Държавен вестник, брой 42 от 5.V

1. Ветеринарното дело в Република България се организира, ръководи и контролира от Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост.

2. Ветеринарното дело има за цел да осигурява здравеопазването на животните (домашните животни, птиците, пчелите, рибите и дивеча, предмет на стопанска и друга полезна дейност), да съдействува за увеличаване броя, за повишаване производителността и плодовитостта им, да съдействува за производство на здрави и безвредни хранителни продукти от животински произход и да предпазва пренасянето на болести от животните на човека.

3. Ветеринарномедицинските органи имат следните основни задачи:

а) опазват страната от епизоотии, паразитни и други болести, организират и оказват ветеринарнолечебна помощ на животните и вземат мерки за оздравяване на околната среда;

б) упражняват ветеринарно-санитарен контрол и извършват експертиза върху животните, продуктите от животински произход, фуражите и предприятията в страната, в която се произвеждат, и върху животните и животинските продукти, които се внасят, изнасят и транзитират.

в) проучват закономерностите и установяват икономически обосновани методи за борба със заболяванията на животните, съставят прогнозите и определят профилактични мерки за ликвидирането им;

г) организират производството на биопродукти, доставката и снабдяването с биологични препарати, лекарствени и други средства за ветеринарномедицински нужди и упражняват контрол върху производството и вноса им;

д) внедряват зоохигиената, ветеринарноздравната култура и просвета и научно-техническия прогрес при отглеждането на животни, при добива, преработката и пласмента на животинската продукция.

4. Ветеринарномедицинската дейност се осъществява от ветеринарно-административни учреждения, ветеринарно-санитарни инспекции, граничните ветеринарни инспекции, лечебнопрофилактични заведения, научнопроизводствени институти, станции и други поделения и служби, подведомствени на Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост, което определя задачите и структурата им.

Създаването на ветеринарни служби към други ведомства, предприятия, учреждения и организации става със съгласие на министъра на земеделието.

Разходи по провеждане на ветеринарномедицинската дейност могат да се посрещат и със средства от специален фонд при Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост, създаването, източниците и предназначението на който се определят с решение на Министерския съвет.

4а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) Право да упражняват частна ветеринарномедицинска практика имат правоспособни ветеринарномедицински специалисти.

Забранява се упражняването на частна ветеринарномедицинска практика от ветеринарномедицински специалисти, които осъществяват държавен ветеринарно-санитарен контрол.

Лицата по ал. 1 подават молба за регистрация до кмета на общината, на територията на която се установява частна практика (кабинет). Към молбата се прилагат:

а) документ за правоспособност и удостоверение за трудов стаж;

б) становище от регионалната държавна ветеринарномедицинска служба относно наличието на ветеринарно-санитарни условия в клиниките, амбулаториите и лабораториите за упражняване на частна ветеринарномедицинска практика;

в) свидетелство за съдимост.

Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Министърът на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост издава наредба за условията и реда за упражняване на частна ветеринарномедицинска практика.

5. Ветеринарномедицинската дейност в Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи се организира и изпълнява от специални ветеринарни служби, които съгласуват ветеринарнолечебната си и предпазна дейност с Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост. Издаваните от Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост разпореждания по епизоотиите и ветеринарно-санитарните изисквания са задължителни и за тях.

Ветеринарно-санитарният контрол по транспортирането на животните и продуктите от животински произход се упражнява от ветеринарната служба към Министерството на транспорта, която съгласува дейността си с Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост и изпълнява указанията му.

6. Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост може да натоварва ветеринарните лекари към ведомствата, народните съвети, учрежденията, предприятията и организациите да действуват като органи на държавната ветеринарна служба (чл. 4, ал. 1) при изпълнение на мерките срещу заразните и паразитните болести, при извършване на цялостен ветеринарно-санитарен контрол и при оказване ветеринарна помощ на животните за лично ползуване.

