Държавен вестник, брой 273 от 17.XII

Чл. 7. Лице, което е изчезнало от последното си местожителство или от последното си местопребиваване без да има известие за него, се предполага за отсъстващо.

Чл. 8. Догдето отсъствието е само предполагано, областният съд по последното местожителство или по последното местопребиваване на отсъстващия, ако няма никакъв пълномощник, може по искане било на заинтересуваните, било на предполаганите наследници, било на прокурорския надзор, да назначи някого да представлява отсъстващия пред съда или при съставяне на описи, сметки, ликвидации и делби, в които той е заинтересуван, и да вземе всички други мерки, нуждни за запазването на неговия имот.

Чл. 9. За представител на отсъстващия се назначава присъстващият съпруг, ако няма законен развод.

(Изменена ал. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Ако отсъстващият е малолетен и няма законен представител, назначава му се настойник по обикновения за това ред.

При нямане на съпруг, на отсъстващия се назначава представител измежду родителите му, децата му, възходящите му и неоженените му братя и сестри.

Ако има повече деца или братя и сестри, предпочитат се мъжките пред женските и по-старият пред по-младия.

Ако има възходящи по бащина и майчина линия, предпочитат се мъжките, и ако са от същия пол, предпочитат се ония от бащината линия.

Чл. 10. Ако отсъстващият има пълномощник, съдът му назначава представител само за ония работи, които пълномощникът не може да извърши по нямане права, според пълномощието, или по запрещение от закона.

Чл. 11. След три последователни години на предполагано отсъствие, или след шест години, ако отсъстващият е оставил пълномощник да управлява имотите му, предполаганите наследници по закона, и, състезателно с тях, наследниците по завещание и ония, които претендират да имат върху имотите на отсъстващия права, в зависимост от неговата смърт, могат да искат от областния съд обявяване на отсъствието.

Чл. 12. Съдът, ако молбата е приемлива, заповядва да се съберат сведения по нея.

Определението, с което се заповядва това, се залепва на вратата на последното местожителство или на последното местопребивание на отсъстващия. То се връчва на лицата, при състезанието на които е постановено, а така също и на пълномощника на отсъстващия.

Извлечение от това определение се обнародва два пъти, в промеждутъци от един месец, в "Държавен вестник".

Чл. 13. След събиране на сведенията и шест месеци, най-малко, след второто обнародване, съдът се произнася по молба за обявяване на отсъствието.

Чл. 14. Решението, което обявява отсъствието, се връчва и обнародва, съгласно разпорежданията на чл. 12.

Чл. 35. Ако предполаганият отсъстващ е имал малолетни деца, майка им упражнява родителска власт, съгласно чл. 62.

Чл. 36. Ако майката не е жива, когато се проверява предположението за отсъствието на бащата, или ако умре преди обявяване на отсъствието, или пък ако е в невъзможност да упражнява родителската власт, попечителството над децата се поверява от роднинския съвет на най-близката възходяща по реда, установен в чл. 13 от закона за настойничеството, и, ако няма такива, на един привременен настойник.

Чл. 42. Мъжът е баща на детето, което е заченато през траенето на брака.

Чл. 43. Предполага се заченато през траянето на брака детето, което е родено не по-рано от сто и осемдесет дни подир бракосъчетанието, и не по-късно от триста дни подир прекратяването или унищожението на брака.

Чл. 44. Ако детето се е родило преди да са изтекли сто и осемдесет дни от брака, мъжът и, подир смъртта му, неговите наследници не могат да отказват произхождението от бащата в следните случаи:

1) когато мъжът е имал известие за бременността преди брака;

2) когато се вижда от акта за раждане, че мъжът е присъствал при съставянето на този акт било лично, било чрез друго лице, специално натоварено от него, чрез автентичен документ, и

3) когато детето е било обявено за нежизнеспособно.

Чл. 45. Мъжът може да откаже да признае детето, което е заченато през траянето на брака, като докаже, че през изтеклото време от тристотния до сто и осемдесетия ден преди раждането на детето той е нямал физическа възможност да живее съвместно с жена си, по причина на отдалечаване или вследствие на друга случка.

Чл. 46. Мъжът може още да откаже да признае детето, което е заченато през траянето на брака, ако през изтеклото време от тристотния до сто и осемдесетия ден преди раждането той е живял законно отлъчен от жена си.

Това право той вече няма, ако е имало среща, макар и временно, между съпрузите.

Чл. 47. Мъжът не може да откаже да признае детето, като се домогва със своята неспособност към съпружеско съжитие, освен ако е въпрос за очевидна неспособност.

Чл. 48. Мъжът така също не може да откаже да признае детето по причина на прелюбодеяние, освен ако раждането е било укрито от него. В този случай, допуска се той да доказва с всяко доказателствено средство, даже и в процеса по отказване на признанието, както събитията на прелюбодеянието и на укриването на раждането, така също и всички други събития, които са насочени да изключват произхождението от бащата.

Самото признание на майката не е достатъчно да изключи произхождението от бащата.

Чл. 49. Във всичките случаи, в които мъжът има право да оборва произхождението на детето, той трябва да предяви иск за това в съда в следните срокове:

В два месеци, ако се намира в мястото, гдето се е родило детето;

В три месеци след завръщането си в мястото, гдето се е родило детето, или в мястото, гдето се намира съпружеското местожителство, ако е бил отсъстващ;

В три месеци след откриването на измамата, в случай на откриване на раждането.

Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Ако мъжът умре без да е предявил иск, но преди изтичането на дадения срок, наследниците могат да оборват законното произхождение на детето в продължение на два месеци от деня, в който то е влязло във владението на имотите на умрелия, или от деня, в който наследниците са били обезпокоявани от детето в това владение.

Чл. 51. Искът за оборване на бащиното произхождение се обявява против детето, ако е пълнолетно, а ако е непълнолетно или запретено, против назначения попечител от съда, пред който е възбудено.

Майката така също, във всеки случай, се призовава при разглеждане на делото.

Чл. 52. Законното произхождение на детето, което е родено триста дни след прекратяването или унищожението на брака, може да се оспорва от всекиго, който има интерес от това.

Чл. 53. Законното произхождение се доказва с акта за раждане, вписан в книгите за гражданското състояние.

Чл. 54. В отсъствие на такъв документ, достатъчно е непрекъснато ползване от званието на законно дете.

Чл. 55. Ползването от звание на законно дете произлиза от редица събития, които, в своята съвкупност, са годни да установят отношенията на произхождение и родство между едно лице и семейството към което то казва, че принадлежи.

Главните от тези събития са:

Лицето да е носило всякога името на бащата, на когото то казва, че принадлежи;

Бащата да го е имал като свое дете и, в това качество да се е грижил за неговото издържане, възпитание и настаняване;

Да е било признавано постоянно за такова в обществото;

Да е било признавано в това качество от семейството.

Чл. 56. Никой не може да иска състояние, противно на онова, което му дава неговият акт за рождение на законното дете и ползването, което е съгласно с този акт.

Също така не може да се оспорва законното произхождение на оня, който има ползване, съгласно със своя акт за рождение.

Чл. 57. В отсъствие на акт за рождение и на ползване от състояние, или ако детето е записано под лъжливо име или като родено от неизвестни родители, или има подхвърляне или заменяване на дете, в тези последни два случая, макар и да има акт за рождение, съгласно с ползването от състояние, доказването на произхождение може да стане със свидетели.

Това доказателство не се допуска, освен когато има начало на писмено доказателство, или пък предположенията и уликите, които произтичат от събития, вече известни, се намерят за доста важни за да основат допускането на това доказателство.

Чл. 58. Началото на писменото доказателство произтича от семейните документи, от домашните регистри и книжа на бащата или на майката, от официални или частни актове, излезли от една от страните, участващи в спора, или от оная, която би имала интерес, ако да беше жива.

Чл. 59. Противното може да се установи чрез всичките средства, годни да докажат, че ищецът не е дете на жената, която той показва за своя майка или пък, че не е дете на мъжа на майката, макар произхождението от майката да е доказано.

Чл. 60. Искът за състояние на законно дете не се погасява с давност по отношение на детето.

Чл. 61. Този иск не може да се предяви от наследниците или низходящите на детето, което не е предявило иска, освен ако е умряло непълнолетно или в пет години от достигането на пълнолетието му.

Когато искът е бил предявен от детето, това може да се продължава от наследниците или низходящите, освен ако е имало отказване от иска или унищожаване на производството в инстанцията.

Чл. 62. Детето на каквато и да бъде възраст, е длъжно да почита и уважава своите родители.

То се намира под тяхна власт до своето пълнолетие или до своето еманципиране.

През траянето на брака, тази власт се упражнява от бащата и, ако той не може да я упражнява от майката.

Подир прекъсването на брака, родителската власт се упражнява от преживелия съпруг.

В случай на развод, родителската власт принадлежи на оня от съпрузите, комуто, според бракоразводното решение, детето е оставено на попечение.

Чл. 63. Детето не може без позволение, да напусне родителската къща или оная, която му е определена от бащата, освен когато доброволно постъпи във войската. Ако се отдалечи от нея без позволение, бащата има право да го върне в нея, като прибегне, ако стане нужда, до председателя на областния съд.

Когато уважителни причини направят нуждно отдалечението на детето от родителската къща, председателят на съда, по искане на родителите или на прокурорския надзор, след като събере нужните сведения, без съдебни формалности, разпорежда се по най-подходящ начин, без да мотивира своята заповед.

Ако има нужда от бързо действане, околийският съдия се разпорежда привременно и уведомява веднага председателя, който потвърждава, отменява или изменява това привременно разпореждане.

Чл. 64. Бащата, който не е в състояние да прекрати лошите отклонения на детето, може да го отдалечи от семейството, като му обезпечи, според средствата си необходимата прехрана. Той може така също, като се обърне, ако е нуждно, до председателя на съда, да го тури в такава къща, в такова възпитателно или поправително заведение, което намери за най-подходящо за неговото поправяне.

Разрешението може да бъде искано, даже устно, и председателят на съда се разпорежда, без всякакви формалности, нито писмени актове, и без да изказва мотивите за своята заповед.

Чл. 65. В случаите предвидени в двата предидущи члена, срещу заповедта на председателя на областния съд се допуска жалба пред председателя на апелативния съд, която се разрешава. Резолюцията на председателя на апелативния съд не подлежи на обжалване.

Чл. 66. Бащата представлява родените деца и ония, които ще се родят, във всички граждански актове и управлява техните имоти.

При все това, той не може да отчуждава, да ипотекира, да залага имотите на детето, да сключва в негово име заеми или други задължения, които излизат из пределите на обикновеното управление, освен в случай на нужда или очевидна полза за самото дете, и с разрешение на областния съд.

