Държавен вестник, брой 24 от 5.III

Държавите, сключили този договор, наричани по-нататък колективно "държави участнички" или индивидуално "държава участничка",

припомняйки задълженията, поети от тях на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, за оказване на съдействие за по-голяма откритост и прозрачност във военната им дейност, както и за осигуряване на безопасността чрез мерките за укрепване на доверието и сигурността,

приветствайки историческите събития в Европа, изменили ситуацията в областта на сигурността от Ванкувър до Владивосток,

преизпълнени от желание да дадат своя принос за по-нататъшното развитие и укрепване на мира, стабилността и развитието на сигурността на основата на сътрудничеството в тази област чрез създаване на режим за открито небе за наблюдение от въздуха,

признавайки потенциалния принос, който такъв род режим на наблюдение от въздуха би могъл да внесе за осигуряването на сигурността и стабилността и в други региони,

отбелязвайки възможността да се използва такъв режим за развитие на откритостта и прозрачността, за съдействие на наблюдението за изпълнение на съществуващите или на бъдещи споразумения в областта на контрола над въоръженията и за разширяване на възможностите за предотвратяване на кризи и регулиране на кризисните ситуации в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и в други световни международни институции,

предвиждайки възможността от разпростирането на режима за открито небе и върху допълнителни области, като защитата на околната среда,

стремейки се към установяване на съгласувани процедури, предвиждащи наблюдение от въздуха на всички територии на държавите участнички, с намерение за извършване наблюдение на една държава участничка или група държави участнички на основата на равнопоставеността и ефективността при осигуряването на безопасността на полетите,

отбелязвайки, че действието на такъв режим за открито небе няма да нанася вреда на държавите, неучастващи в него,

се договориха за следното:

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Член I

1. Този договор установява режим, който ще бъде известен като режим за открито небе, за извършване на наблюдателни полети от държавите участнички над териториите на други държави участнички и определя правата и задълженията на държавите участнички по отношение на този режим.

2. Всяко от приложенията и свързаните с тях добавки представляват неотделима част от договора.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член II

За целите на този договор:

1. Терминът "наблюдавана страна" означава държава участничка или група държави участнички, над чиято територия се извършва или е предвидено да бъде извършен наблюдателен полет, считано от момента, когато е била уведомена за това от наблюдаващата страна, до завършването на процедурите, свързани с този полет, или персонал, действащ от името на тази държава участничка или група държави участнички.

2. Терминът "наблюдаваща страна" означава държава участничка или група държави участнички, която има намерение да извърши или извършва наблюдателен полет над територията на друга държава участничка или група държави участнички, считано от момента, когато тя е уведомила за своето намерение да извърши наблюдателен полет, до завършването на процедурите по този полет, или персонал, действащ от името на тази държава участничка или група държави участнички.

3. Терминът "група държави участнички" означава две или повече държави участнички, които са се договорили да формират група за целите на договора.

4. Терминът "самолет за наблюдение" означава невъоръжен самолет с фиксирано крило, определен за извършване на наблюдателни полети, зарегистриран от съответните органи на държавата участничка и оборудван със съгласувана апаратура за наблюдение. Терминът "невъоръжен" означава, че самолетът за наблюдение, използван за целите на договора, не е пригоден да носи оръжие на борда и да го използва.

5. Терминът "наблюдателен полет" означава полет на самолет за наблюдение, извършван от наблюдаваща страна над територията на наблюдавана страна, както е предвидено в плана на полета, от пункта за влизане или летището открито небе до пункта за излизане на летището открито небе.

6. Терминът "транзитен полет" означава полет на самолет за наблюдение или на транспортен самолет, извършван от наблюдаващата страна или от нейно име над територията на трета държава участничка по пътя към или от територията на наблюдаваната страна.

7. Терминът "транспортен самолет" означава самолет, различен от самолета за наблюдение, който от името на наблюдаващата страна извършва полети до или от територията на наблюдаваната страна изключително за целите на договора.

8. Терминът "територия" означава сушата, включително и островите, както и вътрешните и териториалните води, над които държавата участничка осъществява суверенитет.

9. Терминът "пасивна квота" означава количеството наблюдателни полети, които всяка държава участничка е длъжна да приеме като наблюдавана страна.

10. Терминът "Активна квота" означава количеството наблюдателни полети, които всяка държава участничка има правото да извършва като наблюдаваща страна.

11. Терминът "максимална далечина на полета" означава максималното разстояние на полета над територията на наблюдаваната страна от точката, в която може да започне наблюдателният полет, до точката, в която този полет може да завърши, както е посочено в приложение А на договора.

12. Терминът "апаратура за наблюдение" означава оборудване от категориите, посочени в параграф 1 на член IV, което е монтирано на самолета за наблюдение с цел използване по време на извършването на наблюдателните полети.

13. Терминът "разрешаваща способност на местността" означава минималното разстояние на земята между два близко разположени предмета, които се наблюдават като отделни предмети.

14. Терминът "инфрачервено линейно сканиращо устройство" означава апаратура за наблюдение, способна да приема и показва във видима форма топлинно електромагнитно излъчване, изпускано от обектите в невидимата инфрачервена топлинна част на оптическия спектър, в резултат на тяхната температура при липса на изкуствено осветяване.

15. Терминът "период за наблюдение" означава конкретно указан период от време по време на наблюдателния полет, когато работи определена апаратура за наблюдение, монтирана на самолета за наблюдение.

16. Терминът "летателен екипаж" означава лица на която и да е държава участничка, които могат да включват, ако държавата участничка вземе такова решение, преводачи, които изпълняват задължения, свързани с експлоатацията или техническото обслужване на самолета за наблюдение или транспортния самолет.

17. Терминът "командир на самолета за наблюдение" означава пилота на борда на самолета за наблюдение, който носи отговорност за експлоатацията на самолета за наблюдение, осъществяването на плана на полета и за сигурността на самолета за наблюдение.

18. Терминът "бордконтрольор" означава лице, което от името на наблюдаваната страна по време на наблюдателния полет се намира на борда на самолета за наблюдение, осигурен от наблюдаващата страна, и което изпълнява задълженията, посочени в приложение G към договора.

19. Терминът "представител на полета" означава лице, което от името на наблюдаващата страна по време на наблюдателния полет се намира на борда на самолета за наблюдение, предоставен от наблюдаваната страна, и което изпълнява задълженията, посочени в приложение G към договора.

20. Терминът "представител" означава лице, определено от наблюдаващата страна, което по време на наблюдателния полет осъществява дейност от името на наблюдаващата страна в съответствие с приложение G към договора на самолета за наблюдение, определен от държава участничка, която не се явява наблюдаваща страна или наблюдавана страна.

21. Терминът "оператор на апаратурата за наблюдение" означава лице от която и да е държава участничка, което изпълнява задължения, свързани с функционирането, експлоатацията и техническото обслужване на апаратурата за наблюдение на самолета за наблюдение.

22. Терминът "инспектор" означава лице от която и да е държава участничка, извършващо инспекция на апаратурата за наблюдение или на самолета за наблюдение на друга държава участничка.

23. Терминът "съпровождащо лице" означава лице от която и да е държава участничка, което съпровожда инспекторите на друга държава участничка.

24. Терминът "план на мисията" означава документ, който има формат, определен от Консултативната комисия за открито небе, представян от наблюдаващата страна, в който са посочени маршрутът, профилът, редът за изпълнение и осигуряването, необходими за извършване на наблюдателния полет, който подлежи на съгласуване с наблюдаваната страна и ще стане основа за изготвяне на плана на полета.

25. Терминът "план на полета" означава документ, разработен на основата на съгласувания план на мисията във формат и със съдържание, посочени от Международната организация за гражданска авиация, наричана по-нататък ИКАО, който се представя на органите за управление на въздушното движение и на основата на който ще се извършва наблюдателният полет.

26. Терминът "отчет за мисията" означава документ, съдържащ описание на наблюдателния полет, съставян след завършването му от наблюдаващата страна, подписван както от наблюдаващата, така и от наблюдаваната страна, и е с формат, определен от Консултативната комисия за открито небе.

27. Терминът "летище открито небе" означава летище, определено от наблюдаваната страна за пункт, в който може да започва или завършва наблюдателният полет.

28. Терминът "пункт за влизане" означава пункт, определен от наблюдаваната страна, в който пристига персоналът на наблюдаващата страна на територията на наблюдаваната страна.

29. Терминът "пункт за излизане" означава пункт, определен от наблюдаваната страна, от който персоналът на наблюдаващата страна заминава от територията на наблюдаваната страна.

30. Терминът "летище за дозареждане" означава летище, определено от наблюдаваната страна и използвано за зареждане и обслужване на самолета за наблюдение и на транспортния самолет.

31. Терминът "запасно летище" означава посоченото в плана на полета летище, към което може да се отправи самолетът за наблюдение или транспортният самолет, когато е нецелесъобразно кацането на планираното за кацане летище.

32. Терминът "опасно въздушно пространство" означава забранени зони, зони с ограничения на полетите и опасни зони, които се определят на основа на приложение 2 към Конвенцията за международната гражданска авиация, които се установяват в съответствие с приложение 15 към Конвенцията за международната гражданска авиация в интерес на безопасността на полетите, обществената сигурност и защитата на околната среда и информацията, за които се предоставя в съответствие с положенията на ИКАО.

33. Терминът "забранена зона" означава въздушно пространство с определени размери над територията на държавата участничка, в пределите на което са забранени полетите на самолети.

34. Терминът "зона с ограничение на полетите" означава въздушно пространство с определени размери над територията на държавата участничка, в пределите на което полетите на самолети се ограничават в съответствие с посочени условия.

35. Терминът "опасна зона" означава въздушно пространство с посочени размери, в пределите на което в определени интервали от време може да се извършва дейност, опасна за полетите на самолети.

Съединените американски щати имат право да извършат осем наблюдателни полета над територията на групата държави участнички Република Беларус и Руската федерация и един наблюдателен полет, който те си поделят с Канада, над територията на Украйна;

групата държави участнички Република Беларус и Руската федерация има право да извърши два наблюдателни полета над територията на Бенелюкс, както е посочено в член ХIV, два наблюдателни полета над територията на Канада, два наблюдателни полета над територията на Кралство Дания, три наблюдателни полета над територията на Република Франция, три наблюдателни полета над територията на Федерална република Германия, един наблюдателен полет над територията на Република Гърция, два наблюдателни полета над територията на Кралство Норвегия, два наблюдателни полета над територията на Република Турция, три наблюдателни полета над територията на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, четири наблюдателни полета над територията на Съединените американски щати и два наблюдателни полета над територията на Република Италия;

Кралство Белгия, Великото Херцогство Люксембург и Кралство Холандия, наричани Бенелюкс, има право да извърши един наблюдателен полет над територията на групата държави участнички Република Беларус и Руската федерация и един наблюдателен полет над територията на Република Полша;

Република България има право да извърши един наблюдателен полет над територията на Република Гърция, един наблюдателен полет над територията на Република Италия и един наблюдателен полет над територията на Република Турция;

Канада има право да извърши два наблюдателни полета над територията на групата държави участнички Република Беларус и Руската федерация, един наблюдателен полет над територията на Чешката и Словашката федеративна република, един наблюдателен полет над територията на Република Полша и един наблюдателен полет, който тя си поделя със Съединените американски щати, над територията на Украйна;

Кралство Дания има право да извърши един наблюдателен полет над територията на групата държави участнички Република Беларус и Руската федерация и един наблюдателен полет над територията на Република Полша;

Кралство Испания има право да извърши един наблюдателен полет над територията на Чешката и Словашката федеративна република;

Република Франция има право да извърши три наблюдателни полета над територията на групата държави участнички Република Беларус и Руската федерация и един наблюдателен полет над територията на Румъния;

Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия има право да извърши три наблюдателни полета над територията на групата държави участнички Република Беларус и Руската федерация и един наблюдателен полет над територията на Украйна;

Република Гърция има право да извърши един наблюдателен полет над територията на Република България и един наблюдателен полет над територията на Румъния;

Република Унгария има право да извърши един наблюдателен полет над територията на Румъния и един наблюдателен полет над територията на Украйна;

Република Италия има право да извърши два наблюдателни полета над територията на групата държави участнички Република Беларус и Руската федерация, един наблюдателен полет над територията на Република Унгария и един наблюдателен полет, който тя си поделя с Република Турция, над територията на Украйна;

Кралство Норвегия има право да извърши два наблюдателни полета над територията на държавите участнички Република Беларус и Руската федерация и един наблюдателен полет над територията на Република Полша;

Република Полша има право да извърши един наблюдателен полет над територията на Федерална република Германия, един наблюдателен полет над територията на групата държави участнички Република Беларус и Руската федерация и един наблюдателен полет над територията на Украйна;

Румъния има право да извърши един наблюдателен полет над територията на Република България, един наблюдателен полет над територията на Република Гърция, един наблюдателен полет над територията на Република Унгария и един наблюдателен полет над територията на Украйна;

Чешката и Словашката федеративна република има право да извърши един наблюдателен полет над територията на Федерална република Германия и един наблюдателен полет над територията на Украйна;

Република Турция има право да извърши два наблюдателни полета над територията на групата държави участнички Република Беларус и Руската федерация, един наблюдателен полет над територията на Република България и два наблюдателни полета, един от които тя си поделя с Република Италия, над територията на Украйна;

Украйна има право да извърши един наблюдателен полет над територията на Чешката и Словашката федеративна република, един наблюдателен полет над територията на Република Унгария, един наблюдателен полет над територията на Република Полша, един наблюдателен полет над територията на Румъния и два наблюдателни полета над територията на Република Турция.

2. След даденото първо разпределение и до датата на цялостното изпълнение на договора, посочена в член ХVIII относно използването на активните квоти, ежегодните разпределения се основават на правилото за 75-те процента, установено в параграф 1 от този раздел, по отношение на определянето на индивидуалните пасивни квоти.

3. От датата на започване на цялостното изпълнение на договора по време на следващото разпределение на активните квоти всяка държава участничка приема над своята територия, в случай на съответно искане, наблюдателни полети в количество до пълния брой на индивидуалните му пасивни квоти. Във всички случаи, когато това е възможно или когато е последвало съответно искане, а също така ако не е постигната съгласуваност за нещо друго, тези разпределения се основават на пропорционалното увеличение на активните квоти, разпределени при първото разпределение.

4. В случай че още една държава ратифицира договора или се присъедини към него в съответствие с положенията на член ХVII, въпросът за разпределението на активните квоти на тази държава се разглежда по време на поредната сесия на Консултативната комисия за открито небе след датата на сдаване за съхранение на ратификационната й грамота или на документа за присъединяване в съответствие със следните положения:

(А) държавата, ратифицираща договора или присъединяваща се към него, има право да се обърне с молба за извършване на наблюдателни полети над територията на държавите участнички в границите на пасивната квота, определена на тази държава съгласно положенията на параграф 2 от раздел I на това приложение, както и в границите на пасивните квоти на държавите участнички, по отношение на които са постъпили искания за извършване на наблюдателни полети, ако между заинтересованите държави участнички не е постигната съгласуваност за нещо друго; и

(В) всички държави участнички в същото това време имат право да се обърнат с молба за извършването на наблюдателни полети над територията на тази държава, подписала договора или присъединила се към него, в границите на активните им квоти, както и в границите на пасивната квота, определена на тази държава.

Раздел III. Максимални далечини на полета на наблюдателните полети

Установяват се следните максимални далечини на полета на наблюдателните полети над териториите на наблюдаваните страни, започващи от всяко летище открито небе:

Федерална република Германия

Съединени американски щати

Групата държави участнички

Република Беларус и Руската федерация

Бенелюкс

Република България

Канада

Кралство Дания

Кралство Испания

Република Франция

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

Република Гърция

Република Унгария

Република Италия

Кралство Норвегия

Република Полша

Република Португалия

Румъния

Чешката и Словашката федеративна република

Република Турция

Украйна

(H) максимално време на работа, ако това е приложимо;

(I) съотношение на максималната скорост спрямо височината; и

(J) максимална височина за експлоатация, ако това е приложимо, в метри.

5. За радиолокационната станция за страничен обзор със синтезирана апертура се предоставя следната техническа информация:

(A) тип и модел;

(B) честотни диапазони на радиолокационната станция и конкретна работна честота в мегахерци;

(C) поляризации;

(D) брой на импулсите на радиолокационната станция на метър в секунда;

(E) минимален работен ъгъл на най-близката зона за обзор в градуси от вертикалната ос;

(F) зона на захващане в километри;

(G) разрешаваща способност на местността по далечина и азимут в наклонена плоскот в метри;

(H) максимална височина на експлоатация, ако това е приложимо, в метри; и

(I) изходна мощност на предавателя във вата.

