Държавен вестник, брой 78 от 8.VII

Преамбюл

Република България и Република Азербайджан, наричани "договарящи страни", в желанието си да развиват правното сътрудничество в областта на екстрадицията се споразумяха за следното

Член 1

Задължение за екстрадиране

При искане всяка страна се задължава да екстрадира на другата страна съгласно изискванията и условията по този договор лицата, намиращи се на нейна територия, които се издирват от определените в закона органи на другата страна за целите на наказателното производство, образувано спрямо тях, или за изпълнение на наказание лишаване от свобода по влязла в сила присъда.

Член 2

Деяния, даващи основание за екстрадиране

1. Екстрадиране се допуска за деяния, които са признати за престъпление съгласно законите на двете страни и за които е предвидено наказание лишаване от свобода не по-малко от една година. В случаите, когато е направено искане за екстрадиране за изтърпяване на едно или повече наказания, срокът на наказанието, което остава да се изтърпи, включително когато е определено общо наказание, трябва да бъде не по-малко от шест месеца.

2. Ако искането за екстрадиране се отнася за няколко различни деяния, някои от които не отговарят на условията по ал. 1 относно размера на наказанието, екстрадирането се допуска за деяние, което отговаря на посочените условия.

Член 3

Отказване на екстрадиране

1. Екстрадицията не се допуска в случаите, когато:

а) срещу лицето, по отношение на което е отправено искане за екстрадиране, е открито наказателно производство за същото деяние или то вече е осъдено от съдебните органи на замолената страна;

б) съгласно законите на едната от страните към дата на получаване на искането за екстрадиране наказателното преследване или изпълнението на наказанието са погасени по давност;

в) по отношение на извършеното престъпление, предмет на искането за екстрадиция, в замолената страна е обявена амнистия;

г) деянието, на основание на което е направено искането за екстрадиране, се счита от замолената страна за военно престъпление;

д) лицето, за което е било отправено искането, е непълнолетно и законът на молещата страна не предвижда по отношение на такива лица процесуални и материални разпоредби, отговарящи на основните принципи на правния ред на замолената страна.

2. Екстрадиране не се допуска и в случаите, когато има основателни причини да се счита, че лицето, за което е отправено искането:

а) е било или ще бъде подложено на съдебно производство, което не - осигурява спазването на минимални права за защита. Образуването на съдебно производство в отсъствие на лицето, чието екстрадиране се иска, не представлява само по себе си основание за отказване на екстрадирането;

б) ще бъде подложено на преследване или дискриминационни мерки поради раса, религия, пол, националност, език, политически убеждения, социални и лични условия или ще бъде подложено на жестоко, нечовешко или деградиращо третиране, или на действия, представляващи нарушения на основните човешки права.

Член 4

Факултативни основания за отказване на екстрадиране

Екстрадирането може да се откаже в случаите, когато:

а) към датата на получаване на искането за екстрадиране лицето, чието екстрадиране се иска, е гражданин на замолената страна;

б) деянието, за което се иска екстрадиране, е извършено изцяло или отчасти на територията на замолената страна;

в) престъплението, предмет на искането за екстрадиране, е извършено извън територията на страните и законът на замолената страна не предвижда наказание за подобно деяние, когато то е извършено извън границите на собствената и територия.

Член 5

Образуване на наказателно производство в замолената страна

1. При отказване на екстрадиране в случаите на чл. 3, ал. 1, буква "д", чл. 3, ал. 2 и чл. 4, буква "а" замолената страна по искане на другата страна предава случая на компетентните си органи за образуване на наказателно производство. За целта молещата страна представя процесуалната документация и всички необходими за процеса данни, с които разполага.

2. Замолената страна информира незабавно другата страна за хода на искането, както и за хода на образуваното наказателно производство.

Член 6

Принцип на особеността

1. Без съгласието на замолената страна екстрадираното лице не може да се подлага на насилствени или ограничаващи личната му свобода мерки във връзка с друго престъпление, различно от престъплението, за което се иска екстрадиране, и извършено преди връчването на искането.

2. Ако в хода на наказателното производство настъпи промяна в правната квалификация на деянието, за което се иска екстрадиране, екстрадираното лице може да се подложи на наказателно преследване или на ограничения на личната му свобода само ако е дадено разрешение за екстрадиране при новата правна квалификация на деянието.

3. Екстрадираното лице не може да бъде предадено на трета страна без съгласието на замолената страна във връзка с деяние, извършено преди екстрадирането му на молещата страна.

4. В случаите по ал. 1 и 3 молещата страна изпраща искането, като прилага документите по чл. 7, букви "б" и "в", а при необходимост и по буква "а". При искане за екстрадиране от трета страна се прилагат искането за екстрадиране и представените документи от третата страна.

5. Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат в случаите, когато екстрадираното лице в срок от 45 дни след окончателното си освобождаване не е напуснало територията на страната, където е било екстрадирано, въпреки че е имало такава възможност, или ако я е напуснало, се е завърнало там доброволно.

Член 7

Документи към искането за екстрадиране

1. Към искането за екстрадиране трябва да се приложат:

а) автентично копие на постановлението за ограничаване на личната свобода или при искане на екстрадиране за изпълнение на наказание

на окончателната присъда, заедно с документа, посочващ частта от наказанието, която остава да бъде изтърпяна;

б) описание на деянията, за които се отнася искането за екстрадиране, като се посочат времето и мястото на извършването им, както и правната им квалификация;

в) текстът на приложимия наказателен закон, включително и разпоредбите му относно давността;

г) отличителните белези на търсеното лице, както и всяка друга информация, с която молещата страна разполага, полезна за идентифициране на самоличността му и определяне на гражданството му.

