Държавен вестник, брой 288 от 20.XII

Чл. 6. Българското поданство се придобива по произход, по натурализация и по женитба.

Чл. 7. Български поданик по рождение е всяко лице:

1) чиито баща или, ако бащата е без поданство или с неизвестно поданство, чиято майка е български поданик, независимо от месторождението му;

2) узаконено от български поданик;

3) родено от незаконно съжителство, произходът на което от български поданик е доказано през време на малолетството му по надлежния ред, или при доказан произход и от двамата родители, чиито баща е български поданик.

Чл. 8. Български поданик по месторождение е всяко лице:

1) родено в Царството от неизвестни родители или от родители без поданство;

2) родено в Царството от чужденци, ако е имало непрекъснато местожителството си в България и ако до една година след навършване на пълнолетието си, не се е позовало на чуждо поданство.

Чл. 9. Чужденец, който живее в страната, и който е получил разрешение за установяване на постоянно местожителство в Царството, може да придобие българско поданство, ако след даденото му разрешение е живял в страната непрекъснато:

1) 10 години;

2) 5 години: а) ако произхожда от родители, от които само майката, която се е натурализирала в поданството на съпруга си е от български произход; б) ако е женен за българска поданица от български произход; в) ако е принесъл важни услуги на държавата, било чрез научни трудове, било чрез някое полезно изнамерване, било чрез създаване някое особено ценно за народното стопанство предприятие;

3) 1 година: а) ако е от български произход; б) ако е принесъл важни услуги за държавната сигурност или народната отбрана; в) ако в случай на война постъпи доброволец в редовете на българската войска.

Чл. 10. Чужденец, установен в Царството не по реда на дял II, гл. I, може да добие българско поданство, ако е живял в страната 20 години непрекъснато и ако продължава да живее в нея.

Изпълнението на служба в чужбина, по назначение от Българското правителство, се приравнява на пребиваване в Царството.

Чл. 11. Съпругата на чужденец, който се е натурализирал в българско поданство, може да придобие българско поданство, ако не е поискала това със заявлението на съпруга си, при спазване условията на чл. 33.

Чл. 12. Непълнолетните деца, чиито бащи и майки или само баща или преживяла майка са се натурализирали в българско поданство, получават по право същото поданство.

Чл. 13. Чужденка, която се омъжи за български поданик, може да придобие българско поданство, ако удостовери, че по закона на своята страна не е запазила чуждото си поданство (чл. 37).

Чл. 14. Изгубва българското поданство, който:

1) се е отказал от българското поданство;

2) на каквото и да било основание е придобил чуждо поданство; 3) е осъден по чл. 111г от наказателния закон, а също и този, който под разни форми получава материални средства от чужда държава, без знанието на правителството, за политически цели;

4) без съгласието на българското правителство е постъпил на българска служба в друга държава;

5) без разрешение на българското правителство е постъпил в редовете на чужда войска;

6) без законни причини, при мобилизация, не се яви своевременно в редовете на българската войска и остане или избяга в чужбина;

7) по силата на споразумение между България и друга държава получи друго поданство.

Чл. 15. Български поданик от небългарски произход, който се изсели от Царството, губи българското поданство с факта на изселването.

Той е длъжен да ликвидира с имотите си в тримесечен срок от датата на напускането. В противен случай с тях се постъпва по реда, предвиден в чл. 20, ал. 2 на настоящия закон.

Също изгубва българските си поданство, който по силата на споразумение между България и друга държава се е изселил от Царството, ако в самото споразумение не е постановено другояче.

З а б е л е ж к а. (Нова - ДВ, бр. 263 от 1944 г., изм., бр. 170 от 1945 г.) Български поданици евреи, които са се изселили от страната след 1 януари 1940 г. и са изгубили българското поданство съгласно ал. 1 на този член, се приемат отново за български поданици, ако се завърнат в страната в срок от 6 месеца след сключване договора за мир и поискат това в същия срок. До изтичането на този срок по отношение на същите лица разпоредбата на ал. 2 не се прилага.