6. За апаратурата за наблюдение, записваща данните на фотолента, се предоставя следната информация:

(A) типове фотоленти, които могат да се използват за всяка апаратура за наблюдение;

(B) широчина на фотолентата в милиметри;

(C) разрешаваща способност на фотолентата при съотношение на контрастност 1000:1 или еквивалентната модулация на 1,0 в линии на милиметър;

(D) обем на касетата за всеки тип фотолента, в метри.

7. За апаратурата за наблюдение, която записва данните на други носители на информация, се предоставя следната информация:

(A) тип и модел на оборудването за записване на данни;

(B) тип и формат на носителите на информация;

(C) диапазон в херци, ако това е приложимо;

(D) скорост на записване на данните в мегабита за секунда, ако това е приложимо;

(E) капацитет на носителите на информация в минути или мегабита; и

(F) формат за съхранение на данните, получени от апаратурата за наблюдение, и анотиране на данните.

Раздел II. Анотиране на данни

1. Следните елементи на информация се анотират въз основа на данните, получени от апаратурата за наблюдение по време на наблюдателен полет, в началото и в края на всяка ролка на оригинала на негативната фотолента или в началото на всеки друг носител на информация в съответствие с положенията на добавка 1 към приложението:

(A) номер на наблюдателния полет;

(B) дата на наблюдателния полет;

(C) описание на апаратурата за наблюдение;

(D) схема на разположението на апаратурата за наблюдение; и

(E) фокусно разстояние, ако това е приложимо.

2. Следните елементи на информация се записват ръчно или по електронен способ от навигационните и авиационните радиоелектронни системи на самолета за наблюдение и се анотират на данните, получени от апаратурата за наблюдение по време на наблюдение по такъв начин, че да не скриват детайлите на изображението, в съответствие с положенията на добавка 1 към приложението:

(А) за оптическите фотоапарати:

(1) в началото на наблюдението и в който и да е промеждутък по време на наблюдението, където има съществено изменение на височината над земната повърхност, на курса или скоростта по отношение на земята, и през интервали, които трябва да бъдат определени от Консултативната комисия за открито небе за срока на временното прилагане на договора:

а) височина над земната повърхност;

в) местонахождение;

с) истински курс; и

d) ъгъл на сканиране;

(2) на всеки кадър от лентата:

а) номер на кадъра;

в) време; и

с) ъгъл на наклона;

(В) за видеокамерите и инфрачервените линейносканиращи устройства в началото на наблюдението и в който и да е промеждутък по време на наблюдението, където има съществено изменение на височината над земната повърхност, на курса или скоростта по отношение на земята, и през интервали, които трябва да бъдат определени от Консултативната комисия за открито небе за срока на временно прилагане на договора:

(1) дата и време;

(2) височина над земната повърхност;

(3) местонахождение;

(4) истински курс; и

(5) ъгъл на сканиране;

(С) за радиолокационната станция за страничен обзор със синтезирана апертура:

(1) в началото на наблюдението и в който и да е промеждутък по време на наблюдението, където има съществено изменение на височината над земната повърхност, на курса или скоростта по отношение на земята, и през интервали, които трябва да бъдат определени от Консултативната комисия за открито небе за срока на временно прилагане на договора:

a) дата и време;

b) височина над земната повърхност;

c) местонахождение;

d) истински курс;

e) ъгъл на обзора отдолу до предния край на зоната за захващане;

f) зона на захващане; и

g) поляризация;

(2) всеки път, когато измерването се извършва с цел да се осигури правилна обработка на изображението:

a) скорост по отношение на земята;

b) отнасяне;

c) ъгъл на тангаж; и

d) ъгъл на наклона.

3. Що се отнася до копията на отделните кадри или на зоните за захващане, получени от ориганала на негативната фотолента или други носители на информация, елементите на информацията, изброени в параграфи 1 и 2 на този раздел, се анотират на всеки позитивен отпечатък.

4. Държавите участнички имат право да анотират данните, получени по време на наблюдателния полет, с използване или на буквено-числови символи, или на кодове, които трябва да бъдат съгласувани от Консултативната комисия за открито небе в периода на временно прилагане на договора.

Добавка 1 към приложение В

Добавка 1 към приложение В

АНОТИРАНЕ НА ДАННИ, ПОЛУЧЕНИ ПО ВРЕМЕ НА НАБЛЮДАТЕЛЕН ПОЛЕТ

1. Справочният номер на наблюдателния полет се посочва с единна група от шест буквено-числови символа в съответствие със следните условни обозначения:

(А) буквите "OS";

(В) последната цифра на календарната година, към която се отнася индивидуалната активна квота; и

(С) трицифрения номер за обозначаване на всеки индивидуален полет за наблюдение, включващ активната квота, разпределена по време на ежегодното преразглеждане в Консултативната комисия за открито небе за календарната година на държавата участничка за полет над територията на друга държава участничка.

2. Описанието на апаратурата за наблюдение се посочва с единен блок, състоящ се от не повече от шест буквено-числови символа, включващи две групи, съгласно следните условни обозначения:

(А) групата, включваща до 4 символа за обозначаване на категорията апаратура за наблюдение, в съответствие със следните условни обозначения:

(1) "OP" - оптически панорамен фотоапарат;

(2) "OF" - оптически кадрови фотоапарат;

(3) "TV" - видеокамера;

(4) "IRLS" - инфрачервено линейносканиращо устройство; или

(5) "SAR" - радиолокационна станция за страничен обзор със синтезирана апертура;

(В) групата от два символа за обозначаване на типа носител на информация в съответствие със следните условни обозначения:

(1) "BI" - черно-бял, изопанхроматичен;

(2) "BM" - черно-бял, монохроматичен;

(3) "BP" - черно-бял, панхроматичен;

(4) "BR" - черно-бял, обратим;

(5) "TA" - лента, аналогова; или

(6) "TD" - лента, цифрова.

3. Схемата за разположение на апаратурата за наблюдение се посочва с единен блок, включващ до 9 буквено-числови символа, разбити на 3 групи, в съответствие със следните условни обозначения:

(А) група от 4 буквено-числови символа за обозначаване поставянето на апаратурата за наблюдение на самолета за наблюдение; или като

(1) вътрешно разполагане, обозначавано с код "INT", след който следва номерът, показващ съответното местоположение на разполагане на апаратурата за наблюдение на самолета за наблюдение, от носовата до опашната част на самолета за наблюдение; или като

(2) подвесно разполагане, обозначавано с код "POD", след който следва една от следните три букви:

(а) "L" - монтирана под лявото крило;

(в) "R" - монтирана под дясното крило; или

(с) "C" - монтирана по централната ос на самолета;

(В) група, включваща до три буквено-числови символа за обозначаване типа разполагане, в съответствие със следните условни обозначения:

(1) вертикално разполагане, при което апаратурата за наблюдение се отклонява на не повече от 5 градуса от вертикалната ос, обозначава се с буквата "V";

(2) разполагане под наклон, при което апаратурата за наблюдение се отклонява на повече от 5 градуса от вертикалната ос, обозначава се с една от следващите 2 букви, след които се посочва ъгълът на отклонение в градуси:

(а) "L" - насочване наляво;

(в) "R" - насочване надясно;

(3) ветрилообразно разполагане на два или повече елемента от апаратурата за наблюдение - обозначава се с буквата "F";

(С) за ветрилообразно разполагане - група, включваща до две числа за посочване на количеството и местоположението на апаратурата за наблюдение:

(1) първото число посочва общия брой на поставените апаратури за наблюдение; и

(2) второто число посочва местоположението на отделната апаратура за наблюдение в последователност от ляво на дясно по посоката на полета на самолета за наблюдение.

4. Фокусното разстояние на обектива се представя в милиметри.

5. Датата и времето се дават с точност до минута по единното универсално време.

6. Средната височина над земната повърхност на самолета за наблюдение се обозначава с номер от пет цифри, след които следва код, определящ единиците за измерване или във футове с буквата "F", или в метри с буквата "M".

7. Широчината и дължината на местонахождението на самолета за наблюдение се посочва в градуси с точност до една стотна от градуса във формат "dd.dd (N или S) ddd.dd (E или W)" или в градуси и минути с точност до минута във формат "dd mm (N или S) ddd mm (E или W)".

8. Истинският курс на самолета за наблюдение се дава в градуси с точност до градус.

9. Ъгълът на наклона на самолета за наблюдение се определя в градуси, след които следва код, посочващ с буква "L" наклон наляво, а с буква "R" - наклон надясно.

10. Ъгълът на тангажа на самолета за наблюдение се дава в градуси, след които следва код, посочващ тангажа по отношение на хоризонталната ос нагоре с буквата "U" или надолу с буквата "D".

11. Ъгълът на отнасяне на самолета за наблюдение се дава в градуси, след които е поставен код, посочващ отнасянето наляво с буква "L" или надясно - с буква "R" по отношение траекторията на полета на самолета за наблюдение.

12. Скоростта на самолета за наблюдение по отношение на земята се обозначава с число от три цифри, след които е поставен двубуквен код, означаващ единиците за измерване или в морски мили - с буквите "NM", или в километри - с буквите "KM", в часове.

13. Отдалечение на предния край на полосата на захвата в километри.

14. Ъгълът на обзора отдолу се изразява в градуси, измерени от вертикалната ос.

15. Полосата на захват се посочва в километри.

16. Всяка касетка за филм, използвана по време на наблюдателния полет от апаратарута за наблюдение, се номерира последователно, като се започва от номер едно. Всеки кадър на оригинала на негатива, експониран от всяка апаратура за наблюдение, индивидуално се номерира при спазване на последователността, като се започне от първия до последния кадър на касетата на апаратурата за наблюдение. В случаите, когато фотолентата се номерира, като се използват едно или две числа за кадър, единичният кадър недвусмислено се идентифицира с посочване или на числото, по-близо разположено до центъра на кадъра, или в случай че числата еднакво са отдалечени от центъра, с по-малкото цяло число.

4. Не по-късно от десет дни след получаването на уведомлението съгласно параграф 3 от този раздел всяка държава участничка уведомява останалите държави участницки за своето намерение да участва в освидетелстването на такъв самолет и апаратурата му за наблюдение съгласно положенията на параграф 11 на член IV. Въпросът за броя на лицата, които участват в освидетелстването, от онези държави участнички, които са уведомили за намерението си да вземат участие, се решава в рамките на Консултативната комисия за открито небе. Ако не е постигната съгласуваност за нещо друго, общият брой на лицата не превишава 40 души и включва не повече от четирима души от всяка отделно взета държава участничка. В случай че две или повече държави участнички уведомяват за намерението си да проведат освидетелстване в един и същи период, въпросът коя от тях ще проведе освидетелстването в този период се решава в рамките на Консултативната комисия за открито небе.

5. Всяка държава участничка, участваща в освидетелстването, уведомява държавата участничка, извършваща освидетелстването, не по-малко от 30 дни преди датата на освидетелстването на самолета за наблюдение, посочена в уведомлението, в съотевтствие с параграф 3 от този раздел, за следното:

(А) фамилията на лицата, участващи в освидетелстването, и в случай че за придвижването до пункта за влизане се използва неграждански транспортен самолет, поименен списък на членовете на екипажа с посочване във всички случаи на техния пол, рождена дата, месторождение и номера на паспорта; всички тези лица се включват в списъка на лицата, определени съгласно раздел I на член ХIII от договора;

(В) датата и точното време на пристигане на тези лица в пункта за влизане; и

(С) вида транспорт, използван за пристигането в пункта на влизане.

6. В срок не по-малък от 14 дни преди датата на започване на освидетелстването на самолета за наблюдение, посочена в уведомлението в съответствие с параграф 3 от този раздел, държавата участничка, извършваща освидетелстването, предоставя на държавите участнички, участващи в освидетелстването, следната информация за всяка апаратура за наблюдение, поставена в самолета за наблюдение, и свързаното с нея оборудване, използвано за анотиране на данните, събрани от апаратурата за наблюдение:

(А) описание на всяка съставна част на апаратурата за наблюдение, в т.ч. и предназначението и подключването към свързаното с нея оборудване, използвано за анотиране на данни;

(В) фотоснимки на всяка апаратура за наблюдение отделно от самолета за наблюдение в съответствие със следните спецификации:

(1) всяка апаратура за наблюдение заема най-малко 80 процента от фотоснимките или в хоризонтална, или във вертикална плоскост;

(2) тези фотоснимки могат да бъдат или цветни, или черно-бели и са с размер 18 х 24 см, без полето;

(3) на всяка фотоснимка се посочват категорията апаратура за наблюдение, нейният тип и модел, както и държавата участничка, която представя апаратурата за наблюдение за освидетелстване; и

(С) инструкции за експлоатация на всяка апаратура за наблюдение по време на полет.

7. В случай че нито една държава участничка не уведомява за намерението си да участва в освидетелстването в съответствие с положенията на параграф 5 от този раздел, държавата участничка самостоятелно извършва проверката в полет в съответствие с положенията на раздел III от това приложение и изготвя отчет за освидетелстването съгласно положенията на раздел IV от това приложение.

8. Положенията на раздел II, член ХIII от договора, важат за персонала на всяка държава участничка, участваща в освидетелстването, за целия срок на пребиваването му на територията на държавата участничка, извършваща освидетелстването.

9. Персоналът на всяка държава участничка, която участва в освидетелстването, незабавно напуска територията на държавата участничка, извършваща освидетелстването, след подписването на отчета за освидетелстването.

Раздел II. Проверка на земята

1. Със съгласие на държавата участничка, извършваща освидетелстването, проверката на земята могат да извършват едновременно повече от една държава участничка. Държавите участнички имат право съвместно да проверяват на земята самолета и апаратурата му за наблюдение. Държавата участничка, извършваща освидетелстването, има право да определи количеството персонал, който по всяко време да е зает с проверката на самолета за наблюдение и апаратурата му за наблюдение на земята.

2. Ако не е постигната съгласуваност за нещо друго, продължителността на проверката на земята не превишава 3 смени по 8 часа за всеки самолет за наблюдение и апаратурата му за наблюдение.

3. Преди започването на проверката на земята държавата участничка, извършваща освидетелстването, предоставя на държавите участнички, участващи в освидетелстването, следната информация:

(А) за оптическите панорамни и кадрови фотоапарати:

(1) кривата на функцията за предаване модулацията на реагирането на обектива на пространствена честота (честотно-контранстна характеристика) при максимално относително отверстие на дадения обектив в линии на милиметър;

(2) спецификациите на черно-бялата фотолента, която ще бъде използвана за събиране на данни по време на наблюдателния полет или за изготвяне на копия на тези данни в съответствие с положенията на параграф 2 от раздел I на приложение К към договора;

(3) спецификациите на оборудването за обработка на фотолентата, което ще се използва за проявяване на оригиналите на негативната фотолента, и размножителното оборудване, което ще се използва за изготвяне на копия на диапозитивите или на негативите на фотолентата, в съответствие с положенията на параграф 1 на раздел I на приложение К към договора; и

(4) данните, събрани в хода на изпитателния полет, показващи разрешаващата способност на местността като функция на височината над земната повърхност за всеки тип фотолента, която ще бъде използвана от оптическия фотоапарат;

(В) за видеокамерите - данните, получени по време на изпитателния полет от всички изходни устройства, показващи разрешаващата способност на местността като функция на височината над земната повърхност;

(С) за инфрачервените линейносканиращи устройства, данните, събрани в хода на изпитателния полет от всички изходни устройства, показващи разрешаващата способност на местността като функция на височината над земната повърхност; и

(D) за радиолокационната станция за страничен обзор със синтезирана апертура - данните, събрани в хода на изпитателния полет от всички изходни устройства, показващи разрешаващата способност на местността като функция на наклонената далечина от самолета.