Ако има стълкновение в интереси между децата, които се намират под същата родителска власт, или между тях и бащата, на децата се назначава особен попечител.

Този попечител се назначава от съда, пред който е заведено делото, а във всички други случаи - от областния съд.

Чл. 67. За събирането на капитали или за продажба на движимите вещи, подлежащи на развала, разрешението на околийския съдия е достатъчно, под условие за едно ново оползотворение, сигурността на което се признава от самия околийски съдия.

Чл. 68. Наследствата, които се падат на децата, подчинени на родителската власт, се приемат от бащата под опис.

Ако бащата не може или не иска да приеме наследството, съдът по искане на детето или на едного от роднините, или даже по искането, направено по длъжност от прокурора, може да разреши приемането му, след като назначи особен попечител и изслуша бащата.

Чл. 69. Недействителността на актовете, които са извършени въпреки разпорежданията на предидущите членове, не може да се противопостави, освен от бащата или от детето и неговите наследници или приемници.

Чл. 70. Бащата има плодоползването от имотите на детето, които са придобити по наследство, дарение или друг безвъзмезден начин, и запазва това право до еманципирането или пълнолетието на детето.

Чл. 71. Не подлежат на това установено от закона плодоползване:

1) имотите, оставени или подарени на детето с условие, щото бащата да няма плодоползването; това условие, е недействително по отношение на имотите, които са запазени за детето като законна част;

2) имотите, оставени или подарени нае детето, за да захване някоя кариера, някое изкуство или някоя професия;

3) имотите, които са преминали на детето по наследство, завет или дарение и които са приети, в интереса на детето, въпреки волята на бащата;

4) имотите, които са придобити от детето на военна, гражданска или каква да е друга служба, или с упражнението на една професия или изкуство, или с помощта на своя личен труд, или от една своя отделна промишленост.

Чл. 72. Със законното плодоползване са свързани следните тежести:

1) разноските за поддържането, възпитанието и образованието на детето;

2) изплащането на годишните платежи или на лихвите на капиталите от деня, в който плодоползването е започнало;

3) всичките други задължения, на които са подчинени плодоползвателите.

Чл. 73. Разпорежданията на предидущите членове се прилагат и на майката, която упражнява родителската власт.

Законното плодоползване преминава на майката, макар и родителската власт да се упражнява от бащата, ако този е лишен от него по причини, които са лични за него.

Чл. 74. Законното плодоползване се прекратява със смъртта на детето и със встъпването на родителя във втори брак.

Чл. 75. Ако родителят злоупотреби с родителската власт, чрез лошо управление имотите на детето, съдът, по искане на най-близките роднини, и на прокурорския надзор, може да назначи един попечител на имотите на детето и може да лиши родителя, изцяло или отчасти, от плодоползването, и да вземе всички други мерки, които намери за нуждни, в интереса на детето.

Чл. 76. След прекратяването на законното плодоползване, ако родителят е продължавал да се ползва от имотите на детето, което живее с него без пълномощие, но без възражение, или даже с пълномощие, но без условие да дава сметка за плодовете, той както и неговите наследници, не дължат освен плодовете, които са налице във време на предявяването на иска.

Чл. 77. Бащата може, със завещание или с автентичен документ, да наложи на преживялата майка условие за възпитанието на децата и за управлението на имотите им.

Майката, която не иска да приеме тези условия, може да иска да се освободи от тях, като изиска от околийския съдия да свика един роднински съвет, съставен по закона за настойничеството, за да се произнесе по молбата за освобождение.

Решението на роднинския съвет подлежи на утвърждение от областния съд.

Чл. 78. Ако при смъртта на мъжа, жената е бременна, областният съд, по искането на всяко заинтересувано лице, може да назначи попечител на заченатото дете.

Чл. 79. Майката, която иска да встъпи в нов брак, трябва по-напред да свика роднинския съвет, съставен по закона за настойничеството.

Роднинският съвет решава дали трябва да остави управлението на имотите на майката, и може да постави условие за това управление и за възпитанието на децата.

(Изменена ал. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Решението на роднинския съвет подлежи на утвърждение от областния съд, който постъпва съгласно чл. 77.

Чл. 80. Ако изискуемото се от предидущия член свикване на роднинския съвет не стане, майката изгубва правото за управляване на имотите, и нейният съпруг е солидарно отговорен за миналото управление и за онова, което незаконно е след това упражнявано.

Околийският съд, по искането на прокурорския надзор или на едно от лицата, показани в чл. чл. 17-19 от закона за настойничеството, или пък по длъжност, трябва да свика роднински съвет, за да установи условията за възпитанието на децата и да назначи попечител на техните имоти.

Роднинският съвет може да възстанови майката в управлението на имотите.

На решенията на роднинския съвет се прилагат разпорежданията на алинея втора от предидущия член.

Чл. 81. Когато майката е задържана в управлението на имотите, или е била възстановена в него, нейният мъж се счита всякога като съдружник с нея в управлението и е солидарно отговорен за него.

Чл. 82. Ако овдовялата майка, която е встъпила във втори брак, е повторно овдовяла, тя придобива отново родителската власт върху всичките деца, които не са еманципирани.

Чл. 99. Пълнолетието се достига с навършването на двадесет и една година от рождението.

Пълнолетният е способен за всички, актове от гражданския живот, освен изключенията, които са установени от особени разпореждания.