7. Разпорежданията на Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост по зоохигиена, зоопрофилактика, ветеринарно-санитарен контрол и специалните мерки за ограничаване и ликвидиране на заболяванията по животните, птиците, пчелите и рибите са задължителни за ведомствата, народните съвети, предприятията, учрежденията, организациите, както и за гражданите, които притежават животни. Те оказват съдействие и подпомагат с хора, средства и материали при дезинфекции и други манипулации.

8. Заразните и паразитните болести, които подлежат на задължително обявяване, се определят със заповед на министъра на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост. Появяването на тези болести по места, мерките срещу тях и преминаването на опасността се установяват от епизоотичните комисии при народните съвети и се обявяват със заповед на председателя на изпълнителния комитет на съответния народен съвет съобразно разпорежданията на Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост.

Срещу разпространението на заразните и паразитните болести Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост определя принудителни мерки: карантина, изолация, възбрана, усилена възбрана, имунизации и обезпаразитяване. Съобразно характера и заплахата от болестта тези мерки се прилагат върху цялата или върху част от територията на страната, в отделни селища, стопанства, ферми, стада или животни.

8а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) Ежегодно в зависимост от епизоотичната обстановка в света и международните договорености Министерският съвет по предложение на министъра на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост утвърждава списък на заразните и паразитните болести, срещу които държавните ветеринарномедицински органи провеждат задължителни профилактични и принудителни мероприятия: диагностични изследвания, имунопрофилактика, карантина, изолация, възбрана, усилена възбрана, дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Към този списък се прибавят и проникналите на територията на страната екзотични болести. Разходите за провеждането на тези мероприятия се финансират от държавния бюджет.

Разходите за профилактична и лечебна дейност по отношение на незаразните болести по животните се поемат от техните собственици.

9. Министърът на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост или определени от него длъжностни лица могат да разпореждат да се унищожават с профилактична или диагностична цел болни или съмнителни за заболяване и контактни животни, птици, пчели, риби, продукти от животински произход и материали, които са били в контакт с болни животни.

Собствениците на унищожени животни, както и на животни, умрели или претърпели други щети при диагностични изследвания, се обезщетяват по пълната им стойност. Министърът на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост и министърът на финансите определят реда и тарифата за обезщетението.

10. При особено опасна епизоотия министърът на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост може да привлича в помощ ветеринарни специалисти от други ведомства, народни съвети, предприятия, учреждения и организации. За това време ветеринарните специалисти получават пълното си трудово възнаграждение от местата, където са на постоянна работа.

11. Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост:

определя заразните и паразитните болести, при които са задължителни профилактични прегледи, изследвания, лечебни манипулации, дезинсекции, мерки за оздравяване на външната среда и унищожаване на трупове или органи на заклани животни;

утвърждава химични, биологични и други методи и средства срещу заразните и паразитните болести по животните.

12. Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост чрез граничните ветеринарни инспекции упражнява ветеринарен контрол по вноса, износа и транзита на животните, продуктите от животински произход и фуражите, както и на материалите, които могат да бъдат носители на заразни причинители.

13. Вносът, износът и транзитът на животни, животински продукти и фуражи се разрешава в определени от Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост пропускателни гранични сухопътни пунктове, аерогари и пристанища, ако пратките са снабдени с ветеринарни документи за идентификация, произход, здравно състояние и ако отговарят на ветеринарните изисквания при прегледа и изследванията от държавен ветеринарен лекар.

Министърът на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост, като уведоми за това Министерството на търговията, може да забранява вноса, износа и транзита на животни и животински продукти, фуражи и други материали, когато съществува опасност от пренасяне на епизоотии или продуктите не отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания. Забраната може да се отнася за определен период от време или за отделни пратки.

Забранява се на митническите и други административни органи да допускат внос, износ и транзит на животни и животински продукти без предварителен ветеринарен преглед и ветеринарни свидетелства.

14. Ветеринарнолечебната и профилактичната дейност обхваща животните в държавните, кооперативните, обществените и личните стопанства.

