Държавен вестник, брой 38 от 11.V

Състав на съда

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 31 от 1990 г., попр. бр. 32 от 1990 г., изм., бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., изм., бр. 70 от 1999 г.)

(1) Съдът разглежда наказателните дела като първа инстанция в състав от:

1. един съдия, когато за престъплението се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание;

2. съдия и двама съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда повече от пет години лишаване от свобода;

3. двама съдии и трима съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или доживотен затвор.

(2) При разглеждане на делата като въззивна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии.

(3) При разглеждане на делата като касационна инстанция Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии.

(4) Делата за престъпления от общ характер, извършени от лица, ползващи се с имунитет, или от членове на Министерския съвет, се разглеждат от Софийския градски съд.

(5) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава се произнасят еднолично в случаите, предвидени в този кодекс.

Състав на съда като въззивна и касационна инстанция (Загл. изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.)

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., ДВ, бр. 21 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Основания за отвеждане на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 25. Не може да участвува в състава на съда съдия или съдебен заседател:

1. (изм - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 31 от 1990 г., изм., бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) който е участвувал в състава на съда, постановил присъда или решение в първата, въззивната или касационната инстанция, при възобновяване на наказателното дело или определение по чл. 152а, 152б, 237 или 414з;

2. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) който е извършвал разследване по делото;

3. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) който е бил прокурор по делото;

4. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.)който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник или повереник по делото;

5. който е бил или може да встъпи в наказателното производство като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец или граждански ответник;

6. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) който е бил свидетел, поемно лице, експерт, преводач, тълковник или специалист - технически помощник по делото;

7. който е съпруг или близък роднина на лицата по точки 1-6;

8. който е съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда;

9. който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересуван, пряко или косвено, от изхода на делото.

Основания за отвеждане на секретаря

Чл. 26. Не могат да участвуват в съдебно заседание като секретари лицата по чл. 25, точки 1-7.

Ред за отвеждане на съдиите, съдебните заседатели и секретаря

Чл. 27. (1) В случаите, предвидени в чл. 25 и 26, съдиите, съдебните заседатели и секретарят са длъжни сами да си направят отвод.

(2) Страните могат да правят отводи до началото на съдебното следствие, освен ако основанията за това са възникнали или са им станали известни по-късно.

(3) Самоотводите и отводите трябва да бъдат мотивирани.

(4) По основателността на отводите и самоотводите съдът се произнася в тайно съвещание с участието на всички членове на състава.

Наказателни дела, подсъдни на районния съд и на окръжния съд като първа инстанция (Загл. изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.)

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) На районния съд са подсъдни всички наказателни дела освен подсъдните на окръжния съд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., доп, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2003 г.) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления по чл. 95-110, 115, 116, 118, 119, 123, 124, 131, ал. 2, т. 1 и 2, 149, ал. 5, 152, ал. 4, 196а, 199, 203, 206, ал. 4, 212, ал. 5, 213а, ал. 3 и 4, 214, ал. 2, 219, 224, 225б, 225в, 243-250, 252-260, 278-278в, 282-283б, 287а, 301-307а, 319а-319е, 321, 321а, 330, ал. 2 и 3, 333, 334, 340-342, 343, ал. 1, буква "в" и ал. 2, буква "б", 349, ал. 2 и 3, 350, ал. 2, 354а, ал. 1 и 2, 354б, 354в, ал. 2-4, 356е-356и, 357-360 и 407-419 от Наказателния кодекс.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато наказателната отговорност се смекчава поради последващи обстоятелства, това не се взема предвид при определяне на подсъдността.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.)

Подсъдност при няколко престъпления, извършени от едно и също лице

Чл. 29. Когато срещу едно и също лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, подсъдни на различни по степен съдилища, делото за всички престъпления е подсъдно на по-горния съд, а когато съдилищата са от еднаква степен - на съда, на който е подсъдно делото за най-тежкото престъпление.

Подсъдност при определяне на общо наказание по няколко присъди

Чл. 30. (1) Когато трябва да се определя общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил последната присъда.

(2) Когато по една или повече от присъдите подсъдимият е бил освободен от изтърпяване на наказанието по реда на чл. 64, ал. 1 или на чл. 66 от Наказателния кодекс, съдът, който определя общото наказание, решава и въпроса за изтърпяването му.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи съдът определя и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието.

Подсъдност при съучастие

Чл. 31. Когато няколко лица са обвинени, че са извършили в съучастие едно или няколко престъпления и един от съучастниците подлежи на съдене от по-горен съд, делото е подсъдно на по-горния съд.

Подсъдност при разделяне на дела

Чл. 31а. (1) (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 84 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., предишен текст на чл. 31а - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато по делото се съберат данни за участие в престъплението на повече лица, материалите за неустановените и неиздирените лица могат да се отделят в отделно дело. Подсъдността на новото дело се определя според общите правила.

(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато по делото се съберат данни за няколко престъпления, извършени от едно лице, производството за някое от престъпленията може да се отдели в друго производство. Подсъдността на новото дело се определя според общите правила.

Подсъдност при връзка между дела за различни престъпления срещу различни лица

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато две или повече дела за различни престъпления срещу различни лица, имат връзка помежду си, те се обединяват, ако правилното им изясняване налага това. Когато някое от делата е подсъдно на по-горен съд, делото се разглежда от него.

Подсъдност по местоизвършване на престъплението

Чл. 33. (1) Делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението.

(2) Когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, или обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство.

Подсъдност при престъпления, извършени в чужбина

Чл. 34. (1) Делата за престъпления, извършени в чужбина, са подсъдни:

1. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) на съда по местоживеене на лицето, ако е български гражданин, а ако няма местоживеене в страната - на съда, в района на който е завършено досъдебното производство;

2. на софийските съдилища, ако лицето е чужденец.

(2) Когато престъплението е извършено на български кораб или самолет извън пределите на страната, делото е подсъдно на съда, в чийто район се намира пристанището или летището, към което се числи корабът или самолетът.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Делата за престъпления, извършени от военнослужещи от въоръжените сили и от служещи в Министерството на вътрешните работи, които участват в международни военни или полицейски мисии в чужбина, са подсъдни на Софийския военен съд.

Определяне на подсъдността и изпращане наказателното дело на компетентния орган

Чл. 35. (1) Съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението.

(2) Когато съдът намери, че делото е подсъдно на друг, равен по степен съд, прекратява съдебното производство и изпраща делото на този съд, а когато намери, че делото е подсъдно на по-горен или на военен съд - прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор.

(3) Когато съдът намери, че делото не следва да се разглежда от съд, а от друг орган, прекратява наказателното производство и изпраща делото на съответния орган.

Разглеждане на наказателни дела от друг, еднакъв по степен съд (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Върховният касационен съд може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато:

1. много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд;

2. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно;

3. съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав.

Спорове за подсъдност

Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Спорове за подсъдност между съдилищата се решават от Върховния касационен съд.

(2) Докато трае спорът за подсъдност, органите, при които делото е висящо, извършват само действията, нетърпящи отлагане.

Подсъдност пред въззивната и касационната инстанция (Загл. изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.)

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) (1) Наказателните дела, решени от районния съд, се разглеждат от окръжния съд като въззивна инстанция, а решените от окръжния съд като първа инстанция - от апелативния съд като въззивна инстанция.

(2) Наказателните дела се разглеждат по касационен ред от Върховния касационен съд.

Функция на съда в наказателното производство

Чл. 39. След като прокурорът внесе обвинителния акт или пострадалият от престъплението подаде тъжба, съдът ръководи цялото наказателно производство и решава всички въпроси по делото.

Видове актове (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 40. (1) Съдът постановява:

1. (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) присъда, когато като първа и въззивна инстанция решава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия;

2. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) решение, когато се произнася по основателността на жалба и протест или на предложение за възобновяване на наказателното дело;

3. определение - в останалите случаи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава постановяват разпореждания.

Ред за постановяване на актовете (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът постановява актовете си на тайно съвещание.

(2) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието.

(3) Съдебните заседатели се изказват и гласуват преди съдиите. Председателят се изказва и гласува последен.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът се произнася с обикновено мнозинство.

(5) Членовете на състава имат равен глас.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Всеки член от състава има право да заяви особено мнение, което трябва да мотивира. Когато докладчикът е на особено мнение, мотивите се изготвят от друг член на състава.

(7) В съдебното заседание определенията на съда и разпорежданията на председателя се произнасят устно и се вписват в протокола.

Съдържание на актовете (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Всеки акт на съда трябва да съдържа: данни за времето и мястото на издаването му; наименованието на съда, който го издава, и на делото, по което се издава; имената на членовете на състава, на прокурора и на секретаря; мотиви; диспозитив и подписите на членовете на състава.

Функции на прокурора в наказателното производство (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 43. (1) Прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер.

(2) В изпълнение на задачите по предходната алинея прокурорът:

1. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) ръководи досъдебното производство;

2. участвува в съдебното производство като държавен обвинител;

3. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс, и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Прокурорът извършва следствени действия в случаите, предвидени в този кодекс.

(4) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може писмено да отменява или изменява постановленията на непосредствено подчинените му прокурори, както и да извършва действия, включени в компетентността им. Неговите указания, дадени в писмена форма, са задължителни за тях.

(5) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

(6) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Основания и ред за отвеждане на прокурора

Чл. 44. (1) Заинтересуваните лица могат да предявяват отвод срещу прокурора:

1. в случаите на чл. 25, точки 1, 4-7 и 9;

2. ако е съпруг или близък роднина на член от състава на съда.

(2) В случаите по предходната алинея прокурорът е длъжен сам да си направи отвод.

(3) Отводът и самоотводът трябва да бъдат мотивирани.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) По основателността на отвода и самоотвода в досъдебното производство се произнася по-горният прокурор, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото.

Встъпване на прокурора в производството по дела за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 45. (1) (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато пострадалият поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да встъпи в производството, образувано по тъжба на пострадалия, във всяко положение на делото и да поеме обвинението. В тези случаи наказателното производство не може да се прекрати на основание чл. 21, ал. 5, т. 3-5, но пострадалият може да поддържа обвинението наред с прокурора като частен обвинител.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител.

Образуване на наказателното производство от прокурора за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В изключителни случаи, когато пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението, прокурорът може служебно да образува наказателно производство, ако не е изтекъл срокът по чл. 57, ал. 4 и не са налице някои от пречките за образуване на наказателното производство, посочени в чл. 21, ал. 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Образуваното наказателно производство се движи по общия ред и не може да се прекрати на основанията, посочени в чл. 21, ал. 5 и 6.

(3) Пострадалият може да участвува в наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец.

(4) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи обвинението като частен тъжител.

Продължаване на производството за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато на досъдебното производство се установи, че се касае за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, наказателното производство не се прекратява, ако прокурорът намери, че са налице основанията по предходния член.

Предявяване на граждански иск от прокурора

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато с престъплението са нанесени вреди на държавата или общините и не е предявен граждански иск, прокурорът предявява иска в срока по чл. 61, ал. 4.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) За предявения граждански иск се съобщава на заинтересуваните лица по ал. 1, които могат да предявят допълнителни искания.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато заинтересуваните лица по ал. 1 са предявили граждански иск, прокурорът може да направи допълнителни искания.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Прокурорът може да поддържа предявения граждански иск наред и независимо от заинтересуваните лица по ал. 1.

(5) Прокурорът може да предяви граждански иск и в полза на лица, които поради непълнолетие или психически или физически недостатъци не могат да защитят своите права и законни интереси.

Разследващи органи (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 48. (1) (Изм - ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 39 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Разследващи органи са следователите, а в случаите, когато не се провежда предварително производство - дознателите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Дознатели са служителите на Министерството на вътрешните работи, определени със заповед на министъра, а за престъпления по чл. 242, 242а и чл. 251 от Наказателния кодекс - и митническите служители, определени със заповед на министъра на финансите.

(3) Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурора.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2003 г.) Разследването на престъпления, извършени от лица, ползващи се с имунитет, и членове на Министерския съвет, се осъществява от следовател от Националната следствена служба.

Основания и ред за отвеждане разследващите органи (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Разпоредбите на чл. 44, ал. 1-3 се прилагат съответно и за разследващите органи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) По основателността на отвода и самоотвода се произнася прокурорът, който упражнява ръководство и надзор върху дейността на разследващия орган.

(3) До решаването на отвода органът, срещу когото е предявен, извършва само онези действия, които не търпят отлагане.

Лице, което има качество на обвиняем

Чл. 50. Обвиняем е лицето, срещу което е повдигнато обвинение при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

Права на обвиняемия

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Обвиняемият има следните права: да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства; да дава обяснения по обвинението, да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участвува в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник. По искане на обвиняемия защитникът присъства при извършването на следствени действия.

(2) Подсъдимият има право и на последна дума.

Лице, което може да участвува като частен обвинител

Чл. 52. Лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участвува в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.

Молба за участие като частен обвинител

Чл. 53. (1) Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена.

(2) Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Молбата се прави най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

Функция на частния обвинител

Чл. 54. (1) Частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с прокурора.

(2) Частният обвинител може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа.

Права на частния обвинител

Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Частният обвинител има следните права: да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участвува в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси.

Лице, което може да повдига и поддържа обвинение като частен тъжител

Чл. 56. Лицето, пострадало от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и да поддържа обвинение като частен тъжител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.

Тъжба

Чл. 57. (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса.

(2) Тъжбата трябва да бъде подписана от подателя.

(3) Ако пострадалите са няколко, могат да подават обща тъжба.

(4) Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението.

Права на частния тъжител

Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Частният тъжител има следните права: да се запознае с делото и да направи необходимите извлечения; да представя доказателства; да участвува в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси, и да оттегля тъжбата си.

(2) Частният тъжител може да се установи в наказателното производство и като граждански ищец в случаите и по реда, установени в този кодекс.

Съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи (Изм. загл. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 59. (Изм. загл. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които сами не могат да съберат.

Лице, което може да участвува като граждански ищец

Чл. 60. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Пострадалият и неговите наследници, учрежденията, и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Молба за предявяване на граждански иск

Чл. 61. (1) В молбата за предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение.

(2) Молбата може да бъде устна или писмена.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато вредите от престъплението са предмет на финансов начет, гражданският иск се счита предявен с внасянето на обвинителния акт в съда.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Гражданският иск се предявява най-късно до започването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

Лица, срещу които може да се предяви граждански иск

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Гражданският иск в съдебното производство може да бъде предявен както срещу подсъдимия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението.

Права на гражданския ищец

Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Гражданският ищец има следните права: да участвува в съдебното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.

(2) Гражданският ищец упражнява правата по предходната алинея в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск.

Ред за разглеждане на гражданския иск

Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Гражданският иск в съдебното производство се разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, прилагат се гражданските закони.

(2) Разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато съдебното производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред граждански съд.

Лица, които участвуват като граждански ответници

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на подсъдимия, участвуват в съдебното производство като граждански ответници.

Права на гражданския ответник

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Гражданският ответник има следните права: да участвува в съдебното производство; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.

(2) Гражданският ответник упражнява правата по предходната алинея в пределите, необходими за защита срещу предявения против него граждански иск.

Лица, които могат да участвуват като защитници

Чл. 67. (1) Защитник може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия.

(2) Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.

(3) Не може да бъде защитник:

1. който е бил или е защитник и на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на другия;

2. който е представлявал или е давал съвети на друг обвиняем, ако защитата, която му се възлага, противоречи на защитата на другия обвиняем;

3. който е представлявал или е давал съвети на противната страна;

4. който е участвувал в производството в друго процесуално качество;

5. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) който е съпруг или близък роднина на лице, което е било или е съдия, съдебен заседател, прокурор или разследващ орган по делото.

Отвеждане на защитника

Чл. 68. Лицата, които не могат да бъдат защитници, са длъжни сами да се отведат. Ако те не направят това, съответният орган ги отстранява от участие в наказателното производство служебно или по искане на заинтересувания.

Упълномощаване на защитника

Чл. 69. (1) Защитникът се избира и упълномощава от обвиняемия, освен в случаите, посочени в този кодекс.

(2) Пълномощното се изготвя в писмена форма и се подписва от обвиняемия и защитника.

(3) Защитникът може да заверява преписи от даденото му пълномощно и да преупълномощава със съгласието на обвиняемия друго лице за защитник.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Пълномощното важи за цялото наказателно производство, ако не е уговорено друго.

Задължително участие на защитник

Чл. 70. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато:

1. обвиняемият е непълнолетен;

2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защищава сам;

3. (изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) делото е за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от десет години;

4. обвиняемият не владее български език;

5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник;

6. (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) когато делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия.

7. (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това.

(2) В случаите на точки 4 и 5 на предходната алинея участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган е длъжен да назначи за защитник лице, което упражнява адвокатска професия.

(4) Назначеният защитник се отстранява от наказателното производство, ако обвиняемият упълномощи друг защитник.

Отказ на защитника от приетата защита

Чл. 71. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Защитникът не може да се откаже от приетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В последния случай той е длъжен да уведоми своевременно обвиняемия и съответния орган.

Отказ на обвиняемия от защитник и замяна на защитника

Чл. 72. (1) Обвиняемият може във всеки момент на производството да се откаже от защитник, освен в случаите на чл. 70, ал. 1, точки 1-3.

(2) Замяната на един защитник с друг може да стане само по молба или със съгласието на обвиняемия.

Встъпване на защитника в наказателното производство

Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) (1) Защитникът може да участвува в наказателното производство от момента на задържането на лицето или на привличането му в качеството на обвиняем.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Органът на досъдебното производство е длъжен да обясни на обвиняемия, че има право на защитник, и му осигурява възможност да се свърже с него. Той не може да извършва никакви действия по разследването, докато не изпълни това си задължение.

Задължения на защитника

Чл. 74. (1) Защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия и с цялата си дейност да съдейства за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в полза на обвиняемия, като се ръководи от вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона.

(2) Защитникът е длъжен да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата. Когато защитникът счита, че основните линии на защитата, предложени от обвиняемия, са несъвместими с неговите задължения, той уведомява своевременно обвиняемия и продължава защитата, ако не бъде отстранен от наказателното производство по предвидения за това ред.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Защитникът не може да отказва правна помощ на обвиняемия по отделни въпроси на обвинението под предлог, че обвиняемият има и друг защитник.

Права на защитника

Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 39 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Защитникът има следните права: да се среща насаме с обвиняемия; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участвува в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия. Защитникът има право да присъствува на всички действия по разследването, като неявяването му не възпрепятства тяхното извършване.

(2) Участието на защитника не е пречка обвиняемият да упражнява правата си по чл. 51.

Повереник

Чл. 76. (1) Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да упълномощават повереник.

(2) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато интересите на малолетния или непълнолетния пострадал и неговия родител, настойник или попечител са противоречиви, съответният орган му назначава особен представител - адвокат, който от негово име упражнява правата по чл. 52 и 60. Особеният представител участва като повереник в наказателното производство.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Разпоредбите на чл. 67, 68 и 69 се прилагат съответно и за повереника

Чл. 77-81. (Отм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Предмет на доказване

Чл. 82. В наказателното производство подлежат на доказване:

1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;

2. характерът и размерът на вредите, причинени с деянието;

3. (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение;

4. причините и условията, способствували за извършване на престъплението.

Тежест на доказването.

Чл. 83. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи, а по дела, образувани по тъжба на пострадалия - върху частния тъжител.

(2) Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен.

(3) Не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.

Доказателства

Чл. 84. Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс.

Доказателствени средства

Чл. 85. (1) Доказателствата се установяват чрез обяснения на обвиняемия, обяснения на заподозрения, свидетелски показания, протоколи на следствени и съдебни действия и други средства, предвидени в този кодекс.

(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

Събиране и проверка на обвинителни и оправдателни доказателства (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му.

Даване обяснения от обвиняемия устно и непосредствено

Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) (1) Обвиняемият дава обясненията си устно и непосредствено пред съответния орган. Обясненията се дават в присъствието на защитник, когато обвиняемият поиска това. Искането се вписва в протокола и защитникът се призовава за разпита.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Обвиняемият не може да бъде разпитан по делегация или чрез видеоконференция, освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина.

(3) (Нова - ДВ, бр. 31 от 1990 г) Обвиняемият има право да откаже да дава обяснения.

Разпит на обвиняемия

Чл. 88. (1) Разпитът на обвиняемия се извършва през деня, освен когато не търпи отлагане.

(2) Преди разпита съответният орган установява самоличността на обвиняемия и му предявява обвинението.

(3) Разпитът на обвиняемия започва със запитване, признава ли се за виновен, след което се поканва да изложи, ако желае, във форма на свободен разказ всичко, което знае по делото.

(4) На обвиняемия могат да се поставят въпроси за допълване на неговите обяснения или за отстраняване на непълноти, неясноти или противоречия.

(5) Въпросите трябва да бъдат ясни, конкретни и свързани с обстоятелствата по делото. Те не трябва да подсказват отговори или да подвеждат към определен отговор.

Очна ставка

Чл. 89. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) При съществено противоречие между обясненията на обвиняемите или между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания може да се направи очна ставка, освен в случаите по чл. 97а, ал. 2, т. 1.

(2) Лицата, между които се прави очна ставка, преди разпита се запитват познават ли се и в какви отношения се намират помежду си.

(3) С разрешение на съответния орган лицата, между които се прави очна ставка, могат да си задават въпроси.

Разпит на обвиняемия с преводач и тълковник

Чл. 90. (1) Когато обвиняемият не владее български език, назначава се преводач.

(2) Не могат да бъдат преводачи лицата, посочени в чл. 121, ал. 1, точки 1-3.

(3) За неявяване или отказ да изпълни възложената му задача преводачът отговаря по чл. 122, ал. 3.

