Държавен вестник, брой 107 от 28.XII

Чл. 13. (1) Националната здравноосигурителна каса сключва договори за оказване на медицинска помощ с изпълнители на извънболнична помощ по смисъла на чл. 58 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

(2) Директорът на РЗОК сключва договорите по ал. 1 с изпълнители на извънболнична помощ на територията, обслужвана от РЗОК, при спазване на действащата в страната нормативна уредба и в съответствие с този Национален рамков договор.

Чл. 14. Страна по договор с НЗОК може да бъде лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, което отговаря на следните условия:

1. членство в Българския лекарски съюз - за лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение;

2. регистрация на лечебното заведение съгласно ЗЛЗ на територията на съответната РЗОК;

3. налично медицинско и техническо оборудване и обзавеждане, съгласно приложения № 1 и 2;

4. необходима квалификация за използване на наличното оборудване, когато такава се изисква, доказана с документ, издаден от МЗ или висши медицински училища.

Чл. 15. Лечебно заведение за първична извънболнична медицинска помощ, желаещо да сключи договор с НЗОК, трябва да има записани в регистъра си здравноосигурени лица, осъществили правото си на постоянен избор на общопрактикуващ лекар от лечебното заведение, както следва:

1. установява се долна граница на броя здравноосигурени лица 800 души, избрали лекар от амбулатория за индивидуална или групова практика за първична извънболнична медицинска помощ;

2. не се установява горна граница за броя регистрирани лица;

3. не се установява долна граница за броя на здравноосигурени лица, регистрирани в индивидуална и групова практика, в случай на:

а) месторазположение на практиката в населено място с население под 5000 души;

б) месторазположение на практиката в район с отдалеченост и разпокъсаност на населените места, което се преценява от директора на съответната РЗОК;

в) наличие на незаета практика, за която повече от 6 месеца няма кандидат;

4. индивидуалните практики за първична извънболнична медицинска помощ, разположени в населено място с население над 5000 души, в които броят на регистрираните лица е под 800, следва да обединят дейността си чрез договор за дружество по реда на чл. 357 и сл. от Закона за задълженията и договорите, както следва:

а) с индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ, изпълнила условието по т. 1;

б) с други практики за първична медицинска помощ, в които броят на регистрираните лица за всеки лекар от тях също е под 800 души с цел изпълнение на условието по т. 1;

5. с договора за гражданско дружество се регламентират ползването на общи помещения, оборудване, изготвяне на общ график за повикванията и други въпроси, свързани с дейността на дружеството;

6. договорите с НЗОК на индивидуалните практики по т. 4, буква "б" имат действие до 1 юли 2001 г., при условие че броят на регистрираните във всяка от практиките здравноосигурени лица до тази дата не е достигнал 800 души.

Чл. 16. (1) Директорът на РЗОК може да сключи договор с лечебно заведение за първична извънболнична медицинска помощ, без да се изисква списък с регистрирани при същия пациенти, в случай че:

1. над 30 % от постоянно живеещите в населено място с население под 5000 души не са избрали личен лекар;

2. наличие на незаета практика, за която повече от шест месеца няма кандидат.

(2) В случаите по ал. 1 директорът прави служебен избор за здравноосигурените лица, които не са избрали личен лекар, като ги включва в списъка на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ.

Чл. 17. (1) Лечебните заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ, желаещи да сключат договор с НЗОК за извършване на специализирани медицински дейности по пакети (приложение № 2), могат да кандидатстват и за извършване на високоспециализирани медицински дейности по специалности, посочени в същото приложение.

(2) В случаите по ал. 1 лечебните заведения трябва да отговарят освен на посочените в чл. 14 и на следните изисквания:

1. налично оборудване и високоспециализирана техника (приложение № 2);

2. необходима квалификация и преминато обучение от специалистите от лечебното заведение за използване на високоспециализираната техника, удостоверено с документ, издаден от висше медицинско училище.

(3) Лечебните заведения по ал. 1 не могат да сключват договори само за извършване на високоспециализирани дейности, без да изпълняват и специализираните дейности от съответния пакет.

Чл. 18. (1) Националната здравноосигурителна каса сключва договори за извършване на медико-диагностични изследвания съгласно приложение № 3, с лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ.

(2) Лечебните заведения по ал. 1, желаещи да извършват и високоспециализирани медико-диагностични изследвания, посочени в приложение № 3, следва да отговарят на изискванията по чл. 17, ал. 2.

(3) При липса на възможност сключилите договор с НЗОК лечебни заведения да задоволят потребностите на здравноосигурените лица от медико-диагностични изследвания може да се сключи договор със здравни заведения по ЗНЗ.

Чл. 19. (1) Договор с лечебни заведения за болнична помощ може да се сключи при условие, че изпълнителите на извънболнична специализирана медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, не могат да задоволят потребностите на здравноосигурените лица от медицинска помощ в следните случаи:

1. високоспециализирани дейности по приложение № 2;

2. специализирана медицинска помощ по приложение № 4;

3. медико-диагностични изследвания и високоспециализирани медико-диагностични изследвания по приложение № 3;

(2) Договорите с лечебните заведения за болнична помощ имат за предмет само посочените в ал. 1 дейности.

Чл. 20. (1) Лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, желаещи да сключат договор със съответната РЗОК, на чиято територия имат месторазположение, представят заявление по образец, утвърден от директора на НЗОК, към което прилагат:

1. удостоверение за регистрация на лечебното заведение в районния център по здравеопазване;

2. документ, удостоверяващ членство в БЛС на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение, към датата на подаване на документите;

3. списък на здравноосигурените лица, избрали съответния общопрактикуващ лекар - за лечебните заведения за първична медицинска помощ.

4. план за дейността на лечебното заведение (за медицински центрове, диагностично-консултативни центрове и медико-стоматологични центрове, като за последните се изисква план относно медицинската дейност на съответния център);

5. план за организация на повикванията в съответния здравен район, където е амбулаторията (за лечебните заведения за първична медицинска помощ);

6. копие от договорите, с които е нает медицинският персонал в съответното лечебно заведение, в случаите по чл. 37;

7. информация за дейността на съответната лаборатория - оборудване, капацитет, структура и квалификация на персонала, работещ в нея - за лечебните заведения, самостоятелни медико-диагностични лаборатории и здравните заведения;

8. декларация от управителя на лечебното заведение (медицински център, медико-стоматологичен център или диагностично-консултативен център), че заплаща не по-малко от 30 % бруто от размера на личния принос на лекаря - пряк изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ от приходите, реализирани по договор с НЗОК, и потребителски такси.

9. декларация за налично оборудване и обзавеждане съгласно чл. 14, т. 3 НРД;

10. декларация за налично оборудване за извършване на високоспециализирани медицински дейности или високоспециализирано медико-диагностични изследвания по чл. 17 и 18;

11. необходими квалификационни документи по чл. 17 и 18.

(2) Планът за дейността по т. 4 на ал. 1 става неразделна част от договора при сключването му между съответната РЗОК и лечебното заведение и съдържа:

1. налично медицинско и техническо оборудване и обзавеждане, задължения по разширяването им и срокове за изпълнение;

2. поименен списък и квалификация на персонала, включително лекари, наети по трудови или граждански договори в лечебното заведение; представя се и копие от трудовата книжка, с което се установява трудово-правният статут на специалистите към момента на подаване на плана за дейността;

3. график за обслужването на пациентите;

4. доказателства за изпълнение на пакетите медицинска помощ по специалности съгласно приложения № 1 и 2;

5. взаимоотношения с други изпълнители на медицинска помощ;

6. очакван среден размер на трудовото възнаграждение по видове персонал, нает по трудов договор;

7. задължения по социалното и здравното осигуряване на персонала;

8. друга информация в съответствие с вида и спецификата на лечебното заведение.

(3) Изпълнителите на извънболнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК за срока на действие на НРД за 2000 г., прилагат следните документи:

1. удостоверение от РЦЗ за промени в обстоятелствата по извършената регистрация - в случаите, когато такива са настъпили;

2. удостоверение за членство в БЛС на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение към датата на подаване на документите;

3. декларация в свободен текст от лицето, което представлява лечебното заведение, за липса на промени в обстоятелствата по чл. 40 ЗЛЗ, извън случаите по т. 1;

4. план за дейността по ал. 1, т. 5 и счетоводен отчет за приходите от дейността по задължителното здравно осигуряване и извършените разходи за изминалата година (за лечебните заведения, изброени в ал. 1, т. 5); отчетът се представя до 31.III.2001 г. в съответната РЗОК;

5. план за организация на повикванията (за лечебните заведения за първична извънболнична медицинска помощ);

6. копие от договорите, с които е нает медицинският персонал в съответното лечебно заведение, в случаите по чл. 37;

7. декларация за налично оборудване и обзавеждане съгласно чл. 14, т. 3;

8. декларация по ал. 1, т. 8.

9. декларация за налично оборудване за извършване на високоспециализирани медицински дейности или високоспециализирано медико-диагностични изследвания по чл. 17 и 18;

10. необходими квалификационни документи по чл. 17 и 18.

(4) При промяна на всяко от обстоятелствата, удостоверени с документи по ал. 2, т. 1, 2 и 3, изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да уведоми РЗОК и да изпрати копие от съответния документ в 7-дневен срок.

(5) Здравните заведения, поканени да сключат договор чрез директора на РЗОК, подават заявление, към което прилагат:

1. копие от акта на Министерския съвет, с който са създадени или преобразувани съгласно чл. 2, ал. 2 ЗНЗ;

2. информация за дейността на съответната профилна лаборатория в структурата на здравното заведение (оборудване, капацитет, структура и квалификация на персонала) за хигиенно-епидемиологичните инспекции;

Чл. 21. При непълнота на представените документи по чл. 20 директорът на РЗОК в 7-дневен срок писмено уведомява изпълнителя за това и определя срок за отстраняването й.

Чл. 22. (1) Документите по чл. 20 се подават от изпълнителите на медицинска помощ в съответната РЗОК в срок от 1 до 31.I.2001 г.

(2) Директорът на РЗОК разглежда подадените документи и сключва договори в срок от 10.I до 15.II.2001 г.

(3) При незапълване на областната здравна карта директорът на РЗОК може да сключва договори за оказване на извънболнична медицинска помощ и след изтичане на срока по ал. 2.

(4) В случай, че изпълнителят е подал документи до 31.I.2001 г. и непълнотата е отстранена в определения от директора на НЗОК срок, който изтича след срока по ал. 2, договор може да се сключи и след 15.II.2001 г.

Чл. 23. (1) Директорът на РЗОК отказва да сключи договор с изпълнител на извънболнична медицинска помощ при:

1. липса на някое от обстоятелствата по чл. 14 или 15;

2. непълнота на документацията по чл. 20, която не е била отстранена в определения срок;

3. невъзможност на съответното лечебно заведение да покрива пакета медицинска помощ по специалността (специалностите), за която (които) е регистрирано, което се установява от представените документи или при проверка;

4. прекратен предишен договор с НЗОК на основание глава "Санкции";

5. директорът на РЗОК може да откаже да сключи договор с изпълнител при наложени санкции за повече от три нарушения.

(2) Ако броят на сключените договори от съответната РЗОК с лечебни заведения за първична или специализирана помощ, е равен на определения брой в областната здравна карта по видове практики, с останалите кандидати може да не се сключи договор.

(3) Отказът на директора на РЗОК да сключи договор може да се обжалва от изпълнителя в 14-дневен срок пред управителния съвет на НЗОК чрез директора на НЗОК, ако последният не отмени еднолично отказа.

(4) Управителният съвет се произнася по отказа в едномесечен срок от постъпването на жалбата. Отказът подлежи на обжалване по Закона за административното производство пред съответния окръжен съд в 14-дневен срок.

Чл. 24. (1) Директорът на РЗОК може да сключи договор при условията на чл. 81 ЗЛЗ за оказване на извънболнична помощ с лекари, работещи в болница, при условие, че на същата територия не са сключени договори за всички бройки по здравна карта или има доказани потребности от определен вид специализирана помощ и не се нарушава дейността на болницата.

(2) Договорът по ал. 1 не се прекратява до изтичането на срока му, в случай че друго лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ от тази специалност желае да сключи договор с НЗОК.

Чл. 27. Извънболнична медицинска помощ се оказва от изпълнители на такава, сключили договор с НЗОК, на лицата, които са задължително осигурени по ЗЗО.

Чл. 28. (1) Изпълнителят на извънболнична помощ осъществява дейността си според правилата за добра медицинска практика и стандартите за диагностика и лечение при спазване на професионалната тайна и правата на пациента.

(2) Изпълнителят по ал. 1 е длъжен да разясни на здравноосигуреното лице естеството на необходимите изследвания, манипулации, физикални и оперативни интервенции и риска, който те крият, както и да получи съгласието му за осъществяването им.

(3) Информацията по ал. 2 се предоставя на пациента предварително или на възможно най-ранен етап и по начин, даващ му възможност да я разбере и да направи своя независим и свободен избор. За малолетните и непълнолетните лица и за поставените под пълно или ограничено запрещение лица изборът се извършва от техните родители и настойници, съответно със съгласието на техните родители и попечители.

(4) Изпълнителят на извънболнична помощ може да не предостави информацията по ал. 3, ако прецени, че с това може да причини сериозни щети на душевното или физическото здраве на пациента. В тези случаи той е длъжен да я предостави на родители (настойници или попечители), други роднини по права линия, съпруг/а, роднини по съребрена линия до втора степен включително.

Чл. 29. (1) Изпълнителят на извънболнична помощ няма право да прилага диагностични и лечебни методи, които:

1. не са утвърдени в медицинската практика, противоречат на медицинската наука и създават риск за здравето и живота на пациента;

2. водят до временна промяна в съзнанието без съгласието на пациента, с изключение на животозастрашаващи състояния, изискващи спешна намеса и при невъзможност да се вземе писмено съгласие на съпруг/а или роднини по чл. 28, ал. 4.

(2) На лица в нетрезво състояние не се прилагат специализирани диагностични и лечебни мероприятия извън случаите на спешност.

Чл. 30. (1) Медицинска помощ при условията и по реда на този раздел се оказва на здравноосигурени лица, осъществили правото си на свободен избор на лекар в лечебно заведение за първична извънболнична помощ, което е сключило договор с НЗОК.

(2) Изборът по ал. 1 е личен.

(3) За малолетните и непълнолетните лица и за поставените под пълно или ограничено запрещение лица изборът се извършва от техните родители и настойници, съответно със съгласието на техните родители и попечители.

Чл. 31. (1) Здравноосигурените лица имат право да избират лекар само в лечебни заведения с месторазположение на територията на определения с Националната здравна карта здравен район, в който е техният настоящ адрес. Това ограничение не се отнася за лицата по чл. 30, ал. 3.

(2) При липса на възможност за избор в здравния район, в който е настоящият му адрес, здравноосигуреното лице може да избере лекар в лечебно заведение с месторазположение в най-близкия за него район.

(3) В случаите по чл. 16 директорът на съответната РЗОК извършва служебен избор.

(4) За военнослужещите на наборна военна служба във въоръжените сили на Република България, които нямат достъп до медицинска помощ поради липса на лекар, работещ в съответното ведомство, изборът се осъществява служебно от директора на съответната РЗОК и председателя на съответната районна колегия на БЛС и ССБ съгласувано с командира на поделението.

(5) За задържаните под стража и лишените от свобода лица, лицата в процедура за придобиване статут на бежанец, лицата, настанени в домове за медико-социални услуги, за децата, настанени в специалните училища и домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, както и други подобни структури и организации, които нямат достъп до медицинска помощ поради липса на лекар, работещ в съответното ведомство, изборът се осъществява служебно от директора на съответната РЗОК и председателя на съответната районна колегия на БЛС и ССБ съгласувано с директора на съответното заведение.

Чл. 32. (1) Здравноосигурените лица могат да променят избора си на общопрактикуващ лекар в срок от 1 до 31.ХII.2000 г., както и от 1 до 30.VI.2001 г.

(2) Лицата по ал. 1 закупуват регистрационни форми за постоянен избор на общопрактикуващ лекар.

(3) Здравноосигурено лице, желаещо да направи постоянен избор, представя на новоизбрания общопрактикуващ лекар:

1. здравноосигурителна книжка;

2. третия екземпляр от регистрационната форма за първоначален избор, в случай, че няма здравноосигурителна книжка;

3. попълнена регистрационната форма за постоянен избор.

(4) Лица, временно пребиваващи за срок от един до пет месеца извън здравния район, в който са осъществили постоянен избор, могат да направят временен избор с регистрационна форма за временен избор, която се закупува от лицето.

Чл. 33. Първоначалният избор на общопрактикуващ лекар може да се осъществи по всяко време, с регистрационна форма за първоначален избор, която се получава от РЗОК.

Чл. 34. (1) В 10-дневен срок след изтичане на срока по чл. 32, ал. 1 лечебните заведения за първична извънболнична помощ, сключили договор с НЗОК съгласно НРД за 2000 г. и желаещи да сключат нов, представят в съответната РЗОК списък с новорегистрираните при тях здравноосигурени лица и първите екземпляри от регистрационните форми за първоначален, постоянен или временен избор.

(2) В срок от 1 до 31.I.2001 г. РЗОК обработва подадената информация от всички лечебни заведения по ал. 1, като за всяко от тях отчита:

1. броя на лицата, отпаднали от регистъра му поради промяна в избора или друго обстоятелство;

2. броя на новорегистрираните лица;

3. окончателен брой на лицата от регистъра след отчитане на броя на лицата по т. 1 и 2.

(3) Информацията по ал. 2 се предоставя на лечебните заведения с оглед изпълнение на условията по чл. 15.

Чл. 35. (1) Лечебните заведения за първична извънболнична помощ водят регистър на здравноосигурените лица, в който вписват данните относно здравноосигуреното лице съгласно регистрационните форми за осъществяване на избор на общопрактикуващ лекар.

(2) Освен регистъра по ал. 1 лечебните заведения за първична извънболнична помощ водят отделен регистър на здравноосигурените лица, осъществили временен избор в тях за срок от един до пет месеца.

Чл. 36. (1) Общопрактикуващ лекар оказва първична извънболнична медицинска помощ в обхват съгласно приложение № 1 на следните здравноосигурени лица:

1. записани в неговия регистър на основание техен личен избор;

2. лица, временно пребиваващи за срок от един до пет месеца извън здравния район, в който са избрали лекар - срещу представяне на форма за временен избор;

3. лица, временно пребиваващи за срок до един месец извън здравния район, в който са избрали общопрактикуващ лекар - срещу представяне на здравноосигурителна книжка.

(2) Здравноосигурените лица, избрали общопрактикуващ лекар, не заплащат медицинската помощ по чл. 4, извън потребителската такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО. Последната не се заплаща от категориите лица, изброени в чл. 37, ал. 2 ЗЗО, както и от лицата със заболявания, определени по списък в приложение № 5.

(3) Общопрактикуващият лекар е длъжен да:

1. оказва спешна медицинска помощ на всеки пациент независимо от неговата регистрация и местоживеене, когато такава е потърсена от него, до идване на екип на спешна помощ;

2. изпълнява общите и специализираните програми за здравни приоритети при условията и по реда на раздел IV от тази глава и да работи по национални програми;

3. създава и поддържа регистри по общите и специализираните програми;

4. организира консултации или хоспитализация на здравноосигурените лица, когато прецени, че са необходими такива; в тези случаи подготвя документите, осъществява връзка с лечебните заведения, които ще ги осъществяват, и уговаря с тях дата и час за прием на осигурените лица;

5. извършва посещения не по-малко от осем часа месечно в домове за медико-социални грижи в района на практиката, ако настанените в него здравноосигурени лица са записани в регистъра на лечебното заведение;

6. осъществява методична помощ и контрол по отношение организацията на здравните дейности в училищата, намиращи се в района на практиката, ако са налице създадени условия за това от ръководството на съответното учебно заведение;

7. изпраща в началото на учебната година "Талон за здравословното състояние" на деца и ученици съгласно изискванията на Наредба № 3 от 2000 г. за здравните кабинети в детските заведения и училищата (ДВ, бр. 38 от 2000 г.; изм. бр. 83 от 2000 г.).

(4) Условията и редът за помощта в случаите по ал. 3, т. 6 се договарят предварително между директора на учебното заведение и директора на РЗОК. В процеса на съгласуване директорът на РЗОК разпределя часовете между изпълнителите на първична извънболнична помощ в населеното място.

(5) Общопрактикуващ лекар, който няма придобита специалност "Педиатрия" и има записани в регистъра си деца на възраст от 0 до 1 година, при необходимост от лечение задължително изисква консултация и провеждане на съвместно лечение със специалист-педиатър от лечебно заведение за специализирана медицинска помощ, сключило договор с НЗОК.

Чл. 37. (1) За нуждите на осъществяваната дейност лечебните заведения за първична извънболнична помощ наемат медицински персонал, както следва:

1. при регистрирани до 800 здравноосигурени лица в случаите по чл. 15, т. 3 общопрактикуващият лекар е длъжен да наеме медицински специалист с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" на непълен работен ден;

2. при регистрирани между 800 и 2500 здравноосигурени лица общопрактикуващият лекар е длъжен да наеме медицински специалист с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" на пълен работен ден;

3. при регистрирани между 2500 и 3500 здравноосигурени лица общопрактикуващият лекар е длъжен да наеме медицински специалист с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" на пълен работен ден, както и лекар на пълен работен ден;

4. при регистрирани над 3500 здравноосигурени лица общопрактикуващият лекар е длъжен да наеме двама медицински специалисти с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" на пълен работен ден, както и лекар на пълен работен ден.

(2) В случаите по ал. 1, т. 4 за всеки регистрирани 1000 здравноосигурени лица над 3500 общопрактикуващият лекар е длъжен да наеме още един медицински специалист с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър", а за всеки регистрирани 1500 лица над 3500 - още един лекар.

(3) Извън изискванията по ал. 1 и 2 общо - практикуващият лекар по своя преценка може да наеме и други лекари, медицински специалисти с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" или персонал, извършващ административни или помощни дейности.

(4) В случаите, когато има нает допълнителен медицински персонал, титулярът на практиката трябва да включи в месечния график часовете, в които лично ще извършва прегледи.

Чл. 38. (1) Лечебните заведения за първична извънболнична помощ обявяват в амбулаторията на място, достъпно за здравноосигурените лица по всяко време, своя месечен график, който съдържа:

1. часове за амбулаторен прием - не по-малко от 5 часа дневно;

2. часове за домашни посещения - не по-малко от 2 часа дневно;

3. часове за посещения в домове за медико-социални грижи, училища и хоспис - веднъж седмично не по-малко от 2 часа, ако в района на практиката има някое от изброените заведения;

4. часове за промотивна и профилактична дейност - два пъти седмично не по-малко от един час;

5. часове за работа по програмата "Майчино здравеопазване";

6. часове за работа по програма "Детско здравеопазване".

(2) Часовете по ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 от графика се фиксират по дати.

(3) Графикът по ал. 1 съдържа и телефон за повикване по спешност и за домашни посещения - телефон на практиката, домашен или мобилен.

Чл. 39. (1) При възникнала нужда от преглед или консултация на болни и пострадали лица, които се нуждаят от медицинска помощ в кратък срок, за да бъде предотвратено по-нататъшно развитие и усложняване на заболяването, лекарят от лечебното заведение за първична извънболнична помощ извън обявения график е длъжен да се отзове незабавно.

(2) При наличието на повече от едно лечебно заведение за първична извънболнична помощ изпълнението на повикванията може да се осъществява съвместно по общ, предварително изготвен и съгласуван с РЗОК график. В графика фигурират телефони за връзка и адреси на оказващите помощта. Графикът е месечен. Промените в него също се съгласуват с РЗОК.

Чл. 40. (1) Всеки титуляр на индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ посочва в договора си с РЗОК свой заместник за случаите, когато не може да изпълнява лично задълженията си. Посоченият заместник представя писмена декларация за съгласие.