В случай че същите са придобили друго поданство, те трябва да представят доказателства, че са се отказали от чуждото поданство.

Чл. 16. Изгубването на българското поданство не изменява поданството на съпругата и на пълнолетните деца, освен ако, в случаите на предходния член, и те са се изселили заедно с него.

Непълнолетните деца на натурализиралия се в чуждо поданство следват поданството на бащата само ако законът на страната, където бащата се е натурализирал допуска това.

Чл. 17. Българска поданица, която се омъжи за чужденец, запазва поданството си, ако в срок от три месеца от сключване брака не заяви изрично, по реда предвиден в чл. 39, че желае да придобие поданството на съпруга си.

Чл. 18. Непълнолетните деца на вдовица, българска поданица не изгубват поданството си, ако майка им встъпи в брак с чужд поданик.

Чл. 19. Пълнолетните деца, родени от брак на чужденец с българска поданица, която е приела поданството на съпруга си могат да добият българско поданство по реда, предвиден в дял II, гл. II и при спазване условията, предвидени в чл. 9, п. 2.

Чл. 20. Изгубването на българското поданство по един от начините, предвидени в членове 14 и 15 не освобождава лицето от изпълнение на задълженията си към държавата и общината, освен в случаите, когато по силата на особено съглашение с друга държава, то се освобождава от тия задължения.

Отказалия се от българско поданство (чл. 14, п. 1) е длъжен да ликвидира с имотите си в страната и да напусне в 3-месечен срок от публикуването на указа за заличаването му от списъка на българските поданици. В противен случай, той се заставлява административно да напусне страната, а имотите му се ликвидират по съдебен ред.

Всеки, който се натурализира в чуждо поданство (чл. 14, п. 2), е длъжен да съобщи за това в Министерството на правосъдието в срок от 3 месеци от получаването на другото поданство.

Чл. 21. (Ал. 1 доп. - ДВ, бр. 254 от 1947 г.) Български поданик, живущ в чужбина, който с действията си излага българската държава или поставя в опасност сигурността й, може да бъде лишен от българско поданство по реда, предвиден в дял II, глава V. По същия ред могат да бъдат лишени от българско поданство и лицата, които са напуснали страната незаконно.

По същия начин могат да бъдат лишени от българско поданство български поданици от небългарски произход, както и натурализиралите се и тия по чл. 8, ако с делата си са се показали недостойни или опасни за държавната сигурност и на обществения ред.

Чл. 22. Лишаването от българско поданство не отнема българското поданство на съпругата и на малолетните деца на лишения от българско поданство.

Чл. 23. Български поданик от български произход, изгубил българското си поданство по чл. 14 (освен в случаите на п. п. 4 и 5) може да придобие отново това си поданство по реда предвиден в дял II, гл. III на този закон, ако се засели в България и ако е отбил военната си повинност в българската войска.

Чл. 24. Отказалото се от българско поданство лице от небългарски произход, не може да придобие отново българско поданство, освен при условията на чл. 9, п. 2, буква "б".

Чл. 25. Българска поданица, която е придобила чуждо поданство чрез женитба, може да възстанови българското си поданство по реда указан в дял II, гл. III, ако бракът е унищожен, прекратен или разтрогнат.

В случай, че съпругът на омъжената за чужд поданик българска поданица от български произход придобие след брака българско поданство, съпругата става българска поданица по право, с факта на придобиване българско поданство от съпруга й.

Чл. 26. Непълнолетните деца на възстановените в българско поданство баща или преживяла майка стават по право български поданици.

Чл. 27. Молбата за получаване разрешение за установяване на постоянно местожителство в Царството се подава в Министерството на правосъдието.

