ЗАКОН ЗА ИЗПОЛЗУВАНЕ НА АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ ЗА МИРНИ ЦЕЛИ
ЗАКОН ЗА ИЗПОЛЗУВАНЕ НА АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ ЗА МИРНИ ЦЕЛИ
Обн. ДВ. бр.79 от 11 Октомври 1985г., попр. ДВ. бр.80 от 15 Октомври 1985г., изм. ДВ. бр.69 от 4 Август 1995г., изм. ДВ. бр.71 от 23 Юни 1998г., отм. ДВ. бр.63 от 28 Юни 2002г.
Отменен с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за безопасно използване на ядрената енергия - ДВ, бр. 63 от 28 юни 2002 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Атомната енергия в Република България се използува само за мирни цели.
(2) Забранява се използуването на атомна енергия за производство на ядрено оръжие или на други ядрени взривни съоръжения, както и на всякакви средства за масово унищожение.
(3) Сътрудничеството на Република България с други държави при използуването на атомната енергия се извършва при условия, които осигуряват спазването на Договора за неразпространение на ядреното оръжие.
Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) (1) Специалният ядрен материал и ядрените съоръжения са държавна собственост.
(2) Другите източници на йонизиращи лъчения могат да бъдат собственост на:
1. държавата;
2. юридически лица;
3. български граждани.
(3) Добиването, преработването и производството на ядрен материал, превозването и търговията със специален ядрен материал и използуването на ядрени съоръжения са държавен монопол.
(4) Министерският съвет определя случаите, в които лицата по ал. 2, точки 2 и 3 могат да бъдат собственици на източници на йонизиращи лъчения, както и условията и реда за това.
(5) Условията и редът, при които държавата предоставя концесии за използуване на ядрения материал и ядрените съоръжения, се уреждат със специален закон.
Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) Използуването на атомната енергия се осъществява в съответствие с целите и принципите на ядрената и радиационната безопасност, като опазването на живота и здравето на хората и на околната среда има предимство пред стопанските и другите обществени нужди.
Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.)
Чл. 5. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.)
Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) (1) Юридическите и физическите лица, които в резултат на тяхната дейност получават радиоактивни отпадъци, правят вноски във фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци", а юридическите лица, които използуват ядрени съоръжения - и във фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация".
(2) Размерът на вноските, условията и редът за ползуване на средствата от фондовете се определят от Министерския съвет.
(3) Радиоактивните отпадъци стават собственост на държавата от момента на предаването им от лицата по ал. 1, които до предаването осигуряват спазването на нормите и правилата за ядрена и радиационна безопасност.
Чл. 7. Държавата контролира използуването на атомната енергия.
Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) Юридическите и физическите лица, които използуват ядрения материал, ядрените съоръжения и другите източници на йонизиращи лъчения, осигуряват физическата им защита в съответствие с нормативните актове.
Чл. 9. Изследване на лица с помощта на йонизиращи лъчения независимо от целта на изследването може да се извършва само с тяхно съгласие.
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) Държавата осигурява научни, технически и други знания по използуването на атомната енергия.
Чл. 11. При използуването на атомната енергия Република България сътрудничи с други държави и международни организации.
Глава втора.
УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПОЛЗУВАНЕТО НА АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) (1) Комитетът за използуване на атомната енергия за мирни цели провежда държавната политика за безопасно използуване на атомната енергия.
(2) Комитетът за използуване на атомната енергия за мирни цели е държавен орган при Министерския съвет. Министерският съвет определя неговия състав.
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) (1) Комитетът за използуване на атомната енергия за мирни цели:
1. участва в разработването на концепции и програми, координира и финансира изследвания и разработки в областта на използуването на атомната енергия;
2. определя изискванията по безопасното използуване на атомната енергия и реда за отчитане, съхраняване и превозване на ядрения материал;
3. определя критерии и изисквания за обучението, квалификацията и правоспособността на кадрите, работещи по използуването на атомната енергия;
4. събира и предоставя информация на съответните органи и организации за събитията, свързани с ядрената и радиационната безопасност;
5. координира контролната дейност по безопасното използуване на атомната енергия;
6. определя мерки и ръководи възстановяването на засегнати от радиоактивни източници участъци от околната среда;
7. осъществява международното сътрудничество на Република България в областта на използуването на атомната енергия и участвува в работата на международни организации в тази област.