(2) Титулярът и заместникът могат да представят в РЗОК договор за заместване, в който се уреждат всички условия, при които се извършва заместването - срок, място, разплащателна сметка, помощен персонал и др. Договорът за заместване се преподписва от директора на РЗОК.

(3) При липса на договор за заместване, посоченият по реда на ал. 1 заместник встъпва в правата на титуляра, като писмено уведомява съответната РЗОК. В този случай РЗОК заплаща по сметката на титуляра на практиката.

(4) Лицето, определено за заместник, трябва да притежава съответната правоспособност и да е вписано в съответния регистър по Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите.

(5) В срока на заместване заместникът има всички права и задължения на титуляра на практиката.

(6) Срокът на заместване не може да бъде по-дълъг от срока на действие на договора на титуляра на практиката с НЗОК.

Чл. 41. (1) При ползване на първична извънболнична помощ (в амбулатория или при домашно посещение) осигуреното лице представя на избрания от него общопрактикуващ лекар здравноосигурителната си книжка.

(2) Лекарят води амбулаторен журнал, състоящ се от амбулаторни листове, в които се вписват данните от прегледа, резултатите от изследванията, извършените манипулации, консултации, поставената диагноза, предписаната терапия или установената временна неработоспособност.

Чл. 42. (1) Общопрактикуващият лекар издава следните документи на записаните в неговия регистър здравноосигурени лица:

1. медицински документи, свързани с дейността му (без извършване на експертиза):

1.1. здравноосигурителна книжка;

1.2. медицинско направление за медицинска консултация или съвместно лечение със специалист;

1.3. направление за медико-диагностична дейност;

1.4. направление за хоспитализация;

1.5. рецепта;

1.6. рецептурна книжка на хронично болен - за заболявания по приложение № 6;

1.7. бързи известия за инфекциозно заболяване и за задължително съобщаване за злокачествено образувание;

1.8. препис-извлечение от медицинско досие при отписване от лечебното заведение;

1.9. препис-извлечение от медицинската документация на:

а) наборници, навършили 18-годишна възраст, и тези, подлежащи на първоначален медицински преглед за нуждите на Въоръжените сили, след представено от тях известие от военния отдел;

б) наборници, явяващи се на наборна комисия, след представено от тях известие от военното окръжие;

1.10. медицинско направление за балнеосанаториално лечение;

1.11. медицинско направление за превозване на починал в друго населено място;

1.12. медицинско направление за кремация;

1.13. медицинско направление за диетично хранене;

1.14. медицинско направление за социални грижи и за отпускане на социални помощи;

1.15. препис от медицинско досие за съда и прокуратурата;

1.16. талон за здравословното състояние на деца и ученици до здравните кабинети в детски заведения и училища;

2. медицински документи, свързани с извършване на експертизна дейност:

2.1. болничен лист за временна неработоспособност (първичен или за продължаване на първичния) и/или трудоустрояване;

2.2. медицинско свидетелство за постъпване на работа;

2.3. направление за хоспис;

2.4. медицинско свидетелство за приемане в детски и учебни заведения;

2.5. медицински свидетелства за водни и планински спасители;

2.6. медицински свидетелства на участници в спортни състезания и маратон, ако не съществуват специализирани лечебни заведения в тази област;

2.7. медицинско удостоверение за детски и учебни заведения при отсъствие по медицински показания;

2.8. медицинска бележка на дете (ученик), че не е опаразитено;

2.9. съобщение до ЕСГРАОН за смърт;

2.10. талон за Лекарска консултативна комисия (ЛКК) - обща или специализирана;

2.11. медицинска бележка на дете (ученик), че не е в контакт със заразно болни;

2.12. попълване на лична амбулаторна карта (ЛАК) във връзка с експертиза на работоспособността;

2.13. талон за проведени профилактични прегледи на деца и ученици до детски заведения и училища;

3. медицински документи след извършена експертизна дейност от специалист:

3.1. медицинско свидетелство за постъпване на работа при професии на специален режим, вкл. за работещите в детски и хранителни заведения, изискващи специализирани прегледи и изследвания;

3.2. издаване и/или презаверка на здравна книжка на работещите в детски и хранителни заведения;

3.3. медицинско свидетелство за сключване на граждански брак;

3.4. медицинско свидетелство за осиновяване на дете;

3.5. медицински талон за диспансер.

(2) При необходимост от скъпоструващи лекарства и лечение по реда на чл. 78 ЗЗО общопрактикуващият лекар съдейства за комплектоване на необходимите документи за извършване на експертиза и ги изпраща чрез РЗОК в НЗОК.

(3) При необходимост от предписване на лекарствен продукт по чл. 57 ЗЗО общопрактикуващият лекар уведомява РЗОК и обосновава нуждата от него.

Чл. 43. (1) Общопрактикуващият лекар определя необходимостта от специализирана извънболнична помощ, като издава медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение, в следните случаи:

1. при заболявания и проблеми, изискващи специализирани диагностични дейности;

2. при настъпване на усложнения в хода на лечението;

3. за оценка на здравословното състояние;

4. при изпълнение на програми по здравни приоритети;

5. за диспансеризация - еднократно за срока на действие на НРД.

(2) Лица от 0 до 18 г. със заболявания съгласно приложение № 7 задължително се изпращат за консултация от общопрактикуващия лекар с "Медицинско направление" - бл. МЗ - НЗОК № 3, към специалист-педиатър, по профила на заболяването от лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ, сключило договор с НЗОК.

(3) Ако такъв специалист липсва в съответния здравен район, общопрактикуващият лекар насочва за консултация от необходимия специалист от друг здравен район или болнично лечебно заведение.

(4) В случаите по ал. 2 и 3 общопрактикуващият лекар е длъжен да уговори консултация и да подготви необходимите документи.

(5) Общопрактикуващият лекар разполага с определен от РЗОК брой медицински направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение.

(6) За военнослужещите на наборна военна служба, задържаните под стража или лишените от свобода, малолетните и непълнолетните, настанени в домове за деца и юноши, настанените в домове за медико-социални услуги за деца, както и в други подобни структури и организации лекарят, който е назначен да обслужва посочените категории лица в съответното ведомство, издава медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение - бл. МЗ - НЗОК № 3. Ведомството закупува направленията и ги подпечатва с печата си.

(7) В медицинското направление за консултация, задължително се посочва конкретното искане към специалиста.

Чл. 44. (1) Освен в случаите по чл. 36 от Закона за народното здраве общопрактикуващият лекар уговаря и организира хоспитализацията на здравноосигуреното лице, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ.

(2) Отказ от болнично лечение се заявява пред лекаря лично или чрез родител, настойник или попечител. Отказът се заявява писмено в амбулаторния лист, а при фактическа невъзможност за писмено заявление - в присъствие на двама свидетели, които удостоверяват устното заявление с подписите си в амбулаторния лист.

Чл. 45. При оказване на първична извънболнична помощ общопрактикуващият лекар предписва лекарствени продукти и консумативи при условията и по реда в глава седма, раздел II.

Чл. 46. (1) Специализирана извънболнична медицинска помощ се оказва на здравноосигурени лица, на които е издадено "Медицинско направление" - бл. МЗ - НЗОК № 3, за консултация или провеждане на съвместно лечение от общопрактикуващ лекар или специалист.

(2) Когато в медицинското направление се изисква съвместно лечение, задължително се посочват мотивите за това, както и видът и обемът дейности, които се предлагат за осъществяване от всяко лечебно заведение.

(3) Специалистът осъществява своята част от дейността и връща информацията на общопрактикуващия лекар с указания за продължаване на лечението.

(4) Медицинското направление за консултация или провеждане на съвместно лечение, може да се ползва до 30 календарни дни от издаването му. След изтичане на този срок при необходимост се издава ново.

Чл. 47. (1) Здравноосигуреното лице може да избере лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ, сключило договор с НЗОК и с месторазположение на територията на областта, в която е неговият здравен район.

(2) В случаите, когато осигуреното лице не може да посочи специалист, такъв се препоръчва от общопрактикуващия лекар.

(3) Специалистът определя ден и час за консултация, които общопрактикуващият лекар съобщава на здравноосигуреното лице.

(4) Когато на територията на областта, в която е здравният район на осигуреното лице, няма лечебно заведение, което да осъществи необходимите специализирани диагностични и лечебни процедури, то може да бъде изпратено с "Медицинско направление" - бл. МЗ - НЗОК № 3, в лечебно заведение извън нея.

Чл. 48. (1) Лечебните заведения за специализирана извънболнична помощ обявяват в амбулаторията на място, достъпно за здравноосигурените лица по всяко време, своя седмичен график, който включва:

1. часовете за амбулаторен прием;

2. часовете за домашни посещения.

(2) Всяко лечебно заведение следва да поддържа актуална листа на чакащите и да уведомява пациентите си за първата следваща свободна дата за амбулаторен прием.

(3) Лекар от лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ оказва такава в дома на здравноосигурено лице, в случай че:

1. е повикан за консултация от общопрактикуващия лекар, който е преценил, че състоянието на пациента не позволява да посети кабинета на специалиста, като в този случай попълва "Амбулаторен лист" - бл. МЗ - НЗОК № 1;

2. за лекувано от него лице се налага повторно посещение в дома на пациента.

(4) Специалистът може да препоръча или изиска консултация в дома от друг специалист.

Чл. 49. Медицинските, медико-стоматологичните, диагностично-консултативните центрове и самостоятелните медико-диагностични лаборатории, сключили договор с НЗОК, не могат да прекъсват дейността си по какъвто и да е повод извън регламента на НРД и индивидуалните договори, освен при обективна невъзможност за извършването й.

Чл. 50. В случаите по чл. 49 посочените лечебни заведения незабавно уведомяват РЗОК, а чрез средствата за масово осведомяване - и обслужваните от тях здравноосигурени лица.

Чл. 51. (1) Изпълнителят на специализирана извънболнична помощ извършва дейности от пакетите по приложение № 2 при първични и вторични посещения на здравноосигуреното лице в съотношение, предвидено в чл. 89.

(2) Специалистът преценява броя на необходимите вторични прегледи за всеки пациент съобразно неговото състояние в рамките на месечния лимит.

(3) За пациентите, диспансеризирани от специалист, както и пациентите, включени в специализираните програми по чл. 63, ал. 2, първият за календарната година преглед се отчита като първичен, а останалите като вторични.

Чл. 52. Специалистът е длъжен да уговаря и организира хоспитализацията на здравноосигуреното лице при спазване разпоредбата на чл. 44, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ.

Чл. 53. Необходимостта от рехабилитационни мероприятия за здравноосигуреното лице се установява и обсъжда от специалиста и/или общопрактикуващия лекар и физиотерапевта, като лечението се извършва по предписана схема, която се съгласува помежду им.

Чл. 54. Специалистът води амбулаторен журнал, състоящ се от амбулаторни листове, в които се вписват данните от прегледа, резултатите от направените изследвания, извършените манипулации, диагнозата, предписаната терапия и установената временна неработоспособност.

Чл. 55. Специалистът изпраща третия екземпляр от амбулаторния лист с резултатите от проведените изследвания и лечение на общопрактикуващия лекар, издал "Медицинско направление - бл. МЗ - НЗОК № 3.

Чл. 56. Лечебното заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ може да поиска консултация или провеждане на съвместно лечение със специалист от същото или друго лечебно заведение, сключило договор с НЗОК, като издаде "Медицинско направление" - бл. МЗ - НЗОК № 3, за това в следните случаи:

1. при необходимост от консултация или провеждане на съвместно лечение със специалист от същата или друга специалност;

2. при необходимост от извършване на високоспециализирани медицински дейности;

Чл. 57. Специалистът предоставя на общопрактикуващия лекар необходимите документи за всяко консултирано от него лице в случаите, когато същото се нуждае от скъпоструващо лечение, съгласно правилата за извършване на експертизи и дейност на комисията по чл. 78 ЗЗО.

Чл. 58. Специалистът извършва експертизна дейност и издава следните документи:

1. медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение;

2. направление за медико-диагностична дейност;

3. направление за хоспитализация;

4. болничен лист за временна неработоспособност;

5. съобщения за смърт;

6. рецепти;

7. протоколи (приложение № 8);

8. бързи известия за инфекциозно заболяване и за задължително съобщаване за злокачествено образувание;

9. талон за ЛКК.

Чл. 59. (1) Лечебни заведения - самостоятелни медико-диагностични лаборатории, медицински, медико-стоматологични и диагностично-консултативни центрове, и здравни заведения по ЗНЗ, сключили договор с НЗОК, осъществяват своята дейност по договор с НЗОК на основание медицинско направление за медико-диагностична дейност, издадено от лечебно заведение за първична или специализирана извънболнична помощ.

(2) В медицинското направление за медико-диагностична дейност, се описват необходимите изследвания и процедури, за които има договор с НЗОК.

Чл. 60. Изпълнителят от лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ може да предписва лекарствени продукти и консумативи съгласно условията и реда за предписване на лекарствени продукти в глава седма, раздел II.

Чл. 61. (1) Лечебните заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ водят отделен регистър на диспансеризираните здравноосигурени лица,

(2) Специалистът преценява броя на необходимите вторични прегледи за всеки пациент според състоянието му.

Чл. 62. (1) Въз основа на критериите: заболеваемост, инвалидност, детска смъртност и смъртност при възрастни, се приемат програми за здравни приоритети.

(2) С цел подобряване на качеството и постигане на ефективна и ефикасна медицинска помощ се разработват клинични препоръки по приоритетните заболявания, съдържащи се в приложение № 9.

(3) Страните по този договор приемат изработените до момента клинични препоръки, които стават неразделна част от него. Изработените след подписване на договора клинични препоръки се предоставят от РЗОК на изпълнителите на извънболнична медицинска помощ.

(4) Дейностите за изпълнение на програмите за здравни приоритети се регламентират в приложения № 10 и 11.

Чл. 63. (1) Всеки общопрактикуващ лекар от лечебно заведение за първична извънболнична помощ, сключило договор с НЗОК, задължително изпълнява следните общи програми за здравни приоритети:

1. "Майчино здравеопазване";

2. "Детско здравеопазване";

3. "Здравеопазване на лица над 65 години".

(2) Общопрактикуващият лекар изпълнява и следните специализирани програми съобразно посочените в тях дейности:

1. "Сърдечно-съдови заболявания";

2. "Онкологични заболявания";

3. "Белодробни заболявания";

4. "Ендокринни заболявания";

5. "Психични заболявания".

(3) Здравноосигурено лице се счита включено в специализирани програми, когато диагнозата е потвърдена чрез "Амбулаторен лист" - бл. МЗ - НЗОК № 1, издаден от специалист, който участва в съответната програма.

(4) Общопрактикуващият лекар изготвя план за дейността си по програмите за управление на здравни приоритети през годината. Планът съдържа очаквания брой на лицата, обхванати в програмите месечно, и се представя в РЗОК заедно с месечния отчет за февруари.

Чл. 64. (1) Всеки специалист от лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ може да изпълнява само специализираните програми по чл. 63, ал. 2, свързани с неговата специалност.

(2) Изпълнителите на специализирана извънболнична медицинска помощ могат да поемат задължение чрез допълнителни клаузи в договора си с НЗОК да изпълняват специализирани програми за здравни приоритети по чл. 63, ал. 2 по специалности, както следва:

1. "Сърдечно-съдови заболявания" - кардиология;

2. "Онкологични заболявания" - урология, гастроентерология, акушерство и гинекология, онкология;

3. "Белодробни заболявания" - пневмология и фтизиатрия, алергология;

4. "Ендокринни заболявания" - ендокринология;

5. "Психични заболявания" - психиатрия.

Чл. 65. Изпълнителите на специализирана медицинска помощ, желаещи да изпълняват програми за здравни приоритети съгласно изискванията по чл. 64, при подаване на документите по чл. 20 за сключване на договор представят:

1. заявление за изпълнение на отделни програми от специалисти от лечебното заведение;

2. документ за призната специалност на специалистите, които ще изпълняват програми за здравни приоритети.

Чл. 66. Директорът на РЗОК информира по подходящ начин здравноосигурените лица и общопрактикуващите лекари по здравни райони за сключените договори с изпълнители на специализирана медицинска помощ за изпълнение на програми за здравни приоритети. Информацията съдържа имената на лечебните заведения, специалистите и конкретните програми, които те изпълняват.

Чл. 67. (1) Общопрактикуващият лекар изпраща свои пациенти за еднократен преглед, консултации или съвместно лечение и наблюдение към специалисти от лечебни заведения за специализирана помощ, сключили договори за изпълнение на програми за здравни приоритети.

(2) В случаите по ал. 1 специалистът определя график и план за вторични посещения на пациента в амбулаторията съгласно програмите за здравни приоритети.

Чл. 68. (1) Всеки специалист, изпълняващ програми за здравни приоритети, се задължава след съгласуване с лечебните заведения за първична медицинска помощ от неговия здравен район, насочили към него пациенти, да извършва визити и оказва консултации в амбулаториите на общопрактикуващите лекари от тези заведения.

(2) Специалистът изготвя план за изпълнение на програми за здравни приоритети, съдържащ очаквания брой на консултативните прегледи по месеци през годината, както и графика на посещенията си в амбулаториите на общопрактикуващите лекари. Планът се представя в РЗОК заедно с месечния отчет за февруари.

(3) При посещенията си в амбулаториите на общопрактикуващите лекари специалистът им оказва методична помощ при изпълнение на програмите за здравни приоритети.

Чл. 69. В случаите по чл. 68 общопрактикуващите лекари са длъжни да:

1. създават условия за извършване на консултативна помощ от специалиста;

2. подготвят пациентите за визита на специалиста (извършване на необходими изследвания и др.).

Чл. 70. (1) Дейността на лечебните заведения за извънболнична помощ, сключили договор за оказване на медицинска помощ с НЗОК относно извършване експертиза на работоспособността на здравноосигурените лица, се извършва при условия и по ред, определени в Наредбата за експертиза на работоспособността (ДВ, бр. 61 от 2000 г.).

(2) Експертизата на работоспособността е неразделна част от диагностично-лечебната и профилактичната дейност на лечебните заведения по ал. 1.

Чл. 71. (1) Експертизата на временната неработоспособност се осъществява от:

1. лекар от лечебно заведение за първична или лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ;

2. лекарските консултативни комисии;

3. териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК);

4. Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

(2) Експертизата на трайната неработоспособност се осъществява от:

1. териториалните експертни лекарски комисии;

2. Националната експертна лекарска комисия.

Чл. 72. (1) При извършване на експертиза на временната неработоспособност (до 10 календарни дни) лекарят от лечебното заведение за първична или специализирана извънболнична медицинска помощ води необходимата медицинска документация и извършва дейностите, предвидени в чл. 5 от Наредбата за експертиза на работоспособността.

(2) В случай, че за нуждите на експертизата по ал. 1 са необходими изследвания или консултации със специалисти, лекарят издава на здравноосигуреното лице направление за медико-диагностична дейност или направление за консултация.

Чл. 73. (1) Общопрактикуващият лекар или лекуващият лекар-специалист от лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ насочва здравноосигуреното лице към ЛКК в случаите по чл. 5, ал. 1, т. 6 от Наредбата за експертизата на работоспособността.

(2) При подготовката за ЛКК здравноосигуреното лице се насочва за прегледи към специалисти от лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ, сключили договор с НЗОК, с "Талон за ЛКК" (приложение № 8).

(3) Здравноосигуреното лице се насочва към ЛКК с "Талон за ЛКК" (приложение № 8).

(4) Лекарската консултативна комисия освидетелства здравноосигурените лица, когато са налице основанията, предвидени в чл. 6 от Наредбата за експертизата на работоспособността.

(5) Лекарската консултативна комисия от извънболничната медицинска помощ може да назначи допълнителни изследвания или консултации, ако са необходими.

(6) Лекарската консултативна комисия насочва здравноосигуреното лице за допълнителни консултации към специалист с "Талон за ЛКК" (приложение № 8).

(7) Член на ЛКК от извънболничната медицинска помощ няма право да насочи здравноосигуреното лице за допълнителни изследвания или консултации към самия себе си.

Чл. 74. Общопрактикуващият лекар или специалистът представя здравноосигуреното лице пред ЛКК с необходимата медицинска документация, третия екземпляр на амбулаторния лист и ЛАК, като не участва при вземането на решение, освен в случаите, когато е член на ЛКК.

Чл. 75. (1) Ръководителите на лечебни заведения, в които е създадена ЛКК, сключили договор с НЗОК, се задължават до 30.I.2001 г. (а при настъпили промени в срок до пет работни дни, считано от времето на промяната и касаеща само нея) да предадат в РЗОК информация със следното съдържание:

1. номер и основание за издаване на заповедта, с която е създадена ЛКК;

2. вид на комисията (обща или специализирана и по какви болести);

3. състав на комисията и придобита клинична специалност на членовете й;

4. район и график за работата на комисията.

(2) Районната здравноосигурителна каса е задължена да уведоми по подходящ начин лечебните заведения от извънболничната помощ, сключили договор с НЗОК, за сформираните ЛКК на територията на съответната област, профила им и графика за работата.

Чл. 76. Лекарската консултативна комисия оформя документацията на здравноосигуреното лице и я представя за експертиза пред ТЕЛК в случаите по чл. 10 от Наредбата за експертиза на работоспособността.

Чл. 77. (1) Пациентът представя в "Картотека за медицински експертни досиета" (КМЕД) медицинския протокол, придружен от молба и съответната медицинска документация.

(2) Когато в КМЕД се прецени, че представеният протокол не е достатъчно изчерпателен (като изследвания и консултации), той е в правото си да го върне на съответната ЛКК за допълнителни такива.

(3) Лекарската консултативна комисия назначава допълнителните изследвания или консултации по описания ред.

Чл. 78. (1) Председателите на ЛКК, структурирани в извънболничната помощ, представят ежемесечни отчети пред РЗОК. Отчетът съдържа обобщен списък на здравноосигурените лица, номерата на протоколите от заседанията на комисията, състава на комисията и взетите решения.

(2) Към отчета по ал. 1 се прилага общата част на талона за ЛКК, с който пациентът е изпратен за експертиза на работоспособността.

Чл. 79. Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената дейност на изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ по следните елементи:

1. медицинско обслужване по пакета за първична извънболнична медицинска помощ по приложение № 1 на:

а) здравноосигурено лице, регистрирано при изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ;

б) здравноосигурено лице, пребиваващо повече от един месец в друго населено място и направило своя временен избор;

в) лице извън регистъра на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ, на което е оказана медицинска помощ при нещастен случай или внезапно заболяване;

2. изпълнение на общи и специализирани програми за управление на здравни приоритети, определени в чл. 63;

3. наличие на неблагоприятни условия в практиката;

4. посещение от здравноосигурено лице, обърнало се към изпълнител на първична извънболнична помощ инцидентно по повод на медицински проблем, извън случаите по т. 1, буква "в".

Чл. 80. Всяко здравноосигурено лице, регистрирано при изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ, има право да получава медицинска помощ в обем, който обхваща дейностите, включени в пакета за първична извънболнична медицинска помощ съгласно този договор.

Чл. 81. (1) Заплащането по чл. 79, т. 1 на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ се определя в зависимост от броя на лицата от неговия регистър.

(2) За всяко записано лице се заплащат 0,60 лв. за месец.

(3) Размерът на дължимите суми на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ по ал. 1 се определя по следния метод:

1. определяне на броя на регистрираните здравноосигурени лица в регистъра на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ към последно число на месеца или датата на прекратяване на договора;

2. калкулация на дължимите плащания като произведение от сумата за лице и броя лица, определени по т. 1;

(4) Когато договорът е сключен или прекратен през текущия месец, сумата по ал. 3 се изчислява пропорционално на дните на действие на договора през месеца.

Чл. 82. Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ по чл. 79, т. 1 месечно след проверка по фактура, спецификация и амбулаторните листа, подписани от пациентите, и първите екземпляри на регистрационните форми за избор.