В молбите си молителят трябва да изложи:

1) името, презимето и бащиното си име;

2) дата и място на раждането си;

3) произхода и религията си, също и на родителите си (баща и майка);

4) гражданското си състояние (женен или не, със или без деца, разведен или вдовец);

5) последното си местожителство;

6) материалното си състояние (в пари или недвижими имоти с означение нахождението на последните), както и това на родителите си, ако се издържа от тях;

7) каква специалност или образование има;

8) отбил ли е военната си служба и где;

9) знае ли български език;

10) политическите си убеждения;

11) предишното си поданство и причините, по които иска сега българско поданство;

12) населеното място, гдето иска да се установи на постоянно местожителство;

13) по кой вид натурализация иска да добие българско поданство.

Към молбата, молителят е длъжен да представи и удостоверение за съдимост за времето, което е преживял в България.

Сведенията по п. п. 2, 4, 5, 6, 7, 8 и 11 трябва да бъдат по възможност подкрепени с необходимите официални документи в заверен превод на български.

Заедно с това молителят трябва да представи доказателства, че непосредствено до подаването на молбата е бил най-малко една година на местопребиваване в страната, освен в случая по чл. 9, п. 3, букви "а" и "в".

Чл. 28. Молбата за установяване на постоянно местожителство се изпраща на Дирекцията на полицията за даване на сведения и мнение.

Чл. 29. Разрешение за установяване на постоянно местожителство в страната се дава от Министъра на правосъдието със заповед, която се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 30. Не се допуска подаване на нова молба за установяване на постоянно местожителство в Царството, ако първата по каквато и да е причина е била оставена без последствия, освен след изтичане на три години.

Чл. 31. Даденото разрешение за установяване на постоянно местожителство в Царството може да има сила най-много до изтичане на годините необходими за добиване исканата от просителя натурализация.

Това разрешение може да бъде отнето във всяко време със заповед от Министъра на правосъдието, ако лицето с поведението си се покаже опасно за обществения ред и държавната сигурност.

Чл. 32. Даденото на едно лице разрешение за установяване на постоянно местожителство в Царството ползва по право съпругата и малолетните му деца, ако живеят заедно с него.

Алинея I на чл. 20 има съответно приложение и в случая, ако лицето напусне страната било по свое желание, било по разпореждане на властта.

Чл. 33. Чужденец, който желае да придобие българско поданство трябва да подаде молба до Министъра на правосъдието.

Към молбата, освен данните и сведенията, за които се говори в чл. 27, трябва да се представят: свидетелство за съдимост към времето на молбата и удостоверение от общината за поведението на молителя, както и доказателства, че са налице условията необходими по закона за желаната от молителя натурализация.

Чл. 34. Молбата, заедно с образуваната в Министерството на правосъдието преписка, се изпраща за сведения и мнение в Дирекцията на полицията.

Чл. 35. Приемането на едно лице за български поданик, става по доклад на Министъра на правосъдието с Царски указ, който се публикува в "Държавен вестник", а на молителя се издава удостоверение.

Чл. 36. В предвидените в чл. чл. 9 и 10 случаи, съпругата, която желае да придобие поданството на мъжа си, мое да поиска това с молбата на последния, или, ако не е направила това, с отделно заявление.

Чл. 37. Чужденка, която желае да се ползва от правото, което й дава чл. 13, е длъжна в срок от 3 месеци от датата на встъпването й в брак с български поданик да подаде молба до Министерството на правосъдието, към която се прилагат препис от акт за женитба, удостоверение, че не е запазила по закона на своята страна чуждото си поданство, и свидетелство за съдимост. Отговарящите на условията се вписват направо в списъка на натурализиралите се в българско поданство, а на заинтересуваните се издава удостоверение.

В чужбина, молбата, за която се говори по-горе може да се подаде и чрез българските дипломатически или консулски представителства, които я изпращат в Министерството на правосъдието.

Чл. 38. Възстановяването на българското поданство в случаите, в които законът допуска това, става по реда и при условията, предвидени в

Чл. 39. Който иска да се откаже от българското поданство, трябва да подаде заявление до Министъра на правосъдието, със заверен нотариално подпис.

Към заявлението се прилага:

1) свидетелство за раждане;

2) удостоверение за постоянното му местожителство;

3) свидетелство, че не се намира под съд или следствие;

4) удостоверение, че е изпълнил задълженията си към държавата и общината;

5) удостоверение за изправност пред военните власти.