Чл. 100. Пълнолетният и еманципираният непълнолетен, които се намират обикновено в състояние на слабоумие, което ги прави неспособни да се грижат за своите интереси, се турят под запрещение.

Чл. 101. Нееманципираният непълнолетен може да се тури под запрещение в последната година на своето непълнолетие.

Чл. 102. Запрещението може да се иска от всеки сродник, от съпруга и от прокурорския надзор.

Чл. 103. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Запрещението не може да се допустне, освен след като се вземе мнението на роднинския съвет и се разпита лицето, запрещението на което се иска.

Съпругът и низходящите на лицето, запрещението на което се иска, и сродниците, които молят за това не могат да влизат в роднинския съвет, нито да присъстват при съвещанието му, догдето не се произнесе окончателното решение. При все това, те имат право да бъдат изслушани, за да дадат разяснения на съвета.

След разпита, областният съд натоварва, ако е нуждно, един привременен управител за да се грижи за личността и имотите на оня, запрещението на когото се иска.

Чл. 104. Запрещението произвежда действие от деня на решението.

Чл. 105. Запретеният е в състоянието на лице, което се намира под настойничество.

Разпорежданията, относително до настойничеството над малолетните се прилагат и на настойничеството над запретените.

Чл. 106. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1941 г.). Пълнолетният съпруг е по право настойник на пълно запретения съпруг. В случай, че такъв няма, настойник на запретения се назначава само измежду възходящите, децата, братята и сестрите, след като се вземе мнението на роднинския съвет.

В отсъствието на роднини от посочените по-горе, настойникът се определя по общия ред, освен, ако бащата на запретения му е назначил настойник със завещание.

Чл. 107. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1941 г.).

Когато настойничеството се упражнява от съпруга, от бащата, от майката или от децата, роднинският съвет може да освободи настойника от задължението да дава годишна сметка, предвидена в чл. 81 от закона за настойничеството.

Чл. 108. Настойникът на запретения не е длъжен да продаде движимостите, които служат на семейството за обитаване.

Чл. 109. Никой, с изключение на съпрузите, на възходящите и на низходящите, не е длъжен да продължава настойничеството над запретения повече от десет години.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Зестрата и другите брачни съглашения на децата на един запретен се уреждат от роднинския съвет.

Чл. 111. Актовете, извършени от запретения след решението, което постановява запрещението, или даже след назначаването на привременен управител са, по право недействителни.

Недействителността не може да се противопоставя, освен от настойника, от запретения и от неговите наследници или приемници.

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Актовете, които са извършени преди запрещението, могат да бъдат унищожени, ако причината за запрещението е съществувала по времето, когато тези актове са били извършени, и то, ако от естеството на договора, от голямата повреда, която произлиза или може да произлезе от него за запретения, или от всяко друго обстоятелство, се установява недобросъвестността на оня, който е сключил договора със запретения.

Чл. 113. След смъртта на едно лице извършените от него актове не могат да се оборват, по причина на слабоумие, освен ако запрещението е било поискано преди смъртта му, или ако доказателството за слабоумие произлиза от същия акт, който се оборва.

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Запрещението се отменява по искане на сродниците, на съпруга или на прокурорския надзор, ако причината, която го е предизвикала, престане да съществува.

Роднинският съвет е длъжен да следи за да се удостовери продължава ли да съществува причината на запрещението или не.

Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Слабоумният, на когото състоянието не е така разстроено за да може да се тури под пълно запрещение, и разточителният могат да бъдат обявени от областния съд за неспособни да се явяват в съд, да се спогаждат, да правят заеми, да получават пари, да освобождават от задължения, да отчуждават или ипотекират имотите си и да извършват всякакъв друг акт, който излиза из пределите на простото управление, без съдействието на един попечител, който се назначава от съда, след като вземе мнението на роднинския съвет.

Ограниченото запрещение може да се иска от ония, които имат право да искат пълното запрещение.

След разпита, съдът може, ако е нуждно, да назначи един привременен попечител на лицето, чието ограничено запрещение се иска, който да се грижи за интересите му при горепоменатите актове.

Чл. 116. Глухонемият и слепият по рождение, когато станат пълнолетни, по право, се считат за ограничено запретени, освен ако съдът ги е обявил за способни да се грижат за собствените си интереси.

Чл. 117. Недействителността на актовете, които са извършени от ограничено запретения, без съдействието на попечителя, не може да се противопоставя, освен от самия неспособен и от неговите наследници или приемници.

Чл. 118. Ограниченото запрещение се отменява, както пълното запрещение, когато причината, за която то е било допуснато, е престанала да съществува.

Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Актовете за раждане, за женитба и за смърт, както и актовете за мъртвородени деца, се съставят от общината, гдето тия събития са се случили, от длъжностното лице по гражданското състояние.

Забележка. За случаите на помятане актове не се съставят.

Кметовете или техните помощници изпълняват обязаностите на длъжностно лице по гражданското състояние.

Чл. 120. Актовете и заявленията, които се правят пред длъжностното лице по гражданското състояние, се приемат в присъствието на двама свидетели, избрани от заинтересуваните лица, от мъжки пол, навършили двадесет и една година и живеющи в общината.

Чл. 121. Актовете за гражданското състояние показват общината, къщата, годината, деня и часа, в които са съставени; името, презимето и качеството на длъжностното лице, което ги е съставило; името, презимето, възрастта, занятието, местожителството или местопребиваването на лицата, които са показани в качеството на заявители и на свидетели, и документите, представени от страните.