(4) Когато обвиняемият е глух или ням, назначава се тълковник.

(5) Разпоредбите на ал. 2 и 3 се прилагат и за тълковниците.

Доказателствена сила на самопризнанието на обвиняемия

Чл. 91. (1) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия.

(2) Самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото.

Предмет на свидетелските показания

Чл. 92. (Попр. - ДВ, бр. 99 от 1974 г.) Със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото.

Лица, които не могат да бъдат свидетели

Чл. 93. (1) Не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвували в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 31 от 1990 г.) обвиняемият, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда;

2. частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник;

3. поемните лица.

(2) Не могат да бъдат свидетели и лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях.

Лица, които могат да откажат да свидетелствуват

Чл. 94. Съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия могат да откажат да свидетелствуват.

Задължения на свидетеля

Чл. 95. (1) Свидетелят е длъжен: да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; да изложи всичко, което знае по делото и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо.

(2) Свидетел, който не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан там, където се намира.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Свидетел, който се намира извън пределите на страната, може да бъде разпитан чрез видеоконференция или телефонна конференция.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Свидетел, който не се яви на определеното място и време да даде показания, се наказва с глоба до 100 лева и се довежда принудително на разпит. Ако в седемдневен срок от съобщението за наложената глоба свидетелят посочи уважителни причини за неявяването си, глобата и принудителното довеждане се отменят.

(5) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Свидетел, който извън случаите по чл. 94 и 96 откаже да свидетелства, се наказва с глоба двеста лева. Глоба в същия размер се налага и при всеки следващ отказ.

Обстоятелствата, по които свидетелят не е длъжен да дава показания или не може да бъде разпитван

Чл. 96. (1) Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг.

(2) Свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или повереник.

Права на свидетеля

Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Свидетелят има следните права: да си служи с бележки за цифри, дати и др., които се намират у него и се отнасят до неговите показания; да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.

Защита на свидетеля

Чл. 97а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Органите на досъдебното производство, съдията-докладчик или съдът по искане на свидетеля или с негово съгласие вземат мерки за неговата защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота, здравето или имота на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения.

(2) Защитата на свидетеля се осъществява чрез:

1. запазване в тайна на неговата самоличност;

2. осигуряване на охрана.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Мярката осигуряване на охрана по отношение на възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения, се взема с тяхното съгласие или със съгласие на законните им представители.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) В акта на съответния орган за защита на свидетел по ал. 2, т. 1 се посочва: органът, който го издава; датата; данните за самоличността и идентификационният номер на лицето; видът на взетите мерки и обстоятелствата, които налагат това; подписите на органа и на лицето. Актът, документите и вещите, предадени или иззети от такъв свидетел, се съхраняват по специален ред, определен от министъра на правосъдието.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Преписи от протоколите за разпит на свидетеля без неговия подпис се предявяват незабавно на обвиняемия и на неговия защитник, а в съдебното производство - на страните, които писмено могат да поставят въпроси на свидетеля.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Органите на досъдебното производство и съдът разпитват тайно свидетеля и вземат мерки за запазване в тайна на неговата самоличност, включително когато се провежда разпит на свидетел извън страната чрез видеоконференция или телефонна конференция.

(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Непосредствен достъп до защитения свидетел имат съответните органи на досъдебното производство и съдът, а защитникът и повереникът - ако свидетелят е посочен от тях.

(8) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Мерките за защита на свидетеля се отменят по молба на лицето, по отношение на което са взети, или при отпадане на необходимостта от прилагането им с акт на органа по ал. 1.

Разпит на свидетеля

Чл. 98. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Преди разпита се установява самоличността на свидетеля и в какви отношения се намира с обвиняемия и с другите участници в производството. В случаите по чл. 97а, ал. 2, точка 1 на свидетеля се определя идентификационен номер, който се вписва в протокола вместо данните за самоличността.

(2) Органът, който извършва разпита, поканва свидетеля да даде добросъвестно показания и го предупреждава за отговорността, която носи пред закона, ако откаже да направи това, даде неистински показания или премълчи някои обстоятелства.

(3) Свидетелят дава обещание, че добросъвестно и точно ще изложи всичко, което знае по делото.

(4) На лицата, посочени в чл. 94, се разяснява правото им да се откажат да свидетелствуват.

(5) Свидетелят излага във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) При съществено противоречие между показанията на свидетелите може да се извърши очна ставка, освен в случаите по чл. 97а, ал. 2, т. 1.

(7) Разпоредбите на чл. 87, ал. 1, 88, ал. 4 и 5 и 90 се прилагат съответно и при разпита на свидетеля.

(8) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Разпит на свидетел извън страната може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция в съответствие с разпоредбите на този кодекс и при условията на международен договор, по който Република България е страна.

Разпит на малолетен и непълнолетен свидетел

Чл. 99. (1) Малолетният свидетел се разпитва в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо, и в присъствието на родителя или настойника.

(2) Непълнолетният свидетел се разпитва в присъствието на лицата по предходната алинея, ако съответният орган намери това за необходимо.

(3) С разрешение на органа, който извършва разпита, лицата по ал. 1 могат да задават въпроси на свидетеля.

(4) Органът, който извършва разпита, разяснява на малолетния свидетел необходимостта да даде правдиви показания, без да му отправя предупреждения за отговорност.

Чл. 99а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на показанията на свидетели, дадени по реда на чл. 97а, ал. 2, точка 1.

Съставяне на протоколи

Чл. 100. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) За всяко действие по разследването и съдебно следствено действие се съставя протокол на мястото където то е извършено.

Съдържание на протокола

Чл. 101. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В протокола се посочват: датата и мястото на действията по разследването или съдебните следствени действия; времето, когато са започнали и завършили; лицата, които са участвували; направените искания, бележки и възражения; извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Протоколът се подписва от органа, извършил действията по разследването или съдебните следствени действия.

Поправки, изменения и допълнения в протокола

Чл. 102. Всички поправки, изменения и допълнения в протокола трябва да бъдат удостоверени с подписа на лицата, които са го подписали.

Протоколите като доказателствено средство

Чл. 103. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Протоколите за действията по разследването и съдебните следствени действия, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства.

Снабдяване с документи

Чл. 104. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) По искане на заинтересуваното лице съдът или органът на досъдебното производство му издава удостоверение, по силата на което държавните и обществените органи са длъжни да го снабдяват с необходимите документи в рамките на тяхната компетентност.

Документ на чужд език

Чл. 105. Когато е съставен на чужд език, документът се придружава с превод на български език, заверен по надлежния ред, или се назначава преводач.

Хартиен носител на компютърни информационни данни

Чл. 105а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Компютърни информационни данни могат да бъдат записани върху хартиен носител по реда на чл. 137, ал. 7.

Предмети, които могат да бъдат веществени доказателства

Чл. 106. Като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.

Описване, фотографиране и прилагане на веществените доказателства към делото

Чл. 107. (1) Веществените доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по възможност фотографирани.

(2) Веществените доказателства се прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят.

(3) Когато делото се предава от един орган на друг, веществените доказателства се предават заедно с него.

(4) Веществени доказателства, които поради размерите си или други причини не могат да бъдат приложени към делото, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Парите и другите ценности се предават за пазене в търговска банка, обслужваща държавния бюджет или в Българска народна банка.

Пазене на веществените доказателства

Чл. 108. (1) Веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на собствениците им, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни изясняването на обстоятелствата по делото.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Предметите, иззети като веществени доказателства, които подлежат на бързо разваляне и не могат да се върнат на собствениците им, с разрешение на прокурора се предават на съответните учреждения и юридически лица за ползуване според предназначението им или се продават и получената сума се внася в търговска банка, обслужваща държавния бюджет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Отказът на прокурора по ал. 2 може да бъде обжалван от собственика пред съответния първоинстанционен съд. Съдът се произнася по жалбата еднолично в закрито заседание.

(5) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Наркотичните вещества, прекурсорите и растенията, съдържащи наркотични вещества, могат да бъдат унищожени преди приключване на наказателното производство по реда и при условията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В този случай до приключване на производството се пазят само иззетите представителни проби.

Разпореждане с веществени доказателства

Чл. 109. (Попр. - ДВ, бр. 99 от 1974 г.) (1) Освен в случаите, предвидени в чл. 53 от Наказателния кодекс, предметите, иззети като веществени доказателства, се отнемат в полза на държавата, когато не е установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от завършването на наказателното производство не са били потърсени.

(2) Предметите, иззети като веществени доказателства, притежаването на които е забранено, се предават на съответните учреждения или се унищожават.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Писмата, книжата или други писмени актове, иззети като веществени доказателства, се оставят към делото или се предават на заинтересуваните учреждения, юридически и физически лица.

Спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства

Чл. 110. Когато възникне спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на Гражданския процесуален кодекс, те се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила.

Изготвяне и прилагане към делото на веществени доказателствени средства

Чл. 111. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато веществените доказателства не могат да се отделят от мястото, където са намерени, както и в други предвидени в този кодекс случаи, се изготвят фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, записи върху носител на компютърни информационни данни, планове, схеми, отливки или отпечатъци.

(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г., попр. ДВ, бр. 65 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) За тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздел I, II, IV, V, VIII и IХ, глава пета, раздели I - VІІ, глава шеста, раздели II - IV, глава осма, раздел I до IV, глава единадесета, раздели от I до IV, глава дванадесета, глава тринадесета и глава четиринадесета, както и за всички престъпления по глава девета "а" и по чл. 219, ал. 4, предложение второ, чл. 220, ал. 2, чл. 253, чл. 308, ал. 2, 3 и 5, изречение второ, чл. 321, 321а, 356к и 393 от Особената част на Наказателния кодекс веществени доказателствени средства са и кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, записи върху носител на компютърни информационни данни, фотоснимки и белязани предмети, изготвени по реда на този кодекс.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Доставчиците на компютърно-информационни услуги са длъжни да подпомагат съда и органите на досъдебното производство при събирането и записването на компютърни информационни данни чрез прилагане на специални технически средства само когато това се налага за разкриване на престъпления по ал. 2.

(4) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2003 г.) За разследване на престъпленията по ал. 2 съдът и органите на досъдебното производство могат да събират и проверяват и веществените доказателствени средства, получени съобразно Закона за специалните разузнавателни средства.

(5) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Материалите по предходните алинеи се прилагат към делото.

(6) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на веществени доказателствени средства, изготвени по ал. 2 и 4, както и само на тях и на свидетелски показания по чл. 97а.

Чл. 111а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства в случаите на чл. 111, ал. 2 се дава предварително от председателя на окръжния съд или от изрично упълномощен от него заместник-председател.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Разрешението за използванена специални разузнавателни средства по отношение на военнослужещите се дава предварително от председателя на съответния военен съд или от изрично упълномощен от него заместник-председател.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2003 г.) Органът по ал. 1 и 2 се произнася с писмено разпореждане незабавно след получаване на мотивирано писмено искане от съответния ръководител по чл. 13, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства, а когато има започнато досъдебно производство - от ръководителя по чл. 13, ал. 1, т. 4 и 5 от същия закон. Препис от разрешението се връчва на длъжностното лице използващо специални разузнавателни средства.

(4) За издадените разрешения по предходните алинеи в съда се води специален регистър.

(5) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) При условията и по реда на предходните алинеи разрешение за използване на специални разузнавателни средства може да даде и председателят на съответния апелативен съд или изрично упълномощен от него заместник-председател, когато органът по ал. 1 и 2 откаже да даде исканото разрешение.

Чл. 111б. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) (1) Специалните разузнавателни средства се осигуряват и прилагат единствено от оперативно - техническите служби на Министерството на вътрешните работи.

(2) Министърът на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на специални разузнавателни средства от службите по ал. 1 въз основа на разрешението по чл. 111а

(3) Срокът за използване на разрешение за специални разузнавателни средства не може да бъде по-дълъг от два месеца.

(4) В случай на необходимост срокът по ал. 3 може да бъде продължен по реда на чл. 111а с още четири месеца.

(5) Използването на специални разузнавателни средства се преустановява, когато:

1. е постигната предвидената цел;

2. използването им не дава резултати;

3. срокът на разрешението е изтекъл.

(6) При преустановяване използването на специалните разузнавателни средства незабавно се уведомява писмено и мотивирано органът, дал разрешението. В случаите на точка 2, на ал. 5 той разпорежда унищожаването на събраните данни.

Чл. 111в. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Веществените доказателствени средства по чл. 111, 111а и 111б се изготвят в два екземпляра и единият от тях се предава запечатан на органа, дал разрешението в срок 24 часа от изготвянето им.

Лица, които изготвят веществени доказателствени средства

Чл. 112. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Веществените доказателствени средства се изготвят по възможност от лицата, които извършват действия по разследването и съдебни следствени действия.

(2) Когато за това са необходими специални знания и подготовка, назначава се специалист - технически помощник.

(3) Не могат да бъдат специалисти - технически помощници лицата, посочени в чл. 121, ал. 1.

(4) Специалистът - технически помощник изпълнява възложената му задача под непосредствен надзор и ръководство на органа, който го е назначил.

(5) За неявяване или отказ да изпълни възложената му задача без уважителни причини специалистът - технически помощник отговаря по чл. 122, ал. 3.

(6) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Веществените доказателствени средства по чл. 111, ал. 2 се изготвят от съответните органи на Министерството на вътрешните работи под непосредствения надзор и ръководство на органа, дал разрешението, и при ограниченията на чл. 112, ал. 3.

Протокол за изготвяне на веществени доказателствени средства

Чл. 113. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Изготвянето на веществени доказателствени средства се отразява в протокола за съответното действие или в отделен протокол, който се подписва от органа, извършил действията, и от специалиста - технически помощник.

(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Изготвянето на веществени доказателствени средства по чл. 111, ал. 2 се отразява в протокол, подписан от лицата и ръководителя на службата, изготвила вещественото доказателствено средство, в който се посочват: времето и мястото на изготвянето му, самоличността на лицето, за което се отнасят данните, използваните способи, както и текстово възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство. Към протокола се прилагат искането за използване на специалното разузнавателно средство, разрешението за използването му и разпореждането на министъра на вътрешните работи.

Съхраняване на веществените доказателствени средства

Чл. 113а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Веществените доказателствени средства, изготвени по чл. 111, ал. 2 с изключение на тези по чл. 111в, се съхраняват от съответните органи на Министерството на вътрешните работи и се предоставят на съда и на органите на досъдебното производство заедно с искането за използване на специалното разузнавателно средство, разрешението на съдията и разпореждането на министъра на вътрешните работи.

Събиране и проверка на доказателствата (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 114. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Органите на досъдебното производство събират доказателствата служебно или по искане на заинтересуваните лица.

(2) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът събира доказателства по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка.

Действия по разследването и съдебни следствени действия по делегация или в друг район (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 115. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Действия по разследването и съдебни следствени действия по делегация се допускат, когато трябва да бъдат извършени вън от района на органа, който разглежда делото, и извършването им от този орган е свързано с особени затруднения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато е постановена от съд, делегацията се изпълнява от районния съдия, а когато е постановена от орган на досъдебното производство - от съответния орган на разследването.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато намери за необходимо, органът, който разглежда делото, може да извърши отделни действия по ал. 1 и в района на друг орган.

Способи за събиране и проверка на доказателствата

Чл. 116. (1) (Предишен текст на чл. 116 - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Доказателствата се събират и проверяват чрез разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Огледът, претърсването, изземването, следственият експеримент и разпознаването на лица и предмети се извършват в присъствието на поемни лица, освен в случаите, когато се провеждат в съдебно заседание.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Поемните лица се избират от органа, извършващ следственото действие, между лица, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересувани от изхода на делото, като са длъжни да се явят, след като са поканени, и да останат на разположение, докато са необходими.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) За неизпълнение на задълженията си по ал. 3 поемните лица отговарят като свидетели.

(5) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Поемните лица имат следните права: да правят бележки и възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това; да искат отмяна на актовете, които накърняват техните права и законни интереси; да получат съответно възнаграждение и да им се заплатят разноските, които са направени.

(6) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Органът, който извършва следственото действие, запознава поемните лица с правата им по ал. 5.

Случаи, в които се назначава експертиза

Чл. 117. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, съдът или органът на досъдебното производство назначава експертиза.

(2) Експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно:

1. причината на смъртта;

2. характера на телесната повреда;

3. вменяемостта на обвиняемия или заподозрения;

4. способността на обвиняемия или заподозрения с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях;

5. способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях.

Съдържание на акта за назначаване на експертиза

Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В акта, с който се назначава експертиза, се посочват: основанията, поради които се налага да се извърши експертизата; обектът и задачата на експертизата; материалите, предоставени на експерта; трите имена, образованието, специалността, научната степен, научното звание и длъжността на експерта или наименованието на учреждението, в което трябва да се извърши експертизата, наименованието на медицинското учреждение, в което ще се правят стационарните наблюдения, и срока за представяне на заключението.

Вземане на образци за сравнително изследване

Чл. 119. (1) Органът, който назначава експертизата, има право да изисква от обвиняемия и заподозрения образци от почерка или други образци за сравнително изследване.

(2) Предходната алинея се прилага и спрямо свидетелите, когато е необходимо да се провери дали те са оставили следи на местопрестъплението или върху веществените доказателства.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Лицата по ал. 1 и 2 са длъжни да предоставят изискваните образци за сравнително изследване, а при отказ те се изземват принудително.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Когато образците за сравнително изследване са свързани с вземане на кръвна проба или с други подобни интервенции с проникване в човешкото тяло, се иска разрешение от съответния първоинстанционен съд, освен ако лицето е дало писмено съгласие за това.

(5) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Вземането на образци за сравнително изследване по ал. 3 и 4 се извършва по правилата на медицинската практика и без да се застрашава здравето на лицата.

Лица, на които се възлага експертизата

Чл. 120. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Експертизата се възлага на специалисти от съответното учреждение или организация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Препис от акта за назначаване на експертизата се изпраща на ръководителя на учреждението или организацията, който осигурява условията за нейното извършване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато е невъзможно да се назначи експерт по ал. 1, органът, който назначава експертизата, може да я възложи на специалисти извън съответните учреждения или организации.

Лица, които не могат да бъдат експерти

Чл. 121. (1) Не могат да бъдат експерти:

1. лицата, спрямо които са налице основанията по чл. 25, точки 1-5 и 7-9;

2. свидетелите по делото;

3. лицата, които се намират в служебна или друга зависимост от обвиняемия или неговия защитник, от пострадалия, частния тъжител, гражданския ищец, гражданския ответник или от техните повереници;

4. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) лицата, които са извършили ревизията, чиито материали са послужили като основание за започване на разследването;

5. лицата, които не притежават необходимата професионална правоспособност, ако такава правоспособност се изисква.

(2) В случаите по предходната алинея експертът е длъжен сам да си направи отвод.

(3) Заинтересуваните лица предявяват отвода пред органа, който е назначил експертизата.

Задължения на експерта

Чл. 122. (1) Експертът е длъжен да се яви пред съответния орган, когато бъде призован, и да даде заключение по въпросите на експертизата.

(2) Експертът може да откаже да даде заключение само когато поставените въпроси излизат извън рамките на неговата специалност или материалите с които разполага, не са достатъчни, за да си състави обосновано мнение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) За неявяване или отказ да даде заключение без уважителни причини експертът се наказва с глоба до 200 лева. Ако в седемдневен срок от съобщението за наложената глоба експертът посочи уважителни причини, глобата се отменя.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Разпит на експерт, който се намира извън страната, може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато това се налага от обстоятелствата по делото.

Права на експерта

Чл. 123. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Експертът има следните права: да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата; да изисква допълнителни материали и да взема участие при извършването на отделни действия по разследването и съдебни следствени действия, когато това е необходимо, за да изпълни възложената му задача; да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.

(2) Когато експертите са повече от един, те имат право да се съвещават, преди да дадат заключението. При единодушие експертите могат да възложат на един от тях да изложи пред съответния орган общото заключение, а когато са на различно мнение - всеки от тях дава отделно заключение.

Проверка на условията, на които трябва да отговаря експертът, и връчване на акта за назначаването му (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 124. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)(1) Органът, който е назначил експертизата, призовава експертите, проверява тяхната самоличност, специалност и компетентност, отношенията им с обвиняемия, заподозрения и пострадалия, както и наличността на основание за отвод.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Актът за назначаване на експертизата се връчва на експерта, след което му се разясняват правата и задълженията, както и отговорността, която носи, ако откаже да даде заключение или даде невярно заключение.

Заключение на експерта

Чл. 125. (1) След като извърши необходимите изследвания, експертът съставя писмено заключение, в което посочва: името си и на какво основание е извършена експертизата; къде е извършена; задачата, която е поставена; материалите, които са били използувани; изследванията, които са извършени и с какви научни и технически средства; резултатите, които са получени и изводите на експертизата.

(2) Заключението се подписва от експерта.

(3) Ако при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение за делото, но по които не му е била поставена задача, експертът е длъжен да ги посочи в заключението си.

Допълнителна и повторна експертиза

Чл. 126. Допълнителна експертиза се назначава, когато заключението на експерта не е достатъчно пълно и ясно, а повторна - когато то не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.

Доказателствена сила на заключението на експерта

Чл. 127. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Заключението на експерта не е задължително за съда и за органите на досъдебното производство.

(2) Когато не е съгласен със заключението на експерта съответният орган е длъжен да се мотивира.

Цел на огледа

Чл. 128. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство извършват оглед на местности, помещения, предмети и лица с цел да разкрият, непосредствено да изследват и да запазят по реда, установен в този кодекс, следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото.

(2) До извършване на огледа се вземат мерки да не се заличат следите от престъплението.