Чл. 40. Заявленията за отказване от българското поданство се вписват в особен регистър при Министерството на правосъдието, а заличаването на лицето от списъците на българските поданици става с указ по доклад на Министъра на правосъдието.

Указът за заличаване от българското поданство се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 41. Когато заявителят живее в чужбина, заявлението за отказване може да се подаде и до дипломатическите или консулски представителства, които го изпращат на Министерството на правосъдието.

Чл. 42. Разпорежданията на чл. 39 важат и в случая на чл. 17.

Чл. 43. В случаите на изгубване българско поданство по чл. чл. 3 и 14, п. п. 2 - 5, заличаването от списъците на българското поданство се извършва служебно щом като бъде установена по някакъв начин наличността на необходимите по закона условия за заличаване. При нужда, по разпореждане на Министъра на правосъдието, може да се произведе разследване, след което образуваното дело се изпраща на Съвета по поданството за мнение.

Заличаването от списъците на българското поданство става по доклад на Министъра на правосъдието с указ, който се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 44. Лишаването от българското поданство (чл. 21) става с указ по решение на Министерския съвет, въз основа на мотивиран доклад на Министъра на правосъдието, и след като се вземе мнението на Съвета по поданството. Указът се обнародва в "Държавен вестник", след което лицето се заличава от списъците за българското поданство.

Чл. 45. Находящите се в Царството, лишени от българското поданство, са длъжни да напуснат страната в срок не по-дълъг от 3 месеци от датата на обнародване лишаването в "Държавен вестник"; в противен случай, те се заставят по административен ред да напуснат Царството.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 254 от 1947 г.) Имотите на лишените от българско поданство и на техните съпрузи, съответно техните съпруги, както и имотите, които тия лица биха придобили в бъдеще, стават държавни.

Чл. 47. При Министерството на правосъдието се учредява съвет по поданството, който се състои от първият председател на Върховния административен съд, който е и негов председател, и членове: главният прокурор при Върховния касационен съд, директорът на политическия отдел при Министерството на външните работи и изповеданията, директорът на администрацията при Министерството на вътрешните работи и народното здраве и началникът на Гражданския отдел при Министерството на правосъдието.

Чл. 48. Всички спорни въпроси по поданството между частни лица и администрацията или между административните учреждения се разрешават от Министъра на правосъдието, след като се вземе мнението на Съвета по поданството.

Чл. 49. Съветът по поданството се свиква на заседание от председателя.

Чл. 50. Съветът по поданството, за установяване нужните му фактически данни, може да събира доказателства по какъвто начин намери за добре. Той се сношава с всички места и лица направо.

Чл. 51. Право на поданство не може да се установява по съдебен ред.

Образуваните дела пред разните юрисдикции и съдебни места в Царството за признаване правото на български поданик, по които няма още решения, влезли в законна сила се прекратяват.

Чл. 52. За придобиване на българско поданство по чл. 10 се събира мито 20000 лева.

За придобиване на българско поданство по чл. 9, п. п. 1 и 2, букви "а" и "б" се събира мито 10000 лева.

В останалите случаи за придобиване поданство не се събира мито.

Чужденци, деца на които са придобили българско поданство по чл. 8, п. 2, ако пожелаят да станат български поданици, внасят мито 3000 лева.

Чл. 53. Когато към молбата на едно лице се присъедини и молбата на съпругата, последната плаща половината от определеното по-горе мито.

Чл. 54. За разрешаване установяването на постоянно местожителство в България се събира мито 10000 лева, освен в случая, когато лицето иска да се натурализира по чл. 9, п. 3.

Чл. 55. Митото се внася с подаване на молбата. Ако молбата не се уважи, то се връща.

Чл. 56. Молбите за отказване от българско поданство се обгербват с 1000 лева.

Чл. 57. Молбите за добиване на българско поданство, молбите за възстановяване на българско поданство, молбите за установяване на постоянно местожителство в Царството, всички молби до Съвета по поданството, а също и удостоверенията за придобиване на българско поданство по натурализация, за възстановяване на българско поданство се обгербват с по 500 лева.

