Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 81 от 15.VII

ДОГОВОР ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ

 

ДОГОВОР ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ

Обн. ДВ. бр.81 от 15 Юли 1998г.

Преамбюл

Република България и Република Армения, наричани "страни", като придават важно значение на сътрудничеството в областта на правната помощ по граждански дела, се договориха за следното:

Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Правна защита


1. Гражданите на едната договаряща страна се ползват на територията на другата договаряща страна със същата правна защита на своите лични и имуществени права, както и гражданите на другата договаряща страна. Те имат право свободно и безпрепятствено да се обръщат към съда, прокуратурата и другите институции (наречени "органи"), в чиято компетентност се отнасят гражданските дела, и да подават искове, както и да осъществяват други процесуални действия при същите условия, при които ги осъществяват гражданите на другата договаряща страна.

2. Точка 1 се прилага и към юридическите лица, учредени на територията на всяка договаряща страна в съответствие с нейното национално законодателство.

3. За целите на този договор терминът "гражданско дело" означава тези дела, които се считат за "граждански дела" съгласно вътрешното законодателство на всяка страна.

Член 2

Правна помощ


Органите на договарящите страни си оказват взаимна правна помощ по граждански дела съгласно разпоредбите на този договор и в рамките на своята компетентност, определена от националното законодателство на всяка страна.

Член 3

Безплатна правна помощ


Гражданите на всяка договаряща страна се ползват на територията на другата страна от безплатна правна помощ при същите условия, при които се ползват собствените й граждани съгласно нейните закони.

Член 4

Видове правна помощ


При поискване договарящите страни ще си оказват взаимна правна помощ чрез съставяне, предаване и връчване на документи, взимане мерки по обезпечение на искове, разпит на участниците в процеса, на свидетели и експерти,извършване на експертизи и оглед, признаване и изпълнение на съдебни и други решения, включително и прилагане на мерки по издирване на длъжника, а също така и чрез изпълнение на други процесуални действия.

Член 5

Начин за осъществяване на връзки


1. При оказване на правна помощ компетентните органи на договарящите страни се свързват помежду си чрез определените в ал. 2 централни органи.

2. Към централните органи по ал. 1 се отнасят:

за Република България - Министерството на правосъдието на Република България;

за Република Армения - Министерството на правосъдието на Република Армения.

Член 6

Приложим закон


1. При оказване на правна помощ замоленият орган прилага националното законодателство на своята държава.

2. При оказване на правна помощ замоленият орган може да приложи по молба на молещата страна процесуални норми от нейното законодателство, освен ако те не противоречат на националното законодателство на замолената договаряща страна.

Член 7

Език


По всички въпроси от този договор институциите на договарящите страни ползват при взаимните си контакти своя официален език и руски език.

Член 8

Оформяне на документи


Документите, които се изпращат от компетентните органи на договарящите страни с оглед оказване на правна помощ, се съставят на техния официален език и се придружават от заверен превод на руски език.

Член 9

Разходи по оказване на правна помощ


Договарящите страни си оказват правна помощ безплатно, освен ако не е предвидено друго в този договор.

Замолената страна не може да иска възстановяване на разходите по оказаната правна помощ. Договарящите страни заплащат сами всички разходи, възникнали при оказване на правна помощ на тяхна територия.

Член 10

Отказ от оказване на правна помощ


Ако замолената страна счита, че оказването на правна помощ може да засегне нейния суверенитет, безопасност, обществен ред или противоречи на националното й законодателство, тя може да откаже оказването на правна помощ, като съобщи на молещата договаряща страна мотивите за отказа.

Глава втора.
УВЕДОМЯВАНЕ И ВРЪЧВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ

Член 11

Съдебни поръчки за уведомяване и връчване


В случаите, при които съдебните или извънсъдебните документи засягат лица, чисто местожителство или местопребиваване е на територията на другата договаряща страна, централният орган на молещата страна отправя молбата за уведомяване или връчване на документи до централния орган на замолената страна.

Член 12

Начин и форма на връчването


1. Връчването на документите се осъществява съгласно законодателството на замолената страна.

2. Потвърждаването на връчването се оформя съгласно правилата за връчване на документи, действащи на територията на замолената страна.

В потвърждението за връчване трябва да се укаже времето и мястото на връчване, както и лицето, на което е връчен документът.

3. Потвърждаването на опита за връчване се оформя по начина, предвиден в ал. 2. Невръчените документи се връщат на централния орган на молещата страна.

