Държавен вестник, брой 51 от 7.III

Чл. 1. Доколкото в настоящия закон не е постановено нещо друго, недвижимата собственост в новите земи се подчинява във всяко едно отношение на законите действащи в Царството.

Чл. 2. Всички недвижими имоти в новите земи принадлежат или на държавата, или на общините, или на обществените учреждения, или на частни лица.

Чл. 3. Държавна собственост са особено:

1) всички недвижими имоти (покрити и непокрити), които на 5 октомврий 1912 год. са били частна или обществена собственост на турската държава;

2) горите (самораслите дървета) в яйлаците и къшлаците;

3) земите, които султанът е подарил на българи за услуги към него, и

4) имотите, които се падат на държавата, съгласно чл. 7, алинея II от настоящия закон.

Чл. 4. Собственост на общините са:

1) мерите и балталъците, т. е. пасища и гори, оставени за общо ползване на жителите на една градска или селска община, които към 5 октомврий 1912 год. са били на общинско ползване, и

2) частните имоти на общините, за които съществуват документи за собственост (тапии), издадени на името на отделни лица, действащи като представители на жителите на общината, макар и без формално пълномощно.

Чл. 5. В частна собственост се намират:

1) недвижимите имоти, които частни лица са притежавали като мюлк, и

2) мирийските имоти, владени от частни лица с тапия.

Чл. 6. Държавата взема във владение всички безстопанствени недвижими имоти, безразлично дали принадлежат на частни лица, на обществени учреждения или на общини, т. е. такива имоти, чиито собственици или законни управители през време на войната 1912-1913 год. са забегнали от родните си места и не са се завърнали.

Заедно с това владение държавата има право да използва завзетите имоти било направо, било чрез отдаването им под наем, като добитите от тях чисти приходи се връщат на правоимащите.

Правото на държавата да владее и използва безстопанствените имоти, съгласно горните постановления, съществува без оглед към това, дали тези имоти са завладени от нея преди или след влизане в сила на настоящия закон.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1924 г.) Държавата връща завладените от нея безстопанствени имоти на техните законни притежатели, ако тези последните се завърнат до 27 юлий 1925 година.

Ако правоимащите не се завърнат в течение на горния срок, то държавата става собственик на изоставените от тях недвижими имоти.

Чл. 8. Частните недвижими имоти могат да бъдат предадени на лица, упълномощени от техните живущи вън от пределите на Царството собственици, да ги управляват или на които същите собственици са ги дали под наем, но само ако те представят: 1) документи за собственост на упълномощителя или на наемодавеца, признати за редовни от проверителната комисия, предвидена в чл. 17 от настоящия закон и 2) пълномощно или договор за наем, заверени по надлежния ред от българския консул или такъв, който застъпва българските интереси в държавата, гдето са съставени тези документи, не по-рано от една година от датата на молбата за предаване на имотите.

За да могат, обаче, тези лица да владеят имотите от името на доверителите или наемодавците си, пълномощното или договорът за наем трябва да бъдат подновявани всяка година. В противен случай, държавата отново взема в свое владение имотите.

Чл. 9. Частните недвижими имоти, които не надминават 100 декара обработваема земя и къща или се състоят от къща, дюкян и до 15 декара обработваема земя, се предават на лицата, които са ги купили, само ако те представят документи за собственост на техния праводател, признати за редовни от околийския съдия, предвиден в чл. 16 на настоящия закон, и нотариален акт за продажба, вписан, съгласно чл. 1 от закона за привилегиите и ипотеките.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 1926 г.) Покупко-продажби на недвижими имоти, които не надминават повече от 50 декари обработваема земя с къща, или 15 декара обработваема земя с къща и дюкяни извършени до 27 юлий 1921 год. и неоформени до тогава с нотариални актове между същите страни, се считат действителни от деня на сключването им, ако купувачът е влязъл във владение и ако има едно от следните доказателства: частен продавателен акт, писмен или устен договор или други каквито и да е доказателства.

Ако, обаче, купувачът не е могъл да влезе във владение на имота по писменото нареждане на държавната власт, сделката се счита за действителна, ако купувачът има за покупката от турчин (бежанец) частен писмен акт с достоверна дата, съгласно чл. 392 от закона за гражданското съдопроизводство, и е платил покупната цена.

Ако продажбата надминава посочените по-горе количества, повечето се отчуждава по цена, която имотът е имал по време на покупко-продажбата, в полза на държавата за настаняване на бежанците.

Околийският съдия, като намери, че са на лице изискуемите в този член условия за действителността на продажбата, постановява вписването й в ипотечните книги на името на купувача по искане на последния като събира и следуемите се мита, берии и други.

Не се ползват от облагите на тоя закон лицата, които са купували с цел не сами да обработват земята, а да търгуват с нея.