Лечебнопрофилактичните заведения лекуват животните, внедряват и контролират зоохигиенните и профилактичните изисквания при отглеждането и храненето на животните, контролират станциите за изкуствено осеменяване и люпилните, извършват профилактични и лабораторни изследвания на животни, води, фуражи и вземат мерки срещу вредните последици от пестициди, антибиотици и др.

15. Органите на държавните ветеринарнолечебни заведения оказват методично ръководство и консултативна помощ на ветеринарните служби в трудово-кооперативните земеделски стопанства, държавните земеделски стопанства и други предприятия и контролират тяхната дейност.

16. Контролът на произвежданите и внасяните ветеринарни биопрепарати, лекарствени и други химични средства и препарати се упражнява от Централната лаборатория за контрол на ветеринарни препарати.

Органите на ветеринарнолечебните заведения упражняват контрол върху съхраняването и употребата на силно токсични лечебни и стимулиращи средства, както и върху препаратите и лекарствените смески, употребявани в храната на животните.

17. Държавните ветеринарно-санитарни инспекции и служи упражняват превантивен и постоянен ветеринарно-санитарен контрол върху:

а) животните и помещенията, в които те се отглеждат, пчелините, рибовъдните и дивечовите стопанства и резерватите;

б) приемателните пунктове, пазарите, панаирите, изложбите и транспортните средства за животните;

в) хранителните и техническите продукти от животински произход, върху предприятията и заведенията, в които те се добиват, преработват, съхраняват и продават, и върху транспортните средства, с които се превозват.

Забранява се продажбата на хранителни продукти от животински произход, върху които не е извършен ветеринарно-санитарен контрол.

18. Държавните стопански обединения, предприятията за производство на продукти от животински произход, държавните земеделски стопанства, кооперативните съюзи, трудово-кооперативните земеделски стопанства и др. са длъжни да осигурят условия и технически съоръжения за хигиенно и качествено добиване, преработване и съхраняване на продуктите.

Клането по необходимост на животни се извършва в изолирани кланици в присъствието на ветеринарен лекар. Месото и вътрешните органи на животните, заклани по необходимост в спешни случаи извън кланиците, се предоставят задължително на ветеринарна експертиза и се допускат за консумация с разрешение на ветеринарните органи.

Месото, добито от дивеч, обект на ловуване, което е предназначено за обществена консумация, подлежи на ветеринарно-санитарен контрол.

Трихинелоскопирането на свинското месо и на месото от други видове животни, носители на трихинела, е задължително.

19. Органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол имат право да спират производството и да забраняват продажбата на продукти, когато не се спазват хигиенните изисквания и не се изпълняват ветеринарните предписания. Тези разпореждания могат да се обжалват пред министъра на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост.

При констатиране на подправени или негодни за консумация продукти от животински произход се съставят актове за негодност и се вземат мерки според състоянието на продуктите за тяхното оползотворяване или унищожаване.

20. Месодобивните, млекопреработвателните и рибопреработвателните предприятия са длъжни да предоставят за използуване на органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол необходимите подходящи работни помещения със съответно сервизно обзавеждане.

21. Взетите от органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол проби в допустим размер за изследване не се заплащат.

22. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) В случаите, определени от Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост, придвижване и превозване на животни, продукти и суровини от животински произход от едно населено място в друго се допуска само ако те са придружени с ветеринарномедицински свидетелства за произхода и здравното състояние на животните, за годността и качеството на продуктите.

23. Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост организира ветеринарнопрофилактични заведения за унищожаване и оползотворяване на труповете на умрели животни и отпадъците от месодобивната и рибната промишленост.

24. Труповете на умрелите животни, бракуваните части и органи от животни, както и отпадъците от месодобивните и рибопреработвателните заведения се предават задължително и безплатно за обезвредяване в държавните екарисажи.