4. Преди започване на проверката на земята държавата участничка, извършваща освидетелстването, провежда брифинг за държавата участничка или държавите участнички, които участват в освидетелстването, относно:

(А) плана си за извършване на проверка на земята на самолета за наблюдение и апаратурата му за наблюдение;

(В) самолета за наблюдение, както и апаратурата му за наблюдение, свързаното с нея оборудване и заглушките за отверстията на апаратурата за наблюдение или другите устройства, които правят невъзможна експлоатацията на апаратурата за наблюдение, като се посочва разположението им в самолета за наблюдение чрез схеми, фотоснимки, диапозитиви и други нагледни пособия;

(С) всички необходими правила за безопасност, които трябва да бъдат спазвани по време на проверката на земята на самолета за наблюдение и апаратурата му за наблюдение; и

(D) процедурите за инвентаризация, които лицата, съпровождащи инспекторите от държавата участничка, извършваща освидетелстването, имат намерение да използват съгласно параграф 6 от този раздел.

5. Преди започването на проверката на земята всяка държава участничка, участваща в освидетелстването, предава на държавата участничка, извършваща освидетелстването, списък на предметите от оборудването, които могат да се използват по време на проверката на земята или проверката по време на полет. На държавите участнички, участващи в освидетелстването, се разрешава да вземат на борда на самолета за наблюдение и да използват видеокамери, портативни магнетофони и портативни електронни компютри. На държавите участнички, участващи в освидетелстването, се разрешава също така да използват други предмети от оборудването, при съгласие от страна на държавата участничка, извършваща освидетелстването.

6. Държавите участнички, участващи в освидетелстването, заедно с държавата участничка, извършваща освидетелстването, провеждат инвентаризация на всеки предмет от оборудването, предвидено по параграф 5 от този раздел, и разглеждат процедурите по инвентаризацията, от които трябва да се ръководят, за да потвърдят, че всеки предмет от оборудването, взет на борда на самолета за наблюдение от държавите участнички, участващи в освидетелстването, е взет от самолета за наблюдение след завършване на проверката.

7. Персоналът на всяка държава участничка, участваща в освидетелстването, има право да извършва следната дейност по време на проверката на земята на самолета за наблюдение и всяка апаратура за наблюдение, поставена в самолета за наблюдение:

(А) да установи, че броят и конфигурацията на всяка апаратура за наблюдение, поставена в самолета за наблюдение, съответстват на информацията, предоставена в съответствие с параграф 6 от раздел I от това приложение, приложение С и раздел I на приложение В към договора;

(В) да се запознае с инсталирането на всяка апаратура за наблюдение в самолета за наблюдение, в т.ч. и на съставните й части и подключването на тези части една към друга и към всяко свързано с нея оборудване, използвано за анотиране на данни;

(С) да присъства на демонстрацията на управление на всяка апаратура за наблюдение и нейната експлоатация; и

(D) да се запознае със събраните в хода на изпитателния полет данни, представени в съответствие с положенията на параграф 3 от този раздел.

8. По молба на всяка държава участничка, участваща в освидетелстването, държавата участничка, извършваща освидетелстването, фотографира всяка апаратура за наблюдение, поставена в самолета за наблюдение, свързаното с нея оборудване в самолета за наблюдение или отверстията за апаратурата за наблюдение и техните заглушки или устройства, които правят невъзможна експлоатацията на апаратурата за наблюдение. Такива фотоснимки отговарят на изискванията, посочени в подпараграфи (В) (1), (2) и (3) на параграф 6 от раздел I на това приложение.

9. Държавата участничка, извършваща освидетелстването, има право да определи персонал за съпровождане по време на проверката на земята на персонала на държавите участнички, участващи в освидетелстването, за потвърждение, че положенията на този раздел се спазват. Персоналът на държавата участничка, извършваща освидетелстването, не се вмесва в дейността на държавите участнички, участващи в освидетелстването, ако тази дейност не нарушава правилата за безопасност, предвидени в подпараграф (С) на параграф 4 от този раздел.

10. Държавата участничка, извършваща освидетелстването, осигурява на държавите участнички, участващи в освидетелстването, достъп до целия самолет за наблюдение, апаратурата му за наблюдение и свързаното с нея оборудване, както и достатъчно електроенергия за работа на апаратурата му за наблюдение и свързаното с нея оборудване. Държавата участничка, извършваща освидетелстването, открива отсеци или сваля панели или препятствия, ако това е необходимо, за да направи възможна проверката на всяка апаратура за наблюдение и свързаното с нея оборудване, подлежащи на освидетелстване.

11. Независимо от положенията на този раздел, проверката на земята се провежда така, че да не:

(А) влошава характеристиките на самолета за наблюдение или на апаратурата му за наблюдение, да не ги поврежда и да не възпрепятства по-нататъшната им работа;

(В) променя електрическата верига или механичните конструкции на самолета за наблюдение или на апаратурата му за наблюдение; или

(С) влошава летателните качества на самолета за наблюдение.

12. Държавите участнички, участващи в освидетелстването, имат право да правят замервания и бележки, рисунки и други подобни записки, както и да правят записи, използвайки предметите на оборудването, изброени в параграф 5 от този раздел, отнасящи се до самолета за наблюдение, апаратурата му за наблюдение и свързаното с нея оборудване. Такива работни материали могат да бъдат съхранени от държавата участничка, участваща в освидетелстването, и не подлежат на преразглеждане или проверка от държавата участничка, извършваща освидетелстването.

13. Държавата участничка, извършваща освидетелстването, прави всичко възможно да даде отговори на въпросите, отнасящи се до проверката на земята, зададени от държавите участнички, участващи в освидетелстването.

14. След завършване на проверката на земята държавите участнички, участващи в освидетелстването, напускат самолета за наблюдение, а държавата участничка, извършваща освидетелстването, има право да използва собствените процедури на инвентаризация, установени в съответствие с параграф 6 от този раздел, за да потвърди, че цялото оборудване, използвано по време на проверката на земята в съответствие с параграф 5 от този раздел, е било взето от самолета за наблюдение.

Раздел III. Проверка в полет

1. В допълнение към проверката на земята на самолета за наблюдение и апаратурата му за наблюдение държавата участничка, извършваща освидетелстването, провежда една проверка в полет на апаратурата му за наблюдение, която е достатъчна, за да:

(А) се даде възможност да се наблюдава работата на цялата апаратура за наблюдение, поставена в самолета за наблюдение;

(В) в случай че разрешаващата способност на местността на апаратурата за наблюдение е в зависимост от височината над земната повърхност, да се установи минималната височина над земната повърхност, на която всяка такава апаратура за наблюдение, поставена в самолет за наблюдение от този тип и модел, може да се експлоатира по време на наблюдателен полет в съответствие с ограничението, налагано от разрешаващата способност на местността, посочено в параграф 2 на член IV; и

(С) в случай че разрешаващата способност на местността на апаратурата за наблюдение не е в зависимост от височината над земната повърхност, да се установи разрешаващата способност на местността на всяка такава апаратура за наблюдение, поставена в самолет за наблюдение от този тип и модел, в съответствие с ограничението, налагано от разрешаващата способност на местността, посочено в параграф 2 на член IV.

2. Преди започването на проверката на апаратурата за наблюдение в полет държавата участничка, извършваща освидетелстването, провежда брифинг за държавите участнички, участващи в освидетелстването, относно плана си за провеждане на проверката в полет. Такъв брифинг включва следната информация:

(А) схемата на калибровъчните цели, които тя има намерение да използва за проверка в полет, в съответствие с положенията на параграф 5, раздел I от добавка 1 към това приложение;

(В) точното време, метеорологичните условия, броя, посоката и височината над земната повърхност за всяко преминаване над калибровъчната цел, съответстваща на всяка апаратура за наблюдение, подлежаща на освидетелстване; и

(С) всички необходими предпазни мерки, които трябва да се спазват по време на проверката в полет на самолета за наблюдение и на апаратурата му за наблюдение.

3. Преди и по време на извършването на проверката в полет държавите участнички, участващи в освидетелстването, имат право да посетят местонахождението на калибровъчните цели. Държавата участничка, извършваща освидетелстването, предоставя такива предмети от оборудване, които са необходими, за да се потвърди съответстват ли тези цели на спецификациите, посочени в раздел I на добавка 1 към това приложение.

4. Проверката в полет се извършва при ясни атмосферни условия през деня, ако не е съгласувано нещо друго, над калибровъчните цели, съответстващи на всяка категория апаратура за наблюдение, поставена в самолета за наблюдение, съгласно положенията на раздел II на добавка 1 към това приложение, за определяне разрешаващата способност на местността за всяка апаратура за наблюдение.

5. Държавата участничка, извършваща освидетелстването, предоставя такива данни за метеорологичните условия за местата, където се намират калибровъчните цели, по време на проверката в полет на апаратурата за наблюдение, които са необходими за извършване на разчети, съгласно методологията, посочена в раздел III на добавка 1 към това приложение.

6. Всяка държава участничка има право да определи персонал за участие в проверката в полет. В случай че броят на лицата, определени по този начин, превишава пасажерската вместимост на самолета за наблюдение, държавите участнички, участващи в освидетелстването, се договарят кои лица от техния персонал ще участват в проверката в полет.

7. Персоналът на държавите участнички, определен съгласно параграф 6 от този раздел, има право да наблюдава експлоатацията на апаратурата за наблюдение от представителите на държавата участничка, извършваща освидетелстването.

8. Персоналът на държавите участнички, участващи в освидетелстването, има право да контролира разпломбирането на касетата с фотолента, както и съхраняването, обработката и преместването на оригинала на негативната лента, изразходвана по време на проверка в полет, съгласно положенията на раздел II на приложение К към договора.

Раздел IV. Отчет за освидетелстването

1. След завършване на проверката на земята и в полет данните, получени от апаратурата за наблюдение над калибровъчните цели, се анализират съвместно от държавата участничка, извършваща освидетелстването, и държавите участнички, участващи в освидетелстването. Тези държави участнички изготвят отчет за освидетелстването, в което се установява:

(А) че самолетът за наблюдение принадлежи към типа и модела, определен съгласно член V;

(В) че апаратурата за наблюдение, поставена в самолета за наблюдение, се отнася към категориите, посочени в параграф 1 на член IV, и че тя удовлетворява изискванията на параграф 2 на член IV;

(С) че техническата информация за апаратурата за наблюдение е предоставена в съответствие с раздел I на приложение В към договора;

(D) минималната височина над земната повърхност, на която може да се експлоатира всяка апаратура за наблюдение на самолета за наблюдение от този тип и модел по време на наблюдателния полет, е съгласно ограничението, което налага разрешаващата способност на местността, посочено в параграф 2 на член IV, в случай че разрешаващата способност на местността за апаратурата за наблюдение е в зависимост от височината над земната повърхност;

(Е) че разрешаващата способност на местността за всяка такава апаратура за наблюдение, поставена в самолета за наблюдение от този тип и модел, съответства на ограниченията, налагани от разрешаващата способност на местността, посочени в параграф 2 на член IV, в случай че разрешаващата способност на местността не е в зависимост от височината над земната повърхност; и

(F) че заглушките за отверстията на апаратурата за наблюдение или другите устройства, които правят невъзможна експлоатацията на апаратурата за наблюдение, съответстват на положенията на параграф 4 на член IV.

2. Копия от информацията за всяка апаратура за наблюдение, предоставена съгласно параграф 6 от раздел I и параграфи 3 и 8 от раздел II на това приложение, се прилагат към отчета за освидетелстването.

3. Копията от отчета за освидетелстването се предоставят от държавата участничка, извършваща освидетелстването, на всички други държави участнички. Държавите участнички, които не са участвали в освидетелстването, нямат право да отхвърлят изводите, съдържащи се в отчета за освидетелстването.

4. Счита се, че самолетът за наблюдение и свързаният с него комплект апаратура за наблюдение са освидетелствани, с изключение на случаите, когато държавите участнички, участващи в освидетелстването, не могат да стигнат до съгласие относно съдържанието на отчета за освидетелстване.

5. В случай че държавата участничка, извършваща освидетелстването, и държавите участнички, участващи в освидетелстването, не могат да стигнат до съгласие относно съдържанието на отчета за освидетелстване, самолетът за наблюдение не се използва за наблюдателни полети дотогова, докато този въпрос не бъде решен.

Добавка 1 към приложение D

Добавка 1 към приложение D

МЕТОДОЛОГИИ ЗА ПРОВЕРКА НА РАБОТАТА НА АПАРАТУРАТА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ, ПОСТАВЕНА В САМОЛЕТА ЗАНАБЛЮДЕНИЕ

Разрешаващата способност на местността за всяка апаратура за наблюдение, поставена в самолета за наблюдение, и в случай че нейните възможности зависят от височината над земната повърхност, минималната височина над земната повърхност, на която може да се експлоатира по време на наблюдателния полет тази апаратура за наблюдение, се определя и потвърждава въз основа на данните, получени над калибровъчните цели, съответстващи на всяка категория апаратура за наблюдение, в съответствие със спецификациите в раздел I, и се изчислява в съответствие с методологиите, които трябва да бъдат определени в рамките на Консултативната комисия за открито небе.

Раздел I. Спецификации

за калибровъчните цели

1. Калибровъчните цели се осигуряват от държавата участничка, извършваща освидетелстването, в съответствие с положенията на приложение D към договора. Такива калибровъчни цели се използват за установяване разрешаващата способност на местността за всяка апаратура за наблюдение и се отнасят към типа, съответстващ на всяка категория апаратура за наблюдение, и са конструирани в съответствие с характеристиките, посочени по-долу.

2. Калибровъчните цели за установяване на разрешаващата способност на местността за оптическите фотоапарати се състоят от серия групи редуващи се черни и бели ленти. Всяка група ленти се състои минимум от две черни ленти, всяка от които е разделена с бяла лента. Широчината на черните и белите ленти от дадена група остава неизменна. Широчината на лентата в групите ленти в калибровъчните цели се променя постепенно с цел осигуряване точното измерване на разрешаващата способност на местността. Дължината на лентите във всяка една група остава неизменна. Съотношението на контрастност на черните ленти по отношение на белите не се променя по цялата калибровъчна цел и съставлява в крайна сметка 5:1, което е еквивалентно на модулация от 0,66.

3. Калибровъчните цели за установяване разрешаващата способност на местността за инфрачервените линейносканиращи устройства се определят в рамките на Консултативната комисия за открито небе в периода на временно прилагане на договора.

4. Калибровъчните цели за установяване разрешаващата способност на местността за радиолокационните станции за страничен обзор със синтезирана апертура се състоят от комплекти от тристенни ъглови отражатели, чиято схема на разположение съответства на методологиите, определени в рамките на Консултативната комисия за открито небе в периода на временно прилагане на договора.

5. Всяка държава участничка осигурява за всички други държави участнички схема на калибровъчните цели, които тя има намерение да използва за целите на проверката в полет. На тези схеми се анотират общите размери на калибровъчните цели, разположението им и типът местност, на която те са разположени, както и информацията, съответстваща на всеки тип калибровъчна цел, както е определено от Консултативната комисия за открито небе в периода на временно прилагане на договора.

Раздел II. Извършване на проверка в полет

1. За да се установи разрешаващата способност на местността на оптическите панорамни или вертикално монтирани кадрови фотоапарати, маршрутът на полета на самолета за наблюдение трябва да минава непосредствено над калибровъчната цел и успоредно на нея. За да може да се установи разрешаващата способност на местността на монтираните под наклон кадрови фотоапарати, маршрутът на полета на самолета за наблюдение минава успоредно на калибровъчната цел на такова разстояние, че изображението на калибровъчната цел да се появи на преден план на полезрението на оптическия фотоапарат, установен при максималния му ъгъл на отклонение, измерен от хоризонталната ос, или при минималния ъгъл на отклонение, измерен от вертикалната ос.

2. За да се установи разрешаващата способност на местността на инфрачервеното линейносканиращо устройство, маршрутът на полета на самолета за наблюдение минава непосредствено над калибровъчната цел и успоредно на нея в съгласуван диапазон от височини над земната повърхност.

3. За да се установи разрешаващата способност на радиолокационната станция за страничен обзор със синтезирана апертура, маршрутът на полета на самолета за наблюдение минава встрани от ъгловите отражатели.

Раздел III. Анализ на данните, събрани по време на проверката в полет

1. След проверката в полет държавата участничка, извършваща освидетелстването, и държавите участнички, участващи в извършването на освидетелстването, съвместно анализират данните, събрани по време на проверката в полет, съгласно параграф 1 от раздел IV от приложение D към договора.

