Държавен вестник, брой 86 от 1.X

Чл. 1. Този закон има за цел да съдействува за развитието на винопроизводството в Народна република България и да повиши гаранциите за качеството и натуралността на вината, напитките и продуктите, произведени от грозде или вино.

Чл. 2. Министерството на земеделието и хранителната промишленост осъществява държавната политика за развитието на лозарството и производството на вина, напитки и продукти от грозде или вино съобразно специфичните природни условия и производствените традиции.

Чл. 3. Вината, произведени от грозде от директни сортове, могат да се употребяват от стопанските организации само за производство на гроздова ракия, оцет и спирт.

Чл. 4. (1) В зависимост от района и сортовия произход на гроздето, от което са произведени, от начина на производството и от качествените им показатели вината се категоризират на обикновени, висококачествени и специални.

(2) В зависимост от цвета вината биват бели, розови и червени в различни нюанси.

Чл. 5. (1) Обикновени са вината, които имат действително алкохолно съдържание най-малко 9% обемни, но нямат характерните качества на определено по район или сорт грозде.

(2) Търговското означение на обикновените вина е "Бяло вино", "Розово вино" и "Червено вино" в зависимост от цвета им, без да се отбелязват сортът и районът на гроздето, от което са произведени, или друго название или име.

Чл. 6. (1) Висококачествени са вината, които се произвеждат от прясно, презряло, стафидирано или ботритизирано висококачествено грозде от определени сортове, по утвърдена технология, с общо алкохолно съдържание най-малко 10,6% обемни и действително алкохолно съдържание най-малко 9,5% обемни.

(2) Висококачествените вина могат да носят име на район, на местност, на сорт грозде, наименование, година на производство, както и означения на други характерни особености на гроздето или виното.

(3) Висококачествени вина, които се отличават с оригинални свойства и характерни особености, обусловени изключително или предимно от специфичните природни условия и производствени традиции на определен район, са вина с наименование за произход и могат да бъдат утвърдени като вина с контролирано наименование за произход.

(4) Условията, на които трябва да отговарят вината с контролирано наименование за произход, и редът за тяхното утвърждаване се определят с наредба, издадена от министъра на земеделието и хранителната промишленост, министъра на външната търговия, министъра на вътрешната търговия и услугите, министъра на финансите, председателя на Държавния комитет за планиране и председателя на Държавния комитет за стандартизация.

Чл. 7. (1) В зависимост от захарното им съдържание висококачествените вина биват:

1. сухи - със захарно съдържание до 5 грама на литър;

2. полусухи - със захарно съдържание над 5 до 30 грама на литър;

3. полусладки - със захарно съдържание над 30 до 60 грама на литър;

4. сладки - със захарно съдържание над 60 грама на литър.

(2) При производството на полусухи, полусладки и сладки вина се допуска употребата на гроздова мъст.

Чл. 8. Специални вина са десертните, естествено пенливите, газираните, ароматизираните, нискоалкохолните и други специфични по своите качества и технологични особености вина.

Чл. 9. (1) Десертни са вината, получени по специална технология от прясна или частично ферментирала гроздова каша, гроздова мъст или вино, със или без прибавка на концентрирана гроздова мъст и етилов алкохол за хранителни цели.

(2) Десертните вина имат действително алкохолно съдържание от 12 до 20% обемни и захарно съдържание от 30 до 220 грама на литър.

Чл. 10. (1) Естествено пенливни са вината, които са наситени с въглероден двуокис по естествен път, чрез първична или вторична ферментация на гроздова мъст или вино в херметически затворени съдове - бутилки или резервоари.

(2) Налягането на естествено пенливите вина в бутилките не може да бъде по-ниско от 3,5 атмосфери при температура 20 градуса С.

(3) При производството на естествено пенливите вина може да се употребяват захар, винен дестилат и други разрешени спомагателни материали.

(4) Когато при производството на естествено пенливи вина са употребени плодови сокове или екстракт от вкусово-ароматични билки, върху етикета на бутилката се отбелязва наименованието на плода или употребата на билков екстракт.

Чл. 11. В зависимост от захарното им съдържание естествено пенливите вина биват:

1. брют - със захарно съдържание до 4 грама на литър;

2. сухи - със захарно съдържание над 4 до 35 грама на литър;

3. полусухи - със захарно съдържание над 35 до 55 грама на литър;

4. полусладки - със захарно съдържание над 55 до 80 грама на литър;

5. сладки - със захарно съдържание над 80 грама на литър.

