Държавен вестник, брой 283 от 17.III

Отменен с чл. 165 от Закона за лицата и семейството - ДВ, бр. 182 от 9 август 1949 г., в сила от 10.09.1949 г.

Чл. 1. Ако през периода от 5 октомврий 1912 год. до 30 юний 1913 год. и от 1 октомврий 1915 год. до 4 октомврий 1918 год. лице, което се е намирало на служба във войската или е било милитаризирано, не се е явило в частта си или в своето местожителство или местопребиваване и не е получило никакво известие за него, а смъртта му не е редовно установена, то може да бъде обявено за безследно изчезнало по молба на ония лица, които теглят права от неговата смърт или претендират да имат права върху неговите имоти, а също и по искане на прокурорския надзор.

Същото става в случай на изчезване на всяко лице през времето от 4 октомврий 1918 год. до 31 декемврий 1925 година.

Безследното изчезване се обявява от областния съд по последното местожителство на изчезналия.

Чл. 2. Молбата за обявяване на безследно изчезване се подава до прокурора при областния съд.

Чл. 3. Молбата и отнасящите се до нея документи се препращат от прокурора при областния съд, ако се касае за военно лице, на Министра на войната, а ако се касае за гражданско лице, на Министра на вътрешните работи и народното здраве.

Те се повръщат на прокурора при областния съд от надлежния министър заедно със сведенията, които той е могъл да събере най-късно след два месеца от получаването им.

Прокурорът незабавно внася книжата в съда.

Чл. 4. Извлечение от молбата се обнародва служебно в "Държавен вестник" два пъти в продължение на месечен срок от постъпването й в съда. Същото извлечение се изпраща за разгласяване от общинското управление на последното местожителство на безследно изчезналия.

Чл. 5. Ако изчезналия се яви или се получи за него достоверно известие, преди да се произнесе съдът, или пък бъде установено времето на неговата смърт, молбата се оставя без последствие.

Чл. 6. Един месец след второто обнародване на молбата в "Държавен вестник" съдът, в съдебно заседание, с участието на прокурора и призоваване молителя, обявява, с мотивирано определение, лицето за безследно изчезнало, и правата, които произтичат от неговата смърт, могат да бъдат упражнени също така, както ако смъртта би била доказана.

Определението трябва да означава датата на предполагаемата смърт.

Чл. 7. Прокурорският надзор и молителят могат да подават въззив против определението на съда в двунеделен срок, считан от деня на произнасяне определението.

Апелативният съд постановява своето определение в месечен срок. Определението на апелативния съд не подлежи на никакво обжалване.

Чл. 8. Ако изчезналият се окаже жив след постановяване на определението, той има право да иска от областния съд унищожението на определението, с което е обявен за безследно изчезнал.

Съдът се произнася с определение в съдебно заседание с участието на прокурора и с призоваването на заявителя и на страната, която е искала обявяването на безследното изчезване, ако тя е на лице.

Относно неговите имоти се прилагат разпорежданията на закона за лицата, които уреждат възвръщането на имотите след окончателното въвеждане във владение.

Ако неговия съпруг е встъпил в нов брак и този брак поради завръщането му бъде унищожен, добитите от този брак деца се считат законни.