Държавен вестник, брой 92 от 16.XI

Чл. 1. Давността е средство за придобиване на едно право или за освобождаване от едно задължение чрез изтичане на известно време и под определени в закона условия.

Чл. 2. За придобиване чрез давност необходимо е законно владение.

Владението е законно, когато то е постоянно непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя собствена.

Чл. 3. Отказване от давност не може да става, освен когато тя е вече придобита.

Чл. 4. Който не може да отчуждава, не може да се отказва от давността.

Чл. 5. Съдията не може по длъжност да прилага давността, ако страната не иска да се ползува от нея.

Чл. 6. Давността може да се предявява даже и в въззивната инстанция, ако този, който е имал право да я предяви, не се е отказал от нея.

Чл. 7. Отказването от давността може да бъде изрично или мълчаливо; мълчаливото отказване произтича от всяко действие, което е несъвместимо с желанието за ползуване от давността.

Чл. 8. Кредиторите или всяко друго лице, което има интерес да се признае давността, могат да я предявят, макар длъжникът или собственикът да се отказва от нея.

Чл. 9. Давността не се прилага на вещи, които не се намират в гражданско обръщение.

Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 275 от 1950 г.)

Чл. 11. Тези, които владеят в името на други лица, както и техните общи наследници, не могат да придобиват чрез давност за своя сметка.

Владеят в името на други лица: наемателят, влогоприемателят, плодоползувателят и въобще тези, които държат една вещ не като своя собственост.

Чл. 12. Показаните, обаче, в предидущия член лица могат да придобиват чрез давност, ако основанието на тяхното владение се измени било от една причина, която изхожда от трето лице, било от възражението, което те са противопоставили на правото на собственика.

Чл. 13. Лицата, на които наемателите, влогоприемателите и другите, които владеят не като собственици, са отстъпили вещта с право на собственост, могат да я придобият чрез давност.

Чл. 14. Никой не може да придобива чрез давност против своето собствено юридическо основание в такъв смисъл, че никой не може сам за себе си да измени причината и същността на своето владение.

Всякой може да придобива чрез давност против своето собствено юридическо основание в такъв смисъл, че може да добие чрез давност освобождение от едно задължение.

Чл. 15. Давност не може да съществува:

Между съпрузи;

Между лицето, на което принадлежи родителската власт, и онова което е подчинено на тази власт;

Между непълнолетния или запретения и неговия настойник, до когато не престане настойничеството и сметката за него не е окончателно дадена и одобрена;

Между освободения от настойничество непълнолетен, ограничено запретения и попечителя;

Между наследника и наследството, което е прието под опис;

между лицата, които са подчинени по закона на управлението на други лица и ония, на които е поверено управлението.

Чл. 16. Давността спира:

Против непълнолетните, които не са освободени от настойничество, и запретените по причина на слабоумие;

По отношение на правата, които зависят от едно условие, догдето не се изпълни условието;

По отношение на исковете за обезпечение, догдето съдебното отстранение не е станало;

По отношение на всякой друг иск, на който упражнението е спряно от един срок, догдето не изтече този срок.

Чл. 17. (Отм. - ДВ, бр. 275 от 1950 г.)

Чл. 18. Давността се прекъсва по естествена причина или по гражданска.

Чл. 19. Давността се прекъсва по естествена причина, когато владелецът се лиши от ползуването на вещта в продължение на повече от шест месеци.

Чл. 20. Давността се прекъсва по гражданска причина с подаване на искова молба в съда, с призовка за доброволно плащане или за налагане секвестър или възбрана, съобщена на лицето, срещу което се иска да се прекъсне течението на давността.

Чл. 21. Вписването на ипотеката и неговото подновяване не прекъсват давността, с която се погасява ипотеката.

Чл. 22. Давността не се счита прекъсната:

Ако ищецът се откаже от иска си;

Ако заведеното производство се унищожи по причина на прекратяването му в съда или по причина на непотърсването му в течение на 3 години;

Ако искът се отхвърли.

Чл. 23. Давността също се прекъсва по гражданска причина, когато длъжникът или владелецът признае правото на тогово, против когото тя е била започнала да тече.

Чл. 24. (Отм. - ДВ, бр. 275 от 1950 г.)

Чл. 25. (Отм. - ДВ, бр. 275 от 1950 г.)

Чл. 26. (Отм. - ДВ, бр. 275 от 1950 г.)

Чл. 27. (Отм. - ДВ, бр. 275 от 1950 г.)

Чл. 28. (Отм. - ДВ, бр. 275 от 1950 г.)