Поемни лица

Чл. 129. (Отм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.)

Извършване на огледа

Чл. 130. (1) Когато е необходимо, огледът се извършва в присъствието на експерт или на специалист - технически помощник.

(2) При извършване на огледа всичко се изследва, както е заварено, а след това се правят и необходимите размествания.

(3) Огледът се извършва през деня, освен когато случаят не търпи отлагане.

Оглед на труп

Чл. 131. (1) Оглед на труп се извършва по възможност на мястото, където той е открит, в присъствието на съдебно-медицински експерт, а когато няма такъв експерт - в присъствието на друг лекар.

(2) Погребението на трупа - предмет на огледа, се извършва с разрешение на прокурора.

(3) Изравяне на труп се допуска по нареждане на съда или на прокурора в присъствие на съдебно-медицински експерт.

(4) Заравянето на трупа се допуска с разрешение на органа, който е наредил изравянето.

Освидетелствуване

Чл. 132. (1) При оглед на лице не се допускат действия, които унижават неговото достойнство или са опасни за здравето му.

(2) Когато се налага освидетелствуваното лице да бъде съблечено, поемните лица трябва да бъдат от същия пол. Ако длъжностното лице, което следва да извърши освидетелствуването, е от друг пол, освидетелствуването се извършва от лекар.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Оглед на лице в досъдебното производство се извършва с писменото му съгласие, а без такова съгласие - с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд. В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат оглед без предварително разрешение, като протоколът се представя за одобряване на съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.

Задължение за предаване на предмети, книжа, компютърни информационни данни, данни за абоната на компютърно-информационна услуга и данни за трафика (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

Чл. 133. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) (1) По искане на съда или на органите на досъдебното производство всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни информационни данни, носителите на такива данни и данни за абоната, които могат да имат значение за делото.

(2) По искане на съда или на органите на досъдебното производство доставчиците на компютърно-информационни услуги са длъжни да осигурят запазването на достатъчно данни за трафика с цел проследяване на пътя, по който е предадена информацията, имаща значение за делото, която преминава през компютърната информационна система.

Основание и цел на претърсването

Чл. 134. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато има достатъчно основание да се предполага, че в някое помещение или лице се намират предмети, книжа или компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни, които могат да имат значение за делото, се извършва претърсване за откриването и изземването им.

(2) Претърсване може да се извърши и с цел да се издири лице или труп.

Органи, които могат да нареждат претърсване и изземване

Чл. 135. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) В досъдебното производство претърсване и изземване се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или съдия от най-близкия, еднакъв по степен съд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат претърсване и изземване без разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или съдия от най-близкия, еднакъв по степен съд. Протоколът за извършеното следствено действие се представя за одобряване на съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В съдебното производство претърсване и изземване се извършват по решение на съда, който разглежда делото.

Лица, в присъствието на които се извършва претърсването и изземването

Чл. 136. (1) Претърсването и изземването се извършват в присъствието на поемни лица и на лицето, което използува помещението, или на пълнолетен член на семейството му.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато лицето, което използува помещението, или член на семейството му не може да присъствува, претърсването и изземването се извършват в присъствието на домоуправителя или на представител на общината или кметството.

(3) Претърсването и изземването в помещение, което се ползува от държавни или обществени служби, се извършват в присъствието на представител на службата.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Претърсване и изземване в помещения на чуждестранни представителства и на представителства на международни организации и в жилища на техни служители, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, се извършват със съгласието на ръководителя на представителството и в присъствието на прокурор и представител на Министерството на външните работи.

(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато претърсването и изземването са свързани с компютърни информационни системи и програмни продукти, действията се извършват в присъствието на специалист - технически помощник.

Извършване на претърсването и изземването

Чл. 137. (1) Претърсването и изземването се извършват през деня, освен ако не търпят отлагане.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Преди да пристъпи към претърсване и изземване, съответният орган представя разрешението за това и предлага да му се посочат търсените предмети, книжа и компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни.

(3) Органът, който извършва претърсването, има право да забрани на присъствуващите да влизат във връзка с други лица или помежду си, както и да напускат помещението, докато завърши претърсването.

(4) При претърсването и изземването не могат да се извършват действия, които не се налагат от тяхната цел. Помещения и хранилища се отварят принудително само при отказ да бъдат отворени, като се избягват ненужни повреди.

(5) Когато при претърсването и изземването се разкрият обстоятелствата от интимния живот на гражданите, вземат се необходимите мерки те да не се разгласяват.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Иззетите предмети, книжа и компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни се предявяват на поемните лица и другите присъствуващи. Когато е необходимо, те се опаковат и запечатват на мястото на изземването им.

(7) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Изземването на компютърни информационни данни се извършва чрез запис върху хартиен носител и друг носител. Когато носителят е хартиен, всяка страница се подписва от лицата по чл. 136. В останалите случаи носителят се запечатва с бележка, в която се посочват: органът, извършил изземването, делото, датата и имената на всички присъстващи съгласно чл. 136, които се подписват. Разпечатването на носителя за нуждите на разследването се допуска само с разрешение на прокурора и се извършва в присъствието на поемни лица и специалист-технически помощник. В съдебното производство разпечатването се извършва по решение на съда от специалист - технически помощник.

Обиск

Чл. 138. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Претърсване на лице в досъдебното производство без разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или съдия от най-близкия, еднакъв по степен съд се допуска:

1. при задържане;

2. когато има достатъчно основание да се счита, че лицата, които присъствуват при претърсването, са укрили предмети или книжа от значение за делото.

(2) Обискът се извършва от лице от същия пол в присъствието на поемни лица от същия пол.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Протоколът за извършеното следствено действие се представя за одобряване на съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.

Задържане и изземване на кореспонденция

Чл. 139. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Задържането и изземването на кореспонденция се допускат само когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.

(2) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Задържането и изземването на кореспонденция в досъдебното производство се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или съдия от най-близкия, еднакъв по степен съд.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Задържането и изземването на кореспонденция в съдебното производство се извършват по решение на съда, който разглежда делото.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Изземването и изследването на кореспонденция, която се намира в учреждение, се извършват в присъствието на поемни лица, избрани между служителите на учреждението.

(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Разпоредбите на алинеи 1-4 се прилагат и при задържането и изземването на електронна поща.

(6) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Разпоредбите на алинеи 1-5 не се прилагат по отношение на защитника на обвиняемия.

Цел на следствения експеримент

Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство могат да направят следствен експеримент, за да проверят и уточнят данни, получени от разпита на обвиняемия, заподозрения и свидетелите или от друго действие по разследването или съдебно следствено действие.

Условия за допускане на следствен експеримент

Чл. 141. Следственият експеримент се допуска при условие, че не се унижава достойнството на лицата, които участвуват в него, и не се създава опасност за здравето им.

Ред за извършване на следствения експеримент

Чл. 142. (1) Следственият експеримент се извършва в присъствието на поемни лица, освен ако се прави в съдебно заседание.

(2) Когато е необходимо, при извършването на следствения експеримент присъствува експерт или специалист - технически помощник.

Предложение за разпознаване

Чл. 143. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато е необходимо, съдът или органите на досъдебното производство предлагат на обвиняемия, заподозрения или свидетеля да разпознае лица или предмети.

Разпит преди разпознаването

Чл. 144. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Преди да се извърши разпознаването, обвиняемият, заподозреният и свидетелите се разпитват дали познават лицето или предмета, които предстои да разпознаят, за особеностите, по които могат да ги разпознаят, за обстоятелствата, при които са наблюдавали лицата или предметите, както и за състоянието, в което са се намирали при възприемането на лицето или предмета, подлежащи на разпознаване.

Ред за извършване на разпознаването

Чл. 145.(1) Разпознаването се извършва в присъствието на поемни лица, освен когато се прави в съдебно заседание.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Лицето се представя за разпознаване заедно с три или повече лица, по възможност сходни с него по външност, като се вземат мерки то да не осъществи пряк контакт с разпознаващия.

(3) Когато не е възможно да се покаже самото лице, показва се негова снимка заедно със снимките на три или повече лица.

(4) Предметите се представят за разпознаване заедно с други еднородни предмети.

(5) На обвиняемия, заподозрения или свидетеля се предлага да посочи лицето или предмета, до който се отнасят дадените от него обяснения или показания, и да обясни по какво ги е разпознал.

Органи и лица, чрез които се връчват призовките, съобщенията и книжата

Чл. 158. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Връчването на призовки, съобщения и книжа се извършва от служител при съответния съд, орган на досъдебното производство, община или кметство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато връчването не може да стане съгласно предходната алинея, то се извършва чрез службите на Министерството на вътрешните работи или службите на Министерството на правосъдието.

(3) Връчването на военнослужещи става чрез съответното поделение или учреждение.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) На служители и работници връчването може да стане чрез работодателя.

(5) Връчването на малолетни става чрез техните законни представители.

(6) На лишените от свобода и на задържаните под стража връчването става чрез съответните учреждения.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) На физически и юридически лица, както и на учреждения, които се намират в чужбина, връчването става съгласно договора за правна помощ със съответната държава, а когато няма договор - чрез Министерството на външните работи.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) В бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса, факса или с телеграма. Призоваването по телефона и факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, призоваването с телеграма - с известие за доставянето й, а по телекса - с писменото потвърждаване за получено съобщение.

(9) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Присъствието на свидетелите по чл. 97а се осигурява от прокурора.

Съдържание на призовката и на съобщението

Чл. 159. (1) В призовката се посочват: наименованието на учреждението, което я изпраща, номерът на делото и годината на образуването му; името и адресът на призованото лице; качеството, в което то се призовава; мястото, датата и часът, в който се призовава, и последиците от неявяването.

(2) В съобщението се посочва процесуалното действие, което е извършено или което лицето следва да извърши.

(3) Призовките и съобщенията се подписват от съответното длъжностно лице.

Връчване на призовките, съобщенията и книжата

Чл. 160. (1) Призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени.

(2) Когато лицето отсъствува, те се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя, домоначалника или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато призовките, съобщенията и книжата са предназначени за обвиняем, частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец и граждански ответник, който отсъства, и е невъзможно връчването им на лицата по ал. 2, те могат да се връчват и на защитника и повереника, ако те се съгласят да ги приемат.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Ако получателят или лицето по ал. 2 и 3 не може или откаже да подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието поне на едно лице, което се подписва.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) На учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностното лице, натоварено да приема книжа.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Лицето, чрез което става връчването, подписва разписка със задължение да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата.

Разписка за връчване (Загл. попр. - ДВ, бр. 99 от 1974 г.)

Чл. 161. (1) Длъжностното лице, извършило връчването, връща своевременно разписката, която се прилага към делото.

(2) В разписката се отбелязват датата на връчването, името и длъжността на лицето, което е извършило връчването.

Отговорност за неизпълнение на задълженията по връчването

Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Длъжностното лице, което наруши задълженията си по връчването, се наказва с глоба до 500 лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Същото наказание се налага и на лицето по чл. 160, ал. 2, 3 и 5, което не изпълни задълженията си по връчването.

Изчисляване на сроковете

Чл. 163. (1) Сроковете се изчисляват в дни, седмици, месеци и години.

(2) Срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден.

(3) Срокът, който се изчислява в седмици и месеци, изтича в съответния ден на последната седмица или на съответното число на последния месец. Когато последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния ден на месеца.

(4) Когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.

Спазване на срока

Чл. 164. (Попр. - ДВ, бр. 99 от 1974 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в съответния орган, в пощата, в друг съд, прокуратура или разследващ орган, в учреждението, където лицето изтърпява наказание или е задържано под стража, в поделението, където служи военнослужещият, или в дипломатическото или консулското представителство, когато лицето се намира в чужбина.

Продължаване на срока

Чл. 165. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Срокът, определен от съда или от органите на досъдебното производство, може да бъде продължен, ако за това съществуват уважителни причини и молбата е подадена преди изтичането му.

(2) Ако срокът по предходната алинея е пропуснат по уважителни причини, съответният орган може да даде нов срок.

Възстановяване на срока

Чл. 166. (1) Срокът, определен от закона, може да бъде възстановен, ако е бил пропуснат поради уважителни причини.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Молбата за възстановяване на срока се подава до съда или до органа на досъдебното производство в седемдневен срок от деня, в който са престанали да действуват причините за пропускане на срока.

(3) Едновременно с подаването на молбата за възстановяване на срока се извършва и действието, срокът за което е пропуснат.

(4) По молба на заинтересуваното лице изпълнението на действието, за което е пропуснат срокът, може да бъде спряно.

(5) Молбата за възстановяване на срока се разглежда в седемдневен срок от постъпването й.

(6) Възстановяването на срока от съда се решава в съдебно заседание с призоваване на страните.

Посрещане на разноските

Чл. 167. (1) Разноските по наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение, освен в посочените от закона случаи.

(2) По дела за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, разноските се внасят предварително от заинтересуваната страна, а ако не са внесени, дава й се седемдневен срок да ги внесе.

Определяне на разноските

Чл. 168. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Размерът на разноските се определя от съда или от органа на досъдебното производство.

(2) Възнаграждението на свидетели - работници или служители, се определя от съда.

Решение за разноските

Чл. 169. (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати.

(3) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен.

Възлагане на разноските

Чл. 170. (1) Когато подсъдимият бъде признат за невиновен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия, се възлагат на частния тъжител.

(2) За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд.

Дела, по които се провежда предварително производство

Чл. 171. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) Предварително производство задължително се провежда:

1. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г., в сила от 14.04.2005 г.) за престъпления от общ характер по чл. 95 - 110, 115 - 120, 122 - 124, 127, 162 - 169в, 219, 224, 227б - 227е, 253 - 260, 282 - 285, 286 - 299, 301 - 307а, 320, 322, 340 - 341б, 342, 343, 356г - 356к, 357 - 360 и чл. 407 - 419 от Наказателния кодекс;

2. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г., в сила от 14.04.2005 г.) за престъпления, извършени от непълнолетни; от лица с физически или психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами; от чужди граждани освен когато са налице условията по чл. 408б, ал. 2; за престъпления, извършени в чужбина.

(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Извън случаите по ал. 1, т. 1 прокурорът може да образува предварително производство, когато това се налага от фактическа и правна сложност на случая.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Извън случаите по ал. 1 се провежда полицейско производство.

Органи на предварителното производство

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Органи на предварителното производство са следователите.

Разпределение на делата между следствените служби

Чл. 172а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Следователите от Националната следствена служба извършват предварителното производство за престъпления:

1. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г., в сила от 14.04.2005 г.) по чл. 95 - 110, 162, ал. 3 и 4, 224, 340 - 341б, 356г - 356к, 357 - 360 и 407 - 419 от Наказателния кодекс;

2. извършени в чужбина.

(2) Извън случаите по ал. 1 предварителното производство се извършва от следователите от съответните окръжни следствени служби.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и когато това се налага от значителен обществен интерес, главният прокурор на Република България или директора на Националната следствена служба може да разпореди разследването на дела по ал. 2 да се извърши от следователите от Националната следствена служба.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Главният прокурор на Република България може да разпореди надзора и ръководството върху следователя по дела, разследвани от Националната следствена служба, да се извърши от определени от него прокурори от Върховната касационна прокуратура.

Съдействие на обществеността

Чл. 173. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Прокурорът и следователят използуват широко съдействието на обществеността за изясняване на обстоятелствата по делото, както и за отстраняване на причините и условията, способствували за извършване на престъплението.

Задължения на гражданите и длъжностните лица за уведомяване

Чл. 174. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението.

Следствен район, в който се извършва предварителното производство

Чл. 175. (1) Предварителното производство се извършва в следствения район, който съответствува на района на съда, компетентен да разгледа делото.

(2) Предварителното производство може да се извърши в района, където е разкрито престъплението или където е местоживеенето на лицето, уличено в извършване на престъплението, или където е местоживеенето на повечето уличени лица или повечето свидетели, когато:

1. обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища;

2. това се налага, за да се осигури бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването.

(3) Въпросите по предходната алинея се решават от прокурора, в района на който е започнало предварителното производство. До произнасянето на прокурора се извършват само онези следствени действия, които не търпят отлагане.

(4) Извън случаите по ал. 2 с разрешение на главния прокурор предварителното производство може да бъде извършено и в друг следствен район с оглед по-пълното разследване на престъплението.

Ръководство и надзор

Чл. 176. (1) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Прокуратурата упражнява постоянен надзор върху делата в предварителното производство чрез наблюдаващ прокурор.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., предишен текст на чл. 176 - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) При упражняване на ръководство и надзор за законност върху дейността на следователите прокурорът може:

1. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) да проучва и проверява всички материали по следственото дело и да им дава указания по разследването;

2. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

3. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

4. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) да участвува при извършване на действията по разследването;

5. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) да отстранява следователя, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на разследването;

6. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) да изземва делото от един следовател и да го предава на друг;

7. да възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението;

8. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) да отменя по свой почин или по жалба на заинтересуваните лица постановленията на следователя.

Извършване на процесуални действия от прокурора на предварителното производство (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 177. На предварителното производство прокурорът може да извършва отделни следствени и други процесуални действия.

Задължителни указания на прокурора и писмени възражения пред по-горния прокурор (Загл. доп. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.)

Чл. 178. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Указанията на прокурора до следователя, дадени в писмена форма, са задължителни освен в случаите на чл. 219 и 220.

(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато не е съгласен с постановленията и писмените указания на прокурора, следователят може да направи възражение пред по-горния прокурор.

(3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) По-горният прокурор се произнася в тридневен срок от получаване на възражението с постановление, което е задължително за следователя и не подлежи на възразяване.

Разгласяване на материалите по предварителното производство

Чл. 179. (1) Материалите по предварителното производство не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато е необходимо, прокурорът или следователят предупреждава срещу подпис лицата, които присъствуват при извършване на следствените действия, че не могат да разгласяват без разрешение материалите по делото и в противен случай ще носят отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс.

Актове на прокурора и следователя в досъдебното производство (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 180. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В досъдебното производство прокурорът и следователят се произнасят с постановления.

(2) Всяко постановление съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава.

Орган, пред който се обжалват постановленията

Чл. 181. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Постановленията на следователя се обжалват пред прокурора, а постановленията на прокурора - пред по-горния прокурор.

(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г. отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Жалба срещу постановленията

Чл. 182. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Жалбата срещу постановленията на прокурора и следователя може да бъде устна или писмена. Писмената жалба трябва да бъде подписана от подателя, а за устната жалба се съставя протокол, който се подписва от подателя и от лицето, което я приема.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Жалбата се подава чрез органа, който е издал постановлението, или направо до прокурора, който е компетентен да я разгледа. В първия случай тя се изпраща незабавно на съответния прокурор с писмено становище.

Действие на жалбата и срок за произнасяне по нея.

Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Жалбата не спира изпълнението на обжалваното постановление освен ако съответният прокурор или следовател постанови друго.

(2) Прокурорът е длъжен да се произнесе по жалбата в тридневен срок от получаването й.

Сигнална функция на прокурора и следователя (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 184. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато установят причини и условия, които са способствували за извършване на престъплението, прокурорът и следователят предлагат на съответното учреждение или юридическо лице да вземат мерки за тяхното отстраняване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Учреждението или юридическото лице са длъжни да разгледат предложението и в месечен срок от получаването му да уведомят органа, който го е направил, за взетите мерки.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Задължения за вземане мерки за предотвратяване на престъпления

Чл. 185. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишен текст на ал. 1, изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

Условия за образуване на предварително производство

Чл. 186. (1) Предварително производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.

(2) Предварително производство може да се образува и когато се налага извършване на неотложни следствени действия.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) В предвидените в Особената част на Наказателния кодекс случаи, предварително производство се образува, ако пострадалият подаде до прокурора тъжба съгласно изискванията на чл. 188. Образуваното по този ред предварително производство не може да бъде прекратено на основание на чл. 21, ал. 1, т. 8.

Законни поводи

Чл. 187. Законни поводи за образуване на предварително производство са:

1. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) съобщения до прокурора или следователя за извършено престъпление;

2. статии, бележки и писма за извършено престъпление, публикувани в печата;

3. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) лично явяване на дееца пред прокурора или следователя с признание за извършено престъпление.

4. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) непосредствено разкриване от прокурора или следователя на признаци за извършено престъпление;

5. (нова - ДВ, бр. 38 от 2004 г.) решение на Сметната палата за търсене на отговорност, с приложени към него материали от одита или одитния доклад по чл. 52, ал. 1 от Закона за Сметната палата.

Съобщение за извършено престъпление

Чл. 188. (1) Съобщението за извършено престъпление трябва да съдържа данни за лицето, от което изхожда. Анонимните съобщения не са законен повод за образуване на предварително производство.

(2) Съобщенията могат да бъдат устни или писмени. Писмените съобщения могат да бъдат законен повод за образуване на предварително производство само ако са подписани. За устните съобщения се съставя протокол, който се подписва от заявителя и от органа, който ги приема.

Лично явяване на дееца

Чл. 189. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) При личното явяване на дееца прокурорът или следователят установява самоличността му и съставя протокол, в който се излага подробно направеното признание. Протоколът се подписва от явилия се и от органа, пред който е направено признанието.

Достатъчно данни за образуване на предварително производство

Чл. 190. (1) Достатъчно данни за образуване на предварително производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление.

(2) За образуване на предварително производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно приложимия наказателен закон.

Неотложни следствени действия без образувано предварително производство (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

Чл. 191. (Попр. - ДВ, бр. 35 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) (1) Разследващите органи, в случаите, предвидени в закона, могат да извършват оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване, разпознаване на лица и предмети и разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата. Органът, който е извършил действието, уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа.