Чл. 83. (1) Обемът на видовете дейности по чл. 79, т. 2 се урежда с приложения № 10 и 11.

(2) На изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ се заплаща за лице в неговия регистър, което е включено в програма за управление на здравни приоритети, следните суми:

1. за лице, включено в програмата "Детско здравеопазване", на възраст до една година - по 1,20 лв.;

2. за лице, включено в програмата "Детско здравеопазване", на възраст от 1 до 18 години - по 1,00 лв.;

3. за лице, включено в програмата "Майчино здравеопазване" - по 0,80 лв.;

4. за лице, включено в програма "Грижи за лица над 65 години" - по 0,80 лв.;

5. за лице с наличие на заболяване, определено като здравен приоритет по специализирана програма (по чл. 63, ал. 2) - по 0,40 лв.;

(3) Броят на обхванатите лица по всяка една от програмите се декларира в Месечен отчет на общопрактикуващия лекар за дейността му по програми за управление на здравни приоритети и заболявания, за които се издава рецептурна книжка на хронично болния (приложение № 12).

(4) Сумите по ал. 2 се заплащат на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ месечно след проверка по фактура, спецификация и отчета по ал. 3.

(5) Изплатените суми по ал. 2 подлежат на корекция след отчитане на дейността по програмите за здравни приоритети за шестмесечие. Шестмесечните отчети - приложения № 10 и 11, се представят в РЗОК заедно с месечните отчети за юни и декември.

Чл. 84. (1) Изпълнителят на първичната извънболнична медицинска помощ има право на заплащане по чл. 79, т. 3, когато населеното място, в което е разкрита амбулаторията му, е определено като неблагоприятно в този договор.

(2) Месечните суми, заплащани от НЗОК, и населените места - центрове на практики с неблагоприятни условия, са посочени в приложение № 13.

(3) При наличие на повече от един изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ с месторазположение на практиката в населено място по приложение № 13 сумата се разпределя по съвместно решение на РЗОК и районната колегия на БЛС.

(4) Сумите по ал. 2 и 3 се определят към момента на сключване на индивидуалния договор и се вписват в него.

(5) Когато договорът е сключен или прекратен през текущия месец, сумата по ал. 2 и 3 се изчислява пропорционално на дните на действие на договора през месеца.

(6) Изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ получава еднократно плащане в размер 300 лв. при наличие на следните две условия:

1. разкрита амбулатория в обособена в областната здравна карта практика, която е била незаета в продължение на последните 6 месеца;

2. декларирано осигуряване на лекарска помощ на пълен график на територията на практиката за срока на действие на договора.

Чл. 85. (1) Заплащането по чл. 79, т. 4 се извършва при следните три условия:

1. здравноосигуреното лице е временно извън региона, където е направило избор на общопрактикуващ лекар, и при посещението си представи здравноосигурителна книжка;

2. изпълнителят на извънболнична помощ отчете реализираното посещение с първи екземпляр на амбулаторния лист;

3. изпълнителят отчита не повече от две посещения на едно и също здравноосигурено лице за месеца.

(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща по 2 лв. за всяко осъществено посещение, отговарящо на условията по ал. 1, но за не повече от 10 посещения месечно.

Чл. 86. Районната здравноосигурителна каса заплаща по различен ред договорената и извършената дейност за следните видове специализирана извънболнична медицинска помощ:

1. специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно приложение № 2 на специалности: "Акушерство и гинекология", "Алергология", "Гастроентерология", "Дерматовенерология", "Ендокринология", "Вътрешни болести", "Инфекциозни болести", "Кардиология", "Неврология", "Нефрология", "Онкология", "Ортопедия и травматология", "Оториноларингология", "Офталмология", "Паразитология", "Детски болести", "Психиатрия", "Пулмология", "Ревматология", "Урология", "Хематология", "Хирургия";

2. специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно приложение № 4 по специалности: "Неврохирургия", "Сърдечна хирургия", "Гръдна хирургия", "Съдова хирургия", "Анестезиология", "Съдебна медицина" и "Инвазивна и интервенционална кардиология";

3. високоспециализирани дейности съгласно приложение № 2.

4. специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно приложение № 2 за специалност "Физиотерапия и рехабилитация";

5. медико-диагностични дейности по приложение № 3 - пакети изследвания: "Рентгенология", "Патоанатомия", "Клинична лаборатория", "Микробиология", "Паразитология", "Серология", "Вирусология" и списък високоспециализирани медико-диагностични изследвания.

Чл. 87. (1) За видовете специализирана помощ по чл. 86, т. 1 се заплаща за всяко реализирано първично посещение по 8 лв.

(2) Първичните посещения за месеца се отчитат пред РЗОК с медицинско направление и с първия екземпляр на амбулаторни листове, подписани от пациентите.

Чл. 88. (1) За видовете специализирана помощ по чл. 86, т. 1 се заплаща за реализирано вторично посещение по 4 лв.

(2) Вторичните посещения за месеца се отчитат, като към медицинското направление за първично посещение, реализирано през същия месец, се прибавят първите екземпляри на амбулаторните листове, подписани от пациентите.

(3) Вторичните посещения, реализирани през месеци, следващи първичното посещение, се отчитат с първите екземпляри от амбулаторните листове, попълнени за вторични посещения и подписани от пациентите. В него се вписват номерът на медицинското направление за първично посещение и номерът на амбулаторния лист от първично посещение.

Чл. 89. За видовете специализирана помощ по чл. 86, т. 1 се заплащат отчетените вторични посещения, но не повече от 110 на сто от общия брой на отчетените през месеца първични посещения.

Чл. 90. (1) За видовете специализирана помощ по чл. 86, т. 2 се заплаща за реализирано посещение сумата 8 лв.

(2) Заплаща се не повече от едно посещение на здравноосигурено лице за годината.

(3) Специализираната извънболнична медицинска помощ се отчита с "Медицинско направление" - бл. МЗ - НЗОК № 3, фактура, спецификация и "Амбулаторен лист" - бл. МЗ - НЗОК № 1, подписан от пациентите.

Чл. 91. (1) За видовете високоспециализирани дейности по чл. 86, т. 3 - приложение № 2, се заплащат цени, които не могат да бъдат по-високи от пределните цени, както следва:

1. назален провокационен тест с алергени - 10 лв.;

2. бронхопровoкационен тест с медиатори (включително спирометрия) - 20 лв.;

3. езофагогастродуоденоскопия - ФГС +/- биопсия, полипектомия - 15 лв.;

4. колоноскопия - ФКС +/- биопсия, полипектомия - 25 лв.;

5. фибросигмоидоскопия +/- ендоскопска ексцизия, полипектомия - 12 лв.;

6. диагностичен ултразвук на щитовидна жлеза - 10 лв.;

7. сърдечно мониториране с холтер-апарат - 18 лв.;

8. ехокардиография - 12 лв.;

9. електромиография - 12 лв.;

10. електроенцефалограма - 12 лв.;

11. доплерова сонография на артерии и вени - 10 лв.;

12. ехографско изследване на стави при деца до 6-месечна възраст - 12 лв.;

13. изследване на вестибуларен анализатор-ротационен тест и аудиометрия - 20 лв.;

14. ултразвуково изследване на очна ябълка, включително и биометрия - 10 лв.;

15. сесия в екип за интервенция по случай - за многофокусна интервенция, за терапевтично общество, друга интервенция в екип, вкл. оценка от двама или повече специалисти - 20 лв.;

16. стернална пункция с вземане на материал за цитологичен анализ и допълнителни цитохимични изследвания - 8 лв.;

17. лигиране на хемороиди - 15 лв.;

18. дерматоскопия - 5 лв.;

19. фибробронхоскопия с ендоскопска биопсия на трахея, плевра и бронх - 25 лв.;

20. диагностична и терапевтична пункция на стави - 7 лв.;

21. марсупиализация или екстирпация на Бартолинова киста или абсцес - 20 лв.;

22. пункционна биопсия на кистозни формации под ехографски контрол (панкреас, черен дроб, бъбрек) - 30 лв.;

23. бронхоскопия с трансбронхиална белодробна биопсия - 30 лв.;

24. трансуретрална балонна дилатация на простатната част на уретрата - 15 лв.;

25. пункционна биопсия на щитовидна жлеза - 10 лв.;

26. вземане на биопсичен материал от гърда, кожа, пенис и лимфен възел - 8 лв.;

27. вземане на биопсичен материал от кост - 20 лв.;

28. шев на сухожилно влагалище - 20 лв.

(2) Цените по ал. 1 включват извършените високоспециализирани дейности и интерпретацията на резултатите.

(3) Лечебните заведения и НЗОК договарят максимален годишен обем с месечно разпределение от високоспециализираните медицински дейности по видове.

(4) Преценката за прилагане на високоспециализирана дейност се прави от специалиста, който съгласно договора с НЗОК е поел задължение да изпълнява такива дейности.

(5) Високоспециализираните дейности се отчитат с медицинско направление, фактура, спецификация и амбулаторен лист, подписан от пациента.

Чл. 92. (1) Заплащането за договорената дейност по специалност "Физиотерапия и рехабилитация" по чл. 86, т. 4, е 30 лв. за физиотерапевтичен курс на лечение, отчетен с медицинско направление.

(2) За физиотерапевтичен курс на лечение на определено заболяване се приема комплексно физиолечение, състоящо се поне от два вида физикални процедури при общ брой не по-малък от 10 по преценка на лекаря физиотерапевт в зависимост от обективното състояние на болния. Физиотерапевтичният курс на лечение обхваща преценка на здравословното състояние на пациента, подлежащ на лечение, назначеното лечение, промените на лечението за дадено лице, както и оценка на резултата от него.

(3) Националната здравноосигурителна каса заплаща не повече от 100 курса месечно на всеки лекар със специалност "Физиотерапия и рехабилитация" в лечебното заведение.

Чл. 93. (1) За медико-диагностични дейности по чл. 86, т. 5 НЗОК заплаща за извършени изследвания, назначени с направления за медико-диагностична дейност.

(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща отчетени високоспециализирани медико-диагностични изследвания, когато те са назначени от изпълнител на специализирана медицинска помощ.

(3) Изпълнителите, осъществяващи медико-диагностична дейност, и НЗОК договарят максимален обем дейности по видове и тяхното месечно разпределение.

Чл. 94. Националната здравноосигурителна каса заплаща отчетената медико-диагностична дейност по цени, които не могат да бъдат по-високи от пределните цени, както следва:

1. изследвания - пакет "Клинична лаборатория":

а) хематологични и цитологични изследвания - 0,50 лв.;

б) кръвосъсирване и фибринолиза - 1,20 лв.;

в) изследване на урина и изпражнения - 0,50 лв.;

г) клинико-химични изследвания - 1,20 лв.;

2. изследвания - пакети "Микробиология", "Серология", "Паразитология" - 3 лв.;

3. изследвания - пакет "Вирусология" - 6 лв.;

4. изследвания - пакет "Патоанатомия":

а) цитологични изследвания - две проби - 2 лв.;

б) хистобиопсични изследвания - две проби - 10 лв.;

5. изследвания - пакет "Рентгенология":

а) рентгенологични изследвания от група I - 1 лв.;

б) рентгенологични изследвания от група II - 5 лв.;

в) рентгенологични изследвания от група III - 9 лв.;

г) рентгенологични изследвания от група IV - 14 лв.;

6. високоспециализирани медико-диагностични изследвания:

а) магнитно резонансно изследване - 150 лв.;

б) компютърна аксиална томография - 45 лв.;

в) хормонални изследвания - 9 лв.;

г) туморни маркери - 10 лв.;

д) серумна концентрация на лекарства - 9 лв.;

е) сцинтиграфия на щитовидна жлеза с 99м Тс-пертехнат - 20 лв.;

ж) сцинтиграфия на щитовидна жлеза с 133 J - 15 лв.;

з) сцинтиграфия на бъбреци с 99м Тс-ДМСА, ДТРА, МАГЗ, MIBI - 25 лв.;

и) белодробна сцинтиграфия - 25 лв.;

к) радионуклидна нефрография с 131 J-хипуран - 20 лв.;

л) сцинтиграфско изследване на остатъчна урина - 10 лв.;

м) костна сцинтиграфия - 30 лв.

Чл. 95. Реализираната медико-диагностична дейност за месеца се отчита пред РЗОК с фактура, спецификация и приложени направления за медико-диагностична дейност, на гърба на които са вписани номерата на направените изследвания от журнала.

Чл. 96. На изпълнители на специализирана извънболнична медицинска помощ, които са в договорни отношения с НЗОК, се заплаща извършена и отчетена експертизна дейност, ако са спазени изискванията на глава първа, раздел V.

Чл. 97. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща 2 лв. за извършен преглед за експертиза от изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ за представяне на пациент пред ЛКК, за преглед, поискан от ЛКК и КМЕД.

(2) Прегледът по ал. 1 се отчита с отрязък от талон за ЛКК и амбулаторен лист, подписан от пациента.

Чл. 98. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща 2 лв. за експертиза на временна неработоспособност на всеки член в специализирана или обща ЛКК, но на не повече от трима.

(2) Всеки член на специализирана или обща ЛКК отчита прегледите по ал. 1 с отрязък от талон за ЛКК, с който е насочен пациентът към ЛКК, и амбулаторен лист, подписан от пациента.

Чл. 99. Националната здравноосигурителна каса заплаща извършени медико-диагностични дейности, изисквани от ЛКК по реда на чл. 93, 94 и 95.

Чл. 100. (1) Изпълнителите на извънболнична помощ, сключили договор с НЗОК, предоставят ежемесечни отчети за дейността си на РЗОК до 5-о число на месеца, следващ отчетния, съгласно глава шеста и приложение № 12.

(2) Районната здравноосигурителна каса извършва плащанията до 15 работни дни след предоставяне на отчета.

Чл. 101. (1) При констатиране на неправилно попълнени данни РЗОК в срок 7 работни дни връща фактурата и спецификацията към нея на изпълнителите на извънболнична помощ с писмени указания за вида и формата на исканите корекции и допълнения. В 7-дневен срок изпълнителят се задължава да върне документите със съответните промени. Дължимата сума не се заплаща до уточняване на данните.

(2) Средствата се превеждат на изпълнителите на извънболнична помощ до 10 работни дни след получаване на коригираните спецификации и фактура.

(3) Ако исканите поправки не се извършат до края на третия месец, следващ отчетения, на изпълнителя не се заплаща.

Чл. 102. Плащанията се извършват в левове по банков път, по обявена от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ банкова сметка.

Чл. 103. (1) Условия за плащане на изпълнителите на извънболнична помощ са: точно, правилно попълнени документи съгласно раздели I, II и III на глава четвърта и представяне в посочените срокове на необходимите справки и отчети.

(2) За неверни данни, посочени в отчетите и справките, изискуеми по договора, изпълнителите на извънболнична медицинска помощ носят отговорност съгласно условията на глава единадесета.

Чл. 104. Медицинските грижи в дома и транспортните услуги по медицински показания се заплащат при условия и по ред, определени от НЗОК.

Чл. 105. Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарствени продукти и консумативи за домашно лечение на аптека, сключила договор със съответната РЗОК.

Чл. 106. Разплащането с аптеката се осъществява на основание изготвените от аптеката и представени пред РЗОК необходими документи, както следва:

1. фактура на стойност, дължима от РЗОК на аптеката по изпълнени от нея рецепти съгласно списъка на лекарствени продукти, които НЗОК напълно или частично заплаща;

2. спецификация към фактурата, съдържаща опис на издадените рецепти по позиции и стойност, изпълнени от аптеката за месеца от 1-во до 15-о и от 16-о до последно число на текущия месец;

3. първи екземпляр от изпълнените за съответния отчетен период рецепти, подредени по реда на тяхното отпускане.

Чл. 107. (1) Заплащането на аптеката се извършва в срок до 15 дни, считано от датата на представяне на документите по чл. 106.

(2) При констатиране на неправилно попълнени данни РЗОК връща фактурата и спецификацията към нея на аптеката за поправка.

(3) Средствата, дължими по коригираните фактура и спецификация към нея, се превеждат на аптеката заедно със средствата, дължими за следващия отчетен период.

(4) Ако исканите поправки не се извършат до края на третия месец, следващ отчетения, на изпълнителя не се заплаща.

Чл. 108. Разплащането между РЗОК и аптеката се извършва по банков път, като РЗОК превежда дължимите суми по банкова сметка, посочена от аптеката.

Чл. 109. (1) Националната здравноосигурителна каса, като представляваща интересите на здравноосигурените лица, осигурява функционирането на механизмите за оценка на качеството на медицинската помощ.

(2) Качество на извънболничната медицинска помощ е комплекс от изисквания и критерии, характеризиращи предоставените здравни услуги във вид и начин, насочени към достигане на най-високо ниво на здравето на индивида, семейството и общността, които са съобразени с достиженията на медицинската наука и практика и осигуряват най-добри резултати в съответствие с наличните ресурси.

(3) Качеството на медицинското обслужване е многокомпонентно и включва следните елементи: достъпност, равнопоставеност, достатъчност, социална възприемчивост, своевременност, ефективност и ефикасност.

Чл. 110. Националната здравноосигурителна каса съвместно със съсловните организации на лекарите и стоматолозите и МЗ участва в процеса на разработване и въвеждане на система от национални стандарти за качеството на дейностите в здравеопазването.

Чл. 111. (1) Медицинските дейности на лекарите се извършват в съответствие с правилата за добра медицинска практика.

(2) Правилата за добра медицинска практика, отнасящи се до дейностите на изпълнителя на извънболничната медицинска помощ по управление на здравни приоритети, са описани в приложения № 9, 10 и 11.

Чл. 112. Лечебните заведения разработват план-програми за осигуряването и подобряването на качеството, съобразени с вида и обема на извършваните медицински дейности.

Чл. 113. Лечебните заведения представят шестмесечни отчети за работа по програми за здравни приоритети.

Чл. 114. Националната здравноосигурителна каса извършва контрол на качеството на медицинските услуги, предоставени от изпълнителите на медицинска помощ, с които е в договорни взаимоотношения.

Чл. 115. Качеството на договорената извънболнична медицинска помощ се контролира в три основни аспекта:

1. по структурните елементи - помещения, налична техника и оборудване, структура и квалификация на персонала, на работните екипи и управлението на лечебните заведения, информационна осигуреност и осведоменост;

2. по процесите, свързани с оказването на медицинска помощ - достъп до дейности, свързани непосредствено с оказването на медицинска помощ (промоция, превенция, профилактика, диагностика, терапия и рехабилитация);

3. по резултата от оказаната медицинска помощ - ефектът от дейностите, водещ до промяна на здравния статус на осигурените лица.

Чл. 116. Методиката за оценка на качеството на медицинската помощ се осъществява чрез сравняване на отделните елементи на качеството спрямо приетите стандарти.

Чл. 117. Показателите за своевременност, достатъчност, качество и количество на извънболничната медицинска помощ се оценяват в рамките на приетите договорености в НРД.

Чл. 118. (1) Своевременност е периодът от момента на заявяването на необходимостта от медицинска помощ до началото на нейното оказване.

(2) На лицата, пострадали при нещастни случаи или заболели внезапно, незабавно се оказва медицинска помощ от най-близкото лечебно заведение или от лице с медицинска квалификация.

(3) Профилактичните имунизации се извършват в сроковете съгласно изискванията на утвърдения от министъра на здравеопазването имунизационен календар.

(4) Профилактичните прегледи са:

1. годишен профилактичен преглед на всеки пациент от практиката - не по-късно от края на първото шестмесечие на календарната година;

2. задължителен профилактичен преглед на учениците в началото на учебната година с предоставяне на данните от прегледа на медицинските специалисти в училищата (според изискванията на Наредба № 3 от 2000 г.) за здравните кабинети в детските заведения и училищата.

3. профилактични прегледи на болни с приоритетни заболявания съобразно правилата за добра медицинска практика - регулярно.

Чл. 119. (1) Достатъчността на извънболничната медицинска помощ се оценява посредством средния брой на основните единици медицински дейности, провеждани при заболяване и отнесени към резултата от лечението на конкретния епизод.

(2) Оценяват се следните показатели за достатъчност на извънболничната помощ по повод на заболяване:

1. честота на лекарски прегледи за остро или обострено хронично заболяване;

2. честота на лекарски прегледи на хронично болни в компенсирано състояние;

3. честота на лекарски прегледи на хронично болни в субкомпенсирано състояние;

4. продължителност на всеки първичен преглед, която не може да е по-кратка от 20 минути.

(3) Оценяват се следните показатели за достатъчност на профилактичната помощ:

1. за задължителните профилактични имунизации и реимунизации - пълният им обем, който е предвиден в имунизационния календар на Република България, при условие, че няма медицински противопоказания за изпълнението им;

2. за целевите и комплексните профилактични прегледи - пълният им обем, предвиден в НРД.

(4) Оценяват се следните показатели за достатъчност на лекарските консултации при бременност:

1. ежемесечно наблюдение от момента на установяване на бременността;

2. ежеседмично наблюдение през последните 45 дни преди предполагаемия термин на раждане;

3. едно задължително домашно посещение през първите 24 часа след изписване от родилното отделение;

4. два прегледа на родилката до 45-ия ден след раждането (първи - до 14-ия ден и втори - до 45-ия ден).

(5) Оценяват се следните показатели за достатъчност на лекарските консултации за проследяване здравословното състояние на децата:

1. новородени до навършване на един месец - в първите 24 часа и между 15-ия и 20-ия ден след изписване от родилния дом;

2. деца от един месец до една година - ежемесечно около датата на раждането;

3. деца от една до две години - всяко тримесечие;

4. деца от две до седем години - всяко шестмесечие;

5. деца от седем години до осемнадесет години - веднъж годишно.

(6) Оценяват се следните показатели за достатъчност на лекарските прегледи за лицата над 65 години:

1. един задължителен основен профилактичен преглед годишно, включващ: клиничен преглед, артериално налягане, ЕКГ, пълна кръвна картина, кръвна захар, урина - албумин и седимент;

2. извършени периодични прегледи по отношение на основното заболяване при спазване на изискванията на Наредба № 12 от 1996 г. за организация и провеждане на диспансеризация при лица над 18 г.;

3. извършване на профилактични прегледи за пациентите, включени в специализирани програми по управление на здравни приоритети;

4. спазване на графика за посещения и честотата на прегледите на настанени в домовете за медико-социални грижи здравноосигурени лица, регистрирани в пациентската листа на изпълнителя на първична извънболнична помощ.

Чл. 120. Качеството на оказаната медицинска помощ се оценява по промяната на здравословното състояние на болния в процеса на провежданото лечение и след завършването му:

1. за пациенти с нововъзникнало остро заболяване:

а) оздравяване;

б) хронифициране на заболяването;

в) влошаване на здравословното състояние;

г) смърт;

2. за пациенти с хронично заболяване:

а) процент на преминалите болни от субкомпенсирано в компенсирано състояние и обратно;

б) процент на преминалите болни от декомпенсирано в субкомпенсирано състояние и обратно;

в) процент на починали пациенти от основното заболяване;

3. за профилактични дейности:

а) целеви и комплексни профилактични прегледи - относителен дял на новооткритите болни в първи клиничен стадий от дадено заболяване спрямо общия брой от новооткритите болни със същото заболяване;

б) брой открити мъже и жени с колоректален карцином по стадий на заболяването в момента на откриването;

в) брой открити мъже с карцином на простатната жлеза по стадий на заболяването в момента на откриването;

г) брой открити жени с карцином на млечната жлеза по стадий на заболяването в момента на откриването;

д) брой открити жени с карцином на маточната шийка по стадий на заболяването в момента на откриването;

е) брой открити мъже и жени в първи клиничен стадий на туморния процес по стадий на заболяването в момента на откриването;

ж) брой открити серопозитивни мъже и жени, с първичен луес, гонорея, както и латентен диабет, сърдечно-съдови и специфични белодробни заболявания, както и диспансеризирането им по стадий на заболяването в момента на откриването;

з) общ брой на пациентите с първична локализация на злокачественото новообразувание или с първи клиничен стадий на процеса;

4. за оценка на качеството на лекарските консултации при бременност се проследяват следните показатели:

а) откриване на бременни с претоксикози на бременността, налагащи активно наблюдение от специалист и евентуално болнично лечение;

б) относителен дял на бременните, при които бременността е завършила с антенатална смърт на плода;

в) бременни с преждевременно раждане на жив плод;

г) скрининг на малформации у плода при жени с фамилна анамнеза или предхождащо раждане на дете с малформации, както и при възраст над 35 години;

д) установяване на разгърната клинична картина на късна токсикоза е патогномоничен белег за лошо качество на извършваната дейност;

5. за здравословното състояние на децата от 1 до 18 г.:

а) проследяване на антропометрични показатели (ръст, тегло и гръдна обиколка) за всички възрастови групи;

б) относителен дял на новооткритите болни деца от дадено хронично заболяване спрямо общия брой заболели от същото заболяване;

6. за приоритетните заболявания - по съответни показатели в зависимост от поетапното изпълнение на всички заложени изисквания в методичните указания на МЗ и правилата за добра медицинска практика.