(2) Дейностите по ал. 1 се осъществяват съвместно с министерствата и другите ведомства в рамките на техните правомощия.
Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) (1) При Комитета за използуване на атомната енергия за мирни цели се създават следните консултативни органи:
1. Съвет по безопасност на ядрените съоръжения - по въпросите на безопасността на ядрените съоръжения и тяхното лицензиране;
2. Съвет по радиационна защита - по въпросите на радиационната защита на територията на Република България.
(2) Съставът на Съвета по безопасност на ядрените съоръжения и на Съвета по радиационна защита се определя съвместно от председателя на Комитета за използуване на атомната енергия за мирни цели, министъра на околната среда и министъра на здравеопазването и се утвърждава от Министерския съвет.
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) Юридическите и физическите лица, които използуват атомна енергия:
1. организират използуването на атомната енергия, включително изследователската и развойната дейност и внедряването на ефективни технологии и методи;
2. осигуряват спазването на изискванията за безопасност и за квалификацията на кадрите, които работят в областта на използуването на атомната енергия;
3. организират и провеждат спасителни и възстановителни работи в своите обекти при аварийни състояния.
Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) Юридическите и физическите лица, които проектират, конструират, доставят, изграждат или произвеждат съоръжения, оборудване и технологии и извършват услуги на обекти, използуващи атомна енергия, са длъжни да спазват изискванията за ядрената и радиационната безопасност.
Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) (1) Земята около ядрени съоръжения и национални хранилища за радиоактивни отпадъци, земните недра под тях и въздушното пространство над тях могат да бъдат обявени със закон за зони със специален статут. Правилата за установяване на тези зони и режимът за използуването им се определят в съответствие с нормите и правилата за ядрена и радиационна безопасност.
(2) В зоните със специален статут може да се ограничи или да се забрани ползуването на природни ресурси, строителството, ремонта и преустройството на жилищни, стопански и обществени сгради, ползуването или продажбата на имущества, а също така от тези зони да се преместват лица на друго място, ако това се налага за целите на ядрената и радиационната безопасност.
(3) При авария в ядрено съоръжение или национално хранилище за радиоактивни отпадъци решенията за налагане на ограниченията по ал. 2 се вземат от Министерския съвет.
(4) Разходите и всички неблагоприятни последици от действията по ал. 2, когато не са ядрена вреда, се възстановяват от държавата.
Глава трета.
ДЪРЖАВЕН КОНТРОЛ
Раздел I.
Общи разпоредби
Чл. 17. Държавният контрол по безопасното използуване на атомната енергия и при превозването, съхраняването и отчитането на ядрения материал се упражнява от Комитета за използуване на атомната енергия за мирни цели чрез Инспекцията по безопасно използуване на атомната енергия.
Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) Инспекцията по безопасно използуване на атомна енергия:
1. упражнява контрол на всички физически и юридически лица за спазване на установените изисквания по безопасното използуване на атомната енергия и на реда за отчитане, съхраняване и превозване на ядрения материал и радиоактивните вещества;
2. издава разрешения за извършване на дейности в областта на използуване на атомната енергия;
3. упражнява оперативен контрол съвместно със специализираните контролни органи по безопасното използуване на атомната енергия;
4. регистрира източници на йонизиращи лъчения;
5. възлага проучвания, изследвания, експертизи и други дейности във връзка с упражняването на контрола.
Чл. 19. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) (1) Юридическите и физическите лица, които стопанисват или използуват ядрен материал, ядрени съоръжения, радиоактивни вещества или други източници на йонизиращи лъчения, са длъжни да уведомяват незабавно Комитета за използуване на атомната енергия за мирни цели за настъпилите експлоатационни изменения и събития, както и за аварийни състояния, свързани с ядрената и радиационната безопасност и с отчитането, съхраняването и превозването на ядрения материал.
