Държавен вестник, брой 62 от 2.VI

Правителството на Република България и правителството на Социалистическа Република Виетнам, наричани по-долу договарящи страни,

в желанието си да развиват икономическото сътрудничество между двете държави,

заангажирани с насърчаването и създаването на благоприятни условия за инвестиции от инвеститори от едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна на основата на равенство и взаимна изгода,

признавайки, че взаимното насърчаване и защита на инвестициите, в съответствие с този договор, стимулира инициативите в тази област, се договориха за следното:

Член 1

За целите на този договор:

1. Понятието "инвестиции" ще означава всякакъв вид вложения, инвестирани от инвеститор на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна, в една от следните форми:

а) права на собственост и всякакви други вещни права, както и реални обезпечения, като ипотеки и залози или други подобни права;

б) акции, дялове или други ценни книжа, представляващи форми на участие в дружества;

в) права на вземане, както и всякакви други права, имащи икономическа стойност;

г) авторско право и сродните му права, права в областта на индустриалната и интелектуалната собственост (като патенти, лицензи, промишлени образци, търговски марки и търговски наименования), технически процеси, ноу-хау и гуд уил;

д) стопански концесии, предоставени по силата на закон, въз основа на договор или административен акт на компетентен държавен орган и по-специално за търсене, разработване, извличане или експлоатация на природни ресурси.

Инвестициите трябва да бъдат извършени в съответствие със законите и разпоредбите, действащи на територията на съответната договаряща страна.

Последваща промяна във формата, в която инвестициите са били извършени, няма да засегне тяхната същност като инвестиции, при условие че тази промяна не противоречи на законите на съответната договаряща страна, на чиято територия са били извършени инвестициите.

2. Понятието "приходи" ще обхваща всички суми, получени от инвестициите, като печалби, дивиденти, лихви и други законни доходи от тях.

3. Понятието "инвеститор" ще означава по отношение на всяка от договарящите страни:

физическо лице, което е гражданин на договарящата страна в съответствие с нейното действащо законодателство;

всякакво дружество, организация или асоциация със или без статут на юридическо лице, регистрирано или учредено в съответствие със законодателството на договарящата страна, със седалище на нейна територия.

4. Понятието "територия" ще означава територията под суверенитета на Република България, от една страна, и на Социалистическа Република Виетнам, от друга страна, включително териториалното море, както и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, върху които съответната държава упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право.

Член 2

1. Всяка договаряща страна ще насърчава и защитавана своята територия инвестиции на инвеститори на другата договаряща страна и ще допуска такива инвестиции в съответствие със своите закони и разпоредби, като им предоставя справедливо и безпристрастно третиране и защита.

2. В случай на реинвестиране на приходите от инвестициите тези реинвестиции и приходите от тях ще се ползват от същата защита, както и първоначалните инвестиции.

3. Всяка договаряща страна ще разглежда благоприятно и в съответствие със своите закони и разпоредби въпросите, отнасящи се до влизането,пребиваването, работата и движението на своята територия на граждани на другата договаряща страна, които извършват дейности, свързани с инвестициите, както е определено в този договор, както и на членовете на техните семейства, живеещи в едно домакинство с тях.

Член 3

1. Нито една от договарящите страни няма да предоставя на инвестиции, направени на нейна територия от инвеститори на другата договаряща страна, третиране, по-малко благоприятно от това, което предоставя на инвестиции, направени от инвеститори на която да е трета държава.

2. Нито една от договарящите страни няма да предоставя на инвеститори на другата договаряща страна по отношение на поддържането, използването и управлението на техните инвестиции на нейна територия, третиране, по-малко благоприятно от това, което предоставя на инвеститори на която и да е трета държава.

3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 на този член няма да се тълкуват като задължаващи всяка от договарящите страни да предоставя на инвеститорите на другата договаряща страна привилегиите, предоставени на инвеститори на която и да е трета държава на основата на:

а) участие във или асоцииране към съществуващ или бъдещ митнически съюз или зона за свободна търговия, икономически общности или подобни международни институции; или

б) споразумения за избягване на двойното данъчно облагане.