Чл. 121. Количеството на извършената медицинска помощ се определя от:

1. брой осъществени прегледи от изпълнителя на първична извънболнична помощ за различни заболявания;

2. брой посещения на пациенти при специалист, изпратени от изпълнителя на първична извънболнична помощ годишно;

3. брой профилактични прегледи по здравни приоритети, извършени от изпълнителя на първична извънболнична помощ.

Чл. 133. Националната здравноосигурителна каса се задължава да заплаща напълно или частично лекарствени продукти и консумативи за домашно лечение.

Чл. 134. (1) Националната здравноосигурителна каса изготвя списък на лекарствените продукти и консумативи за домашно лечение на здравноосигурени лица, които се предписват от изпълнителите на извънболнична помощ и се отпускат в аптеки, сключили договор с РЗОК.

(2) Националната здравноосигурителна каса изготвя списък на заболяванията, за лечението на които се предписват лекарствените продукти и консумативи по ал. 1 (приложение № 6).

Чл. 135. Списъкът по чл. 134, ал. 1, наричан за краткост "позитивен лекарствен списък", се изготвя при спазване на основните принципи на лекарствената политика на НЗОК.

Чл. 136. Списъкът по чл. 134, ал. 1 следва да съдържа:

1. лекарства с валидно към момента на съставяне на списъка разрешение за употреба в страната, издадено по реда на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина;

2. лекарства, които съгласно режима на предписване, определен при разрешаването им, се отпускат по лекарско предписание;

3. лекарства, които съдържат не повече от две лекарствени вещества;

4. лекарства, включени в утвърдени схеми на лечение, съгласно правилата за добра медицинска практика.

Чл. 137. Списъкът по чл. 134, ал. 1 не се допуска да съдържа:

1. лекарства, които съгласно режима на предписване, определен при разрешаването им, се отпускат без лекарско предписание;

2. лекарства, които, съгласно режима на предписване, определен при разрешаването им, са предназначени само за болнична употреба;

3. лекарства, които се закупуват със средства от републиканския бюджет и общинските бюджети съгласно Закона за народното здраве и правилника за неговото прилагане;

4. лекарствени продукти, съдържащи повече от две лекарствени вещества;

5. лекарства, произвеждани в специфични лекарствени форми;

6. лекарства, които спадат към посочените групи: общопростудни; лаксативи; антиацидни; мултивитамини; продукти за отслабване; неспецифични дерматологични и противоалергични продукти; аналгетици - производни на салициловата киселина и пиразолони, анксиолитици; контрацептиви.

Чл. 138. (1) Националната здравноосигурителна каса изготвя списък с лекарства и консумативи за обзавеждане на лекарски кабинети и спешни шкафове на лечебните заведения в извънболничната помощ и спешната чанта на общопрактикуващия лекар (приложение № 6).

(2) Списъкът по ал. 1 следва да съдържа:

1. лекарства с валидно към момента на съставяне на списъка разрешение за употреба в страната, издадено по реда на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина;

2. лекарства и консумативи, обезпечаващи работата на общопрактикуващите лекари от лечебните заведения за първична извънболнична помощ при оказване на спешна помощ и при незабавно отзоваване при повикване.

(3) Общопрактикуващият лекар отговаря за закупуването и правилното съхранение на всички позиции от лекарствата и консумативите, включени в списъка по ал. 1.

(4) Общопрактикуващият лекар води отчетност за изразходваните от него лекарства и консумативи.

Чл. 139. (1) Националната здравноосигурителна каса договаря с производителите на лекарства конкретни лекарствени продукти, консумативи и техните цени, за които напълно или частично заплаща въз основа на позитивния лекарствен списък.

(2) Основните критерии за договаряне са:

1. лекарственият продукт да съдържа лекарствено(и) вещество(а), включено(и) в позитивния лекарствен списък;

2. лекарственият продукт да е разрешен за употреба в страната по реда на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина;

3. лекарственият продукт от внос да е разрешен за употреба в страната производител и да отговаря на условията по т. 1 и 2.

4. за страните, извън тези от Централна и Източна Европа, лекарственият продукт да е разрешен за употреба освен в страната производител и в Европейската общност и/или САЩ и да отговаря на условията по т. 1 и 2;

5. съответствие между основното показание за приложение на лекарствения продукт, определено при разрешаването му, приетите от НЗОК здравни приоритети и списъка по чл. 134, ал. 2;

6. лекарственият продукт да съдържа количество на лекарственото вещество(а) и брой единични лекарствени форми, съответстващи на средния курс на лечение, провеждан с него;

7. лекарственият продукт е с доказан регулярен внос и/или гарантирано регулярно производство;

8. предложената от производителя цена да отговаря на нивата за напълно и частично изплащане, приети от НЗОК, и на интересите на здравноосигурените лица;

9. лекарствените продукти са утвърдени в българската медицинска практика и съответстват на приетите схеми за лечение съгласно правилата за Добра медицинска практика;

(3) При фармацевтично еквивалентни продукти се анализират сравнителни данни за показателите "разход/здравен резултат", странични реакции, необходимост от придружаващо лечение.

Чл. 140. Националната здравноосигурителна каса чрез РЗОК довежда до знанието на изпълнителите на извънболнична медицинска помощ и аптеките списъка с лекарствени продукти и консумативи, договорени по реда на чл. 139.

Чл. 141. Националната здравноосигурителна каса договаря с търговците на едро на лекарства условията за доставка на лекарствените продукти и консумативи от списъка по чл. 134.

Чл. 142. (1) Националната здравноосигурителна каса изготвя общи условия за договаряне с аптеките в цялата страна, които ще отпускат лекарствени продукти и консумативи от списъка по чл. 140.

(2) Районната здравноосигурителна каса сключва договори с аптеките, намиращи се на територията на съответната област, и упражнява контрол по тяхното изпълнение.

Чл. 143. (1) Лекарите от лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, имат право да предписват всички разрешени за употреба лекарствени продукти за лечение на здравноосигурени лица при спазване условията и реда на чл. 67 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.

(2) Лицата по ал. 1 предписват лекарствени продукти и консумативи, за които НЗОК напълно или частично заплаща, за лечение на здравноосигурени лица на основание чл. 56 ЗЗО и при спазване изискванията на НРД и сключените с РЗОК договори.

(3) В случай на получаване на съобщение от РЗОК или аптека за блокиране на лекарствен продукт или консуматив, за които НЗОК напълно или частично заплаща, аптеката и лицата по ал. 1 уведомяват при възможност здравноосигурените лица, на които е предписван или е отпускан такъв продукт.

Чл. 144. В случаите, когато за лечение на здравноосигурено лице се налага предписване на лекарствен продукт, който не е включен в списъка по чл. 140, се спазва общият ред, определен в чл. 67 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, или редът, посочен в чл. 57 и 78 ЗЗО, и изискванията по приложение № 6.

Чл. 145. Предписването на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, се извършва по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Чл. 146. Лекарите от лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, вписват предписаните лекарствени продукти и консумативи в амбулаторния лист - приложение № 8.

Чл. 147. (1) Лекарят е длъжен да уведоми здравноосигуреното лице - респ. родител, настойник, попечител:

1. за вида на предписаните лекарствени продукти, тяхното действие, странични реакции, реда и начина на приемане;

2. за сумата, която следва да заплати, ако лекарственият продукт или консуматив се заплаща частично от НЗОК.

(2) Уведомяването на здравноосигуреното лице - респ. родителя, настойника, попечителя, се доказва с подписа му, положен в амбулаторния лист.

Чл. 148. Лекарствените продукти и консумативи, за които НЗОК напълно или частично заплаща, се предписват на рецептурна бланка и/или на протоколи (приложение № 8), утвърдени с договора.

Чл. 149. (1) Протокол за предписване на лекарствени продукти, храни и консумативи по чл. 55, ал. 2, т. 7 ЗЗО и предложение за предписание по чл. 57 и 78 ЗЗО могат да издават само специалисти от лечебно заведение по профила на заболяването, което е диагностицирало и/или следи състоянието на здравноосигуреното лице.

(2) Общопрактикуващите лекари от лечебните заведения за първична извънболнична помощ са длъжни да съдействат на здравноосигурените лица при окомплектуване на набора документи, необходими за отпускане на лекарствени продукти по протокола за предписване на лекарства по чл. 57 и 78 ЗЗО.

(3) Данните по предписанието се пренасят от протокола върху "Рецептурна бланка - НЗОК" - бл. МЗ - НЗОК № 5, от общопрактикуващия лекар, който съхранява третия екземпляр от протокола по чл. 149, ал. 1 и копие от протокола по чл. 149, ал. 2.

Чл. 150. В случаите, когато се предписват лекарствени продукти и консумативи за лечение на заболявания по списъка от приложение № 6, терапията се вписва в "Рецептурна книжка за лечение на хронично болен", която влиза в сила от 1.VII.2001 г.

Чл. 151. В рецептурната бланка лекарят задължително попълва всички данни по ред и начин, описани в глава шеста на сключения с НЗОК (РЗОК) договор, като съхранява третия екземпляр от рецептурната бланка.

Чл. 152. За лечение на едно заболяване лекарят има право да предпише:

1. до три лекарствени продукта - на една рецептурна бланка;

2. един лекарствен продукт - на протокола по чл. 149, ал. 1;

3. един лекарствен продукт в три лекарствени форми - на протокола по чл. 149, ал. 2.

Чл. 153. Лекарите от лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, предписват лекарствени продукти и консумативи от списъка по чл. 140 за лечение на заболяванията от списъка по чл. 134, ал. 2.

Чл. 154. Промени в предписанието може да прави само лекар, издал рецептата или протокола, като за целта издава нови.

Чл. 155. Лекарят има право да предпише лекарствени продукти и консумативи в следните количества:

1. за лечение на остри състояния - лекарствени продукти за не повече от 10 дни;

2. за лечение на хронични заболявания - лекарствени продукти и консумативи за не повече от 30 дни.

Чл. 156. (1) Лекарят съвместно със здравноосигуреното лице определя график за контролни прегледи и предписване на лекарствени продукти и консумативи в случаите на хронично заболяване.

(2) В случаите, когато здравноосигуреното лице не е в състояние да посети амбулаторията, лекарят е длъжен да издаде рецептата по ал. 1 само след извършен преглед при домашни условия.

Чл. 157. Рецептите имат срок на валидност до 7 календарни дни, а протоколите - до 6 месеца считано от датата на издаване.

Чл. 158. (1) Рецептата се изпълнява в аптека, сключила договор с РЗОК, срещу представяне на здравноосигурителна книжка или третия екземпляр от регистрационната форма за първоначален/временен избор на личен лекар.

(2) В случаите по чл. 150 за изпълнение на рецептата се представя "Рецептурна книжка за лечение на хронично болен" и документ за самоличност.

Чл. 159. Рецептата не се изпълнява и се връща на приносителя й, когато:

1. не съдържа всички реквизити;

2. срокът на валидност по чл. 157 е изтекъл;

3. предписаното количество не съответства на изискванията по чл. 155 съгласно определената от изпълнителя на медицинска помощ доза на прием;

4. предписаният лекарствен продукт или консуматив не е включен в списъка по чл. 140 или не се изписва по реда на чл. 57 и 78 ЗЗО;

5. не се представя документ съгласно чл. 158 или посочените данни в него не съответстват на попълнените в рецептурната бланка.

Чл. 177. Изпълнителят на извънболнична помощ има право да получи в срок 15 работни дни договореното заплащане за реализираните дейности при условията и по реда на глава четвърта.

Чл. 178. Изпълнителят на извънболнична медицинска помощ има право да получава текуща информация и съдействие относно възложените му за изпълнение дейности.

Чл. 179. Изпълнителят на извънболнична медицинска помощ се задължава:

1. да осигурява достъпна извънболнична помощ и да изпълнява правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД;

2. да предоставя медицинска помощ, по вид и обем съответстваща на договорената;

3. да предписва лекарствени продукти и консумативи по вид и количества, съобразени с изискванията на НРД и други действащи нормативни документи;

4. да не изисква заплащане или доплащане от осигуреното лице на дейност, която според договора се изплаща изцяло от НЗОК;

5. да изложи на място, достъпно по всяко време за здравноосигурените лица, графика по дейности, както е съгласувано в договора;

6. да води книга със записаните часове и да уведомява пациентите за датата и часа на прегледите;

7. да предоставя задължително изискваната от НЗОК информация в срокове, структура и формат, посочени в договора;

8. да осигури на длъжностните лица на НЗОК достъп до документи, свързани с отчитането на извършените дейности;

9. да способства за реализиране на правата на осигуреното лице съгласно глава дванадесета;

10. да не разпространява данни, свързани с личността на здравноосигурено лице, станали му известни при или по повод оказване на медицинска или стоматологична помощ, освен в случаите, предвидени със закон;

11. да повишава своята квалификация чрез постоянна медицинска подготовка съгласно раздел IV от глава десета;

12. да участва в обучението, организирано от НЗОК.

Чл. 180. Националната здравноосигурителна каса има следните права:

1. да упражнява контрол върху вида и обема на оказваната извънболнична помощ;

2. да следи за спазването на правилата за добра медицинска практика;

3. да дава препоръки за подобряване на дейността на изпълнителя;

4. да изисква от изпълнителя на извънболнична помощ установената документация в сроковете, определени в този договор.

Чл. 181. Националната здравноосигурителна каса има следните задължения:

1. своевременно да заплати договорените суми за извършени медицински дейности;

2. да предоставя актуална информация на изпълнителя, отнасяща се пряко до дейността и заплащането му.

Чл. 182. Договорът между директора на РЗОК и изпълнител на извънболнична помощ се прекратява в следните случаи:

1. при заличаване на регистрацията в РЦЗ на лечебното заведение-изпълнител, при условията на чл. 45 ЗЛЗ;

2. при заличаване на титуляря на индивидуалната практика за първична или специализирана медицинска помощ от регистъра на съответната районна колегия на БЛС, за което председателят на колегията незабавно уведомява директора на РЗОК;

3. при прекратяване, ликвидация или обявяване в несъстоятелност на изпълнител на извънболнична помощ - юридическо лице (търговско дружество или кооперация) или едноличен търговец;

4. при обективна невъзможност за изпълнение на договора от изпълнител на извънболнична помощ - физическо лице;

5. при наложена санкция по чл. 192, ал. 1, т. 2 и 3;

6. с изтичане срока на договора;

7. по взаимно съгласие между страните;

8. с писмено предизвестие на всяка от страните, като:

а) договор с изпълнител на първична извънболнична помощ се прекратява с предизвестие до три месеца;

б) договор с изпълнител на специализирана извънболнична помощ се прекратява с предизвестие до един месец.

Чл. 183. (1) В дейността си по провеждане на имунопрофилактика (приложение № 1) изпълнителят на първична извънболнична медицинска помощ прилага следните нормативни актове:

1. Наредба № 2 от 2000 г. за видовете имунизации в РБългария и сроковете за извършването им (ДВ, бр. 38 от 2000 г.).

2. Инструкция № 1 от 2000 г. за провеждане на специфична имунопрофилактика при туберкулоза (ДВ, бр. 51 от 2000 г.).

(2) В дейността по провеждане на имунопрофилактика за изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ са задължителни и указанията на ХЕИ.

(3) Задължителните имунизации и реимунизации са безплатни и се провеждат през цялата година по ред и начин, посочени в Имунизационния календар на РБ.

(4) Имунизациите и реимунизациите се извършват само с ваксини, които са регистрирани и разрешени от Изпълнителната агенция по лекарствата.

(5) Препоръчителните имунизации се извършват срещу заплащане от здравноосигурените лица.

Чл. 184. (1) Постоянната медицинска подготовка е непрекъсваща квалификация в процеса на професионалната дейност под формата на курсове, индивидуално обучение, семинари, конгреси, конференции, симпозиуми, публикации в научни издания и оценка на знанията и уменията на общопрактикуващия лекар в хода на продължаващото обучение посредством изпити (тестове и оценка на практическите умения).

(2) Постоянната медицинска подготовка е основен елемент от задълженията на изпълнителите на медицинска помощ за повишаване качеството на тяхната работа и се основава на клиничните препоръки.

Чл. 185. (1) Клиничните препоръки са част от правилата за добра лекарска практика по отношение диагностиката и терапията, подлежат на непрекъснато подобряване и са предназначени да подпомогнат изпълнителите на медицински дейности в тяхната ежедневна работа.

(2) Клиничните препоръки се разработват и приемат от БЛС, катедрите по обща медицина и съответните научни дружества съгласувано с НЗОК.

(3) Националната здравноосигурителна каса препоръчва на изпълнителите на медицинска помощ спазването на приетите клинични препоръки с цел подобряването на диагностично-терапевтичните дейности, качеството на медицинското обслужване и ефективното изразходване на средствата за медицинска помощ.

Чл. 186. Постоянната медицинска подготовка се организира и провежда от БЛС със съдействието на висшите медицински училища и катедрите по обща медицина по утвърдени от Висшия медицински съвет програми и съгласувано с НЗОК.

Чл. 187. (1) В рамките на НРД 2001 г. са приоритетни следните проблеми, по които се провежда постоянната медицинска подготовка на изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ:

1. сърдечно-съдови заболявания - артериална хипертония и ИБС;

2. захарен диабет;

3. бронхиална астма и ТБЦ;

4. грижи при бременност и майчинство;

5. детско здравеопазване;

6. онкологични заболявания;

7. психични заболявания;

8. спешни състояния.

(2) По проблемите по ал. 1 се приемат клинични препоръки и се провеждат изпитни тестове.

(3) Управителният съвет на БЛС съвместно с НЗОК определя условията и сроковете за провеждане на тестовете.

Чл. 188. Когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ не изпълни точно и добросъвестно задълженията си по договор с НЗОК, тя има право да наложи санкциите, предвидени в тази глава.

Чл. 189. Страна по договора не носи отговорност, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да й се вмени във вина.

Чл. 190. (1) Когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ е получил неоснователно суми, той възстановява същите заедно с дължимата законна лихва.

(2) В случаите, когато неоснователното получаване на суми е свързано с виновно поведение от страна на изпълнителя, освен възстановяването на сумите по ал.1 се налагат и предвидените в този раздел санкции.

Чл. 191. Санкции се налагат в следните случаи:

1. когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ изиска доплащане от здравноосигурено лице за услуга, която според договора се заплаща изцяло от РЗОК, или ограничава реализацията на правата му, регламентирани в НРД;

2. при неоснователен отказ да се окаже медицинска помощ на здравноосигурени лица;

3. когато изпълнителят наруши поетите задължения по плана за дейността на лечебното заведение или утвърдения план за организация на повикванията;

4. при неизпълнение на условията и реда за оказване на извънболнична помощ, уредени в глава трета;

5. при нарушения по изпълнение на обема и осигуряване на качеството на извънболничната помощ;

6. при неизпълнение на задължения по програмите за управление на здравни приоритети;

7. при неспазване на изискванията за отчетност съгласно глава четвърта или при отчитане на услуги, които не са извършени или отразени в документацията;

8. при неспазване изискванията на глава шеста за водене на първични и отчетни документи и документооборот;

9. при неспазване на условията и реда за предписване на лекарствени продукти и консумативи;

10. при неизпълнение на задълженията на изпълнителя по чл. 179;

11. при деклариране на неверни данни в случаите, когато се изисква декларация на основания, предвидени в НРД;

12. при непредставяне до 31.III.2001 г. в РЗОК на счетоводен отчет за приходите от дейността по задължителното здравно осигуряване и извършените разходи за изминалата година от медицински центрове, диагностично-консултативни центрове и медико-стоматологични центрове съгласно чл. 20, ал. 3, т. 4;

13. при възпрепятстване на контролните органи за упражняване на правата им по чл. 73 и 74 ЗЗО.

Чл. 192. (1) Санкциите в зависимост от констатираното нарушение са:

1. финансови неустойки за неизпълнение на договора:

а) от една до десет минимални работни заплати, установени за страната - за индивидуална практика за първична и специализирана медицинска помощ и за групова практика за първична и специализирана медицинска помощ;

б) от една до двадесет минимални работни заплати, установени за страната - за медицински център, стоматологичен център, медико-стоматологичен център, диагностично-консултативен център, самостоятелни медико-диагностични лаборатории, хигиенно-епидемиологични инспекции и национални центрове за опазване на общественото здраве;

2. прекратяване на договор с едномесечно предизвестие;

3. прекратяване на договор без предизвестие.

(2) Националната здравноосигурителна каса може да иска обезщетение по съдебен ред и за вреди, по-големи от финансовите неустойки по ал. 1, т. 1.

(3) Видът и размерът на санкцията се определя от директора на РЗОК в зависимост от тежестта на констатираното нарушение.

Чл. 193. (1) При констатиране на повторно нарушение по чл. 191 възложителят има право едностранно да прекрати договора с едномесечно предизвестие съгласно чл. 192, ал. 1, т. 2.

(2) Повторно неизпълнение е налице, когато се констатира, че изпълнителят за втори път извършва нарушение, по което вече е получил задължителни предписания от контролните органи или е санкциониран.

Чл. 194. Договор с изпълнител на извънболнична помощ се прекратява едностранно от НЗОК без предизвестие в случаите:

1. при деклариране на неверни данни по чл. 20, ал. 3, т. 3;

2. когато лечебното заведение е прекратило дейността си, без да е уведомило РЗОК;

3. при явяване на изпълнител на извънболнична медицинска помощ в лечебно заведение в състояние, което не позволява изпълнението на задълженията му по договора;

4. при случаи на констатирани нарушения с особена тежест и/или причинени вреди в големи размери.

Чл. 195. За случаите по чл. 194, т. 4, когато деянието съставлява престъпление, директорът на РЗОК сезира прокуратурата.

Чл. 196. Прекратяването на договор с изпълнител на извънболнична помощ не освобождава НЗОК от задължението да заплати на изпълнителя по представени отчетни документи реализираните от него дейности до прекратяване на договора.

Чл. 197. В случай, че РЗОК не заплати на изпълнителя на извънболнична помощ реализираните дейности в сроковете, определени с договора, тя дължи на изпълнителя законна лихва за просроченото време.

Чл. 198. Директорът на РЗОК след изтичане на 7-дневния срок по чл. 176, ал. 5 изпраща писмена покана до изпълнителя за доброволно плащане на определената финансова неустойка.

Чл. 199. (1) При липса на възражения изпълнителят се задължава в 14-дневен срок считано от получаване на писмената покана доброволно да внесе дължимите суми.

(2) В случай че изпълнителят не изпълни поканата в срока по ал. 1, дължимата сума се удържа от следващото плащане по договор.