(2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) Комитетът за използуване на атомната енергия за мирни цели уведомява компетентните ведомства за настъпилите събития и аварийни състояния, свързани с ядрената и радиационната безопасност.
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда, Министерството на вътрешните работи, Министерството на земеделието и други държавни органи упражняват специализиран контрол в рамките на предоставените им правомощия.
Чл. 21. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.)
Раздел II.
Разрешения и регистрация
(ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 69 ОТ 1995 Г.)
Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) (1) Дейностите по използуване на атомната енергия се извършват след издаване на разрешения от Инспекцията по безопасно използуване на атомната енергия.
(2) Източниците на йонизиращи лъчения се регистрират от Инспекцията по безопасно използуване на атомната енергия при придобиването или внасянето им в Република България от собственика или ползвателя им.
Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) (1) Разрешения се изискват за:
1. избор на площадка, проектиране, строителство, производство на оборудване, въвеждане в експлоатация, експлоатация, извеждане от експлоатация и всякакви изменения на проектите и конструкциите, извършване на доставки и услуги, които имат значение за безопасността на ядрените съоръжения и обектите, предназначени за добиване, работа или съхраняване на радиоактивни вещества или предназначени за работа с други йонизиращи лъчения;
2. придобиване, производство, внос, износ, търговия, съхраняване и превозване на ядрен материал, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения.
(2) Видовете дейности, за които се издават разрешения, могат да се обединяват и да се издава едно общо разрешение, както и да се издават частични разрешения.
(3) Отделни дейности в областта на използуване на атомната енергия или отделни източници или групи източници на йонизиращи лъчения могат да бъдат освободени от издаване на разрешения и регистриране при условия, определени в нормите и правилата за ядрена и радиационна безопасност.
(4) Условията, редът и сроковете за издаване на разрешения и за регистриране или освобождаване от тях се определят от Комитета за използуване на атомната енергия за мирни цели.
(5) Юридическите и физическите лица, на които са издадени разрешения, трябва да имат достатъчно права, финансови и материални ресурси, предоставени от собственика на ядреното съоръжение, ядрения материал или друг източник на йонизиращо лъчение, и съответната организационна структура и персонал за изпълнение на задълженията им за осигуряване на нивото на физическа защита и ядрена и радиационна безопасност, определена от нормите, правилата и условията на издаденото разрешение.
Чл. 23а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) (1) За издаване на разрешение за дейности в областта на използуване на атомната енергия и регистрация на източници на йонизиращо лъчение за информационни и експертни услуги се събират такси.
(2) Таксите по ал. 1, имуществените санкции и глобите по глава пета постъпват във фонд "Ядрени изследвания и ядрена и радиационна безопасност" под управлението на Комитета за използуване на атомната енергия за мирни цели.
(3) Размерът на таксите, редът и условията за ползуване на средствата по фонда се определят от Министерския съвет.
(4) Юридическите лица на бюджетна издръжка се освобождават от таксите по ал. 1.
Чл. 24. (1) Разрешението или отказът да бъде издадено разрешение може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщението пред председателя на Комитета за използуване на атомната енергия за мирни цели чрез Инспекцията по безопасно използуване на атомната енергия.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.)
(3) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.)
Чл. 25. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) (1) Издадените разрешения могат да бъдат отменени, изменени или временно да бъде спряно действието им със заповед на ръководителя на Инспекцията по безопасно използуване на атомната енергия, когато:
1. се нарушават изискванията за осигуряване на безопасност;
2. се изменят или нарушават условията, предвидени в разрешението;
3. възникват нови обстоятелства, които могат да се отразят на безопасността.
(2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) Заповедта по ал. 1 може да бъде обжалвана в седемдневен срок от съобщението пред председателя на Комитета за използуване на атомната енергия за мирни цели.