Длъжностното лице по гражданското състояние е длъжно да прочете акта и да отбележи в него изпълнението на тази формалност.

Чл. 122. Актовете се подписват от заявителите, от свидетелите и от длъжностното лице. Ако заявителите или свидетелите не могат да подпишат акта, прави се бележка за причината на препятствието.

Чл. 123. Заинтересуваните лица, в случаите, в които не са длъжни да се явяват лично, могат да се представляват от пълномощник със специално и заверено по установения ред пълномощно.

Чл. 124. Длъжностното лице по гражданското състояние не може да означава в актовете, които съставлява, освен предписаните или позволените от закона, за всеки акт, заявления и указания.

Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Регистрите за гражданското състояние се държат в двойни оригинали. За всеки вид събития: раждане, женитба и смърт се водят отделни регистри.

Актовете за мъртвородени деца се вписват в регистъра за ражданията.

Формата на регистрите и начина на воденето им се определя с правилник от Министерството на правосъдието.

Общите и неизменни части на актовете, които ще се вписват, могат да бъдат предварително напечатани върху страниците на регистрите, като се оставят в тях празни места за написване с ръка особените данни на всеки вписан акт.

Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Регистрите, преди да се турят в употребление, се заверяват на края от надлежния околийски съдия.

В заверката околийския съдия трябва да покаже от колко листа се състои регистърът.

Забележка. В общини, разделени между няколко околийски участъци, заверката на регистрите се извършва от първия околийски съдия.

Чл. 127. Актовете се записват върху регистрите последователно и без да се оставя празно място помежду им.

Зачеркванията и прибавките се уговорват и подписват преди приключване на актовете; не се допускат съкращения, и датите се пишат всякога с цели думи.

Чл. 128. Всяка забележка по един акт, който е вписан в регистрите, когато тя е законно заповядана, се прави от страна на акта, по искане на заинтересуваните лица, от длъжностното лице по гражданското състояние в текущите регистри или върху ония, които са внесени в архивата на общината и от секретаря на областния съд - в регистрите, внесени в канцеларията на съда. За тази цел длъжностното лице по гражданското състояние съобщава в три дни на прокурора при областния съд, който наблюдава, щото забележката да се направи по еднообразен начин върху двата регистра.

Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Регистрите се приключват от длъжностното лице по гражданското състояние, в края на всяка година, с надпис, написан и подписан веднага след последния вписан акт в регистъра. В петнадесет дни един от оригиналите се внася в архивите на общината, а другият се изпраща за проверка на надлежния околийски съдия, който, след като го провери, препраща го за пазене в архивата на областния съд.

Чл. 130. Пълномощията и другите книжа, приложени към актовете за гражданско състояние, се скрепяват с подписа на длъжностното лице и се присъединяват към оня оригинален регистър, който трябва да се пази в съда.

Чл. 131. Регистрите по гражданското състояние са публични; длъжностните лица по гражданското състояние не могат да отказват да дават извлечения или отрицателни удостоверения, които се искат от тях; те са длъжни да дават по регистрите, които са им поверени за пазене, справки, от които частните лица имат нужда.

Извлеченията трябва да съдържат всички бележки, които са направени от страна върху оригиналния акт.

(Нова - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) За издаване преписи и извлечения от актовете, както и на отрицателни и други удостоверения, се събира в полза на общината по 10 лева такса за всеки препис, извлечение или удостоверение.

Чл. 132. Актовете за гражданското състояние, извършени според разпорежданията на предидущите членове, служат за доказателство, до заявяването на подлог, за това, което длъжностното лице свидетелствува да е станало в негово присъствие.

Заявленията на лицата, които са присъствали при съставяне на акта, имат достоверност, до доказване на противното.

Указания, които не трябва да се вписват в акта, а са вписани, нямат никакво значение.

Чл. 133. Ако регистрите не са били държани, или са били унищожени, или изгубени изцяло или отчасти, или е имало прекъсване в държането им, доказването на ражданията, женитбите и смъртта става както с документи или други писмени доказателства, така и със свидетели.

Ако отсъствието, унищожението, изгубването или прекъсването на регистрите е станало по умишленото действие на просителя, той не се допуска да представлява доказателството, което се позволява от този член.

Чл. 134. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Околийският съдия е длъжен да следи за правилното водене на регистрите в определения му съдебен участък и може, във всяко време, да проверява тяхното съдържание.

Той е длъжен всяка година да ги проверява, преди внасянето им за пазене в областния съд. Той съставя, с помощта на секретаря си, протокол за резултата на проверката, разпорежда за препращане регистрите в архивата на областния съд, налага паричните наказания против виновните, а така също представя в областния съд за внасяне поправките, които се изискват от обществения интерес, след като се призоват заинтересуваните лица.

Дирекцията на статистиката, от своя страна, има право да преглежда и проверява, чрез свои органи, регистрите за гражданското състояние, с оглед на нейните нужди.

Чл. 135. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Когато се представи един от показаните в чл. 133 случаи, съдът, по представление на околийския съдия, може да заповяда да се възобновят, ако е възможно, неизвършените, унищожените или изгубените актове, или да се заместят със съдебни актове, съставени въз основание на клетвените показания, най-малко на четири лица, които са добре уведомени и заслужават вяра, но след предварителното призоваване на заинтересуваните лица и без ущърб на техните права.

Чл. 136. Актовете за гражданско състояние, извършени в чужбина, имат достоверност, когато са спазени формите, установени от законите на мястото, гдето са били извършени.