Чл. 29. За придобиването чрез давност правото на собственост върху недвижими имоти и на другите вещни права необходимо е да се владеят вещите добросъвестно и на юридическо основание в продължение на десет години.

Чл. 30. Добросъвестността на владелеца се състои в увереността, че лицето, от което е получил вещта, е било нейн собственик и е могло да прехвърля правото си.

Чл. 31. Добросъвестността всякога се предполага и този, който указва на недобросъвестност, е дължен да я докаже.

Достатъчно е добросъвестноста да е съществувала в време на придобиване на владението.

Чл. 32. Юридическо основание е това, което по закона може да служи за прехвърляне правото на собственост или на друго вещно право, на което се прилага давността.

Чл. 33. Юридическото основание трябва да се докаже; то никога не се предполага.

Чл. 34. Може още да се придобиват чрез давност правото на собственост и другите вещни права върху недвижими имущества с непрекъснато владение в продължение на двадесет години, без да има нужда от юридическо основание и добросъвестност.

Чл. 35. По отношение на движимите по своето естество вещи и на ценните книжа на предявителя, владението замества, в полза на трети добросъвестни лица, юридическото основание. Това правило не се прилага на съвкупности от движими вещи.

Този обаче, който е изгубил една вещ или от когото е открадната тя, може в продължение на три години от изгубването или кражбата, да я иска от тогова, в ръцете на когото се намира с запазване на последния правото на иск за обезщетение против оногова, от когото той я е получил.

Чл. 36. (Отм. - ДВ, бр. 275 от 1950 г.)

Чл. 37. (Отм. - ДВ, бр. 275 от 1950 г.)

Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 275 от 1950 г.)

Чл. 39. Исковете за делба на наследство помежду сънаследниците или за делба на обща вещ помежду съсобственици и за отделяне на съседни имоти помежду съседи не са ограничени от никаква давност.

Чл. 40. (Отм. - ДВ, бр. 275 от 1950 г.)

Чл. 41. (Отм. - ДВ, бр. 275 от 1950 г.)

Чл. 42. (Отм. - ДВ, бр. 275 от 1950 г.)

Чл. 43. (Отм. - ДВ, бр. 275 от 1950 г.)

Чл. 44. (Доп. - ДВ, бр. 4 от 1899 г., отм., бр. 275 от 1950 г.)

Чл. 45. (Отм. - ДВ, бр. 275 от 1950 г.)

Чл. 46. (Отм. - ДВ, бр. 275 от 1950 г.)

Чл. 47. (Отм. - ДВ, бр. 275 от 1950 г.)

Чл. 48. (Отм. - ДВ, бр. 275 от 1950 г.)

Чл. 49. (Отм. - ДВ, бр. 275 от 1950 г.)

Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 1899 г., отм., бр. 275 от 1950 г.)

Чл. 51. За всичките давности с по-къс срок от двадесет години, които не се споменуват в тази глава, пазят се така също и специалните правила които се отнасят до тях.

Чл. 52. Давността, която е изтекла преди обнародването на настоящия закон, ще се урежда според действуващите до тогава закони по предмета, макар и че ползуването от нея да е било заявено в съдилището, при действието на настоящия закон.

Чл. 53. Правилата за давността предвидени в настоящия закон, не могат да се прилагат към давностите, които са започнали да текат под действието на стария закон, освен ако за допълнението на давността по стария закон се изисква по-дълъг срок от оня, който е предвиден в настоящия закон.

Чл. 53а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 1908 г.) Правилото на чл. 39 не се прилага по наследствата, открити преди влизането в сила на закона, исковете по които между сънаследници, съгласно чл. 1660 от турския граждански закон, се погасяват с изтичането на 15 години от откриването на наследството, без даже владелецът да е изменявал основанието на своето владение.

Чл. 54. Настоящият закон отменява всички досега съществуващи наредби по предметите, предвидени в него.

Бел. ред. Сиела Норма

(* Бел. ред. Сиела Норма) С § 4, т. 6 от преходните правила на Закона за задълженията и договорите (ДВ, бр. 275 от 1950 г.) са отменени чл. 10, 17, 24-28, 36-38 и 40-50 от Закона за давността. Останалите разпоредби на закона, съгласно § 4, т. 6, остават в сила само относно придобивната давност. (Бел. ред.)

(** Бел. ред. Сиела Норма) Съгласно § 4 от преходните правила на Закона за собствеността относно придобивната давност, започнала да тече при действието на отменения Закон за давността, се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността, ако за завършване на давността по отменения закон е нужен по-дълъг срок от предвидения в Закона за собствеността.