Държавен вестник, брой 182 от 9.VIII

Чл. 1. Непълнолетно се брои всяко лице и от двата пола, което още не е навършило двадесет и една година от рождението си.

Чл. 2. Непълнолетният не може лично ни да управлява своето имущество, ни да се разпорежда с него, нито да го отчуждава по какъвто е да бъде начин, или пък да упълномощава за това другиго.

Чл. 3-7. (Отм. - ДВ, бр. 273 от 1907 г.)

Чл. 8. Правото за назначаване настойник, чрез завещание, измежду роднините или чуждите, принадлежи само на преживелия родител.

Чл. 9. Повторно оженената майка, на която не е предоставено настойничеството над децата от нейния пръв брак, не може да им назначи, чрез завещание, настойник.

Чл. 10. Когато повторно оженената майка, на която е предоставено настойничеството, назначи чрез завещание, настойник на децата от първия си брак, това назначение не е действително, догдето не се утвърди от роднинския съвет.

Чл. 11. Назначеният от преживелия родител настойник не е длъжен да приеме настойничеството, ако не влиза в числото на тези лица, които без това назначение роднинският съвет би могъл да ги натовари с настойничеството.

Чл. 12. Преживелият родител има право да посочи в завещанието на лицата, които не могат да бъдат в настойничеството.

Чл. 13. Когато непълнолетният няма настойник, назначен от родителите, настойничеството по право принадлежи на неговия дядо по баща, а в отсъствие на такъв, на неговия дядо по майка.

Чл. 14. За всяко настойничество се учредява и роднински съвет, при този околийски съдия, в околията на който са съсредоточени главните дела на непълнолетния.

Забележка. За непълнолетно, което състои в семейна община, пълноправните членове на общината заместват роднинския съвет, който действа на общо основание.

Чл. 15. Когато едно непълнолетно дете остане без баща и майка и няма нито назначен настойник от родителите му, нито дядо по баща или майка, както и когато назначеният му настойник от родителите и дядо му по баща или майка не могат да бъдат такива или по законни причини се освобождават от настойничество, тогава роднинският съвет се грижи за избирането настойник, безразлично дали умрелият е оставил или не имоти.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 1891 г.) Най-късно една седмица след получаване описа от кмета, околийският съдия призовава обозначените в списъка (забележка на чл. 120) роднини и приятели за съставяне роднинския съвет.

Чл. 17. Роднинският съвет се състои от околийския съдия, на когото е възложен надзора на настойническите дела и от шест други членове, избрани измежду най-близките роднини на непълнолетния.

Чл. 18. Ограничението, което прави предидущия член в числото на членовете, не се прилага за пълнолетните домашни, които, ако са повече от шест, всички влизат в състава на роднинския съвет, а когато са по-малко, другите роднини се повикват за да допълнят съвета.

Чл. 19. Ако няма достатъчно роднини или никакви за съставянето на роднинския съвет, последният се допълва или съставя от приятелите на умрелия.

Чл. 20. Денят да събирането на членовете се определя от околийския съдия, но така щото между деня на призоваването и определения за събирането на съвета да има време от един ден най-малко.

Чл. 21. Призованите според горния член роднини и приятели са длъжни да се явят лично в роднинския съвет.

Чл. 22. Който от призованите не се яви без законни причини, наказва се окончателно от околийския съдия с глоба не повече от 125 лева. Обаче глобата може да се отмени от същия съдия, ако глобеният представи в седем дена от деня на съобщението за глобяването му, уважителни за своето неявяване причини.

Чл. 23. Събирането на роднинския съвет става в околийското съдилище, или там гдето покаже околийският съдия. Присъствието най-малко на две трети от членовете е нуждно за да може да решава съвета.

Чл. 24. Околийският съдия председателства в роднинския съвет и в случай на равенство в гласовете, неговото мнение преодолява.

Чл. 25. Веднага след съставянето на роднинския съвет, околийският съдия в негово присъствие потвърдява настойника, ако такъв има по право или назначен чрез завещание от умрелия; в противен случай предлага на роднинския съвет да избере за настойник едного от близките роднини на непълнолетния, а ако такива няма, едного от приятелите на умрелия.

Чл. 26. Роднинският съвет може да назначи повече от един настойник, когато управлението на имотите ще бъде затруднително за едного по сложността или специалността на настойническото дело, или когато имотите са разхвърлени по разни съдебни околии.