Чл. 200. (1) При постъпване на възражения от изпълнителя по констатирани финансови нарушения директорът на РЗОК уведомява изпълнителя за становището си чрез писмена покана в едномесечен срок от постъпване на възражението.

(2) При отхвърляне на възражението директорът на РЗОК изпраща писмена покана до изпълнителя за доброволно внасяне на сумата в 14-дневен срок считано от датата на получаване на поканата. Ако изпълнителят не внесе посочената сума, тя се удържа от следващото плащане по сключения договор.

(3) В случаите, когато са приети възраженията на изпълнителя на извънболнична помощ по констатираните нарушения, директорът на РЗОК го уведомява писмено.

Чл. 201. (1) При постъпване на възражения от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ относно констатациите на лекарите-контрольори директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото възражение изпраща спора за решаване от арбитражна комисия по реда на чл. 75 ЗЗО.

(2) Арбитражната комисия се произнася в едномесечен срок от получаване на преписката.

(3) В случай, че арбитражната комисия потвърди констатациите на лекаря-контрольор, преписката се връща на директора за прилагане на санкциите, предвидени в договора.

(4) Директорът на РЗОК изпраща писмена покана до изпълнителя за доброволно внасяне на сумите в 14-дневен срок считано от получаване на поканата. В случай, че изпълнителят не внесе посочената сума, тя се удържа от следващото плащане по сключения договор.

(5) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 202. (1) Арбитражната комисия се създава на основание чл. 75 ЗЗО със заповед на директора на РЗОК съгласувано с председателите на районните колегии на БЛС.

(2) В едномесечен срок от обнародването на НРД следва да бъде издадена заповед за конституиране на комисията, като срокът й на работа е за периода на действие на НРД.

(3) Комисията решава спорове, за които е сезирана от директора на РЗОК, в случаите, когато лицето - обект на проверката от лекар-контрольор, оспори констатациите от протокола на проверката.

Чл. 203. (1) Комисията се състои от 6 членове - равен брой представители на РЗОК и на районната колегия на съответната съсловна организация на лекарите.

(2) За всяка от квотите се определят по трима резервни членове по същия ред, по който се определят постоянните членове. Когато отсъства титуляр, на заседанията и при вземане на решения се поканва резервен (един или повече - според броя на отсъстващите) член от същата квота.

(3) Комисията се председателства на ротационен принцип за срок три месеца.

Чл. 204. (1) Арбитражната комисия разглежда споровете в пълен състав. Ако някой от постоянните членове отсъства, се поканва резервен член от съответната квота.

(2) В случаите, когато изпълнител на извънболнична медицинска и стоматологична помощ оспори констатациите на лекаря-контрольор, директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище изпраща спора за решаване от арбитражната комисия.

Чл. 205. Всяка от страните по спора може да иска отвод на член на комисията, ако са налице обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно неговата безпристрастност и независимост.

Чл. 206. (1) Председателят на комисията свиква заседанията, докладва спора, изготвя решенията и комплектува преписките до съда в случаите, когато е постъпила жалба срещу решението на комисията.

(2) Арбитражната комисия разглежда споровете по документи, които страните предварително са представили.

(3) Ако комисията прецени, тя може да изслуша представител на контролния орган или възразилото лечебно заведение. Комисията може да изисква всички необходими документи, справки и други материали, необходими им за формиране на мнение.

Чл. 207. (1) Арбитражната комисия се произнася с решение по предмета на спора и по размера на предложената санкция. Санкцията е в съответствие с потвърдените констатации.

(2) Решението по ал. 1 е в писмен вид, съдържа мотиви и се подписва от всички членове.

(3) Срокът за произнасяне е едномесечен, считан от датата на постъпване на преписката.

(4) Решенията се взимат с обикновено мнозинство. В случаите, когато не се събере мнозинство, остават в сила констатациите на лекаря-контрольор.

(5) Решенията се взимат присъствено и чрез явно гласуване.

(6) Решението на комисията се връчва на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ срещу подпис или по пощата - с обратна разписка.

Чл. 208. На всяко заседание на комисията се води протокол, който задължително се подписва от председателя на комисията.

Чл. 209. След приключване на преписка с решение цялата документация се извежда в специална книга и се връща на съответните заинтересувани лица. Копия от преписките се подреждат в архив и се съхраняват от комисията не по-малко от една година. Книгата се съхранява от председателя на комисията.

Чл. 231. Страна по договор за оказване на стоматологична помощ с НЗОК може да бъде лечебно заведение за стоматологична помощ, което отговаря на следните условия:

1. членство в ССБ за стоматолозите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение;

2. регистрация на лечебното заведение съгласно ЗЛЗ на територията на съответната РЗОК;

3. наличие на стоматологично и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложения № 17 и 18;

4. квалификация за използване на наличното оборудване, когато такава се изисква, доказана с документ, издаден от МЗ или медицински университет.

Чл. 232. (1) Лечебно заведение за първична стоматологична помощ, желаещо да сключи договор с НЗОК, трябва да има записани в регистъра си здравноосигурени лица, осъществили правото си на постоянен избор на общопрактикуващ стоматолог.

(2) Не се установяват граници за броя здравноосигурени лица, избрали общопрактикуващ стоматолог от индивидуална или групова практика за първична стоматологична помощ.

(3) Договорите с изпълнител на стоматологична помощ се сключват съобразно съществуващите условия по чл. 254 към момента на сключване.

Чл. 233. (1) Лечебните заведения за извънболнична стоматологична помощ, желаещи да сключат договор със съответната РЗОК, на чиято територия имат месторазположение, представят заявление по образец, утвърден от директора на НЗОК, към което прилагат:

1. удостоверение за регистрация на лечебното заведение в районния център по здравеопазване;

2. документ, удостоверяващ членство в ССБ на стоматолозите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение;

3. списък на здравноосигурените лица, избрали съответния стоматолог - за лечебните заведения за първична стоматологична помощ;

4. декларация за налично стоматологично оборудване и обзавеждане съгласно приложение № 17.

(2) Изпълнителите на стоматологична помощ, имащи договор с НЗОК за 2000 г., прилагат само следните документи:

1. копие от удостоверението за регистрация на лечебното заведение в РЦЗ;

2. удостоверение за членство в ССБ към датата на подаване на документите;

3. декларация в свободен текст от лицето, което представлява лечебното заведение, за липса на промени в обстоятелствата по чл. 40 ЗЛЗ, както и че всички останали условия за сключване на договор са налице;

4. списък на новорегистрираните здравно-осигурени лица при общопрактикуващите стоматолози от лечебното заведение за първична извънболнична стоматологична помощ към датата на подаване на документите.

(3) При промяна на всяко от обстоятелствата, удостоверени с документи по ал. 2, т. 1 и 2, изпълнителят на стоматологична помощ е длъжен да уведоми РЗОК и да изпрати копие от съответния документ в 7-дневен срок.

Чл. 234. При непълнота на представените документи по чл. 233 директорът на РЗОК в 7-дневен срок писмено уведомява изпълнителя за това и определя срок за отстраняването й.

Чл. 235. (1) Документите по чл. 233 се подават в съответната РЗОК от лечебните заведения за стоматологична помощ в срок от 1 до 31.I.2001 г.

(2) Директорът на РЗОК разглежда подадените документи и сключва договор с лечебните заведения за стоматологична помощ в срок от 10.I до 15.II.2001 г.

(3) При незапълване на областната здравна карта относно стоматологичните практики и доказана необходимост от стоматологична помощ директорът на РЗОК след съгласуване с районната колегия на ССБ може да сключва договори и след изтичане на срока по ал. 2.

(4) В случай че изпълнителят е подал документи до 31.I.2001 г. и непълнотата е отстранена в определения от директора на РЗОК срок, договорът може да се сключи и след 15.II.2001 г.

Чл. 236. (1) Отказът на директора на РЗОК да сключи договор може да се обжалва от изпълнителя в 14-дневен срок пред управителния съвет на НЗОК чрез директора на НЗОК, ако последният не отмени еднолично отказа.

(2) Управителният съвет се произнася по отказа в едномесечен срок от постъпването на жалбата. Отказът подлежи на обжалване по Закона за административното производство пред съответния окръжен съд в 14-дневен срок.

Чл. 237. (1) Директорът на РЗОК може да сключи договор при условията на чл. 81 ЗЛЗ за оказване на специализирана стоматологична извънболнична помощ със стоматолози, работещи в болница, при условие, че на същата територия не са сключени договори за всички бройки по здравна карта или има доказани потребности от определен вид специализирана стоматологична помощ и не се нарушава дейността на болницата.

(2) Договорът по ал. 1 не се прекратява до изтичането на срока му и в случай, че лечебно заведение за специализирана извънболнична стоматологична помощ по тази специалност желае да сключи договор с НЗОК.

Чл. 240. Стоматологична помощ при условията и по реда на тази глава се оказва на лицата, които са задължително осигурени по ЗОО, от изпълнители на такава помощ, сключили договор с НЗОК.

Чл. 241. (1) Изпълнителят на стоматологична помощ осъществява дейността си според правилата за добра стоматологична практика и стандартите за диагностика и лечение при спазване на професионалната тайна и правата на пациента.

(2) Изпълнителят по ал. 1 е длъжен да разясни на здравноосигуреното лице необходимостта от извършване на изследвания, манипулации, физикални и оперативни интервенции и риска, който те крият, както и да получи съгласието му за осъществяването им, удостоверено с подпис в амбулаторния лист.

(3) Информацията по ал. 2 се предоставя на пациента на възможно най-ранен етап и по начин, даващ му възможност да я разбере и да направи своя независим и свободен избор. За малолетните и непълнолетните лица и за поставените под пълно или ограничено запрещение лица изборът се извършва от техните родители и настойници, съответно със съгласието на техните родители и попечители.

(4) Изпълнителят може да не предостави информацията по ал. 3, ако прецени, че с това може да причини сериозни щети на душевното или физическото здраве на лицето. В тези случаи той е длъжен да я предостави на родители (настойници или попечители), други роднини по права линия, съпруг, роднини по съребрена линия до втора степен включително.

Чл. 242. (1) Изпълнителят няма право да прилага диагностични и лечебни методи, които:

1. не са утвърдени в стоматологичната практика, противоречат на стоматологичната наука и създават риск за здравето и живота на пациента;

2. водят до временна промяна в съзнанието без съгласието на пациента, с изключение на животозастрашаващи състояния, изискващи спешна намеса и при невъзможност да се вземе писмено съгласие на съпруг или роднини по чл. 241, ал. 4.

(2) На лица в нетрезво състояние не се прилагат специализирани диагностични и лечебни мероприятия извън случаите на спешност.

Чл. 243. Стоматолог от лечебно заведение за стоматологична помощ, сключило договор с НЗОК, издава следните документи на здравноосигурените лица:

1. документи, свързани с дейността му (без извършване на експертиза):

1.1. медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение;

1.2. направление за медико-диагностична дейност;

1.3. направление за хоспитализация при стоматологични показания;

1.4. рецепта;

1.5. бързи известия за инфекциозно заболяване и за задължително съобщение за злокачествено образувание;

1.6. препис-извлечение от медицинско досие при отписване от лечебно заведение;

1.7. препис-извлечение от медицинската документация на:

a) наборници, навършили 18-годишна възраст и подлежащи на първоначален медицински преглед за нуждите на въоръжените сили, след представено от тях известие от военния отдел;

б) наборници, явяващи се на наборна комисия след представено от тях известие от военното окръжие;

1.8. препис от медицинско досие за съда или прокуратурата;

2. медицински документи, свързани с извършване на експертизна дейност:

2.1. болничен лист за временна нетрудоспособност (първичен или за продължаване на първичния);

2.2. стоматологично удостоверение за детски и учебни заведения при отсъствие по медицински показания;

2.3. талон за ЛКК - обща или специализирана.

Чл. 244. (1) Първична стоматологична помощ при условията и по реда на този раздел се оказва на здравноосигурени лица, осъществили правото си на свободен избор и лечение от стоматолог в лечебно заведение за извънболнична стоматологична помощ, сключило договор с НЗОК.

(2) Изборът по ал. 1 се осъществява в лечебни заведения на територията на съответната РЗОК.

Чл. 245. (1) Здравноосигурените лица могат да осъществяват или променят избора си на общопрактикуващ стоматолог в срок от 1 до 31.ХII.2000 г. и от 1 до 30.VI.2001 г.

(2) Лицата по ал.1 получават от съответната РЗОК регистрационни форми за първоначален избор или закупуват такива за последващ нов избор на общопрактикуващ стоматолог.

(3) Здравноосигурено лице, желаещо да направи последващ нов избор, представя на новоизбрания общопрактикуващ стоматолог:

1. здравноосигурителна книжка, ако му е издадена такава;

2. третия екземпляр от регистрационната форма за първоначален избор (отрязък В);

3. попълнена регистрационна форма за постоянен избор.

Чл. 246. (1) Лечебните заведения за първична извънболнична стоматологична помощ, сключили договор с НЗОК съгласно НРД за 2000 г. и желаещи да сключат нов, представят в съответната РЗОК документите по чл. 233, ал. 2 в срока по чл. 235, ал.1.

(2) В срок от 1 до 31.I.2001 г. РЗОК обработва подадената информация от всички лечебни заведения по ал. 1, като отчита за всяко от тях:

1. броя на лицата, отпаднали от регистъра му поради извършен нов избор;

2. броя на новорегистрираните лица;

3. окончателен брой на лицата от регистъра след отчитане на броя на лицата по т. 1 и 2.

(3) Националната здравноосигурителна каса сключва договори с изпълнителите на извънболнична първична стоматологична помощ в срока по чл. 235, ал. 2.

Чл. 247. (1) Всяко лечебно заведение за първична стоматологична помощ води регистър на здравноосигурените лица, избрали стоматолог от него, в който вписва техните данни съгласно формулярите за осъществяване правото им на избор.

(2) Освен регистъра по ал. 1 лечебните заведения за първична стоматологична помощ водят отделен регистър на здравноосигурените лица, осъществили временен избор за срок от един до пет месеца в тях.

Чл. 248. Лечебните заведения за първична стоматологична помощ обявяват на видно място в амбулаторията своя месечен график, включващ часове за амбулаторен прием на здравно-осигурени пациенти.

Чл. 249. (1) Стоматолозите, регистрирали индивидуална практика за извънболнична стоматологична помощ, определят заместник в случаите на отсъствие над 30 календарни дни, за което писмено уведомяват РЦЗ и РЗОК. Лицето, определено като заместник, трябва да притежава съответната правоспособност и да е вписано в съответния регистър на ССБ.

(2) В случаите по ал. 1 условията и редът за заместване се уреждат в договора за оказване на стоматологична помощ със съответната РЗОК.

(3) Отношенията между стоматолога и лицето, което го замества, се уреждат в договор за заместване, който се приподписва от директора на съответната РЗОК.

(4) Срокът на заместване не може да бъде по-дълъг от срока на действие на договора на титуляря на практиката с НЗОК.

(5) Заместващият стоматолог оказва в пълен обем стоматологичната помощ, договорена между НЗОК и замествания. За срока на заместване той има всички права, задължения и отговорности на титуляря на практиката.

(6) При невъзможност стоматологът да си осигури заместник, такъв се посочва от РЦЗ със съгласието на директора на РЗОК.

Чл. 250. При констатирана от РЗОК трайна невъзможност на избрания стоматолог да оказва първична извънболнична стоматологична помощ здравноосигуреното лице има право на нов избор по реда на Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.

Чл. 251. (1) Общопрактикуващ стоматолог, сключил договор с РЗОК за пакет "Стоматологична програма за възрастни", извършва следните дейности:

1. диагностика и лечение;

2. насочване за лечение към стоматолог - специалист по хирургия;

3. насочване за лечение на лица до 18-годишна възраст към общопрактикуващ стоматолог, сключил договор с РЗОК за извършване на дейностите по пакет "Стоматологична програма за деца до 18 години";

4. насочване към общопрактикуващ лекар.

(2) Общопрактикуващият стоматолог от лечебно заведение за първична стоматологична помощ, сключило договор с НЗОК за пакет "Стоматологична програма за деца до 18 години", извършва следните дейности:

1. диагностика и лечение;

2. насочване за лечение към стоматолог - специалист по хирургия;

3. насочване за лечение на лица до 18-годишна възраст към стоматолог - специалист по детска стоматология, от лечебно заведение, сключило договор с НЗОК;

4. насочване при общопрактикуващ лекар.

(3) Общопрактикуващият стоматолог извършва дейностите по ал. 1 и 2 в обхват по съответния пакет първична стоматологична помощ на следните здравноосигурени лица:

1. записани в неговия регистър на основание техен личен избор;

2. лица, временно пребиваващи извън здравния район, в който са избрали стоматолог, за срок от един до пет месеца, срещу представяне на регистрационна форма за временен избор с валидност на избора от един до пет месеца.

(4) Здравноосигурените лица, избрали общопрактикуващ стоматолог, не заплащат договорената първична стоматологична помощ по ал. 2, оказана от него, извън потребителската такса по чл. 37 ЗЗО.

(5) Таксата по ал. 4 не се заплаща от категориите лица, предвидени в чл. 37, ал. 2 ЗЗО, както и от лица със заболявания, определени по списък в приложение № 5.

(6) Изпълнителят на извънболнична стоматологична помощ има право на пряко заплащане от здравноосигуреното лице в следните случаи:

1. когато лицето е получило полагащия му се обем дейности съгласно НРД и желае да продължи лечението си;

2. когато необходимото лечение обхваща лечебно-диагностични дейности, невключени в договорения пакет по НРД;

3. когато при дейност, заплащана от РЗОК, лицето изрично предпочете методики, средства или материали, невключени в договорения пакет по НРД.

(7) Снемането на зъбен статус се отчита само веднъж при първо посещение за календарната година за времето на действие на този НРД.

Чл. 252. Общопрактикуващият стоматолог задължително попълва месечен "Амбулаторен лист" - бл. МЗ - НЗОК № 2, на всяко здравноосигурено лице. В амбулаторния лист се отбелязва оказаната стоматологична помощ през текущия месец.

Чл. 253. Изпълнител на първична стоматологична помощ сключва с НЗОК договор за изпълнение на дейности по следните програми:

1. Стоматологична програма за деца до 18 г.;

2. Стоматологична програма за възрастни.

Чл. 254. (1) Договореното време се определя по следния начин:

1. до 300 регистрирани здравноосигурени лица включително - 10 часа на месец, разпределени равномерно за месеца;

2. над 300 регистрирани здравноосигурени лица:

а) 15 часа на месец за работа по стоматологична програма за възрастни, разпределени равномерно за месеца, и допълнителни 5 часа на месец за работа по същата програма в случай, че стоматологът декларира, че не желае да сключи договор за работа по стоматологичната програма за деца до 18 години;

б) 15 часа на месец за работа по стоматологична програма за възрастни, разпределени равномерно за месеца, и допълнителни 7 часа на месец за работа по стоматологичната програма за деца до 18 години, ако броят на записаните деца е повече от 30.

(2) По писмено искане от изпълнителя на първична стоматологична помощ индивидуалният договор с НЗОК може да се сключи и за по-малко часове от посочените в ал. 1.

(3) В случай, че за първите шест месеца от действието на договора изпълнителят на извънболнична стоматологична помощ е отчел над 20 % неизпълнение на договореното време, директорът на РЗОК има право да намали договорения брой часове за следващите месеци до края на срока на договора до средния размер на изпълнението, отчетен за първите шест месеца.

(4) Националната здравноосигурителна каса и изпълнителят на първична извънболнична стоматологична помощ могат да договорят допълнителен брой часове, в случай че листата за следващо посещение при определения общопрактикуващ стоматолог е запълнена за два месеца.

(5) Изпълнителите на първична извънболнична стоматологична помощ имат право на допълнителен брой часове по ал. 4 само при условие, че са изпълнили договорения брой часове за предходния период.

Чл. 255. (1) Общопрактикуващият стоматолог отчита извършени стоматологични дейности съобразно лимитирано времетраене за всяка стоматологична дейност съгласно приложение № 18.

(2) Стоматологът задължително извършва при всеки регистриран в неговата листа пациент, потърсил стоматологична помощ, следния обем дейности:

1. обстоен преглед със снемане на зъбен статус - само веднъж за срока на НРД;

2. до две лечебни дейности от пакета по "Стоматологична програма за възрастни" или до три лечебни дейности от пакета по "Стоматологична програма за деца до 18 г." съгласно приложение № 18 при установена потребност от лечение.

(3) Ако пациентът след изчерпване на този обем се нуждае от още лечебни дейности, общопрактикуващият стоматолог го вписва в списъка на нуждаещи се. Списъкът се изготвя по реда на записване на пациентите при стоматолога.

(4) Стоматологът уведомява пациента за дните и часовете за следващи посещения в рамките на договореното с РЗОК време.

Чл. 256. Лица от домове за медико-социални услуги могат да бъдат служебно вписани в списъка от осигурени лица на изпълнител на първична стоматологична помощ, регистриран на територията на съответната РЗОК, ако той желае да ги обслужва и ако има създадени условия за това.

Чл. 257. (1) Изпълнителите на специализирана стоматологична хирургична помощ, сключили договор с НЗОК, извършват дейности съгласно пакета по програма "Хирургична стоматология" по приложение № 18.

(2) Лечебните заведения за специализирана стоматологична помощ по специалността "Детска стоматология", сключили договор с НЗОК, извършват и отчитат дейности съгласно пакета по "Стоматологична програма за деца до 18 години" съгласно приложение № 18.

(3) Необходимостта от специализирани стоматологични дейности се преценява от общопрактикуващия стоматолог, който издава на здравноосигуреното лице от неговия регистър направление за провеждане на лечение, както следва:

1. за дейностите по ал. 1 направление се издава от всички изпълнители на стоматологична помощ, сключили договор с НЗОК;

2. за дейностите по ал. 2 направление могат да издават изпълнители на първична стоматологична помощ, сключили договор за "Стоматологична програма за деца до 18 години".

(4) Лечебното заведение по ал. 1 може да поиска провеждане на съвместно лечение от друго такова лечебно заведение, като издаде медицинско направление за това.

Чл. 258. При оказване на извънболнична стоматологична помощ стоматолозите предписват лекарствени продукти съгласно условията и реда, регламентирани в глава седма.

Чл. 259. (1) Стоматологичните и медико-стоматологичните центрове, сключили договор с НЗОК, осъществяват своята медико-диагностична дейност на основание "Направление за медико-диагностична дейност" - бл. МЗ - НЗОК № 4.

(2) Лечебните заведения по ал. 1 не могат да прекъсват дейността си съгласно договора си с НЗОК по какъвто и да е повод освен при обективна невъзможност за извършването й.

Чл. 260. (1) Дейността на лечебните заведения за извънболнична стоматологична помощ, сключили договор с НЗОК, относно извършване експертиза на работоспособността на здравноосигурените лица се извършва при условия и по ред, определени в Наредбата за експертизата на работоспособността.

(2) Експертизата на работоспособността е неразделна част от диагностично-лечебната и профилактична дейност на лечебните заведения по ал. 1.

Чл. 261. (1) Експертизата на временната неработоспособност се осъществява от:

1. стоматолог от лечебно заведение за първична стоматологична помощ или лечебно заведение за специализирана стоматологична помощ;

2. лекарските консултативни комисии;

3. териториалните експертни лекарски комисии;

4. Националната експертна лекарска комисия.

(2) Експертизата на трайната неработоспособност се осъществява от:

1. териториалните експертни лекарски комисии;

2. Националната експертна лекарска комисия.

Чл. 262. (1) При извършване на експертиза на временната неработоспособност (до 10 календарни дни) стоматологът от лечебното заведение за първична, съответно специализирана стоматологична помощ води необходимата стоматологична документация и извършва дейностите, предвидени в чл. 5 от наредбата.

(2) В случай, че за нуждите на експертизата по ал. 1 са необходими изследвания, стоматологът издава на здравноосигуреното лице "Направление за медико-диагностична дейност" - бл. МЗ - НЗОК № 4.