2. Методологията за изчисляване минималната височина над земната повърхност, на която по време на наблюдателния полет може да се експлоатира всеки оптически фотоапарат, поставен в самолета за наблюдение, включително и стойността на съотношението на контрастност, или на еквивалентната модулация, които ще бъдат използвани в това изчисляване и които трябва да бъдат не по-малко от 1,6:1 (съответно 0,23) и не повече от 4:1 (съответно 0,6), се определят в рамките на Консултативната комисия за открито небе в периода на временното прилагане на договора до 30 юни 1992 г. Разрешаващата способност на местността на оптическите фотоапарати се определя на основата на визуалния анализ на изображението на калибровъчната цел върху оригинала на негатива. Числовото значение на разрешаващата способност на местността е равно на широчината на най-малката лента на калибровъчната цел, която се разпознава като отделна лента.

3. Методологията за определяне на минималната височина над земната повърхност, на която по време на наблюдателния полет може да се експлоатира всяка видеокамера, монтирана в самолета за наблюдение, се определя в рамките на Консултативната комисия за открито небе в периода на временното прилагане на договора.

4. Методологията за определяне на минималната височина над земната повърхност, на която по време на наблюдателния полет може да се експлоатира инфрачервеното линейно-сканиращо устройство, монтирано в самолета за наблюдение, включително и стойността на минималната температурна разлика, която трябва да се използва при този разчет, се определя в рамките на Консултативната комисия за открито небе в периода на временното прилагане на договора.

5. Методологията за определяне на разрешаващата способност на местността на радиолокационната станция за страничен обзор със синтезирана апертура, включително и определянето на съотношението между метода на импулсното реагиране и метода за разделяне на обектите, се определя в рамките на Консултативната комисия за открито небе в периода на временното прилагане на договора.

6. Незабавно след пристигането на самолета за наблюдение в пункта за влизане и непосредствено преди отпътуването на самолета за наблюдение от пункта за излизане както наблюдаваната, така и наблюдаващата страна проверяват заглушките за отверстията на апаратурата за наблюдение или другите устройства, правещи невъзможна експлоатацията на апаратурата за наблюдение и поставени в съответствие с параграф 4 на член IV. В случай че пунктът за влизане не съвпада с летището открито небе, на което започва наблюдателният полет, непосредствено преди излитането на самолета за наблюдение от пункта за влизане към летището открито небе, от което започва наблюдателният полет, както наблюдаваната, така и наблюдаващата страна инспектират заглушките за отверстията на апаратурата за наблюдение или другите устройства, правещи невъзможна експлоатацията на апаратурата за наблюдение. В случай че пунктът за излизане не съвпада с летището открито небе, на което завършва наблюдателният полет, непосредствено преди излитането на самолета за наблюдение от това летище към пункта за излизане, както наблюдаваната, така и наблюдаващата страна проверяват заглушките за отверстията на апаратурата за наблюдение или другите устройства, правещи невъзможна експлоатацията на апаратурата за наблюдение.

7. Държавата участничка има право да извършва оглед и инвентаризация на предметите от оборудването, които другата държава участничка има намерение да използва за целите на предполетната инспекция на апаратурата за наблюдение и ако това е приложимо, на самолета за наблюдение, както и на предметите, които представителите на полета възнамеряват да вземат на борда на самолета за наблюдение. Този оглед и инвентаризация:

(А) започват не по-късно от 1 час след пристигането на тези предмети в пункта за влизане или по избор на държавата участничка, извършваща такава инвентаризация, на летището открито небе, и завършва не по-късно от 1 час; и

(В) се извършват в присъствието на едно или повече назначени лица на другата държава участничка.

8. Ако в хода на огледа и инвентаризацията на предметите от оборудването, които трябва да бъдат използвани за инспекционната проверка на апаратурата за наблюдение и ако това е приложимо, за инспекцията на самолета за наблюдение, както и на предметите, които представителите на полета възнамеряват да вземат на борда на самолета, държавата участничка, извършваща огледа и инвентаризацията, определи, че предметите не съответстват на списъка на разрешеното оборудване, посочен в параграф 5 от раздел II на приложение D към договора, или на предметите, посочени в параграф 4 от раздел I на приложение G към договора, тя има право да откаже разрешение за използване на тези предмети. Предметите, доставени на територията на наблюдаваната страна от наблюдаващата страна, по отношение на които е направено такова заключение, ако не е постигнато съгласие за нещо друго:

(А) се поставят в запломбиран контейнер за съхранение; и

(В) впоследствие се отстраняват от територията на наблюдаваната страна при първа възможност, но не по-късно от отпътуването на наблюдаващата страна от територията на наблюдаваната страна.

9. В случай че наблюдаващата страна пътува до пункта за влизане, посочен в уведомлението, предоставено в съответствие с параграф 4 от раздел I на член VI, с транспортен самолет, зарегистриран в наблюдаващата страна или в друга държава участничка, на транспортирания самолет се разрешава:

(А) да напусне територията на наблюдаваната страна;

(В) в случай че пунктът за влизане съвпада с пункта за излизане, да остане в пункта за влизане до отпътуването на наблюдаващата страна от територията на наблюдаваната страна; или

(С) в случай че пунктът за влизане не съвпада с пункта за излизане, да прелети в пункта за излизане в срок, достатъчен, за да може екипажът да почине преди отпътуването на целия персонал на наблюдаващата страна от територията на наблюдаваната страна.

10. В случай че самолетът за наблюдение е предоставен от наблюдаваната страна, а наблюдаващата страна не използва собствен транспортен самолет за превозването на персонала от пункта за влизане до летището открито небе, то наблюдаваната страна осигурява превозването на персонала на наблюдаващата страна от пункта за влизане до летището открито небе и от летището открито небе до пункта за излизане.

Добавка 1 към приложение Е

Добавка 1 към приложение Е

Раздел I. Определяне на обектите

Обектите за използване в качеството на пунктове за влизане, пунктове за излизане, летища открито небе, летища за дозареждане, калибровъчни цели и ако е възможно, на точки за влизане и точки за излизане, първоначално са такива, както са посочени в раздел II на тази добавка. Това включва:

(А) обекта: наименованието на пункта за влизане, на пункта за излизане, на летището открито небе, на точката за влизане, на точката за излизане, на летището за дозареждане и калибровъчната цел;

(В) местонахождението: широчината и дължината на съответния обект с точност до секунда; и

(С) инспекцията: възможно ли е извършване на предполетна инспекция на самолета за наблюдение или на апаратурата за наблюдение на дадения обект.

Раздел II. Пунктове за влизане, пунктове за излизане, летища открито небе, точки за влизане, точки за излизане, летища за дозареждане и калибровъчни цели

* На основание вербална нота № 17/7.IV.1992 г.

6. При провеждането на предполетната инспекция инспекторите имат право на достъп до самолета за наблюдение, апаратурата му за наблюдение и свързаното с нея оборудване по начин, предвиден в параграф 10 от раздел II на приложение D към договора, при спазване на положенията на параграфи 11 и 12 от раздел II на приложение D към договора.

7. За целите на инспекцията наблюдаваната страна има право да взема на борда и да използва за проверката следното проверочно оборудване, което не причинява разрушения:

(А) видеосонда (видеокамера с бороскоп);

(В) рентгеново оборудване за получаване на право изображение и изображение по метода на обратното сканиране;

(С) ултразвуково оборудване за получаване на изображение;

(D) диагностичен анализатор и анализатор на данни;

(Е) пасивна инфрачервена апаратура; и

(F) 35-милиметров фотоапарат.

Освен това наблюдаваната страна има право да взема на борда и да използва за целите на проверката и друго проверочно оборудване, непричиняващо разрушения, което е необходимо за установяване, че на борда на самолета за наблюдение няма никакви други предмети от оборудване, освен разрешените от член IV, което може да бъде съгласувано от Консултативната комисия за открито небе до 30 юни 1992 г.

8. След завършването на предполетната инспекция инспекторите напускат самолета за наблюдение, а наблюдаващата страна има право да използва свои собствени процедури за инвентаризация за потвърждаване на това, че цялото инспекционно оборудване, използвано по време на предполетната инспекция, е изнесено от самолета за наблюдение. Ако наблюдаваната страна не е в състояние по удовлетворяващ начин да продемонстрира това на наблюдаваната страна, наблюдаващата страна има право да пристъпи към наблюдателния полет или да го отмени и да напусне територията на наблюдаваната страна, когато наблюдаващата страна се убеди, че това не е съпроводено с опасност. В последния случай наблюдателният полет не се зачита в квотата на нито една от страните.

9. Инспекторите незабавно информират наблюдаващата страна, ако установят, че самолетът за наблюдение, апаратурата му за наблюдение или свързаното с нея оборудване не съответстват на освидетелстваните в съответствие с приложение D към договора или че на борда на самолета за наблюдение има предмети от оборудване, по-различни от разрешените от член IV. Ако наблюдаващата страна не е в състояние да продемонстрира, че самолетът за наблюдение, апаратурата му за наблюдение и свързаното с нея оборудване съответстват на тези, които са били освидетелствани в съответствие с положенията на приложение D към договора, и че на борда на самолета за наблюдение няма оборудване освен това, което е разрешено от член IV, и ако между наблюдаващата и наблюдаваната страна не е съгласувано нещо друго, то наблюдаваната страна има право да забрани наблюдателния полет съгласно член VIII. Ако наблюдателният полет се забрани, самолетът за наблюдение незабавно напуска територията на наблюдаваната страна, а наблюдателният полет не се зачита в квотата на нито една от държавите участнички.

10. След завършване на предполетната инспекция на самолета за наблюдение и апаратурата му за наблюдение наблюдаваната и наблюдаващата страна изготвят отчет за предполетната инспекция, в която се посочва, че:

(А) самолетът за наблюдение, апаратурата му за наблюдение и свързаното с нея оборудване съответстват на това, което е освидетелствано в съответствие с положенията на приложение D към договора; и

(В) на борда на самолета за наблюдение няма други предмети от оборудване освен тези, които са разрешени от член IV.

11. Подписването от наблюдаваната страна на отчета за предполетната инспекция означава съгласие от нейна страна за използване от наблюдаващата страна на този самолет за наблюдение за извършване на наблюдателен полет над територията на наблюдаваната страна.

Раздел II. Предполетна инспекция на апаратурата за наблюдение на наблюдаваната страна

1. Целта на предполетната инспекция на апаратурата за наблюдение на самолета за наблюдение, предоставян от наблюдаваната страна, се заключава в потвърждаване на това, че апаратурата за наблюдение и свързаното с нея оборудване съответстват на тези, които са били освидетелствани в съответствие с положенията на приложение D към договора. Наблюдаващата страна има право да извърши предполетна инспекция на апаратурата за наблюдение и на свързаното с нея оборудване, монтирани в самолета за наблюдение, предоставян от наблюдаваната страна, с цел потвърждаване на това, че апаратурата за наблюдение и свързаното с нея оборудване съответстват на тези, които са били освидетелствани в съответствие с положенията на приложение D към договора.

2. След пристигането на инспекторите на наблюдаващата страна в мястото на провеждане на предполетната инспекция наблюдаващата страна:

(А) предоставя списък на инспекторите, чийто брой не превишава пет души, ако не е съгласувано нещо друго, с посочване на общите функции на всеки инспектор;

(В) предоставя списък на предметите от оборудването, което инспекторите възнамеряват да използват по време на предполетната инспекция; и

(С) информира наблюдаваната страна за плана си на предполетната инспекция на апаратурата за наблюдение и свързаното с нея оборудване на борда на самолета за наблюдение.

3. Преди започването на предполетната инспекция определено лице на наблюдаваната страна:

(А) провежда брифинг за наблюдаващата страна относно процедурите на инвентаризация, които се прилагат за потвърждаване на това, че всеки предмет от оборудването, взет на борда на самолета за наблюдение от инспекторите, е свален от самолета за наблюдение след завършване на предполетната инспекция;

(В) съвместно с инспекторите извършва проверка и инвентаризация на всеки предмет от оборудването, което ще се използва по време на предполетната инспекция; и

(С) провежда брифинг за инспекторите относно необходимите мерки за безопасност, които трябва да се спазват по време на предполетната инспекция на апаратурата за наблюдение и свързаното с нея оборудване, монтирано в самолета за наблюдение.

4. Предполетната инспекция започва след завършването на формалните процедури, свързани с пристигането, и продължава не повече от 8 часа.

5. Наблюдаваната страна има право да предостави свои собствени съпровождащи лица за съпровождане на инспекторите по време на предполетната инспекция на апаратурата за наблюдение и свързаното с нея оборудване на борда на самолета за наблюдение за потвърждаване на това, че инспекцията се извършва в съответствие с положенията на този раздел. Наблюдаваната страна съдейства за провеждането от инспекторите на инспекция на апаратурата за наблюдение и свързаното с нея оборудване на борда на самолета за наблюдение в съответствие с процедурите, посочени в параграф 7 от раздел II на приложение D към договора.

6. При извършването на предполетната инспекция инспекторите имат право на достъп до апаратурата за наблюдение и свързаното с нея оборудване на борда на самолета за наблюдение по начин, предвиден в параграф 10 от раздел II на приложение D към договора, и при спазване на положенията на параграфи 11 и 12 от раздел II на приложение D към договора.

7. След завършването на предполетната инспекция инспекторите напускат самолета за наблюдение, а наблюдаваната страна има право да използва свои собствени процедури на инвентаризация за потвърждаване на това, че всичките предмети от оборудването са свалени от самолета за наблюдение. Ако наблюдаващата страна не е в състояние по удовлетворяващ начин да продемонстрира това на наблюдаваната страна, то наблюдаваната страна има право да забрани наблюдателния полет съгласно член VIII, а наблюдателният полет не се зачита в квотата на нито една от държавите участнички.

8. Инспекторите незабавно информират наблюдаваната страна, ако установят, че някоя апаратура за наблюдение или свързаното с нея оборудване на борда на самолета за наблюдение не съответстват на тези, които са били освидетелствани, съгласно положенията на приложение D към договора. Ако наблюдаваната страна не е в състояние да продемонстрира, че апаратурата за наблюдение или свързаното с нея оборудване на борда на самолета за наблюдение съответстват на това, което е било освидетелствано в съответствие с приложение D към договора, наблюдаващата страна има право:

(А) да се съгласи за използването на алтернативен набор от типове апаратура за наблюдение или възможности, предложени от наблюдаваната страна;

(В) да действа в съответствие с първоначалния план на мисията;

(С) да се съгласи да се отложи началото на наблюдателния полет, за да може наблюдаваната страна да отстрани проблема, чието съществуване е установено от наблюдаващата страна съгласно този параграф; в случай че проблемът се разрешава по удовлетворяващ наблюдаващата страна начин, полетът преминава в съответствие с плана на мисията с поправките, наложени от задържането; в случай че проблемът не е отстранен по удовлетворяващ наблюдаващата страна начин, наблюдаващата страна напуска територията на наблюдаваната страна; или

(D) да отмени наблюдателния полет и незабавно да напусне територията на наблюдаваната страна.

9. Ако наблюдаващата страна напуска територията на наблюдаваната страна, без да извърши наблюдателен полет, както е предвидено в подпараграфи (С) и (D) на параграф 8 от този раздел, наблюдателният полет не се зачита в квотата на нито една от държавите участнички.

10. След завършването на предполетната инспекция на апаратурата за наблюдение и свързаното с нея оборудване, монтирани в самолета за наблюдение, наблюдаваната страна и наблюдаващата страна изготвят отчет за предполетната инспекция, в който се посочва, че апаратурата за наблюдение съответства на тази, която е преминала освидетелстване в съответствие с положенията на приложение D към договора. Подписването от наблюдаващата страна на отчета за предполетната инспекция означава съгласие от нейна страна за използването на този самолет за наблюдение за извършване на наблюдателен полет над територията на наблюдаваната страна.

Раздел III. Демонстрационни полети

1. В случай че самолетът е осигурен от наблюдаващата страна, наблюдаващата страна след предполетната инспекция по молба на наблюдаваната страна извършва демонстрационен полет, за да могат инспекторите да наблюдават работата на апаратурата за наблюдение, която ще се използва по време на наблюдателния полет, и да получат достатъчно данни, позволяващи им да потвърдят, че възможностите на дадената апаратура за наблюдение съответстват на положенията на параграф 8 на член IV.

2. В случай че самолетът се предоставя от наблюдаваната страна, наблюдаваната страна след предполетната инспекция по молба на наблюдаващата страна извършва демонстрационен полет, за да могат инспекторите да наблюдават работата на апаратурата за наблюдение, която ще се използва по време на наблюдателния полет, и да получат достатъчно данни, позволяващи им да потвърдят, че възможностите на тази апаратура за наблюдение съответстват на положенията на параграф 9 на член IV.