4. В допълнение към разпоредбите на ал. 1 и 2 от този член всяка договаряща страна в съответствие със законодателството си ще предоставя на инвеститорите на другата договаряща страна и техните инвестиции третиране не по-малко благоприятно от това, което предоставя на своите собствени инвеститори и техните инвестиции.

Член 4

На инвеститори на едната договаряща страна, чиито инвестиции претърпят загуби на територията на другата договаряща страна, дължащи се на война, друг въоръжен конфликт, извънредно положение или други подобни събития, ще бъде предоставено третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на инвеститори на която и да е трета държава.

Член 5

1. Инвестициите, направени от инвеститори на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна, няма да бъдат отчуждавани или национализирани освен само въз основа на закон, в обществен интерес, на недискриминационна основа и срещу предварително и равностойно обезщетение.

Същите условия ще се прилагат и при преминаването на инвестицията в обществена собственост, поставянето й под обществен контрол, както и при всяко друго отнемане или ограничаване на правата на собственост посредством суверенни мерки, които по последствията си са равни на отчуждаване.

2. Обезщетението ще възлиза на пазарната стойност на засегнатите инвестиции непосредствено преди датата на влизането в сила на акта за отчуждаване, ще бъде изплатено без забавяне и ще включва годишна лихва, равняваща се на 12-месечен ЛИБОР, котиран за валутата, в която са направени инвестициите, до момента на плащането. Всяко намаляване на стойността, дължащо се на публичното оповестяване на предстоящото отчуждаване, няма да се взима под внимание при определяне размера на дължимото обезщетение. Сумата, получена като обезщетение, ще бъде свободно преводима.

Член 6

1. Всяка договаряща страна ще разрешава на инвеститорите на другата договаряща страна след изпълнение на всички данъчни задължения свободния превод на:

а) капитал и допълнителни суми, предназначени за поддържане или увеличаване на инвестицията;

б) приходи от инвестицията;

в) приходи, получени от продажбата или общата или частична ликвидация на инвестицията;

г) сумите, необходими за плащането на разходите, произтичащи от функционирането на инвестицията, като:

изплащане на заеми;

изплащане на патентни или лицензионни такси;

плащане на други разходи;

д) обезщетението, платимо в съответствие с чл. 5;

е) част от доходите, получени от граждани на другата договаряща страна за работа или услуги, извършени във връзка с инвестициите, направени на нейна територия, в съответствие с нейните закони и разпоредби.

2. Преводите, посочени в предшестващата алинея, ще се извършват без забавяне по обменния курс, действащ в деня на превода на територията на договарящата страна, където е била направена инвестицията.

3. В съответствие със законодателството на всяка една от договарящите страни, всички преводи, които са предмет на този член, ще бъдат третирани не по-малко благоприятно от преводите на инвестиция, направена от инвеститор на която и да е трета държава.

Член 7

Договаряща страна, която по силата на гаранция, дадена за инвестиция, направена на територията на другата договаряща страна, е извършила плащане на един от своите собствени инвеститори, ще бъде оправомощена по силата на суброгация да упражнява правата и исковете, а също така да поеме задълженията на упоменатия инвеститор. Суброгирането в правата и задълженията на обезпечения инвеститор се разпростира също и до правото върху превода на плащанията, посочен в чл. 6. Платилата договаряща страна не може да придобива права или да поема задължения, по-големи от тези на обезпечения инвеститор.

Член 8

1. Спорове между договарящите страни относно тълкуването или прилагането на този договор ще се уреждат, доколкото е възможно, чрез преговори между договарящите страни.

2. Ако спорът между договарящите страни не може да се уреди по този начин в течение на шест месеца след започване на преговорите, той ще бъде отнесен по искане на която и да е от договарящите страни пред арбитражен съд.

3. Този арбитражен съд ще бъде съставян за всеки отделен случай по следния начин:

в тримесечен срок след получаване на молбата за арбитраж всяка договаряща страна ще посочи един член на съда. Тези двама членове ще определят гражданин на трета държава, който с одобрението на двете договарящи страни ще бъде назначен за председател на съда. Председателят ще бъде назначен в двумесечен срок от датата на назначаване на другите двама членове.