(3) В случай, че за нуждите на експертизата по ал. 1 е необходима лекарска консултация, стоматологът насочва здравноосигуреното лице към неговия общопрактикуващ лекар.

Чл. 263. (1) Общопрактикуващият стоматолог или лекуващият стоматолог - специалист от лечебно заведение за специализирана извънболнична стоматологична помощ насочват здравноосигуреното лице към ЛКК в случаите на чл. 5, ал. 1, т. 6 от Наредбата за експертизата на работоспособността.

(2) При подготовката за ЛКК здравноосигуреното лице може да се насочи за прегледи към специалисти от лечебни заведения за специализирана извънболнична стоматологична помощ, сключили договор с НЗОК, с "Талон за ЛКК" - бл. МЗ - НЗОК № 6.

(3) Здравноосигуреното лице се насочва за освидетелстване към ЛКК с "Талон за ЛКК" - бл. МЗ - НЗОК № 6.

(4) Лекарската консултативна комисия освидетелства здравноосигурените лица, когато са налице основанията, предвидени в чл. 6 от Наредбата за експертизата на работоспособността.

(5) Лекарската консултативна комисия от извънболничната стоматологична помощ може да назначи допълнителни изследвания или консултации, ако са необходими. В тези случаи ЛКК насочва здравноосигуреното лице за извършването им с "Талон за ЛКК" - бл. МЗ - НЗОК № 6.

(6) Член на ЛКК от извънболничната стоматологична помощ няма право да насочи здравноосигуреното лице за допълнителни изследвания или консултации към самия себе си.

Чл. 264. Лекуващият стоматолог - общопрактикуващ или специалист, докладва случаите пред ЛКК, но не участва при вземането на решение освен в случаите, когато е член на ЛКК.

Чл. 265. (1) Ръководителите на лечебни заведения, в които е създадена ЛКК, сключили договор с НЗОК, се задължават до 31.I.2001 г. (а при настъпили промени в срок до 5 работни дни считано от времето на промяната и касаеща само нея) да предадат в РЗОК информация със следното съдържание:

1. номер и основание за издаване на заповедта, с която е създадена ЛКК;

2. вид на комисията (обща или специализирана и по какви болести);

3. състав на комисията и придобита клинична специалност на членовете й;

4. район и график за работата на комисията.

(2) Районната здравноосигурителна каса се задължава да уведоми по подходящ начин лечебните заведения за извънболнична стоматологична помощ, сключили договор с НЗОК, за сформираните ЛКК на територията на съответната област, профила им и графика за работата.

Чл. 266. Лекарската консултативна комисия оформя документацията на здравноосигуреното лице и я представя за експертиза пред ТЕЛК в случаите по чл. 10 от Наредбата за експертизата на работоспособността.

Чл. 267. (1) Пациентът представя в КМЕД медицинския протокол, придружен от молба и съответната стоматологична документация.

(2) Когато съгласно Наредбата за експертизата на работоспособността КМЕД върне протокол на ЛКК за допълнителни изследвания и консултации, те се назначават по описания ред.

Чл. 268. Председателят на ЛКК, структурирани в извънболничната помощ, представя ежемесечен отчет пред РЗОК. Отчетът съдържа обобщен списък на здравноосигурените лица с номерата на протоколите от заседанията на комисията, състава на комисията и взетите решения.

Чл. 269. Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената дейност на изпълнителите на първична стоматологична помощ за извършване на стоматологични дейности на здравноосигурените лица на база на договорено време.

Чл. 270. Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнител на първична стоматологична помощ за извършени дейности по договорените програми и в рамките на договореното време сумата 26 лв. на час след проверка на фактура, отделни спецификации по всяка програма и приложените към тях амбулаторни листа, подписани от пациентите.

Чл. 271. Отчетената и заплатената дейност на изпълнител на първична стоматологична помощ по "Стоматологична програма за деца до 18 г." е за не по-малко от договореното време по същата програма и може да бъде за сметка на част от договореното време за "Стоматологична програма за възрастни".

Чл. 272. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената дейност на изпълнителите на специализирана стоматологична извънболнична помощ, които са сключили договор за пакета хирургични дейности в приложение № 18.

(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща:

1. за интраорална инцизия на абсцеси и флегмони в съединително - тъканните ложи, вкл. анестезия - 11 лв.;

2. за екстракция на дълбоко фрактуриран и дълбоко разрушен зъб, вкл. анестезия - 22 лв.;

3. за контролен преглед след извършване на някоя от горните две дейности, но не повече от два прегледа - 3 лв.

(3) Националната здравноосигурителна каса заплаща посочените дейности след проверка на фактура, спецификация и приложените към тях амбулаторни листа, подписани от пациентите.

Чл. 273. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената дейност на изпълнители на специализирана стоматологична извънболнична помощ, които са сключили договор за "Стоматологична програма за деца до 18 години" за извършени дейности по приложение № 18.

(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнител на специализирана стоматологична помощ за извършени дейности по договорената програма сумата 26 лв. на час след проверка на фактура, спецификация и приложените към тях амбулаторни листа, подписани от пациентите.

Чл. 274. (1) Изпълнителите на стоматологична извънболнична помощ, сключили договор с НЗОК, предоставят ежемесечни спецификации и отчети към тях за дейността си на РЗОК до 5-о число на месеца, следващ отчетния, съгласно глава осемнадесета и приложение № 12.

(2) Районната здравноосигурителна каса извършва плащанията до 15-о число на месеца, следващ отчетния.

(3) Условие за извършване на плащането е представяне на фактура, спецификация към нея и амбулаторни листа.

Чл. 275. Районната здравноосигурителна каса не дължи заплащане за извършени дейности от изпълнител на стоматологична извънболнична помощ, ако те не са отчетени до последно число на втория месец, следващ отчетния.

Чл. 276. (1) При констатиране на неправилно попълнени данни РЗОК в 7-дневен срок връща фактурата и спецификацията към нея на изпълнителите на стоматологична извънболнична помощ с писмени указания за вида и формата на исканите корекции и допълнения. В 14-дневен срок изпълнителят се задължава да върне документите със съответните промени. Дължимата сума не се заплаща до уточняване на данните.

(2) Средствата се превеждат на изпълнителите на стоматологична извънболнична помощ до 10 календарни дни след получаване на коригираните спецификации и фактура.

(3) Ако исканите поправки не се извършат до края на втория месец, следващ отчетния, на изпълнителя не се заплаща.

(4) Плащанията се извършват в левове по банков път по обявена от изпълнителя на стоматологична извънболнична помощ банкова сметка.

Чл. 277. За неверни данни, посочени в отчетите и справките, изискуеми по този договор, изпълнителите на стоматологична извънболнична помощ носят отговорност съгласно условията на глава двадесет и втора.

Чл. 278. (1) Основна цел на НЗОК като представител на здравноосигурените лица е осигуряване на качествена стоматологична помощ.

(2) Качество на извънболничната помощ е комплекс от изисквания и критерии, характеризиращи предоставените здравни услуги във вид и начин, насочени към достигане на най-високо ниво на здравето на индивида, семейството и общността, които са съобразени с достиженията на стоматологичната наука и практика и осигуряват най-добри резултати в съответствие с наличните ресурси.

Чл. 279. (1) Основна роля за промоция на качеството и утвърждаване на изискванията за качество в здравеопазването е въвеждането на правила за добра стоматологична практика.

(2) Правилата за добра стоматологична практика се разработват и приемат съвместно от НЗОК и ССБ и утвърждават от министъра на здравеопазването.

Чл. 280. Тези правила третират основни положения от своевременността, достатъчността, качеството и количеството на договорената извънболнична помощ между РЗОК и изпълнителите на извънболнична стоматологична помощ.

Чл. 281. Правилата за добра стоматологична практика са неразделна част от НРД.

Чл. 282. Показателите за качество, своевременност, достатъчност и количество на извънболничната стоматологична помощ се оценяват в рамките на общоприети стандарти, договорени в НРД, и обхващат целия диагностичен, лечебен и профилактичен диапазон на договорените стоматологични дейности.

Чл. 283. Показателите за своевременност на стоматологичната помощ са:

1. за болни, чието състояние изисква спешна стоматологична намеса - веднага в кабинета на стоматолога;

2. болни извън тези състояния - съгласно часовия график на стоматолога.

Чл. 284. Достатъчността на извънболничната помощ се оценява посредством ефективността на основните единици стоматологични дейности, провеждани при заболяване и стоматологични консултации, и оценката на тяхното въздействие върху състоянието на пациента.

Чл. 285. Показателите за количеството на извънболничната стоматологична помощ се определят от броя на пациентите, посетили общопрактикуващия стоматолог в рамките на срока на действие на НРД, както следва:

1. стоматологични прегледи в рамките на срока на действие на НРД;

2. брой мъже и жени с новооткрити заболявания на твърдите зъбни тъкани;

3. брой деца с новооткрити заболявания на твърдите зъбни тъкани.

Чл. 286. Показателите за качеството и ефективността на лечебната дейност в стоматологията са:

1. за терапевтично лечение:

а) диагноза (пълна и правилно вписана);

б) избран и приложен лечебен метод при заболявания на твърдите зъбни тъкани;

в) оформяне на оклузалната повърхност и контакта на обтурацията със съседния зъб (клинично и рентгенологично);

г) оформяне на обтурацията в гингивалната основа;

2. за хирургично лечение:

а) вид и качество на проведеното обезболяване;

б) качество на лечение на възпалителното заболяване.

Чл. 311. (1) Изпълнителят на извънболнична стоматологична помощ има право да получи договореното заплащане за реализираните дейности в 10-дневен срок след представяне на спецификация, придружена с фактура.

(2) При закъснение от страна на възложителя да заплати изпълнителят има право да получи обезщетение, регламентирано с този договор.

Чл. 312. Изпълнителят на извънболнична стоматологична помощ има право да получава текуща информация и съдействие относно възложените му за изпълнение дейности.

Чл. 313. Изпълнителят на извънболнична стоматологична помощ има право да иска от възложителя приемане на изготвените месечни отчети съгласно глава осемнадесета.

Чл. 314. Изпълнителят се задължава:

1. да осигурява достъпна извънболнична помощ и да изпълнява правилата за добра стоматологична практика съгласно условията на НРД;

2. да предоставя стоматологична помощ, по вид и обем съответстваща на договорената;

3. да предписва лекарствени продукти по вид и количества, съобразени с изискванията на НРД и други действащи нормативни документи;

4. да не изисква заплащане или доплащане от осигуреното лице на услуга, която според договора се изплаща изцяло от РЗОК;

5. да изложи на видно място месечния си график съгласно договора с НЗОК;

6. да води списъка на нуждаещите се;

7. да предоставя задължително изискваната от НЗОК информация в срокове, структура и формат, посочени в договора;

8. да осигури на длъжностните лица на НЗОК достъп до документи, свързани с отчитането на извършените услуги;

9. да способства за реализиране на правата на пациента съгласно глава двадесет и трета;

10. да не разпространява данни, свързани с личността на здравноосигурено лице, станали му известни при или по повод оказване на стоматологична помощ, освен в случаите, предвидени със закон;

11. да повишава своята квалификация чрез постоянна стоматологична подготовка съгласно раздел IV от глава двадесет и първа.

Чл. 315. Възложителят има следните права:

1. да упражнява контрол върху вида и обема на оказваната извънболнична помощ;

2. да следи за спазването на правилата за добра стоматологична практика;

3. да дава препоръки за подобряване на дейността на изпълнителя;

4. да изисква от изпълнителя на извънболнична помощ установената в глава осемнадесета документация в сроковете, определени в този договор.

Чл. 316. Възложителят има следните задължения:

1. да сключи договор с всеки изпълнител на извънболнична стоматологична помощ, който отговаря на условията по глава тринадесета и иска да влезе в договорни отношения с НЗОК;

2. своевременно да заплати договорените суми за извършени стоматологични услуги;

3. да предоставя актуална информация на изпълнителя, отнасяща се пряко до дейността и заплащането му.

Чл. 317. Договорът между директора на РЗОК и изпълнител на стоматологична помощ се прекратява в следните случаи:

1. при заличаване на регистрацията в РЦЗ на лечебното заведение - изпълнител, при условията на чл. 45 ЗЛЗ;

2. при заличаване на титуляря на индивидуалната практика за първична или специализирана стоматологична помощ от регистъра на съответната районна колегия на ССБ, за което председателят на последната незабавно уведомява директора на РЗОК;

3. при прекратяване, ликвидация или обявяване в несъстоятелност на изпълнител на извънболнична стоматологична помощ - юридическо лице (търговско дружество или кооперация) или едноличен търговец;

4. при обективна невъзможност за изпълнение на договора от изпълнител на извънболнична стоматологична помощ - физическо лице;

5. при наложена санкция по чл. 324, ал. 1, т. 2 и 3;

6. с изтичане срока на договора;

7. по взаимно съгласие между страните;

8. с писмено предизвестие на всяка от страните.

Чл. 318. (1) Постоянната стоматологична подготовка е непрекъсваща квалификация в процеса на професионалната дейност под формата на курсове, индивидуално обучение, семинари, конгреси, конференции, симпозиуми, публикации в научни издания и оценка на знанията и уменията на общопрактикуващия стоматолог в хода на продължаващото обучение.

(2) Постоянната стоматологична подготовка е основен елемент от задълженията на изпълнителите на стоматологична помощ за повишаване качеството на тяхната работа.

Чл. 319. Постоянната стоматологична подготовка се организира и провежда от съсловната организация на стоматолозите по утвърдени програми и съгласувано с НЗОК.

Чл. 320. Когато изпълнител на извънболнична стоматологична помощ не изпълни точно и добросъвестно задълженията си по договор с НЗОК, тя има право да наложи санкциите, предвидени в тази глава.

Чл. 321. Страна по договора не носи отговорност, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да й се вмени във вина.

Чл. 322. (1) Когато изпълнител на извънболнична стоматологична помощ е получил неоснователно суми, той ги възстановява заедно с дължимата законна лихва.

(2) В случаите, когато неоснователното получаване е свързано с виновно поведение от страна на изпълнителя, наред с възстановяването на сумите по ал. 1 се налагат и предвидените в този раздел санкции.

Чл. 323. Санкции се налагат в следните случаи:

1. когато изпълнител на извънболнична стоматологична помощ изиска доплащане от здравноосигурено лице за услуга, която според договора се заплаща изцяло от РЗОК, или ограничава реализацията на правата му, регламентирани в НРД;

2. при неоснователен отказ да се окаже стоматологична помощ на здравноосигурено лице;

3. изпълнителят наруши поетите задължения по плана за дейността на лечебното заведение или утвърдения план за организация на повикванията;

4. при неизпълнение на условията и реда за оказване на извънболнична помощ, уредени в глава петнадесета;

5. при нарушения по изпълнение на обема и осигуряване на качеството на извънболничната помощ;

6. при неизпълнение на задължения по програмите за управление на здравни приоритети;

7. при неспазване на изискванията за отчетност съгласно глава шестнадесета или при отчитане на стоматологични услуги, които не са извършени или отразени в документацията;

8. при неспазване изискванията на глава осемнадесета за водене на първични и отчетни документи и документооборот;

9. при неспазване на условията и реда за предписване на лекарствени продукти;

10. при неизпълнение на задълженията на изпълнителя по чл. 176;

11. при деклариране на неверни данни в случаите, когато се изисква декларация на основания, предвидени в НРД;

12. при непредставяне до 31.III.2001 г. в РЗОК на счетоводен отчет за приходите от дейността по задължителното здравно осигуряване и извършените разходи за изминалата година от медицински центрове, диагностично-консултативни центрове и медико-стоматологични центрове;

13. при възпрепятстване на контролните органи за упражняване на правата им по чл. 73 и 74 ЗЗО.

Чл. 324. (1) Санкциите в зависимост от констатираното нарушение са:

1. финансови неустойки за лошо изпълнение на договора в следните размери:

а) от една до десет минимални работни заплати, установени за страната - за индивидуална практика за първична и специализирана стоматологична помощ и за групова практика за първична и специализирана стоматологична помощ;

б) от една до двадесет минимални работни заплати, установени за страната - за медицински център, стоматологичен център, медико-стоматологичен център, диагностично-консултативен център, самостоятелни медико-диагностични лаборатории;

2. прекратяване на договор с едномесечно предизвестие;

3. прекратяване на договор без предизвестие.

(2) Националната здравноосигурителна каса може да иска обезщетение и за вреди по съдебен ред, по-големи от финансовите неустойки по ал. 1.

(3) Конкретният размер на финансовата неустойка се определя от директора на РЗОК в зависимост от тежестта на нарушението.

Чл. 325. (1) При констатиране на повторно нарушение по чл. 323 възложителят има право да прекрати едностранно договора с едномесечно предизвестие съгласно чл. 324, ал. 1, т. 2.

(2) Повторно неизпълнение е налице, когато се констатира, че изпълнителят за втори път извършва нарушение, по което вече е получил задължителни предписания от контролните органи или е санкциониран от контролните органи.

Чл. 326. Договор с изпълнител на извънболнична помощ се прекратява едностранно от НЗОК без предизвестие в случаите:

1. при деклариране на неверни данни по чл. 233, ал. 2, т. 3;

2. когато лечебното заведение е прекратило дейността си, без да е уведомило РЗОК;

3. при явяване на изпълнител на извънболнична помощ в лечебно заведение в състояние, което не позволява изпълнението на задълженията му по договора;

4. при случаи на констатирани нарушения с особена тежест и/или причинени вреди в големи размери;

5. когато изпълнител на извънболнична стоматологична помощ не представи повече от два месеца отчетите за дейността си по глава дванадесета.

Чл. 327. За случаите по чл. 326, т. 4, когато деянието съставлява престъпление, се прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс.

Чл. 328. Прекратяването на договор с изпълнител на извънболнична помощ не освобождава НЗОК от задължението да заплати на изпълнителя по представени отчетни документи реализираните от него дейности до прекратяване на договора.

Чл. 329. В случай, че РЗОК не заплати на изпълнителя на извънболнична помощ реализираните дейности в сроковете, определени с договора, тя дължи на изпълнителя законна лихва за просроченото време.

Чл. 330. Директорът на РЗОК след изтичане на 7-дневния срок по чл. 310, ал. 5 изпраща писмена покана до изпълнителя за доброволно плащане на определената финансова неустойка.

Чл. 331. (1) При липса на възражения изпълнителят се задължава в 14-дневен срок считано от получаване на писмената покана доброволно да внесе дължимите суми.

(2) В случай, че изпълнителят не изпълни поканата в срока по ал. 1, дължимата сума се удържа от следващото плащане по договора.

Чл. 332. (1) При постъпване на възражения от изпълнителя по констатирани финансови нарушения директорът на РЗОК уведомява изпълнителя за становището си чрез писмена покана (респ. писмо) в едномесечен срок от постъпване на възражението.

(2) При отхвърляне на възражението директорът на РЗОК изпраща писмена покана до изпълнителя за доброволно внасяне на сумата в 14-дневен срок считано от датата на получаване на поканата. Ако изпълнителят не внесе посочената сума, тя се удържа от следващото плащане по сключения договор.

(3) В случаите, когато са приети възраженията на изпълнителя на извънболнична помощ по констатираните нарушения, директорът на РЗОК го уведомява с писмо.

Чл. 333. (1) При постъпване на възражения от изпълнителя на извънболнична стоматологична помощ относно констатациите на лекарите-контрольори, директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото възражение изпраща спора за решаване от арбитражна комисия по реда на чл. 75 ЗЗО.

(2) Арбитражната комисия се произнася в едномесечен срок от получаване на преписката.

(3) В случай, че арбитражната комисия потвърди констатациите на лекаря-контрольор, преписката се връща на директора за прилагане на санкциите, предвидени в договора.

(4) Директорът на РЗОК изпраща писмена покана до изпълнителя за доброволно внасяне на сумите в 14-дневен срок считано от получаване на поканата. В случай, че изпълнителят не внесе посочената сума, тя се удържа от следващото плащане по сключения договор.

(5) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 334. (1) Арбитражната комисия се създава на основание чл. 75 ЗЗО със заповед на директора на РЗОК съгласувано с председателите на районните колегии на БЛС и ССБ.

(2) В едномесечен срок от обнародването на НРД следва да бъде издадена заповед за конституиране на комисията, като срокът й на работа е за периода на действие на НРД.

(3) Комисията решава спорове, за които е сезирана от директора на РЗОК, в случаите, когато лицето, обект на проверката от лекар-контрольор, оспори констатациите от протокола на проверката.

Чл. 335. (1) Комисията се състои от 6 членове - равен брой представители на РЗОК и на районната колегия на съответната съсловна организация на лекарите и стоматолозите.

(2) За всяка от квотите се определят по трима резервни членове по същия ред, по който се определят постоянните членове. Когато отсъства титуляр, на заседанията и при вземане на решения се поканва резервен (един или повече - според броя на отсъстващите) член от същата квота.

(3) Комисията се председателства на ротационен принцип за срок три месеца.

Чл. 336. (1) Арбитражната комисия разглежда споровете в пълен състав. Ако някой от постоянните членове отсъства, се поканва резервен член от съответната квота.

(2) В случаите, когато изпълнител на извънболнична медицинска и стоматологична помощ оспори констатациите на лекаря-контрольор, директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище изпраща спора за решаване от арбитражната комисия.

Чл. 337. Всяка от страните по спора може да иска отвод на член на комисията, ако са налице обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно неговата безпристрастност и независимост.

Чл. 338. (1) Председателят на комисията свиква заседанията, докладва спора, изготвя решенията и комплектова преписките до съда в случаите, когато е постъпила жалба срещу решението на комисията.

(2) Арбитражната комисия разглежда споровете по документи, които страните предварително са представили.

(3) Ако комисията прецени, тя може да изслуша представител на контролния орган или възразилото лечебно заведение. Комисията може да изисква всички необходими документи, справки и други материали, необходими за формиране на мнение.

Чл. 339. (1) Арбитражната комисия се произнася с решение по предмета на спора и по размера на предложената санкция. Санкцията е в съответствие с потвърдените констатации.

(2) Решението е в писмен вид и съдържа мотиви. Срокът за произнасянето е едномесечен считано от постъпването на преписката.

(3) Решенията се взимат винаги с обикновено мнозинство.

(4) Решенията се взимат присъствено и чрез явно гласуване.

(5) Решението на комисията се връчва на ИСП срещу подпис или по пощата с обратна разписка.

Чл. 340. На всяко заседание на комисията се води протокол, който задължително се подписва от председателя на комисията.

Чл. 341. След приключване на преписка с решение цялата документация се извежда в специална книга и се връща на съответните заинтересувани лица. Копия от преписките се подреждат в архив и се съхраняват от комисията не по-малко от една година. Книгата се съхранява от председателя на комисията.

Чл. 372. (1) Националната здравноосигурителна каса сключва договори за оказване на болнична помощ с лечебни заведения-изпълнители на болнична помощ по смисъла на чл. 364.

(2) Директорът на РЗОК сключва договорите по ал. 1 с лечебните заведения за болнична помощ, чиито седалища се намират на територията на областта, обслужвана от РЗОК.

Чл. 373. (1) Страна по договор с НЗОК за оказване на болнична помощ може да бъде лечебно заведение за болнична помощ по чл. 364, т. 1, което отговаря на следните общи условия :

1. наличие на съдебна регистрация на лечебното заведение;

2. наличие на регистрация в териториално данъчно управление;

3. наличие на разрешение от министъра на здравеопазването за осъществяване на лечебна дейност по реда на чл. 46 ЗЛЗ;

4. наличие на членство в БЛС/ССБ за лекарите и стоматолозите, работещи в лечебното заведение, както и за членовете на изпълнителните или контролните органи, които са лекари или стоматолози.