Гражданинът, който е изискал съставянето на такъв акт в чужбина, е длъжен да предаде, в течение на три месеца, препис от него на най-близкия по местопребиваването царски дипломатически или консулски агент, освен ако предпочита да го препрати направо на длъжностното лице по гражданското състояние, показано в следния член.

Чл. 137. Гражданите, които се намират вън от Царството, могат да искат съставянето на актовете за раждане, женитба или смърт от дипломатическите или консулските агенти на Царството, стига само да са спазени установените от настоящия закон форми.

Дипломатическите или консулски агенти на Царството и чиновниците, които изпълняват техните длъжности, са длъжни, в течение на три месеци, да изпратят препис от казаните актове, предадени на тях или извършени от тях, на Министерството на външните работи, което ги препраща:

(Изменена ал. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Актовете за раждане, както и тия за мъртвородени деца - на длъжностното лице по гражданското състояние, по местожителството на бащата на детето или на майката, ако бащата е неизвестен;

Актовете за женитба - на длъжностното лице по гражданското състояние на общината, по последното местожителство на съпрузите;

Актовете за смърт - на длъжностното лице по гражданското състояние на общината, по последното местожителство на умрелия.

Чл. 138. Председателят на Министерския съвет, при съдействието на Министъра на правосъдието, изпълнява обязаностите на длъжностно лице по гражданско състояние за актовете за раждане, за женитба или за смърт на Царя и на лицата от царското семейство.

Чл. 139. Тези актове се вписват в два оригинални регистри, единия от които се пази в Министерството на правосъдието, а другия - в архивата на царския дворец.

Чл. 140. Обявяването на раждане трябва да се направи в течение на седем дни от раждането, на местното длъжностно лице по гражданското състояние.

Чл. 141. Обявяването на раждане трябва да се направи от бащата, или от негов особен пълномощник; ако бащата отсъства или е тежко болен, или е лишен от свобода, обявяването става от лекаря, от бабата или от друго лице, което е присъствало при раждането или, ако родилката е била вън от своето жилище - от главата на семейството, или от натовареното длъжностно лице на учреждението, гдето е станало раждането.

Обявяването може, така също, да се направи от майката, или от лице, снабдено от нея с особено пълномощно.

(Изменена ал. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.). Актът за раждане се съставя веднага след това, в присъствието на двама достоверни свидетели от най-близките роднини на роденото живо или мъртво дете, или ако няма такива, от приятелите или съседите на родителите.

Чл. 142. След изтичането на горния срок, ако обявяването на раждането не е било направено, длъжностното лице по гражданското състояние съставлява, по длъжност, акт за раждането, като се удостовери само на мястото, а препис от този акт се изпраща на околийския съдия за глобяване, съгласно с чл. 174.

Чл. 143. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.). Актът за раждане трябва да показва общината, къщата, годината, месеца, деня и часа на раждането, пола на новороденото, както и дали детето е родено живо или мъртво. Ако детето е родено живо, показва се още името, което са му дали или мислят да му дадат.

Актът за раждане мъртво дете трябва, освен горните сведения, да показва още траянето на бременността и причината на смъртта на детето доколкото това е възможно да се определи според представените документи и сведения.

Ако раждането е дало живот на две или повече деца, това се отбелязва във всеки един от актовете, като се покаже нумерът на акта на другото близначе, както и кое от близначетата е родено първо, кое второ и т. н.

При раждане на две или повече мъртви деца, или на живо и мъртво дете, това се отбелязва във всеки един от актовете.

Ако детето е родено живо, но е умряло преди обявяването на неговото раждане, длъжностното лице по гражданското състояние съставя отделно акт за раждане и акт за смърт, като ги вписва в съответните регистри.

Забележка. Детето се счита родено живо, когато след раждането е дишало. То е мъртвородено, когато не е имало белодробно дишане, но бременността е траяла най-малко 28 седмици и е с дължина, от върха на главата до петите, най-малко 35 сантиметра. Раждане на мъртво дете вън от този случай се счита помятане.

Чл. 144. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.). Ако раждането е от законно съжитие, обявяването трябва, освен това, да съдържа: името, презимето, прякора, занятието, местожителството, поданството, народността, вероизповеданието и възрастта на бащата и майката, както и кое дете поред на майката е роденото.

Чл. 145. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г., бр. 267 от 1940 г.) Ако раждането е от извънбрачно съжитие, обявяването съдържа името, занятието и местожителството на майката, както и на бащата, ако раждането се обявява от него.

Чл. 146. Който намери дете, е длъжен да го предаде на длъжностно лице по гражданското състояние с дрехите и другите намерени при него предмети, и да покаже всичките обстоятелства за времето и мястото, гдето е било намерено.

За това се съставя обстоятелствен протокол, който показва още видимата възраст на детето, неговият пол, името, което му се дава, и гражданската власт, на която се предава.

Този протокол се вписва в регистрите.

Чл. 147. Когато едно дете се предаде на едно благотворително обществено заведение, управлението на това заведение е длъжно, чрез едного от своите служащи, който е натоварен с тази обязаност, да предаде обявяването писмено, в течение на следните три дни, на длъжностното лице по гражданското състояние на общината, гдето се намира общественото заведение. Това обявяване съдържа деня и часа, в които е било намерено злопоставеното дете, пола, видимата възраст и предметите, намерени при него.

