Държавен вестник, брой 12 от 9.II

Отменен с § 1, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния финансов контрол - ДВ, бр. 12 от 9 февруари 1996 г.

1. Министърът на финансите упражнява финансов контрол върху дейността на всички учреждения (министерства, комитети, ведомства, народни съвети и др.), предприятия и организации.

Министрите, председателите на комитети и комисии при Министерския съвет, председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и ръководителите на централните ведомства и организации упражняват финансов контрол върху учрежденията, предприятията или организациите, чиято дейност планират или финансират, или упражняват държавно ръководство върху нея, както и върху дейността на организациите, които субсидират.

Окръжните народни съвети упражняват финансов контрол посредством отдели за финансов контрол, които са подчинени и на Министерството на финансите.

Контрол върху отчетническата дейност на материално отговорните лица могат да извършват и други ръководители, предвидени в организационната структура на контролните служби.

2. Задачите на финансовия контрол са:

а) контрол за изпълнение на законите, указите, постановленията и др., уреждащи бюджетната дейност на учрежденията и финансово-стопанската дейност на предприятията и организациите;

б) контрол за законосъобразното е целесъобразното събиране, съхраняване, стопанисване, разходване и отчитане на паричните средства и материалните ценности;

в) (отм. - ДВ, бр. 59 от 1993 г.)

г) контрол за правилна парична и материална отчетност, за правилно и своевременно водене на счетоводството;

д) разкриване на нови и допълнителни приходоизточници;

е) контрол за спазване на финансовата дисциплина и за опазване на социалистическата собственост.

3. Финансовият контрол на Министерството на финансите се осъществява чрез ревизии и проверки от назначени за целта контролни органи, обособени в Контролно-ревизионно управление.

Финансовият контрол на министерствата, комитетите, окръжните народни съвети, централните ведомства и организациите се осъществява чрез ревизии и проверки от назначени за целта контролни органи, обособени в самостоятелни ревизионни служби (отдели и др.), непосредствено подчинени на съответния министър, председател, ръководител или на заместниците им.

Контролните органи за проверяване отчетническата дейност на материално отговорните лица от предприятията и организациите към министерствата, комитетите, централните ведомства и организации са подчинени в ревизионно отношение на централните ревизионни служби към тях, а контролните органи от предприятията към народните съвети, включително и от предприятията, подчинени на управленията към окръга - на отдела за финансов контрол при окръжния народен съвет.

Организационната структура и съставът но службите за финансов контрол се определят от съответния министър, председател на комитет, председател на изпълнителен комитет на окръжен народен съвет, ръководител на централно ведомство или организация, съгласувано с Министерството на финансите.

4. Ръководството и контролът върху работата на службите за финасов контрол в системата на министерствата, комитетите, централните ведомства и организации се упражняват от министрите и ръководителите на ведомствата и организациите.

Министерството на финансите упражнява методическо ръководство и контрол върху работата на тези служби.

Службите за финансов контрол към министерствата, комитетите, централните ведомства и организации съгласуват плановете си за ревизии с Министерството на финансите и дават сведения за извършената ревизионна работа.

Министърът на финансите може да възлага на контролни органи от министерствата, комитетите, централните ведомства и организациите да извършват ревизии извън тяхната ведомствена подчиненост след съгласуване със съответния министър или ръководител.

Разпоредбите на ал. 3 и 4 не се отнасят до Министерството на народната отбрана и до Министерството на вътрешните работи.

5. Работата на отделите за финансов контрол при окръжните народни съвети се ръководи и контролира от Министерството на финансите и от председателите на изпълнителните комитети на съответните народни съвети.

Плановете за ревизии на същите отдели се съгласуват с Министерството на финансите и се отчитат пред същото.

Министърът на финансите може да възлага на финансови ревизори от отделите за финансов контрол при окръжните народни съвети да извършват ревизии на учреждения, предприятия или организации от други окръзи и ведомства след съгласуване със съответния председател на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.