4. Връчването на документите може да се осъществи също така:

а) чрез изпращане на техния адресат по пощата;

б) чрез връчване за своя сметка или уведомяване по начините, предвидени на територията на договарящата страна, където документите следва да се връчат.

Член 13

Връчване на документи чрез дипломатическите или консулските представителства


По искане на компетентните органи дипломатическите или консулските представителства на едната договаряща страна, акредитирани към другата договаряща страна, могат да връчат документи на собствените си граждани. Връчването не може да има принудителен характер и да противоречи на националното законодателство на страната по местопребиваването им.

Глава трета.
СЪДЕБНИ ПОРЪЧКИ

Член 14

Форма на поръчката за оказване на правна помощ


Поръчката за оказване на правна помощ следва да се състави в писмена форма и според вида си да съдържа:

а) наименование на молещия орган;

б) по възможност наименование на замоления орган;

в) характер и предмет на делото, по което се иска правната помощ; съдържание на молбата;

г) име на лицата, които имат отношение по делото; тяхното гражданство, пол, занятие, местожителство или местопребиваване, дата и място на раждане, а за юридическите лица - наименование и седалище;

д) при наличие на представители на лицето по буква "г" - техните имена и адреси;

е) наименование на документа, който следва да се връчи;

ж) копие или извлечение от законодателството на молещата страна относно процесуалните права и задължения на лицата, имащи отношение по делото.

Член 15

Изпълнение на искането


1. Документът, удостоверяващ изпълнението на искането за връчване на документи, съдържа датата на получаването, подписа на получателя и подписа на лицето, изпълняващо поръчката. Ако получателят отказва да получи документа, се вписват и мотивите за отказа му.

2. Ако съгласно националното законодателство на замолената договаряща страна изпълнението на поръчката не е в компетентността на нейните органи, поръчката може да се върне, като се посочат мотивите за отказа.

3. Ако замоленият орган на договарящата страна не е компетентен да изпълни поръчката, той е длъжен да я изпрати за изпълнение на компетентните органи на замолената договаряща страна, както и да уведоми за това органа на молещата страна.

4. Молещият правосъден орган може да поиска заинтересуваните страни и по възможност техните представители да се уведомят непосредствено за датата и мястото на изпълнение на поръчката, за да могат да присъстват на изпълнението.

5. Всяка договаряща страна има право чрез своите дипломатически или консулски представителства да изпълнява без прилагане на принуда съдебни поръчки, които засягат нейни граждани.

Член 16

Специална форма за изпълнение на поръчката


1. Компетентните органи на договарящите страни изпълняват съдебните поръчки във формата, предвидена от вътрешното им законодателство.

2. Замоленият орган може да уважи молбата на молещия орган за прилагане на специална форма на изпълнение на поръчката, освен ако тя е несъвместима със законите на замолената страна, не отговаря на нейната съдебна практика или поради практически затруднения.

3. Замолената страна има право да иска от молещата страна възстановяване на възнаграждението, изплатено на експерти, и разходите, свързани с прилагането на специалната форма.

Глава четвърта.
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ

Член 17

Решения, подлежащи на признаване и изпълнение


1. Всяка договаряща страна е длъжна съгласно този договор да признава и изпълнява на своя територия съдебните решения, произнесени и влезли в сила на територията на другата договаряща страна.

2. Терминът "съдебно решение" съгласно този договор означава:

за Република България - решение, определение, постановление на съда, съдебна спогодба, присъда в частта й за обезщетяване на имуществени вреди по наказателно дело;

за Република Армения - решение, определение, постановление по граждански, вкл. и стопански дела, наказателни присъди в частта им за обезщетение на имуществени вреди, спогодби, утвърдени от съда, решения на арбитражните съдилища.

Член 18

Признаване и изпълнение на съдебни решения


1. Молбата за признаване и изпълнение на съдебно решение се подава в съда, произнесъл това решение, който я предава на съда на другата договаряща страна по начина, предвиден в чл. 5 от този договор. Молителят може да подаде молбата и непосредствено до съда на другата договаряща страна.

2. Молбата за признаване и изпълнение на съдебно решение се придружава от следните документи:

а) копие от съдебното решение, заверено от съда. Ако в решението липсва ясно указание, че е влязло в сила и е изпълняемо, към него се прилага документ, издаден от съда, който удостоверява, че решението е влязло в сила;

б) документ, издаден от съда, за изпълнение на част от решението на територията на молещата договаряща страна;

в) документ, удостоверяващ, че страната, която не е участвала в процеса, а при недееспособност - нейният представител, е била редовно призована пред съда.