(2) В случаите по ал. 1 предварителното производство се счита за образувано от съставянето на акта за съответното действие и не се прилагат правилата по чл. 192-193 и чл. 194.

Органи, компетентни да образуват предварително производство

Чл. 192. (1) Предварителното производство се образува от прокурора.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1993 г., отм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.)

(3) (Ал. 3 зал., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.)

Предварително производство срещу неизвестен извършител

Чл. 192а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 1993 г.) (1) Когато се образува предварително производство срещу неизвестен извършител, наред с действията по разследването, които трябва да се извършат, прокурорът или следователят възлагат на съответните органи на Министерството на вътрешните работи издирването на извършителя на престъплението.

(2) В случаите по предходната алинея, когато съответните органи на Министерството на вътрешните работи преценят, че са събрани достатъчно данни, уличаващи определено лице в извършване на престъпление, предават събраните материали на следователя.

Съдържание на постановлението за образуване на предварително производство

Чл. 193. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В постановлението за образуване на предварително производство се посочват: датата и мястото на съставянето му; органът, който го съставя, законният повод и данните, въз основа на които е образувано, и следователят, който трябва да извърши предварителното производство.

Разделяне на предварително производство

Чл. 193а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Прокурорът може да раздели предварителното производство при условията на чл. 31а.

Отказ да се образува предварително производство

Чл. 194. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.)

(2) (Предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Когато откаже да образува предварително производство, прокурорът незабавно уведомява пострадалия и лицето, направило съобщението.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) По жалба на заинтересуваното лице или по свой почин по-горният прокурор може да образува предварително производство.

Правомощията на директорите на окръжните следствени служби и на директора на Националната следствена служба (Загл. изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.)

Чл. 194а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Директорът на Националната следствена служба и директорите на окръжните следствени служби осигуряват провеждането на предварителното производство в съответствие с разпоредбите на този кодекс и указанията на прокурора, като осъществяват и административно ръководство върху дейността на следователите.

Чл. 195. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., нов, бр. 110 от 1993 г., отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 196. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 31 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 197. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.).

Чл. 198. (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 199. (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Задължение за незабавно започване на следствените действия

Чл. 200. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Следователят е длъжен да започне необходимите следствени действия веднага след като приеме образуваното от прокурора предварително производство.

Оперативна самостоятелност на следователя

Чл. 201. (1) (Предишен текст на ал. 1 - ДВ, бр. 70 от 1999 г., предишен текст на чл. 201 - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) В рамките на своите правомощия следователят самостоятелно решава какви следствени действия трябва да бъдат извършени и носи отговорност за тяхното своевременно, законосъобразно и успешно извършване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) При промяна на подследствеността, обединяване или разделяне на наказателни дела, както и в случаите по чл. 172а, ал. 3 и чл. 176, ал. 2, т. 6 извършените следствени и други процесуални действия, както и събраните и проверени доказателства запазват процесуалната си стойност.

Право на следователя да иска съдействие от други органи

Чл. 201а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) Когато е необходимо, следователят, който извършва предварителното производство, може да поиска от друг разследващ орган да извърши отделни следствени действия.

(2) Когато следователят поиска, органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да му окажат съдействие при извършване на отделни следствени действия.

Предварително задържане

Чл. 202. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Следователят може и без съгласието на прокурора да нареди предварително задържане за престъпление от общ характер, за което е задължително провеждането на предварително производство, когато:

1. лицето е заварено при извършване на престъплението или непосредствено след извършването му;

2. очевидец посочи лицето, извършило престъплението;

3. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) върху тялото или дрехите на лицето, или в жилището му са открити явни следи от престъплението;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 31 от 1990 г.) лицето се е опитало да избяга или след съответна проверка не може да се установи самоличността или местоживеенето му и има достатъчно данни, че е извършило престъпление.

(2) Когато в случаите по предходната алинея следователят нареди предварително задържане, в постановлението трябва да се изложи основанието за това.

Срок на предварителното задържане

Чл. 203. (1) Следователят е длъжен да уведоми прокурора за задържането, като му съобщи основанието за това не по-късно от двадесет и четири часа.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Прокурорът е длъжен веднага да потвърди или да отмени задържането. В случаите на чл. 202, ал. 1, точки 1 и 3, ако задържането е за тежко престъпление от общ характер, прокурорът може да продължи срока до три дни.

(3) (предишна ал. 4 - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп. - ДВ, брр. 64 от 1997 г.) Ако до изтичането на срока по ал. 1 и 2 не се предяви обвинение срещу заподозрения, следователят е длъжен да го освободи.

Задържане на заподозрения от граждани

Чл. 204. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.)

Прилагане на мерки за неотклонение спрямо заподозрян

Чл. 205. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.)

Права на заподозрения (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Лицето, задържано при условията и по реда на чл. 202, има следните права: да научи в какво е заподозряно; да дава обяснения; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва постановленията на прокурора и следователя, които накърняват неговите права и законни интереси.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) По отношение на обясненията на лицето по предходната алинея се прилагат съответно разпоредбите на чл. 73, 87, 88, ал. 1, 2, 4 и 5, 89-91.

Повдигане на обвинението

Чл. 207. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато на предварителното производство се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице, някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, следователят съставя постановление за привличане на лицето като обвиняем.

(2) В постановлението се посочват: датата и мястото на издаването му; органът, който го издава; трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем; престъплението, в което се обвинява; доказателствата, на които се основава обвинението, ако това няма да затрудни следствието, и наказателният закон, по който лицето се привлича като обвиняем.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Не се съставя постановление за привличане като заподозрян или обвиняем, а съставеното се отменя за лице, ползващо се с имунитет. Наказателното преследване срещу същото лице за същото престъпление се възбужда след отпадането на имунитета, ако не са налице други пречки за това.

Писмени възражения на следователя пред по-горния прокурор

Чл. 208. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.)

Предявяване на обвинението

Чл. 209. (1) Следователят трябва да предяви обвинението незабавно след повдигането му.

(2) Когато обвиняемият не се яви без уважителни причини, следователят насрочва ново предявяване на обвинението и взема мерки за принудително довеждане на обвиняемия.

(3) Когато обвиняемият се яви без защитник, следователят насрочва ново предявяване на обвинението, ако участието на защитник е задължително или обвиняемият не е могъл своевременно да упълномощи защитник.

(4) При предявяване на обвинението следователят разяснява на обвиняемия неговите права.

(5) Обвинението се предявява, като следователят предоставя възможност на обвиняемия и неговия защитник да се запознаят с пълния текст на постановлението за привличане като обвиняем и при нужда дава допълнителни разяснения.

Разпит на обвиняемия

Чл. 210. (1) След като предяви обвинението, следователят пристъпва незабавно към разпит на обвиняемия.

(2) Когато са привлечени няколко обвиняеми, следователят ги разпитва поотделно, като взема мерки разпитаните обвиняеми да не влизат във връзка с неразпитаните. Следователят разпитва обвиняемите в присъствие на други обвиняеми само ако намери, че това е необходимо за разкриването на обективната истина.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) По преценка на следователя или прокурора разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд или от най-близкия, еднакъв по степен съд с участието на защитник, ако има такъв. В този случай следственото дело не се предоставя на съдията.

(4) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) За разпита по ал. 3 съответният орган осигурява явяването на обвиняемия и на неговия защитник.

(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Доколкото няма особени правила, разпитът по ал. 3 се провежда по правилата на съдебното следствие.

Разпит на свидетеля пред съдия

Чл. 210а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато съществува опасност свидетелят да не може да се яви пред съда поради тежка болест, продължително отсъствие от страната или по други причини, които правят невъзможно явяването му в съдебно заседание, а също и когато е необходимо да се закрепят показания на свидетел, които са от изключително значение за разкриване на обективната истина, разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд или от най-близкия, еднакъв по степен съд. В този случай следственото дело не се предоставя на съдията.

(2) Следователят или прокурорът осигурява явяването на свидетеля и възможност на обвиняемия и на неговия защитник, ако има такъв, да участват при провеждането на разпита.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Доколкото няма особени правила, разпитът по ал. 1 се провежда по правилата на съдебното следствие;

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Обвиняемият или неговият защитник могат да поискат от прокурора или следователя разпит на свидетел по реда на ал. 1.

Допущане на участниците в наказателното производство да присъствуват при извършването на следствените действия

Чл. 211. Когато разпоредбите на този кодекс не предвиждат присъствието на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалия при извършването на съответните следствени действия, следователят може да им разреши да присъствуват, ако това няма да затрудни следствието.

Изменение на обвинението

Чл. 212. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато на предварителното производство се разкрият основания да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или да се включат в обвинението нови престъпления или нови лица, следователят е длъжен да предяви на обвиняемия ново обвинение.

Условия за предявяване на следствието и лицата, които се призовават за предявяването

Чл. 213. (1) Когато намери, че са извършени всички необходими следствени действия, следователят пристъпва към предявяване на следствието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) За предявяване на следствието се призовава обвиняемият.

(3) Когато не се яви защитник, следователят насрочва ново предявяване на следствието, ако участието на защитник е задължително или обвиняемият не е могъл своевременно да упълномощи защитник.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 31 от 1990 г., бр. 50 от 1995 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

(5) Преди да предяви следствието, следователят разяснява на явилите се лица техните права.

Предявяване на следствието

Чл. 214. Следствието се предявява, като следователят предоставя на явилите се лица всички материали по него за проучване.

Запознаване с материалите

Чл. 215. (1) Следователят определя срок за проучване на материалите в зависимост от характера на обвинението, от обема на делото и от други обстоятелства, които могат да имат значение за времетраенето на проучването.

(2) Когато някое от явилите се лица не е в състояние да проучи материалите, следователят е длъжен да му ги разясни, а при нужда да му ги прочете.

(3) Когато някой откаже да проучи материалите, отказът и причините за това се отбелязват в протокола за предявяване на следствието.

Искания, бележки и възражения

Чл. 216. (1) След като проучат материалите, съответните лица могат да правят искания, бележки и възражения.

(2) Писмените искания, бележки и възражения се прилагат към делото, а устните се вписват в протокола за предявяване на следствието.

Допълнителни следствени действия

Чл. 217. (1) При извършване на допълнителни следствени действия могат да присъствуват и лицата, по искане на които те са предприети.

(2) След извършване на допълнителните действия следователят повторно предявява следствието.

(3) При повторното предявяване на следствието се призовават обвиняемият и лицата, които са направили съответните искания, бележки и възражения.

Разследване в отсъствие на обвиняем

Чл. 217а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато няма да се попречи на разкриване на обективната истина, разследването може да се проведе в отсъствие на обвиняемия при условията на чл. 268, ал. 3.

Заключително постановление

Чл. 218. След окончателното приключване на следствието следователят съставя заключително постановление.

Обвинително постановление (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 219. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато намери, че обвинението е доказано и обвиняемият следва да бъде предаден на съд, следователят съставя обвинително постановление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В обстоятелствената част на обвинителното постановление се посочват накратко: извършеното престъпление от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; данни за личността на обвиняемия; доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства, правната квалификация на деянието; причините и условията, способствували за извършване на престъплението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 38 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В заключителната част на обвинителното постановление се посочват: прокуратурата, на която се изпраща делото, датата и мястото на съставянето на постановлението и името и длъжността на съставителя.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Към обвинителното постановление се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража; справка за документите и веществените доказателствени материали; справка за направените разноски и справка за взетите мерки за обезпечение; справка за мерките за отстраняване на причините и условията, спомогнали за извършване на престъплението, както и справка за настаняването на децата в случаите по чл. 152, ал. 7.

Постановление с мнение за прекратяване или спиране на наказателното производство (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 220. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато намери, че са налице основания за това, следователят съставя постановление с мнение за прекратяване или спиране на наказателното производство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В постановлението по ал. 1 се посочват: същността на обвинението; основанията, поради които предварителното следствие трябва да се прекрати или спре; датата и мястото на съставянето на заключителното постановление и името и длъжността на съставителя.

Действия по спряно наказателно производство (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 220а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 31 от 1990 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) При спряно наказателно производство следователят взема мерки за разкриване на извършителя на престъплението лично и чрез органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Спряното наказателно производство се възобновява с мотивирано постановление на прокурора, след като отпадне основанието за спиране или е възникнала необходимост от допълнителни следствени действия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Наказателното производство може да се възобнови и от следователя, когато е спряно поради неразкриване на извършителя. За възобновяването следователят уведомява незабавно прокурора.

Изпращане следственото дело на прокурора

Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) След като състави заключителното постановление, следователят незабавно изпраща следственото дело на прокурора.

Срок за завършване на предварителното производство (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 222. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Предварителното производство трябва да бъде завършено и следственото дело да бъде изпратено на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му.

(2) Прокурорът може да определи по-кратък срок. Ако този срок се окаже недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока по предходната алинея.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 38 от 1982 г., изм., бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) По искане на следователя окръжният прокурор може да продължи срока по ал. 1 до шест месеца. В изключителни случаи главният прокурор може да продължи срока до девет месеца.

(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Искането по ал. 3 се изготвя от следователя не по-късно от 15 дни преди изтичането на срока и се подава чрез прокурора, който упражнява ръководство и надзор върху предварителното производство. В искането се посочват извършените следствени действия и причините, поради които разследването не е приключило в срок.

(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) При продължаване на срока над два месеца прокурорът се произнася и по мярката за неотклонение.

Представяне и връчване на протоколи за следствени действия

Чл. 223. (1) Следователят представя протокола за следствените действия на лицата, които са взели участие в извършването им, за да се запознаят с него, или по тяхно искане го прочита.

(2) На всяко лице следователят разяснява правото му да иска поправки, изменения и допълнения на протокола. Направените искания се вписват в протокола.

(3) Когато някое от лицата, участвували в следствените действия, откаже или няма възможност да подпише протокола, следователят отбелязва това, като посочва и причините.

(4) Препис от протокола за обиск, претърсване, изземване и освидетелствуване се връчва на лицето, спрямо което са извършени тези следствени действия.

Протокол за разпит (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 224. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) В протокола за разпит се посочват следните данни за разпитания: трите имена, дата и място на раждане, гражданство, националност, образование, семейно положение, занятие, месторабота и длъжност, местоживеене, съдимост и други, които могат да имат значение за делото. В случаите на чл. 97а, ал. 2, т. 1 данните за самоличността не се вписват в протокола.

(2) Обясненията и показанията се записват в първо лице, по възможност дословно.

(3) Когато е необходимо, въпросите и отговорите се записват отделно.

(4) Разпитаният удостоверява с подписа си, че неговите обяснения или показания са записани правилно. Ако протоколът е написан на няколко страници, разпитаният се подписва на всяка страница.

(5) Разпитаният може, ако поиска, да изложи собственоръчно обясненията или показанията, които е дал устно. В този случай следователят може да задава допълнителни въпроси.

Звукозапис

Чл. 225. (1) По искане на разпитания или по инициатива на следователя може да се изготви звукозапис, за което се уведомява разпитаният до започване на разпита.

(2) Звукозаписът трябва да съдържа сведенията, посочени в чл. 101, ал. 1, и 224.

(3) Звукозапис на част от разпита или повтаряне специално за звукозаписа на част от разпита не се допуска.

(4) След завършване на разпита звукозаписът се възпроизвежда изцяло на разпитания. Допълнителните обяснения и показания също се отразяват в звукозаписа.

(5) Звукозаписът завършва със заявление на разпитания, че той правилно отразява дадените обяснения и показания.

Протокол за разпит при изготвяне на звукозапис

Чл. 226. (1) Следователят съставя протокол за разпит и когато има звукозапис.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Протоколът съдържа: основните обстоятелства на разпита, решението да се изготви звукозапис; уведомяването на разпитания за звукозаписа; бележките на разпитания във връзка със звукозаписа; възпроизвеждането на звукозаписа пред разпитания и заявлението на следователя и на разпитания за правилността на звукозаписа.

(3) Звукозаписът се прилага към протокола, след като се запечата, с бележка, в която се посочват: органът, извършил разпита, делото, името на разпитания и датата на разпита. Бележката се подписва от следователя и от разпитания.

(4) Разпечатването на звукозаписа за нуждите на следствието се допуска само с разрешение на прокурора и в присъствието на разпитания. При прослушването на звукозаписа присъствува и разпитаният.

(5) След прослушването звукозаписът отново се запечатва по реда на ал. 3.

Видеозапис

Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбите на чл. 224, 225 и 226 се прилагат съответно и при изготвянето на видеозапис.

Звукозапис и видеозапис и при други следствени действия

Чл. 227а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Звукозапис и видеозапис може да се изготвят и при други следствени действия, като се прилагат разпоредбите на чл. 224, 225 и 226.

Наказателни дела, по които се извършва дознание

Чл. 228. - 233. (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Въпроси, които прокурорът обсъжда, след приключване на предварителното производство (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 234. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) След като получи следственото дело прокурорът проверява:

1. съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията;

2. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство;

3. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) събрани ли са доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина;

4. подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото;

5. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) допуснато ли е на предварителното производство съществено нарушение на процесуални правила;

6. (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) налице ли са основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс;

7. (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) налице ли са условията за споразумение за прекратяване на наказателното производство;

8. (Предишна т. 6 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) взети ли са мерки за отстраняване на причините и условията, способствували за извършване на престъплението;

9. (нова - ДВ, бр. 31 от 1990 г., предишна т. 7 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) налага ли се изменяне на мярката за неотклонение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Прокурорът осъществява правомощията си по чл. 235 - 239 в срок до един месец от получаване на делото. Главният прокурор може да удължи еднократно този срок с още два месеца.

Обвинителен акт

Чл. 235. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Прокурорът съставя обвинителен акт, когато намери, че обвинението е доказано, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, събрани са доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; причините и условията, способствували за извършване на престъплението; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства.

(3) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; наказателният закон, който трябва да се приложи; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя.

(4) (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража; справка за документите и веществените материали; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; справка за мерките за отстраняване на причините и условията, спомогнали за извършване на престъплението, както и справка за настаняването на децата в случаите на чл. 152, ал. 7.

(5) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато прокурорът, който ще изготвя обвинителния акт, е довършил следствието, изготвянето на заключителното постановление не е задължително.

Връщане на делото за допълнително разследване

Чл. 236. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Прокурорът връща делото за допълнително разследване, когато:

1. следва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или да се включат в обвинението нови престъпления или нови лица;

2. не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина;

3. при разследването е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

(2) (Попр. - ДВ, бр. 99 от 1974 г.) В постановлението, с което делото се връща за допълнително разследване, прокурорът посочва допуснатите нарушения, обстоятелствата, които трябва да бъдат изяснени, и следствените действия, които трябва да бъдат извършени.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Допълнителното разследване се извършва в срок, определен от прокурора, но не по-дълъг от два месеца.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато раздели делото и намери, че следва да се извършат допълнителни следствени действия, прокурорът може да върне на следователя всички или само някои от новообразуваните дела.

(5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Прокурорът не може да върне делото за допълнително разследване повторно, освен ако основанията за това са възникнали при допълнителното разследване или не са изпълнени дадените указания.

(6) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Прокурорът може и сам да извърши необходимите допълнителни процесуални действия.

Прекратяване на наказателното производство

Чл. 237. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Прокурорът прекратява наказателното производство:

1. в случаите на чл. 21, ал. 1;

2. когато намери, че обвинението не е доказано.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) С постановлението прокурорът се произнася и по въпросите за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката по чл. 156, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Препис от постановлението за прекратяването на наказателното производство се изпраща на обвиняемия и на пострадалия, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа.

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от 7 дни от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство с определение. Определението на съда не подлежи на жалба и протест.

(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) С определението съдът може:

1. да потвърди постановлението;

2. да измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства;

3. да отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

(6) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство при изменение на обвинението срещу същото лице за същото деяние.

(7) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия, може служебно да бъде отменено от по-горестоящия прокурор.

Възобновяване на прекратено наказателно производство от прокурора

Чл. 238. (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Спиране на наказателното производство от прокурора

Чл. 239. (1) Прокурорът спира наказателното производство:

1. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 22 и 22а;

2. когато извършителят на престъплението не е разкрит;

3. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) при продължително отсъствие на единствен свидетел - очевидец извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриването на обективната истина.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Ако в случаите по т. 2 на предходната алинея е било повдигнато обвинение, наказателното производство спрямо обвиняемия се прекратява по реда на чл. 237.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) При спиране на наказателното производство прокурорът изпраща препис от постановлението на обвиняемия и на пострадалия.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя на престъплението, прокурорът изпраща делото на следователя за продължаване на издирването.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Следователят съобщава на прокурора за резултатите от издирването и му предоставя събраните материали.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При възобновяване на спряното производство разследването се извършва в сроковете по чл. 222.

(7) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Постановлението по ал. 1 може да се обжалва от обвиняемия и пострадалия пред съответния първоинстанционен съд след изтичане на три месеца от спирането на производството. Съдът се произнася с определение еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда.

(8) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Определението по предходната алинея може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник и от пострадалия в седемдневен срок от съобщаването му пред съответния въззивен съд.

(9) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.

(10) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Последваща жалба срещу спирането на наказателното производство може да се подава не по-рано от шест месеца от влизането в сила на определението по ал. 7.

(11) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) В случаите по ал. 1, т. 3 наказателното производство се спира за срок не повече от една година.

Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия

Чл. 239а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) (1) Ако в предварителното производство от повдигане на обвинението са изтекли повече от две години, когато обвинението е за тежко престъпление, и повече от една година в останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото му да бъде разгледано от съда.

(2) В случаите на ал. 1 обвиняемият може да подаде молба до съответния първоинстанционен съд, който незабавно изисква следственото дело.

