Държавен вестник, брой 52 от 10.VII

Правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет, наричани по-долу "договарящи се страни",

желаейки да развиват икономическото сътрудничество между двете държави,

заангажирани с насърчаването и създаването на благоприятни условия за инвестиции на инвеститори от едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна на основата на равенство и взаимна изгода,

съзнавайки, че взаимното насърчаване и защита на инвестициите в съответствие с този договор стимулира инициативите в тази област,

се договориха за следното:

Член 1

За целта на този договор:

1. Понятието "инвестиции" означава всякакъв вид вложение, свързано с инвестиции, направени от инвеститор на една от договарящите се страни в съответствие със законите и разпоредбите на другата договаряща се страна и по-специално:

а) права на собственост и други вещни права;

б) акции, дялове или други форми на участие в дружества;

в) права на вземания или всякакви други права, които имат икономическа стойност;

г) авторски права, права в областта на индустриалната и интелектуалната собственост (като патенти, лицензи, промишлени образци, търговски марки и наименования), технически процеси, ноу-хау и гуд уил;

д) дейности, упражнявани по силата на административен акт, издаден съгласно закона или съгласно договор, сключен с компетентен орган, за търсене, разработване, извличане или експлоатация на природни ресурси.

Последваща промяна във формата, в която инвестициите са били направени, няма да засегне тяхната същност като инвестиции при условие, че такава промяна не противоречи на законите на съответната договаряща се страна.

2. Понятието "приходи" означава всички суми, получени от инвестициите, като печалби, дивиденти, лихва и други законни доходи.

3. Понятието "инвеститор" означава:

а) по отношение на Република България:

физическо лице, което е български гражданин в съответствие с действащия закон в Република България;

всякакво дружество, фирма, организация или асоциация със или без статут на юридическо лице, създадено или учредено в съответствие със законите на Република България, със седалище на нейната територия;

б) по отношение на Арабска република Египет:

физическо лице, което е гражданин на Арабска република Египет в съответствие с нейния закон;

всякакво дружество, фирма, организация или асоциация със статут на юридическо лице, създадено или учредено в съответствие със законите на Арабска република Египет, със седалище на нейната територия.

4. Понятието "територия" означава територията под суверенитета на Република България, от една страна, и на Арабска република Египет, от друга страна, включително териториалното море, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху която съответната държава упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие с международното право.

Член 2

1. Всяка договаряща се страна ще насърчава и защитава на своята територия инвестиции на инвеститори на другата договаряща се страна, ще приема такива инвестиции в съответствие със своите закони и разпоредби и ще им предоставя справедливо и безпристрастно третиране и защита.

2. В случай на реинвестиране на приходите от инвестициите тези реинвестиции и техните приходи ще се ползват от същата защита, както и първоначалните инвестиции.

3. Всяка договаряща се страна ще разглежда благоприятно и в съответствие със своите закони и разпоредби въпросите, отнасящи се до влизането, престоя, работата и движението на своята територия на граждани на другата договаряща се страна, които извършват дейности, свързани с инвестициите, определени в този договор, както и на техните семейства, съставляващи част от домакинството им.

Член 3

(Изм. - ДВ, бр. 52 от 2009 г.)

1. Всяка договаряща страна ще предоставя на своята територия на инвеститори на другата договаряща страна третиране не по-малко благоприятно от това, което предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститорите на която и да е трета държава, което от двете е по-благоприятно.

2. Разпоредбите на този договор относно националното третиране и режима на най-облагодетелствана нация няма да се прилагат за всички настоящи или бъдещи привилегии, предоставяни от някоя от договарящите се страни по силата на нейното членство във или асоцииране към митнически, икономически или валутен съюз, общ пазар или свободна търговска зона, или регионални икономически организации, на инвеститори от държави - членове на такъв съюз, общ пазар, свободна търговска зона или на регионална икономическа организация, или на която и да е трета държава. Това третиране няма да се отнася и за привилегии, които някоя от договарящите се страни предоставя на инвеститори на трета държава по силата на международно споразумение или договореност, отнасящи се изцяло или предимно до данъчно облагане.

Член 4

На инвеститори на едната договаряща се страна, чиито инвестиции претърпят загуби на територията на другата договаряща се страна, дължащи се на война, друг въоръжен конфликт, извънредно положение или други подобни събития, ще бъде предоставено третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на инвеститори на която и да е трета държава.

Член 5

1. Инвестициите на инвеститори на едната договаряща се страна могат да бъдат отчуждавани или национализирани или подложени на друга мярка, която по последствията си е равна на отчуждаване или национализация на територията на другата договаряща се страна, само по силата на закон, в обществен интерес, на недискриминационна основа и срещу обезщетение.