3. В случай че или наблюдаваната, или наблюдаващата страна използва правото си да поиска извършване на демонстрационен полет:

(А) демонстрационният полет се осъществява съгласно изискванията на раздел III на приложение D към договора;

(В) продължителността на демонстрационния полет не превишава два часа;

(С) наблюдаваната страна осигурява калибровъчни цели в съответствие с характеристиките, приведени в добавка 1 на приложение D към договора, недалеч от летището, на което ще се извършва предполетната инспекция;

(D) всяко задържане в изпълнението на искането за провеждане на демонстрационен полет, в резултат на метеорологични условия или неизправности в самолета или апаратурата за наблюдение на наблюдаваната страна, не се зачита за време, определяно за такива полети, ако не е съгласувано нещо друго;

(Е) наблюдаваната страна обработва данните, получени от апаратурата за наблюдение, в лаборатория недалеч от летището, на което се извършва предполетната инспекция, в присъствие на персонал на наблюдаващата страна съгласно положенията на раздели II и III на член IХ; и

(F) разходите, свързани с демонстрационния полет, включително осигуряването на носители на информация и обработката на данни, се разпределят в съответствие с положенията на параграф 9 от раздел I на приложение L към договора.

4. В случай че наблюдаваната страна осъществява правото си да поиска провеждане на демонстрационен полет, наблюдаващата страна получава право да прибави към 96-те часа, предоставяни за извършване на наблюдателен полет съгласно параграф 9 от раздел I на член VI, един период с продължителност до 24 часа. Това не влияе на правото на другите държави участнички да извършват наблюдателни полети след изтичането на 96-часовия период, както е предвидено в параграф 3 от раздел I на член VI.

5. В случай че наблюдаващата страна осъществява правото си да поиска извършване на демонстрационен полет, последният се провежда в 96-часовия период, предоставян за провеждане на наблюдателен полет съгласно параграф 9 от раздел I на член VI.

6. В случай че наблюдаваната страна не е убедена, че възможностите на всяка апаратура за наблюдение, монтирана в самолета за наблюдение, осигурен от наблюдаващата страна, съответстват на положенията на параграф 9 на член IV, наблюдаваната страна има право:

(А) в случай че разрешаващата способност на местността на апаратурата за наблюдение е в зависимост от височината над земната повърхност, да предложи алтернативна минимална височина над земната повърхност, на която се разрешава работа на апаратурата за наблюдение по време на наблюдателния полет;

(В) в случай че разрешаващата способност на местността на апаратурата за наблюдение не зависи от височината над земната повърхност, да забрани работата на тази апаратура за наблюдение по време на наблюдателния полет; или

(С) да забрани наблюдателния полет в съответствие с положенията на член VIII.

7. В случай че наблюдаващата страна не е убедена, че възможностите на която и да е апаратура за наблюдение, монтирана в самолета за наблюдение, предоставен от наблюдаваната страна, съответстват на положенията на параграф 9 на член IV от договора, наблюдаващата страна има право:

(А) да се съгласи на използване на алтернативен набор апаратура за наблюдение от различни типове и възможности, предложен от наблюдаваната страна;

(В) в случай че разрешаващата способност на местността на апаратурата за наблюдение е в зависимост от височината над земната повърхност, да предложи алтернативна минимална височина над земната повърхност, на която се разрешава работа на тази апаратура за наблюдение по време на наблюдателния полет;

(С) в случай че разрешаващата способност на местността на апаратурата за наблюдение не зависи от височината над земната повърхност, да проведе наблюдателен полет, както е запланирано, като разходите, свързани с носителя на информация за тази апаратура за наблюдение, бъдат за сметка на наблюдаваната страна;

(D) да се съгласи на отлагане началото на наблюдателния полет, за да може наблюдаваната страна да реши проблема, чието съществуване е установено от наблюдаващата страна; в случай че проблемът е разрешен по удовлетворяващ наблюдаващата страна начин, полетът преминава в съответствие с плана на мисията, преразгледан при необходимост с оглед на известно задържане; в случай че проблемът не е решен по удовлетворяващ наблюдаващата страна начин, наблюдаващата страна напуска територията на наблюдаваната страна; или

(Е) да отмени наблюдателния полет съгласно член VIII на договора и незабавно да напусне територията на наблюдаваната страна.

8. В случай че наблюдателният полет е забранен или отменен от държавата участничка, искаща провеждането на наблюдателен полет, наблюдателният полет не се зачита в квотата на нито една от държавите участнички, а държавата участничка, искаща провеждането на демонстрационен полет, предава този въпрос в Консултативната комисия за открито небе.

(Е) да се свързва при необходимост с органите за управление на въздушното движение и да помага да се предава и интерпретира информацията относно хода на наблюдателния полет, получена от летателния екипаж от органите за управление на въздушното движение и предавана от летателния екипаж на органите за управление на въздушното движение; за тази цел на старшия бордконтрольор се разрешава да води външна радиовръзка, като използва радиооборудването на самолета за наблюдение.

6. В случай че старшият бордконтрольор счита, че самолетът за наблюдение се отклонява от плана на полета, старшият бордконтрольор информира за това летателния екипаж и може да информира органите за управление на въздушното движение за всички отклонения на самолета за наблюдение от плана на наблюдателния полет, които по мнение на старшия бордконтрольор могат да поставят под заплаха безопасността на полета.

7. В допълнение към правата, посочени в параграф 4 от този раздел, старшият представител на полета има:

(А) права, изброени в подпараграфи (А), (В) и (D) на параграф 5 от този раздел, по отношение на летателния екипаж; и

(В) право да получи разяснения от летателния екипаж относно причините за отклонението в случай на отклоняване от плана на полета.

8. Представителите на полета имат право да ръководят експлоатацията на апаратурата за наблюдение по време на наблюдателния полет. Освен това, след като са уведомили наблюдаваната страна преди започването на наблюдателния полет, представителите на полета имат право да експлоатират апаратурата за наблюдение по време на наблюдателния полет. В случай че представителите на полета използват правото си да експлоатират апаратурата за наблюдение съгласно този параграф, наблюдаваната страна не носи отговорност за лошото или неадекватно качество на данните, събрани от апаратурата за наблюдение, във връзка с експлоатацията на апаратурата за наблюдение от представителите на полета.

Раздел II. Представители

1. Наблюдаващата страна, използваща самолет за наблюдение, определен от трета държава участничка, има право да има на борда на самолета за наблюдение едновременно толкова представители, колкото са посочени в раздел III на член VI.

2. Наблюдаващата страна назначава един от своите представители за старши представител. Старшият представител има правата на старшия представител на полета, които са посочени в раздел I на това приложение. Освен това старшият представител:

(А) консултира командира на самолета за наблюдение по въпросите на спазване положенията на договора;

(В) има право да контролира спазването от наблюдаваната страна на положенията на договора; и

(С) има право в случай на отклонение от плана на полета да получава от командира на самолета за наблюдение разяснения относно причините за такова отклонение.

3. Представителите имат правата на представителите на полета, посочени в раздел I на това приложение.

Раздел II. Контрол на обработката на фотолентите и изготвянето на копия

1. Държавите участнички, които участват в освидетелстването на самолета за наблюдение и неговата апаратура за наблюдение, имат право да контролират обработката на аерофотолентата, използвана по време на проверката в полет, и изготвянето на копия от нея. Персоналът на наблюдаваната или наблюдаващата държава участничка има право да контролира обработката на аерофотолентата, която е използвана по време на демонстрационния или на наблюдателния полет.

2. При извършването на контрол на обработката на аерофотолентата и изготвянето на копия от нея държавите участнички имат право да донасят и да използват по начин, който не пречи на процеса на обработка на фотолентата или на изготвянето на копия от нея, следното оборудване:

(А) лакмусова хартия;

(В) термометри;

(С) оборудване за химически тестове, в т.ч. фотометри и хидрометри;

(D) секундомери;

(E) сенситомери;

(F) денситомери; и

(G) 21-степенни сенситометрически пробни ленти и оптически клинове.

3. Преди обработката на фотолентите, заснети по време на проверката в полет, демострационния полет и наблюдателния полет, държавите участнички проверяват оборудването и химикалите за обработка на фотолента чрез обработка с 21-степенна сенситометрическа пробна лента или чрез експониране и обработка с 21-степенен оптически клин с цел да се потвърди фактът, че сенситометрическите данни за обработка на даден тип фотолента с използване на даден процес за обработка на фотолента съответстват на характеристиките, представени съгласно раздел I на това приложение. Ако не е договорено друго, оригиналите или копията на негативите или позитивите на аерофотолентата не се обработват и от тях не се изготвят копия до момента, в който обработката с 21-степенната сенситометрическа пробна лента или експонирането и обработката с 21-степенен оптически клин не отговаря на характеристиките, представени в съответствие с положенията на раздел I на това приложение за дадения тип аерофотоленти и оборудване за обработка на фотоленти или оборудване за изготвяне на копия от нея.

4. Преди обработката на фотолентите, експонирани по време на проверката в полет, на демонстрационния полет и наблюдателния полет, държавите участнички имат право да проверят оборудването и химикалите за обработка на фотоленти чрез експониране и обработка на пробна фотолента от същия тип, която е използвана по време на проверка в полет, демонстрационен полет и наблюдателен полет, с цел да се потвърди, че процесът на промиване и фиксиране е годен за целите на постоянното архивно съхраняване.

Раздел II. Ежегодно разглеждане на активните квоти

Прилагат се следните процедури, засягащи ежегодното разглеждане на активните квоти, както е предвидено в параграф 7 от раздел I на член III:

1. Държавите участнички, които искат да променят цялото миналогодишно разпределение на своите активни квоти или на част от него, уведомяват всички останали държави участнички и Консултативната комисия за открито небе до 1 октомври всяка година за това над кои държави участнички те желаят да провеждат своите наблюдателни полети през следващата календарна година. Подобни предложения за промени се разглеждат от държавите участнички по време на преразглеждането в съответствие с правилата, посочени в следващите параграфи на този раздел.

2. Ако запитванията за провеждане на наблюдателни полети над територията на всяка една държава участничка не надхвърлят пасивната й квота, то разпределянето се извършва в съответствие със запитванията и се представя на Консултативната комисия за открито небе за утвърждаване.

3. Ако запитванията за провеждане на наблюдателни полети над територията на дадена държава участничка надхвърлят нейната пасивна квота, то разпределянето се извършва на основата на общото съгласие между заинтересованите държави участнички и се представя на Консултативната комисия за открито небе за утвърждаване.

Раздел III. Извънредни наблюдателни полети

1. Консултативната комисия за открито небе разглежда молби от органите на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, които са упълномощени да решават въпросите, свързани с предотвратяването на конфликти и регулирането на кризисни ситуации, а така също от други съответстващи международни организации по отношение на съдействие на организацията и провеждането на извънредни наблюдателни полети над територията на държавата участничка с нейно съгласие.

2. Данните, получени в резултат на такива наблюдателни полети, се предоставят на заинтересованите органи и организации.

3. Независимо от всички положения на договора държавите участнички могат да се договорят на двустранна и доброволна основа за провеждането на наблюдателни полети над територията една на друга в съответствие с процедурите, засягащи провеждането на наблюдателни полети. Ако заинтересованите държави участнички не са договорили друго, данните, получени в резултат на такива наблюдателни полети, се предоставят на Консултативната комисия за открито небе.

4. Наблюдателните полети, които се провеждат в съответствие с положенията на този раздел, не влизат в активните или пасивните квоти на съответните държави участнички.

Раздел IV. Допълнителни области на прилагане на режима за открито небе

1. Държавите участнички могат да внасят за разглеждане в Консултативната комисия за открито небе предложения за прилагане на режима за открито небе в допълнителни конкретни области, като например опазването на околната среда.

2. Консултативната комисия за открито небе може да взема решения по такива предложения или при нужда може да ги предлага за разглеждане на първата и следващите конференции, свиквани за разглеждане на изпълнението на договора в съответствие с положенията на параграф 3 на член ХVI.

РЕШЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ДОГОВОРА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА РЕЖИМА "ОТКРИТО НЕБЕ"

РЕШЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ДОГОВОРА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА РЕЖИМА "ОТКРИТО НЕБЕ"

РЕШЕНИЕ НОМЕР ЕДНО, СВЪРЗАНО С ДОГОВОРА ЗА ОТКРИТО НЕБЕ

Разпределение на разходите, свързани с изпълнението на Договора за открито небе

Държавите участнички в Договора за открито небе в съответствие с положенията на параграф 9 от раздел I на приложение L към Договора за открито небе се договориха за следното:

Следните положения регламентират разпределението на разходите, произтичащи от Договора за открито небе, наричан по-нататък "договора".

Раздел I. Разпределение на разходите за наблюдателните полети, провеждани със самолет за наблюдение на наблюдаващата страна

1. Ако в това решение не е посочено друго или между заинтересованите държави участнички не е съгласувано друго, наблюдаващата страна, използваща свой собствен самолет за наблюдение, възстановява на наблюдаваната страна разходите само за следните материали и услуги, свързани със самолета за наблюдение:

(А) гориво, масла, хидравлична течност, кислород, противообледенителна течност и вода, молба за които е била отправена по време на извършване на наблюдателната мисия;

(В) наземно техническо и търговско обслужване, молба за което е била отправена от летателния екипаж на наблюдаващата страна; и

(С) допълнителни услуги, предоставени от наблюдаваната страна в съответствие с параграф 17 (D) от раздел I, член VI на договора.

2. Разходите за материали, посочени в параграф 1 (А) на този раздел и в параграф 5 от раздел II на това решение и изразходвани по време на демострационния полет, поискан от наблюдаваната страна съгласно раздел III на приложение F към договора, се покриват от наблюдаваната страна само ако демонстрационният полет не води до отмяна на наблюдателния полет в съответствие с положенията на член VIII и приложение F към договора. В този случай наблюдаващата страна покрива такива разходи за демонстрационния полет.

3. В случай че наблюдаващата страна доставя оригинала на негативната фотолента до обекта за обработка на фотолентата със своя собствен самолет за наблюдение или транспортен самолет, тя, по молба на наблюдаваната страна и при наличие на свободни места, осигурява безплатен превоз на персонала на наблюдаваната страна, който ще контролира обработката на фотолентата, на обекта за проявяване на фотолентата. В такъв случай наблюдаващата страна не носи никаква юридическа отговорност, произтичаща във връзка с превозването на такива пътници.

4. Разходите, свързани с отклонението или прекратяването на наблюдателния полет в съответствие с параграф 5 (С) от раздел II на член VIII на договора, се покриват от наблюдаваната страна. Всички други разходи, както са определени в параграф 1 (А) от раздел I на това решение, свързани с каквото и да е отклонение от плана на наблюдателния полет, се заплащат от наблюдаващата страна.

5. Разходите за носителите на информация, за превозването на носителите на информация до мястото за обработването им, за химикалите, използвани при обработката, и за изготвянето на копия за наблюдаваната страна, се покриват от наблюдаващата страна.

Раздел II. Разпределение на разходите за наблюдателните полети, провеждани със самолет за наблюдение, предоставян от наблюдаваната страна в съответствие с параграф 1 от раздел I

на член VI на договора

1. В случай че наблюдаващата страна използва свой собствен транспортен самолет в качеството на транспортно средство, тя заплаща разходите за материалите и услугите, посочени в параграф 1 от раздел I на това решение, които са били поискани от наблюдаващата страна за транспортния й самолет за времето, когато се е намирал на територията на наблюдаваната страна.

2. Ако в това решение не е посочено друго или между заинтересованите държави участнички не е съгласувано друго, наблюдаваната страна, осъществяваща правото си за предоставяне на самолет за наблюдение, получава от наблюдаващата страна сумата от разходите само за следните материали и услуги, свързани със самолета за наблюдение:

(А) гориво, масла, хидравлична течност, кислород, противообледенителна течност и вода, изразходвани по време на наблюдателната мисия; и

(В) допълнителни услуги, предоставени от наблюдаваната страна в съответствие с параграф 17 (D) от раздел I на член VI на договора.

3. Разходите за материали, посочени в параграфи 2 (А) и 4 на този раздел и изразходвани по време на демонстрационния полет, поискан от наблюдаващата страна съгласно раздел III на приложение F към договора, се покриват от наблюдаващата страна само ако демонстрационният полет не води до отмяна на наблюдателния полет в съответствие с положенията на член VIII и приложение F към договора. В такъв случай наблюдаваната страна не взема от наблюдаващата страна разходите за демонстрационния полет.