Чл. 27. Настойниците са длъжни да действат съвместно по взаимно съгласие. Спорните между тях въпроси се решават по висшегласие, а когато няма висшегласие въпроса решава околийския съдия.

Чл. 28. Настойниците могат да действат самостоятелно, по завещание от преживелия съпруг или по решение на роднинския съвет, но в изключителни случаи, когато това се изисква за очевидна полза на непълнолетните.

Чл. 29. Както за съставянето на роднинския съвет, така и за избирането на настойник, съставя се акт от околийския съдия, който се подписва от всички присъстващи. Препис от него околийският съдия изпраща на прокурора при областния съд, в окръга на който действа роднинският съвет.

Чл. 30. Настойничеството е една лична тегоба, която не преминава върху наследниците на настойника; те отговарят само за неговото управление, което са длъжни да продължават, ако са пълнолетни, до назначаването на нов настойник.

Чл. 31. Всяко настойничество трябва да има и един поднастойник, избран от роднинския съвет.

Длъжността на поднастойника е да действа в интересите на непълнолетния всеки път, когато те са в разрез с ония на настойника.

Чл. 32. Когато настойническите длъжности са възложени на един от казаните лица в гл. гл. II и III, този настойник е длъжен, преди да възприеме длъжността си, да свика за назначаване на поднастойника роднинския съвет.

Ако е почнал управлението преди да изпълни тази формалност, роднинският съвет, свикан или по искането на роднините, заемодавците, или други заинтересувани лица, или по служебен дълг от околийския съдия, може, ако е имало злонамереност от страна на настойника, да му отнеме настойничеството, независимо от обезщетението, което той дължи на непълнолетния.

Чл. 33. В другите настойничества назначаването на поднастойник става веднага след избирането на настойник.

Чл. 34. В никой случай настойникът не може да гласува при назначаването на поднастойник, който се избира измежду роднините от тази линия, на която не принадлежи настойника.

Чл. 35. Поднастойникът не замества по право настойника, когато настойничеството остане праздно или се напусне; но той е длъжен в този случай, под страх да отговаря за вредите и загубите, които би постигнали непълнолетни от това положение, да се разпореди и извести околийския съдия за да се назначи нов настойник.

Чл. 36. Длъжността на поднастойника престава с назначението на нов настойник. Роднинският съвет може да го преизбере.

Чл. 37. Разпорежданията на гл. гл. VI и VII се прилагат и на поднастойника.

При всичко това настойникът не може да предизвика изваждането на поднастойника, нито пък да гласува в роднинския съвет, който би се събрал за това.

Чл. 38. Настойничеството е обществена тегоба.

Чл. 39. Освобождават се от настойническа тегоба: министрите, председателя, подпредседателите и членовете на върховния касационен съд, прокурора и неговите помощници при същия съд, окръжните управители, войниците на действителна служба; лицата, които изпълняват една държавна служба вън от окръга, в който е отворено настойничеството, неграмотните и малограмотните.

Чл. 40. Изброените в предидущия член лица не могат да искат освобождаване от настойничеството, което са приели след назначаването на службите, които ги освобождават от него.

Чл. 41. Лицата, които са приели горепоменатите служби подир приемането на настойничеството, могат ако не искат да го задържат, да свикат в продължение на един месец роднинския съвет, за да се разпореди за тяхното заместване.

Ако при напускането на тези служби новият настойник поиска своето освобождение или старият отново пожелае настойничеството, тогава то може да му се повърне от роднинския съвет.

Чл. 42. Лицето, което не е роднина, не може да бъде принудено да приеме настойничеството, освен ако в околията не се намират роднини върху които би могло да се възложи настойничеството.

Чл. 43. Лице, което е навършило шестдесет години, може да се откаже да бъде настойник.

Лицето, което е назначено преди тази възраст, може, след като навърши шестдесет и пет години, да иска освобождението си от настойничеството.

Чл. 44. Лицето, което страда от продължителна и доказана болест, се освобождава от настойничеството.

То може да се освободи от настойничеството, което му е вече възложено, ако тази продължителна болест се е явила после назначението му.

Чл. 45. Две настойничества са за всекиго законна причина да не приема трето.

Съпругът, който е натоварен с едно настойничество, не е длъжен да приеме едно второ, освен настойничеството на своите деца.

Чл. 46. Този, който има пет или повече живи деца, се освобождава от всяко друго настойничество, освен от онова на своите деца.

Чл. 47. Ако назначеният настойник присъства в роднинския съвет, който му възлага настойничеството, той трябва веднага да предложи своите причини за освобождаване на обсъждане от роднинския съвет.