Чл. 12. (1) Газирани са вината, които са наситени по изкуствен начин с въглероден двуокис и имат действително алкохолно съдържание най-малко 8% обемни и захарно съдържание от 10 до 60 грама на литър.

(2) Налягането на въглеродния двуокис в бутилките с газирани вина не може да бъде по-ниско от 2 атмосфери при температура 20 градуса С.

Чл. 13. Ароматизирани вина са вермутите и вината, ароматизирани с билки и плодове или с екстракт от тях.

Чл. 14. Вермутът се произвежда от вино, към което се прибавят захар, етилов алкохол за хранителни цели, екстракт от вкусово-ароматични билки и други съставки, разрешени от Министерството на народното здраве. Вермутът има действително алкохолно съдържание от 14 до 20% обемни и захарно съдържание от 10 до 200 грама на литър.

Чл. 15. (1) Ароматизираните вина с билки и плодове или с екстракт от тях имат действително алкохолно съдържание най-малко 8% обемни и захарно съдържание от 10 до 60 грама на литър.

(2) Ароматизираните вина с билки и плодове или с екстракт от тях могат да бъдат естествено или изкуствено наситени с въглероден двуокис.

Чл. 16. (1) Нискоалкохолни са вината, които имат действително алкохолно съдържание от 4 до 9% обемни и захарно съдържание до 100 грама на литър.

(2) Нискоалкохолните вина могат да бъдат ароматизирани с билки и плодове или с екстракт от тях и газирани с налягане на въглеродния двуокис в бутилките не по-малко от 1,5 атмосфери при температура 20 градуса С.

Чл. 17. Наименование за произход или контролирано наименование за произход могат да носят и някои специални вина, винено бренди и други винени продукти при условията на чл. 6, ал. 3 и 4.

Чл. 18. Производството на вината, напитките и продуктите, произведени от грозде или вино, се извършва при спазване на държавните стандарти, отрасловите нормали, утвърдените технологични правила и норми и на разрешените производствени манипулации.

Чл. 19. (1) Производството и съхранението на гроздовата мъст и на виното се извършват при спазване на производствени манипулации, определени с наредба на министъра на земеделието и хранителната промишленост и министъра на народното здраве.

(2) При производството и търговията с вина не се разрешават следните манипулации:

1. разреждане на гроздовата мъст или виното с вода или пикет;

2. прибавяне в гроздовата мъст или виното на винен дестилат или спирт освен при производството на специални вина;

3. повишаване киселинността на гроздовата мъст и гроздовата каша, след като е било повишено захарното им съдържание, или повишаване на захарното съдържание, след като е била повишена киселинността им;

4. прибавяне в гроздовата мъст или виното на ароматизиращи вещества освен при производството на ароматизирани вина;

5. употреба на изкуствени оцветители;

6. смесването на вина, годни за консумация, с вина, които не отговарят на тези качества;

7. понижаване на серния двуокис и съдържанието на сулфати с химически средства;

8. обработка с йонообменни смоли.

Чл. 20. (1) При производството и съхранението на гроздовата мъст и виното могат да се употребяват само разрешени спомагателни материали, определени по вид и количество в наредбата по чл. 19, ал.1.

(2) Вкусово-ароматичните билки, билковите екстракти, ароматизиращите вещества, плодовете и плодовите сокове, които могат да се употребяват при производството на някои видове вина, напитки и продукти, се определят от Министерството на народното здраве.

Чл. 21. (1) Вината, предлагани за продажба и консумация, не трябва да съдържат на литър:

1. серен двуокис - повече от общо 200 милиграма и свободен 20 милиграма за сухите, десертните и естествено пенливите вина и общо 300 милиграма и свободен 30 милиграма за полусухите, полусладките и сладките вина, а ако са произведени с консерванти - общо 240 милиграма и свободен 20 милиграма;

2. сулфати - повече от 2 грама за сухите и за естествено пенливите вина, 3 грама за полусухите, полусладките и сладките вина и 4 грама за десертните вина;

3. летливи киселини - повече от един грам за белите и розовите вина и 1,2 грама за червените вина;

4. хлориди - повече от 1 грам;

5. лимонена киселина - повече от 1 грам;

6. желязо - повече от 10 милиграма;

7. мед - повече от 5 милиграма;

8. арсен - повече от 0,2 милиграма;

9. цинк - повече от 6 милиграма;

10. олово - повече от 0,3 милиграма;

(2) Министерството на народното здраве може да намалява максимално допустимите количества вредни вещества във вината, предлагани за консумация.