4. Разходите за носителите на информация, използвани в хода на наблюдателния полет, и за изготвянето на копия за наблюдаваната страна, както и разходите за химикалите, изразходвани при обработката и изготвянето на копия за наблюдаваната страна, се покриват от наблюдаващата страна.

5. Ако наблюдаващата страна осъществява правото си за обработка на носителите на информацията, тя заплаща разходите за превозването им до своя обект за тяхното обработване. Ако наблюдаващата страна се отказва от правото си на обработка на носителите на информация и по такъв начин носителите на информация се обработват от наблюдаваната страна, наблюдаваната страна заплаща превозването на носителите на информация до своя обект за обработването им и до пункта за излизане, използван от наблюдаващата страна.

6. Разходите, свързани с отклонението или прекратяването на наблюдателния полет в съответствие с параграфи 5 (А), 5 (В) или 5 (С) от раздел II на член VIII на договора, се покриват от наблюдаваната страна. Всички други разходи, както са определени в параграф 2 (А) от този раздел, свързани с отклонението от плана на наблюдателния полет, се заплащат от наблюдаващата страна.

7. Наблюдаваната страна покрива разходите, свързани с придвижването, ако това е приложимо, на представителите на полета от най-близкия пункт за влизане до летището открито небе, на което започва наблюдателният полет, и от летището открито небе, на което завършва наблюдателният полет, до най-близкия пункт за излизане, само ако за тази цел не се използва транспортен самолет на наблюдаващата страна.

Раздел III. Възстановяване на разходите при използване на самолет за наблюдение, предоставен от трета държава участничка

Възстановяването на разходите за използване от наблюдаващата страна на самолет за наблюдение, предоставен от трета държава участничка, трябва да е справедливо и разумно и се определя в съответствие с договореностите между заинтересованите държави участнички.

Раздел IV. Разходи, свързани с освидетелстването на самолета за наблюдение и на апаратурата за наблюдение, както и с допълнителните полети

1. С изключение на положенията на параграф 2 от раздел V на това решение разходите, свързани с освидетелстването на самолета за наблюдение и на апаратурата за наблюдение съгласно положенията на приложение D към договора, включително и разходите за една проверка в полет, която се зачита, се покриват от държавата участничка или от групата държави участнички, предоставящи самолета за наблюдение.

2. Ако заинтересованите държави участнички се договорят за допълнителни полети, разходите за тях се покриват от онези държави участнички, които искат такива полети. Тези допълнителни полети не възпрепятстват процеса на освидетелстване и не са в ущърб на положенията на приложение D към договора.

Раздел V. Общи правила

1. Пътните разходи на летателния екипаж и представителите на полета на наблюдаващата страна до пункта за влизане и от пункта за излизане се покриват от наблюдаващата страна с изключение на пътните разходи, посочени в параграф 7 от раздел II на това решение.

2. Съгласуваните договорености в посочените по-долу подпараграфи (А) и (В) относно заплащането от наблюдаващата страна на храненето и настаняването не трябва да представляват прецедент за други съществуващи или бъдещи споразумения в областта на контрола на въоръженията.

(А) Пътните разходи на представителите на държавите участнички, участващи в процеса на освидетелстване, както и разходите за тяхната храна и настаняване до сумата, еквивалентна на 75 екю за човек на ден, се покриват от държавата участничка, която те представляват.

(В) Ако не е съгласувано друго, наблюдаваната страна не взема такса за храна и настаняване, осигурявани на персонала на наблюдаващата страна, превишаваща сума, еквивалентна на 75 екю в конвертируема валута на човек за ден.

3. Разходите за допълнителните услуги, предоставени от наблюдаваната страна съгласно параграф 17 (D) от раздел I на член VI на договора, се покриват от наблюдаващата страна независимо от това, коя страна предоставя самолета за наблюдение.

4. Не се облагат с такси нито държавата участничка, представителите на която извършват транзитен полет, нито наблюдаващата страна за използване на навигационно осигуряване и услуги от органите за управление на въздушното движение, излитане и кацане на летището, наземно летищно обслужване, стоянка и осигуряване на охрана на всички самолети, изпълняващи транзитни, транспортни и наблюдателни полети в рамките на режима открито небе.

Това положение ще бъде разгледано отново на базата на натрупания практически опит, ако това бъде поискано от която и да е държава участничка една година след влизането на договора в сила.

5. Наблюдаваната страна покрива разходите на своя персонал, свързани с участието му в подготовката и провеждането на наблюдателния полет над собствената територия.

6. Ако не е съгласувано друго, наблюдаваната страна взема такса от наблюдаващата страна за материали и услуги, посочени в параграф 1 от раздел I и параграфите 1 и 2 от раздел II на това решение, на стойност, която се определя въз основа на най-ниските търговски разценки, невключващи данъците, съществуващи на летище Кьолн във Федерална република Германия, към 1 януари на текущата година и на всяка следваща година. Списъкът на тарифите за такива стоки и услуги се разпраща от депозиторите на всички държави участнички не по-късно от 31 януари всяка година.

7. Ако не е съгласувано друго, наблюдаваната страна, осъществяваща правото си за предоставяне на самолет за наблюдение, взема такса от наблюдаващата страна за материалите, посочени в параграф 4 от раздел II на това решение, на стойност, непревишаваща стойността на такива материали въз основа на най-ниските налични търговски разценки, невключващи данъците, съществуващи в Канада към 1 януари всяка година във фирмите, чията продукция се използва в освидетелствания самолет за наблюдение от Канада, а при липса на такъв - в самолета за наблюдение, освидетелстван от Съединените американски щати. Списъкът с тарифите за такива стоки се разпраща от депозиторите до всички държави участнички не по-късно от 31 януари всяка година.

8. Държавите участнички покриват разходите, свързани с предоставянето на тяхна територия на необходимата спешна медицинска помощ на персонала на другите държави участнички, изпълняващи дейност в съответствие с положенията на договора.

9. Не по-късно от 30 дни след завършването на наблюдателния полет наблюдаваната страна изпраща на наблюдаващата страна сметка в конвертируема валута с точно излагане по параграфи на разходите, направени по време на наблюдателния полет. За всички разходи, които не са посочени в параграфи 2, 3 и 6 от този раздел, разчетите по които обикновено се извършват в местна валута, в тази сметка също така се посочват цената във валутата на наблюдаваната страна, както и обменният курс, преобладаващ към датата на понесените разходи. За целите на този раздел персоналът на трети държави участнички, участващ в провеждането на наблюдателния полет, се разглежда като персонал на наблюдаващата страна.

10. Ако не е съгласувано друго, в края на всяка календарна година държавите участнички ще си обменят платежни требвания в конвертируема валута. След този обмен държавите участнички съпоставят общата стойност на материалите и услугите, предоставени от държавите участнички, за да се определи необходимо ли е да се извършва някакво възстановяване на разходите. Всяка държава участничка, която след такова разглеждане се окаже в състояние на задълженост към всяка друга държава участничка, заплаща тази своя задълженост на дадената държава участничка не по-късно от 1 март на следващата година - само ако не продължава обсъждането на тази задълженост - в конвертируема валута по преобладаващия към датата на обмена на сметките обменен курс между конвертируемата валута, използвана за предявяване на сметките, и конвертируемата валута, в която се извършват фактическите плащания. Даденото правило се прилага също така и по отношение на наблюдаващите страни, използващи самолет за наблюдение на трета държава участничка.

Раздел VI. Разходи, свързани с обмена на данни

Копията от данни, получени от апаратурата за наблюдение по време на наблюдателния полет, се предоставят от наблюдаващата страна по справедлива и разумна цена, която ще се определя на двустранна основа. Една година след практическото осъществяване на договора Консултативната комисия за открито небе ще разгледа въпроса нужни ли са нови положения за разплащането по такива разходи.

Това решение влиза в сила едновременно с Договора, за открито небе и има същия срок на действие, както и договорът.

Решението е изработено във Виена в Консултативната комисия за открито небе на 10 декември 1992 г. на всеки един от шестте езика, споменати в член ХIХ на Договора за открито небе, при това всички текстове са еднакво автентични.

РЕШЕНИЕ НОМЕР ДВЕ, СВЪРЗАНО С ДОГОВОРА ЗА ОТКРИТО НЕБЕ

Допълнително неразрушаващо оборудване за проверка

Държавите - участнички в Договора за открито небе, в съответствие с положенията на параграф 7 от раздел I на приложение F към Договора за открито небе се договориха за следното:

Като допълнение към предметите за неразрушаващо оборудване за проверка, изброени в параграф 7 от раздел I на приложение F на договора, които наблюдаваната страна има право да взема на борда и да използва в самолета за наблюдение, наблюдаваната страна също така има право да взема на борда и да използва волт-омметър, а също така всяко друго неразрушаващо оборудване за проверка, за което могат да се договарят заинтересованите страни.

В допълнение към горепосочения предмет от оборудване Консултативната комисия за открито небе може да съгласува след 30 юни 1992 г. в рамките на разглеждането на техническите мерки допълнителни предмети за неразрушаващо оборудване за проверка.

Това решение влиза в сила едновременно с Договора за открито небе и има същия срок на действие, както и договорът.

Решението е изработено във Виена в Консултативната комисия за открито небе на 29 юни 1992 г. на всеки един от шестте езика, споменати в член ХIХ на Договора за открито небе, при това всички текстове са еднакво автентични.

РЕШЕНИЕ НОМЕР ТРИ, СВЪРЗАНО С ДОГОВОРА ЗА ОТКРИТО НЕБЕ

Методология за изчисляване на минималната височина над земната повърхност, на която може да се експлоатира по време на наблюдателния полет всяка оптическа фотокамера, монтирана в самолета за наблюдение

Държавите - участнички в Договора за открито небе, в съответствие с положенията на параграф 2 от раздел III на добавка 1 към Приложение D към Договора за открито небе се договориха за следното:

За определянето на минималната височина над земната повърхност, на която по време на наблюдателен полет може да се експлоатира всяка оптична фотокамера, монтирана в самолета за наблюдение, се използва следната методология:

А) определя се разрешаващата способност на местността на оптичната фотокамера (комбинация от обектив/филтър/фотолента) на височина, от която е била фотографирана калибровъчната цел, чрез визуален анализ на изображението на калибровъчната цел (напречно на трасето и по дължина на трасето на полета) върху негатива на оригинала на фотолентата. Величината на разрешаващата способност на местността е равна на ширината на една отделна лента в най-малката група от ленти, които могат да се различават като отделни ленти, в сантиметри;

В) изобразява се кривата D log Е за фотолентата с използване на денситометър за измерване плътността на 21-степенна сенситометрична полоса, експонирана преди полета на фотолентата с помощта на сенситометър;

С) определя се ефективната модулация на калибровъчната цел въз основа на анализа на изображението на калибровъчната цел върху негатива на оригинала на фотолентата с помощта на електронни средства или ако това е невъзможно, на основата на сравнение с проверочната сенситометрична полоса на фотолентата;

D) определя се височината над земната повърхност, на която оптичната фотокамера ще достигне разрешаваща способност на местността от 30 см, по отношение на целта, която има съгласувана модулация 0,4, или еквивалентния коефициент на контрастност 2,3 : 1 по отношение на фона на повърхността; и

Е) определя се средното значение на височината над земната повърхност, получено въз основа на параграф (D) в резултат най-малко на пет захода над калибровъчната цел, по следната формула:

където Hmin е средното значение на минималната височина над земната повърхност в метри; n - общият брой заходи над калибровъчната цел; Hi - височината на полета на самолета в метри в момента, когато е фотографирана калибровъчната цел; La - съгласуваната разрешаваща способност на местността от 30 см; L2 - разрешаващата способност на местността в сантиметри, получена въз основа на параграф (А); К1 - съгласуваната модулация от 0,4, при която се определя разрешаващата способност на местността; К2 - ефективната модулация, получена въз основа на параграф (С) по следния начин:

където DlogE е разликата по логаритъм в експозициите между черните и белите ленти на калибровъчната цел; m - съгласуваното коригирано значение на експонентата от 0,45.

Това значение представлява освидетелстваната минимална височина над земната повърхност в метри, на която по време на наблюдателния полет може да се експлоатира дадена оптична фотокамера (комбинация обектив/филтър/фотолента).

Това решение влиза в сила едновременно с Договора за открито небе и има същия срок на действие, както и договорът.

Решението е изработено във Виена в Консултативната комисия за открито небе на 29 юни 1992 г. на всеки един от шестте езика, споменати в член ХIХ на Договора за открито небе, при това всички текстове са еднакво автентични.

РЕШЕНИЕ НОМЕР ЧЕТИРИ, СВЪРЗАНО С ДОГОВОРА ЗА ОТКРИТО НЕБЕ

Минимални технически данни за фотокамерите на самолета за наблюдение на наблюдаваната страна, осъществяваща правото си да предостави самолет за наблюдение за наблю-

дателния полет

Държавите - участнички в Договора за открито небе, се договориха за следното:

Ако не е съгласувано друго, в случай че наблюдаваната страна осъществява правото си да предостави самолет за наблюдение за наблюдателния полет, по отношение на оптичните фотокамери наблюдаваната страна предоставя за такъв наблюдателен полет самолет за наблюдение със следните технически данни:

А) самолетът за наблюдение се оборудва с панорамна фотокамера, освидетелствана в съответствие с методологията, изложена в Решение номер три, способна да достигне разрешаващата способност на местността от 30 сантиметра при минимална височина над земната повърхност не по-малко от 8000 метра и ъгъл на полезрение не по-малък от 93 градуса; и

В) самолетът за наблюдение се оборудва с комплект от три кадрови фотокамери, освидетелствани в съответствие с методологията, изложена в Решение номер три, способни да достигнат разрешаващата способност на местността от 30 сантиметра при височина над земната повърхност от 1000 до 2600 метра и съвкупен ъгъл на полезрение не по-малък от 70 градуса.

Наблюдаваните страни, осъществяващи правото си да предоставят самолет за наблюдателния полет, предоставят самолети за наблюдение, отговарящи на гореизложените изисквания, не по-късно от първи януари на четвъртата година след годината на влизането на договора в сила.

Държавите участнички имат право в бъдеще да се договарят относно изменения в това решение.

Това решение влиза в сила едновременно с Договора за открито небе и има същия срок на действие, както и договорът.

Решението е изработено във Виена в Консултативната комисия за открито небе на 29 юни 1992 г. на всеки един от шестте езика, споменати в член ХIХ на Договора за открито небе, при това всички текстове са еднакво автентични.

РЕШЕНИЕ НОМЕР ПЕТ, СВЪРЗАНО С ДОГОВОРА ЗА ОТКРИТО НЕБЕ

Отговорност за обработването на фотолентата, използвана по време на наблюдателния полет

Държавите - участнички в Договора за открито небе, в съответствие с положенията на параграф 2 от раздел II на член IХ от Договора за открито небе се договориха за следното:

Наблюдаващата страна има право да определя дали е длъжна наблюдаващата страна или наблюдаваната страна, предоставяща самолет за наблюдение, да обработва фотолентата, използвана по време на наблюдателния полет. В случай че наблюдаващата страна осъществява правото си да обработва фотолентата, използвана по време на наблюдателния полет в самолета за наблюдение, предоставен от наблюдаваната страна, наблюдаваната страна не носи отговорност за качеството на обработката на оригинала на негативната фотолента. Ако качеството на обработената фотолента е неудовлетворително и заинтересованите държави участнички, след като са използвали всичките си възможности, не могат да разрешат спорния въпрос относно причината за неполучаването на данните, събрани по време на наблюдателния полет, или за незадоволителното им качество - работата на апаратурата за наблюдение, обработката или някой друг фактор, - отговорността пада на наблюдаващата страна, а наблюдателният полет се зачита в квотите на двете държави участнички.

Това решение влиза в сила едновременно с Договора за открито небе и има същия срок на действие, както и договорът.

Решението е изработено във Виена в Консултативната комисия за открито небе на 29 юни 1992 г. на всеки един от шестте езика, споменати в член ХIХ на Договора за открито небе, при това всички текстове са еднакво автентични.

РЕШЕНИЕ НОМЕР ШЕСТ, СВЪРЗАНО С ДОГОВОРА ЗА ОТКРИТО НЕБЕ

Процедурни правила и методи на работа на Консултативната комисия за открито небе

В съответствие с член Х и приложение L на Договора за открито небе са разработени следните процедурни правила и методи за работа, включително приложения:

I. Председателство

1. Държавите участнички изпълняват функциите на председател на комисията на ротационна основа по реда на буквите в азбуката на френски език. Всеки председател изпълнява своите функции от откриването на една сесия до откриването на следващата сесия, освен ако не е договорено друго.