4. Ако в сроковете, определени в ал. 3 на този член, не бъдат извършени необходимите назначения, всяка договаряща страна може при липса на друго споразумение да покани председателя на Международния съд в Хага да извърши необходимите назначения. Ако председателят е гражданин на някоя от договарящите страни или ако е възпрепятстван по някакъв друг начин да изпълни упоменатата функция, заместник-председателят ще бъде поканен да извърши необходимите назначения. Ако заместник-председателят е гражданин на някоя от договарящите страни или ако той също е възпрепятстван да изпълни упоменатата функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на някоя от договарящите страни, ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.

5. Арбитражният съд постановява решението си въз основа на разпоредбите на този договор, сключен между договарящите страни, както и въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право. Арбитражният съд постановява решението си с мнозинство на гласовете. Това решение ще бъде задължително и окончателно за двете договарящи страни. Арбитражният съд определя своя собствена процедура.

6. Всяка договаряща страна ще поема разходите за своя член от съда и за своето представяне в арбитражния процес. Разходите за председателя и останалите разходи ще се поемат по-равно от договарящите страни.

Член 9

1. Спорове между инвеститор на едната от договарящите страни и другата договаряща страна, отнасящи се до задълженията на последната съгласно този договор, във връзка с инвестиция на инвеститора ще бъдат уреждани между страните по спора, доколкото е възможно, по приятелски начин.

2. Ако такива спорове не могат да бъдат разрешени в течение на шест месеца от датата, на която една от страните е поискала приятелско уреждане, засегнатият инвеститор може да отнесе спора:

а) пред компетентния съд или пред арбитражния съд на договарящата страна, която е страна по спора; или

б) в случаите на спорове във връзка с чл. 5 и 6 на този договор засегнатият инвеститор може да избере, вместо това, да отнесе спора за уреждане чрез арбитраж пред арбитражен съд "ад хок", който се съставя съгласно Арбитражните правила на Комисията на ООН по Международно търговско право (UNCITRAL).

3. Арбитражният съд постановява решението си на основата на местните закони и разпоредби на договарящата страна, която е страна по спора, разпоредбите на този договор, както и основните принципи на международното право.

4. Решението на арбитражния съд ще бъде окончателно и задължително за страните по спора и договарящата страна ще приведе в изпълнение решението в съответствие с националното си законодателство.

5. Всяка страна по спора ще поема разходите за своя арбитър и за представянето си в арбитражния процес, а разходите на председателя и останалите разходи ще се поемат по равно от страните по спора.

Член 10

Ако националното законодателство на договарящите страни или настоящи или бъдещи международни договори, действащи между Република България и Социалистическа Република Виетнам, или други международни договори, по които те са страни, съдържат разпоредби, било то общи или специфични, даващи право на инвестициите на инвеститори от другата договаряща страна на третиране, по-благоприятно от предвиденото в този договор, такива разпоредби ще преобладават пред този договор, до степента, до която са по-благоприятни.

Член 11

Всяка договаряща страна може да предложи на другата договаряща страна да започнат консултации по всички въпроси, засягащи прилагането или тълкуването на този договор. Другата договаряща страна ще предприеме необходимите мерки за провеждането на тези консултации.

Член 12

Условията на този договор ще се прилагат за инвестиции, направени от инвеститори на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна след влизането му в сила.

Член 13

1. Този договор подлежи на ратификация или одобрение в съответствие с конституцията на всяка договаряща страна и влиза в сила тридесет дни след получаването на уведомлението, с което договарящите страни са се уведомили взаимно в писмена форма, че съответните им конституционни изисквания за влизането в сила на този договор са били изпълнени, ще остане в сила за период от десет години и ще се продължава автоматично за последващ период от пет години, освен ако поне дванадесет месеца преди датата на изтичане на този договор някоя от договарящите страни не уведоми писмено другата договаряща страна за решението си да прекрати действието му.

2. По отношение на инвестициите, извършени преди датата, на която уведомлението за денонсиране на този договор е получено от другата договаряща страна, разпоредбите на чл. 1 до 12 ще останат в сила за по-нататъшен период от десет години от тази дата.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени от техните правителства, подписаха този договор.

Съставен в София на 19 септември 1996 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, виетнамски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. При различия в тълкуването меродавен ще бъде английският текст.