ЗАКОН ЗА БАНКИТЕ ОТ 1947 Г.
ЗАКОН ЗА БАНКИТЕ ОТ 1947 Г.
Обн. ДВ. бр.302 от 27 Декември 1947г., изм. ДВ. бр.133 от 9 Юни 1948г., изм. ДВ. бр.51 от 26 Юни 1951г., изм. ДВ. бр.42 от 16 Май 1952г.
Загубил значение (**)
Глава първа.
Държавен монопол на банковото дело
Чл. 1. Банковото дело и сключването на всички банкови сделки и операции: влогови, кредитни, комисионни и търговски, са изключително (монополно) право на държавата.
Това монополно право се провежда от Българската народна банка, а в областта на дългосрочното кредитиране от Българската инвестиционна банка.
Българската народна банка може да делегира правото за извършване на определени банкови сделки и операции на Пощенската спестовна каса, популярните банки, на всестранни земеделски кооперации, ведомствени каси и други.
Чл. 2. От деня на влизане на настоящия закон в сила, всички заварени акционерни банки (български и чуждестранни) централи и клонове, престават да съществуват самостоятелно. Активите и пасивите им изцяло и по право преминават върху Българската народна банка, а тия на Българската ипотекарна банка върху Българската инвестиционна банка. Всички функции на управителните и проверителните им съвети, на централните им управления и на общото събрание на акционерите по право престават и преминават върху Българската народна банка, а тия на Българската ипотекарна банка върху Българската инвестиционна банка.
Всички промени, станали след 1 септември 1947 г., освен тия станали със закон в уставите на банки, както и превръщането им от банки - влогови и кредитни институти - в други дружества, със същите или под други наименования, и с други дейности, са недействителни спрямо Българската народна банка и Българската инвестиционна банка и за тях се прилага изцяло настоящия закон, като се считат за заварени акционерни банки.
Банките, преминали към Българската народна банка и Българската инвестиционна банка, както и техните акционери, служители и клиенти, не могат да търсят от Българската държава или от Българската народна банка и Българската инвестиционна банка каквото и да било обезщетение, освен посоченото в настоящия закон. Служителите при тия банки стават по право служители на последните две банки, с права и задължения на държавни служители. Директорите и прокуристите им, без тия в централните управления, запазват пълномощията си и действуват като представители на Българската народна банка и отговарят граждански и наказателно за добрия ход на службата и за всяко неправомерно накърнение на повереното им имущество. Те не могат да преустановяват своята дейност докато не им бъдат назначени заместници. Дейността на тия банки продължава без прекъсване от името и за сметка на Българската народна и Българската инвестиционна банки.
Областният съд вписва служебно горните обстоятелства в търговския регистър.
За банките преминали към Българската народна и Българската инвестиционна банки се съставят баланси по нареждане на тези две последни банки.
Чл. 3. (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
Чл. 4. (*) Българската народна и Българската инвестиционна банки ще изплатят акциите, принадлежащи на български поданици и на юридически лица, със седалище в страната най-много по тяхната номинална стойност, а на акционерите - чужди поданици - по споразумение. И в двата случая правоимащите трябва да бъдат записани в книгата на акционерите.
Всички увеличения на капитала на банки, акционерни дружества, станали след 1 септември 1947 година, поради валоризирането на някои активи, са недействителни по отношение на Българската народна и Българската инвестиционна банки.
От стойността на акциите припадащи се на отделен акционер се правят в полза на Българската народна или Българската инвестиционна банки следните намаления:
За частта от 500.001 лв. до 10.000.000 лв. - 10%
За частта от 10.000.001 лв. до 20.000.000 лв. - 15%
За частта от 20.000.001 лв. до 30.000.000 лв. - 20%
За частта 30.000.001 лв. до 40.000.000 лв. - 30%
За частта от 40.000.001 лв. до 50.000.000 лв. - 40%
За частта от 50.000.001 лв. нагоре ...........- 50%
На акционерите ще се изплати така установената стойност на акциите им: първите 100.000 лева в пари, а останалите в облигации.
Облигациите са безименни и се издават от Българската народна или Българската инвестиционна банки. Те носят 3% лихва, начиная от 1.I.1949 година. Същата лихва се плаща и за дължимата сума в пари. Облигациите са платими в течение на 20 години на равни части. Този срок е в полза на Българската народна и Българската инвестиционна банки.
При изплащане на дължимата от Българската народна или Българската инвестиционна банки сума в пари и облигации на бившите акционери се задържат дължимите от последните държавни и общински данъци, както и задълженията им (пряки и косвени), към банки, преминали към Българската народна и Българската инвестиционна банки.