(3) Съдът се произнася по молбата в 7-дневен срок еднолично в закрито заседание и когато установи основанията по ал. 1, връща делото на прокурора, като му дава възможност в двумесечен срок да внесе делото за разглеждане в съда, съобразно чл. 235, 414а или чл. 414з, ал. 1 или да прекрати наказателното производство.

(4) Ако до изтичане на двумесечния срок прокурорът не осъществи правомощията си по ал. 3, съдът изисква делото и прекратява наказателното производство еднолично в закрито заседание с определение. След влизане в сила на определението, наказателното производство продължава по отношение на съучастниците, както и по отношение на обвиненията за други престъпления, извършени от обвиняемия.

(5) Когато прокурорът осъществи правомощията си по ал. 3, но в досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът еднолично в закрито заседание прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора за отстраняване на нарушенията и внасяне на делото в съда в едномесечен срок.

(6) Ако в срока по ал. 5 прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени, или са допуснати нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство с определение.

(7) Правилата по предходните алинеи се прилагат и за уличения.

Неизменност на състава

Чл. 257. (1) Делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание.

(2) Когато някой член от състава на съда не може да продължи да участвува в разглеждането на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало.

Непрекъснатост на съдебното заседание

Чл. 258. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) След изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия членовете от състава на съда не могат преди постановяване на присъдата да разглеждат друго дело.

Запасни съдии и съдебни заседатели

Чл. 259. (1) Когато разглеждането на делото изисква продължително време, може да се привлече запасен съдия или съдебен заседател.

(2) Запасният съдия или съдебен заседател присъствува при разглеждането на делото от началото на съдебното заседание с права на член от състава, освен правото да взема участие в съвещанията и в решаването на въпросите по делото.

(3) Когато някой член от състава на съда не може да продължи участието си в разглеждането на делото, запасният го замества с всички права на член от състава и разглеждането на делото продължава.

Мерки за осигуряване възпитателно въздействие на съдебното заседание

Чл. 260. Съдът взема необходимите мерки, за да осигури възпитателно въздействие на съдебното заседание.

Насрочване на съдебно заседание извън помещението на съда (Загл. изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.)

Чл. 261. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Когато е необходимо, съдебното заседание или отделни съдебни действия се провеждат извън помещението на съда.

Разглеждане на делото при закрити врати

Чл. 262. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Разглеждането на делото или извършването на отделни съдопроизводствени действия става при закрити врати, когато това се налага за запазване на държавната тайна или на нравствеността, както и в случаите на чл. 97а, ал. 2, т. 1.

(2) Разпоредбата на предходната алинея може да се приложи и когато това е необходимо, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите.

(3) Във всички случаи присъдата се обявява публично.

Лица, които могат да присъствуват на съдебно заседание при закрити врати

Чл. 263. (1) На съдебно заседание, провеждано при закрити врати, могат да присъствуват лицата, на които председателят разреши това, и по едно лице, посочено от всеки подсъдим.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато има опасност да се разгласи държавна тайна, както и в случаите на чл. 97а, ал. 2, т. 1.

Лица, които не могат да присъствуват на съдебно заседание

Чл. 264. На съдебно заседание не могат да присъстват:

1. лица, които не са навършили осемнадесетгодишна възраст, ако не са страни по делото или свидетели;

2. въоръжени лица, освен охраната.

Функция на председателя на състава

Чл. 265. (1) Председателят на състава ръководи съдебното заседание така, че да се осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и точно спазване на закона.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Председателят на състава поддържа реда в съдебната зала, като за груби нарушения може да налага глоба до 500 лв. на всеки присъстващ.

(3) Разпорежданията на председателя са задължителни за всички, които се намират в съдебната зала.

(4) Разпорежданията на председателя могат да бъдат отменени от състава на съда.

Отстраняване от съдебната зала

Чл. 266. (1) Когато подсъдимият, частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският ответник не спазва реда на съдебното заседание, председателят го предупреждава, че при повторно нарушение ще бъде отстранен от съдебната зала. Ако той продължава да нарушава реда, съдът може да го отстрани от съдебната зала за определено време.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят му съобщава действията, които са били извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Когато прокурорът, защитникът или повереникът и след предупреждението на председателя продължава да нарушава реда в съдебната зала, съдът може да отложи разглеждането на делото, ако не е възможно да бъде заменен по съответния ред с друго лице без вреда за делото. За нарушението председателят съобщава на съответния орган.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато други лица нарушават реда, председателят може да ги отстрани от съдебната зала.

Задължително участие на прокурора

Чл. 267. Участието на прокурора в съдебното заседание по дела от общ характер е задължително.

Присъствие на подсъдимия в съдебно заседание

Чл. 268. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) По дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително.

(2) Съдът може да разпореди подсъдимият да се яви и по дела, по които присъствието му не е задължително, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 64 от 1997 г.) Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако:

1. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган;

2. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено;

3. (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) се намира извън пределите на Република България, когато местоживеенето му не е известно или не може да бъде призован по други причини, или е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 64 от 1997 г.)

Произнасяне по мярката за неотклонение в съдебното производство

Чл. 268а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) (1) Въпросът за изменяване на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство. Ново искане по мярката за неотклонение в съответната инстанция може да се прави при промяна на обстоятелствата.

(2) Съдът се произнася с определение в открито заседание, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.

Решаване на въпроса за даване ход на делото

Чл. 269. (1) След откриване на съдебното заседание по делото председателят проверява дали са се явили всички призовани лица и ако някои от тях не са се явили - по какви причини.

(2) Съдебното заседание се отлага, когато не се яви:

1. прокурорът;

2. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) подсъдимият, ако явяването му е задължително, освен в случаите по чл. 268, ал. 3;

3. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., обявена за противоконституционна с РКС № 9 - ДВ, бр. 45 от 1998 г. относно думите "когато тя е задължителна") защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на подсъдимия за защита, когато тя е задължителна.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато не се яви без уважителни причини частният тъжител, съдът прилага чл. 21, ал. 5, т. 5.

(4) (Ал. 4 зал., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато частният обвинител или неговият представител, гражданският ищец или неговият представител, гражданският ответник или неговият представител, както и техните повереници, не се яви без уважителни причини, съдът разглежда делото в негово отсъствие, а когато не се яви по уважителни причини, съдебното заседание се отлага.

(5) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Неявяването на свидетел или експерт не е основание за отлагане на съдебното заседание, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени.

(6) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Във всички случаи на неявяване на призовани лица съдът изслушва страните по въпроса следва ли да се даде ход на делото.

(7) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или експерт, съдът им налага глоба до 500 лв.

Проверка на самоличността на явилите се лица

Чл. 270. (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Председателят проверява самоличността на подсъдимия, като го запитва за трите имена, за датата и мястото на раждането, за неговата народност, гражданство, местожителство, образование, семейно положение и единния му граждански номер, както и дали е осъждан.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) След това председателят проверява самоличността и на другите явили се лица, като в случаите по чл. 97а, ал. 2, точка 1 това става по начин, недопускащ разкриване самоличността на свидетеля.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Председателят проверява и връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 253 и 254.

Отстраняване на свидетелите от съдебната зала

Чл. 271. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) (1) Свидетелите се отстраняват от съдебната зала до разпита им, с изключение на тези, които участвуват в производството като частни обвинители, граждански ищци и граждански ответници.

(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В случаите по чл. 97а, ал. 2, точка 1 свидетелите не присъстват в съдебната зала.

Отводи

Чл. 272. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Председателят разяснява на страните правото им на отводи срещу членовете на състава, прокурора, защитниците и секретаря, експертите, преводача и тълковника, както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели.

(2) След като съдът се произнесе по отводите и възраженията, председателят разяснява на страните правата им, предвидени в този кодекс.

Нови искания

Чл. 273. (1) Страните могат да правят нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.

(2) Съдът се произнася по направените искания, след като изслуша страните.

Ръководство на съдебното следствие (Загл. изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.)

Чл. 274. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г. и бр. 31 от 1990 г.) (1) Съдебното следствие се ръководи от председателя на състава и започва с прочитане на обвинителния акт от прокурора при дела от общ характер или с прочитане на тъжбата от частния тъжител при дела от частен характер.

(2) Когато е предявен граждански иск, той се прочита от граждански ищец.

(3) Председателят запитва подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява.

Разпит на подсъдимия

Чл. 275. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) (1) Председателят поканва подсъдимия да даде обяснения по обвинението.

(2) Подсъдимият може да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 50 от 1995 г.) На подсъдимия се поставят въпроси най-напред от прокурора или частния тъжител, частния обвинител и неговия повереник, гражданския ищец и неговия повереник, гражданския ответник и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия.

(4) (Нова - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Председателят и другите членове на съдебния състав могат да поставят въпроси на подсъдимия след изчерпване на въпросите на страните.

Разпит на подсъдимия в отсъствие на другите подсъдими

Чл. 276. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Разпит на подсъдим в отсъствие на други подсъдими се допуска, когато това се налага за разкриване на обективната истина.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) След завръщането в съдебната зала на подсъдимия, председателят го запознава с обясненията, дадени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.

Прочитане на обясненията на подсъдимия

Чл. 277. (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 57 от 2003 г.) Обясненията на подсъдимия, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда, се прочитат, когато:

1. подсъдимият е починал и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими;

2. делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия;

3. между обясненията, дадени в досъдебното производство и на съдебното следствие, има съществено противоречие;

4. подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо.

(2) Ползуване на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат обясненията на подсъдимия.

Разпит на свидетели

Чл. 278. (1) Най-напред се разпитват свидетелите, посочени от обвинението, а след това другите свидетели. Когато е необходимо, съдът може да измени този ред.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) На свидетелите се задават въпроси по реда, установен в чл. 275, ал. 3 и 4. Страната, която е посочила свидетеля, задава въпросите си преди другите страни.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Разпитаните свидетели не могат да напускат съдебната зала преди приключване на съдебното следствие освен с разрешение на съда, взето след изслушване на страните. В случаите по чл. 97а, ал. 2, точка 1 свидетелят остава на разположение на съда в подходящо помещение извън съдебната зала.

(4) След като дадат показанията си, непълнолетните свидетели се отстраняват от съдебната зала, ако съдът не постанови друго.

(5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) В случаите по чл. 97а, ал. 2, точка 1 разпитът на свидетелите се провежда по начин, недопускащ разкриване на самоличността им.

Прочитане показанията на свидетел

Чл. 279. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Показанията на свидетел, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда, се прочитат когато:

1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие;

2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо;

3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация;

4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал.

5. (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) свидетелят не се явява и страните са съгласни с това. Когато подсъдимият няма защитник, съдът му разяснява, че прочетените показания ще се ползват при постановяване на присъдата.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По реда на предходната алинея могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 93, ал. 1, точка 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) При условията на ал. 1, т. 1-5 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на страните. За това следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв, и му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) При условията на ал. 1, т. 1-5 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 210а, ал. 4.

(5) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 70 от 1999 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Използуването на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат показанията на свидетеля.

(6) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 70 от 1999 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато свидетелят е разпитан по делегация, прочита се протоколът за разпит.

Разпит на експерта и допълнителна експертиза

Чл. 280. (1) На експерта се поставят въпроси, след като се прочете заключението му.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Въпросите се задават по реда, установен в чл. 275, ал. 3 и 4.

(3) Когато въпросите се отнасят до положения, които не са били включени в задачата на експерта, съдът, след като изслуша страните, решава дали да се извърши допълнителна експертиза.

(4) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Разпит на експерта може да не се проведе, ако той не се яви и страните са съгласни с това.

Прочитане на протоколите и другите документи

Чл. 281. Съдът прочита протоколите за оглед и освидетелствуване, за претърсване и изземване, за следствен експеримент и за разпознаване на лица и предмети, както и другите документи, приложени към делото, ако те съдържат факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото.

Предявяване на веществените доказателства

Чл. 282. Веществените доказателства се предявяват на страните, а когато е необходимо - и на експерта или на свидетелите.

Оглед

Чл. 283. Огледът се извършва от целия състав на съда в присъствието на страните, а когато е необходимо - и в присъствие на експерта и свидетели.

Приключване на съдебното следствие

Чл. 284. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) (1) Когато са извършени всички следствени действия, председателят на съдебния състав запитва страните имат ли искания за извършване на нови следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

(2) Ако страните не направят искания или направените са неоснователни, председателят обявява съдебното следствие за приключено.

Изменение на обвинението

Чл. 285. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) Прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко престъпление.

(2) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато:

1. новото обвинение е за престъпление, за което е задължително провеждането на предварително производство, ако по делото не е било проведено предварително производство;

2. новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен или на военен съд.

(3) Извън случаите по ал. 2 съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение.

(4) Когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението, разпоредбите на чл. 277 не се прилагат за обяснения, дадени преди повдигането на новото обвинение.

(5) Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че се касае за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичането на срока по чл. 57, ал. 4, прокурорът на основание чл. 46 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия.

(6) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл. 57, ал. 4. В този случай съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят по новото обвинение.

(7) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява наказателното производство и изпраща делото на съответния прокурор.

Разкриване на обстоятелства и за друго престъпление или за престъпление, извършено от лице, което не е привлечено като подсъдим

Чл. 286. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Прекратяване на съдебното производство и изпращане делото на съответния прокурор

Чл. 287. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г. и бр. 31 от 1990 г.) (1) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор:

1. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 84 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник;

2. когато на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд или от военен съд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 31 от 1990 г., нова - бр. 64 от 1997 г.) Извън случаите по ал. 1 съдът разглежда и решава делото.

Прекратяване и спиране на наказателното производство в съдебно заседание

Чл. 288. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Съдът прекратява наказателното производство в случаите на чл. 21, ал. 1, т. 2 - 9 и ал. 4 и 5.

(2) Когато основанията по чл. 21, ал. 1, точки 2 и 3 се разкрият в съдебно заседание и подсъдимият направи искане производството да продължи, съдът се произнася с присъда.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по веществените доказателства, отменя наложените на подсъдимия мерки за неотклонение, а мярката по чл. 156 - ако основанието за нейното налагане е отпаднало.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Съдът спира наказателното производство в случаите на чл. 22, 22а и 37.

Ред на съдебните прения

Чл. 289. (1) След като приключи съдебното следствие, съдът пристъпва към изслушване на съдебните прения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Съдебните прения започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител. След това се дава последователно думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.)

Данни, на които може да става позоваване при съдебни прения

Чл. 290. Страните, които участвуват в съдебните прения, могат да се позовават само на данни, които са били събрани и проверени на съдебното следствие по реда, установен в този кодекс.

Заявление на прокурора, че не поддържа обвинението

Чл. 291. Заявлението на прокурора, че наказателното производство следва да се прекрати или да бъде постановена оправдателна присъда, не освобождава съда от задължението му да се произнесе по вътрешно убеждение.

Възобновяване на съдебното следствие

Чл. 292. (1) Страните могат да искат извършването на нови следствени действия.

(2) Когато намери, че искането е основателно, съдът прекратява съдебните прения, възобновява съдебното следствие и след извършване на новите следствени действия отново пристъпва към изслушване на съдебните прения.

Право на реплика

Чл. 293. (1) Всяка страна има право да направи реплика по повод на твърденията и доводите на другите страни.

(2) Защитникът и подсъдимият имат право на последна реплика.

Забрана за ограничаване на съдебните прения по време

Чл. 294. (1) Съдът не може да ограничи по време съдебните прения.

(2) Председателят на състава може да прекъсне страните само когато те явно се отклоняват по въпроси, които не се отнасят до делото.

Осигуряване на подсъдимия последна дума

Чл. 295. (1) След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума.

(2) Съдът е длъжен да осигури на подсъдимия пълна възможност да изрази в последната си дума своето окончателно отношение към обвинението.

(3) При последната дума подсъдимият не може да бъде подлаган на разпит.

Забрана за ограничаване на времето за последната дума

Чл. 296. (1) Съдът не може да ограничава времето за последна дума на подсъдимия.

(2) Председателят може да прекъсне подсъдимия само когато той явно се отклонява по въпроси, които не се отнасят до делото.

Възобновяване на съдебното следствие

Чл. 297. Ако при последната дума подсъдимият посочи нови данни, които имат значение за делото, съдът възобновява съдебното следствие и отново изслушва пренията на страните и последната дума на подсъдимия.

Оттегляне съда на съвещание

Чл. 298. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) След като изслуша последната дума на подсъдимия, съдът се оттегля на тайно съвещание, за да постанови присъдата.

Въпроси, които съдът решава при постановяване на присъдата

Чл. 299. (1) При постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава следните въпроси:

1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно;

2. съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон;

3. подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23-25 и 27 от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се наложи;

4. (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 61, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс;

5. (Предишна т. 4 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателният срок при условно осъждане, а в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс - каква възпитателна мярка да се наложи;

6. (Предишна т. 5 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи;

6а. (нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) какъв вид, размер и съдържание на пробационни мерки да се определят;

7. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., предишна т. 6 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) налице ли са условията по чл. 68 и 69 от Наказателния кодекс и какво наказание подсъдимият да изтърпи;

9. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) налице ли са условията на чл. 53 от Наказателния кодекс;

10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна т. 9 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер;

11. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) какво да стане с веществените доказателства;

12. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) на кого да се възложат разноските по делото.

(2) Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвували в извършването на едно или няколко престъпления, съдът обсъжда и решава въпросите по предходната алинея за всяко лице и за всяко престъпление поотделно.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалването.

Възобновяване на съдебното следствие

Чл. 300. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Когато при съвещанието съдът намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, той възобновява съдебното следствие.

Признаване на подсъдимия за виновен

Чл. 301. (1) Присъдата не може да почива на предположения.

(2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

Признаване на подсъдимия за невинен

Чл. 302. Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.

Съдържание на присъдата

Чл. 303. (1) Присъдата се издава в името на народа.

(2) В уводната част на присъдата се посочват: датата на издаването й; съдът, имената на членовете на състава, на секретаря и на прокурора; делото, по което се издава присъдата; името на подсъдимия и наказателния закон, по който е предаден на съд.

(3) В мотивите се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

(4) В диспозитива се дават данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите, посочени в чл. 299. В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В случаите на чл. 21, ал. 1, точки 2 и 3 във връзка с чл. 288, ал. 2, съдът признава подсъдимия за виновен и прилага закона за амнистията или давността; в случаите на чл. 61, ал. 2, предложение първо от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка, в случаите по чл. 78а от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административно наказание;

(6) Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания.

Въпроси по които съдът може да се произнесе и с определение

Чл. 304. (1) Съдът може да се произнесе и с определение по въпросите относно:

1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) определяне на общо наказание на основание чл. 25, 27 и приложението на чл. 53 от Наказателния кодекс;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да направи това с присъдата;

3. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) налице ли са условията по чл. 68, 69, 69а и 70, ал. 7 от Наказателния кодекс и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) веществените доказателства и разноските по делото;

5. (нова - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) жалбата против мярката за неотклонение "задържане под стража".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по т. 1-3 на предходната алинея съдът се произнася в съдебно заседание с призоваване на осъдения.

Произнасяне по граждански иск

Чл. 305. Съдът се произнася по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.

Срок за излагане мотивите на присъдата

Чл. 306. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от петнадесет дни.

Произнасяне по мярката за неотклонение и по мярката за обезпечаване

Чл. 307. (1) След като постанови присъдата, съдът се произнася и по мярката за неотклонение.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание по-леко от лишаване от свобода или е оправдан, мярката за неотклонение задържане под стража се заменя с по-лека и задържаният се освобождава още в съдебната зала. В този случай мярката за неотклонение задържане под стража не може да се замени с домашен арест или с гаранция.

(3) Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията.

Подписване и обявяване на присъдата

Чл. 308. (1) Присъдата се обявява от председателя, след като бъде подписана от всички членове на състава на съда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато изготвянето на мотивите е отложено, председателя обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда. Подписването на мотивите от съдебните заседатели е задължително, когато присъдата е подписана при особено мнение.

(3) Особеното мнение се отбелязва при подписване на присъдата, съответно на диспозитива, и се излага в писмена форма в срока по чл. 306.

(4) (Нова - ДВ, бр. 52 от 1980 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на друга държава, с която Република България има договор за трансфер на осъдени лица, съдът уведомява осъдения за възможността да поиска да изтърпи наложеното му наказание в държавата, чийто гражданин е.

Сигнално определение

Чл. 309. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., отм., бр. 64 от 1997 г.)

Съдържание на протокола

Чл. 310. (1) В протокола за съдебното заседание освен данните по чл. 101, ал. 1 се посочват:

1. неявилите се лица и причините за неявяването;

2. данни за личността на подсъдимия; датата, на която му са връчени преписите от обвинителния акт и от разпореждането или от определението за предаване на съд;

3. обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на експертите;

4. всички разпореждания на председателя и определения на съда;

5. прочетените документи и протоколи, както и използуваните кинозаписи, звукозаписи или видеозаписи;

6. кратко съдържание на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия;

7. обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.

(2) Протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от секретаря.

Поправки и допълнения в протокола

Чл. 311. (1) Страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения.

(2) Исканията се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи - от състава на съда в разпоредително заседание.

Предмет на въззивната проверка

Чл. 312. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Въззивната инстанция проверява правилността на невлязлата в сила присъда.

Предели на въззивната проверка

Чл. 313. (1) Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните.

(2) Въззивната инстанция отменява или изменява присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това.

Доказателства, които се допускат във въззивната инстанция

Чл. 314. Във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в този кодекс ред.

Установяване на нови фактически положения

Чл. 315. Въззивният съд може да установява нови фактически положения.

Прилагане правилата за първата инстанция

Чл. 316. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за производството пред първата инстанция.

Право на жалба или протест

Чл. 317. (1) Производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните.

(2) Прокурорът подава протест всякога, когато намери, че постановената присъда е неправилна.

