Държавен вестник, брой 81 от 15.VII

Член 1

Задължение за оказване на правна помощ

1. Договарящите страни се задължават да си оказват правна помощ по наказателни дела в съответствие с разпоредбите на този договор.

2. Тази помощ включва издирване и разпознаване на лица, връчване на призовки и други съдебни книжа, разпит на заподозрени, обвиняеми и подсъдими, събиране на доказателства, разпит на свидетели и експерти, оглед, обиск и изземване, предаване на предмети и документи, предаване на задържани лица за извършване на определени процесуални действия, предаване на присъди или преписи от бюлетините за съдимост, информация относно присъди и размяна на нормативни актове.

3. Договарящите страни ще прилагат и други форми на правна помощ, ако съответстват на законодателството на замолената страна.

4. Действието на този договор не включва:

а) екстрадиция и арестуване на лице с цел екстрадиция;

б) изпълнение на територията на едната договаряща страна на присъди, постановени от съда на другата договаряща страна;

в) трансфер на осъдени лица за изтърпяване на наказание;

г) трансфер на наказателни производства.

Член 2

Условия за оказване на правна помощ

1. Правна помощ ще се оказва, ако деянието, за което тя се иска, съставлява престъпление както по законодателството на молещата, така и на замолената договаряща страна.

2. Правна помощ може да се оказва и ако деянието, за което тя се иска, не съставлява престъпление по законодателството на замолената страна, но обвиняемият или заподозреният изрично са изразили съгласие за оказване на исканата правна помощ.

Член 3

Отказване на правна помощ

1. Правна помощ може да се откаже, ако:

а) оказването й противоречи на закона или на основните принципи на правото на замолената страна;

б) замолената страна има основание да счита, че расата, религията, полът, националността, езикът, политическите убеждения и личното и общественото положение могат да окажат отрицателно въздействие на изхода на наказателното производство;

в) деецът, спрямо когото се осъществява наказателно производство в молещата страна, е осъден с влязла в сила осъдителна присъда за същото престъпление в замолената страна при условие, че не се е отклонил от изпълнение на наказанието;

г) замолената страна счита, че оказването на правна помощ може да накърни нейния суверенитет, сигурност или други национални интереси.

2. Правна помощ по букви "б" и "в" на ал. 1 от този член се оказва, ако лицето, по отношение на което се провежда наказателно производство, е изразило изрично съгласието си за това.

3. Правна помощ може да се откаже, ако оказването й може да попречи на висящо наказателно производство в замолената страна. В този случай със съгласието на молещата страна замолената страна може да отложи изпълнението на исканите действия или да ги изпълни при определени условия.

4. Ако отказва правна помощ, отлага оказването й или го свързва с изпълнение при определени условия, замолената страна уведомява своевременно молещата страна, като се мотивира.

Член 4

Съдебна поръчка

Поръчката за оказване на правна помощ трябва да съдържа:

а) сведения за органа, осъществяващ наказателното производство, за лицето, по отношение на което е образувано производството, за предмета и характера на делото, както и за приложените наказателноправни норми;

б) предмет и характер на поръчката;

в) други сведения, с които разполага молещата страна, необходими за оказването на правната помощ;

г) специална форма и условия, които е необходимо да се приложат при изпълнението на поръчката, както и общи сведения за участниците в наказателното производство.

Член 5

Изпълнение на съдебна поръчка

1. При изпълнение на съдебна поръчка замолената страна прилага разпоредбите на своето законодателство. По искане на молещата страна замолената страна прилага особени форми и условия, ако те не противоречат на основните принципи на правото й.

2. При изрично искане на молещата страна замолената страна я уведомява за датата и мястото, където ще се изпълни поръчката. В този случай представители на молещата страна и страните по делото могат да присъстват и да съдействат за изпълнението на съдебната поръчка съгласно законите на замолената страна.

Член 6

Връчване

1. Връчването се извършва в срока, предвиден в законодателството на замолената страна.

2. Замолената страна потвърждава връчването, като изпраща разписка за получаване с дата и подпис на получателя или протокол, съдържащ данни за начина и датата на връчване и за лицето, получило книжата.

Член 7

Предаване на документи и предмети

1. При искане за предаване на документи замолената страна изпраща заверени копия или по възможност оригиналите, ако молещата страна изрично ги поиска.

2. По молба на замолената страна молещата страна връща по възможност документите и предметите, които е получила.

3. Не се налагат мита и данъци върху предметите, които се предават съгласно този договор.

Член 8

Явяване на лица, пребиваващи на територията на замолената страна

При изпълнението на поръчката за явяване на лица във връзка с извършените от тях действия на територията на замолената страна тя може да приложи принудителни мерки и санкции, предвидени от собственото й законодателство.

