Държавен вестник, брой 40 от 19.IV

Правна защита

Член 1

1. Гражданите на едната Договаряща Страна се ползват на територията на другата Договаряща Страна със същата правна защита на своите лични и имуществени права, както и гражданите на другата Договаряща Страна. Те имат право да се обръщат към съдилищата, други юрисдикции и институции, в чиято компетентност се отнасят гражданските дела, и могат да подават искове, както и да осъществяват други процесуални действия при същите условия, при които ги осъществяват гражданите на другата Договаряща Страна.

2. Алинея 1 от този член се прилага и към юридическите лица, учредени на територията на всяка от Договарящите Страни в съответствие с нейното национално законодателство.

3. Терминът "гражданско дело" в този договор означава:

За Република България - граждански, семейни и търговски дела.

За Република Македония - граждански, семейни и стопански дела.

Правна помощ

Член 2

Органите и институциите на Договарящите Страни по ал. 1 на чл. 1 от този договор си оказват взаимна правна помощ по граждански дела в рамките на своята компетентност, определена от националното законодателство на всяка Страна.

Освобождаване от разноски

Член 3

Гражданите на едната Договаряща Страна се освобождават от плащане на съдебни разноски по дела при същите условия и в същия размер, както и гражданите на другата Договаряща Страна пред съда на другата Договаряща Страна.

Процедура по освобождаване от разноски

Член 4

1. Освобождаването от разноските по чл. 3 от договора се осъществява с решение на съда на замолената Страна по искане на заинтересованото лице. Това освобождаване се урежда съгласно законодателството на замолената Страна.

2. Ако лицето по ал. 1 на този член има постоянно местожителство на територията на трета страна, документите, необходими за освобождаване от разноски, могат да се издадат от дипломатическото или консулското представителство на Договарящата Страна, чийто гражданин е това лице.

3. Съдът на замолената Страна, компетентен да се произнесе за освобождаването от разноски, може да поиска допълнителна информация.

Обезпечение на съдебни разноски

Член 5

1. Не се допуска обезпечение на съдебни разноски от гражданин на едната Договаряща Страна, който се явява пред съда на другата Договаряща Страна като ищец или ответник единствено на основание, че той е чужд гражданин или няма постоянно местожителство в тази страна.

2. Разпоредбите на ал. 1 на този член се отнасят и за юридически лица.

Видове правна помощ

Член 6

Договарящите Страни ще си връчват взаимно при поискване съдебни и извънсъдебни документи, ще вземат мерки по обезпечение на искове, ще разпитват участници в процеса, свидетели и вещи лица, ще извършват експертизи и оглед, ще признават и изпълняват съдебни решения, включително и прилагане на мерки по издирване на длъжника, като изпълняват и други процесуални действия.

Начин за осъществяване на връзки

Член 7

При оказване на правна помощ компетентните органи на Договарящите Страни се свързват помежду си чрез определените в този Договор централни органи:

за Република България - Министерството на правосъдието на Република България;

за Република Македония - Министерството на правосъдието на Република Македония.

Език

Член 8

По всички въпроси от този договор институциите на Договарящите Страни ползват своя официален език.

Оформяне на документи

Член 9

Документите, които се изпращат от компетентните органи на Договарящите Страни с оглед оказване на правна помощ, се съставят на езика на молещата Страна, придружени със заверен превод на езика на замолената Страна.

Разходи по оказване на правна помощ

Член 10

Договарящите Страни си оказват правната помощ безплатно, освен ако не е предвидено друго в този договор.

Отказ от оказване на правна помощ

Член 11

Ако замолената Договаряща Страна счита, че оказването на правна помощ може да засегне нейния суверенитет, сигурност, обществен ред или противоречи на националното й законодателство, тя може да откаже оказването на правна помощ, като съобщи на молещата Договаряща Страна мотивите за отказа.

Молба за уведомяване и връчване на документи

Член 12

1. В случаите, при които съдебните или извънсъдебните документи засягат лица, чието местожителство или местопребиваване е на територията на другата Договаряща Страна, компетентните органи на молещата Страна отправят молбата за уведомяване или връчване на документи до централния орган на замолената Страна.

2. Към молбата се прилагат необходимите документи.

Връчване на документи

Член 13

1. Централният орган на замолената Страна връчва документите по начин, определен от националното законодателство.

2. Връчването или опитът за връчване се удостоверяват чрез представяне на разписка или протокол, който заедно с един екземпляр от документите се връща на централния орган на молещата Страна. В разписката или протокола за връчване се вписват датата на връчване и името на лицето, на което са връчени документите.