6. Всички органи за финансов контрол от министерствата, комитетите, централните ведомства и организациите се назначават или уволняват от съответния министър, председател на комитет или ръководител на централно ведомство или организация.

Началниците на отдели, юрисконсултите и ревизорите при отделите за финансов контрол на окръжните народни съвети се назначават и уволняват от министъра на финансите съгласувано и по предложение на председателя на изпълнителния комитет.

Контролните органи за проверяване отчетническата дейност на материално отговорните лица от предприятията и организациите се назначават и уволняват по ред, установен с ведомствените инструкции, съгласувани с Министерството на финансите.

7. Министрите, председателите на комитети при Министерския съвет, председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, ръководителите на централни ведомства и организации осигуряват ревизии на всички подконтролни учреждения, предприятия и организации и материално отговорните лица при тях поне веднъж през годината.

8. Органите на финансовия контрол имат право:

а) да проверяват паричните и материалните ценности, записванията по счетоводството, документите и др. в ревизираните учреждения, предприятия или организации;

б) да изискват от ръководителите на ревизираните учреждения, предприятия и организации в определените им от контролните органи срокове да представят планове, отчети, баланси, справки, извлечения, сведения и други документи, свързани с ревизиите и проверките;

в) да изискват сведения, доказателства, копия от документи, извлечения от сметки и други подобни от всички учреждения, предприятия, организации или граждани, когато са необходими на ревизията или проверката;

г) да разпитват свидетели, като дадените пред контролните органи свидетелски показания се приравняват на показанията, давани пред органите на дознанието;

д) да назначават вещи лица и да извършват насрещни проверки в други учреждения, предприятия или организации по въпросите, свързани с ревизиите или проверките;

е) да изземват документи за обезпечаване на доказателствата и да запечатват каси, складове , документи и др.;

ж) да налагат възбрани и запори върху имуществата на лицата, отговорни за причинените щети. Възбраните или запорите се вдигат по нареждане на ръководителя на службата за финансов контрол.

9. Органите на финансовия контрол са длъжни да поддържат връзка с държавните органи и обществените организации по въпросите на ревизиите.

10. Всички длъжностни лица и граждани са длъжни да оказват съдействие на органите на финансовия контрол при изпълнение на възложените им задачи.

Органите на финансовия контрол имат право на свободен достъп в учрежденията, предприятията и организациите при изпълнение на възложените им служебни задачи.

11. За извършените от органите на финансовия контрол ревизии се съставят ревизионни актове. Когато се установят щети, съставят се актове за начет.

По установените от ревизиите слабости, нарушения и щети виновните лица дават писмени обяснения в срокове, определени от контролните органи, които не могат да бъдат по-малки от 3 дни.

По възраженията контролните органи се произнасят с мотивирано заключение, след което проверяват тяхната основателност.

12. Констатациите по актовете трябва да бъдат подкрепени с необходимите доказателства и се считат истински до установяване на противното.

13. Министърът на финансите може да дава на ръководителите на ревизираните учреждения, предприятия или организации задължителни указания за отстраняване на установените нарушения или неизпълнение на законите, указите, правителствените решения и др., отнасящи се до бюджетната и финансово-стопанската дейност на ревизираните учреждения, предприятия и организации.

Обобщени материали от ревизиите може да се изпращат на съответните висшестоящи организации на ревизираните учреждения, предприятия или организации, за да се вземат мерки за отстраняване на разкритите слабости и нарушения.

14. Министрите, председателите на комитети, председателите на изпълнителни комитети на окръжни народни съвети и ръководителите на централните ведомства и организации за отстраняване на установените при ревизиите слабости и нарушения издават заповеди, решения и др.

15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г., бр. 100 от 1992 г.) За нарушения на финансовата дисциплина, установени от финансовоконтролните органи при Министерството на финансите, за неизпълнение на задължителни указания, дадени от министъра на финансите, и за недаване сведения или показания пред контролните органи министърът на финансите налага на виновните лица дисциплинарните наказания по чл. 188, ал. 1 от Кодекса на труда. Уволнението се съгласува със съответния министър, ръководител на друго ведомство или председател на изпълнителния комитет на народен съвет. За нарушенията, извършени от лица, заемащи изборна длъжност, наказанията се налагат от съответния орган по предложение на министъра на финансите. Дисциплинарните наказания се налагат до три месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от три години от извършването му.