Член 9

Явяване на лица, пребиваващи на територията на молещата страна

1. Ако на територията на едната договаряща страна възникне необходимост от личното явяване на лице, намиращо се на територията на другата договаряща страна, първата договаряща страна изпраща поръчка за връчване на призовка. Ако не се яви, лицето не може да се подлага на санкции и други принудителни мерки.

2. Молещата страна плаща разходите и съответно възнаграждение и обезщетение на свидетеля и на вещото лице, които са се явили по нейно искане съгласно законодателството си. Замолената страна може да предостави аванс по искане на другата страна.

3. Лицето, призовано въз основа на съдебна поръчка пред органите на молещата страна в качеството на свидетел, пострадал или експерт, има право да откаже даване на показания или изпълнения на други функции, ако това е предвидено в законодателството на замолената или молещата страна. При необходимост органите на молещата страна са длъжни да приложат към молбата справка за законодателството относно посочените права и задължения.

Член 10

Явяване на задържани лица

Лице, задържано на територията на замолената страна, което се призовава пред компетентния орган на молещата страна в качеството на свидетел, за очна ставка или за разпознаване, се предава временно на тази страна при уговорени между двете страни условия, ако: лицето е дало писменото си съгласие за предаване; срокът на неговото задържане няма да се удължи в резултат на това предаване и молещата страна се е задължила да го върне веднага след отпадане на основанията за предаване в срок, определен от замолената страна. При наличие на основателни мотиви замолената страна може да удължи този срок.

Член 11

Имунитет

1. При явяване на лица на територията на молещата страна към явилото се лице не могат да се прилагат принудителни или ограничаващи свободата му мерки за деяния извършени преди връчването на призовката.

2. Защитата по ал. 1 се прекратява, ако явилото се лице не напусне територията на молещата страна след изтичане на 15 дни от момента на получаване на съобщение, че присъствието му е престанало да бъде необходимо на компетентните органи, или ако след напускане на страната се завърне доброволно в нея. В този срок не се включва времето, през което лицето не е могло да напусне територията по независещи от него причини.

Член 12

Информация за присъди

Страните се информират взаимно всяка година за присъдите, издадени от техните съдебни органи срещу граждани на другата страна.

Член 13

Изпращане на преписи от присъди и извлечения от бюлетините за съдимост

При поискване двете страни си изпращат преписи от присъди и извлечения от бюлетините за съдимост. По искане на молещата страна замолената страна предоставя необходимите сведения по делото при изпращане на присъдата.

Член 14

Обмен на правна информация

При поискване страните взаимно си предоставят информация за своето законодателство и съдебна практика.

Член 15

Централни органи

1. Договарящите страни се свързват помежду си пряко чрез централните си органи. Централните органи са:

за Република България - Министерството на правосъдието и главният прокурор;

за Република Армения - Министерството на правосъдието и Прокуратурата на републиката.

Връзките могат да се осъществяват и по дипломатически път.

2. Съдебната поръчка, другите съобщения, актове и приложените към тях документи се изпращат на езика на молещата страна и се придружават от заверен превод на руски език.

3. Официалните или заверените копия на документите, които се разменят между страните, се освобождават от легализация.

Член 16

Разходи

1. Разходите, които са направени от замолената страна във връзка с оказването на правна помощ, са за нейна сметка.

2. За сметка на молещата страна са разходите по предаването на задържани лица, разходите, свързани с извършването на експертизи на територията на замолената страна, както и разходите по чл. 9, ал. 2 от договора.

Член 17

Решаване на спорове

Договарящите страни ще решават всички разногласия, възникнали при тълкуването и изпълнението на този договор, чрез консултации между централните органи по чл. 15 от договора или по дипломатически път.

Член 18

Консултации, изменение и допълнение на договора

1. Договарящите страни периодично ще обменят информация за практиката по прилагане на този договор и ще се консултират по въпроса за неговото изменение и допълнение.

2. По инициатива на всяка договаряща страна могат да се внасят изменения и допълнения в този договор, които влизат в сила по начина, предвиден в чл. 19 от договора.

Член 19

Влизане в сила

1. Този договор подлежи на ратифициране.

2. Този договор влиза в сила след изтичане на 30 дни от размяната на ратификационните документи.

3. Този договор се сключва за неопределен срок и ще действа до изтичане на 6 месеца от деня, когато една от договарящите страни съобщи по дипломатически път на другата договаряща страна намерението си да прекрати неговото действие.

Съставен в София на 10 април 1995 г. в два оригинални екземпляра, всеки един на български, арменски и руски език, като всичките текстове имат еднаква сила.

В случай на разногласия при тълкуването е валиден руският текст.