Правото върху стойността на акциите се погасява в срок от една година от деня, в който Българската народна или Българската инвестиционна банки обяви изплащането.
Чл. 5. (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
Чл. 6. (Отм. - Изв., бр. 42 от 1952 г.)
Чл. 7. (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
Чл. 8. От деня на влизане настоящия закон в сила, всички заварени спестовно-строителни дружества престават да съществуват самостоятелно. Активите и пасивите им изцяло и по право преминават върху Българската инвестиционна банка. Всички функции на управителните и проверителните им съвети, на централните им управления и на общото събрание на членовете им по право престават и преминават върху Българската инвестиционна банка. Самите членове на управителните и проверителните им съвети и на централните им управления се считат по право освободени от длъжност.
Алинеи III, IV и V на чл. 2 имат пълно приложение и спрямо спестовно-строителните дружества.
Деловият капитал на спестители, които не са получили заеми, се отнася по спестовните им сметки, а на тия, които са получили заеми, последните ще бъдат ликвидирани по реда на общите условия на спестовно-строителните дружества.
Глава втора.
Българска народна банка
Чл. 9-11. (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
Чл. 12. (Отм. - Изв., бр. 42 от 1952 г.)
Чл. 13. (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
Чл. 14. (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
Чл. 15. (Отм. - Изв., бр. 42 от 1952 г.)
Чл. 16. (Отм. - Изв., бр. 42 от 1952 г.)
Чл. 17. (Отм. - Изв., бр. 42 от 1952 г.)
Чл. 18. (Отм. - Изв., бр. 42 от 1952 г.)
Чл. 19. (Отм. - Изв., бр. 42 от 1952 г.)
Чл. 20. (Отм. - Изв., бр. 42 от 1952 г.)
Чл. 21. (Отм. - Изв., бр. 42 от 1952 г.)
Чл. 22. (Отм. - Изв., бр. 42 от 1952 г.)
Глава трета.
Българска инвестиционна банка
Чл. 23. (Отм. - Изв., бр. 42 от 1952 г.)
Чл. 24. (Отм. - Изв., бр. 42 от 1952 г.)
Чл. 25. (Отм. - Изв., бр. 42 от 1952 г.)
Чл. 26. (Отм. - Изв., бр. 42 от 1952 г.)
Чл. 27. (Отм. - Изв., бр. 42 от 1952 г.)
Глава четвърта.
Популярни банки и всестранни земеделски кооперации
Чл. 28. - 29. (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
Чл. 30. Деловият капитал на Общия съюз на популярните банки и на закрити популярни банки, се плаща от Българската народна банка на членовете им най-много в размер на номиналната стойност на дяловете. Членовете отговарят за задълженията на популярната банка само в размер на деловия си капитал, а не в неколкократен размер, както е определено в чл. 21 от закона за кооперативните сдружения.
Членовете на Общия съюз на популярните банки и на отделни популярни банки имат право на 3% годишна лихва върху подлежащия на връщане дялов капитал, изчислявана една година след деня на установяването му.
Правото върху стойността на дяловете се погасява в срок от една година от деня, в който Българската народна банка обяви изплащането им.
Чл. 31. (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
Чл. 32. (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
Чл. 33. (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
Чл. 34. (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
Чл. 35. (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
Чл. 36. (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
Чл. 37. (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
Чл. 38. (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
Чл. 39. (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
Чл. 40. (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
Чл. 41. (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
Чл. 42. Всички документи, актове и други книжа включително и нотариалните актове, съставени или издадени във връзка и по повод преминаването на банки към Българската народна банка и Българската инвестиционна банка и въобще по приложението на този закон, се освобождават от всякакви данъци, мита, такси, берии, гербов налог и други.
Чл. 43. (Отм. - Изв., бр. 42 от 1952 г.)
Чл. 44. (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
Чл. 45. (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
Чл. 46. (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
Глава седма.
Наказателни разпореждания
Чл. 47. Всички лица, които в книгите на банките, преминали към Българската народна банка или Българската инвестиционна банка по силата на настоящия закон, са вписали фиктивни приходи и разходи, невписали постъпили ценности, открили фиктивни дебиторни и кредиторни сметки, не вписали гаранционни задължения неправилно събрали сборовете, направили неверни преноси, унищожили или прибавили листове по книгите регистри или такива, които се водят на отделни листове, неправилно фиктивно или чрез подставени лица са вписали акционери в книгата на акционерите при банката, направили каквито и да било други неистински вписвания по книгите или създали каквито и да било документи, било за прикриване на злоупотребления или за по-благоприятното третиране на себе си или други лица, със или без материални облаги, или с каквато и да било друга цел, или въобще са извършили каквито и да било действия за намаление активите, увеличение на пасивите, или създали рискове за банката, както и облагодетелствували себе си или други лица или са създали права и привилегии, всичко това, извън нормалната дейност на банката, както и всички лица, които знаят за горните неща или са дали нареждания да се извършат те са длъжни в срок от пет дни след влизането на настоящия закон в сила, да обяват писмено тези свои дейности, и операции пред Българската народна банка.