(3) Подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките и части. Той може да я обжалва и само относно мотивите и основанията за оправдаването му.

(4) Частният тъжител и частният обвинител могат да обжалват присъдата, ако са накърнени техните права и законни интереси.

(5) Гражданският ищец и гражданският ответник могат да обжалват присъдата само относно гражданския иск, ако са накърнени техните права и законни интереси.

(6) Жалби могат да подават и защитниците и поверениците.

Срок и ред за подаване на жалбата и протеста

Чл. 318. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Жалбата и протестът се подават в петнадесетдневен срок от обявяването на присъдата.

(2) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил присъдата.

Форма и съдържание на жалбата и протеста

Чл. 319. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Жалбата и протестът са писмени. В тях се посочват: съдът, до който се подават; от кого се подават; какво искане се прави. В жалбата и протеста се посочват неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд.

(2) Жалбата и протестът се подписват от подателя.

(3) До даване ход на делото в съдебно заседание страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата и протеста.

(4) Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересуваните страни.

(5) Когато по делото са привлечени да отговарят няколко подсъдими като съучастници, всеки от тях може да се присъедини към вече подадената жалба, като направи устно или писмено искане за това до даване ход на делото.

Съобщение за постъпила жалба или протест

Чл. 320. Съдът, чрез който е подадена жалбата или протестът, незабавно съобщава за това на заинтересуваните страни, като им изпраща преписи от тях.

Писмени възражения на страните

Чл. 321. (Отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

Връщане на жалбата и протеста

Чл. 322. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Съдия от първоинстанционния съд връща жалбата и протеста, когато:

1. не отговарят на изискванията по чл. 319, ал. 1 и 2, ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено;

2. не са подадени в срока по чл. 318;

3. не са подадени от лице, което има право на жалба или протест.

(2) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на тази глава.

Оттегляне на жалбата и протеста

Чл. 323. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от жалбоподателя и от прокурора, който участва в заседанието на въззивната инстанция, до започване на съдебното следствие, а ако такова не се провежда - до започване на съдебните прения. Протестът може да бъде оттеглен и от прокурора, който го е подал, до образуване на производството пред въззивната инстанция.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

(4) Защитникът не може да оттегли жалбата си без съгласието на подсъдимия, а поверениците - без съгласието на техните доверители.

Изпращане делото на въззивната инстанция

Чл. 324. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Делото, заедно с постъпилите жалби, протести и възражения, се изпраща на въззивната инстанция, след като изтече срокът по чл. 318.

Внасяне на делото в разпоредително заседание

Чл. 325. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В случаите по чл. 323 съдията-докладчик внася делото в разпоредително заседание на въззивната инстанция.

Допускане на доказателства

Чл. 326. (1) Допускането на исканите доказателства се решава в разпоредително заседание.

(2) Съдът се произнася по необходимостта от разпит на подсъдимия.

(3) Свидетелите и експертите, разпитани в първоинстанционния съд, се допускат във въззивната инстанция, ако съдът приеме, че е необходим техният повторен разпит, или когато техните показания или заключения ще се отнасят до новооткрити обстоятелства.

(4) Нови свидетели и експерти се допускат, когато съдът счете, че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Страните могат да представят нови писмени и веществени доказателства до даване ход на делото.

Призоваване

Чл. 327. Страните и другите лица, които следва да вземат участие във въззивното производство, се призовават по реда на членове 158-162, освен ако датата за разглеждане на делото им е съобщена от първата инстанция.

Участие на страните в съдебно заседание

Чл. 328. (1) Участието на прокурора в съдебното заседание по делата от общ характер е задължително.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Действия по даване ход на делото

Чл. 329. След откриване на съдебното заседание съдът изслушва страните за даване ход на делото и се произнася по направените искания, бележки и възражения.

Доклад на съдията-докладчик

Чл. 330. (1) Жалбата и протестът се разглеждат в съдебно заседание.

(2) Разглеждането на делото започва с доклад на съдията-докладчик.

(3) В доклада се излага същността на присъдата и съдържанието на жалбите, протестите и възраженията, както и допуснатите доказателства.

Съдебно следствие (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

Чл. 331. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) При провеждане на съдебното следствие съдът може да използва всички способи за събиране и проверка на доказателствата.

Съдебни прения и последна дума на подсъдимия

Чл. 331а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) (1) В съдебните прения се излагат съображения по постановената присъда и по съществото на обвинението по реда на чл. 289, ал. 2.

(2) След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума.

Правомощия на въззивния съд

Чл. 332. Въззивният съд може:

1. да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд;

2. да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда;

3. да измени първоинстанционната присъда;

4. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 2 - 9 и алинеи 4 и 5;

5. да спре наказателното производство в случаите по чл. 22;

6. да потвърди първоинстанционната присъда.

Отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане

Чл. 333. (1) Въззивният съд отменява присъдата и връща делото за ново разглеждане на прокурора, когато:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) на предварителното производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник;

2. (отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

3. се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Въззивният съд в случаите по чл. 352, ал. 3 отменява присъдата и връща делото на първата инстанция, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал. 1, т. 3 или да отмени оправдателната присъда по ал. 1 и 2, ако няма съответен протест на прокурора, съответна жалба на частния тъжител или частния обвинител.

Отменяване на присъдата и постановяване на нова присъда

Чл. 334. (1) Въззивният съд отменява присъдата и постановява нова присъда, когато се налага:

1. да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;

2. да осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция;

3. да оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Правомощията по ал. 1, т. 1 и 2 се упражняват, ако има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител.

Изменяване на първоинстанционната присъда

Чл. 335. (1) Въззивният съд може:

1. да намали наказанието;

2. да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление;

3. да освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс;

4. да освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може:

1. да увеличи наказанието;

2. да отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс.

(3) Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск.

Потвърждаване на присъдата

Чл. 336. Въззивният съд потвърждава присъдата, когато намери, че не са налице основания за нейното отменяване или изменяване.

Съдържание на решението на въззивната инстанция

Чл. 337. (1) В решението си въззивната инстанция посочва: по чия жалба или протест се е произнесла, основното съдържание на присъдата, жалбата и протеста, кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание, и решението си по жалбата или протеста.

(2) Когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста.

(3) Когато въззивната инстанция постановява нова присъда, прилагат се изискванията на чл. 303 и 306.

Срок за изготвяне и обявяване на решението

Чл. 337а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) Решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване.

(2) Решението заедно с мотивите се обявява в съдебно заседание с призоваване на страните или им се съобщава писмено, че е изготвено.

Чл. 338 - 343 (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.)

Актове, които подлежат на проверка

Чл. 359. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) На проверка по реда на този раздел подлежат влезлите в сила присъди и решения, влезлите в сила определения по чл. 237, ал. 5, т. 1 и 2, чл. 344, ал. 1 и чл. 414з, ал. 10.

Срок за предложение

Чл. 360. (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Предложение за възобновяване на наказателно дело, завършило с оправдателна присъда или с определение за прекратяване, както и предложение, с което се иска да се увеличи наказанието или да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, може да се направи не по-късно от една година от влизането в сила на присъдата по чл. 362, ал. 1, т. 5 и ал. 2 или от разкриването на новите обстоятелства.

(2) Наказателното дело може да бъде възобновено и след смъртта на осъдения.

Орган, който може да направи предложение, и действие на предложението

Чл. 361. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Предложение за възобновяване на наказателното дело може да направи окръжният, съответно военният прокурор по чл. 362, ал. 1, т. 1-3, а по т. 4 и 5 - главният прокурор.

(2) Предложението за възобновяване не спира изпълнението на присъдата, освен ако прокурорът постанови друго.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Предложението за възобновяване на наказателното дело в случаите на чл. 362, ал. 1, т. 4 се прави служебно, като се спира изпълнението на присъдата.

Основание за възобновяване

Чл. 362. (1) Наказателното дело се възобновява, когато:

1. някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението или определението, се окажат неистински;

2. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател, дознател е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство;

3. чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението или определението, и имат съществено значение за делото;

4. (Нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ДВ, бр. 80 от 1992 г.), което има съществено значение за делото;

5. (Нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред са допуснати съществени нарушения по чл. 352, ал. 1, т. 1-3.

(2) Обстоятелствата по точки 1 и 2 на предходната алинея се установяват с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда - чрез разследване.

Възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъдения

Чл. 362а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., в сила от 04.07.2005 г.) В едногодишен срок от узнаване на влязлата в сила присъда задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело, ако не е знаел за наказателното преследване срещу него. Когато искането е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на Република България, при предоставени гаранции за възобновяване на делото, съдът го възобновява, без да преценява дали лицето е знаело или не за наказателното преследване срещу него.

(2) Искането не спира изпълнението на присъдата, освен ако съдът постанови друго.

(3) Производството за възобновяване на наказателното дело се прекратява, ако задочно осъденият не се яви в съдебно заседание без уважителни причини.

(4) Когато задочно осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда и съдът възобнови наказателното производство, с решението си той може да наложи мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, ако прокурорът е направил такова искане в съдебно заседание.

Съд, който разглежда предложението или искането (Загл. доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 363. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Предложението или искането за възобновяване се разглежда от Върховния касационен съд.

Правомощия на съда (Загл. изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.)

Чл. 364. (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато намери предложението или искането за възобновяване за основателно, съдът може:

1. (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) да отмени присъдата, решението или определението и да върне делото за ново разглеждане, като посочи стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;

2. да отмени присъдата, решението или определението и да прекрати или да спре наказателното производство.

Прилагане правилата за касационното производство

Чл. 365. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се правилата за касационното производство.

Чл. 366 - 370. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.)

Предварително производство (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 377. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) По делата за престъпления, извършени от непълнолетни, се провежда предварително производство от определени следователи със съответна подготовка.

Мерки за неотклонение

Чл. 378. (1) Спрямо непълнолетни могат да се вземат следните мерки за неотклонение:

1. надзор на родителите или на попечителя;

2. надзор на администрацията на възпитателното заведение, в което непълнолетният е настанен;

3. надзор на инспектора при детската педагогическа стая или на член на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;

4. задържане под стража.

(2) Мярката за неотклонение задържане под стража се взема в изключителни случаи.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Предаването на непълнолетни под надзор на лицата и на органите по ал. 1, точки 1-3 става срещу подписка, с която те се задължават да упражняват възпитателен надзор върху непълнолетния, да следят за поведението му и да осигурят явяването му пред следователя и съда. При виновно неизпълнение на поетите задължения на тези лица може да се налага глоба до 500 лева.

(4) В случаите на предварително задържане или задържане под стража непълнолетните се настаняват в подходящи помещения отделно от пълнолетните, като незабавно се съобщава на техните родители или попечители и на директора на учебното заведение, когато задържаният е ученик.

Събиране на данни за личността на непълнолетния

Чл. 379. При предварителното и съдебното следствие се събират данни за деня, месеца и годината на раждането на непълнолетния, за образованието, за средата и условията, при които е живял, и данни дали престъплението не се дължи на влиянието на пълнолетни лица.

Участие на педагог или психолог при разпита на непълнолетните

Чл. 380. Когато е необходимо, при разпита на непълнолетния обвиняем участвува педагог или психолог, който с разрешение на следователя може да му поставя въпроси. Педагогът или психологът има право да се запознае с протокола за разпит и да направи бележки по точността и пълнотата на записаното в него.

Предявяване на следствието

Чл. 381. При предявяване на следствието могат да присъствуват и родителите или попечителят на непълнолетния, ако те поискат това.

Състав на съда и препращане на делото на друг съд

Чл. 382. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Делата срещу непълнолетни се разглеждат в състав от един съдия и двама съдебни заседатели. Съдебните заседатели трябва да бъдат учители или възпитатели.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

(3) Когато непълнолетният е военнослужещ, делото се разглежда по реда на раздел II от тази глава.

Съдебно заседание

Чл. 383. (1) Съдебното заседание по дела срещу непълнолетни се води при закрити врати, освен ако съдът намери, че е в обществен интерес делото да се гледа в публично заседание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) По преценка на съда в съдебното заседание могат да бъдат поканени инспектор при детската педагогическа стая, представител на учебното заведение, в което се учи непълнолетният.

Лица, които участвуват при разглеждането на делата

Чл. 384. (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) При разглеждането на дела срещу непълнолетни задължително се призовават техните родители или попечители. Те имат право да участвуват в събирането и проверката на доказателствените материали и да правят искания, бележки и възражения.

(2) Неявяването на родителите или попечителя не е пречка за разглеждане на делото, освен ако съдът намери участието им за необходимо.

(3) По дела срещу непълнолетни участието на прокурора е задължително.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) По тези дела не участва частен обвинител.

Временно отстраняване на непълнолетния от съдебната зала

Чл. 385. Когато е необходимо да се изяснят факти, които могат да повлияят отрицателно върху непълнолетния подсъдим, съдът може да го отстрани временно от съдебната зала, след като изслуша защитата, родителите или попечителя и прокурора.

Разглеждане по общия ред на дела за престъпления, извършени от непълнолетни

Чл. 386. (1) Когато обвинението е повдигнато срещу пълнолетен за престъпление, извършено от него преди да навърши пълнолетие, делото се разглежда по общия ред.

(2) Когато престъплението е извършено от непълнолетен в съучастие с пълнолетен, обвиненията не се разделят и производството се разглежда по общия ред.

Привеждане на присъдата в изпълнение

Чл. 387. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието спрямо непълнолетния, съдът уведомява съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за организиране на необходимите възпитателни грижи.

(2) Когато съдът определи възпитателна мярка, изпраща препис от присъдата на съответната местна комисия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) Предложението на прокурора или на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните по чл. 64, ал. 2 от Наказателния кодекс за заменяване на настаняването във възпитателно училище-интернат с друга възпитателна мярка след постановяване на присъдата се разглежда в съдебно заседание с призоваване на непълнолетния и неговия защитник.

Дела, подсъдни на военните съдилища (Загл. изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 388. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 1977 г. и бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) На военните съдилища са подсъдни делата за престъпления, извършени от:

1. военнослужещи;

2. генерали, офицери, сержанти и войници от Министерството на вътрешните работи и от други министерства и ведомства;

3. лицата от резерва при учебен, проверочен или практически сбор;

4. сътрудниците на органите на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на възложени задачи;

5. гражданските лица на служба във Въоръжените сили в Министерството на отбраната и в Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или в района на местоработата им.

(2) Делата, решени от военните съдилища, се разглеждат като въззивна инстанция от Военно-апелативния съд, а като касационна инстанция - от Върховния касационен съд, който разглежда и предложенията за възобновяване на наказателните дела на военните съдилища.

Изпращане на дело по подсъдност от един военен съд на друг

Чл. 389. (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Мерки за неотклонение

Чл. 390. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) (1) Спрямо лице от сержантския или редовия състав на наборна военна служба или спрямо лице по чл. 388, ал. 1, т. 3 се взема една от следните мерки за неотклонение:

1. поставяне под най-близко наблюдение в частта;

2. задържане под стража във войсковия арест или в общите места за лишаване от свобода.

(2) Спрямо кадровите военнослужещи и гражданските лица в Министерството на отбраната и в Българската армия се взема една от мерките за неотклонение по чл. 146, ал. 1.

Ред за вземане мерки за процесуална принуда в досъдебното производство

Чл. 391. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) Мерките на процесуална принуда се вземат по реда на глава десета, освен временното отстраняване от длъжност на лицата по чл. 390.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Поставянето под най-близко наблюдение в частта, подписката и гаранцията се вземат от разследващия орган или от съответния военен прокурор.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) За задържане под стража на офицери и гражданските лица се съобщава незабавно на съответния министър.

Временно отстраняване от длъжност

Чл. 392. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато спрямо обвиняемия бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, той се отстранява временно от длъжност, докато тези мерки за неотклонение бъдат заменени с по-леки.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато взетата мярка за неотклонение е по-лека от посочените в ал. 1, обвиняемият може да бъде временно отстранен от длъжност с определение на военния съд по мотивирано искане на началника, на военния прокурор или на разследващия орган.

(3) Когато отстраненото от длъжност лице бъде осъдено на наказание, което влече уволнение от служба, то се уволнява от деня на отстраняването му от длъжност.

Престъпления, за които предварителното производство е задължително

Чл. 393. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Освен за престъпленията по чл. 171, ал. 1 предварителното производство е задължително и за престъпления, извършени от офицери, като във всички останали случаи се провежда военно полицейско производство. Военният прокурор може да нареди да се извърши предварително производство и когато провеждането му не е задължително.

(2) За образуваното предварително производство незабавно се съобщава на съответния началник.

Привличане като обвиняем от военния следовател

Чл. 394. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., ДВ, бр. 31 от 1990 г.)

Приемане на действия по разследване, извършени от невоенен орган

Чл. 395. Военният следовател може да приеме всички или част от действията по дознанието или следствието на невоенен орган като извършени от него, но е длъжен да повдигне обвинението и да го предяви незабавно, да разпита обвиняемия, да му предяви следствието и да състави заключително постановление.

Оглед и освидетелствуване

Чл. 396. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Оглед и освидетелствуване в района на частта се извършват в присъствието на най-близко намиращия се началник или упълномощено от него лице. В този случай за поемни лица се поканват военнослужещи.

Разделяне на дела

Чл. 397. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато са извършени няколко престъпления и за най-тежкото от тях е направено разследване, а за разследването на по-леките е необходимо продължително време, военният следовател приключва следствието за най-тежкото престъпление и изпраща делото на военния прокурор, като продължава разследването за по-леките престъпления в отделно следствено дело.

(2) Предходната алинея се прилага и когато престъплението е извършено от няколко лица. В този случай следствието се разделя по отделни обвиняеми или групи обвиняеми, ако това не затруднява разкриването на обективната истина.

Обжалване действията на военния следовател

Чл. 398. (1) Действията на военния следовател могат да се обжалват пред военния прокурор.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Жалбите се подават чрез следователя, който ги изпраща на прокурора в срок от три дни, когато се отнасят до бавност на производството или до обезпечаване на гражданския иск. Всички останали жалби се прилагат към следственото дело и след завършването му се разрешават от прокурора.

Започване на военно-полицейско производство за престъпления по чл. 406, ал. 3 от Наказателния кодекс

Чл. 399. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) (Обявена за противоконституционна с РКС № 14 от 1999 г. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) За престъпленията по чл. 406, ал. 3 от Наказателния кодекс военно-полицейското производство започва по нареждане на командира на полка, на по-горния началник и съответстващите на тях по длъжност, на командира на самостоятелен или временно отделно действащ батальон, както и на директора на регионалната дирекция на вътрешните работи, на началника на сектор в Министерството на вътрешните работи, по-горните и съответстващите на тях. За започналото производство незабавно се уведомява военният прокурор.

(2) Началникът е длъжен да нареди извършване на военно- полицейско производство, когато има писмено предложение на военния прокурор.

Разследващи органи във военно-полицейското производство

Чл. 400. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) Разследващи органи във военно-полицейското производство са дознателите, определени със заповед на министъра на отбраната или на съответния ръководител на министерство или друго ведомство, в което са изградени формирования на Въоръжените сили.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Органите на Военната полиция имат правомощията на съответните органи на Министерството на вътрешните работи по чл. 176, ал. 2, т. 7, чл. 191, чл. 192а и чл. 220а, ал. 1.

Привличане като обвиняем от органа на дознанието

Чл. 401. (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., обявен за противоконституционен с РКС № 14 от 1999 г. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.)

Изпращане дознанието на военния прокурор

Чл. 402. (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Изпращане на военно-полицейското производство на съответния началник

Чл. 403. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., обявен за противоконституционен с РКС № 14 от 1999 г. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) След приключване на разследването за престъпление по чл. 406, ал. 3 от Наказателния кодекс военният дознател изпраща делото на органа по чл. 399, ал. 1, който може да упражни правомощията си по чл. 406, ал. 3 от Наказателния кодекс или да изпрати делото на военния прокурор.

Вземане на мерки за процесуална принуда

Чл. 404. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., ал. 1 обявена за противоконституционна с РКС № 14 от 1999 г. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.)

Прилагане на правилата за предварителното производство и полицейското производство

Чл. 404а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Доколкото в този раздел няма особени правила, за военното следствие се прилагат правилата за предварителното производство, а за военно-полицейското производство-правилата за полицейското производство.

Състав на военния съд в разпоредително заседание, права на председателя на съда и протокол на съдебното заседание

Чл. 405. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.)

Ограничаване на публичността на съдебното заседание

Чл. 406. (1) Съдът може да поиска от защитниците и поверениците, от свидетелите и от другите присъствуващи в съдебната зала да дадат обещание, че няма да разгласяват обстоятелствата, които ще бъдат изнесени в съдебното заседание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) При разглеждане на дела срещу офицери в съдебната зала не се допускат като слушатели сержанти и войници.

Срок за подаване на жалби и протести

Чл. 407. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.)

Осигуряване изпълнението на присъдите

Чл. 408. Изпълнението на присъдите срещу лица от офицерския, сержантския и редовия състав, които не са уволнени, се осигурява от съответния началник.

Органи на полицейското производство

Чл. 408а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Органи на полицейското производство са дознателите.

Дела, по които се провежда полицейско производство

Чл. 408б. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) Полицейско производство се провежда по дела, по които предварителното производство не е задължително.

(2) Бързо полицейско производство се провежда, когато:

1. лицето е заварено при извършване на престъплението или е заловено непосредствено след извършването му;

2. върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението;

3. лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните работи, следователя или прокурора с признание за извършеното престъпление;

4. (нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) очевидец посочи лицето, извършило престъплението.

(3) Извън случаите по ал. 2 се провежда дознание.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) В случаите по ал. 2 дознателят може да нареди предварително задържане за срок до 24 часа, за което уведомява незабавно прокурора и излага съображения за това.