Управлението е длъжно още да покаже на длъжностното лице по гражданското състояние името и презимето, дадени на детето, и броя по ред, под който е записано в заведението.

Чл. 148. Когато раждането на едно дете е станало вън от общината, гдето родителите му имат своето местожителство или пребиваване, длъжностното лице, което е съставило акта, в продължение на десет дни, изпраща заверен препис от него на длъжностното лице по гражданското състояние на горепоменатата община, за да се впише в регистрите с датата на деня, в който преписът е пристигнал.

Чл. 149. Когато се роди дете през време на пътуване по море, актът за раждане трябва да се състави, в 24 часа от капитана на кораба или от оногова, който изпълнява неговата длъжност.

Актът за раждането се вписва, след последния пътник, в описа на екипажа.

Чл. 150. В първото пристанище, гдето спре корабът ако пристанището е в чужда страна, и ако там има дипломатически или консулски агент на царството, капитанът на кораба е длъжен да му предаде един заверен препис от актовете за раждане, които е съставил. Ако пристанището е в Царството, той е длъжен да предаде оригиналните актове на пристанищното управление, което ги препраща на длъжностното лице по гражданското състояние, показано в чл. 137.

Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Актът за припознаване на едно дете се отбелязва в регистъра с показване на датата му от страна на акта за раждане.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 267 от 1940 г.) Припознаването на извънбрачното дете се съобщава от нотариуса, който заверява акта за припознаването или който отваря завещанието, на длъжностното лице по месторождение на детето за вписване в регистрите.

Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 1945 г.) Актът за женитба се съставя при извършването на бракосъчетанието и трябва да съдържа:

името, бащиното име и презимето (семейното име) на длъжностното лице по гражданското състояние, което е извършило бракосъчетанието;

годината, месеца и деня, в който е извършено бракосъчетанието;

мястото, където е извършено бракосъчетанието;

името, бащиното име и презимето, възрастта, занятието, месторождението, местожителството или местопребиваването, народността, поданството, предишното семейно положение, а също така и родството на съпрузите ако има такова;

името, бащиното име и презимето, местожителството или местопребиваването на техните родители;

разрешението на председателя на областния съд в случаите на чл. 3, ал. 2 от Наредбата-закон за брака;

изпълнението на изискванията на чл. 10 от Наредбата-закон за брака;

изявленията на съпрузите, че са съгласни да встъпят в брак помежду си и на длъжностното лице по гражданското състояние, че е обявило брака за сключен;

изявления на жената за презимето, което ще носи след бракосъчетанието (чл. 14) от Наредбата-закон за брака;

Актът се подписва от длъжностното лице по гражданското състояние, от съпрузите и от двамата свидетели.

Чл. 153. (Нов - ДВ, бр. 56 от 1929 г., зал. чл. 153, предишен текст на чл. 153а - ДВ, бр. 108 от 1945 г.) Когато актът за женитба е съставен вън от общината, гдето съпрузите имат своето местожителство или местопребиваване, длъжностното лице, което е съставило акта, в срок от десет дни изпраща препис от него на длъжностното лице по гражданското състояние на горепоменатата община за вписване в регистрите на тая община.

Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 1945 г.) Влязлото в законна сила решение, с което се обявява брака за недействителен или се разторгва, се изпраща в заверен препис от съда, който го е постановил, на длъжностното лице по гражданското състояние в общината, дето е било извършено бракосъчетанието. Това решение се отбелязва отстрани на акта за женитба.

Чл. 155. Никакво погребение не може да се извърши без разрешението на длъжностното лиже по гражданското състояние. Разрешението се дава безплатно и върху необгербвана книга.

Длъжностното лице по гражданското състояние не може да даде това разрешение, освен след като се удостовери, лично или чрез натоварено от него лице, за смъртта, и то само двадесет и четири часа след нея, освен в случаите, в които особени правилници разпореждат другояче.

Чл. 156. Актът за смърт се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние, по заявление на двама свидетели, които са известни за събитието.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.). Актът за смърт показва мястото, годината, месеца, деня и часа на смъртта, името, презимето, прякора, възрастта, занятието, местожителството или местопребиваването, поданството, вероизповеданието, народността и месторождението на умрелия, както и причината на смъртта; името, презимето и прякора на преживелия съпруг; ако умрялото лице е било женено, или на преждеумрелия съпруг, ако е бил вдовец; името, презимето, прякора, възрастта, занятието и местожителството на обявителите.

Същият акт показва, освен това, колкото е възможно, името и презимето, занятието и местожителството на бащата и на майката на умрелия.

(Нова - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) В акта за смърт на женено лице се показва колко години всичко е прекарало в брачен живот.

(Нова - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Ако умрялото е дете до петгодишна възраст, в акта се показва дали то е законно или незаконно.

Чл. 158. В случай на смърт в болница, в училище с пансион или в друго някое заведение, управителят или оня, който изпълнява обязаностите му, е длъжен, в двадесет и четири часа, да съобщи за смъртта, заедно със сведенията, предписани от предидущия член, на длъжностното лице по гражданското състояние.

Чл. 159. Когато има признаци или улики за насилствена смърт или други обстоятелства, които възбуждат съмнението за подобна смърт не може да се погребе мъртвото тяло, догдето един член от съдебната полиция, при съдействието на един лекар, не състави протокол, в който се излага положението на трупа и обстоятелствата, които се отнасят до него, а така също и сведенията, които е могъл да събере за името и презимето, възрастта, занятието, месторождението и местожителството на умрелия.