В противен случай, всяко негово последващо възражение не се уважава.

Чл. 48. Ако назначеният настойник не е присъствал в роднинския съвет, който му е възложил настойничеството, той може в продължение на една седмица от съобщението за назначаването му, да заяви на надлежния околийски съдия, който да свика роднинския съвет за да обсъди причините за освобождението му.

Чл. 49. Ако причините за освобождението му се отхвърлят, той може в продължение на една седмица, да се оплаче пред областния съд, но той е длъжен, в продължение на спора, привременно да управлява.

Чл. 50. Ако назначеният настойник откаже да приеме настойничеството, и след като се отхвърлят от роднинския съвет причините за освобождението му, наказва се от околийския съдия с глоба от двеста и петдесет до хиляда лева и отговаря за всичките вреди и загуби, които с това е нанесъл на непълнолетния, а на негово място се назначава по установения ред друго лице.

Чл. 51. Не могат да бъдат настойници, нито членове на роднинския съвет:

1) непълнолетните, освен бащата и майката;

2) турените под запрещение;

3) жените, освен майката и бабите;

4) чуждите поданици;

5) ония, които имат или на които родителите имат съдебна разпра с непълнолетния, и

6) глухите и немите.

Чл. 52. Също така не могат да бъдат настойници и се изваждат дори от настойничеството, ако са встъпили в него:

1) осъдените на окови, за каквото и да е престъпление, както и осъдените за кражба, измама, подлог, злоупотребление на доверие и разврат, без да се гледа на срока на наказанието;

2) лицата с общоизвестно лошо поведение;

3) обявените и невъзстановени несъстоятелни длъжници;

4) ония, които се покажат в управлението си неспособни или недобросъвестни.

Чл. 53. Всяко лице, което е изключено или извадено от едно настойничество, не може да бъде член в роднинския съвет.

Чл. 54. Изваждането на настойника, за предвидените в чл. 52 причини, става всякога с постановление на роднинския съвет, свикан от околийския съдия по служебен дълг, или по искането на поднастойника.

Околийският съдия не може да не направи това свикване, когато се поиска от един или няколко роднини на непълнолетния.

Чл. 55. Постановлението на роднинския съвет, с което се изключва или изважда един настойник, трябва да бъде мотивирано и взето след изслушването на настойника, ако се е явил в роднинския съвет след като е бил редовно призован.

Чл. 56. Ако настойникът е съгласен с постановлението на роднинския съвет, забелязва се това в постановлението и новият настойник веднага встъпва в длъжността си.

Ако ли възразява, тогава поднастойникът иска потвърждението на постановлението от областния съд, пред който изваденият настойник може да даде писмено своето възражение.

Чл. 57. Настойникът представлява поверения нему непълнолетен във всичките граждански действия.

Той застъпва мястото на родителите и като такъв се грижи не само за доброто управление на предадените нему имоти, но и за охраната и възпитанието на поверения му непълнолетен, ако този последният е останал без баща или майка.

Чл. 58. Настойникът най-дълго до една седмица от деня на избирането или утвърждението му, длъжен е да встъпи в длъжността си и да приеме управлението на всичкото движимо и недвижимо имущество на непълнолетния, което му се предава, според съставения по-напред опис, в присъствието на поднастойника, и на двама свидетели.

Чл. 59. Настойникът, който е кредитор или длъжник на непълнолетния, или се намира в други към него имуществени отношения, е длъжен да заяви за това, преди да приеме настойничеството пред роднинския съвет и околийския съдия.

Ако дълговото или друго имуществено отношение между непълнолетния и настойника е възникнало или станало известно на последния след утвърждението, то той е длъжен да заяви това в един месечен срок.

Чл. 60. Настойникът заключава сделки за непълнолетния от името на последния.

Сделките се считат заключени от името на непълнолетния, макар това да не е изрично казано, ако това е явно от обстоятелствата, които са придружавали сделката.

Чл. 61. Извършените от настойника сделки без разрешението на роднинския съвет и без одобрението на надлежния съд, когато такова разрешение и одобрение се изисква от настоящия закон, признават се за недействителни.

В случай, че сделката се признае за недействителна, другата договоряща се страна има право да иска да й се повърне само това, което за изпълнение на договора, е постъпило у непълнолетния.

Чл. 62. Ония дългове на умрелия, които се основават на достоверни доказателства, изплащат се от настойника с разрешение от роднинския съвет.

