Държавен вестник, брой 147 от 15.XII

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Пътищата в Република България са публична собственост и представляват единна пътна мрежа. Те свързват отделните населени места, заводи, предприятия, железопътни гари, пристанища, летища, строителни и други стопански обекти, исторически и туристически местности.

Не се считат за пътища по смисъла на закона улиците в населените места, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от пътища.

Чл. 2. Според административно-стопанското си значение пътищата се разделят на републикански, местни и ведомствени.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 37 от 1978 г.) Държавната класификация и техническата категоризация на пътищата се извършва по ред, установен в правилника за прилагане на закона.

Чл.3. Към всички пътища могат да се строят успоредни пътища, които да поемат движението на бавнодвижещите се машини, машини с извънгабаритни товари, трактори, комбайни, верижни машини, велосипеди, превозни средства с животинска тяга, стада и добитък.

Чл. 4. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 37 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Общото ръководство и контрол на пътното дело се извършва от Главното управление на пътищата при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което:

а) организира, ръководи, координира и контролира проучването, проектирането, строителството и поддържането на пътищата;

б) изучава основните насоки в развитието на автомобилното движение и разработва програма за перспективното и етапното изграждане на пътната мрежа;

в) изучава новостите и постиженията в пътната наука и практика и разработва мероприятия за приложението им;

г) упражнява контрол над превозните средства за спазване правилата за движението с оглед правилно да се експлоатират пътищата;

д) изготвя тарифни коефициенти за пътищата;

е) утвърждава правилници и нормативи за проучване, проектиране, строеж и поддържане на пътищата.

(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Министерството на регионалното развитие и благоустройството организира и провежда политиката в териториално-устройственото и комуникационното планиране и изграждане на пътната инфраструктура, като:

а) поддържа и развива международните инициативи по изграждането на участъците от европейската пътна мрежа на територията на страната;

б) проучва, съгласува, ръководи и координира изграждането на трансграничните пътни връзки със съседните страни;

в) разработва проекти и осигурява изпълнението на международни двустранни и многостранни договори и споразумения.

(Ал. 3, нова - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Министерството на транспорта провежда транспортната политика на Република България, организира и провежда изследвания, определя развитието, поддържа и развива международни инициативи и сключва международни договори за транспортните коридори.

(Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Случаите, в които Главното управление на пътищата извършва съгласуване с отделни министерства, централни ведомства и общини и редът за това съгласуване се уреждат с Правилника за приложението на закона.

Чл. 5. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Републиканските пътища се проектират, строят, ремонтират и поддържат от Главното управление на пътищата със средства от републиканския бюджет. За тази цел могат да се използуват и средства, предоставени безвъзмездно от общински съвети, ведомства, предприятия, физически и юридически лица.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 37 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Средствата за строителство, реконструкция, ремонт и поддържане на четвъртокласните републикански пътища се осигуряват съвместно от Главното управление на пътищата и съответните общински съвети, предприятия и организации, като условията и размерът за участие се определят от Министерския съвет.

(Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 1998 г.)

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Местните пътища се строят и поддържат от съответните общински съвети с бюджетни средства, парични вноски и доброволен труд от самооблагане на населението.

Чл. 7. Ведомствените пътища се строят и поддържат от ведомствата, предприятиятa и организациите, които ползуват пътя с техни средства.

Чл. 8. Изместването на пътища, на техни съоръжения и принадлежности във връзка с новостроящи се или реконструиращи се обекти се извършва със средства на съответните инвеститори.

Чл. 9. Изграждането и поддържането на пътна сигнализация и маркировка се извършва от Главното управление на пътищата за републиканските пътища и от съответните общински съвети, ведомства, предприятия и организации за местните и ведомствените пътища.

(Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 1998 г.)

(Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Министърът на вътрешните работи, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на транспорта издават наредба за поставянето на сигнализацията и маркировката по републиканските пътища.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Земите, принадлежащи на юридически и физически лица, които са необходими за строеж и реконструкция на пътищата, на техните съоръжения и принадлежности, се отчуждават по реда на Закона за държавната собственост, на Закона за общинската собственост и на Закона за териториално и селищно устройство, а държавните земи, необходими за тези нужди, се предават по установения ред на инвеститорите, преди да започне строителството.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Промяна на предназначението на земеделските земи се извършва по реда на Закона за опазване на земеделските земи.