Ония, които биха представили лъжливи доказателства - частен акт, или договор писмен или устен - с цел да докажат съществуването на продажба каквато не е станала, или биха антидатирали някое от тия доказателства с цел да докажат, че продажбата е станала преди 27 юлий 1921 год., подлежат на наказание до три години строг тъмничен затвор, като имотът предмет на фиктивната или антидатирана продажба, заедно с броената за него сума, остават в полза на държавата, а на откривателите се дава 20% от стойността на имота и на сумата.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 1926 г.) Вън от случаите, предвидени в предходните два члена, сделките за отчуждаване и установяване вещни права върху недвижимите имоти в новите земи, сключени след 5 октомврий 1912 г. и преди извършената съгласно настоящия закон проверка на документите за собственост, са нищожни по право. Приобретателят може да иска от продавача само повръщане на платената от него сума. Ако сумата е била броена в злато, повръща се в същата монета или пък в банкноти по курса на Българската народна банка от деня на връщането. А ако е била броена в други парични знаци, тази сума се пресмята в злато според курса на Българската народна банка от деня на плащането и се повръща в злато или в банкноти по курса на Българската народна банка от деня на връщането.

Чл. 12. В случай, че владян от държавата безстопанствен имот трябва да се върне на законния му притежател, държавата има право да го отнеме от лицето, което го държи от нейно име в качество на наемател, или на друго някое основание: за изпразване и предаване на имота може да бъде даден най-много тримесечен срок, освен при полски имоти, при които срокът, според обстоятелствата, се определя така, че държателят на имота, който го е работил, да може да прибере плода. След изтичане на дадения срок, ако не освободи имота, държателят се изважда по административен ред.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 1926 г.) В случай, че имотите на завръщащи се бежанци по нареждане на надлежната власт са били раздадени на българи - бежанци и ако размерът на някой владян от такъв българин - бежанец имот надминава нормата показана в чл. 9 на настоящия закон, то Министерството на земеделието и държавните имоти отнема връхнината и я предава на завърналите се техни собственици, а останалата част от дадените на българи - бежанци имоти остава на същите. Ако ли раздадените имоти не са в повече от означената норма, то на завърналите се бежанци, собственици на такива имоти, се дава другаде от чифлишките и беговски имоти, и то по възможност в същата местност. Ако ли пък завърналите се бежанци собственици не желаят да останат в България, то държавата откупува раздадените техни имоти.

Цената на откупуваните имоти се определя от областните съдилища в района на които те се намират.

Определението на съда за оценката е окончателно и подлежи на касационнно обжалване в двунеделен срок от деня на произнасянето му.

Определената от съда цена се изплаща от държавата в брой.

Забележка: Отчуждаването на безстопанствени имоти, принадлежащи на гърци бежанци, оценката и изплащането им става от смесената комисия, съгласно гръцко-българската конвенция от 27 ноемврий 1919 година.

Чл. 14. Никой не може да впише акт за собственост върху недвижими имоти в новите земи, съгласно чл. 1 от закона за привилегиите и ипотеките, и поради това не може да се разпорежда с такива имоти, като ги отчуждава или установява вещни права върху тях, преди да е представил за проверка своите документи, установяващи неговите права върху тези имоти и преди тези документи да са проверени по определения по-долу ред.

Чл. 15. Недвижимите имоти в новите земи, които се държат или бъдат завзети от държавата като безстопанствени, могат да бъдат предадени на лицата, които претендират за тях, само след като тези последните представят за проверка своите документи за собственост и след като тези документи са проверени по определения по-долу ред.

Чл. 16. Никой от завръщащите се бивши жители на новите земи не може да влезе във владение на имоти за които претендира, преди да е представил за проверка своите документи, установяващи неговите права върху тези имоти, и преди тези документи да са били проверени според определения по-долу ред.

До произнасяне на надлежния околийски съдия, тези бежанци могат да бъдат настанени само временно в имотите, за които претендират, с разрешение на Министерството на земеделието и държавните имоти, и то ако имотите са свободни.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1922 г.) Производството по проверка правото на собственост върху недвижимите имоти се извършва от местния околийски съдия.

Министърът на правосъдието маже да командирова и други съдии, които редом с околийския съдия, да извършват проверка на недвижимата собственост в участъка му.

Околийският съдия разглежда представените документи и върху ония, които намери за редовни, поставя бележка за това (проверка). Проверените документи подлежат на вписване съгласно чл. 1 от закона за привилегиите и ипотеките.

(Нова ал. - ДВ, бр. 79 от 1926 г.) Преди проверката, околийският съдия е длъжен да изслуша в публично заседание претендента, представител на държавата, представител на общината в района, на която се намира имота, и владетеля на същия. А когато след тези обяснения това се окаже нужно, той може да извърши и проверка като тази по чл. 19.

Чл. 18. В случаите на чл. чл. 14, 15 и 16 ако заинтересуваните лица не могат да представят документи, установяващи техните права върху недвижими имоти в новите земи, длъжни са да заявят причините за това, за кои именно имоти са имали документи и колко време са ги владели преди 5 октомврий 1912 година.

Чл. 19. Притежанията на лица, които не могат да представят нуждните документи (чл. 18), се проверяват от надлежния околийски съдия. Преди да се произнесе околийският съдия проверява най-грижливо и по начин, който намери за добре предявените притежания, след което издава определение, с което ги признава или отхвърля.