Връчване на документи чрез дипломатическите или консулските представителства

Член 14

По искане на компетентните органи дипломатическите или консулските представителства на едната Договаряща Страна, акредитирани към другата Договаряща Страна, могат да връчват съдебни и извънсъдебни документи на собствените си граждани. Тези действия не могат да съдържат принудителни мерки и да противоречат на националното законодателство на страната по местопребиваването им.

Приложим закон при оказване на правна помощ

Член 15

1. При оказване на правната помощ замоленият орган прилага националното законодателство на своята държава.

2. При оказване на правна помощ замоленият орган може да прилага по молба на молещата Страна процесуални норми на другата Договаряща Страна, освен ако те не противоречат на националното законодателство на замолената Договаряща Страна.

Форма на поръчката

Член 16

1. Молбата за оказване на правна помощ се съставя в писмена форма и съдържа:

а) наименование на молещия орган;

б) по възможност наименованието на замоления орган;

в) характер и предмет на делото, по което се иска правната помощ; съдържание на искането;

г) имената на лицата, които имат отношение към делото, тяхното гражданство, пол, професия, местожителство или местопребиваване, дата и място на раждане, наименование и седалище на юридическото лице;

д) имена и адрес на представителите на лицата по буква "г";

е) наименование на документа, който следва да се връчи.

2. Молбата за оказване на правна помощ се подписва и подпечатва от молещия орган.

Изпълнение на искането

Член 17

1. В документа, удостоверяващ изпълнението на искането за връчване на документи, се вписват датата на получаването, подпис на получателя и подпис на лицето, изпълняващо поръчката. Ако получателят отказва да получи документа, се вписват и мотивите за отказа му.

2. Ако съгласно националното законодателство на замолената Договаряща Страна изпълнението на поръчката не е в компетентността на съда или другите компетентни органи на тази Страна, поръчката може да се върне, като се посочат мотивите за отказа.

3. Ако замоленият орган на Договарящата Страна не е компетентен да изпълни поръчката, той е длъжен да я изпрати за изпълнение на компетентните органи на замолената Договаряща Страна, както и да уведоми за това молещия орган на другата Договаряща Страна.

4. Молещият правосъден орган може да поиска заинтересованите страни и по възможност техните представители да се уведомят непосредствено за датата и мястото на изпълнение на исканите мерки с цел да присъстват на изпълнението.

Специален начин за изпълнение на поръчката

Член 18

1. Формата и начинът за изпълнение на съдебните поръчки от компетентните органи на Договарящите Страни се определят съгласно националното им законодателство.

2. Компетентният орган на замолената Страна ще уважи молбата на молещия орган за прилагане на специална форма и начин, освен ако те са несъвместими със законите на замолената Страна или ако не отговарят на нейната съдебна практика.

3. Замолената Страна има право да изиска от молещата Страна възстановяване на възнаграждението, изплатено на вещи лица, и другите разходи, свързани с прилагането на специална форма и начин, поискани от молещата Страна.

4. Всяка Договаряща Страна има право чрез своите дипломатически или консулски представителства да изпълнява без прилагане на принуда съдебни поръчки, които засягат нейни граждани.

Уведомяване за резултата от изпълнението

Член 19

В документа, удостоверяващ изпълнението на поръчката за връчване на документи, се указват датата на получаването, подпис на получателя и подпис на лицето, изпълнило поръчката. Ако получателят отказва да приеме документите, следва да се впишат мотивите за отказа.

Решения, подлежащи на признаване и изпълнение

Член 20

1. Всяка Договаряща Страна е длъжна съгласно този договор да признава и изпълнява на своя територия съдебните решения, постановени и влезли в сила на територията на другата Договаряща Страна.

2. Терминът "съдебно решение" съгласно този договор означава:

за Република България - решение и определение на съда, съдебна спогодба и присъда в частта й за обезщетяване на имуществени вреди по наказателно дело;

за Република Македония - съдебна спогодба или решение и присъда в частта й за обезщетяване на имуществени вреди по наказателно дело.

Признаване и изпълнение на съдебни решения

Член 21

1. Молбата за признаване и изпълнение на съдебно решение се подава в съда, постановил решението, който я предава на съда на другата Договаряща Страна по начин, предвиден в чл. 7 от този Договор. Молителят може да подаде молбата и непосредствено до съда на другата Договаряща Страна.