(3) (Нова - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 26. (1) Издаденото разрешение по чл. 23 не отменя изискванията за други разрешения, предвидени за същата дейност с други нормативни актове.
(2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) Лицата по чл. 2 могат да бъдат собственици на източници на йонизиращи лъчения, предназначени за медицински цели, след разрешение на министъра на здравеопазването.
(3) (Нова - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) Условията и редът за издаване на разрешения се определят с наредба на председателя на Комитета за използуване на атомната енергия за мирни цели и министъра на здравеопазването.
Раздел III.
Права и задължения на инспекторите по контрола
Чл. 27. Инспекторите от Инспекцията за безопасно използуване на атомната енергия и инспекторите от специализираните контролни органи упражняват оперативния контрол по безопасното използуване на атомната енергия и по отчитането, съхраняването и превозването на ядрения материал.
Чл. 28. (1) Инспекторите по контрола имат право:
1. (доп. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) на свободен достъп по всяко време до помещенията и местата, където се изработва оборудване, изгражда, въвежда в експлоатация, експлоатира и извежда от експлоатация ядрено съоръжение или се добиват, използуват и съхраняват радиоактивни вещества или други източници на йонизиращи лъчения, съхранява се или се превозва ядрен материал;
2. да проверяват ядрени съоръжения и други обекти с източници на йонизиращи лъчения, проектни материали, резултати от изследвания, инструкции по експлоатация и актове за извършени изпитания;
3. да изискват от длъжностни лица и от граждани във връзка с извършваните проверки необходимите обяснения и сведения за изясняване състоянието на безопасността;
4. да извършват и да изискват извършването на изпитания и експертизи;
5. да проверяват правоспособността и квалификацията на персонала;
6. да вземат проби и материали за анализ и експертиза в количества, необходими за извършването им.
(2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) Държавните органи, юридическите лица, длъжностните лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие на инспекторите по контрола при упражняване на правата им по ал. 1.
Чл. 29. Инспекторите по контрола се включват задължително в комисиите за установяване причините на авария, възникнала при използуването на атомната енергия, и ликвидиране на последиците от нея.
Чл. 30. (1) Въз основа на резултатите от проверките инспекторите по контрола дават задължителни предписания за предотвратяване или отстраняване на нарушенията на изискванията за безопасно използуване на атомната енергия и за отчитането, съхраняването и превозването на ядрения материал.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) Предписанията се дават на ръководителите или на упълномощени компетентни представители на юридическите лица и на гражданите, които осъществяват дейности в областта на използуване на атомната енергия.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) Лицата по ал. 2, на които са дадени задължителни предписания, уведомяват в определения им срок инспектора по контрола за тяхното изпълнение.
(4) (Нова - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) Предписанието по ал. 1 може да бъде обжалвано в седемдневен срок от съобщението пред ръководителя на Инспекцията по безопасно използуване на атомната енергия, който се произнася със заповед в тридневен срок.
(5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) Заповедта по ал. 4 може да бъде обжалвана в седемдневен срок от съобщението пред председателя на Комитета за използуване на атомната енергия за мирни цели.
(6) (Нова - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) Обжалването не спира изпълнението на предписанието.
Чл. 31. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.)
Чл. 32. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.)
Глава четвърта.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ
Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) Гражданската отговорност за ядрени вреди се определя съгласно разпоредбите на Виенската конвенция.
Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) (1) Давностният срок за предявяване на искове за обезщетяване на вреди от ядрена авария е петгодишен и започва да тече от датата, на която претърпелият ядрена вреда е узнал или е следвало да узнае за нанесената вреда и кой е експлоатиращият ядрената инсталация. Този срок не може да надвишава сроковете за предявяване на искове, предвидени във Виенската конвенция.
(2) Лицето, на което е причинена ядрена вреда в резултат на ядрена авария, която се дължи изцяло или отчасти на умисъл или на негова груба небрежност, съответно не се обезщетява или обезщетението се намалява.
Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) (1) Отговорността на експлоатиращия ядрена енергийна инсталация за вреди, причинени от всяка ядрена авария, е ограничена до левовата равностойност на 15 млн. специални права на тираж на Международния валутен фонд. За другите видове ядрени инсталации тази отговорност е ограничена до левовата равностойност на 5 млн. специални права на тираж на Международния валутен фонд.
(2) Десет на сто от сумата, определена в съответствие с ал. 1, се заделят за изплащане на уважени искове, подадени една година след датата на ядрената авария.
(3) Държавата изплаща уважени искове за обезщетяване на ядрена вреда срещу експлоатиращия, като предоставя необходимите средства в такъв размер, в какъвто застраховката или друга финансова гаранция на експлоатиращия са недостатъчни за изплащането на суми по тези искове, но не повече от границата на отговорността, определена съгласно ал. 1.
(4) Държавата обезщетява вредите, които се дължат на ядрена авария, пряко причинена от тежко природно бедствие от изключителен характер, до границата на отговорността, определена съгласно ал. 1.
Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) Ядрена вреда, причинена на територията на държава, която не е член на Виенската конвенция, се обезщетява само въз основа на международен договор, по който Република България е страна, или на принципа на взаимност.
Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) При разпределяне на обезщетенията за ядрена вреда с предимство се изплащат искове, свързани със смърт или с телесна повреда.
Чл. 36б. (Нов - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) Министерският съвет определя:
1. броя на ядрените инсталации;
2. експлоатиращия ядрената инсталация;
3. изключването на малки количества ядрен материал от прилагането на Виенската конвенция;
4. вида, условията и сроковете на финансовата гаранция, покриваща отговорност за ядрена вреда на експлоатиращия.
Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) (1) По въпросите, по които този закон и Виенската конвенция не предвиждат друго, важат правилата за непозволено увреждане.
(2) Правилата за непозволено увреждане се прилагат и за отговорността за вреда, причинена от други източници на йонизиращи лъчения, независимо от местонахождението на източниците, включително при използване за медицински нужди, доколкото особен закон не предвижда друго.
Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.)
(1) Исковете за ядрена вреда с изключение на случаите, когато Виенската конвенция предвижда друго, са подведомствени на българските съдилища. Те са подсъдни на Софийския градски съд като първа инстанция.
(2) Производствата пред съда по този закон са безплатни за български граждани, а за чужденци - на принципа на взаимност.
Глава пета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1998 г.) На длъжностното лице или гражданин, който не изпълни предписание по чл. 30, се налага глоба от 100 до 1 000 лв.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 1998 г.) Длъжностно лице или гражданин, който възпрепятствува инспектор по контрола да извършва контролната си дейност, се наказва с глоба от 100 до 1 000 лв.
(3) (Нова - ДВ, бр. 69 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 1998 г.) За нарушения по ал. 1 и 2 на юридическите лица се налагат имуществени санкции от 2 000 до 10 000 лв.
(4) (Нова - ДВ, бр. 69 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 1998 г.) Глобата е от 250 до 2 000 лв., ако нарушението по ал. 1 и 2 е извършено повторно.
(5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 1998 г.) Имуществени санкции от 5 000 до 50 000 лв. се налагат, когато:
1. не се изпълни предписанието по чл. 32;
2. нарушението по ал. 3 е извършено повторно;
3. нарушението води до неизпълнение на международен договор."
Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 1998 г.) Работник или служител, който не спазва правилата за работа с ядрен материал и ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения, се наказва с глоба от 50 до 500 лв.
Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 1998 г.) На работодател, който не информира работник или служител за радиационната обстановка на работното му място, а също за полученото от него външно или вътрешно облъчване, се налага глоба от 1 000 до 5 000 лв.
Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 1998 г.) На длъжностно лице и гражданин, извършил или допуснал друго нарушение по този закон или на нормативен акт, издаден за неговото прилагане, ако деянието не съставлява престъпление, се налага глоба от 200 до 2 000 лв.