(5) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Прокурорът незабавно потвърждава или отменя задържането, а ако задържането е за тежко престъпление, той може да продължи срока до 72 часа, ако са налице условията на чл. 203.

(6) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) След изтичане на сроковете по ал. 4 и 5 задържаният се освобождава.

(7) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) В срока на задържането дознателят извършва всички неотложни следствени действия за събиране и проверка на доказателствата.

Правомощия на дознателя (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

Чл. 409. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) При полицейското производство не се извършва предварителна проверка, не се съставя постановление за образуване на производството и не се повдига обвинение по реда на чл. 207. Производството се счита за започнало от съставянето на акта за първото действие по разследването.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) За започване на полицейското производство незабавно се уведомява прокурорът, освен ако производството е започнало по негово разпореждане. Когато това се налага за разкриване на обективната истина, прокурорът може да преобразува бързото полицейско производство в дознание, като извършените следствени и други процесуални действия, както и събраните и проверени доказателства запазват процесуалната си стойност.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Дознателят е длъжен да разясни на уличения в какво е уличен, предвидената наказателна отговорност, както и правото му да откаже да даде обяснения. Той е длъжен да му осигури възможност да се свърже със защитник или да му назначи такъв при условията на чл. 70, като не може да извърши никакви действия по разследването, докато не изпълни тези свои задължения.

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) При бързото полицейско производство дознателят със съгласието на прокурора може и да не проведе разпит на свидетелите.

(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) В случаите по чл. 408б, ал. 2, дознателят може незабавно да представи събраните материали на прокурора, когато те са достатъчни за съставяне на обвинителен акт.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) По отношение на уличения вземането на мярка за неотклонение не е задължително, освен в случаите по чл. 153, ал. 1.

(7) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) При разследването дознателят използва всички способи за събиране и проверка на доказателствата по чл. 116.

(8) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Постановленията и писмените указания на прокурора са задължителни за дознателя и не подлежат на възражение.

Права на уличения

Чл. 410. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) Наказателното преследване срещу уличения се счита за започнало, след като лицето е разпитано в това му качество или по отношение на него са предприети мерки на процесуална принуда, освидетелстване, претърсване или изземване.

(2) Уличеният има право на защита съобразно нормите на този кодекс.

Срок за извършване на полицейското производство

Чл. 410а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Когато не е упражнил правомощията си по чл. 409, ал. 5, дознателят приключва бързото производство в 14-дневен срок и изпраща делото на прокурора.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Дознателят приключва дознанието в двумесечен срок и изпраща с мнение делото на прокурора.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) При условията на ал. 2 наблюдаващият прокурор може да определи по-кратък срок.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Ако сроковете по ал. 2 и 3 се окажат недостатъчни, наблюдаващият прокурор може да продължи срока на дознанието до три месеца, а с разрешение на главния прокурор - до 6 месеца.

Действия на прокурора след приключване на полицейското производство

Чл. 411. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) Прокурорът се запознава с материалите на полицейското производство, с възраженията и с исканията на уличения и на неговия защитник. Той се произнася, като:

1. (нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) прокуратурата упражнява постоянен надзор върху делата в полицейското производство чрез наблюдаващ прокурор;

2. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото в съда;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) внася делото в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при условията на чл. 414а или със споразумение при условията на чл. 414ж;

4. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) връща делото на дознателя за събиране на нови доказателства или за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила. В тези случаи прокурорът определя срок за извършване на действията, който за дознанието не може да бъде по-дълъг от един месец, а за бързото полицейско производство - от четиринадесет дни;

5. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., предишна т. 4 - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) прекратява наказателното производство;

6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) спира наказателното производство в случаите по чл. 239, ал. 1;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) разпорежда извършването на дознание, когато не са налице основанията на чл. 408б, ал. 2 или когато това се налага за разкриване на обективната истина;

8. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., предишна т. 7, изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) преобразува полицейското производство в предварително производство в случаите по чл. 171, ал. 1, като извършените следствени и други процесуални действия, както и събраните и проверени доказателства запазват процесуалната си стойност.

(2) По бързото полицейско производство прокурорът се произнася незабавно след получаване на делото. При внасяне на обвинителен акт прокурорът може да задържи уличения за срок до седемдесет и два часа, за да осигури явяването му пред съда.

(3) По дознанието прокурорът се произнася в срок до един месец от получаване на делото.

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) При прекратяване на наказателното производство се прилагат правилата на чл. 237.

Правомощия на съдията-докладчик

Чл. 412. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) В случаите по чл. 411, ал. 1, т. 2 съдията-докладчик:

1. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора, когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на уличения, или когато предварителното производство е било задължително при условията на чл. 171, ал. 1;

2. прекратява наказателното производство в случаите и по реда на чл. 247;

3. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) спира наказателното производство в случаите и по реда на чл. 247а;

4. насрочва делото за разглеждане.

(2) Когато разследването е извършено по реда на чл. 408б, ал. 2, съдът разглежда делото в деня на постъпването му, а ако подсъдимият направи искане да организира защитата си - в тридневен срок. В тези случаи съдията-докладчик разпорежда на дознателя да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия и да осигури явяването му, както и явяването на свидетелите и експертите в съдебно заседание.

(3) Когато по делото е проведено дознание, съдът разглежда делото в едномесечен срок от постъпването му.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) В случаите по чл. 411, ал. 1, т. 3 съдията-докладчик насрочва делото по реда на чл. 414б или чл. 414з, ал. 2.

Разглеждане на делото в първата инстанция

Чл. 413. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) Съдията-докладчик или съдът в съдебно заседание може да потвърди, измени или отмени мярката за неотклонение, взета на полицейското производство, или да вземе мярка за неотклонение, ако такава не е била взета.

(2) В случаите по чл. 408б, ал. 2 съдът постановява присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява фактическа и правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни.

Срок за подаване на жалбата и протеста

Чл. 413а. (Нов - ДВ, бр 70 от 1999 г.) В случаите по чл. 413, ал. 2 жалбата или протестът се подават в седемдневен срок от обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е отложено - в петнадесетдневен срок.

Прилагане на общите правила

Чл. 414. (Нов - ДВ, бр. 39 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Доколкото за производството по този раздел няма особени правила, прилагат се общите правила и правилата за предварителното производство. Разпоредбите, които се отнасят до обвиняемия, се прилагат и за уличения.

Предложение на прокурора за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание

Чл. 414а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Насрочване на делото за разглеждане

Чл. 414б. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) Когато намери, че са налице условията за разглеждане на делото, съдът го насрочва в едномесечен срок.

(2) Препис от постановлението се изпраща на обвиняемия, който може в седемдневен срок от връчването му да даде отговор, като изложи възраженията си и направи нови искания.

(3) В това производство не се допуска граждански иск.

Прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора

Чл. 414в. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато не са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.

Разглеждане на делото от първоинстанционния съд

Чл. 414г. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото.

(2) При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства.

(3) Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.

(4) Съдът постановява решение, с което:

1. освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание;

2. оправдава обвиняемия;

3. прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи.

(5) Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава петнадесета.

Прилагане разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания

Чл. 414д. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) При решаване на делото се прилагат и разпоредбите на чл. 17-21 от Закона за административните нарушения и наказания.

Възобновяване на делото

Чл. 414е. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Предложението за възобновяване на делото по този раздел се разглежда по реда и в сроковете, определени в Закона за административните нарушения и наказания.

Споразумение за прекратяване на наказателното производство

Чл. 414ж. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за прекратяване на наказателното производство. Когато обвиняемият или уличеният не е упълномощил защитник, по искане на прокурора-съдия от съответния първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурорът обсъжда споразумението.

(2) Споразумение не се допуска за тежки умишлени престъпления по глави първа, втора, осма, единадесета, дванадесета, тринадесета и четиринадесета от Особената част на Наказателния кодекс, както и за престъпления по чл. 199, 213а, 214 и чл. 242, ал. 2 и 3 от Наказателния кодекс.

(3) Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

(5) Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие по следните въпроси:

1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон;

2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието;

3. какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 от Наказателния кодекс;

3а. (нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) какъв вид, размер и съдържание на пробационни мерки да се определят;

4. на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане;

5. каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс;

6. какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателно производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Споразумението се подписва от прокурора и от защитника. Обвиняемият или уличеният подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред.

(7) Когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията.

(8) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Ако с едно деяние обвиняемият е извършил няколко престъпления или ако един обвиняем е извършил няколко отделни престъпления, със споразумението се прилага чл. 23 от Наказателния кодекс.

Произнасяне по споразумението от съда

Чл. 414з. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) Споразумението се внася от прокурора в съответния първоинстанционен съд незабавно след изготвянето му заедно с делото.

(2) Съдът насрочва делото в седемдневен срок от постъпването му и го разглежда еднолично.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В съдебното заседание участват прокурорът, защитникът, обвиняемият или уличеният. По свой почин съдът може да изслуша и пострадалия и председателя на съответния пробационен съвет.

(4) Съдът запитва обвиняемия или уличения разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Съдът може да предлага промени в споразумението, които се обсъждат с прокурора и защитника. Последен се изслушва обвиняемият или уличеният.

(6) В съдебния протокол се вписва съдържанието на окончателното споразумение, което се подписва от прокурора, защитника и обвиняемия или уличения.

(7) Съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона или морала, и прекратява наказателното производство.

(8) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Когато съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора. В този случай самопризнанието на обвиняемия или уличения, направено пред съда по реда на ал. 4, няма доказателствена стойност.

(10) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Определението на съда е окончателно.

Последици от прекратяване на наказателното производство със споразумение

Чл. 414и. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) Одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство има последиците на влязла в сила присъда.

(2) Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 1 от Наказателния кодекс, съдът се произнася и относно изтърпяването на отложеното наказание по реда на чл. 304, ал. 1, т. 3.

(3) Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 2 от Наказателния кодекс, отложеното наказание не се изтърпява.

Споразумение за прекратяване на наказателното производство при разглеждане на делото в първата инстанция

Чл. 414к. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) При условията и по реда на предходните разпоредби от този раздел първоинстанционният съд може да одобри споразумение за прекратяване на наказателното производство, постигнато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие.

(2) Съдът назначава защитник на подсъдимия, когато той сам не е упълномощил.

(3) В този случай споразумението се одобрява само след съгласието на всички страни.

Предложение за предсрочно освобождаване

Чл. 415. (1) Предложения за предсрочно освобождаване по чл. 70 и 71 от Наказателния кодекс могат да правят:

1. окръжният прокурор, съответно военният прокурор, по местоизпълнение на наказанието;

2. комисията по чл. 17 от Закона за изпълнение на наказанията.

(2) Предложения за предсрочно освобождаване по чл. 72 от Наказателния кодекс могат да правят:

1. районният прокурор по местоизпълнение на наказанието;

2. началникът на районното поделение на Министерството на вътрешните работи по местоизпълнение на наказанието.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Предложение за предсрочно освобождаване по чл. 43а от Наказателния кодекс могат да правят:

1. окръжният прокурор по местоизпълнение на наказанието;

2. председателят на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Към предложението се прилагат личното досие на лицето, което се предлага за предсрочно освобождаване, другите писмени материали от значение за правилното решаване на делото и списъкът на лицата, които трябва да бъдат призовани.

Съд, който разглежда предложението

Чл. 416. Предложението се разглежда:

1. (доп. - ДВ, бр. 89 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) от окръжния, съответно военния съд по местоизпълнение на наказанието в случаите на чл. 415, ал. 1 и 3;

2. от районния съд по местоизпълнение на наказанието в случаите на чл. 415, ал. 2.

Ред за разглеждане на предложението

Чл. 417. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът разглежда предложението еднолично в съдебно заседание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Участието на прокурора, на председателя на комисията по чл. 17 от Закона за изпълнение на наказанията или на председателя на съответния пробационен съвет е задължително.

(3) Присъствието на осъдения е задължително.

(4) След като завърши събирането и проверката на доказателствата, съдът дава думата на органа, който е направил предложението.

(5) Прокурорът дава заключение, ако предложението не изхожда от него.

(6) Осъденият се изказва последен.

Определение на съда

Чл. 418. (1) Съдът се произнася с мотивирано определение.

(2) Срещу определението на съда, с което се постановява предсрочно освобождаване, прокурорът може да подава протест, който се разглежда по реда на глава шестнадесета.

(3) Определението, с което се отказва предсрочно освобождаване, не подлежи на обжалване.

Ново предложение

Чл. 419. Ако предложението по чл. 415 не бъде уважено от съда, ново предложение може да се направи не по-рано от три месеца от деня на произнасяне на определението.

Съд, който се произнася по изтърпяване на остатъка от наказанието

Чл. 420. Когато условно предсрочно освободеният извърши ново престъпление в изпитателния срок, въпросите по чл. 70, ал. 7 и 8 от Наказателния кодекс се решават от съда, на който е подсъдно делото за новото престъпление.

Предложение за отменяване

Чл. 421. Предложение за отменяване зачитането на работни дни при лишаване от свобода по чл. 41, ал. 4 и 5 от Наказателния кодекс могат да правят:

1. окръжният прокурор по местоизпълнението на наказанието;

2. началникът на затвора.

Разглеждане на предложението

Чл. 422. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнение на наказанието лишаване от свобода в състав от съдия и двама съдебни заседатели.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Определението на съда подлежи на обжалване в седемдневен срок от постановяването му. Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото.

(3) Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се правилата на раздел I от тази глава.

Предложение за заменяване

Чл. 423. Предложения за заменяване на режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с по-тежък от определения от съда могат да правят:

1. окръжният прокурор по местоизпълнение на наказанието;

2. началникът на затвора или на поправителния дом;

3. наблюдателната комисия по местоизпълнение на наказанието.

Ред за разглеждане на предложението

Чл. 424. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнение на наказанието в състав от съдия и двама съдебни заседатели.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Определението на съда подлежи на обжалване в седемдневен срок от постановяването му. Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото.

(3) Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се правилата на раздел I от тази глава.

Основания за прекъсване на изпълнението

Чл. 425. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода може да бъде прекъснато:

1. когато осъдената роди в затвора или поправителния дом - докато детето навърши една година;

2. при изключителни причини от семеен или обществен характер - за не повече от три месеца;

3. при тежко заболяване на осъдения - до оздравяването му;

4. за явяване на изпит в учебно заведение - до десет дни.

Орган, който прекъсва изпълнението (Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 426. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Изпълнението на наказанието се прекъсва от окръжния прокурор по местоизтърпяването му.

(2) Предложения за прекъсване може да прави и началникът на затвора и на поправителния дом.

Чл. 427. (Заличен - ДВ, бр. 28 от 1982 г., нов, бр. 50 от 1995 г.) (1) Предложението за замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода може да прави окръжният прокурор по местоизпълнението на наказанието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнението на наказанието в състав от двама съдии и трима съдебни заседатели.

(3) Участието на прокурора, на началника на затвора и на осъдения е задължително.

Чл. 428. (Заличен - ДВ, бр. 28 от 1982 г., нов, бр. 50 от 1995 г.) (1) Съдът се произнася с мотивирано определение. Определението, с което се отказва замяна на наказанието, подлежи на обжалване.

(2) Ако предложението по чл. 427 не бъде уважено, ново предложение може да се направи не по-рано от две години от произнасянето на определението.

Предложение за замяна

Чл. 428а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Предложение за замяна на пробацията с лишаване от свобода до съда може да прави:

1. окръжният прокурор по местоизпълнение на наказанието;

2. председателят на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието.

Ред за разглеждане на предложението

Чл. 428б. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнение на пробацията в състав от съдия и двама съдебни заседатели.

(2) Участието на прокурора, на председателя на пробационния съвет и на осъдения е задължително.

(3) Съдът се произнася с мотивирано определение, което подлежи на жалба или протест в седемдневен срок от постановяването му. Въззивната инстанция решава делото по същество с определение, което не подлежи на обжалване.

(4) Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се разпоредбите на раздел I от тази глава.

Предложение за прилагане на принудителни медицински мерки

Чл. 429. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Предложение за прилагане на принудителни медицински мерки по чл. 89 и следващите от Наказателния кодекс прави районният прокурор, а в случаите по чл. 426 - окръжният прокурор.

(2) Преди да направи предложението, прокурорът назначава експертиза и възлага на следовател да изясни поведението на лицето преди и след извършване на деянието и представлява ли това лице опасност за обществото.

(3) Следователят изпраща събраните материали със заключение на прокурора, който изготвя предложение до съда.

Съд, който разглежда предложението

Чл. 430. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Предложението за прилагане на принудителни медицински мерки се разглежда от районния съд по местоживеенето на лицето, а в случаите по чл. 429, ал. 1 във връзка с чл. 426 - от окръжния съд по местоизтърпяване на наказанието.

Разпоредително заседание

Чл. 431. (1) Когато намери, че са налице всички условия за разглеждане на делото в съдебно заседание районният съдия насрочва заседание. В останалите случаи той внася делото в разпоредително заседание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В разпоредителното заседание, след като изслуша заключението на прокурора, съдът прекратява делото или го насрочва за разглеждане в съдебно заседание.

Съдебно заседание

Чл. 432. (1) За съдебното заседание се призовават лицето, спрямо което се иска прилагането на принудителни медицински мерки, неговите родители, настойникът или попечителят му и пострадалият.

(2) Участието на прокурор, както и на защитник е задължително.

(3) Присъствието на лицето, спрямо което се иска прилагане на принудителни медицински мерки, не е задължително, когато неговото здравословно състояние е пречка за това.

(4) Във всички случаи съдът изслушва заключението на експерт-психиатър.

Определение на съда

Чл. 433. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът се произнася еднолично с определение.

(2) Срещу определението на съда лицата по чл. 432, ал. 1 и 2 могат да подават жалби или протест в седемдневен срок от постановяването му.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото.

Продължаване, заменяване или прекратяване на принудителните медицински мерки

Чл. 434. (1) След изтичане на шест месеца от настаняването на принудително лечение съдът служебно се произнася за продължаване, заменяване или прекратяване на принудителното лечение.

(2) Преди изтичане на шестмесечния срок от настаняването на принудително лечение, както и в случаите по чл. 89, буква "а" от Наказателния кодекс съдът може да замени или да прекрати принудителното лечение по предложение на прокурора.

(3) Съдът се произнася по продължаването, заменяването или прекратяването на принудителните медицински мерки в съдебно заседание, след като вземе мнението на съответното лечебно заведение и заключението на експерт-психиатър.

Наказателни дела, по които може да се направи искане за предаване

Чл. 435. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., в сила от 04.07.2005 г.)

Органи, които могат да правят искане за предаване

Чл. 436. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., в сила от 04.07.2005 г.)

Приложения към искането

Чл. 437. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., в сила от 04.07.2005 г.)

Искане за задържане пред чуждестранни органи

Чл. 438. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., в сила от 04.07.2005 г.)

Съдене на лице, предадено от друга държава

Чл. 439. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., в сила от 04.07.2005 г.)

Условия за предаване

Чл. 439а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., в сила от 04.07.2005 г.)

Условия за отказ за предаване

Чл. 439б. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., в сила от 04.07.2005 г.)

Искане за предаване (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

Чл. 440. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., в сила от 04.07.2005 г.)

Разглеждане на искането за предаване

Чл. 440а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., в сила от 04.07.2005 г.)

Бърза процедура за предаване

Чл. 440б. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., в сила от 04.07.2005 г.)

Производство за проверка на решението за предаване

Чл. 440в. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1997 г., предишен чл. 440б, доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., в сила от 04.07.2005 г.)

Изпълнение на решението за предаване

Чл. 440г. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1997 г., предишен чл. 440в, изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., в сила от 04.07.2005 г.)

Условие за прилагане разпоредбите на този раздел

Чл. 441. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., в сила от 04.07.2005 г.)

Компетентен орган

Чл. 442. (Нов - ДВ, бр. 52 от 1980 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Трансферът на лица, осъдени от съд на Република България, за изтърпяване на наказанието в държавата, чиито граждани са, и трансферът на български граждани, осъдени от чуждестранен съд за изтърпяване на наказанието в Република България, се решава от главния прокурор по споразумение с компетентния орган на другата държава, при наличие на писмено съгласие на осъденото лице.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Решението за трансфера на осъдения може да се вземе и след като изпълнението на наказанието е започнало.

Трансфер без съгласие на лицето

Чл. 442а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) (1) За трансфер не се изисква съгласието на осъден от чуждестранен съд български гражданин или на осъден от български съд чужд гражданин, когато:

1. присъдата или последващото административно решение на осъдилата държава включва заповед за експулсиране (депортиране) или друг акт, по силата на който лицето след освобождаването му от мястото за лишаване от свобода не може да остане на територията на осъдилата го държава;

2. преди да изтърпи присъдата, осъденото лице е избягало от осъдилата го държава на територията на държавата, чийто гражданин е.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, преди постановяване на решението за трансфер, се взема предвид мнението на осъденото лице.

Определяне на мястото, времето и реда за предаване и приемане на осъдения

Чл. 443. (Нов - ДВ, бр. 52 от 1980 г.) Мястото, времето и редът за предаването и приемането на осъдения се определят по споразумение между главния прокурор и компетентния орган на другата държава.

Искане за задържане

Чл. 443а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) (1) Когато има сведения, че осъденото от български съд лице се намира на територията на държавата, чийто гражданин е, главният прокурор може да направи искане пред чуждестранните органи за задържане на лицето, за което ще бъде направено искане за приемане изпълнението на присъдата, като уведоми, че спрямо това лице има влязла в сила присъда.

(2) При постъпило искане за задържане на български гражданин от друга държава се прилагат съответно чл. 152а и 153а.