(Доп. - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) В населените места, необхванати от мрежата на държавните екарисажи, унищожаването на животинските трупове и отпадъци става в съответни места и съоръжения, изградени от общинските народни съвети.

Разходите по трупосъбирането и загробването са за сметка на общините.

25. Аутопсиите на трупове на умрели по неизвестни причини животни се извършват на изолирани площадки от ветеринарен лекар.

Забранява се да се пускат животни в заразени антраксни участъци и свине по сметоразтоварищата.

Ползуване на горска паша за свине става с разрешение на Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост.

26. Право да упражняват ветеринарна дейност и да заемат съответна длъжност се дава на лицата, които имат призната правоспособност ветеринарен лекар, ветеринарен техник или ветеринарен фелдшер в границите на съответната им правоспособност.

Ветеринарните лекари, преминали курс на специализация и съответен стаж и издържали изпит по специалността, се утвърждават от Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост като специалисти.

Забранява се извършването на ветеринарномедицински интервенции и манипулации на животни от лица, които нямат правоспособност на ветеринарен лекар, ветеринарен техник или ветеринарен фелдшер.

27. Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост и Министерството на здравеопазването работят в тясно сътрудничество при упражняване на контрол върху продуктите от животински произход, предмет на продажба и при провеждане на мерките срещу заболявания, общи за животните и за човека.

28. Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи чрез техните поделения, както и обществените организации съдействуват на ветеринарните служби за провеждане на профилактичните мероприятия срещу заразните и паразитните болести по животните и за спазване на ветеринарно-санитарните правила и изисквания.

29. Ветеринарномедицинската експертиза на животните и продуктите от животински произход в страната се извършва от ветеринарен лекар.

Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост и Министерството на правосъдието определят списък на болестите и пороците по животните, които се смятат за скрити недостатъци и могат да бъдат обект на съдебна ветеринарномедицинска експертиза.

30. Забранява се употребата на вредни за човека вещества за поощряване на угояването и растежа на животните, птиците и пчелите.

Използуването на такива вещества в животновъдството с лечебна и научна цел се извършва с разрешение и под контрола на Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост.

31. Организирането на пазари, панаири, изложби и прегледи за животни става с разрешение на Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.)

32. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1992 г., бр. 11 от 1998 г.) За нарушение на този закон виновните се наказват с глоба от 120 000 до 280 000 лева, ако за същите деяния не е предвидена по-голяма отговорност в Наказателния кодекс.

(Ал. 2 - изм. - ДВ, бр. 54 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Ако нарушението е извършено повторно или от ветеринарен орган, наказанието е глоба от 280 000 до 480 000 лева.

При повторно нарушение на чл. 25, ал. 2 свинете се изземват в полза на държавата.

Внесените животни, животински продукти, фуражи и други в нарушение на забраната по чл. 13, ал. 2 се изземват в полза на държавата.

33. Нарушенията на този закон се установяват с актове, съставени от органите на държавната ветеринарна служба и от натоварените въз основа на този закон ветеринарни специалисти. Въз основа на съставените актове министърът на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост или упълномощени от него длъжностни лица издават наказателни постановления за налагане на глоби и изземвания по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Наказателните постановления, с които е наложена глоба до 150 000 лева включително, не подлежат на обжалване.

34. Министърът на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост може да лишава от право да упражняват ветеринарномедицинска професия за срок до една година висши и средни ветеринарни специалисти, които умишлено или по груба небрежност допускат нарушения на служебните си задължения и разпоредбите на Министерството на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост, независимо от търсенето на дисциплинарна и наказателна отговорност.

35. За прилагането на този закон министърът на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост издава наредби и инструкции.

Наредби и инструкции, които засягат въпроси от дейността и на други централни ведомства, се издават от министъра на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост съгласувано с ръководителите на тези ведомства.

36. Настоящият закон отменя всички разпоредби, които му противоречат.

Изпълнението на настоящия закон се възлага на министъра на селскостопанското развитие, земеползуването и възстановяването на поземлената собственост.