Чл. 43. (1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от инспекторите по контрола. Наказателните постановления се издават от председателя на Комитета за използуване на атомната енергия за мирни цели или от ръководителите на съответните ведомства, към които са създадени специализирани контролни органи, или овластени от тях длъжностни лица.
(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, определен със Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "източник на йонизиращо лъчение" е съоръжение, уредба, устройство или радиоактивно вещество, което излъчва пряко йонизиращи частици (електрони, алфа-частици, протони и др.) или непряко йонизиращи частици (фотони, неутрони);
2. "радиоактивно вещество" е вещество (материал), съдържащо нестабилни атомни ядра, които при превръщането си излъчват йонизиращо лъчение;
3. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) "ядрен материал" е всеки изходен или специален ядрен материал;
4. (Нова - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) "изходен материал" е уран, съдържащ смес от изотопи в съотношения, срещащи се в природата; уран, обеднен с изотоп 235; торий; всяко от горепосочените вещества във формата на метал, сплав, химическо съединение или концентрат; материал, съдържащ едно или няколко от гореизброените вещества с концентрация, определена от нормите и правилата за ядрена и радиационна безопасност;
5. (Нова - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) "специален ядрен материал" са плутоний-239; уран-233; уран, обогатен с изотопи 235 или 233; всеки материал, съдържащ едно или няколко от гореизброените вещества;
6. (Нова - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) "уран, обогатен с изотопи 235 или 233" е уран, съдържащ изотопи уран-235 или уран-233 или двата изотопа в такова количество, в което процентното съотношение на сумата на тези изотопи към изотопа уран-238 е по-високо, отколкото съотношението на изотопа уран-235 към изотопа уран-238 в природата;
7. (Предишна т. 4, доп. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) "ядрено съоръжение" е източник на йонизиращо лъчение, в който се използува верижната реакция на делене или в който се съхранява и превозва специален ядрен материал. "Ядрена инсталация" се определя по Виенската конвенция;
8. (Предишна т. 5 - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) "радиационна безопасност (лъчезащита)" е съвкупност от изисквания, мерки, средства и методи, които служат за защита на човека и на околната среда от вредното въздействие на йонизиращите лъчения;
9. (Предишна т. 6 - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) "ядрена безопасност" е състояние и качество на ядреното съоръжение, възпрепятствуващи чрез технически средства и организационни мерки възникването на авария;
10. (Предишна т. 7, изм. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) "авария" (в смисъл на ядрена и радиационна безопасност) е извънредно събитие, което води или може да доведе до надхвърляне на лимитите или до нарушаване условията на радиационното въздействие върху човека и околната среда, определени в нормите и правилата за ядрена и радиационна безопасност;
11. (Нова - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) "радиоактивни отпадъци" са радиоактивни вещества, получени при преработването или използуването на радиоактивни материали, както и други източници на йонизиращо лъчение или техните елементи, по-нататъшното използуване на които не се предвижда и които изискват специални мерки за тяхното дългосрочно съхраняване и изолиране от биосферата, предвидени в нормите и правилата за ядрена и радиационна безопасност;
12. (Нова - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) "финансова гаранция" означава дадената на експлоатиращия от държавата, застрахователно дружество, банка или друго лице гаранция, която обезпечава вземането на пострадалото лице;
13. (Нова - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) "Виенска конвенция" означава Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрени вреди (обн., ДВ, бр. 76 от 1994 г.; попр., бр. 91 от 1994 г.) и Съвместния протокол за прилагане на Виенската и Парижката конвенция (обн., ДВ, бр. 76 от 1994 г.; попр., бр. 91 от 1994 г.).
§ 2. (Попр. - ДВ, бр. 80 от 1985 г.) В Наказателния кодекс към глава единадесета на особената част се създава нов раздел, както следва: "РАЗДЕЛ V
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРИ ИЗПОЛЗУВАНЕ НА АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ ЗА МИРНИ ЦЕЛИ
Чл. 356г. (1) Длъжностно лице, което нареди или допусне да се започне или извърши дейност, без да бъде издадено или преди да бъде издадено предвидено в Закона за използуване на атомната енергия за мирни цели разрешение или в отклонение от разрешението, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд или с глоба до два лв.
(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или е създадена непосредствена опасност за живота или здравето на другиго, наказанието е лишаване от свобода до три години.
Чл. 356д. Длъжностно лице, което назначи или допусне да работи с ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения лице без необходимата правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд или с глоба до 1 лев.
Чл. 356е. (1) Който повреди ядрен материал, ядрено съоръжение или друг източник на йонизиращи лъчения и с това причини значителна имуществена вреда или вреда на природната среда или създаде опасност за живота или здравето на другиго, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
(2) Ако в случаите по предходната алинея е последвала:
а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;
б) смърт на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.
Чл. 356ж. Когато с деянието по предходния член по непредпазливост са причинени:
а) значителни имуществени вреди;
б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а";
в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б", наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години.
Чл. 356з. (1) Който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност, като допуска, че може да последва телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) Който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност и умишлено причини значителни имуществени вреди, телесна повреда или смърт на другиго, се наказва:
а) при причиняване на значителни имуществени вреди - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години;
б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" - с лишаване от свобода от пет до двадесет години;
в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.
Чл. 356и. Когато с деяние по предходния член по непредпазливост са причинени:
а) значителни имуществени вреди;
б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а";
в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б", наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години.
Чл. 356й. В случаите по чл. 356е, ал. 2, чл. 356ж, букви "б" и "в", чл. 356з, ал. 2 и чл. 356и, букви "б" и "в" съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7."
§ 3. За прилагането на този закон Министерският съвет приема правилник.
§ 4. Този закон отменя Указа за държавния контрол по ядрената безопасност
(ДВ, бр. 54 от 1980 г.).
§ 5. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
Преходни и Заключителни разпоредби
към Закона за изменение и допълнение на Закона за използуване на атомната енергия за мирни цели
(Обн. - ДВ, бр. 69 от 1995 г.)
§ 41. Навсякъде в закона думите "природна среда" се заменят с думите "околна среда", а думите "Народна република България" се заменят с "Република България".
§ 42. Комитетът за използуване на атомната енергия за мирни цели съгласувано със заинтересованите министерства приема нормативните актове, определящи нормите и правилата за ядрена и радиационна безопасност и другите изисквания за безопасно използуване на атомната енергия.
§ 43. Ядрените съоръжения, които не отговарят на изискванията на Закона за използуване на атомната енергия за мирни цели или на нормативен акт за прилагането му, се привеждат в съответствие с тях по предложение на заинтересованите държавни организации съгласувано с Комитета за използуване на атомната енергия за мирни цели.
Преходни и Заключителни разпоредби
към Закона за безопасно използване на ядрената енергия
(Обн. - ДВ, бр. 63 от 2002 г.)
§ 4. Започналите процедури по издаване на разрешения и удостоверения за правоспособност по отменения Закон за използуване на атомната енергия за мирни цели се довършват по досегашния ред.
§ 5. (1) Издадените на основание на отменения Закон за използуване на атомната енергия за мирни цели разрешения и удостоверения за правоспособност запазват действието си до изтичането на срока, за който са издадени.
(2) Лицата - титуляри на разрешения, и лицата, получили удостоверения за правоспособност по реда на отменения Закон за използуване на атомната енергия за мирни цели, могат да поискат удължаване на срока на издаденото им разрешение или удостоверение за правоспособност по досегашния ред, ако срокът на разрешението или удостоверението за правоспособност изтича до една година от влизането в сила на този закон. Удължаването на срока на издадените им разрешения и удостоверения за правоспособност е за не повече от една година.
(3) Лицата, които към влизането в сила на този закон осъществяват дейност, за която се изисква лицензия по чл. 58, ал. 1, т. 3, са длъжни да поискат издаването й в едногодишен срок от влизането в сила на закона. Ако в този срок те не поискат издаването на лицензия, са длъжни да прекратят осъществяването на съответната дейност.