Останалите дългове се изплащат след като се признаят по установения съдебен ред.

Чл. 63. Ако настойникът види, че някои неща от движимия имот на непълнолетния подлежат на развала или стоят без полза, той има право да ги продаде, но само с разрешението от роднинския съвет.

Чл. 64. Само в краен случай се продават:

1) светите икони;

2) предмети, с които са съединени исторически или роднински възпоменания, като семейни книжа и други;

3) нещата, отчуждението на които е било забранено от завещателя или дарителя.

Чл. 65. Никой настойник, макар и да е баща или майка, не може да прави заем за непълнолетния, нито да ипотекира неговите недвижими имущества, без разрешението на роднинския съвет и одобрението на областния съд.

Това разрешение и одобрение се дава само в случай на необходимост или на очевидна полза.

Чл. 66. Имуществата на непълнолетните не може да се дават под залог за обезпечение обязателствата на трети лица или въобще за поръчителство на трети лица.

Чл. 67. Продажбата на недвижими имоти се допуска само:

1) когато движимите имоти както и доходите от недвижимите имоти не достигат за прехранването и възпитанието на непълнолетния;

2) когато е нуждно да се изплатят дълговете на наследството, и

3) при свършената слабост и вехтост на зданията или когато за издържане на имотите повече се изразходва отколкото се получава доход от тях.

За всяка продажба на недвижими имоти изисква се предварително разрешение на роднинския съвет и одобрението на областния съд.

Чл. 68. Промишлените и търговските заведения, които се намират в числото на имуществата на непълнолетния, трябва да се продадат и обърнат в капитал от настойника. Но съветът може да разреши оставянето и продължението на подобни заведения в случай на очевидна от това за непълнолетния полза.

Забележка. Подобни заведения не се продават от съдебния пристав (чл. 151), но по способа, определен от роднинския съвет и потвърден от областния съд.

Чл. 69. Условията и формалностите, които изисква чл. 67 за продажбата на недвижимите имоти на непълнолетния, не се прилагат, когато едно съдебно решение предписва продажбата, по искане на един съпритежател по нераздела, или когато се касае за дележ по наследство.

Чл. 70. Продажбата на недвижимите имоти става в общинското управление с публично наддаване и не по-рано от две недели след обявяването, което трябва да е залепено по всичките видни места в селото или града и подписано от настойника и кмета.

При извършването продажбата, съблюдават се строго изложените правила в глава ХIII, дял IV.

Забележка. От това общо правило се изключват тленните предмети, които се продават незабавно само под надзора на общинското управление, без всички други формалности.

Чл. 71. Получените от продажбата пари, както и събраните приходи от недвижимите имоти, настойникът е длъжен своевременно да внесе в земеделческите каси под лихва, с която те дават своите капитали.

(Нова ал. - ДВ, бр. 5 от 1892 г.) От тези лихви 2% задържат за себе си земеделческите каси, а другите остават за в полза на непълнолетния.

Чл. 72. Ако настойникът, по каквато и да е причина закъснее да внесе в земеделската каса находящите се у него пари на непълнолетния, той плаща законните им лихви за колкото време са останали у него.

Чл. 73. Настойникът, поднастойникът, околийският съдия, техните съпрузи и низходящи не могат да купуват имуществата на непълнолетния. Те не могат тъй също да вземат неговите имущества под наем, без разрешението на роднинския съвет.

Чл. 74. Веднага след като настойникът встъпи в длъжност, роднинският съвет определя, според важността на имотите, количеството, което трябва да се отпуска за прехраната и възпитанието на непълнолетния.

Това количество не се определя, когато настойник е бащата или майката.

Чл. 75. Когато средствата за прехрана и възпитание на непълнолетния са недостатъчни, настойникът като не е длъжен да го издържа на своя сметка, може да се обърне за съдействие към надлежното общинско управление, което е длъжно в този случай да размисли за по-нататъшната съдба на непълнолетния.

Чл. 76. Настойникът не може да приеме или отхвърли едно наследство, което се е отворило в полза на непълнолетния, без разрешение от роднинския съвет.

Приемането става всякога по опис.

Чл. 77. Когато отхвърленото наследство, в името на непълнолетния, не се приема от други, то може отново да се приеме или от настойника, упълномощен за това с едно ново решение на роднинския съвет, или от непълнолетния, който е станал пълнолетен, но в положението, в което се намира при новото приемане, и без да може да оспорява продажбите и другите актове, които са извършени по установения ред през времето, когато наследството е стояло вакантно.

