за извършване на сделки между местни лица.

ОГРАНИЧЕНИЯ

Чл. 5. (1) Чуждестранно лице може да придобива право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти. То може да придобие жилище само чрез осъществено от него право на строеж или по ред, определен със закон.

(2) Чуждестранно лице, включително и чрез клон или като едноличен търговец, не може да придобива право на собственост върху земя. Дружество с чуждестранно участие повече от 50 на сто не може да придобива право на собственост върху земеделска земя.

(3) Чуждестранно лице или дружество, в което участието на чуждестранно лице пряко или чрез други дружества с чуждестранно участие им осигурява мнозинство при вземането на решения или възпрепятствува вземането на решения, трябва да получат разрешение в следните случаи:

1. (изм. - ДВ, бр. 102 от 1995 г.) производство на оръжие, муниции и военно снаряжение;

2. извършване на банкова и застрахователна дейност и участие в банкови и застрахователни дружества;

3. придобиване на недвижими имоти в отделни географски райони, определени от Министерския съвет;

4. (отм. - ДВ, бр. 92 от 1995 г.);

5. придобиване на участие, което осигурява мнозинство при вземането на решения или възпрепятства вземането на решения в дружество, което извършва дейност или има имоти по предходните точки.

(4) Сделките, извършени в нарушение на този член или чрез подставено лице, се обявяват за нищожни с решение на съда по иск на прокурора или на заинтересуваните лица. В този случай даденото от недобросъвестната страна се отнема в полза на държавата.

ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯТА

Чл. 6. (1) Разрешенията по ал. 3 на предходния член се издават от Министерския съвет или от упълномощен от него орган. Разрешенията за банкова дейност и за участие в банкови дружества се издават от Управителния съвет на Българската народна банка.

(2) Министерският съвет, съответно Българската народна банка, обнародва в "Държавен вестник" условията, които трябва да бъдат спазени, за да се издаде разрешение по ал. 3 на предходния член.

(3) Министерският съвет разглежда молбата в 45-дневен срок. Българската народна банка разглежда искането за банкова дейност в 6-месечен срок, а за участие в банково дружество - в 3-месечен срок. Отказът трябва да бъде мотивиран.

ПРИОРИТЕТ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОГОВОРИ

Чл. 7. Когато международен договор, по който е страна Република България, предвижда по-благоприятни условия за извършване на стопанска дейност от чуждестранни лица, прилагат се по-благоприятните условия според международния договор.

ПОСЛЕДВАЩИ ИЗМЕНЕНИЯ НА ЗАКОНА

Чл. 8. Законно предприета стопанска дейност и законно извършени инвестиции не могат да бъдат засегнати от последващи нормативни ограничения. Тази разпоредба се прилага и относно започнати дейности и придобити права по предхождащи този закон нормативни актове.

ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ

Чл. 9. (1) По смисъла на този закон чуждестранна инвестиция е всяко вложение на чуждестранно лице, включително като едноличен търговец или чрез клон, или на дружество с чуждестранно участие повече от 50 на сто във:

1. акции и дялове в търговски дружества;

2. право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти;

3. собственост върху предприятия;

4. влогове в банки;

5. облигации, съкровищни бонове и други ценни книжа, издадени от държавата или български юридически лица;

6. кредит за срок повече от 5 години.

(2) За чуждестранна инвестиция се смята и собствеността върху недвижими имоти на дружества с чуждестранно участие повече от 50 на сто.

(3) Чуждестранната инвестиция включва и увеличението на стойността на вложението по предходните алинеи.

ЗАЩИТА НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ

Чл. 10. (1) Имоти, собственост на чуждестранно лице по смисъла на този закон могат да се отчуждават само за особено важни нужди на държавата, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. Отчуждаването не може да стане въз основа на подзаконов нормативен акт.

(2) Отчуждаването на имота и обезщетяването на чуждестранното лице става със заповед на министъра на финансите.

(3) Отчужденият имот и този, който се отстъпва в обезщетение, се оценяват по пазарни цени към датата на отчуждаването.

(4) Отстъпеният в обезщетения имот трябва да бъде равностоен на отчуждавания и в близост до него, а със съгласие на собственика - на друго място.

(5) Отчужденият имот може да бъде завзет само след като собственикът бъде надлежно обезщетен.

(6) При обезщетяване с имот разликата в стойността се доплаща от собственика или от държавата.

(7) Ако чуждестранното лице се съгласи, обезщетението може да бъде парично.

(8) Заповедта за отчуждаване подлежи на обжалване пред Върховния съд по реда на Закона за административното производство както по отношение основанието за отчуждаване, така и по отношение оценката, начина на обезщетяването и другите елементи на заповедта.

РЕГИСТРАЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ

Чл. 11. (1) Чуждестранните лица са длъжни да регистрират инвестициите си в страната и настъпилите промени в срок от 30 дни след извършването им. Не подлежат на регистрация влоговете в банки.

(2) Чуждестранните инвестиции се регистрират чрез деклариране в Министерството на финансите по утвърден и обнародван от него образец.

ОБЕЗПЕЧАВАНЕ ВЗЕМАНИЯТА НА ЧУЖДЕСТРАННО ЛИЦЕ

Чл. 12. Вземанията в левове и валута на чуждестранно лице могат да бъдат обезпечавани със залог или ипотека. Залогът е действителен и в случай, че заложената вещ е оставена при длъжника и се използва от него при условия, че има писмен договор с достоверна дата. За вписването на ипотека не е необходимо разрешение на държавен орган.

ПРЕВОД НА ДОХОДИ И ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Чл. 13. (1) Чуждестранно лице има право да закупува валута от български банки, за да я преведе в чужбина в следните случаи:

1. реализирани в левове доходи от инвестиция;

2. обезщетение при отчуждаване обекта на инвестицията за държавни нужди;

3. ликвидационна квота, при прекратяване на инвестицията;

4. цена при продажба на обекта на инвестиция;

5. получената сума в левове от принудително изпълнение за обезпечено вземане във валута по чл. 12.

(2) Чуждестранно лице може да преведе закупената валута в чужбина, след като представи удостоверение за платени дължими данъци.

ТРУДОВИ И ОСИГУРИТЕЛНИ ОТНОШЕНИЯ

Чл. 14. (1) Трудовите отношения между чуждестранно лице - едноличен търговец, дружество с чуждестранно участие повече от 50 на сто, както и клон или представителство на чуждестранно лице, и работници и служители - български и/или чуждестранни граждани се уреждат съгласно правилата, установени в този член.

(2) Трудовите правоотношения между лицата по предходната алинея се уреждат с трудов договор. Трудовият договор не може да се отклонява от разпоредбите на българското трудово законодателство относно:

1. писмената форма на договора;

2. максималната продължителност на работното време, минималната продължителност на междудневните и междуседмичните почивки и на платения годишен отпуск;

3. минималната работна заплата, установена за страната;

4. минималния срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, когато такова е уговорено или се изисква от закона, както и относно минималния размер на обезщетенията при прекратяване на трудовия договор със или без предизвестия;

5. отговорността на работодателя за вреди, причинени от трудова злополука или професионално заболяване;

6. правилата за хигиена и безопасност на труда.

(3) Българските граждани на работа при работодателите по ал. 1 се осигуряват задължително за сметка на работодателя за всички осигурителни случаи съгласно българското осигурително законодателство.

(4) Работниците и служителите - чужди граждани, задължително се осигуряват за временна и трайна нетрудоспособност за сметка на работодателя. Размерът на осигурителната вноска е 20 на сто върху брутното месечно възнаграждение. За останалите случаи осигуряването се урежда с трудов договор.

(5) Чуждите граждани, работещи по трудов договор с търговски дружества с чуждестранно участие повече от 50 на сто, с чуждестранно лице, регистрирано като едноличен търговец, или с клон, или с представителство на чуждестранно лице, имат право да закупят валута до 70 на сто от полученото трудово възнаграждение, както и получените обезщетения по трудовия договор и лични застраховки.

(6) Трудовите спорове на работодатели по ал. 1 с български граждани се решават от българските съдилища, а с чужди граждани - съгласно уговореното в трудовия договор.

(7) По всички въпроси на трудовите и осигурителните отношения с работодател по ал. 1, които не са уредени с трудовия договор, се прилага българското трудово и осигурително законодателство.

ВАЛУТЕН РЕЖИМ

Чл. 15. (1) Чуждестранно лице може да открива сметки, да прави влогове в чуждестранна валута и в левове в банки, както и да се разпорежда с акции, облигации и други ценни книги.

(2) Сделките на чуждестранно лице, извършвани чрез клон или като едноличен търговец се подчиняват на реда, предвиден за местните лица.

(3) Когато местни лица имат право да извършват в полза на чуждестранни лица плащания във валута в чужбина, тези плащания могат да се извършват в страната, включително чрез чекове, записи на заповед и менителници.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 16. (1) Чуждестранно лице, което извършва стопанска дейност в страната без разрешение, ако такова се изисква, се наказва с глоба, равна на двукратния размер на реализираната в страната печалба, установена от данъчните органи, но не по-малко от 50 000 лв.

(2) Чуждестранно лице, което не регистрира инвестицията си съгласно чл. 11 или даде неверни данни при регистрацията, се наказва с глоба до една десета от размера на нерегистрираната инвестиция.

(3) Нарушенията се установяват от органите на Министерството на финансите, а глобите се постановяват от министъра на финансите и се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.