(2) Лечебното заведение за болнична помощ следва да отговаря и на следните специални условия:

1. налично медицинско и техническо оборудване и обзавеждане, необходими за осъществяване на дейността по болничния (те) пакет(и) по нозология, за който лечебното заведение кандидатства, съгласно приложение № 19, част "Изисквания за медицинско и техническо оборудване и обзавеждане"; апаратурата и оборудването могат да са собствени или да се използват по силата на договор;

2. необходима квалификация за използване на наличното оборудване, когато такава се изисква, доказана с документ;

3. необходима квалификация за осъществяване на диагностична и лечебна дейност по болничните пакети по нозология на медицинските специалисти - началници на клиники, отделения и лаборатории в лечебното заведение, съгласно чл. 68, ал. 1, 2, 3 и 4 ЗЛЗ;

4. не по-малко от определен брой преминали болни за последната година по съответния болничен пакет по нозология съгласно приложение № 19, част "Медицинска квалификация";

5. възможност за изпълнение на болничните пакети по нозология, за които се кандидатства, обоснована от началниците на клиники и отделения пред управителните органи на лечебното заведение, което кандидатства за сключване на договор.

Чл. 374. (1) Страна по договор за оказване на болнична помощ с НЗОК може да бъде лечебно заведение за болнична помощ по чл. 364, т. 2, което отговаря на общите условия по чл. 373, ал. 1, т. 2 и 4, както и на всички специални условия по чл. 373, ал. 2.

Чл. 375. (1) Лечебните заведения за болнична помощ по чл. 364, т. 1, желаещи да сключат договор със съответната РЗОК, на чиято територия се намира седалището им, представят заявление по образец, утвърден от директора на НЗОК, към което прилагат:

1. копие от съдебното решение за регистрация на лечебното заведение;

2. копие от удостоверението за данъчна регистрация;

3. копие от разрешението на министъра на здравеопазването за осъществяване на лечебна дейност, издадено по реда на чл. 46 ЗЛЗ;

4. документ, удостоверяващ членство в БЛС/ССБ за лекарите и стоматолозите, работещи в лечебното заведение, както и за членовете на изпълнителните или контролните органи, които са лекари или стоматолози;

5. документ за призната специалност на лицата по чл. 373, ал. 2, т. 3;

6. документи, удостоверяващи квалификацията на кадрите за използване на наличното оборудване по чл. 373, ал. 2, т. 2;

7. декларация за апаратурата и оборудването съгласно приложение № 19, част "Изисквания за медицинско и техническо оборудване и обзавеждане";

8. протокол от последното заседание за 2001 г. на техническата комисия на лечебното заведение за състоянието на наличното техническо оборудване и степента на използваемост на същото;

9. правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение;

10. договор за управление на изпълнителния директор, съответно на управителя на лечебното заведение;

11. доклад на ВЕКО съгласно Наредба № 1 от 2000 г. за критериите, показателите и методиката на акредитация на лечебните заведения за болнична помощ и диагностично-консултативни центрове (ДВ, бр.38 от 2000 г.) или, ако такъв липсва - доклад за самооценка съгласно същата наредба;

12. бизнесплан с инвестиционна програма, включващ годишен счетоводен отчет, заверен от експерт-счетоводител, както и план за погасяване на задълженията на лечебното заведение, в случаите, когато има такива;

13. програма за профилактика на вътреболничните инфекции съгласно Наредба № 13 от 1998 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции (ДВ, бр. 95 от 1998 г.);

14. план-програма за управление и подобряване на качеството на всички звена на лечебното заведение, съобразени с вида и обема на извършваните медицински дейности;

15. доклад от изпълнителния директор съответно управителя на лечебното заведение с описание на структурата на информационната система или план за развитието й;

16. за осъществяване дейността на медицинските лаборатории като част от техните структури, лечебните заведения за болнична помощ представят документ, който удостоверява заявено участие в системата за външна оценка на качеството;

17. извлечение от годишните отчети на болницата за 1998, 1999 и 2000 г. за броя преминали болни по съответния болничен пакет по нозология съгласно приложение № 19, част "Медицинска квалификация";

18. пакет информационни материали относно правата на пациента, регламентирани в този договор.

(2) Лечебните заведения за болнична помощ по чл. 364, т. 2, желаещи да сключат договор със съответната РЗОК, на чиято територия се намира седалището им, представят заявление по образец, утвърден от директора на НЗОК, към което прилагат документите по ал. 1, т. 2, 4-9, 11-18.

Чл. 376. (1) В случай, че документът по чл. 375, ал. 1, т. 14 не може да бъде представен при сключване на договора, изпълнителят на болнична помощ може да го представи в тримесечен срок от датата на сключване на договора.

(2) При неспазване на срока по ал. 1 договорът с лечебното заведение се прекратява без предизвестие.

Чл. 377. (1) (Попр. - ДВ, бр. 55 от 2001 г.) Документите по чл. 375 се подават от изпълнителите на болнична помощ в съответната РЗОК в срок от 1 до 20.VI.2001 г.

(2) Директорът на РЗОК разглежда подадените документи в 15-дневен срок от подаването им и сключва договори в срок до 15.VII.2001 г.

(3) При непълнота на подадените документи по ал. 1 директорът на РЗОК в 15-дневен срок от подаването им писмено уведомява лечебното заведение и определя срок за отстраняване на пропуските.

(4) (Попр. - ДВ, бр. 55 от 2001 г.) В случай, че лечебното заведение е подало документи до 20.VI.2001 г. и непълнотата е отстранена в определения от директора на РЗОК срок, който изтича след срока по ал. 2, договор може да се сключи и след 15.VII.2001 г.

Чл. 378. (1) Директорът на РЗОК отказва да сключи договор с лечебното заведение при:

1. липса на някое от обстоятелствата по чл. 373 и 374;

2. непълнота на документацията по чл. 375, която не е била отстранена в определения срок.

(2) Отказът на директора на РЗОК се издава в писмена форма и съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. правни и фактически основания за издаване на отказа;

3. пред кой орган и в какъв срок отказът може да се обжалва;

4. дата на издаване и подпис на директора на РЗОК.

(3) Отказът на директора се връчва на лицето, което представлява лечебното заведение, или се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка в 5-дневен срок от издаването му.

(4) Отказът на директора на РЗОК да сключи договор може да се обжалва от лечебното заведение в 2-седмичен срок от датата на получаване на писмения отказ пред управителния съвет на НЗОК чрез директора на НЗОК, ако последният не отмени еднолично отказа.

(5) Управителният съвет се произнася по отказа в едномесечен срок от постъпването на жалбата. Отказът подлежи на обжалване по Закона за административното производство пред съответния окръжен съд в 2-седмичен срок.

Чл. 381. (1) Изпълнител на болнична помощ оказва договорената съгласно глава двадесет и пета болнична помощ на здравноосигурени лица, на които е издадено "Направление за хоспитализация" (бл.МЗ-НЗОК № 7).

(2) Здравноосигуреното лице може да бъде насочено за хоспитализация от всеки лекар или стоматолог при условията и по реда на Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.

(3) В случаите, когато пациент самостоятелно се обърне към изпълнител на болнична помощ, сключил договор с НЗОК, той се хоспитализира след преценка за необходимостта от болнично лечение.

Чл. 382. (1) При необходимост всяко здравноосигурено лице получава спешна медицинска помощ от най-близко намиращото се лечебно заведение.

(2) Ако пациентът се нуждае от спешна помощ, която не може да бъде оказана на това място, лечебното заведение по ал. 1 трябва да осигури неговото превеждане в друго подходящо лечебно заведение чрез структурите на спешната медицинска помощ.

Чл. 383. (1) При планова хоспитализация изпълнителят на извънболнична помощ уговаря с изпълнителя на болнична помощ деня и часа за първоначален преглед в диагностично-консултативния блок.

(2) Управителят, съответно изпълнителният директор на лечебното заведение за болнична помощ, предоставя на РЗОК и обявява на видно място работния график на кабинетите в диагностично-консултативния блок.

(3) Районната здравноосигурителна каса предоставя информацията по ал. 2 на изпълнителите на извънболнична помощ по подходящ начин.

Чл. 384. Изпълнителите на болнична помощ се задължават да осигурят на пациентите непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват.

Чл. 385. (1) Болничната помощ се осъществява съгласно болнични пакети по групи нозология, които са съставна част от клиничните пътеки по приложение № 19.

(2) По смисъла на този договор клинична пътека е:

1. интегриран подход на поведение на различни видове медицински специалисти при лечението на пациенти с определени здравни проблеми;

2. инструмент за вътрешно управление на качеството.

(3) Клиничната пътека се състои от следните основни компоненти:

1. указания за общопрактикуващия лекар;

2. указания за специалиста от извънболничната медицинска помощ при подготовка на пациент за хоспитализация;

3. указания за специалист от диагностично-консултативния блок на лечебното заведение;

4. указания за клинично поведение на медицинския персонал от стационарния блок на лечебното заведение;

5. изисквания за медицинско и техническо оборудване и обзавеждане, необходими за диагностика и лечение съобразно указанията за клинично поведение;

6. изисквания за медицинска квалификация на лицата по чл. 373, ал. 2, т. 3 и правоспособност за работа с апаратурата и оборудването съобразно указанията за клинично поведение.

(4) Болничният пакет по групи нозология включва компонентите по ал. 3, т. 3,4,5 и 6 от клиничната пътека.

Чл. 386. Районната здравноосигурителна каса предоставя на изпълнителите на извънболнична помощ информация за лечебните заведения за болнична помощ в съответната област, сключили договор с НЗОК, както и за договорените с тях болнични пакети по групи нозология.

Чл. 387. (1) Специалистът от диагностично-консултативния блок на лечебното заведение определя деня и часа за хоспитализация на пациента, които вписва в направлението за хоспитализация и в журнала за планов прием на пациенти.

(2) Изпълнителите на болнична помощ си взаимодействат с изпълнителите на извънболнична помощ при подготовка на пациента за хоспитализация.

Чл. 388. (1) Здравноосигуреното лице се хоспитализира след първоначален преглед в диагностично-консултативния блок и преценка за необходимостта от хоспитализация.

(2) Всеки първоначален преглед на пациента включва:

1. изясняване на проблема;

2. анамнеза;

3. физикално изследване;

4. диференциално-диагностичен план;

5. определяне на необходимостта от допълнителни специализирани изследвания и прегледи;

6. определяне на необходимостта на пациента от медицински и сестрински грижи;

7. определяне на хранителния режим и функционалните нужди на пациента;

8. терапевтичен план.

(3) Първоначалният преглед се документира с фиш за първоначален преглед, който се прилага към историята на заболяването на пациента.

(4) История на заболяването се попълва до шест часа след хоспитализиране на пациента.

(5) Първоначалният преглед се документира преди анестезия или хирургично лечение.

(6) Прегледите и диагностичните изследвания за установяване на нуждите на пациента от болнична помощ се извършват и използват по подходящ за него начин с цел установяване дали пациентът трябва да бъде преведен в друго отделение (клиника).

Чл. 389. (1) В момента на приемане изпълнителят на болнична помощ информира пациента, членовете на семейството му или придружаващото го лице за: предлаганата медицинска помощ, терапевтичния план и очакваните разходи за сметка на пациента за тази помощ, ако има такива.

(2) Здравноосигурените лица не заплащат оказваната им болнична помощ от болничните пакети по нозология - предмет на НРД, извън потребителската такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО. Последната не се заплаща от категориите лица, изброени в чл. 37, ал. 2 ЗЗО, както и от лицата със заболявания, определени в приложение № 5.

Чл. 390. (1) Приемането или превеждането на пациента в отделения, предоставящи интензивна или специализирана помощ, се определя според установени в лечебното заведение за болнична помощ критерии.

(2) Определен медицински специалист отговаря за медицинската помощ, оказвана на пациента, по време на всички фази на нейното осъществяване.

(3) Информацията за помощта, оказвана на пациента, трябва да е достъпна за медицинския персонал при всяка смяна на персонала, между смените и при превеждане в друго отделение (клиника).

(4) Информацията, свързана с медицинската помощ, която е оказана и се оказва на пациента, го съпровожда при превеждане в друго отделение (клиника).

Чл. 391. (1) При осъществяване на лечебния процес персоналът в лечебните заведения за болнична помощ изпълнява указанията за клинично поведение от договорените болнични пакети по групи нозология.

(2) Състоянието на всеки пациент се оценява през подходящи интервали от време, за да се определи ефектът от лечението и да се планира непрекъснато лечение или изписване.

(3) Прегледите за етапна оценка и последващите консултации се провеждат от квалифицирани специалисти.

Чл. 392. При необходимост изпълнителят на болнична помощ може да кани външни консултанти в специализирани области или осигурява достъп на пациента до такива специалисти.

Чл. 393. Медицинските специалисти и останалият персонал, които предоставят медицинските грижи на пациентите, са длъжни да сътрудничат на лекуващия лекар или екип за анализирането и интегрирането на клиничните оценки.

Чл. 394. (1) Медицинските грижи се полагат еднакво за всички пациенти, като:

1. се посочват в план за предоставяне на грижи за пациента, определен от клиничните препоръки, протоколи и процедури за диагностика и лечение, както и от действащите закони и разпоредби;

2. се заплануват и след изпълнението им се вписват в история на заболяването на пациента.

(2) Вписването по ал. 1, т. 2 се извършва от оторизирани лица.

(3) Всеки специалист, полагащ грижи за пациента, има достъп до записите, направени от друг специалист в история на заболяването на този пациент в съответствие с приетите и въведени в лечебното заведение за болнична помощ правила.

(4) Планът за предоставяне на грижи за пациента по ал. 1, т. 1 се преразглежда при промяна в неговото състояние.

(5) Лечебното заведение за болнична помощ прилага в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение.

Чл. 395. В лечебното заведение за болнична помощ се разработват клинични протоколи и процедури, които се прилагат при грижи за високорискови пациенти, в следните случаи:

1. необходимост от извършване на инвазивни и високорискови диагностични и терапевтични процедури;

2. полагане на грижи за спешни случаи;

3. извършване на животоспасяващи и животоподдържащи дейности;

4. преливане на кръв и кръвни продукти;

5. при грижи за пациенти, страдащи от заразни болести, както и за пациенти с нарушения в имунната система;

6. при грижи за пациенти на диализа;

7. при принудително хоспитализиране на пациенти и грижи за тях;

8. при грижи за уязвими възрастни пациенти и деца;

9. при грижи за пациенти в състояния на възбуда или опасни за себе си или околните.

Чл. 396. (1) Преди анестезия квалифициран специалист анестезиолог - интензивен терапевт, извършва преглед на състоянието на пациента:

1. провежда преданестезиологична подготовка, включваща медикаментозна терапия, етапно проследяване на пациента преди операция, психоподготовка, премедикация;

2. в зависимост от резултатите от извършените дейности по т. 1 анестезиологът - интензивен терапевт, взема окончателно решение за вида, метода и начина за извършване на анестезията;

3. анестезиологът - интензивен терапевт, извършва дейностите по т. 1 и 2, като се ръководи от правилата за добра анестезиологична практика, отразени в Националния стандарт за анестезия и интензивно лечение.

(2) Всички дейности, свързани с преданестезиологичната подготовка, анестезията и периода след анестезия, се планират и документират.

(3) Рисковете, потенциалните усложнения и алтернативните възможности се обсъждат предварително с пациента или неговите законни представители (когато лицето е малолетно, непълнолетно или поставено под пълно или ограничено запрещение) или неговия съпруг(а) и други членове на семейството му.

(4) По време на анестезия непрекъснато се следи състоянието на пациента, като наблюденията се вписват в анестезиологичния лист - част от историята на заболяването му.

(5) При извършване на анестезия се използват апаратура, материали и лекарствени средства, регистрирани и разрешени за употреба според българското законодателство и утвърдени в анестезиологичната практика на страната.

Чл. 397. (1) Предстоящото оперативно лечение на пациента се планира и документира въз основа на резултатите от направената оценка на неговото състояние.

(2) Рисковете, ползата, потенциалните усложнения и алтернативните възможности се обсъждат предварително с пациента или неговите законни представители (когато лицето е малолетно, непълнолетно или поставено под пълно или ограничено запрещение) или неговия съпруг(а) и други членове на семейството му.

(3) Извършената операция се вписва в история на заболяването на пациента до шест часа след извършването й и се прилага оперативен протокол.

(4) Следоперативните грижи за пациента се планират и документират от лекуващия лекар.

Чл. 398. Лекарствената политика се определя от комисията по лекарствена политика и/или фармако-терапевтичната комисия в лечебното заведение за болнична помощ.

Чл. 399. Редът за изписване на лекарства, тяхното съхранение и раздаване на пациентите, както и начинът за водене на съответната документация се определят със заповед на управителя съответно изпълнителния директор на болничното лечебно заведение при спазване на изискванията на действащото законодателство.

Чл. 400. Организацията на работата в аптеката на лечебното заведение за болнична помощ и контролът по нейното изпълнение се извършват съгласно разпоредбите на Наредба № 8 от 2000 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти (ДВ, бр. 54 от 2000 г.)

Чл. 401. (1) При необходимост от продължаващо медикаментозно лечение след изписването в епикризата задължително се записват видът на лекарството, необходимото количество и срокът за неговото приложение.

(2) В случаите, когато лекарствата са включени в списъка по чл. 140 и се предписват от специалист или от специалист с последващо предписване от общопрактикуващ лекар, епикризата се счита за основание за издаване на рецептурна бланка МЗ-НЗОК № 5 от общопрактикуващия лекар. В този случай епикризата се съхранява в медицинското досие на пациента.

(3) В случаите, когато лекарствата се отпускат по протокол-образец № 1, приложение № 6, се спазва редът, посочен в глава седма.

Чл. 402. (1) На пациента редовно се осигурява подходяща храна, която е необходима и съвместима с оказваната медицинска помощ.

(2) Всички пациенти получават предписание относно храната и другите хранителни вещества, които трябва да приемат, въз основа на техния здравен статус или нуждите им по отношение на храненето.

(3) Изпълнителят на болнична помощ осигурява безопасни условия за приготвяне, третиране, съхраняване и разпределяне на храната в съответствие с действащата нормативна уредба.

(4) Изпълнителят на болнична помощ прилага диетичното хранене със съдействието на пациента.

(5) Реакциите на пациента при парентерално хранене се отбелязват в история на заболяването му.

Чл. 403. (1) Изпълнител на болнична помощ превежда пациент за лечение към друго лечебно заведение за болнична помощ, когато в хода на лечебно-диагностичния процес установи, че не може да изпълни определени медицински дейности поради:

1. промяна на приемната диагноза или настъпило усложнение, което лечебното заведение не може да лекува;

2. възникнал проблем с апаратурата;

3. липса на съответно квалифициран медицински персонал.

(2) Взаимодействието между изпълнителите на болнична помощ при лечение на хоспитализирани болни се осъществява по реда на Наредба № 26 от 1996 г. за организацията на консултативната медицинска помощ и взаимодействието между здравните заведения при лечението на хоспитализирани болни (ДВ, бр. 106 от 1996 г.).

Чл. 404. (1) Изпълнителят на болнична помощ превежда пациента, когато това се налага, при условията и по реда на Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ и Наредба № 26 от 1996 г. за организацията на консултативната медицинска помощ и взаимодействието между здравните заведения при лечението на хоспитализирани болни.

(2) Изпращащият изпълнител на болнична помощ попълва "Направление за хоспитализация" (бланка МЗ-НЗОК № 7).

(3) Изпращащият изпълнител на болнична помощ задължително предоставя писмена информация за клиничното състояние на пациента и оказаните му диагностично-лечебни процедури, както и мотивите за превеждане на приемащото лечебно заведение за болнична помощ.

Чл. 405. При превеждане квалифицирано лице от персонала на превеждащия или приемащия изпълнител на болнична помощ следи и контролира състоянието на пациента при необходимост.

Чл. 406. (1) При изписването на пациента се изготвя епикриза в три екземпляра, подписана от лекуващия лекар и началника на отделението (клиниката) и подпечатана с печата на изпълнителя на болнична помощ.

(2) Епикризата има следните реквизити:

1. паспортна част;

2. окончателна диагноза;

3. придружаващи заболявания;

4. анамнеза;

5. обективно състояние с локален, соматичен и специализиран статус;

6. параклинични изследвания;

7. консултативни прегледи;

8. терапевтична схема;

9. ход на заболяването;

10. настъпили усложнения;

11. инвазивни диагностични и терапевтични процедури;

12. заключение от етапната или предоперативната епикриза;

13. дата и час на оперативната интервенция с оперативна диагноза;

14. извадка от оперативния протокол;

15. постоперативен статус;

16. ход на заболяването след операцията;

17. оплаквания при изписването;

18. обективно състояние при изписването;

19. изход от заболяването;

20. становище за периода на временна нетрудоспособност;

21. период на уредената временна нетрудоспособност;

22. препоръки за хигиенно-охранителен режим след изписването;

23. назначено медикаментозно лечение след изписването и препоръки за такова;

24. необходимост от контролни прегледи в болницата след изписването;

25. препоръки към общопрактикуващия лекар на пациента;

26. насрочена рехоспитализация при необходимост от такава;

27. описание на съпровождащите епикризата други документи за служебно ползване;

28. описание на приложените с епикризата изследвания.

Чл. 407. (1) В деня на изписването изпълнителят на болнична помощ, който е осъществил лечебният процес, предоставя втория екземпляр от епикризата на пациента, на членове на семейството му или на придружаващите го лица.

(2) Екземпляр от епикризата се изпраща на общопрактикуващия лекар на пациента.

(3) Изследвания, резултатът от които се получава след изписването на пациента, се изпращат в писмен вид от лечебното заведение за болнична помощ по преценка или на пациента, или на общопрактикуващия лекар.

Чл. 408. Изпълнителят на болнична помощ при необходимост назначава и извършва контролни прегледи на пациента според състоянието му след неговото изписване.

Чл. 409. Изпълнителят на болнична помощ установява формални и неформални отношения и връзки за грижи или наблюдение с лечебни заведения за извънболнична или болнична помощ, които поемат пациента след неговото изписване.

Чл. 410. Болничното лечебно заведение съхранява документацията за всеки преминал пациент за срок не по-малко от 10 години след изписването му.

Чл. 411. Пациентът има право на свободен избор на лекар в лечебно заведение - изпълнител на болнична помощ при условията и по реда на Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.

Чл. 412. Пациентът има право да бъде информиран за обема на медицинската помощ и видовете медицински услуги, които изпълнителят на болнична помощ предлага, за правилата, условията, реда, и времевия график за получаването им, както и за собствените си права.

Чл. 413. Пациентът има право на достатъчна по обем и качествена медицинска помощ, както и на непрекъснатост на медицинските грижи в съответствие с правилата за добра медицинска практика и приетите стандарти за лечение.

Чл. 414. (1) Медицинските специалисти в лечебното заведение - изпълнител на болнична помощ, извършват прегледи, изследвания и провеждат лечение, след като пациентът или негов законен представител даде информираното си съгласие за тях.

(2) Информираното съгласие се дава в документ по образец, утвърден от управителя, съответно изпълнителния директор на лечебното заведение за болнична помощ по реда на глава дванадесета.

(3) Медицинска помощ без съгласие на пациента може да се окаже в следните случаи:

1. когато помощта има спешен характер, но физическото или психичното състояние на пациента за момента не позволява получаването на информираното му съгласие;

2. когато изпълнителят на болнична помощ не е бил своевременно уведомен, че пациентът, неговите настойници или попечители възразяват срещу получаването на медицинска помощ;

3. когато пациентът е малолетно, непълнолетно или поставено под пълно или ограничено запрещение лице и е невъзможно да се получи съгласие от негов родител, настойник или попечител, или когато няма такива.

Чл. 415. Пациентът има право да бъде информиран за името, длъжността и квалификацията на лекуващия го лекар.

Чл. 416. Пациентът има право да участва във вземане на решения, свързани с диагностично-лечебния процес, както и да бъде информиран за възможните рискове.