2. Обезщетението ще се равнява на стойността на инвестициите непосредствено преди датата на отчуждаване, ще бъде изплатено без забавяне и ще включва такива плащания за закъснение, каквито бъдат счетени за подходящи съгласно международно признатата финансова практика. Плащането на такова обезщетение ще бъде свободно преводимо.

3. По искане на засегнатия инвеститор правомерността на отчуждаването може да бъде проверена от съдебен орган на договарящата се страна, която е извършила отчуждаването.

Споровете между едната договаряща се страна и инвеститор на другата договаряща се страна относно размера на обезщетението ще бъдат уреждани, по възможност, приятелски.

Ако такива спорове не могат да бъдат уредени в рамките на период от три месеца от датата, на която една от страните е поискала приятелско уреждане, и страните не са се споразумели за други процедури за уреждане на спора, размерът на обезщетението ще бъде преразгледан, по молба на засегнатия инвеститор, от съдебен орган на договарящата се страна, извършваща отчуждаването, или от арбитражен съд "ад-хок" съгласно чл. 9 на този договор.

Член 6

1. (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2009 г.) Без да се засягат мерките, приети от Европейската общност и в съответствие с Договора за асоцииране между Египет и Европейския съюз всяка договаряща се страна ще предоставя на инвеститорите на другата договаряща се страна, след изпълнението на данъчните задължения на инвеститорите, свободния превод на:

а) капитал и допълнителни суми, предназначени за поддържане или увеличаване на инвестицията;

б) доходи от инвестицията;

в) приходи, получени от продажбата или от общата или частична ликвидация на инвестицията;

г) сумите, необходими за плащането на разходите, произтичащи от функционирането на инвестицията, като изплащане на заеми, плащане на патенти или лицензионни такси;

д) плащания в съответствие с чл. 5;

е) възнаграждението, получено от гражданите на другата договаряща се страна за работа или услуги, извършени във връзка с инвестиции, направени на нейна територия в съответствие с нейните закони и разпоредби.

2. Преводите, посочени в предшестващата алинея, ще се извършват в свободно конвертируема валута без забавяне, по обменния курс, действащ в деня на превода на територията на договарящата се страна, където е направена инвестицията.

3. В съответствие с правните разпоредби на всяка една от договарящите се страни всички преводи, които са предмет на този член, ще бъдат третирани не по-малко благоприятно от преводите на инвестиция, направена от инвеститор на която и да е трета държава.

Член 7

Договаряща се страна, която по силата на гаранция, дадена за инвестиция, направена на територията на другата договаряща се страна, е извършила плащане на един от своите инвеститори, ще бъде оправомощена, по силата на суброгация, да упражнява правата и исковете, а също така да поеме задълженията на споменатия инвеститор.

Суброгацията в правата и задълженията на обезпечения инвеститор се разпростира също и до правото на превод на плащанията, посочено в чл. 5.

Договарящата се страна, която извършва плащането, не може да придобива права или поема задължения, по-големи от тези на обезпечения инвеститор.

Член 8

1. Спорове между договарящите се страни относно тълкуването и прилагането на този договор ще се уреждат, доколкото е възможно, чрез преговори между договарящите се страни.

2. Ако спор между договарящите се страни не може да се уреди по този начин, в рамките на шест месеца след започването на преговори той ще бъде отнесен по искане на която и да е от договарящите се страни пред арбитражен съд.

3. Такъв арбитражен съд ще бъде съставян за всеки отделен случай по следния начин:

В рамките на три месеца след получаването на молбата за арбитраж всяка договаряща се страна ще назначи един член на съда. Тези двама членове ще определят след това гражданин на трета държава, който, с одобрението на двете договарящи се страни, ще бъде назначен за председател на съда. Председателят ще бъде назначен в рамките на два месеца от датата на назначаване на другите двама членове.

4. Ако в сроковете, определени в ал. 3 на този член, не са били извършени необходимите назначения, всяка договаряща се страна може, при липса на друго споразумение, да покани председателя на Международния съд да извърши необходимите назначения. Ако председателят е гражданин на която и да е от договарящите се страни или ако е възпрепятстван по друг начин да изпълни споменатата функция, заместник-председателят ще бъде поканен да извърши необходимите назначения. Ако заместник-председателят е гражданин на която и да е от договарящите се страни или ако той също е възпрепятстван да изпълни споменатата функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на която и да е от договарящите се страни, ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.