Във всеки случай, комисията нарежда да се провери чрез местния околийски съдия доколко твърденията на заявителя, че е владял безпрепятствено имотите, са основателни и в продължение на какъв срок това негово владение е траяло. За да направи тая проверка, околийският съдия разпитва заслужаващи доверие жители на общината, в землището на която се намират имотите, или от съседни ней общини; той е длъжен, освен това, да разгласи в общината гдето са имотите, както и в съседните общини, притежанията на заявителя, като даде най-малко едномесечен срок за подаване на възражения против тях.

(Ал. III, отм. - ДВ, бр. 79 от 1926 г.)

(Нова ал. - ДВ, бр. 79 от 1926 г.) Алинея последна на чл. 17 се прилага и тук.

Чл. 20. След влизане в сила на настоящия закон и до извършване на проверката, съгласно предидущите членове, срокът на всяка придобивна давност се спира и не тече в полза на никого.

Чл. 21. Околийският съдия определя да се отнемат имотите от ония владетели, документите на които той не признава за редовни или притежанията на които отхвърля, и да се вземат във владение от държавата съгласно чл. 6 от настоящия закон.

(Нова ал. - ДВ, бр. 79 от 1926 г.) Ако при проверка по чл. 17 или чл. 19 или още при обясненията на страните, предшестващи тази проверка, околийският съдия се убеди, че възраженията против признаването документите или предаването имотите могат да бъдат уважени, той прекратява производството и претендентът може да води иск на общо основание. Заедно с това той му издава удостоверение, за кои имоти е искал проверка и какви документи е представил.

(Нова ал. - ДВ, бр. 79 от 1926 г.) Право да водят иск за собственост имат всички лица, ако имотът бъде признат или предаден на претендента и въобще, ако техните права са били накърнени от влязлото в законна сила определение на околийския съдия.

(Нова ал. - ДВ, бр. 79 от 1926 г.) При проверка на претенции за гори и горски пасбища, спазват се и постановленията на закона за горите.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1924 г.) Определенията на околийските съдии подлежат на обжалване в двуседмичен срок от съобщението им пред надлежния апелативен съд, който се произнася в разпоредително заседание, като решава по същество. (Ново предложение: З. от 10 юлий 1926 год.) В случай че имотът, за който се претендира, се владее от държавата и с определението се признава или предава собствеността му на други, срокът за обжалване от държавата е тримесечен от съобщението му.

(Нова ал. - ДВ, бр. 79 от 1926 г.) Обжалването става по реда на чл. чл. 697, 698, 699, 700 алинея първа, 702, 703 алинея трета и 704 от закона за гражданското съдопроизводство. Апелативният съд гледа жалбите в разпоредително заседание.

Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1926 г.) Въз основа на влезлите в законна сила определения с които се признават предявените притежания, на правоимащите се издават удостоверения, които подлежат на вписване съгласно чл. 1 от закона за привилегиите и ипотеките. Продажба на вписаните имоти, както и вписване на тежести върху тях не се допускат преди изтичането на три месеца от датата на вписването; допускат се, обаче, възбрани.

Вписаните имоти се предават във владение на претендента изцяло или в случай на чл. 13 връхнината, на основание заповед, издадена от околийския съдия, разглеждал същото производство. В заповедта се показва и срещу кого или срещу кои лица и учреждения, участващи в производството, той се издава. Околийският съдия, обаче, издава заповедта само след като се увери, че определението е влязло в законна сила и е вписано и ако заповедта е против държавата, след като му се представи удостоверение издадено от Министерството на земеделието и държавните имоти, че имотът, освен когато се дири само връхнината, не е даден на бежанци.

Чл. 23. Околийските съдии както и Върховната съдебна комисия, ще признават за редовни само ония документи за собственост и владение, които са издадени преди 5 октомврий 1912 год.

Преписи от такива документи, издадени и заверени от официални власти, могат да бъдат признати за редовни, ако няма съмнение в истинността им и ако отговарят на провереното от околийския съдия фактическо положение.

Няма да се признават за документи, установяващи правото на собственост, нотариалните актове, издадени след 5 октомврий 1912 год., въз основа на обстоятелствена проверка по силата на чл. 34 от закона за нотариусите и околийските съдии, които извършват нотариални дела. Тези актове се обявяват за недействителни.

Обаче, ако при проверката по чл. 14 и следващите от настоящия закон се окаже, че имотите, за които лицата притежават такива актове, са действително техни, тези лица се освобождават от плащане на актови мита при снабдяването им с нови актове за същите имоти.

Чл. 24. Производството по проверката на документите е безплатно.

Чл. 25. Спрямо бежанци от чужда народност постановленията на настоящия закон, с които се дават права и облаги на бежанци, извън тези предвидени в гръцко-българската конвенция от 27 ноемврий 1919 год. ще се прилагат само в случай на взаимност, т. е. ако чуждата държава, към която по народност принадлежат чужденците, обезпечава същите права и облаги за българите бежанци.

Чл. 26. Настоящият закон отменява всички закони и наредби, които му противоречат.