Наказанията се налагат след изслушване обясненията на нарушителя. При разкриване на нови обстоятелства, които не са били взети предвид при налагане на наказанието, то може да се отмени или измени.

Наказанията се налагат до 3 месеца от разкриването на нарушението и не по-късно от 5 години след извършването му.

16. За нарушения на финансовата дисциплина ръководителите, които упражняват финансов контрол, налагат на виновните лица дисциплинарни наказания по Кодекса на труда или по други специални закони, ако има такива.

17. За причинените на учрежденията, предприятията или организациите щети виновните лица носят имуществена отговорност.

Когато щетите са от липси на парични или материални ценности или са резултат на престъпления, отговорността е в пълен размер. В пълен размер е и отговорността в случаите, когато е предвидена в специални закони, когато е причинена не при изпълнение на служебни задължения или е установена със специално сключени договори между работниците или служителите и предприятията, учрежденията или организациите.

(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.).

18. (Изм.- ДВ, бр. 27 от 1986 г.) Ако щетата, за която се носи пълна имуществена отговорност, е причинена от няколко лица, те отговарят солидарно. Солидарно с тях до размера на полученото отговарят и лицата по чл. 207, ал. 2 от Кодекса на труда.

19. (Отм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.).

20. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.) Към имуществена отговорност по реда на този закон могат да бъдат привличани:

а) лицата, които събират, съхраняват, разходват или отчитат обществени, парични или материални ценности независимо от това, дали заемат отчетническа служба;

б) длъжностни лица, които управляват или разпореждат с паричните и материалните ценности на учрежденията, предприятията или организациите;

в) лицата, които упражняват предварителен или текущ контрол върху работата на отчетниците;

г) лицата по чл. 207, ал. 2 от Кодекса на труда;

Имуществена отговорност може да се търси и само от лицата по чл. 207, ал. 2 от Кодекса на труда.

21. Размерът на щетата се определя към деня на причиняването й, а ако това не може да се установи, към деня на откриването й.

Когато щетата произхожда от липса на материални ценности или от престъпление, размерът й се определя по единните държавни цени на дребно. Във всички останали случаи размерът на щетата се определя по единните държавни цени на дребно, тарифи и др., след като бъде спадната фактическата изхабеност.

Когато за някои стоки или материали няма единни държавни цени на дребно или стоките и материалите са определени за продажба на кооперативния пазар, размерът на щетата се определя по пазарните цени.

22. (Отм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.).

23. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.) Освобождаването от отговорност на добросъвестните получатели - работници или служители по чл. 271, ал. 1 от Кодекса на труда, не погасява отговорността на длъжностните лица, допуснали или наредили незаконно плащане. Независимо от това тези длъжностни лица носят пълна имуществена отговорност за сумите, които лично са получили вследствие на незаконното плащане.

24. (Отм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.).

25. Службите за финансов контрол изпращат актовете за начет за пълна имуществена отговорност на съответния съд съгласно правилата на Гражданския процесуален кодекс.

26. Като страна по образуваните в съдилищата дела се призовава ощетеното учреждение, предприятие или организация, а когато са задължени ръководни лица - и висшестоящата организация.

Когато страна по делото е организация, освен нея се призовава и висшестоящата й организация. Ако страна по делото е трудово-кооперативно земеделско стопанство, призовава се и съответният окръжен народен съвет.

Когато щетите произхождат от престъпление, актовете за начет се изпращат от ревизионната служба на съответния прокурор за възбуждане на наказателно преследване срещу виновните лица. В тези случаи наказателният съд се произнася служебно и за имуществената отговорност на виновните лица.

Като ответници по гражданския иск се призовават и лицата, които носят само имуществена отговорност.