2. Функциите на председателя включват:

а) да информира всички държави участнички за датата, времето и мястото за провеждане на заседанията, а така също за предложенията, внесени от държавите участнички относно програмата на сесиите;

b) да председателства заседанията;

с) да води списък на изказващите се и дневник, който се предава от председател на председател и се предоставя само на държавите участнички;

d) да разпространява между държавите участнички копия от дневника и приложените към него текстове;

е) да предлага на комисията спиране или прекратяване на заседание, да отлага или да прекратява дебатите по въпроса, който се обсъжда;

f) да търси решение на административните въпроси, свързани с организацията на работата на комисията;

g) да разпространява между държавите участнички списък на пунктовете за контакт на държавите участнички, валидни за периода между сесиите; и

h) да изпълнява други задължения, съгласувани от комисията.

II. Заседания

1. По време на сесия заседанията се провеждат поне веднъж в седмицата, освен ако комисията не реши друго.

2. Изказванията на който и да е от шестте работни езика, споменати в параграф 7, раздел I, приложение L на договора, се превеждат устно на другите работни езици.

3. Председателят може със съгласието на комисията да прекрати записването на желаещите за изказване. Председателят обаче предоставя право на отговор на всеки представител, ако такава молба постъпи след прекратяване на записването за изказване.

4. Ако някой от представителите поиска по време на заседание думата по процедурен въпрос, председателят му я предоставя незабавно. Представителят, който се изказва по процедурен въпрос, не трябва да говори по съществото на обсъждания въпрос в момента.

III. Работна програма на сесиите

1. Преди завършването на работата на всяка сесия комисията се стреми да изработи предварителна работна програма и да определи датата за началото на следващата редовна сесия.

2. Ако някоя от държавите участнички поиска свикването на извънредна сесия, председателят незабавно информира всички останали държави участнички за това искане, както и за всякакви въпроси, поставени от тази държава участничка. Този въпрос или въпроси се включват като първа точка в работната програма на извънредната сесия.

3. Всяка държава участничка има право да включва допълнителни точки в работната програма на всяка сесия. Държавата участничка, искаща включването на допълнителни точки, трябва да информира председателя за тези точки по възможност не по-късно от 30 дни преди започването на редовна сесия или 7 дни преди започването на извънредна сесия.

IV. Дневен ред на заседанията

1. Като първа точка от дневния ред на първото заседание на една сесия комисията да обсъжда и приема работната програма на тази сесия и дневния ред на това заседание.

2. Преди завършването на всяко заседание председателят да предлага предварителен дневен ред за разглеждане от комисията в началото на следващото заседание на сесията.

3. Разпоредбите на т. 1 и 2 от този раздел не засягат правото на всяка държава участничка да поставя пред комисията и да включва в нейния дневен ред всеки въпрос, отнасящ се до договора.

V. Дневник

1. В дневника с формат, определен в приложение II на този документ, се регистрират: поредният номер, датата, времето за откриване, времето за закриване и мястото на провеждане на всяко заседание; председателстващата държава участничка; дневният ред на заседанието; държавите участнички, чиито представители са се изказвали, а също така датата, времето и мястото за провеждане на следващото заседание.

2. Решенията и препоръките също се регистрират в дневника от председателя. Всеки текст на тези решения и препоръки се прилага към дневника.

3. Интерпретиращите заявления, официалните предложения и отнасящите се към тях документи по въпроси по същество също се регистрират в дневника, а техните текстове се прилагат към него по искане на авторите при представянето им на председателя в писмен вид. Председателят по искане на всеки от представителите осигурява превеждането на тези текстове на всички останали работни езици и разпространяването им заедно с дневника.

VI. Финансови и административни въпроси

1.1. Скалата за разпределение на общите разходи, свързани с работата на Консултативната комисия за открито небе (наричана по-нататък "скала за разпределение на разходите на Консултативната комисия за открито небе"), се базира на скалата за разпределение на разходите, приета от държавите - участнички в СССЕ, в Хелзинки на 10 юли 1992 г. (наричана по-нататък "Хелзинкска скала"). Особеният режим, предвиден с това решение, се установява, като се отчитат сегашните икономически условия и че сферата на неговото прилагане и сроковете на действието му са ограничени. Той не създава прецедент за каквито и да било други органи на СССЕ или органи, свързани със СССЕ.

1.2. Отчитайки факта, че не всички държави - участнички в СССЕ, са страни по договора, всяка държава - участничка в договора, трябва да прави допълнителни вноски над своите вноски по "Хелзинкската скала" за покриване на недостига на средства.

(А) Като правило размерите на тези допълнителни вноски ще са пропорционални на предвидените по "Хелзинкската скала". Едновременно с това всяка държава участничка може да направи допълнителна по-голяма вноска.

(В) При това, като се взема предвид тяхното сегашно икономическо положение, страните, изброени в приложение III към това решение, ще бъдат освободени от плащането на споменатите в подпараграф (А) пропорционални вноски и ще правят допълнителни вноски само в размери, отделно съгласувани между държавите участнички.

(С) Особеният режим, установен съгласно подпараграф (В), ще действа дотогава, докогато го изисква икономическото положение на страните, изброени в приложение III на това решение. Съответно въпросът за дадения специален режим ще бъде предмет на ежегодно разглеждане.

1.3. Дотогава, докогато страни по договора са само държави - участнички в СССЕ, и при по-нататъшно наличие на необходимост от покриване на недостига на средства, размерите на финансовите вноски на всяка държава участничка по скалата за разпределение на разходите на Консултативната комисия за открито небе трябва да бъдат по-високи от размерите на неговата вноска по "Хелзинкската скала".

1.4. В случай на присъединяване към договора на държави - участнички в СССЕ, техните финансови вноски по скалата за разпределение на разходите на Консултативната комисия за открито небе ще се изчисляват според принципите, установени в параграфи 1 и 2. В този случай финансовите вноски на останалите държави участнички по скалата за разпределение на разходите на Консултативната комисия за открито небе ще се намаляват в съответната пропорция. Това положение не се прилага за страните, изброени в приложение III към това решение, дотогава, докогато в рамките на особения режим, установен съгласно параграф 2, подпараграф (В), им се дава право да правят финансови вноски по скалата за разпределение на разходите на Консултативната комисия за открито небе, по-ниски по размери от тези на други държави участнички, изплащащи равни с техните вноски по "Хелзинкската скала".

1.5. В случай на присъединяване към договора на държави, които не са участнички в СССЕ, финансовите им вноски по скалата за разпределение на разходите на Консултативната комисия за открито небе, както и самата скала за разпределение на разходите на Консултативната комисия за открито небе ще се съгласуват отделно в рамките на Консултативната комисия за открито небе.

1.6. За периода от 1 януари 1993 г. е съгласувана следната скала за разпределение на разходите на Консултативната комисия за открито небе (в проценти):

2. Практическият ред за изплащане на вноските на държавите участнички е идентичен с реда, съгласуван за другите форуми, използващи съвместно услугите на единния Изпълнителен секретариат.

3. Административните условия за организация на работата на комисията ще съответстват на вече установения ред за съвместно използване услугите на единния Изпълнителен секретариат. По такъв начин в задълженията на секретариата на Консултативната комисия за открито небе ще се включва предоставянето на следните услуги:

а) организация на акредитирането;

b) поддържане на помещенията и оборудването;

с) осигуряване на безопасността на помещенията и заседанията и контрол на достъпа до тях;

d) наемане на работа и ръководене на съответния технически персонал;

е) предоставяне на съответното техническо оборудване;

f) предоставяне на услуги за устен и писмен превод на всички работни езици; и

g) водене на финансовите въпроси.

При изпълнението на тези задачи особено внимание се отделя на принципа за икономия на разходи.

* Този процент отразява съгласието на Испания да внесе по-голяма допълнителна вноска.

РЕШЕНИЕ НОМЕР СЕДЕМ КЪМ ДОГОВОРА ЗА ОТКРИТО НЕБЕ

Методология за определяне разрешаващата способност на местността на РЛС със синтезирана

апертура (РСА)

Държавите - участнички по Договора за открито небе, съгласно положенията на параграф 4 от раздел I на допълнение 1 към приложение D и параграф 5 от раздел III на допълнение 1 към приложение D от Договора за открито небе се споразумяха за следното:

Раздел I

Дефиниране на термините

За термините, използвани в това решение, важат следните дефиниции:

1. Терминът "азимут" означава направлението, паралелно на маршрута на самолета.

2. Терминът "наклонена далечина" означава разстоянието, перпендикулярно на маршрута на самолета в наклонена плоскост.

3. Терминът "изображение" означава двумерен масив (наклонена далечина и азимут) от обработени по амплитуда извадки радиолокационни сигнали.

4. Терминът "първоначални фазови данни", известен също така като "комплексни необработени данни" или "радиохолограми", означава данни, записвани от РСА на магнитни носители на информация, преди те да бъдат подложени на обработка за формирането на изображение.

5. "Ефективната отразяваща повърхност" (ЕОП) на ъглов отражател се изчислява по формулата:

където ЕОП е ефективната отразяваща повърхност в квадратни метри (м2); а - дължината на всеки вътрешен ръб на ъгловия отражател в метри; и l - експлоатационната дължина на вълната на РСА в метри; ЕОП може да се изрази в децибели (дБ) с използването на следната формула:

където ОдБ съответстват на 1 м2.

6. Терминът "импулсно реагиране" означава реагирането на РСА на отразения от тристенен ъглов отражател радиолокационен сигнал.

7. Терминът "амплитуда", известен също така като "стойност на изходния сигнал на РСА", означава квадратен корен от мощността или интензивността на една или друга извадка радиолокационен сигнал.

8. Терминът "пространствена разрешаваща способност" означава широчината на наклонена далечина и азимут на ниво 0,707 пъти пиковото значение на Гаусовата повърхност в две измерения, която се определя чрез 5 извадки радиолокационни сигнали, получени от основния лист на диаграмата на насочено действие или в близост до него.

9. Терминът "разрешаваща способност на местността" означава пространствената разрешаваща способност по наклонена далечина и азимут, дадени в метри.

10. Терминът "ниво на чувствителност" означава сигнал на РЛС, даващ същата амплитуда както средната амплитуда на шума на изхода на РСА.

11. Терминът "ниво на насищане" означава най-големия сигнал на РЛС, чиято амплитуда се намалява до ниво, съответстващо на не по-малко от 0,707 от амплитудата на идеалното линейно реагиране за дадена ЕОП.

12. Терминът "динамичен диапазон" означава съотношението между нивото на насищане и нивото на чувствителност на извадките радиолокационни сигнали, като се вземат предвид всички ограничения на системата РСА и системата за записване. Тази величина може да бъде изразена в децибели с помощта на формулата:

където А макс е амплитудата на нивото на насищане; А мин - амплитудата на нивото на чувствителността.

13. Терминът "коефициент на пространственото градуиране по азимут" означава разстоянието в метри по азимут на земята между последователни извадки радиолокационни сигнали.

14. Терминът "коефициент на пространственото градуиране по наклонената далечина" означава разстоянието в метри в наклонена плоскост между последователни извадки радиолокационни сигнали.

15. Терминът "страничен лист на диаграмата на насоченото действие" означава всяко значение на отразения радиолокационен сигнал, открит в едно импулсно реагиране, който се намира на разстояние от пиковата амплитуда на основния лист на диаграмата на насочено действие, превишаващо 1,4 пъти пространствената разрешаваща способност.

16. Терминът "пиков страничен лист на диаграмата на насочено действие" означава най-големия страничен лист на диаграмата на насочено действие на импулсното реагиране.

17. Терминът "мощност на интегралния страничен лист на диаграмата на насочено действие" означава общата мощност във всички странични листа на диаграмите на насочено действие на импулсно реагиране до степен на некомпресиран радиолокационен импулс както по далечина, така и по азимут.

18. Терминът "ниво на интегралния страничен лист на диаграмата на насочено действие" означава корен квадратен от съотношението между мощността на интегралния страничен лист на диаграмата на насочено действие на едно импулсно реагиране и мощността на основния лист на диаграмата на насочено действие на същото импулсно реагиране.

19. Терминът "ниво на нееднозначност" означава корен квадратен от отношението на пиковата мощност на най-ярката лъжлива цел, открита на радиолокационното изображение, към пиковата мощност на истинското изображение на тази цел.

Раздел II

Характеристика на комплектите калибровъчни цели

Съгласно параграф 4 от раздел I на допълнение 1 към приложение D от Договора за открито небе се установяват следните характеристики на комплектите калибровъчни цели за измерване разрешаващата способност на местността на РСА по време на освидетелстване или демонстрационни полети.

1. Всеки ъглов отражател се изработва от материали, отразяващи радиолокационни сигнали. Трите вътрешни повърхности на тристенника трябва да бъдат разположени перпендикулярно една на друга. Всеки ъглов отражател се изработва с точност до 2 мм по дължината на всеки вътрешен ръб и в зависимост от това, кое е по-малкото до половинградусов ъгъл между вътрешните повърхности, или 0,1 пъти експлоатационната дължина на вълната на РСА, напречно на която и да е част от апертурата. Всеки ъглов отражател трябва да бъде разположен така, че да бъде в рамките на плюс или минус три градуса от линията, перпендикулярна на посоката на полета и съвпадаща с оптималния ъгъл на възвишение от хоризонта за дадената РСА, чиято разрешаваща способност се определя.

2. Всеки комплект калибровъчни цели се състои от определен брой тристенни ъглови отражатели с различна ефективна отразяваща повърхност (ЕОП), разположени на равна повърхност (например ниска трева, бетон или асфалт), осигуряваща средна фонова ЕОП в диапазон от -25 до -30 дБ на квадратен метър. Всеки ъглов отражател трябва да бъде разположен така, че да сведе до разумно равнище ефекта от многостранното разпространение на радиолокационните сигнали от ЕОП на ъгловия отражател. Положението на всеки ъглов отражател трябва да може да се коригира по азимут и ъгъл на възвишение с цел оптимизиране ракурса на полученото изображение. Разполагането на всеки ъглов отражател спрямо другите ъглови отражатели от комплекта се извършва по такъв начин, че неговата радиолокационна сянка да не създава смущение на радиолокационния сигнал, отразен от други ъглови отражатели. В местността около комплекта не трябва да има затъмнения или предмети, които биха могли да предизвикват смущения на радиолокационния сигнал, отразен от който и да е ъглов отражател от комплекта.

3. Комплектът калибровъчни цели за измерване на линейните характеристики на амплитудното реагиране на РСА на серия ъглови отражатели, чиято ЕОП в децибели се увеличава линейно, се състои от най-малко 12 отделни ъглови отражателя, разположени на една права линия. Комплектът трябва да бъде под ъгъл от 45° спрямо маршрута на полета на самолета. Разстоянието между отделните ъглови отражатели трябва да бъде еднакво и в рамките на 30 до 50 метра. Ефективната отразяваща повърхност на ъгловите отражатели от комплекта трябва да се увеличава с равни дялове от по 5 дБ от един минимум не по-висок от ­10 дБ до максималната височина не по-ниска от 45 дБ. Физическите размери на всеки ъглов отражател трябва да бъдат оптимизирани за РСА с експлоатационна дължина на вълната в диапазона от 0,03 до 0,05 метра.

4. Комплектът калибровъчни цели за измерване на разрешаващата способност на местността на РСА ще се състои от 9 отделни ъглови отражателя, разположени в квадрат на три реда по три. Един от диагоналите на квадрата трябва да бъде перпендикулярен на маршрута на полета на самолета. Разстоянието между съседни ъглови отражатели от комплекта трябва да бъде еднакво и да бъде между 100 и 120 метра. Ефективната отразяваща повърхност на ъгловите отражатели от комплекта трябва да бъде еднаква, да бъде в диапазон 15 - 30 дБ и най-малко с 40 дБ по-висока от фактическата фонова ЕОП. Физическите размери на ъгловите отражатели трябва да бъдат оптимизирани за РСА с експлоатационна дължина на вълната в диапазона от 0,03 до 0,05 метра.