2. Молбата за признаване и изпълнение на съдебно решение се придружава от следните документи:

а) копие от съдебно решение, заверено от съда. Ако в решението липсва ясно указание, че е влязло в сила и е изпълняемо, към него се прилага документ, издаден от съда, който удостоверява, че решението е влязло в сила и е изпълняемо;

б) документ, издаден от съда, за изпълнение на част от решението на територията на молещата Договаряща Страна, ако има такова изпълнение;

в) документ, удостоверяващ, че страната, която не е участвала в процеса, е била редовно призована пред съда. При недееспособност на страната е необходимо представяне на документ, че нейният представител е бил редовно призован.

Ред за признаване и изпълнение на съдебни решения

Член 22

1. Признаването и изпълнението на съдебни решения се осъществява от съда на Договарящата Страна, към който е отправена молбата, по начин, установен от националното законодателство на тази Договаряща Страна.

2. Съдът, към който е отправена молбата, не обсъжда решението по същество, а го разглежда единствено с оглед съответствието му с изискванията на този Договор.

3. Съдът, получил молбата за признаване и изпълнение на съдебно решение, може при необходимост да поиска от съда, произнесъл решението, да му предостави допълнителни материали.

Отказ от признаване и изпълнение на решение

Член 23

Признаването и изпълнението на съдебно решение може да се откаже в следните случаи:

а) решението не е влязло в сила или не подлежи на изпълнение според националното законодателство на Договарящата Страна, където е постановено;

б) делото се отнася изключително към компетентността на съда на замолената Страна според националното й законодателство;

в) страната, която не е участвала в процеса, не е била редовно призована пред съда съгласно националното законодателство на Договарящата Страна, чийто орган е произнесъл решението, или при недееспособност на страната нейният представител не е бил редовно призован;

г) между същите страни за същия предмет и на същото основание съдът на замолената Договаряща Страна вече е постановил решение, което е влязло в сила, или делото е висящо пред съда, или е признато влязло в сила решение на трета държава.

Официални документи

Член 24

1. Официални документи, съставени на територията на една от Договарящите Страни, се освобождават от легализация или други формалности, когато се предявяват на територията на другата Страна.

2. По смисъла на този договор за официални се считат:

а) документи, издадени от съда и други правосъдни органи;

б) документи, издадени от административни органи освен търговски или митнически документи;

в) нотариални документи;

г) официални удостоверения, като отбелязвания в регистрите, заверки на дати и заверки на подписи на частни документи.

Предаване на документи по гражданското състояние

Член 25

1. Всяка Договаряща Страна предава безплатно на другата Страна при поискване и при наличие на точно посочен административен интерес актове и заверени преписи от съдебни решения, които засягат гражданското състояние на граждани на молещата Страна.

2. Молбите и актовете по гражданското състояние се предават по дипломатически или консулски път, а молбите и заверените преписи от съдебни решения могат да се предават и чрез централните органи.

Обмен на информация

Член 26

При поискване централните органи си изпращат взаимно информация относно законодателството и съдебната практика на тяхна територия, както и заверени преписи от съдебни решения.

Действителност на документите

Член 27

Документите, които са съставени или заверени от съда или от другите компетентни органи на едната Договаряща Страна, са действителни при наличието на подпис на длъжностното лице и печат на съответния компетентен орган на тази Страна. В този вид те имат сила пред съда или другите компетентни органи на другата Договаряща Страна.

Разрешаване на спорове

Член 28

Договарящите Страни решават споровете, възникнали относно тълкуването или изпълнението на този договор, чрез консултации между съответните централни органи или по дипломатически път.

Влизане на договора в сила

Член 29

Този договор влиза в сила след приключване на процедурата, предвидена в националното законодателство на всяка Договаряща Страна, и след размяната на писмени известия по дипломатически път на тридесетия ден от получаването на последното известие.

Изменение и допълнение на договора

Член 30

1. Договарящите Страни се консултират по дипломатически път по въпросите на изменение и допълнение на този договор.

2. Измененията и допълненията на договора влизат в сила по реда на чл. 29.

Действие на договора

Член 31

Този договор е безсрочен и прекратява действието си след изтичане на шест месеца от получаването по дипломатически път на писмено известие за прекратяване на действието му от едната Договаряща Страна.

Съставен в Скопие на 15 май 2000 г. в два еднообразни екземпляра, всеки от които на официалните езици на двете страни - български език съгласно Конституцията на Република България и македонски език съгласно Конституцията на Република Македония, като и двата текста имат еднаква сила.