Решаване от съда на въпросите във връзка с изпълнение на присъдата

Чл. 444. (Нов - ДВ, бр. 52 от 1980 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) След като осъденият пристигне в Република България или се установи, че се намира на нейна територия, главният прокурор изпраща присъдата, приета за изпълнение, и приложените към нея материали на Софийския градски съд с предложение за решаване на въпросите, свързани с изпълнението й.

(2) Съдът се произнася по предложението с определение в съдебно заседание с участието на прокурор и с призоваване на осъдения.

(3) В определението се посочват номерът и датата на приетата за изпълнение присъда, делото, по което е постановена, текстът от закона на Република България, предвиждащ отговорност за извършеното престъпление, срокът на наложеното от чуждестранния съд наказание лишаване от свобода и се определя първоначалният режим на изтърпяване на наказанието.

(4) Когато по закона на Република България максималният срок на лишаване от свобода за извършеното престъпление е по-малък от определения с присъдата, съдът намалява наложеното наказание до този срок. Когато по закона на Република България за извършеното престъпление не се предвижда лишаване от свобода, съдът определя наказание, което най-пълно съответствува на наложеното с присъдата.

(5) Предварителното задържане и изтърпяното наказание в държавата, в която е постановена присъдата, се приспада, а когато наказанията са различни, се взема пред вид при определяне срока на наказанието.

(6) Допълнителните наказания, наложени с присъдата, подлежат на изпълнение, ако такива са предвидени в съответния текст от законодателството на Република България и не са изпълнени в държавата, в която е постановена присъдата

(7) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Определението на съда подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.

Изпълнение на решение на чуждестранен съд за отменяване или изменяване на присъдата

Чл. 445. (Нов - ДВ, бр. 52 от 1980 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Решението за изменяване на присъдата, постановено от съда на другата държава след трансфера на осъдения, се приема за изпълнение по реда на предходния член.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Решението за отменяване на присъдата, постановено от съда на другата държава след трансфера на осъдения, се изпълнява незабавно по нареждане на главния прокурор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато присъдата на чуждестранния съд е отменена и е постановено ново разследване или разглеждане на делото, въпросът за образуване на наказателно производство по отношение на лицето, предадено за изтърпяване на наказанието, се решава от Главната прокуратура в съответствие със законите на Република България.

Проверка на присъдата

Чл. 446. (Нов - ДВ, бр. 52 от 1980 г.) (1) Присъдата по отношение на лице, предадено или прието по реда на този раздел за изтърпяване на наказанието, подлежи на проверка само от компетентните органи на държавата, в която е постановена.

(2) Когато присъдата по отношение на лице, предадено за изтърпяване на наказанието в друга държава, бъде отменена или изменена, Главната прокуратура изпраща препис от съдебното решение на компетентния орган на тази държава. Ако е постановено ново разследване или разглеждане на делото, изпращат се и необходимите за това материали.

Прекратяване изпълнението на наказанието при амнистия

Чл. 447. (Нов - ДВ, бр. 52 от 1980 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) При амнистия в Република България изпълнението на наказанието по приета за изпълнение чуждестранна присъда се прекратява по общия ред.

(2) При амнистия в държавата, в която е постановена приетата за изпълнение присъда, изпълнението на наказанието се прекратява незабавно по нареждане на главния прокурор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) При амнистия в Република България главният прокурор уведомява незабавно компетентния орган на държавата, на която лицето е предадено за изтърпяване на наказанието.

Сила и действие на присъдата

Чл. 448. (Нов - ДВ, бр. 52 от 1980 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) Присъдата, както и решенията за нейното изменяване или отменяване, приети за изпълнение по реда на този раздел, имат сила и действие на присъда и решения, постановени от съд на Република България.

Прилагане разпоредбите на раздела

Чл. 449. (Нов - ДВ, бр. 52 от 1980 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат доколкото с международен договор, в който участвува Република България, не е уговорено друго.

Условия за признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд

Чл. 449а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Влязлата в сила присъда, постановена от чуждестранен съд, се признава и изпълнява от органите на Република България в съответствие с чл. 4, ал. 3, когато:

1. деянието, за което е направено искането, съставлява престъпление по българския закон;

2. деецът е наказателно отговорен по българския закон;

3. присъдата е постановена в пълно съответствие с принципите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на протоколите към нея, по които Република България е страна;

4. деецът не е осъден за престъпление, което се счита за политическо или за свързано с политическо престъпление или за военно престъпление;

5. по отношение на същия деец за същото престъпление Република България не е признала присъда на друг чуждестранен съд;

6. присъдата не противоречи на основните начала на българското наказателно и наказателнопроцесуално право.

Условия за отказ за признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд

Чл. 449б. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Искане на друга държава за признаване и изпълнение на присъда, постановена от неин съд, се отхвърля, когато:

1. наложеното наказание не може да бъде изпълнено поради изтичане на предвидената в българския Наказателен кодекс давност;

2. срещу осъденото лице по време на извършване на престъплението не е могло да бъде започнато наказателно производство в Република България;

3. спрямо същото лице за същото престъпление в Република България има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение за прекратяване на делото;

4. има достатъчно основания да се смята, че присъдата е наложена или утежнена по расови, религиозни, национални или политически съображения;

5. изпълнението противоречи на международните задължения на Република България;

6. престъплението е извършено извън нейната територия.

Процедура за признаване

Чл. 449в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) (1) Искане за признаване в Република България на присъда на чуждестранен съд се отправя от компетентния орган на другата държава до Министерството на правосъдието.

(2) Министерството на правосъдието изпраща искането и приложените към него присъда и други документи на окръжния съд по местоживеенето на осъдения. Ако последният не живее в страната, компетентен да разгледа искането е Софийският градски съд.

(3) Съдът разглежда искането за признаване на присъдата на чуждестранния съд в състав от трима съдии в открито съдебно заседание с участието на прокурор, като на осъдения се назначава защитник, ако той не си е ангажирал такъв.

(4) Съдът след изслушване на прокурора, осъдения и защитата му постановява решение в 10-дневен срок, с което уважава или отхвърля искането за признаване на присъдата на чуждестранния съд.

(5) Решението на съда подлежи на жалба или протест пред съответния апелативен съд в седемдневен срок от обявяването му.

(6) Жалбата и протестът се разглеждат от съответния апелативен съд в 10-дневен срок от постъпването им в съда. Решението на апелативния съд е окончателно.

(7) Заверен препис от влязлото в сила решение се изпраща на Министерството на правосъдието за препращане на компетентните органи на държавата, поискала признаването на присъдата. Ако осъденият към момента на постановяване на решението изтърпява присъда лишаване от свобода в друга държава, съдът му връчва препис от решението чрез Министерството на правосъдието.

Действие на решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд

Чл. 449г. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) (1) Решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд, има действието на присъда, постановена от български съд.

(2) Ако с присъдата на чуждестранния съд са наложени наказания лишаване от свобода по отношение на няколко лица, признаването има действие само по отношение на лицето, за което е поискано признаване на присъдата.

(3) Ако признатата присъда на чуждестранния съд се отнася само до отделно деяние на продължавано престъпление, извършено на територията на друга държава, признатата присъда не е пречка за наказателно преследване на осъденото лице за други деяния, включени в продължаваното престъпление, които са били извършени на територията на Република България.

Задържане под стража

Чл. 449д. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) (1) За обезпечаване изпълнението на наложеното с присъдата на чуждестранния съд наказание лишаване от свобода компетентният съд по чл. 449в, ал. 2 може по всяко време след образуването на производството по признаване и изпълнение на присъдата на чуждестранния съд до влизането в сила на решението да вземе мярка за неотклонение задържане под стража на осъдения, който е на територията на Република България.

(2) Определението, с което се взема мярка за неотклонение задържане под стража, се обжалва по общия ред.

Процедура за изпълнение

Чл. 449е. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) (1) Компетентен да постанови изпълнение на решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд, е окръжният съд по местоживеене на осъдения, а когато той няма местоживеене в страната - Софийският градски съд.

(2) Съдът по ал. 1 е компетентен да постанови и изпълнението на решението за правата над отнетото и конфискуваното имущество.

(3) Съдът по ал. 1 е компетентен по всички въпроси, свързани с процедурата за изпълнение, включително разглеждане на молбата за реабилитация по отношение на наказанието лишаване от свобода, наложено с присъдата на чуждестранния съд.

(4) Съдът решава въпроса за срока на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като се приспада времето на задържане под стража и изтърпяното в другата държава наказание лишаване от свобода.

(5) Съдът прекратява процедурата по изпълнение на наказанието лишаване от свобода по признатата присъда, когато държавата, чийто съд я е постановил, съобщи за амнистия, помилване или друга причина, поради която по-нататъшното изпълнение на присъдата е недопустимо. Ако по силата на амнистията, помилването или по друга причина наложеното наказание се намалява, съдът решава каква част от присъдата следва да бъде изтърпяна. Решението на съда подлежи на обжалване по общия ред.

(6) Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс за изпълнение на наказанието се прилагат и за изпълнение на решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд.

Признаване и изпълнение на други съдебни актове

Чл. 449ж. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) По реда на този раздел се признават и изпълняват и други актове на чуждестранен съд, с които се постановява отнемане или конфискация на средствата на престъплението и на имущество, придобито чрез престъпление, или на неговата равностойност.

Условия за искане до друга държава за признаване и изпълнение на присъда на български съд

Чл. 449з. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Искане до друга държава за признаване и изпълнение на присъда на български съд се прави от съответния български съд и се изпраща от Министерството на правосъдието, когато:

1. осъденото лице постоянно пребивава в другата държава;

2. изпълнението на присъдата в другата държава може да подобри възможностите за социализация на осъденото лице;

3. лицето е осъдено на лишаване от свобода и вече изтърпява или следва да изтърпи друго наказание лишаване от свобода в другата държава;

4. другата държава е държавата по произход на осъденото лице и е заявила, че желае да приеме изпълнението;

5. наказанието не може да се изпълни в Република България дори и чрез екстрадиция.

Съд, който може да постанови реабилитация

Чл. 450. (Предишен чл. 442 - ДВ, бр. 52 от 1980 г.) (1) Реабилитация може да постанови съдът, който е постановил присъдата като първа инстанция.

(2) Когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, компетентен е съдът, който е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки - съдът, който е постановил последната присъда.

Молба за реабилитация

Чл. 451. (Предишен чл. 443 - ДВ, бр. 52 от 1980 г.) (1) Производството за реабилитация започва по писмена молба на осъдения.

(2) Към молбата за реабилитация се прилагат:

1. препис от присъдата, а когато делото е унищожено - препис от бюлетина за съдимост;

2. доказателства, че са на лице условията по чл. 87 от Наказателния кодекс.

Разглеждане на молбата

Чл. 452. (Предишен чл. 444 - ДВ, бр. 52 от 1980 г.) (1) Молбата за реабилитация се разглежда от съда в съдебно заседание с призоваване на молителя.

(2) Участието на прокурора е задължително.

Определение на съда

Чл. 453. (Предишен чл. 445 - ДВ, бр. 52 от 1980 г.) (1) Съдът се произнася с определение.

(2) Срещу определението може да се подава жалба и протест в седемдневен срок от постановяването му.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото.

(4) Ако молбата не бъде уважена, нова молба може да се подаде не по-рано от една година от постановяване на определението.

Чл. 454 - 460. (Отм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Основание и съдържание на международната правна помощ (Загл. изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.)

Чл. 461. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Международна правна помощ по наказателни дела на друга държава се оказва при условията на сключен международен договор, по който Република България е страна, или на принципа на взаимността. Международна правна помощ по наказателни дела се оказва и на международен съд, чиято юрисдикция е призната от Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Международната правна помощ включва:

1. връчване на документи;

2. действия по разследване;

3. събиране на доказателства;

4. предоставяне на информация;

5. други форми на правна помощ, ако са предвидени в международен договор, по който Република България е страна, или са наложени при условията на взаимност.

Отказ на международна правна помощ (Загл. изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.)

Чл. 462. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Международната правна помощ може да бъде отказана, ако изпълнението на молбата би могло да застраши суверенитета, националната сигурност, обществения ред или други интереси, защитени от правото.

Явяване на свидетел и експерт пред чуждестранен съд

Чл. 463. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) (1) Явяването на свидетел и експерт пред чужди съдебни власти се допуска само ако се получи уверение, че призованите лица, независимо от гражданството им, няма да бъдат привличани към наказателна отговорност за извършени до призоваването им деяния. При отказ да се явят по отношение на тях не могат да се прилагат принудителни мерки.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Предаване на задържани под стража лица, за да бъдат разпитани като свидетели или експерти, се допуска само в изключителни случаи по преценка на състав на съответния окръжен съд въз основа на представени от другата държава или международния съд книжа, ако лицето даде съгласие за предаването си и пребиваването в друга държава няма да удължи срока на задържането му под стража.

Разпит на лица чрез видеоконференция или телефонна конференция

Чл. 463а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) (1) Съдебен орган на друга държава може да проведе чрез видеоконференция или телефонна конференция разпит на лице, което е свидетел или експерт в наказателно производство и се намира в Република България, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Разпит чрез видеоконференция с участие на обвиняем или заподозрян може да се проведе само с негово съгласие и след като участващите български съдебни органи и съдебните органи на другата държава договорят начина на провеждане на видеоконференцията. Разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция може да се проведе само ако това не противоречи на основни принципи на българското право.

(2) В молбата за разпит на съдебния орган на другата държава трябва да са посочени:

1. причината, поради която личното явяване на лицето е нежелателно или невъзможно;

2. наименованието на съдебния орган на другата държава;

3. данните за лицата, които ще проведат разпита;

4. съгласието на лицето, което ще се разпитва като свидетел или експерт чрез телефонна конференция;

5. съгласието на обвиняемия или заподозрения, който ще участва в заседание за разпит чрез видеоконференция.

(3) Българските компетентни органи на наказателното производство изпълняват молби за разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция. За нуждите на досъдебно производство молба за разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция се изпълнява от Националната следствена служба. За нуждите на съдебно производство молба за разпит чрез телефонна конференция се изпълнява от равен по степен съд по местоживеене на лицето, а за разпит чрез видеоконференция - от апелативния съд по местоживеене на лицето. Компетентният български орган може да изиска молещата страна да осигури техническите средства за разпит.

(4) Разпитът се извършва пряко от съдебния орган на молещата държава или под негово ръководство в съответствие с нейното законодателство.

(5) Преди разпита българският компетентен орган установява самоличността на лицето, което трябва да бъде разпитано. След разпита се съставя протокол, в който се отразяват:

1. датата и мястото на провеждането му;

2. данните за разпитания и неговото съгласие, ако такова се изисква;

3. данните за участвалите от българска страна лица;

4. изпълнението на други условия, приети от българска страна.

(6) Лице, което се намира в чужбина, може да бъде разпитано от компетентен български орган или под негово ръководство чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато законодателството на другата държава допуска това. Разпитът се провежда в съответствие с българското законодателство и с разпоредбите на международните договори, по които Република България е страна, регламентиращи посочените способи за разпит.

(7) Разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция по ал. 6 в досъдебното производство се извършва от следовател от Националната следствена служба, а в съдебното производство - от съда.

(8) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно и за разпита на лицата по ал. 6.

Ред за подаване на поръчка за друга държава или международен съд (Загл. доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

Чл. 464. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Поръчката за международна правна помощ съдържа данни за: органа, който я прави; предмета и мотива на искането; имената и гражданството на лицето, за което се отнася искането; името и адреса на лицето, на което трябва да се връчат книжа; при необходимост - обвинението и кратко изложение на фактите по него.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Поръчката за международна правна помощ се изпраща до Министерството на правосъдието, освен ако с международен договор, по който Република България е страна, е предвиден друг ред.

Изпълнение на поръчка на друга държава или международен съд (Загл. доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

Чл. 465. (1) (Нов - ДВ, бр. 64 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2003 г., предишен текст на чл. 465, изм. и доп. - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Поръчките за международна правна помощ се изпълняват по реда, предвиден в българските закони или по ред, предвиден в международен договор, по който Република България е страна. Поръчката може да се изпълни и по реда, предвиден в закона на другата държава или в статута на международния съд, ако това е поискано и не противоречи на българските закони. Другата държава или международния съд се уведомява за времето и мястото на изпълнението на поръчката, ако това е поискано.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Молбите за правна помощ и всички други съобщения от компетентните органи на друга държава, изпратени и получени чрез факс и електронна поща, се приемат и изпълняват от българските компетентни органи по същия процесуален ред както тези, изпратени по обикновена поща. Българските органи могат да поискат удостоверяване на автентичността на изпратените материали, както и да получат оригиналите с експресна поща.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Върховната касационна прокуратура създава с други държави съвместни екипи за разследване, в които участват и български прокурори и разследващи органи. За дейността, срока и състава на съвместния екип за разследване се сключва споразумение с компетентните органи на участващите държави. На територията на Република България съвместният екип за разследване спазва разпоредбите на международните договори, условията на споразумението и българското законодателство.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Върховната касационна прокуратура подава молби до други държави за разследване чрез агент под прикритие, чрез контролирани доставки и трансгранично наблюдение и се произнася по такива молби на други държави.

(5) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) При условията на взаимност чуждестранният орган, който извършва разследване чрез агент под прикритие на територията на Република България, може да събира доказателства съобразно националното си законодателство.

(6) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) При спешни случаи на преминаване на държавната граница за трансгранично наблюдение на територията на Република България се уведомява незабавно Върховната касационна прокуратура. Тя взема решение за продължаване или прекратяване на трансграничното наблюдение при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.

(7) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Изпълнението на молби на други държави за контролирани доставки и трансгранично наблюдение се извършва от компетентния разследващ орган. Той може да иска съдействие от полицейските, митническите и други административни органи.

Разноски по изпълнението на поръчката

Чл. 466. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Разноските по изпълнението на поръчката се разпределят между страните в съответствие с международните договори, по които Република България е страна, или на принципа на взаимността.

Трансфер на наказателно производство от друга държава

Чл. 466а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) (1) Молба за трансфер на наказателно производство от друга държава се изпраща на:

1. Върховната касационна прокуратура - за досъдебното производство;

2. Министерството на правосъдието - за съдебното производство.

(2) Молбата за трансфер на наказателно производство от друга държава се приема от органа по ал. 1, когато:

1. деянието, за което е направено искането, съставлява престъпление по българския закон;

2. деецът е наказателно отговорен по българския закон;

3. деецът е постоянно пребиваващ на територията на Република България;

4. деецът е гражданин на Република България;

5. престъплението, за което е направено искането, не се счита за политическо или за свързано с политическо престъпление или за военно престъпление;

6. искането не цели преследване или наказване на лицето поради неговата раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения;

7. срещу дееца е започнало наказателно производство в Република България за същото или за друго престъпление;

8. трансферът на производството е в интерес на установяване на истината и най-важните доказателства се намират на територията на Република България;

9. изпълнението на присъдата, ако такава бъде постановена, ще подобри възможностите на осъденото лице за социализация;

10. личното присъствие на дееца може да бъде осигурено в производството в Република България;

11. присъдата, ако такава бъде постановена, може да бъде изпълнена в Република България;

12. искането не противоречи на международните задължения на Република България;

13. искането не противоречи на основните начала на българското наказателно и наказателнопроцесуално право.

(3) Ако органът по ал. 1 уважи молбата, той незабавно я препраща на компетентните органи на наказателното производство съгласно разпоредбите на този кодекс.

(4) Всяко процесуално действие, извършено от орган на молещата държава в съответствие с националното й законодателство, се ползва в Република България със същата доказателствена сила, с която би се ползвало, ако е извършено от български орган.

Трансфер на наказателно производство в друга държава

Чл. 466б. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) (1) Ако лицето, срещу което е образувано наказателно производство в Република България, е гражданин на друга държава или постоянно пребивава в друга държава, органите по ал. 2 могат да изпратят молба за трансфер на наказателното производство в тази държава.

(2) Молба за трансфер на наказателно производство в друга държава по предложение на компетентния български орган на наказателното производство се изпраща:

1. от Върховната касационна прокуратура - за досъдебното производство;

2. от Министерството на правосъдието - за съдебното производство.

(3) Молба за трансфер на наказателно производство в друга държава може да се направи, когато:

1. екстрадицията от замолената държава на лицето, извършило престъплението, не е възможна, не е разрешена или не е поискана по друга причина;

2. за установяване на фактите, за определяне на наказанието или за изпълнение на присъдата е целесъобразно наказателното производство да се проведе в замолената държава;

3. лицето, извършило престъплението, е или ще бъде екстрадирано в замолената държава или по друга причина е възможно личното му явяване в наказателното производство в тази държава;

4. екстрадицията на лице, осъдено от български съд с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, не е възможна или не е разрешена от замолената държава или изпълнението на присъдата в тази държава не е възможно.

(4) Ако замолената държава допусне трансфера на наказателното производство, то не може да продължи на територията на Република България срещу лицето, извършило престъплението, а наложената присъда по ал. 3, т. 4 относно престъплението, във връзка с което е извършен трансфер на наказателното производство, не се изпълнява.

(5) Органите на досъдебното производство или съдът продължават наказателното производство или изпращат присъдата за привеждане в изпълнение, ако замолената държава:

1. след като е приела молбата за трансфер, не образува наказателно производство;

2. впоследствие отмени решението си за трансфер на наказателното производство;

3. не продължи производството.

Решение по субсидиарна компетентност

Чл. 466в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) При получаване на информация от орган на друга държава за образувано наказателно производство или за производство, което предстои да бъде образувано във връзка с престъпление, извършено в тази държава, компетентният прокурор по чл. 34 решава дали българските органи да упражнят правомощието си по чл. 4, ал. 1 за образуване на наказателно производство за същото престъпление.