2. Ако дадената информация е недостатъчна, замолената страна иска от молещата страна допълнителни данни, като определя срок за тяхното представяне. Този срок може да се удължи с мотивирано искане.

Член 8

Предварително задържане

1. Ако една от страните отправи молба за временно задържане на лице, чието екстрадиране възнамерява да поиска, другата страна може да задържи това лице или да приложи друга принудителна мярка преди получаване на искането за екстрадиране съгласно своето законодателство.

2. Искането за временно задържане съдържа данни относно постановлението за ограничаване на личната свобода или за окончателната осъдителна присъда над лицето, чието задържане се иска; декларация, че ще се подаде искане за екстрадиране, описание на деянието, като се посочат мястото и времето на извършването му, квалификация на деянието и на наказанието, което се предвижда за него, а при необходимост и данни за наказанието, което остава да се изтърпи, както и необходимите данни за идентифициране на лицето.

3. Замолената страна информира незабавно другата страна относно хода на нейното искане, като съобщава датата на задържане или на прилагане на друга принудителна мярка спрямо лицето.

4. Ако искането за екстрадиране и документите по чл. 8 не се получат от замолената страна в срок от 30 дни от датата по ал. 3, задържането на лицето или другите принудителни мерки отпадат. Това не е пречка за ново задържане или прилагане на други принудителни мерки с цел екстрадиране, ако искането за екстрадиране пристигне след изтичане на посочения по-горе срок.

Член 9

Екстрадиране на лицето

1. Замолената страна уведомява незабавно молещата страна за своето решение по искането за екстрадиране. Отказът, даже частичен, се мотивира.

2. При допускане на екстрадиране замолената страна информира молещата страна за мястото на екстрадиране и датата на пристъпване към изпълнение, като посочва и принудителните мерки, наложени на лицето с оглед на екстрадирането му.

3. Срокът за екстрадиране е 20 дни от момента на получаване на съобщението. При мотивирано искане от молещата страна този срок може да се удължи с още 20 дни.

4. Решението за допускане на екстрадиране губи сила, ако в срока по ал. 3 молещата страна не приеме лицето. В този случай лицето се освобождава и замолената страна може да откаже неговото екстрадиране за същото деяние.

Член 10

Временно екстрадиране или отлагане на екстрадирането

1. Ако срещу лицето, чието екстрадиране се иска, е образувано наказателно производство или то изтърпява наказание на територията на замолената страна за престъпление, различно от престъплението, за което се иска екстрадиране, замолената страна независимо от това взима незабавно решение по искането и съобщава своето решение на другата страна.

2. При удовлетворяване на искането за екстрадиране замолената страна може да отложи екстрадирането до приключване на наказателното производство или до окончателното изтърпяване на наложеното наказание. По искане на другата страна замолената страна може временно да екстрадира лицето при условия и начин, уговорени между страните. Екстрадираното лице се задържа под стража при престоя му на територията на молещата страна и се предава обратно на замолената страна в уговорения срок.

Член 11

Предаване на предмети

1. По искане на молещата страна замолената страна отнема съгласно своето законодателство предметите, които са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са предмет на престъплението, или които представляват ценен продукт или облага от престъплението. В случай че лицето бъде екстрадирано, замолената страна предава посочените предмети като доказателства на молещата страна.

2. Посочените в предходната алинея предмети се предават независимо, че след като е било допуснато, екстрадирането не може да се осъществи поради смърт или бягство на лицето.

3. Замолената страна може да отсрочи предаването на посочените в ал. 1 предмети за времето, необходимо за образуването на наказателното производство, или временно да ги предаде при условие, че й се върнат обратно.

4. Правата върху предметите, предадени на замолената страна или на трети лица, се запазват. Ако такива права съществуват, предметите се връщат незабавно на замолената страна след приключване на наказателното производство.

Член 12

Степенуване на искания за предаване

Ако една от страните и трети страни отправят искане за екстрадиране на едно и също лице, замолената страна взема решение, като отчита всички обстоятелства и по-специално характера и мястото на извършените престъпления, гражданството и местожителството на исканото лице, възможностите лицето да бъде екстрадирано отново, както и датата на получаване на искането за екстрадиране.

Член 13

Информация за изхода на наказателното производство

Страната, чието искане за екстрадиране е уважено с цел провеждане на наказателно производство, информира другата страна за присъдата, с която то е приключило.

Член 14

Транзитно преминаване

1. По искане на другата страна всяка страна дава разрешение за транзитно преминаване през собствената й територия на екстрадираното от трета страна лице с цел преминаването му на територията на другата страна.

2. По отношение на искането за разрешение за транзитно преминаване се прилагат разпоредбите на чл. 7. Транзитно преминаване може да се откаже на същите основания, на които може да се откаже екстрадирането съгласно този договор.

3. Ако се ползва въздушен път без приземяване, не е необходимо разрешение на страната, над чиято територия се прелита.

Член 15

Връзки

1. За целите на този договор връзките се осъществяват от:

за Република България - Министерството на правосъдието или Главната прокуратура;

за Република Азербайджан - Министерството на правосъдието и Прокуратурата.

Допускат се също връзки по дипломатически път. Искането за временно задържане може да се предаде и чрез Международната организация на Криминалната полиция (ИНТЕРПОЛ).

2. Исканията за екстрадиране, другите съобщения, актовете и приложените документи се изпращат на езика на молещата страна и се придружават със заверен превод на руски език.

3. Актовете и документите, които са предадени в оригинал или в автентично копие, се освобождават от всякаква форма на легализация по смисъла на този договор.

Член 16

Разноски

Разходите по екстрадирането са за сметка на страната, на чиято територия са направени, а транспортните разходи по въздух и разходите по транзитно преминаване във връзка с екстрадирането на лицето са за сметка на молещата страна.