3. Документите по ал. 2 се придружават от заверен превод, извършен от дипломатическите или консулските представителства или от всяко друго лице, упълномощено за това от молещата страна.

Член 19

Ред за признаване и изпълнение на съдебни решения


1. Признаването и изпълнението на съдебни решения се осъществяват от съда на замолената договаряща страна по начина, установен от националното законодателство на тази договаряща страна.

2. Съдът, към който е отправена молбата, не обсъжда решението по същество, а го разглежда единствено с оглед съответствието му с изискванията на този договор.

3. Съдът, получил молбата за признаване и изпълнение на съдебни решения, може да поиска от съда, произнесъл решението, да му предостави допълнителни материали.

Член 20

Правна сила на признаването и изпълнението


Признаването и изпълнението от съда на едната договаряща страна на съдебно решение, постановено в другата договаряща страна, имат същата правна сила, както и признаването и изпълнението на съдебно решение, постановено в тази договаряща страна.

Член 21

Отказ от признаване и изпълнение на решение


Признаването и изпълнението на съдебно решение може да се откаже, ако:

а) решението не е влязло в сила или не подлежи на изпълнение според националното законодателство на договарящата страна, където е произнесено;

б) според националното законодателство на замолената договаряща страна делото се отнася изключително към компетенцията на нейния съд;

в) страната, която не е участвала в процеса, не е била редовно призована пред съда съгласно националното законодателство на договарящата страна, чийто орган е произнесъл решението, или при пълна или ограничена недееспособност на страната не е участвал нейният представител;

г) между същите страни и за същия предмет съдът на замолената договаряща страна вече е постановил решение, което е влязло в сила, или делото е висящо пред този съд, или е признато влязло в сила решение на трета държава по същото дело.

Глава пета.
ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ ЛЕГАЛИЗАЦИЯ. ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ И ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ

Член 22

Освобождаване от легализация


Официалните документи, съставени на територията на една от договарящите страни, се освобождават от легализация или други аналогични формалности при представянето им на територията на другата страна.

По смисъла на този договор за официални се считат:

- документите, издадени от съда, прокуратурата и съдия-изпълнителите;

- документите, издадени от административните органи;

- нотариалните документи;

- официалните удостоверения като отметки в регистрите, заверка на дати и заверка на подписи на частни документи.

Член 23

Предаване на съдебни решения и актове по гражданското състояние


1. По искане на едната страна другата договаряща страна й предава безплатно при наличие на законно основание актовете и копията от съдебните решения, които засягат гражданското състояние на гражданите на молещата страна.

2. Молбите и актовете по гражданското състояние се предават по дипломатически или консулски път, а молбите и копията от съдебни решения се предават чрез централните органи.

Член 24

Обмен на информация


По искане на едната страна централният орган на другата договаряща страна изпраща информация относно законодателството и съдебната практика на тяхна територия, както и копия от съдебни решения.

Глава шеста.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 25

Действителност на документите


Документите, които са съставени или заверени от съда или от другите компетентни органи на едната договаряща страна, са действителни при наличието на официалния печат на съответния компетентен орган на тази договаряща страна. В този вид те имат сила пред съда или другите компетентни органи на другата договаряща страна без легализация.

Член 26

Разрешаване на спорове


Договарящите страни решават споровете, възникнали относно тълкуването или изпълнението на този договор, чрез консултации между съответните централни органи по чл. 5 или по дипломатически път.

Член 27

Консултации, изменение и допълнение на договора


1. Договарящите страни ще си обменят информация периодично за практиката по приложение на този договор и ще се консултират по въпросите за неговото изменение и допълнение.

2. По инициатива на всяка една от договарящите страни в този договор могат да се внасят изменения и допълнения, които влизат в сила по начина, предвиден в чл. 28 от договора.

Член 28

Влизане на договора в сила


1. Този договор подлежи на ратифициране.

2. Този договор влиза в сила след изтичане на 30 дни от деня на размяната на ратификационните документи.

3. Този договор се сключва за неопределен срок и ще действа до изтичане на 6 месеца от деня, в който една от договарящите страни съобщи по дипломатически път на другата договаряща страна за намерението си да го прекрати.

Съставен в София на 10 април 1995 г. в два екземпляра, всеки един от които на български, арменски и руски език, като всичките текстове имат еднаква сила.

При разногласие в тълкуването на този договор договарящите страни се придържат към текста на руски език.

Промени настройката на бисквитките