Държавен вестник, брой 51 от 7.III

Чл. 1. Собствеността върху недвижимите имоти в земите, отстъпени на Царството от Отоманската империя по договорите от 1913 и 1915 години се урежда по общите закони.

Законът за уреждане недвижимата собственост в новите земи се отменява.

Чл. 2. Договорите за продажба на недвижими имоти, които се намират в земите, посочени в чл. 1, се признават за действителни, макар да са сключени с частен писмен акт или устно, ако купувачът е във владение на имота при влизането на този закон в сила.

Забележка: Извършените с устен договор продажби на недвижими имоти на стойност по-голяма от 10.000 лева по емлячните регистри са недействителни.

Чл. 3. Имотите, които по силата на протокола към договора за приятелство с Турската република от 1925 г. принадлежат на държавата, се отстъпват:

а) в полза на купувачите от български произход, ако са във владение на купените имоти при влизането на този закон в сила;

б) в полза на владелците от български произход, ако са във владение на купените имоти при влизането на закона в сила и ги владеят не по-малко от 15 години;

в) в полза на купувачите от български произход, които са купили с нотариални актове или с частни писмени актове нотариално заверени, ако са влезли във владение на имотите и ако с тези имоти не са оземлени или одворени други;

г) в полза на купувачите от български произход, които са купили имота на публичен търг, ако с тоя имот не са оземлени или одворени други;

д) в полза на бивши владелци от български произход, които са владели имота най-малко 15 години, ако със същия имот не са оземлени или одворени други и ако от датата на отнемане владението им не са се изминали повече от 10 години.

Правата на владелците по п. п. "а" и "б" се предпочитат пред правата на лицата по п. п. "в", "г" и "д".

Забележка: Разпоредбата на чл. 42 от закона за финансовото облекчение и заздравяването на общините остава в сила само за ония имоти, които според този закон не подлежат на отстъпване на посочените в чл. 3 лица.

Чл. 4. Лица, които владеят по покупка или не повече от 50 декара непокрити и от два къса покрити имоти, могат да се ползват от разпорежданията на чл. 3 само за 50 декара непокрити и два къса покрити имоти, по свой избор.

Забележка: Непокрити имоти са незастроените имоти, които се намират вън от строителната черта на населените места, или макар да се намират в чертите на населените места, са в квартали с по-малко от 20% застроени парцели.

Чл. 5. Разпорежданията на чл. 3 не се отнасят до лица, които използват непокрити имоти, чрез чужд труд, а покритите - изключително чрез отдаване под наем.

Забележка: Смята се, че имотите се използват чрез чужд труд, когато нито собственика, нито членовете на семейството му участват с физически труд в използването.

Чл. 6. Ограниченията на чл. чл. 4 и 5 не се отнасят до лица от български произход, ако имотите, които владеят са били тяхна собственост при влизането в сила на протокола към договора за приятелство с Турската република.

Чл. 7. Отделението за трудовите земеделски стопанства и комасацията поканва владелците, означени в чл. 4, да посочат кои имоти ще задържат, а останалите - да предадат: покритите в срок от 3 месеца, а непокритите - след прибиране на реколтата.

Отделението поканва също владелците, означени в чл. 5, да предадат имотите в горепосочените срокове.

Ако имотите не бъдат предадени в сроковете, отделението нарежда изземването им по административен ред, като в случай че посочването, за което говори ал. 1, не е направено до изтичането на сроковете, правото на избор минава върху отделението.

Чл. 8. Поканата, за която говори предшестващия член трябва да бъде направена в срок от една година от влизането на тоя закон в сила.

Ако владелците оспорват основателността на поканата, те могат да защитят правата си със иск на общо основание.

Чл. 9. Лицата, посочени в чл. 3, букви "в", "г" и "д", които желаят да упражняват правата си по тоя член, са длъжни да направят това в срок, предвиден в чл. 8.

При упражняване правото на избор от тези лица, имотите, които не се намират в тяхно владение, се вземат също предвид. Разпоредбите на чл. 4 са в сила и в този случай.

Чл. 10. Лицата, които подпадат под разпорежданията на чл. чл. 4 и 5, имат право на обезщетение за подобренията, които са направили в имота, съгласно чл. 321 от закона за имуществата, собствеността и сервитутите.

Това правило не се отнася до лицата, за които се говори в чл. 3, букви "в", "г" и "д".

Чл. 11. Правата, придобити от лица, оземлени по закона за трудовите земеделски стопанства и комасацията, по закона за селско-стопанското настаняване на бежанците, и по закона за заселване на бежанците и обезпечаване поминъкът им се запазват, доколкото имотът не е във владение на трето лице, което може да се възползва от чл. чл. 2 и 3.

Чл. 12. Смята се, че придобивната давност по закона за давността в земите, посочени в чл. 1 не е била прекъсвана с чл. 20 от закона за уреждане недвижимата собственост в новите земи.

Чл. 13. Разпорежданията на този закон се прилагат и за уединените гори не по-големи от 100 декара. За такива гори, колкото се отнася до въпроса за собствеността, законът за горите няма приложение: ако те са във владение на частни лица, не се описват като обществени, а ако са описани по-рано, по време когато са били във владение на частни лица, в такъв случай, по искане на заинтересуваното лице, направено до една година от влизането на този закон в сила до отделението за горите, те се изключват от обществените гори и се връщат на предишните владелци.

Правата на владелците по този член не се ограничават от разпоредбата на чл. 4.

Чл. 14. Издадените до влизането на този закон в сила решения, определения, влезли в законна сила, и удостоверения за собственост по закона за уреждане недвижимата собственост в новите земи, запазват силата на документи за право собственост издадени по чл. 34а от закона за нотариусите и околийските съдии, които извършват нотариални дела. Запазват така също силата на документи за право на собственост и ония документи, които са проверени по реда на чл. 17 от закона за уреждане недвижимата собственост в новите земи и намерени за редовни.

Снабдяването на собствениците с нотариални актове за в бъдеще ще става по реда на чл. 34а от горепосочения закон.

Чл. 15. Висящите производства за проверка на правото на собственост съгласно със закона за уреждане на недвижимата собственост в новите земи се прекратяват.

Чл. 16. Настоящият закон влиза в сила след три месеца от обнародването му в "Държавен вестник".