Раздел III

Анализ на данните, събрани по време на освидетелстване или демонстрационен полет

Съгласно параграф 5 от раздел III, допълнение 1 към приложение D от Договора за открито небе за анализиране на данните, събрани по време на освидетелстване или демонстрационен полет, се установяват следните процедури:

1. Разрешаващата способност на местността на РСА, инсталирана на борда на самолет за наблюдение, трябва да бъде определена както по азимут, така и по наклонена далечина посредством използването на данните, събрани от изображенията на тристенните ъглови отражатели, разположени в комплектите в съответствие с характеристиките, изложени в раздел II.

2. Импулсното реагиране се апроксимира чрез изравняваща функция в съответствие със следната методология:

(А) Първоначалните фазови данни се записват на магнитни носители на информация. Еднократно амплитудно изображение на всеки ъглов отражател се получава от първоначалните фазови данни посредством използването на алгоритми за формиране на изображението и се съхранява на магнитни носители на информация.

(В) Най-високата стойност на амплитудата и две стойности на амплитудата, от двете страни на най-високата стойност както по наклонена далечина, така и по азимут, които могат да бъдат използвани за представяне на основния лист на диаграмата на насочено действие, се получават от изображението на ъгловия отражател за формиране на 5-елементния кръст, който ще представлява импулсното реагиране на РСА.

(С) Построява се изгладен амплитуден профил посредством определяне функцията на Гаус в две измерения, пресичаща 5 отделни значения, получени в съответствие с параграф 2 (В).

(D) Изгладеният амплитуден профил, получен съгласно параграф 2 (С), който лежи на линиите, преминаващи през началните извадки радиолокационни сигнали, намиращи се най-близо до пиковата амплитуда, а така също отделните стойности, получени съгласно параграф 2 (В), трябва да бъдат начертани на хартия и по желание и на видеодисплей. Петте извадки радиолокационни сигнали от двете страни на централната стойност по наклонена далечина и по азимут също трябва да бъдат начертани на тази графика.

3. В хода на освидетелстването импулсното реагиране се интерполира посредством преобразуването на Фурие в съответствие със следната методология:

(А) Значенията на амплитудата в квадрат 16 x 16 по наклонена далечина и азимут, в центъра на който се намира ъгловият отражател, се въвеждат в комплекта в две измерения.

(В) В комплекта, получен съгласно подпараграф 3 (А), се осъществява преобразуване на Фурие в две измерения.

(С) Броят на елементите в комплекта, получен в резултат на осъществяване преобразуването на Фурие съгласно подпараграф 3 (В), се умножава по 16 във всяко измерение посредством въвеждането на нулеви стойности в централните елементи на дадения комплект, получен в резултат на осъществяване преобразуването на Фурие.

(D) В този комплект 256 x 256 се осъществява обратно преобразуване на Фурие в две измерения.

(Е) Получените съгласно подпараграф 3 (D) стойности на амплитудата по наклонена далечина и азимут, разположени на линиите, преминаващи през първоначалните извадки радиолокационни сигнали, намиращи се най-близо до пиковата амплитуда, се разпечатват на хартия с линейна интерполация между интерполираните извадки радиолокационни сигнали. На същата разпечатка се начертават и амплитудите на първоначалните извадки радиолокационни сигнали.

4. Определят се амплитудните линейни характеристики на РСА чрез използване на данни, събрани от изображенията на най-малко 12 ъглови отражателя, разположени в линеен комплект в съответствие с характеристиките от параграф 3 от раздел II. Данните се анализират в съответствие със следната методология:

(А) В съответствие с процедурите, изложени в параграф 2, се построява изгладен амплитуден профил на всеки от ъгловите отражатели в линейния комплект, който може да се различи на обработеното изображение.

(В) Пиковото значение на всяко импулсно реагиране се определя от изгладените амплитудни профили, получени в съответствие с подпараграф 4 (А).

(С) Пиковите амплитуди, определени в съответствие с подпараграф 4 (В), се начертават срещу стойността на корен квадратен от ЕОП на съответния ъглов отражател.

(D) Апроксимира се права линия на линейния участък от отделните точки, нанесени съгласно подпараграф 4 (С).

(Е) За изчисляване нивото на чувствителност и нивото на насищане на РСА се използва графиката, получена съгласно подпараграф 4 (D).

(F) За внасяне на поправки в линейните характеристики на амплитудното реагиране на РСА между изчислените нива на чувствителност и нивата на насищане се използва графиката, получена в подпараграф 4 (D).

5. Пространствената разрешаваща способност на РСА се определя чрез използване на данните, събрани от изображенията на 9 ъглови отражателя, разположени в квадрат съгласно характеристиките, изложени в параграф 4 от раздел II. Данните се анализират в съответствие със следната методология:

(А) За всеки от деветте ъглови отражателя в комплекта се построява изгладен амплитуден профил в съответствие с процедурите, изложени в параграф 2.

(В) Разстоянието между пиковете на двата ъглови отражателя, разположени в двата края на диагоналите на комплекта, измерено от гледна точка на разстоянията между извадките радиолокационни сигнали, се дели на еквивалентното разстояние в метри, измерено с точност не по-малка от 1 метър, и се проектира в наклонената плоскост с отчитане ъгъла на снижението на РСА за определяне на коефициента на пространственото градуиране по наклонена далечина и азимут.

(С) За всеки изгладен амплитуден профил, получен в съответствие с подпараграф 5 (А), ще се измерва ширината на кривите по наклонена далечина и азимут на ниво, съответстващо на 0,707 пъти пиковата амплитуда по отношение на разстоянията между извадките радиолокационни сигнали.

(D) Средната от 9-те стойности по азимут и средната от 9-те стойности по наклонена далечина, получени в съответствие с подпараграф 5 (С), се преобразува в разстояние в метри посредством умножаване с коефициентите на пространственото градуиране, определени в съответствие с подпараграф 5 (В).

6. Точността на определяне на разрешаващата способност на местността чрез използване апроксимацията на Гаус в съответствие с параграф 5 и стойността на страничните листи на диаграмата на насочено действие на пълното импулсно реагиране се определя чрез използване на данните, събрани от изображението на един от 9-те ъглови отражателя, разположени в квадрат в съответствие с характеристиките, дадени в параграф 4 от раздел II. Данните се анализират в съответствие със следната методология:

(А) Построява се интерполиран амплитуден профил за един от 9-те ъглови отражателя от комплекта в съответствие с процедурите, посочени в параграф 3.

(В) Ширината на кривите по наклонена далечина и азимут на ниво, съответстващо на 0,707 пъти пиковата амплитуда, се измерва в разстоянията между извадките радиолокационни сигнали по отношение на интерполирания амплитуден профил, получен съгласно подпараграф 6 (А).

(С) Ако средната ширина на кривите, получени съгласно подпараграф 5 (С), се намира в рамките на пет процента от стойността, получена съгласно подпараграф 6 (В), се счита, че апроксимацията на Гаус е достатъчно точна за определяне на пространствената разрешаваща способност.

(D) Ако средната ширина на кривите, получени съгласно подпараграф 5 (С), не е в рамките на пет процента от стойността, получена съгласно подпараграф 6 (В), се получава интерполиран амплитуден профил за всеки от 9-те ъглови отражателя, който се използва за изчисляване на пространствената разрешаваща способност в съответствие с процедурите, посочени в подпараграфи 5 (В) ё 5 (D).

(E) Максималната стойност на страничните листа на диаграмата на насочено действие на РСА се определя по интерполирания профил, получен съгласно подпараграф 6 (А).

(F) Нивото на интегралния страничен лист на диаграмата на насочено действие се изчислява въз основа на информацията на производителя, предоставена от държавата участничка, извършваща освидетелстването.

(G) Нивото на нееднозначност се изчислява въз основа на информацията на производителя, предоставена от държавата участничка, извършваща освидетелстването.

7. Разрешаващата способност на местността на РСА се явява пространствената разрешаваща способност в метри по наклонена далечина и азимут, получени в съответствие с подпараграф 5 (D) или подпараграф 6 (D).

Това решение влиза в сила едновременно с Договора за открито небе и има същия срок на действие, както и договорът.

Решението е изработено във Виена в Консултативната комисия за открито небе на 10 декември 1992 г. на всеки един от шестте езика, посочени в член ХIХ на Договора за открито небе, при това всички текстове са еднакво автентични.

РЕШЕНИЕ НОМЕР ОСЕМ, СВЪРЗАНО С ДОГОВОРА ЗА ОТКРИТО НЕБЕ

Интервали, през които се анотират данните от информацията

В съответствие с положенията на подпараграфи А (1), В и С (1), параграф 2, раздел II, приложение В от Договора за открито небе Консултативната комисия за открито небе прие следното решение:

Интервалите, през които ще бъдат анотирани данните от информацията, са:

1. в случай на оптични камери - на всеки кадър;

2. в случай на инфрачервени линейносканиращи устройства, записващи данните на фотолента - на интервали не по-големи от тридесет и един сантиметра;

3. в случай на видеокамери, използващи кадрово изобразяващо устройство - на всеки кадър;

4. в случай на видеокамери, използващи линейно изобразяващо устройство, инфрачервени линейносканиращи устройства, записващи на магнитна лента и РЛС за страничен обзор със синтезирана апертура - не по-рядко от всяка 512-а линия.

Това решение влиза в сила едновременно с Договора за открито небе и ще има същата продължителност на действие, както и договорът.

Решението е изготвено във Виена в Консултативната комисия за открито небе на 16 юли 1993 г. на всеки един от шестте езика, споменати в член ХIХ на Договора за открито небе, при това всички текстове са еднакво автентични.

РЕШЕНИЕ НОМЕР ДЕВЕТ, СВЪРЗАНО С ДОГОВОРА ЗА ОТКРИТО НЕБЕ

Използване на други кодове освен буквено-цифровите означения за анотиране на данни

В съответствие с положенията на параграф 4, раздел II, приложение В от Договора за открито небе Консултативната комисия за открито небе прие следното решение:

1. Никакви кодове освен буквено-цифровите означения няма да се използват за анотиране на събраните по време на наблюдателния полет данни. Информацията, която трябва да се анотира в съответствие с раздел II, приложение В, се анотира чрез използване на буквено-цифровите кодове, посочени в добавка 1 към приложение В.

2. Държавите участнички имат право да анотират и други елементи на информация в допълнение към тези, които подлежат на анотиране съгласно раздел II на приложение В. В такъв случай държавата участничка, решила да анотира допълнителна информация, трябва да използва буквено-цифрови кодове и трябва да информира всички останали държави участнички за тяхното значение, преди да ги използва за анотиране на данни, събрани по време на наблюдателния полет.

Това решение влиза в сила едновременно с Договора за открито небе и ще има същата продължителност на действие, както и договорът.

Решението е изготвено във Виена в Консултативната комисия за открито небе на 16 юли 1993 г. на всеки един от шестте езика, споменати в член ХIХ на Договора за открито небе, при това всички текстове са еднакво автентични.

РЕШЕНИЕ НОМЕР ДЕСЕТ, СВЪРЗАНО С ДОГОВОРА ЗА ОТКРИТО НЕБЕ

Скала за разпределението на общите разходи, свързани с работата на Консултативната комисия за открито небе

Консултативната комисия за открито небе в съответствие с положенията на параграф 9, приложение L от Договора за открито небе прие следното решение:

1. Скалата за разпределение на общите разходи, свързани с работата на Консултативната комисия за открито небе (наричана по-нататък "скала за разпределение на разходите на Консултативната комисия за открито небе"), се базира на скалата на разпределение на разходите, приета в Хелзинки на 10 юли 1992 г. от държавите - участнички в СССЕ (наричана по-нататък "Хелзинкска скала"). Особеният режим, предвиден в това решение, се установява, като се отчитат сегашните икономически условия и че сферата на неговото прилагане и сроковете на действието му са ограничени. Той не създава прецедент за каквито и да било други органи на СССЕ или органи, свързани със СССЕ.

2. Вземайки под внимание факта, че не всички държави, участващи в СССЕ, са страни по договора, всяка държава - участничка в договора, следва да прави допълнителни вноски над своите вноски по "Хелзинкската скала" за покриване на съществуващия недостиг на средства.

(А) Като правило размерите на тези допълнителни вноски ще бъдат пропорционални на предвидените по "Хелзинкската скала". Едновременно с това всяка държава участничка може да прави по-голяма по размери допълнителна вноска.

(В) При това страните, изброени в приложение А към това решение, като се отчита тяхното сегашно икономическо състояние, ще бъдат освободени от плащането на споменатите в подпараграф (А) пропорционални вноски и ще правят допълнителни вноски само в отделно съгласувани между държавите участнички размери.

(С) Особеният режим, установен съгласно подпараграф (В), ще остава в сила дотогава, докогато го изисква икономическото положение в страните, изброени в приложение А към това решение. Съответно въпросът за дадения особен режим ще бъде предмет на ежегодно разглеждане.

3. Дотогава, докогато страни по договора са само държави - участнички в СССЕ, и при наличие и в бъдеще на необходимост от покриване на недостига на средства, размерите на финансовите вноски на всяка държава участничка по скалата за разпределение на разходите на Консултативната комисия за открито небе трябва да превишават размерите на неговата вноска по "Хелзинкската скала".

4. В случай на присъединяване към договора на държави - участнички в СССЕ, техните финансови вноски по скалата за разпределение на разходите на Консултативната комисия за открито небе ще се изчисляват според принципите, установени в параграфи 1 и 2. В такъв случай финансовите вноски на останалите държави участнички по скалата за разпределение на разходите на Консултативната комисия за открито небе ще се намаляват в съответната пропорция. Това положение не се прилага за страните, изброени в приложение А към това решение, дотогава, докогато в рамките на особения режим, установен съгласно подпараграф (В), параграф 2, им се дава право да правят финансови вноски по скалата за разпределение на разходите на Консултативната комисия за открито небе, по-малки по размери от тези на други държави участнички, които правят равни с тях вноски по "Хелзинкската скала".

5. При присъединяване към договора на държави, които не са участнички в СССЕ, финансовите им вноски по скалата за разпределение на разходите на Консултативната комисия за открито небе, както и самата скала за разпределение на разходите на Консултативната комисия за открито небе ще се съгласуват отделно в рамките на Консултативната комисия за открито небе.

6. За периода от 1 януари 1993 г. е съгласувана следната скала за разпределение на разходите на Консултативната комисия за открито небе (в проценти):

* Този процент отразява съгласието на Испания да внесе по-голяма по размери допълнителна вноска.

РЕШЕНИЕ НОМЕР ЕДИНАДЕСЕТ, СВЪРЗАНО С ДОГОВОРА ЗА ОТКРИТО НЕБЕ

Финансови и административни въпроси, свързани с раздел VI от Решение номер шест на Консултативната комисия за открито небе (ККОН) от 29 юни 1992 г.

В съответствие с положенията на параграф 9, приложение L от Договора за открито небе, а така също и с положенията на раздел VI от Решение номер шест от 29 юни 1992 г. Консултативната комисия за открито небе прие следното решение:

1. Параграфи 1, 2, 3, 4, 5 и 6 от Решението на Консултативната комисия за открито небе за скалата за разпределение на общите разходи, свързани с работата на Консултативната комисия за открито небе, прието на 16 юли 1993 г., се включват в текста на Решение номер шест на ККОН от 29 юни 1992 г. вместо заградената в квадратни скоби фраза в параграф 1 на раздел VI като параграфи 1.1, 1.2, 1.3, 1.4, 1.5 и 1.6 от този раздел.

2. Приложения А и В към Решението на Консултативната комисия за открито небе относно скалата за разпределение на общите разходи, свързани с работата на Консултативната комисия за открито небе, прието на 16 юли 1993 г., се включват в Решение номер шест на ККОН от 29 юни 1992 г. като приложения III и IV. Текстовете на тези приложения и на параграфите от 1.1 до 1.6 на раздел VI от Решение номер шест на ККОН ще бъдат приведени в необходимото съответствие, като се отчита горното.

3. Следното положение:

"Практическият ред на заплащане на вноските от държавите участнички ще бъде същият както реда, съгласуван за другите форуми, използващи съвместно услугите на единния Изпълнителен секретариат" се включва в текста на Решение номер шест на ККОН от 29 юни 1992 г. вместо заградената в квадратни скоби фраза в параграф 2 на раздел VI.

4. Следното положение:

"Административните условия за организация на работата на комисията ще съответстват на вече установения ред за съвместно използване на услугите на единния Изпълнителен секретариат" се включват в текста на Решение номер шест на ККОН от 29 юни 1992 г. вместо заградената в квадратни скоби фраза в параграф 3 на раздел VI.