Чл. 78. Дарението, направено на непълнолетния, не може да се приеме от настойника без разрешението на роднинския съвет. Дарението има за непълнолетния същите последствия, каквито има и за пълнолетния.

Чл. 79. Никой настойник не може да заведе иск пред съдилищата за правата на непълнолетния върху недвижими имоти, без разрешение от роднинския съвет.

Чл. 80. Настойникът може, с изключение на дела за недвижимости, да прави спогодба пред съда само с разрешение от роднинския съвет и при очевидна полза за непълнолетния.

Чл. 81. Всякой настойник, освен бащата и майката, дава всяка година през месец февруарий за преминалата година сметка на роднинския съвет, в присъствието на поднастойника за приходите, разходите, издържането, възпитанието и занятието на непълнолетния ако има такова.

За всичко това се съставя акт, който се подписва от всички присъстващи и се прилага от околийския съдия към делото. За извършеното представлява веднага на прокурора при областния съд.

Чл. 82. Няколко настойника, назначени в едно настойничество (чл. 26), представляват обща сметка; но ако на всекиго от тях е вверено особена част от настойничеството, то всеки настойник дава особена сметка за това, което му е вверено.

Чл. 83. Който настойник не представи сметка в предвидения в чл. 81 срок глобява се от околийския съдия от 125 до 1.000 лв.

Чл. 84. Сметката трябва да съдържа точни сведения: 1) за разноските по прехраната на непълнолетния; 2) за дълговете и вересиите по имуществата; 3) за положението на делата в съдебните или други учреждения.

Чл. 85. Сънастойниците са солидарно отговорни.

Ако загубите са причинени от един настойник без участието на друг, който не може да се обвини в нерадение, то отговорността пада само на виновния настойник.

Този настойник, на когото е възложено управлението само в известна част от настойничеството или от имуществото, отговаря само в границите на възложените върху него обязаности.

Чл. 86. Всякой настойник дава окончателна сметка когато непълнолетният стане пълнолетен или се освободи от настойничеството по установения ред.

Чл. 87. Настойникът е длъжен да представи упоменатата в горния член сметка в течение на три месеца от деня на излизането му от настойничеството. В противен случай, настойникът се подхвърля на предвиденото в чл. 83 наказание.

Чл. 88. В случай, че настойникът умре, сметката се дава от неговите наследници.

Чл. 89. Всяко освобождение за даване окончателна сметка е недействително.

Чл. 90. Всяко искане на непълнолетния срещу неговия настойник, относително действията на настойничеството, се просрочва с пет години, от когато е станал пълнолетен.

Чл. 91. За управление делата на непълнолетните настойниците получават възнаграждение в размер 5% от чистия доход на управляваното имущество.

Чл. 92. Когато трудът на настойника е несъразмерен с припадащото се в по-горния член възнаграждение, областният съд може да увеличи размера на възнаграждението до 10%.

Чл. 93. Завещателят или дарителят, като оставя на непълнолетния имущество, може да определи на назначения от него настойник възнаграждение и в по-голям, но не и в по-малък размер.

Чл. 94. Възнаграждението на няколко настойници се определя от околийския съдия или по общото основание (проценти) от чистия доход, ако всякой настойник управлява самостоятелно, или чрез разпределение на законния размер, ако управлява съвместно.

Чл. 95. В случай, че настойникът откаже без уважителни причини да предаде имуществото на лицето, което се е явило да го приеме, околийският съдия издава заповед на съдебния пристав да прибере имуществото от настойника по описа или по последната сметка.

Чл. 96. Непосредствения надзор над настойника принадлежи на околийския съдия, който е длъжен, в своите служебни обиколки по съдебната си околия, да се запознае с неговите действия и за тях да съобщава на прокурора при областния съд.

Чл. 97. Настойник, който със своите дела е нанесъл вреди и загуби на поверените му имоти или се е показал неспособен и немарлив, уволнява се от роднинския съвет по представление на поднастойника или на околийския съдия, който за това уведомява прокурора при областния съд. На мястото на извадения настойник назначава се по установения ред друго лице. Настойникът отговаря със своите имоти за всичките вреди и загуби, които е нанесъл на непълнолетния.

Чл. 98. Прокурорите при областните съдилища бдят върху действията на околийските съдии по настойническите дела и за всичките нередности, които открият, съобщават в Министерството на правосъдието.

Чл. 99. Непълнолетният, чрез встъпване в брак, по право се освобождава от настойничеството.