27. Когато щетите произхождат от престъпление, актовете за начет се изпращат от ревизионната служба на съответния прокурор за възбуждане на наказателно преследване срещу виновните лица. В тези случаи наказателният съд се произнася служебно и за имуществената отговорност на виновните лица.

Като ответници по гражданския иск се призовават и лицата, които носят само имуществена отговорност.

28. При прекратяване на наказателното преследване актът се изпраща служебно на съответния граждански съд, за да се произнесе по гражданската отговорност на виновните лица, съгласно разпоредбите на гражданския процесуален кодекс, ако няма условия за търсене на друга отговорност (паричен начет и други).

29. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 1977 г., бр. 57 от 1978 г. и бр. 27 от 1986 г.) Когато причинената щета на учреждения, предприятия или организации е извън случаите по чл. 17, ал. 2, чл. 18 от този закон и почл. 206 и 209 от Кодекса на труда, се прилага ограничената имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.

(Ал. 2 - отм., ал. 3 става ал. 2, изм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.) Ограничената имуществена отговорност по предходната алинея се търси независимо от отговорността на лицата по чл. 207, ал. 2 от Кодекса на труда и не се взема предвид при определяне отговорността на възползувалите се лица.

30. Отговорността по чл. 29 от този закон се осъществява посредством заповеди за парични начети, издавани от министрите, председателите на комитети, председателите на изпълнителните комитети на окръжни народни съвети и ръководителите на централни ведомства и организации съобразно с принадлежността на контролните органи, установили щети.

За военнослужещите и волнонаемните служители и работници на Министерството на народната отбрана и Министерството на вътрешните работи заповедите се издават от съответния министър или от упълномощени от него лица.

31. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 1977 г.) Размерът на паричните начети за щети, причинени от няколко лица, се определя съобразно вината им и не може да надминава размера на щетата.

32. Отговорност по реда на паричните начети не може да се търси, когато от деня на причиняване на щетата са изтекли повече от 5 години.

33. Заповедите, с които са наложени парични начети, не подлежат на обжалване. При допуснати правни или фактически грешки или при новооткрити обстоятелства органите, издали заповедите, имат право да ги изменят или отменят.

34. По влезлите в сила решения и присъди на съдилищата, с които са присъдени суми на държавни учреждения, предприятия или организации, съдилищата служебно издават изпълнителни листове, които се изпращат на ревизионната служба, изпратила актовете в съда.

Изпълнителните листове се привеждат в изпълнение на финансовите отдели при народните съвети, ако сумите са присъдени в полза на бюджетни учреждения, и от съдебните изпълнители, ако сумите са присъдени в полза на предприятия или организации.

35. Когато щетата е причинена от престъпление или липса, изпълнението може да се насочи към всяко недвижимо имущество на длъжника без ограничение.

36. Събраните суми погасяват най-напред главницата от задължението, а след това лихвата и разноските.

37. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.) Събирането на паричните начети се извършва от счетоводителите на предприятията, учрежденията или организациите в мястото, където работи начетеното лице, или от лицата които изплащат трудовото възнаграждение на работниците и служителите. Удръжките се правят в размери, установени с Гражданския процесуален кодекс.

(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.).

38. Когато паричният начет или непогасената от него част не могат да се съберат от трудовото възнаграждение на начетеното лице, събирането става чрез финансовите отдели при народните съвети, а ако паричният начет е в полза на организация - чрез съдебния изпълнител.

39. Разпоредбите на закона, отнасящи се до окръжните народни съвети, се прилагат и за градските народни съвети в София, Пловдив и Варна.

40. По всички ревизионни актове и актове за начет, по които не са издадени и не са влезли в сила решения, се прилагат правилата на този закон.

41. За приложение на закона министърът на финансите издава наредби, а министрите и ръководителите на централните ведомства и организации издават инструкции, съгласувани с Министерството на финансите.

42. Този закон влиза в сила от 1 януари 1961 г. и отменя всички закони, които му противоречат.

Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.