Чл. 160. Членът на съдебната полиция е длъжен да изпрати веднага на длъжностното лице по гражданското състояние в мястото, гдето е умряло лицето, всичките сведения, изложени в съставения от него протокол, според които сведения се съставя акта за смърт.

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Когато е невъзможно да се намерят или да се познаят труповете на умрелите, кметът или друг член на съдебната полиция, съставя за това протокол и го препраща на прокурора при областния съд, по грижата на когото, с разрешението на съда, протоколът се вписва в регистра за умиранията.

Чл. 162. Когато едно мъртво тяло е погребано без разрешението на длъжностното лице, актът за смърт се съставя, след като съдът постанови това, по искането на заинтересуваната страна или на прокурора.

Постановлението на съда се вписва в регистрите.

Чл. 163. Смъртните случаи в затворите се съобщават веднага на длъжностното лице по гражданското състояние от директорите или надзирателите.

Чл. 164. Секретарят на областния съд, в двадесет и четири часа от изпълнението на смъртното наказание, е длъжен да изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние в мястото гдето е станало изпълнението, всичките предвидени в чл. 157 сведения, по които се съставя актът за смърт.

Чл. 165. Във всичките случаи на насилствена смърт, на смърт в затворите, или на изпълнение на смъртно наказание, не се прави никаква бележка за тези обстоятелства в регистрите, и актовете за смърт се съставят просто по формата, установена в чл. 157.

Чл. 166. В случай на смърт във време на пътуване по море, актът за смърт се съставя от длъжностните лица, които са показани в чл. 149, като се пазят още разпорежданията на чл. 150.

Когато, вследствие на корабокрушение, всичките лица от екипажа и всичките пътници загинат, морската власт, удостоверена в нещастието, се разпорежда за вписването на нейното официално съобщение в регистрите на всяка от общините, към които са принадлежали умрелите лица.

В случай на загиване само на част от екипажа или от пътниците, и ако по-гореказаните длъжностни лица са в числото на загиналите, актовете за смърт се съставят от царските консули в чужбина или от морските власти в Царството, по заявленията на преживелите.

Чл. 167. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Когато някое лице умре не в мястото на своето местожителство, а другаде, длъжностното лице по гражданското състояние, което е съставило акта за смърт, е длъжно да изпрати, в десет дни, препис от акта на длъжностното лице по гражданското състояние в общината, гдето умрелият е имал своето местожителство, за да се впише в регистрите на тази община.

Чл. 168. Обязаностите на длъжностното лице по гражданското състояние за актовете по отношение на военните лица, които се намират в поход или по отношение на лицата, които съпровождат армията, се извършват от служащите, които определят военните правилници.

Чл. 169. Заявленията, както за раждане, така и за смърт, трябва да се направят в най-къс срок и да съдържат указанията, предвидени в предшествуващите глави на настоящия отдел.

Чл. 170. Военните служащи, които изпълняват обязаностите по гражданското състояние, са длъжни да изпратят актовете, които са съставени в Министерството на войната, което от своя страна, ги препраща на длъжностното лице по гражданското състояние, което е показано в чл. 137.

Чл. 171. Молбите за поправяне на актовете по гражданското състояние се подават в областния съд, в окръжието на който се намира общината, гдето е съставен актът, поправянето на който се иска.

Чл. 172. Определението за поправяне на акта не може никога да се противопоставя на ония, които не са взели участие в молбата за поправяне, или не са били редовно призовани в съда.

Чл. 173. Определенията за поправяне, които са влезли в законна сила, се представят в заверен препис в общината, гдето се намира поправеният акт, по грижата на лицата, които са молили за постановяването им.

Длъжностното лице по гражданското състояние прави бележка за поправянето от страна на акта.

Чл. 173а. (Нов - ДВ, бр. 147 от 1942 г.) Лицата от български произход и български поданици могат да променят небългарските си имена с български такива.

Молбите за това се подават чрез надлежното длъжностно лице по гражданското състояние до съответния областен съд, който в разпоредително заседание се произнася по исканата промяна.

Станалата промяна се съобщава служебно от съда на длъжностното лице по гражданското състояние, което извършва поправката във всички регистри и други официални книжа в общината.

Производството по промяна на името се освобождава от герб, такси, мита и берии.

(Нова - ДВ, бр. 18 от 1945 г., изм. - ДВ, бр. 255 от 1945 г.) Лицата, които до 9 септември 1944 година са променили имената си съгласно този член, могат да възстановят старите си имена, като заявят за това пред общинския кмет писмено или устно, без да се събира герб или други такси. Въз основа на тия заявления кметът извършва съответна поправка в акта за регистрите за гражданско състояние и в другите книжа, които се водят в общината. По същия ред могат да бъдат променени и имената на деца, актът за раждането на които е съставен след 8 юли 1942 г.

(Нова - ДВ, бр. 255 от 1945 г.) Образуваните в съдилищата производства за същата цел се прекратяват служебно.

Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.). Нарушенията на предписанията, които са предвидени в този отдел, се наказват от околийския съдия с глоба от сто до две хиляди лева.

(Нова - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Наказанията за тия нарушения се налагат по реда, предвиден в чл. чл. 665-672 от закона за углавното съдопроизводство.

Чл. 175. Всяко умишлено изменение или опущение в актовете и в регистрите по гражданското състояние дава право на иск за вреди, независимо от наказанията, предвидени за това в наказателния закон.