Чл. 417. Пациентът има право при поискване и на второ мнение от друг лекар от същото лечебно заведение - изпълнител на болнична помощ, относно диагностично-лечебната дейност, свързана с неговото заболяване.

Чл. 418. (1) Изпълнителят на болнична помощ може да използва медицинската информация относно даден пациент в следните случаи:

1. пациентът е дал съгласието си за разкриване на медицинската информация;

2. ако това е предвидено в закон;

3. разкриването е за целите на лечението на пациента от друго лечебно заведение;

4. разкриването на медицинската информация е от жизнено значение за защитата на здравето на други хора или на обществеността; в тези случаи решението се взема от лекарска комисия, която уведомява пациента за взетото решение;

5. разкриването е за целите на здравната статистика, научни публикации или за управленски или преподавателски цели, след като всяка информация, идентифицираща пациента, е била премахната.

(2) Пациентът има право на поверителност на информацията, свързана с медицинската помощ, която получава, с изключение на случаите по ал. 1.

Чл. 419. Пациентът и членовете на неговото семейство имат право да бъдат информирани за условията и реда за даряване на органи и тъкани.

Чл. 420. Пациентът и членовете на неговото семейство имат право да бъдат информирани за условията и реда за участие в клинични изследвания, проучвания и изпитвания.

Чл. 421. Пациентът има право да откаже участие в клинични изследвания, проучвания и изпитвания, както и по всяко време да оттегли своето съгласие за участие.

Чл. 422. Пациентът има право да бъде посещаван в лечебното заведение - изпълнител на болнична помощ, от своя общопрактикуващ лекар при условията и по реда на чл. 22 от Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.

Чл. 423. Пациентът има право да приема или отказва приемането на посетители по време на престоя си в лечебното заведение - изпълнител на болнична помощ.

Чл. 424. Пациентът има право да бъде защитен от физическо насилие или принуда.

Чл. 425. Пациентът има право на обезболяваща терапия при установени правила и процедури за нейното провеждане.

Чл. 426. Пациентът има право на медицинска помощ, свързана с уважение и зачитане на неговите ценности и убеждения, както и на съчувствие в състояния на безпомощност или в края на живота с оглед запазване на неговото достойнство.

Чл. 427. (1) Изпълнителите на болнична помощ носят отговорност за осигуряване на условия, които гарантират правата на пациентите и техните семейства по време на оказването на болнична медицинска помощ.

(2) В случаите, когато изпълнител на болнична помощ е нарушил правата на пациентите и това е установено от контролните органи на НЗОК, се прилагат санкциите, предвидени в глава тридесет и трета от настоящия договор.

Чл. 428. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършена от изпълнителите на болнична помощ дейност по пакети по нозология за здравноосигурените лица, насочени с "Направление за хоспитализация" - бл. МЗ-НЗОК № 7 по реда на глава двадесет и шеста.

(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща за здравноосигурени лица, хоспитализирани след влизане в сила на договора между НЗОК и съответния изпълнител на болнична помощ.

Чл. 429. Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителите на болнична помощ за всеки отчетен случай по пакети по нозология сума, както следва:

1. аденом (хиперплазия) на простатата - 234 лв.;

2. ангина пекторис - 113 лв.;

3. астма с астматичен статус - 137 лв.;

4. доброкачествено новообразувание на колон и ректум - 73 лв.;

5. захарен диабет с кетоацидоза - 188 лв.;

6. захарен диабет със съдови разстройства - 141 лв.;

7. захарен диабет с хипогликемична кома - 188 лв.;

8. захарен диабет без указания за усложнения тип I (инсулин-зависим тип; ИЗЗД тип; ювенилен тип), за който не е уточнено, че е неконтролиран, новооткрит при деца - 188 лв.;

9. злокачествено новообразувание на женската гърда - 175 лв.;

10. злокачествено новообразувание на маточната шийка - 335 лв.;

11. злокачествено новообразувание на простата - 221 лв.;

12. злокачествено новообразувание на ректума, ректо-сигмоидна област и ануса - 180 лв.;

13. изкуствен аборт, комплетен, законен, по показания, без усложнения - 43 лв.;

14. ингвинална херния - 109 лв.;

15. исхемичен мозъчен инсулт - 197 лв.;

16. камък в уретера - 220 лв.;

17. нарушение на сърдечния ритъм - предсърдно мъждене и трептене, планова хоспитализация за възстановяване на синусов ритъм - 213 лв.;

18. нормално раждане - 84 лв.;

19. остър апендицит - 94 лв.;

20. остър инфаркт на миокарда, начален епизод на грижа - 364 лв.;

21. остър пиелонефрит - 124 лв.;

22. пневмония - 125 лв.;

23. първична артериална хипертония при деца, новооткрита (есенциална) - 87 лв.;

24. раждане чрез цезарово сечение, без указание за индикациите - 84 лв.;

25. субарахноидален кръвоизлив:

а) неврологична пътека - 197 лв.;

б) неврохирургична пътека - 349 лв.;

26. сърдечна недостатъчност - 252 лв.;

27. хеморагичен мозъчен инсулт (мозъчен кръвоизлив) - 197 лв.;

28. ХОББ, хроничен обструктивен бронхит с остър пристъп - 127 лв.;

29. холелитиаза - 159 лв.;

30. хронични заболявания на тонзилите - 61 лв.

Чл. 430. (1) Заплащането за случай по чл. 429 обхваща:

1. всички медицински дейности по пакети съгласно приложение № 19 и спомагателни услуги, предоставени на здравноосигурените лица по време на тяхната хоспитализация;

2. експертизна дейност във връзка с временната неработоспособност на здравноосигурените лица, преминали през болницата по договорените пакети по нозология;

3. до два амбулаторни консултативни прегледа след изписване на пациента от болницата.

(2) Изпълнителите на болнична помощ в договорите си с НЗОК договарят максимален брой случаи по всеки пакет за срока на действие на НРД.

(3) При възникване на по-големи потребности от болнична помощ по пакети броят на случаите се предоговаря по ред, указан от НЗОК.

Чл. 431. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителите на болнична помощ определената съгласно чл. 429 сума по болнични пакети по нозология, но за не повече от договорения максимален брой.

(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителите на болнична помощ отчетените над договорения по пакети брой случаи, но не повече от 120 на сто от договорения максимален брой.

(3) За всеки отчетен случай по пакети над договорения брой НЗОК заплаща 50 на сто от определените в чл. 429 суми.

Чл. 432. (1) Националната здравноосигурителна каса не заплаща на изпълнителите на болнична помощ, ако не са спазени условията и редът за оказване на болнична помощ по реда на глава двадесет и шеста.

(2) Националната здравноосигурителна каса не заплаща за частично изпълнен болничен пакет по нозология.

Чл. 433. Националната здравноосигурителна каса не заплаща в случаите на рехоспитализации в същата болница по повод на същата диагноза в съответен период от време, посочен в болничните пакети по нозология по приложение № 19.

Чл. 434. Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителя на болнична помощ след представяне на фактура, спецификация към нея, втори екземпляр от направления за хоспитализация с окончателна диагноза, месечни отчети по пакети съгласно приложение № 21.

Чл. 435. (1) Изпълнителите на болнична помощ, сключили договор с НЗОК, предоставят ежемесечно документите по чл. 434 от 5-о до 10-о число на месеца, следващ отчетния, по утвърден от РЗОК график.

(2) Районната здравноосигурителна каса извършва плащанията до 15 работни дни след предоставяне на отчета.

Чл. 436. (1) При констатиране на неправилно попълнени данни РЗОК в срок 7 работни дни считано от датата на представяне на отчета връща фактурата и спецификацията към нея на изпълнителя на болнична помощ с писмени указания за вида и формата на исканите корекции и допълнения. В 7-дневен срок изпълнителят се задължава да върне документите със съответните промени. Дължимата сума не се заплаща до уточняване на данните.

(2) Средствата се превеждат на изпълнителя на болнична помощ до 15 работни дни след получаване на коригираните спецификации и фактура.

(3) Ако исканите поправки не се извършат до края на третия месец, следващ отчетния, на изпълнителя не се заплаща.

Чл. 437. Плащанията се извършват в левове - по банков път, по обявена от изпълнителя на болнична помощ банкова сметка.

Чл. 438. Условия за плащане на изпълнителя на болнична помощ са: точно, правилно попълнени документи и представяне в посочените срокове на необходимите справки и отчети.

Чл. 439. (1) Националната здравноосигурителна каса, представляваща интересите на здравноосигурените лица, осигурява функционирането на механизмите за оценка на качеството на медицинската помощ.

(2) Качество на болничната медицинска помощ е комплекс от изисквания и критерии, характеризиращи предоставените здравни услуги във вид и начин, насочени към достигане на най-високо ниво на здравето на индивида, семейството и общността, които са съобразени с достиженията на медицинската наука и практика и осигуряват най-добри резултати в съответствие с наличните ресурси.

Чл. 440. Националната здравноосигурителна каса съвместно със съсловните организации на лекарите и стоматолозите и МЗ участва в процеса на разработване и въвеждане на система от национални стандарти за качеството на дейностите в здравеопазването.

Чл. 441. (1) Медицинските дейности на лекарите от лечебните заведения за болнична помощ се извършват в съответствие с правилата за добра медицинска практика.

(2) Лечебните заведения за болнична помощ извършват своята дейност в съответствие с болничните пакети по нозология.

Чл. 442. Лечебните заведения за болнична помощ разработват планпрограми за осигуряването и подобряването на качеството на всички звена на лечебното заведение, съобразени с вида и обема на извършваните медицински дейности. План програмата съдържа:

1. клиничен контрол на определени клинични области, включващ:

а) оценка на удовлетвореност от страна на пациента;

б) безопасност на лабораторните и рентгеновите изследвания и програми за качествен контрол;

в) процедурите, свързани с оперативна намеса;

г) оценка на политиката при използването на антибиотици и други медикаменти, както и грешките при медикаментозното лечение;

д) оценка на практиката за използване на анестезионни техники;

е) оценка на процеса при използването и прилагането на кръв и кръвни биопродукти;

ж) оценка на процеса на доставка (сертификат за добра производствена практика) и използване на разтвори за хемодиализа, както и тяхното съхраняване;

з) оценка за начина на воденето, съдържанието и използването на историята на заболяването на пациентите;

и) наблюдение върху случаите на вътреболнични инфекции, мониториране и отчетност;

й) клинична изследователска дейност.

2. Контрол на управленските области, отнасящ се за:

а) доставката на рутинно използвани материали и лекарствени продукти и консумативи, които са от основно значение за посрещане на нуждите на пациентите;

б) отчитането на дейностите съгласно действащите закони и разпоредби;

в) управлението на риска;

г) управлението на използваните средства;

д) очакванията на пациентите и изпълнението на тези очаквания;

е) очакванията на персонала и изпълнението на тези очаквания;

ж) управлението на финансите;

з) наблюдение, контрол и предотвратяване на събития, излагащи на опасност сигурността на персонала, пациентите и семействата им.

Чл. 443. Лечебното заведение за болнична помощ създава механизъм за периодично събиране на данни относно програмата за управление на качеството.

Чл. 444. (1) Лечебното заведение за болнична помощ периодично обобщава и анализира данните от вътрешноконтролната дейност.

(2) Честотата на извършваните анализи на данните трябва да е съобразена с проучвания процес и да отговаря на нуждите на лечебното заведение.

(3) Процесът на анализ включва вътрешноорганизационни сравнения, сравнение с други лечебни заведения, както и сравнение с научните стандарти и утвърдената практика.

Чл. 445. Лечебните заведения за болнична помощ:

1. разработват модел за вземане на решения, които отразяват оцененото потребление на средствата за медицински грижи в зависимост от възможните клинични подходи, както и очаквания терапевтичен избор, направен от лекарите по време на лечебния курс;

2. изграждат лечебно-контролна комисия, която извършва проверки по ефективността и качеството на диагностично-лечебните дейности;

3. разработват вътрешни стандарти за качество на диагностичните, лечебните и профилактичните дейности, като съставят действаща на функционален принцип експертна комисия по качество съгласно Наредба № 1 от 2000 г. за критериите, показателите и методиката на акредитация на лечебните заведения за болнична помощ и диагностично-консултативните центрове ( ДВ, бр. 38 от 2000 г.);

4. организират клинични срещи и общоболнични колегиуми по теми и конкретни случаи;

5. изграждат механизъм, осигуряващ високо качество на грижите за пациентите: тоалет на обездвижени пациенти, смяна на бельо, лекарства, хранене и др. чрез провеждане на общоболнични сестрински колегиуми по теми и конкретни случаи;

6. мониторират етиологичната структура, разпространението и антибиотичната резистентност на микробни агенти, потенциални причинители на ВБИ, като създават раздел в програмата за профилактика на вътреболничните инфекции;

7. осъществяват обмен на информация с други лечебни заведения за болнична помощ по отношение на програми за осигуряването и подобряването на качеството.

Чл. 446. Националната здравноосигурителна каса извършва контрол на качеството на медицинските услуги, предоставени от лечебните заведения за болнична помощ, с които е в договорни отношения.

Чл. 447. Качеството на договорената болнична медицинска помощ се контролира в три основни аспекта:

1. по структурните елементи - помещения, налична техника и оборудване, структура и квалификация на персонала, на работните екипи и управлението на лечебните заведения, информационна осигуреност и осведоменост;

2. по процесите, свързани с оказването на медицинска помощ - изпълнение на инструкции за клинично поведение на медицинския персонал от стационарния блок на изпълнителя на болнична помощ, включени в договорените болнични пакети по нозология;

3. по резултата от оказаната медицинска помощ - ефектът от дейностите, водещ до промяна на здравния статус на осигурените лица.

Чл. 448. Методиката за оценка на качеството на медицинската помощ се осъществява чрез сравняване на отделните елементи на качеството спрямо приетите стандарти.

Чл. 449. Националната здравноосигурителна каса периодично извършва оценяване на постигнатите резултати във връзка с договорените болнични пакети по нозология, включени в съответните клинични пътеки, чрез:

1. въвеждане на клинични показатели съгласно "Месечен отчет по болничен пакет по нозология" - приложение № 21;

2. анализиране на отклоненията при изпълнение на болничните пакети по нозология чрез събиране на данни, идентифициране на тенденциите, анализиране на причините за отклоненията, предложения за коригиране на пакетите;

3. провеждане на медицински контрол съгласно приложение № 22;

4. осъществяване на обратна връзка по отношение на резултатите с болничен персонал, пациенти и подразделения на НЗОК чрез:

а) анкетиране на болничния персонал по отношение на: установените ползи от пакетите, забелязаните затруднения при работа, приложение на подхода на клиничните пътеки за обучителни цели, влияние на екипния подход на работа;

б) анкетиране на пациентите по отношение на: удовлетвореност от интегрираните болнични грижи, подготовката им за изписване, познанията им по отношение на необходимите грижи след изписването им, способността им да се справят със състоянието си след изписване;

в) анкетиране на подразделенията на НЗОК: забелязани проблеми при приемане и обработване на отчетите, спазване на изискванията на НЗОК при работа с болниците.

Чл. 450. Показателите за своевременност, достатъчност, достъпност и качество на болничната медицинска помощ се оценяват в рамките на НРД.

Чл. 451. (1) Своевременност е периодът от момента на заявяването на необходимостта от медицинска помощ до началото на нейното оказване.

(2) На лицата, пострадали при нещастни случаи или заболели внезапно, незабавно се оказва медицинска помощ от най-близкото лечебно заведение или от лице с медицинска квалификация.

Чл. 452. (1) Достъпност на болничната медицинска помощ е възможността всички здравноосигурени лица да получават една и съща медицинска помощ, независеща от географски, икономически, социални, културни, организационни, езикови и етнически бариери.

(2) Достъпността се оценява посредством анализ на:

1. създадената организация при осигуряване на хоспитализация;

2. установените взаимовръзки с лечебни заведения за извънболнична помощ;

3. "пътя" на пациента в болничното лечебно заведение от приемно-диагностичния блок до изписването му;

4. установените взаимовръзки с други лечебни заведения за болнична помощ;

5. установеното взаимодействие с центровете за спешна медицинска помощ.

Чл. 453. (1) Достатъчността на болничната медицинска помощ се оценява посредством средния брой на основните единици медицински дейности, описани в клиничните пътеки и отнесени към резултата от лечението на конкретния епизод.

(2) Информация за достатъчността се получава от формуляра за отчитане на дейностите, включени в съответния болничен пакет по нозология.

Чл. 454. (1) Качеството на оказаната медицинска помощ се оценява по промяната на здравословното състояние на болния в процеса на провежданото лечение и след завършването му.

(2) Оценяват се следните показатели съобразно договорените болнични пакети по нозология:

1. препоръчителен среден престой по болничен пакет спрямо среден престой в болницата;

2. процент на вътреболнични усложнения;

3. стойност на антибиотичното лечение на усложненията, отнесена към общата стойност на лечението на същата нозология;

4. стойност на антибиотичното лечение като процент от общата стойност на лечението;

5. процент рехоспитализирани по повод на същата диагноза (за съответен период от време за описания болничен пакет по нозология);

6. процент пациенти по болничен пакет по нозология, насочени към други болници;

7. процент на смъртност;

8. процент на съвпадение между клиничната и патоанатомичната диагноза;

9. процент на случаи с отклонения от болничния пакет по нозология.

Чл. 455. Показателите по чл. 454 се отчитат всеки месец от лечебните заведения за болнична помощ чрез месечен отчет по болнични пакети по нозологични единици - приложение № 21.

Чл. 479. Изпълнителят на болнична помощ има право да получи договореното заплащане за реализираните дейности по реда и в сроковете по глава двадесет и седма.

Чл. 480. Изпълнителят на болнична помощ има право да получава текуща информация и съдействие относно възложените му за изпълнение дейности.

Чл. 481. Изпълнителят на болнична помощ се задължава:

1. да осигурява достъп на здравноосигурените лица до отделните структури на лечебното заведение за болнична помощ и да изпълнява правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД;

2. да предоставя болнична помощ по вид, обем и качество, съответстващи на договорената;

3. да препоръча лекарствени продукти и консумативи за домашно лечение по вид и количества, съобразени с изискванията на НРД и други действащи нормативни документи;

4. да не изисква заплащане или доплащане от осигуреното лице на дейност, договорена с НЗОК;

5. да изложи на място, достъпно по всяко време за здравноосигурените лица, график на кабинетите в диагностично-консултативния блок;

6. да води журнал за планова хоспитализация и да уведомява пациентите за датата и часа на приема;

7. да предоставя изискваната от НЗОК информация в срокове, структура и формат, посочени в договора;

8. да осигури на длъжностните лица на НЗОК достъп до документи, свързани с отчитането на извършените дейности;

9. да способства за реализиране на правата на осигуреното лице съгласно глава двадесет и шеста, раздел VIII;

10. да не разпространява данни, свързани с личността на здравноосигурено лице, станали му известни при или по повод оказване на болнична помощ, освен в случаите, предвидени със закон;

11. да повишава професионалната квалификация на медицинския персонал от лечебното заведение чрез включване в обучение, организирано от НЗОК;

12. да уведоми директора на РЗОК за настъпила обективна невъзможност за изпълнение на договора или на отделни болнични пакети по нозология.

Чл. 482. Националната здравноосигурителна каса има следните права:

1. да упражнява контрол върху вида и обема на оказваната болнична помощ;

2. да следи за спазването на правилата за добра медицинска практика и качеството на оказваната болнична помощ;

3. да дава препоръки за подобряване на дейностите на отделните изпълнители;

4. да изисква от изпълнителите на болнична помощ установената документация в сроковете, определени в този договор.

Чл. 483. Националната здравноосигурителна каса има следните задължения:

1. своевременно да заплати договорените суми за извършени медицински дейности;

2. да предоставя актуална информация на изпълнителя, отнасяща се пряко до дейността и заплащането му.

Чл. 484. (1) Договорът между директора на РЗОК и изпълнител на болнична помощ се прекратява в следните случаи:

1. при отнемане от министъра на здравеопазването по реда на чл. 51 ЗЛЗ на разрешението за осъществяване на лечебна дейност на лечебното заведение-изпълнител;

2. при прекратяване, ликвидация или обявяване в несъстоятелност на търговското дружество-изпълнител;

3. с изтичане срока на договора;

4. по взаимно съгласие между страните;

5. с писмено тримесечно предизвестие от страна на изпълнителя.

(2) Договорът се прекратява изцяло или по отношение на отделни болнични пакети по нозология при настъпила обективна невъзможност за изпълнението му(им).

(3) В случаите по ал. 2 изпълнителят на болнична помощ е длъжен да уведоми директора на РЗОК за обективната невъзможност за изпълнение в 7-дневен срок от настъпването й.

Чл. 485. Когато изпълнител на болнична помощ не изпълни точно и добросъвестно задълженията си по договор с НЗОК, тя има право да наложи санкциите, предвидени в тази глава.

Чл. 486. (1) Когато изпълнител на болнична помощ е получил неоснователно суми, той възстановява същите заедно с дължимата законна лихва.

(2) В случаите, когато неоснователното получаване на суми е свързано с виновно поведение от страна на изпълнителя, освен възстановяването на сумите по ал. 1 се налагат и предвидените в този раздел санкции.

Чл. 487. Санкции се налагат в следните случаи:

1. когато изпълнител на болнична помощ изиска доплащане от здравноосигурено лице за услуга, договорена в болничния пакет по нозология, или ограничава реализацията на правата му, регламентирани в НРД;

2. при неоснователен отказ да се окаже болнична помощ на здравноосигурени лица;

3. при неизпълнение на условията и реда за оказване на болнична помощ, уредени в глава двадесет и шеста;

4. при нарушаване изискванията относно качеството на болничната помощ съгласно болничните пакети по нозология;

5. при неспазване на изискванията за отчетност съгласно глава двадесет и седма или при отчитане на случаи, които не са извършени или отразени в документацията;

6. при неспазване изискванията на глава двадесет и девета за водене на първични и отчетни документи и документооборот;

7. при неизпълнение на задълженията на изпълнителя по глава тридесет и втора, раздел I.

8. при деклариране на неверни данни в случаите, когато се изисква декларация на основания, предвидени в НРД;

9. при възпрепятстване на контролните органи за упражняване на правата им по чл. 73 и 74 ЗЗО;

10. при нарушаване на правата на пациента, регламентирани в глава двадесет и шеста, раздел VIII.

Чл. 488. (1) Санкциите в зависимост от констатираното нарушение са:

1. финансова неустойка в размер от една до 10 минимални работни заплати, установени за страната - за всеки отделен случай от договорените болнични пакети по нозология;

2. финансова неустойка в размер от една до 20 минимални работни заплати, установени за страната - в случаите на повторно неизпълнение.

(2) Повторно неизпълнение е налице, когато се констатира, че изпълнителят за втори път извършва нарушение, по което вече е получил задължителни предписания от контролните органи на НЗОК или е санкциониран.

(3) Националната здравноосигурителна каса може да иска обезщетение по съдебен ред и за вреди, по-големи от финансовите неустойки по ал. 1.

(4) Видът и размерът на санкцията се определя от директора на РЗОК в зависимост от тежестта на констатираното нарушение.

Чл. 489. За случаите на констатирани нарушения с особена тежест или причинени вреди в големи размери, когато деянието съставлява престъпление, директорът на РЗОК сезира прокуратурата.

Чл. 490. В случай, че РЗОК не заплати на изпълнителя на болнична помощ реализираните дейности в сроковете, определени с договора, тя дължи на изпълнителя законна лихва за просроченото време.

Чл. 491. Санкции на изпълнители на болнична помощ се налагат по реда на дял първи, глава единадесета, раздел II.

Чл. 492. Споровете с изпълнители на болнична помощ се решават от Арбитражната комисия, създадена по чл. 202, ал. 1 и по реда на дял първи, глава единадесета, раздел III.