5. Председателят и членовете на съда трябва да бъдат граждани на държави, с които двете договарящи се страни поддържат дипломатически отношения.

6. Арбитражният съд постановява решението си въз основа на разпоредбите на този договор, както и на общоприетите принципи и норми на международното право.

Арбитражният съд постановява решението си с мнозинство на гласовете. Това решение ще бъде окончателно и задължително за двете договарящи се страни. Съдът определя своя собствена процедура.

7. Всяка договаряща се страна ще поеме разходите на своя член на съда и за своето представяне в арбитражния процес. Разходът на председателя и останалите разходи ще се поемат поравно от договарящите се страни.

Член 9

1. Всеки спор между една от договарящите се страни и инвеститор на другата договаряща се страна относно размера на обезщетението за отчуждаване може да бъде отнесен пред арбитражен съд "ад-хок".

2. Такъв арбитражен съд ще бъде съставян за всеки отделен случай по следния начин:

Всяка от страните по спора ще назначи един арбитър и тези двама арбитри ще назначат гражданин на трета държава, която има дипломатически отношения с двете договарящи се страни, за председател. Първите двама арбитри ще бъдат назначени в рамките на два месеца от датата на получаването на писмената молба за арбитраж, а председателят ще бъде назначен в рамките на четири месеца.

Ако арбитражният съд не бъде съставен в посочения по-горе срок, всяка от страните по спора може да покани председателя на Арбитражния съд при Търговската палата в Стокхолм да направи необходимите назначения.

3. Арбитражният съд определя своя собствена процедура, като се позовава на Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по международно търговско право (УНСИТРАЛ) от 15 декември 1976 г.

4. Арбитражният съд постановява решението си с мнозинство на гласовете. Това решение ще бъде окончателно и задължително за страните по спора. Двете договарящи се страни ще приведат в изпълнение решението в съответствие със своите национални закони и разпоредби.

5. Арбитражният съд постановява решението си въз основа на националните закони и разпоредби на договарящата се страна, която е страна по спора, включително правилата, отнасящи се до стълкновителните норми, разпоредбите на този договор, както и общите принципи на международното право, приети от двете договарящи се страни.

6. Всяка от страните по спора ще поеме разходите на своя арбитър и за своето представяне в арбитражния процес. Разходът на председателя и останалите разходи ще бъдат поети поравно от страните по спора.

Член 10

Всяка договаряща се страна може да предложи на другата договаряща се страна да започнат консултации по всички въпроси, свързани с изпълнението или тълкуването на този договор. Другата договаряща се страна ще предприеме необходимите мерки за провеждането на тези консултации.

Член 11

1. Този договор подлежи на ратификация и влиза в сила в деня на размяна на ратификационните документи.

2. Този договор се сключва за срок петнадесет години. Неговото действие се продължава за неопределен срок, докато едната договаряща се страна не уведоми писмено най-малко шест месеца преди изтичането на срока другата договаряща се страна за решението си да прекрати договора. След първоначалния петнадесетгодишен период на действие всяка от договарящите се страни може да прекрати договора с шестмесечно писмено предизвестие.

3. По отношение на инвестиции, направени преди датата, на която предизвестието за денонсиране на този договор е получено от другата договаряща се страна, разпоредбите на членове от 1 до 10 ще останат в сила за един по-нататъшен период от десет години от тази дата.

В уверение на което, долуподписаните, надлежно упълномощени за това от техните съответни правителства, подписаха този договор.

Съставен в Кайро на 15 март 1998 г. в два оригинални екземпляра на български, арабски и английски език, като всички текстове са еднакво автентични. В случай на различия в тълкуването меродавен ще бъде английският текст.

Член 3

(Изм. - ДВ, бр. 52 от 2009 г.)

1. Всяка договаряща страна ще предоставя на своята територия на инвеститори на другата договаряща страна третиране не по-малко благоприятно от това, което предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститорите на която и да е трета държава, което от двете е по-благоприятно.

2. Разпоредбите на този договор относно националното третиране и режима на най-облагодетелствана нация няма да се прилагат за всички настоящи или бъдещи привилегии, предоставяни от някоя от договарящите се страни по силата на нейното членство във или асоцииране към митнически, икономически или валутен съюз, общ пазар или свободна търговска зона, или регионални икономически организации, на инвеститори от държави - членове на такъв съюз, общ пазар, свободна търговска зона или на регионална икономическа организация, или на която и да е трета държава. Това третиране няма да се отнася и за привилегии, които някоя от договарящите се страни предоставя на инвеститори на трета държава по силата на международно споразумение или договореност, отнасящи се изцяло или предимно до данъчно облагане.