Чл. 58. Който не изпълни предписанието на чл. 20, ал. III, наказва се с глоба до 10000 лева.

Чл. 59. Предвидената в предходния член глоба се налага със заповед от Министъра на правосъдието, въз основа на акт съставен от надлежната служба при министерството.

Чл. 60. Заповедта, с която Министъра на правосъдието налага глоба по чл. 58, може да се обжалва по реда предвиден в кн. VI, гл. V от наказателното съдопроизводство.

Чл. 61. Български поданици се считат лицата, които при създаване на българската държава са заварени на местожителство в страната или са били родени в нейните предели, ако до влизането на настоящия закон в сила не са се позовали на друго поданство.

Счита се, че са се отказали от българското поданство до влизане на настоящия закон в сила лицата, които са направили това при спазване условията на чл. чл. 30, 31 и 32 от закона за българското поданство (1904 година).

Чл. 62. Български поданици, се считат всички чужденци заварени към 9 август 1920 година на постоянно местожителство в Царството, които продължават да живеят в него и които към тая дата не са имали друго поданство.

Чл. 63. (*) (Попр. - ДВ, бр. 249 от 1940 г.) Чужденец, заварен от настоящия закон на постоянно местожителство в Царството може да придобие българско поданство или да се възстанови в българско поданство, ако е взело участие във войните 1912 - 1913, 1915 - 1918 години или в една от тях, като военнослужащ в българската войска, ако в срок от една година от влизането в сила на настоящия закон подаде молба по реда предвиден в чл. 33.

За тия чужденци чл. 24 няма приложение.

Чл. 64. Чужденец от български произход, заварен от настоящия закон на местожителство в Царството, и който продължава да живее в пределите му, може да придобие българско поданство, ако в срок от една година след влизане в сила на тоя закон подаде молба по реда предвиден в чл. 33.

Чл. 65. Лицата, които - при действие на закона за българското поданство от 1904 год. - като са били поместени в наборните списъци на българската войска са уредили своята военна тегоба без да се позоват на чуждо поданство, са български поданици.

Чл. 66. Постановленията на чл. 15 важат и по отношение на лицата, които са се изселили преди влизането в сила на настоящия закон.

Чл. 67. Български поданици, които са загубили българското си поданство по силата на чл. 17, п. 4 от закона за поданството от 5 януарий 1904 година запазват българското си поданство, ако се върнат в България или направят формално искане за връщането си до местните консулски български власти най-късно до една година от влизането на настоящия закон в сила. Тези молби не подлежат на обгербване.

Чл. 67а. (Нов - ДВ, бр. 250 от 1945 г., ал. 1 изм., бр. 71 от 1947 г.) Българска поданица, която е загубила българското си поданство поради встъпване в брак с чужд поданик, по силата на чл. 16 от Закона за българското поданство от 1904 г. или чл. 17 от Закона за българското поданство от 1940 г., се възстановява в българско поданство със заповед на министъра на правосъдието, ако поиска това до края на 1947 г.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 71 от 1947 г.) Издаването на горната заповед става след като се спазят условията на чл. 34 от Закона за българското поданство.

Чл. 68. Освобождават се от заплащане на мито, герб, такси и берии за придобиване на българско поданство носителите на нансенови паспорти (руси и арменци), които са се заселили в Царството преди 1 януарий 1929 година, ако поискат българско поданство в срок от една година от влизане в сила на настоящия закон.

Чл. 69. По всички молби подадени за придобиване на българско поданство, не разрешени до влизането в сила на настоящия закон се събират предвидените в него мита.

Чл. 70. Настоящият закон отменява всички досегашни закони и наредби във връзка с българското поданство.

Бел. ред. Сиела Норма

(* Бел. ред. Сиела Норма) Съгласно поправката, обнародвана в "Държавен вестник", бр. 294 от 1940 г., след чл. 62, чл. 33 следва да се чете чл. 63.