Самите операции и сделки са по право недействителни по отношение на Българската народна и Българската инвестиционна банки, като операциите се сторнират, създадените документи се считат унищожени, а лицата връщат получените на основание на тия дейности ценности, суми и имущества.
Който не обяви горното в дадения срок, се наказва със строг тъмничен затвор до 5 години и с глоба до 1.000.000 лева.
Ако горните операции и дейности са извършени след като на лицето му е станало известно за настоящия закон, макар и само като проект или след влизането му в сила, наказанието е строг тъмничен затвор не по-малко от 3 години и глоба до 3.000.000 лв. с конфискация на част или цялото имущество на виновния.
Чл. 48. Всички лица, които държат имущества, ценности и вещи, като подставени лица на банки и други, преминали по силата на настоящия закон към Българската народна банка и Българската инвестиционна банка, или се намират имущества на такива банки при тях на каквото и да било основание и не е отбелязано по книгите на банката, че се намират при тях, са длъжни в срок от петнадесет дни след влизане на настоящия закон в сила, да обявят писмено тези имущества, ценности и вещи на Българската народна банка и при поискване веднага да ги предадат.
Който не обяви горното или не върне при поискване имуществата се наказва със строг тъмничен затвор до пет години и глоба до 3.000.000 лева. При много тежки случаи може да се постанови частична или пълна конфискация на имуществата на виновния.
Чл. 49. Управителните съвети на банки, преминали към Българската народна банка и Българската инвестиционна банка, както и лицата, които са имали право до влизане от на настоящия закон в сила да представляват и валидно да задължават тези банки, са длъжни незабавно да уведомят (нотифицират) всички находящи се в чужбина свои кореспонденти, дебитори, и въобще лицата, спрямо които банката има някакви права, вземания, имущества, за преминаването на активите и пасивите на банката им върху Българската народна банка или Българската инвестиционна банка, както и да дадат съответните нареждания и извършат всичко необходимо за тяхното прехвърляне върху Българската народна банка.
Ако има прехвърляния на банкови авоари върху подставени лица, чуждестранни банки и чужди поданици, или се водят банкови вземания, права и имущества на други лица, чуждестранни или български, горните управителни съвети и представители са длъжни да извършат указаното в алинея първа, като уведомят и Българската народна банка за стореното.
Който не извърши указаното в алинея първа и втора се наказва със строг тъмничен затвор не по-малко от пет години и глоба да 5.000.000 лева с пълна конфискация на имуществата му.
Чл. 50. (Отм. - Изв., бр. 42 от 1952 г.)
Чл. 51. (Отм. - Изв., бр. 42 от 1952 г.)
Чл. 52. (Отм. - Изв., бр. 42 от 1952 г.)
Чл. 53. (Отм. - Изв., бр. 42 от 1952 г.)
Преходни разпоредби
Преходно разпореждане
Чл. 54. Настоящият закон отменява:
1) (отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
2) (изм. - ДВ, бр. 133 от 1948 г.) Наредбата-закон за Българската земеделска и кооперативна банка, но без чл. 36, I, забележките към буква "а", т. 3 и към буква "б", II, буква "д" и VI буква "х" със забележката, чл. чл. 56, 61 - 68, 70, 72 - 80, които ползуват Българската народна банка от деня на влизането в сила на Закона за банките.
От горните разпоредби, считано от деня на влизането в сила на Закона за банките се ползуват и Българската инвестиционна банка, но без чл. 36, I, забележките към буква "а", т. 3 и към буква "б", VI, буква "х" със забележката, чл. чл. 56 и 74а, за всичките й преминали, прехвърляни и отпускани кредити, както и кредитните кооперативни сдружения, но без чл. 36, I, забележките към буква "а", т. 3 и към буква "б", чл. чл. 70, 72, 73, 74а, 79 и 80.
Българската инвестиционна банка и кредитните кооперативни сдружения учредяват залог, само ако не е учреден такъв в полза на Българската народна банка.
3) (отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
4) (отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.)