Чл. 11. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Във връзка с изграждането и поддържането на пътищата могат да се завземат за временно ползуване срещу съответно обезщетение държавни и общински земи и земи на отделни граждани за взаимствени изкопи на пръст, за складиране на пътностроителни материали, за експлоатация на кариери и направа на пътища до тях, както и за обходни пътища за обслужване на движението по време на строеж или ремонт на постоянния път.

(Ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Завземане на земи за временно ползуване се извършва въз основа на заповед на съответния областен управител по предложение на на началника на Главното управление на пътищата - за републиканските пътища, и на заповед на кмета на общината въз основа на решение на съответния общински съвет - за местните и ведомствените пътища.

(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Заповедта се съобщава на притежателите на имотите чрез общинския общински съвет и се привежда в изпълнение по административен ред.

(Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) За временно ползуване на обработваеми земи и пасища и на земи от горския фонд се иска съгласието на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 12. При наводнения, срутвания и други подобни случаи, при които се прекъсва движението по даден път и за възстановяването му се налага да се премине по нов терен, завземането на имотите за тези временни нужди може да стане и преди издаване на заповедта. В тези случаи заповедта се издава и връчва на притежателите не по-късно от 5 дни от завземането на имота.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Временно използуване на държавни и общински земи и земи на граждани за нуждите, посочени в чл. 11 и 12, се допуска за срок до 3 години, след което земята се връща годна за ползуване съобразно предишното си предназначение. Ако се налага използуването да продължи повече от 3 години или ако се прецени, че след ползуването земята не ще може да служи за предишното си предназначение, тя се отчуждава по съответния ред.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Паричните обезщетения за отчуждени или временно използувани имоти за нуждите на републиканските пътища се изплащат от Главното управление на пътищата, а за останалите пътища - от съответните общински съвети, ведомства, предприятия и организации.

(Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Обезщетенията за отчуждени имоти за нуждите на републиканските пътища, включени в чертите на населени места с над 30 000 жители, се изплащат от съответния общински съвет. Общинските съвети на населени места до 30 000 жители изплащат в тези случаи обезщетения за имотите, върху чиято площ ще се изгражда тротоарът.

(Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Обезщетението за временно използуване на имоти се определя от комисия, назначена от кмета на съответната община. Решението на комисията се съобщава на заинтересуваните от общинския съвет по реда на Гражданския процесуален кодекс и може да се обжалва пред съответния съд в двуседмичен срок от съобщението. Решението на съда е окончателно.

Чл. 15. Жилищни и стопански постройки, дървета и други съоръжения, намиращи се покрай пътищата, които пречат на видимостта при движението, могат да бъдат развалени и отстранени след съответно обезщетяване на собствениците.

(Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Решението за разваляне и отстраняване се взема от комисия, назначена от кмета на съответната община, като в състава й се включват представители на Министерството на вътрешните работи и на органа, който стопанисва пътя. Комисията определя обезщетението по тарифите, които се прилагат при отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда.

Решението на комисията се съобщава на заинтересуваните и може да се обжалва по реда и в срока, предвидени в чл. 14, ал. 3.

Чл. 16. В пътни участъци, където стават големи снегонавявания, могат да се поставят в съседните имоти снегозащитни огради и съоръжения.

Притежателите на земи, находящи се по-ниско от нивото на пътя, са длъжни да пропускат естествения отток на водите от пътя.

За нанесените щети на притежателите на имотите се заплаща обезщетение, което се определя по реда на чл. 14, ал. 3.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Републиканските пътища се стопанисват и охраняват от Главното управление на пътищата, местните - от общинските съвети, а ведомствените - от ведомствата, предприятията и организациите.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 1998 г.)

Чл. 18. Пътищата се използуват свободно и безплатно за движение от превозните средства и пешеходците.

(Доп. - ДВ, бр. 147 от 1998 г.) По решение на Министерския съвет за преминаването на някои превозни средства по определени пътища и за ползването на пътни принадлежности могат да се въвеждат такси.

Чл. 19. (1) (Предишен текст на чл. 19 - ДВ, бр. 147 от 1998 г.) Без разрешение на органите, които стопанисват пътя, се забранява:

а) извършване на каквито и да било строителни работи, добиване на кариерни и други строителни материали извън строителните граници на населените места и в населени места без регулационни планове на разстояние по-малко от 300 м от оста на пътя и на по-малко от 1000 м от мостовете. Това се отнася и за пътища, за които има утвърдени проекти;

б) (изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) изкореняване и изсичане на дървета и гори край пътищата на разстояние до 50 м в равнинни терени и до 100 м в терени, застрашени от ерозия, считано от оста на пътя, независимо от разрешението по Закона за горите или по Закона за опазване на земеделските земи;