Чл. 100. Непълнолетният, който не е встъпил в брак, може, след като навърши осемнадесет години, да се освободи от настойничество по постановление на роднинския съвет.

Чл. 101. Когато настойникът не се разпореди за освобождението на непълнолетния, за който се говори в предидущия член, и един или повече ближни роднини на непълнолетния мислят, че той може да бъде освободен от настойничеството, то те могат да поискат от околийския съдия свикването на роднинския съвет за да размисли върху това.

Околийският съдия е длъжен да уважи такова едно искане.

Чл. 102. Щом се освободи непълнолетният от настойничеството, роднинският съвет му назначава и попечител.

Чл. 103. Непълнолетният, който е освободен от настойничество вследствие на брак, има по право за попечител преживелия си родител; ако няма преживял родител, тогава роднинския съвет назначава попечител.

Непълнолетната омъжена жена има за попечител по право мъжа си, или неговия попечител, ако мъжът е непълнолетен или сам е под попечителство и най-после настойника на мъжа й, ако този последният е запретен.

Чл. 104. Сметката за настойничеството се дава на освободения непълнолетен в присъствието на попечителя му.

Чл. 105. Освобождението от настойничество дава право на непълнолетния сам да извършва всичките действия, които се отнасят изключително до управлението на имотите му.

Чл. 106. Освободеният непълнолетен, под надзора на попечителя му, може да получава пари от доходите на имотите, да търгува, да се явява пред съдилищата било като ищец, било като ответник.

Чл. 107. За другите действия, които не са упоменати в горния (106) член, нуждно е освен съгласието на попечителя, още и разрешението от роднинския съвет.

Чл. 108. Освободеният непълнолетен не може нито да отчужди своите недвижими имущества, нито да прави заеми, без разрешението от роднинския съвет, потвърдено от областния съд.

Чл. 109. Освободеният непълнолетен може да се лиши от правата, които му дава освобождението от настойничество по постановление на роднинския съвет, когато действията му покажат, че той е неспособен да се управлява.

Чл. 110. От деня, в който е отменено освобождението от настойничеството, непълнолетният влиза и стои под настойничество догдете стане пълнолетен.

Чл. 111. Когато непълнолетният навърши двадесет и първата година от раждането си, настойникът или попечителят заедно с роднинския съвет явяват се пред околийския съдия и съставят акт за пълнолетието.

Ако настойникът или попечителят с роднинския съвет пренебрегнат да изпълнят тази длъжност, пълнолетният сам може да поиска от околийския съдия да признае пълнолетието му.

запретените и на попечителствата на освободените от

настойничество и другите недееспособни

Чл. 112. Във всяко околийско съдилище се държат регистри: за настойничествата над непълнолетните и запретените и за попечителствата на освободените от настойничество и другите недееспособни.

Чл. 113. Всеки настойник или попечител е длъжен да впише в регистра своето настойничество или попечителство в течение на 15 дни от когато го приеме.

Всичките членове на роднинския съвет трябва да бдят за своевременното вписване. Околийският съдия може и по служебен дълг да го впише.

Чл. 114. Регистърът за настойничествата има за всяко от тях особна глава, в която се обозначава:

името, презимето, прякора, годините и местожителството на лицето, което е под настойничество;

името, презимето, прякора, годините и местожителството на настойника, поднастойника и другите членове на роднинския съвет;

основанието, което му дава качеството на настойник;

времето на откриване на настойничеството;

времето когато е направен описа;

времето на събранията на съвета и предмета, върху който се е обсъждало.

Чл. 115. Регистрът за попечителствата на освободените от настойничество и другите недееспособни има за всяко от тях особна глава, в която се обозначава: името, презимето, прякора, годините и местожителството на освободените от настойничество и другите недееспособни;

името, презимето, прякора, годините и местожителството на лицето, което е поискало освобождение от настойничество;

времето на освобождението или на назначението попечителството върху недееспособния;

името, презимето, прякора, годините и местожителството на попечителя;

основанието, което дава качеството на попечител;

времето на събранията на съвета и предмета, върху който се е обсъждало.

Чл. 116. Околийският съдия се грижи за воденето на регистрите и в края на всяка година дава на областния прокурор изложението, за числото на вписаните настойничества и попечителства и тяхното положение.

Чл. 117. Ако местопребиваването на настойничеството или попечителството се премести в друга околия то настойникът или попечителят поиска да се обозначи това преместване в регистра на първото околийско съдилище и изисква вписването в регистра на новото околийско съдилище.