(3) Във вината, предлагани за продажба, не се допуска наличието на калиев фероцианит или деривати от него.

Чл. 22. (1) Производството и съхранението на вина, напитки и продукти и изкупуването на грозде, плодове, вина, напитки и продукти за тази цел, както и бутилирането на вина и напитки, се извършват от специализирана държавна стопанска организация.

(2) Други стопански организации и физически лица могат да произвеждат някои от вината, напитките и продуктите при спазване на реда и условията, определени от Министерския съвет.

(3) Стопанските организации по предходната алинея могат да бутилират вина само с разрешение на Министерския съвет.

Чл. 23. За продажба и консумация могат да се предлагат вина и напитки, които са произведени с разрешени от този закон продукти, спомагателни материали, производствени технологии и манипулации и по свойства и състав отговарят на изискванията на българските държавни стандарти.

Чл. 24. (1) Физико-химическият и микробиологическият анализ на вината, напитките и продуктите за окачествяването им се извършват от държавни лаборатории, определени от Министерството на земеделието и хранителната промишленост, Държавния комитет за стандартизация, Министерството на финансите и Министерството на външната търговия.

(2) При оспорване на анализите, извършени от лабораториите по предходната алинея, окончателната оценка се извършва от контролни лаборатории, определени от Държавния комитет за стандартизация.

Чл. 25. (1) Органолептичната оценка на вината, напитките и продуктите се извършва от Централната дегустационна комисия при Министерството на земеделието и хранителната промишленост и от оперативни дегустационни комисии към специализираната държавна стопанска организация по чл. 22, ал. 1, съставени от специалисти по винарство.

(2) Устройството и дейността на дегустационните комисии по предходната алинея се определят с правилник, издаден от министъра на земеделието и хранителната промишленост и председателя на Държавния комитет за стандартизация.

(3) Органолептична оценка се извършва само на проби, придружени с анализно свидетелство, издадено от лаборатория по предходния член.

Чл. 26. (1) Търговия на едро с вина, напитки и продукти се извършва от специализираната държавна стопанска организация по чл. 22, ал. 1. Други стопански организации могат да извършват търговия на едро с вина и напитки, произведени съгласно чл. 22, ал. 2, само с разрешение на Министерския съвет.

(2) Търговия на едро с гроздов сок и оцет могат да извършват и други стопански организации, определени от Министерския съвет.

Чл. 27. (1) Търговията на дребно с вина и напитки се извършва от държавни и кооперативни стопански организации и заведения за обществено хранене.

(2) Стопански организации могат да продават на дребно само вина и напитки, които са закупили от стопанските организации по предходния член.

(3) Стопанските организации и физическите лица - производители по чл. 22, ал. 2, могат да продават на дребно вината и напитките, произведени от тях, при спазване на условията и реда, установени от Министерския съвет.

Чл. 28. (1) Износът и вносът на вината, напитките и продуктите се извършват по установения ред от специализираната държавна стопанска организация по чл. 22, ал. 1. Други стопански организации могат да извършват такава дейност само с разрешение на Министерския съвет.

(2) Министерството на вътрешната търговия и услугите и Централният кооперативен съюз съгласувано с Министерството на външната търговия и Министерството на земеделието и хранителната промишленост могат да извършват износ и внос на вина и напитки само на разменни начала срещу доставка на стоки за народно потребление.

Чл. 29. (1) Който при производството и съхранението на вина, напитки и продукти не спази установените държавни стандарти, нормали, технологични правила и норми, разрешените производствени манипулации, приложи забранени производствени манипулации или вложи спомагателни материали, които не са разрешени, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва съгласно чл. 14 от Закона за стандартизацията.

(2) С наказанието по предходната алинея се наказва и този, който продаде вино или напитки, които не отговарят на изискванията по чл. 23, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 30. (1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от контролните органи на Държавния комитет за стандартизация, Министерството на финансите, Министерството на вътрешната търговия и услугите и Министерството на земеделието и хранителната промишленост, а наказателните постановления се издават от ръководителите на посочените ведомства или от овластени от тях длъжностни лица.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления стават по реда, определен в Закона за административните нарушения и наказания.