в) поставяне на нови телеграфни, телефонни, електропроводни и други стълбове, кабели, жп. линии и прокарване на напоителни канали на по-малко от 15 метра от външния ръб на ограничителната ивица на пътя. Това се отнася и за пътища, за които има утвърдени проекти;

г) прокарване на релсов път, въжени, електропроводни, телефонни и телеграфни линии, водопроводни и други канали под и над пътищата;

д) направа на пътни връзки за свързване на съседните имоти с пътищата;

е) прекъсване, отклоняване или спиране на движението;

ж) превозване на тежки и извънгабаритни товари, както и движение на извънгабаритни машини;

з) сечене и изкореняване на насаждения в обхвата на пътя и в разсадниците на пътните управления;

и) косене на сено, паша на добитък, бране на плодове, цветя и листа от насажденията в обхвата на пътя;

к) (Нова - ДВ, бр. 147 от 1998 г.) поставяне на рекламни съоръжения в обхвата на пътя.

(Нова - ДВ, бр. 147 от 1998 г.) Министерският съвет определя такси за:

а) издаване на разрешенията по ал. 1 или съгласуване на проектите по тях;

б) експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и на пътни връзки, свързващи крайпътни обекти за търговия и обслужване на пътници и превозни средства с републиканските пътища.

Чл. 20. Забранява се:

а) извършване на каквито и да било работи по пътното платно, преди да бъдат поставени необходимите предупредителни и сигнални знаци;

б) влизане в пътищата с непочистени машини и замърсяване на пътното платно, съоръженията и принадлежностите с кал и други отпадъчни материали;

в) превозване на мокри товари и наводняване на пътното платно;

г) поставяне и складиране в обхвата на пътя материали, които не са необходими за пътя;

д) влачене на дървета, слама и други подобни по пътното платно;

е) движение на трактори, коли и други машини с назъбени колела и железни грайфери по пътното платно на републиканските пътища, както и по пътното платно на местните и ведомствените пътища с асфалтова настилка.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Който наруши разпоредбите на чл. 19 и 20, се наказва с глоба от 40 до 120 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който повреди по какъвто и да е начин пътното платно, съоръженията и принадлежностите на пътя, ако стойността на повредата не надминава 40 лв.

(Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) С глоба до 120 лв. се наказват и ръководители на предприятия, учреждения и организации, които наредят или съзнателно допуснат да се извърши от техни служители или работници нарушение по този закон.

Чл. 22. За нарушения по чл. 19, букви "а", "в", "г" и "д" и чл. 20, букви "б" и "г" нарушителят се задължава в определен срок да отстрани последиците от нарушението. Ако това не се направи, последиците се отстраняват от пътните органи за сметка на нарушителя, като направените разходи се включват в щетата и се присъждат с наказателното постановление.

Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 1999 г.) Невнесените или внесените в намален размер такси по чл. 18, ал. 2 и чл. 19, ал. 2 се събират по реда на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания от данъчната администрация по реда на Закона за събиране на държавните вземания въз основа на изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 237, буква "з" от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Нарушенията се установяват с актове, съставени от органите на пътните управления за нарушения по републиканските пътища, и от органите на общинските съвети, ведомствата и организациите за местните и ведомствените пътища.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) При маловажни нарушения органите по охраната и поддържането на пътищата могат да налагат глоба в размер до 2 лв., която се събира веднага срещу съответна квитанция. В този случай акт не се съставя.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Въз основа на съставените актове се издават наказателни постановления от началника на Главното управление на пътищата или упълномощено от него лице за републиканските пътища, от кмета на съответната община за местните пътища и от ръководителя на съответното ведомство или упълномощено от него лице за ведомствените пътища.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Наказателни постановления, с които се налага глоба и обезщетение поотделно до 20 лв., не подлежат на обжалване.

По отношение на съставянето на актове и наказателни постановления и тяхното обжалване се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

С наказателното постановление се присъжда и обезщетение за причинената щета.

Когато нарушителят е работник или служител и е извършил нарушението в това си качество, за причинената щета отговаря солидарно съответното предприятие, учреждение или организация.

Когато деянието съдържа признаци на престъпление, преписката се изпраща на прокурора за възбуждане на наказателно преследване.

Чл. 25. За прилагането на този закон се издава правилник, който се утвърждава от Министерския съвет по предложение на Главното управление на пътищата.

Този закон отменя Указа за пътищата от 1959 г.

(Изм. - ДВ, бр. 37 от 1978 г.)

(Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството.