Държавен вестник, брой 182 от 9.VIII

Чл. 1. Сдруженията, които имат политическа, научна, художествена, благотворителна, спортна, забавна или друга нестопанска (идеална) цел, както и посветените на една определена цел самостойни установления (фондации), добиват юридическа личност, чрез вписването им в предназначения за това особен регистър при областния съд.

След като едно сдружение е било вписано в надлежния регистър под дадено име, друго сдружение под същото име, макар и с нееднаква цел, не може да се впише. При спор въпросът се решава от съда.

Публично-правните тела и учреждения се създават като юридически личности само въз основа на особен законодателен акт.

Сдружения и фондации, целите и средствата на които са противни на законите, обществения ред и добрите нрави, не могат да добият юридическа личност.

Забележка. (Нова - ДВ, бр. 97 от 1938 г.) Офицерските събрания са юридически личности от деня на тяхното създаване. Разпорежданията на този закон не се отнасят до тях.

Чл. 2. Юридическите личности са носители на всички права и задължения, които не са свързани с естествените качества на човека, като: пол, възраст или родство.

Чл. 3. Волята на юридическите личности се проявява чрез техните органи. Последните ги задължават, както за своите действия, така и за опущенията си.

За направените грешки отговарят лично и лицата, които са ги извършили.

Чл. 4. Юридическите личности имат своето местожителство там, гдето се намира управлението им, освен ако уставът съдържа друго разпореждане.

Чл. 5. В случай на прекратяване на юридическата личност и в отсъствие на противно разпореждане в закона, в устава, в учредителния акт или на надлежните органи на юридическата личност, имуществото на последната се предава на държавата. Когато, обаче, имуществото е образувано и с обществена помощ, то се предава на държавата, освен ако уставът разпорежда да се предаде на някое сродно по цел сдружение или фондация.

Предаденото на държавата имущество трябва да се употреби за цел най-близка до тая на прекратената юридическа личност.

Ако една юридическа личност бъде прекратена по съдебен ред, поради преследване на цели или употребяване на средства, противни на закона, обществения ред или на добрите нрави, имуществото й се предава на държавата, въпреки всяко противно разпореждане.

Чл. 6. Имотите на юридическите личности се ликвидират по реда, предвиден за ликвидиране на кооперативните сдружения (чл. чл. 80 до 87, 89 от закона за кооперативните сдружения).

Чл. 7. Сдружения, които преследват стопански цели и не се уреждат от особени закони, могат да придобият качество на юридическа личност само с Царски указ, по доклад на Министъра на правосъдието, след като се вземе мнението на Министъра на търговията.

Чл. 8. Не могат да се отменяват с уставни или други разпореждания правила на тоя закон, които са от повелителен характер.

Чл. 9. Уставът на сдружението трябва да бъде писмен и да съдържа разпоредби относно целта, срока, средствата, управлението и представляването на сдружението.

Чл. 10. Вписването на едно сдружение, с идеална цел, в надлежния регистър, става по молба на управителния съвет (настоятелството), към която трябва да се приложат решението на учредителното събрание за основаването на сдружението и уставът на същото, подписан от основателите. Ако членовете на управителния съвет не подпишат молбата пред секретаря на съда, подписите им трябва да бъдат заверени нотариално.

Чл. 11. Молбата за вписване се разглежда в съдебно заседание. Преди това съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията й на Министерството на вътрешните работи - за мнение. Ако министерството не отговори в продължение на един месец, въпросът се разглежда при това положение.

Чл. 12. Съдът, след като изслуша явилите се членове на управителния съвет и прокурора, ако намери, че са спазени изискванията на закона за образуване на сдружението и, че целта и средствата на последното не са противни на законите, обществения ред и добрите нрави, постановява да се извърши вписването.

Решението на областния съд подлежи на въззивно обжалване в двунеделен срок от постановяването му. То може да бъде обжалвано и от прокурорския надзор.

Апелативният съд се произнася по жалбата в месечен срок от постъпването й, след като изслуша страните. Решението на апелативния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

Чл. 13. Сдружения, които не са могли да добият юридическа личност, ако не са разтуряни, а също и сдружения, които още не са добили юридическа личност, се уреждат по правилата на гражданските дружества.

Положението на нищожните сдружения (чл. 32), вписани въпреки разпорежданията на настоящия закон, се урежда в чл. 33 на същия.

Чл. 14. Доколкото уставът не предвижда наредби за устройството на сдружението и за отношенията му към членовете, прилагат се следващите правила.

Чл. 15. Общото събрание на членовете е върховният орган на сдружението.

То се свиква от управителния съвет (настоятелството) в случаите и по начина, предвидени в устава.

Освен това, общото събрание се свиква и ако това се поиска от една пета от членовете на сдружението. Тая наредба има повелителен характер.

Чл. 16. Общото събрание взема решения за приемане и за изключване на членове, избира управителен съвет (настоятелството), и се произнася по всички въпроси, разрешението на които не е предоставено на други органи на сдружението.

Общото събрание надзирава дейността на органите на сдружението. То може да ги отстрани всякога, без с това да се накърняват правата им, признати с договор. В случай на уважителни причини, общото събрание може да отстрани органите на сдружението и когато уставът или договорът съдържат противно разпореждане.

Чл. 17. Общото събрание се счита законно, ако присъстват най-малко половината от всички членове. Ако при първото свикване не се явят нуждното число членове, събранието се отлага за следния праздничен ден, при същия дневен ред, и се счита законно колкото и членове да се явят.

Ако уставът допуска, членовете на сдружението могат да се представляват в общото събрание от делегати.

Чл. 18. Решенията на сдружението се вземат в общо събрание. Писменото съгласие на всички членове за известно предложение се приравнява на решение, взето в общо събрание.

Чл. 19. В общите събрания всички членове на сдружението се ползват с равен глас. Делегатите имат толкова гласа, колкото членове представляват.

Решенията на общото събрание се вземат с мнозинство на присъстващите и представляваните членове.

По въпроси, които не са били предварително надлежно оповестени, не могат да се вземат решения.

Изборът на управителните тела става чрез тайно или поименно гласуване.

Тоя член има повелителен характер.

Чл. 20. Никой член няма права да участва в решаването на въпроси, отнасящи се до него, негова съпруг, неговите низходящи и възходящи и роднините му по съребърна линия до втора степен, от една страна, и сдружението, от друга страна. Тая наредба има повелителен характер.

Чл. 21. Управителният съвет има право и е длъжен, съобразно с устава, да управлява работите на сдружението и да го представлява пред трети лица и учреждения.

Той взема решения с мнозинство на членовете си. Всяко волеизявление, отправено до сдружението, чрез един от членовете на управителния съвет, се счита редовно направено на самото сдружение.

Чл. 22. Нови членове могат да се приемат в сдружението.

Всеки член може да напустне сдружението, стига само да предизвести последното 6 месеца преди края на календарната година или на годината на управлението, ако тя не съвпада с календарната. Тая наредба има повелителен характер.

Членството не може да се отстъпва другимо, нито преминава по наследство.

Чл. 23. Вноските на членовете се определят от устава. При липса на уставно разпореждане, членовете на сдружението участват по равно в разходите, необходими за постигане целта на сдружението или за погасяване на дълговете му.

Чл. 24. В устава могат да се посочват причините за изключването на един член от сдружението. Уставът може да предвиди изключване и без посочване на причината. В последния случай, когато изключването е постановено от общото събрание, то не може да се оспорва поради причината му, а когато е постановено от управителния съвет, може да се обжалва само пред общото събрание.

Ако уставът не съдържа други наредби по тоя въпрос, изключването може да стане само по решение на общото събрание и по важни причини.

С уставна наредба не може да се забранява изключването на членовете от сдружението, ако за това има важни причини.

Чл. 25. Излезлите или изключени членове нямат никакви права върху имота на сдружението.

За вноските те отговарят съобразно с времето на своето членуване.

Чл. 26. Целта на сдружението може да бъде изменена само със съгласието на 3/4 от членовете на сдружението. Изменената цел не може да бъде наложена на никой член.

Чл. 27. Решението на общото събрание, което нарушава закона или устава, може да бъде оспорено пред надлежния областен съд от всеки член, присъстващ в общото събрание на сдружението, който не си е дал съгласието за него. А решението на управителния съвет може да бъде обжалвано пред общото събрание. Срокът за оспорване и обжалване е един месец от деня, в който членът е узнал за взетото решение. Тая наредба има повелителен характер.

Отсъстващите членове могат да оспорват и обжалват решението на общото събрание и управителния съвет само поради нередовност по свикването на общото събрание или на управителния съвет и по въпроси, които не са били поставени на дневен ред.

Чл. 28. Прекратяване на сдружението може всякога да бъде постановено с решение на общото събрание. Ако уставът не предвижда по-голямо мнозинство, решението за прекратяване трябва да бъде взето със съгласието на 3/4 от членовете.

Чл. 29. Сдружението се прекратява по право, ако в продължение на три месеца остане с по-малко членове, отколкото са нуждни според устава за образуване управителен съвет. Тая наредба има повелителен характер.

Чл. 30. Сдружението се прекратява с решение на надлежния областен съд, по искане на прокурора или на всеки заинтересуван, ако е станало неплатежоспособно или ако дейността му е противна на закона, обществения ред или на добрите нрави. Решението на съда подлежи на обжалване по реда предвиден в чл. 27.

Чл. 31. Прекратяването на сдружението трябва да се съобщи на съда от управителния съвет или от прокурора, за да се заличи сдружението от дружествения регистър. Прекратяването на сдружението се счита станало в момента на настъпване причината за прекратяване или на влизане в сила решението на съда. Обаче, прекратяването не може да се противопостави на трети лица, които преди заличаването на сдружението в дружествения регистър са придобили права въз основа на сделки или действия, извършени от органи на сдружението, освен ако тия лица в момента на придобиване правото са знаели за прекратяване на сдружението.

Чл. 32. Ако уставът на вписаното сдружение не отговаря на условията, предвидени в чл. 9, всеки заинтересуван може да предяви иск за заличаване на вписването. При липса на казаните условия, съдът може и служебно да постанови заличаването, след като изслуша управителния съвет.

Преди да постанови заличаване, съдът е длъжен да покани сдружението да отстрани в месечен срок от получаване съобщението допуснатите в устава нередовности.

Постановлението за заличаване на вписването се вписва от страна на последното.

След вписването на заличаването с имотите на сдружението се постъпва, съгласно чл. 6. Заличаването, обаче, не засяга правата на трети лица, които добросъвестно са сключили сделки със законните представители на сдружението до момента на вписване постановлението за заличаване на вписаното.

Чл. 33. За да се учреди фондация, необходимо е едно имущество, което да бъде посветено на особена цел.

Чл. 34. Учредяването става или преживе, чрез нотариален акт, или чрез завещание. Вписването в регистра на фондациите в надлежния областен съд става въз основа на учредителния акт, а в случай на нужда, по указание на надзорната власт, с посочване имената на членовете на управлението.

Чл. 35. Учредяването на фондацията може да бъде оспорено от наследниците на учредителя или от неговите кредитори, съобразно с правилата за оспорване на едно дарение.

Чл. 36. Учредителният акт определя органите на фондацията и начина на управлението.

Ако предвиденото в учредителния акт управление не е достатъчно, надзорната власт взема нуждните мерки.

Ако фондацията не може да бъде устроена съобразно с нейната цел, надзорната власт предава имуществото на друга по възможност с най-близка цел фондация, освен ако учредителят се противопостави или ако учредителният акт изрично забранява това.

Чл. 37. Надзорната власт принадлежи на държавата и се упражнява от надлежния, според целта на фондацията, министър. Надлежният министър се определя за всяка фондация от общото събрание на гражданските отделения на Върховния касационен съд.

Надзорната власт се грижи, щото имуществото на фондацията да се употребява според предназначението му.

Чл. 38. Надзорната власт може, след изслушване върховния орган на фондацията, да измени устройството на фондацията, ако запазването на имуществото или постигането на целта на фондацията налагат безусловно това изменение.

Чл. 39. Върховният касационен съд, в общо събрание на гражданските отделения, по искане на надзорната власт, може да измени целта на фондацията, след като изслушва върховния орган на последната, ако характерът или обсегът на първоначалната цел се е изменил дотолкова, че фондацията явно вече не отговаря на волята на учредителя.

При същите условия и по същия начин може да се отменяват и изменяват тежестите и условията на фондацията, които осуетяват целта на учредителя.

Чл. 40. По право фондацията се прекратява, когато целта й е станала непостижима, а чрез съдебно решение - когато целта й е станала противна на законите, на обществения ред или на добрите нрави.

По съдебен ред (чл. 30) прекратяването може да се иска от надзорната власт, а така също и от всеки, който има интерес.

Чл. 41. За прекратяването трябва да се съобщи на съда, за да се заличи вписването на фондацията.

Чл. 42. Разпоредбите на тая глава имат повелителен характер.

Чл. 43. Членове на управителния съвет на сдружението, които откажат да свикват общо събрание в случаите и сроковете, предвидени в закона, без законни причини, наказват се с глоби от 1.000 до 10.000 лева.

Същите могат да бъдат лишени от право да се избират за членове на управителен съвет в продължение на 3 години.

Чл. 44. Който от името на едно сдружение или фондация събира суми или други помощи, без да бъде надлежно упълномощен, наказва се с тъмничен затвор не по-малко от 6 месеца и глоба от 5.000 до 50.000 лв.

Чл. 45. Който под предлог на една позволена от закона цел образува сдружение, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, като използва обществената или частната благотворителност, наказва се със строг тъмничен затвор до 5 години и глоба от 50.000 лв. до 500.000 лв.

Чл. 46. Съществуващите досега юридически лица, за да запазят и в бъдеще това си качество, длъжни са в продължение на една година от влизане на закона в сила, да поискат вписването си от надлежния окръжен съд.

Спрямо тия юридически лица разпоредбата на чл. 11, предложение второ, не се прилага.

Чл. 47. Всеки, който, като скрит пълномощник е придобил на свое име недвижим имот за сметка на политическа организация, може до края на 1933 г. да прехвърли този имот върху законния представител на организацията по нотариален ред. При това прехвърляне не се плащат мита и берии.

Качеството на скрит пълномощник се установява с писмено заявление от страна на прехвърлителя, което се вписва в нотариалния акт.