5) (изм. - ДВ, бр. 133 от 1948 г.) Законът за защита на спестовните влогове при частните банки, но без чл. 6 "б", който се отнася до банките, действуващи по Закона за банките (като в този член се заличават думите "ако имат разрешение от банкерския съвет"), алинея осма, девета и десета на чл. 31 и чл. чл. 32, 33, 34, 35, 36а, 38, 39 и 46, които остават в сила, като банкерският съвет се заменява с Българската народна банка.
Делата и книжата на банкерския съвет се предават на Българската народна банка.
Частните банки (български и чуждестранни), централи и клонове, заварени от Закона за банките в обществена, съдебна или обявена доброволна ликвидация, могат да се ликвидират служебно от Българската народна банка, след предварително съгласие на министъра на финансите.
В такъв случай всички функции на ликвидаторите и на другите овластени с ликвидацията лица и органи престават и преминават по право върху Българската народна банка от деня на влизането на настоящия закон в сила.
Българската народна банка извършва ликвидацията, съгласно чл. 4 от Закона за банките, без спазване правилата за ликвидацията, предвидени в Закона за защита на спестовните влогове при частните банки, Търговският закон и други закони.
Ликвидацията се извършва служебно от дръжностни лица при Българската народна банка като ликвидатори.
Разпоредбите на чл. чл. 47-53 от Закона за банките са в сила и за банките в служебна ликвидация. По отношение на тях предвидените в тия членове срокове текат от деня на направеното им от страна на Българската народна банка писмено уведомление.
6) (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.);
7) (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.);
8) (Отм. - Изв., бр. 51 от 1951 г.).
Чл. 55. Настоящият закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Изпълнението на настоящия закон се възлага на Министра на финансите.
КЪМ УКАЗ № 304 ЗА ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА ПРИ ЛИКВИДИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА Й И ЗА НАКАЗАНИЯТА ЗА НАРУШАВАНЕ ПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ РАЗПОРЕЖДАНИЯ ПО ДЕЙНОСТТА НА БАНКАТА
(ОБН. - ИЗВ., БР. 51 ОТ 1951 Г.)
Чл. 13. Отменят се чл. 3, 5, 7, 9 - 11, 13, 14, 28, 29, 31 - 41, 44 - 46, 54, точки 1, 3, 4, 6, 7 и 8 от Закона за банките, като чл. 12 и чл. 15 - 22, във връзка с чл. 27 от същия закон, остават в сила по отношение на Българската инвестиционна банка.
Бел. ред. Сиела Норма
(* Бел. ред. Сиела Норма) Паричните суми, посочени в текста на закона, не са приведени в съответствие с паричната реформа по ПМС № 405 от от 11 май 1952 г. за провеждане на парична реформа, премахване купоните за хранителните продукти и намаляване държавните цени на дребно (Изв., бр. 40 от 11 май 1952 г.), предвид обстоятелството, че са включени в норми, уреждащи национализирането на банковите предприятия.
(** Бел. ред. Сиела Норма) Разпоредбите на закона, отнасящи се до организацията и устройството на БНБ и БИБ, са отменени с Указ № 304 от 1951 г. за правата на Българската народна банка при ликвидиране на вземанията й и за наказанията за нарушаване правителствените разпореждания по дейността на банката (Изв., бр. 51 от 26 юни 1951 г.) и Указ № 228 от 12 май 1952 г. за санкциите, които се налагат при нарушаване на устава и други разпоредби по дейността на Българската инвестиционна банка (Изв., бр. 42 от 16 май 1952 г.), като материята е уредена с уставите на двете банки, утвърдени съответно - на Българската народна банка - с Указ № 421 от 16 ноември 1956 г. (Изв., бр. 94 от 23 ноември 1956 г.), на Българската инвестиционна банка - с ПМС № 393 от 1952 г. (Изв., бр. 42 от 16 май 1952 г.).
Виж Постановление № 218 на Министерския съвет и Централния комитет на Българската комунистическа партия от 2 март 1951 г. за преустройство на банковата система (Изв., бр. 20 от 9 март 1950 г.) относно организационната структура на БНБ и Указ № 2 от 6 януари 1967 г. за реорганизация на банковата система (Изв., бр. 3 от 10 януари 1967 г.), съгласно който БНБ и БИБ се сливат от 1 януари 1967 г., като БНБ се приравнява на комитет при Министерския съвет без ранг на министерство.
Държавният монопол на банковото дело, обявен със Закона за банките от 1947 г., е уреден с Конституцията от 1971 г. (чл. 16 в ред. 1971 г.).
---------------------
Законът за банките е приет от Великото народно събрание, сто тридесет и четвърто заседание, на 26 декември 1947 г.
