Държавен вестник, брой 72 от 15.VIII

Преамбюл

Република България и Италианската република,

като желаят да подчертаят приятелството, което свързва двете страни и двата народа, и да засилят сътрудничеството си в политическата, икономическата и културната област,

като възнамеряват да дават своя принос за установяването на международен ред, основаващ се на правото, на мира, на демокрацията, на свободата и на пълното спазване на основните човешки права и свободи,

като съзнават значението на промените от политически и институционен характер, извършващи се в Европа,

водени от намерението да сътрудничат за осигуряването на по-голяма сигурност и стабилност в Европа,

решени да спазват задълженията, произтичащи от международното право и най-вече от Устава на Организацията на обединените нации,

като съзнават основополагащото значение на Заключителния акт от Хелзинки и на Парижката харта за нова Европа, както и на другите документи на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, и като подчертават съответно поетите по тях задължения,

като желаят да развиват отношенията между Република България и Европейските общности и отчитайки българското желание за бъдещо присъедединяване на Република България към Европейските общности и Съвета на Европа,

решени да засилят взаимоотношенията на разбирателство, сътрудничество и добросъседство,

се споразумяха за следното:

Член 1

Република България и Италианската република се задължават да развиват отношенията си на основата на принципите на суверенитета, равноправието, разбирателството и взаимното уважение. За тази цел двете страни ще сключват, когато това е необходимо, споразумения за прилагане на разпоредбите на този договор.

Член 2

Високодоговарящите се страни ще осъществяват консултации по международни и двустранни въпроси от взаимен интерес.

За тази цел срещи на най-високо равнище ще се осъществяват по споразумение между страните. Министрите на външните работи ще се срещат поне веднъж годишно, докато други членове на правителството ще провеждат периодично консултации.

Ако една от страните прецени, че дадена ситуация застрашава висши интереси на нейната сигурност, тя може да поиска от другата страна да се пристъпи без забавяне към двустранни консултации за разглеждане на най-подходящите мерки, включително и в компетентните международни форуми, с цел да се намали или премахне заплахата.

Член 3

Високодоговарящите се страни ще поощряват контактите и обмяната на опит между парламентите си за насърчаване на развитието на двустранните отношения и за укрепване на демокрацията и сътрудничеството в Европа.

Член 4

Високодоговарящите се страни потвърждават недопустимостта на заплахата със сила или употребата на сила като инструмент за решаване на международните спорове и подчертават необходимостта те да бъдат разрешавани с мирни средства.

Република България и Италианската република ще полагат усилия за засилване на ролята на Организацията на обединените нации и ще поддържат нейните усилия за опазването на мира в света.

Високодоговарящите се страни подчертават необходимостта от пълно използване на потенциала на Организацията на обединените нации за гарантиране на колективна сигурност и на сигурността на всяка страна членка.

В рамките на Европа те ще дават своя принос за създаване и за ефикасно функциониране на средства, насочени към мирното разрешаване на споровете и предотвратяването на конфликтите.

Член 5

Високодоговарящите се страни ще увеличат усилията си, за да допринесат за създаването на качествено различен ред в Европа, който почива на военно равновесие, основаващо се на постоянно намаляващи равнища на въоръженията, съответстващи на потребностите за поддържането на стабилност, и на необходимото ниво на достатъчност на въоръженията, както и нанамаляваща зависимост от ядрените оръжия. За целта те изразяват желание за сключване на нови договори в областта на разоръжаването и на засилването на доверието и сигурността.

Република България и Италианската република ще си сътрудничат в преговорите за разоръжаване в Европа, отделяйки особено внимание на проблемите, засягащи укрепването на сигурността на Балканския регион и на Средиземноморието. Тези цели ще ръководят усилията на високодоговарящите се страни на двустранна и многостранна основа за засилване на доверието и стабилността.

В този контекст двете страни ще поощряват размяна на посещения във военната област, както и контакти и консултации между техните компетентни институции.

Член 6

Двете страни ще предприемат конкретни действия, за да може Европа да придобива все повече характер на една общност от държави, основаваща се на мирното съжителство и на сътрудничеството на народите, които я съставляват.

В този смисъл Република Бъгария и Италианската република изразяват твърдото си намерение да укрепват чрез Заключителния акт от Хелзинки и другите документи на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа демокрацията и правовата държава на континента, да насърчават установяването на приятелски отношения между всички държави, да развиват и укрепват сигурността, човешките измерения, икономичското сътрудничество, както и сътрудничеството в областта на културата и на опазването на околната среда. Те са убедени, че резултатите от Срещата на високо равнище в Париж през 1990 г., и по-специално, създаването на нови постоянни структури в Европа ще допринесат за задълбочаването и засилването на общоевропейското сътрудничество и за заздравяването на мира на нашия континент.

Член 7

Република България и Италианската република се задължават да разширяват и да задълбочават икономическото, промишленото, финансовото, научно-техническото и екологичното сътрудничество. Те са съгласни, че съществуват условия за преминаване към качествено ново равнище на икономическо сътрудничество.

Те признават значението на такова сътрудничество както за осъществяването на програма на икономически реформи в Република България, така и за осъществяването на общоикономически инициативи на европейско равнище.

Смесените междуправителствени комисии за икономическо и научно-техническо сътрудничество между Република България и Италианската република заедно с оперативните си органи ще полагат усилия за засилване на двустранното сътрудничество в рамките на компетенциите си. Ако е необходимо, могат да бъдат създавани при взаимно съгласие на страните и други постоянни или ad hoc органи.

Член 8

Високодоговарящите се страни ще улесняват преките инвестиции на капитали, създаването на смесени фирми, включително с участието на партньори и от трети страни, хармонизирането на правните норми в икономическата област, както и сътрудничеството в професионалната квалификация, включително и на ниво ръководители.

Член 9

Двете страни придават първостепенно значение на сътрудничеството в областта на енергетиката, транспорта и телекомуникациите. Те ще подкрепят форми на сътрудничество, отнасящи се до решаването на технически проблеми на промишлената дейност в тези сектори, като се насочват на първо място към спестяването на енергия и към модернизиране на инфраструктурите.

За тези области високодоговарящите се страни ще улесняват взаимното сътрудничество между техните съответни ведомства и организации и ще действат за осъществяването на сътрудничество на европейско равнище.

Член 10

Високодоговарящите се страни ще подкрепят сътрудничеството в областта на науката и на модерните технологии въз основа на вече договорените програми и на допълнителните програми, в които ще бъдат уточнени нови приоритетни линии в областта на научните изследвания и на модернизацията на технологиите.

Освен това, признавайки нарастващата роля на науката и технологиите в бъдещото общество, високодоговарящите се страни са съгласни да засилят сътрудничеството между компетентните органи на двете страни в рамките на многостранните програми за научно и технологично сътрудничество и да осигурят нарастване на участието на република България в тях.

Член 11

Като съзнават глобалния характер на проблемите по опазване на околната среда, високодоговарящите се страни възнамеряват да насърчават сътрудничеството си в тази област в съответствие с поетите задължения по действащите между тях договори. Те ще отделят особено внимание на екологичната защита на Черно море и на Средиземно море. Използвайки положителния опит, натрупан в тази област, високодоговарящите се страни ще развиват сътрудничеството в прогнозирането и предотвратяването на природните бедствия и в отстраняването на техните последствия.

Член 12

Високодоговарящите се страни ще насърчават развитието и задълбочаването на връзките между Република България и Европейските общности и се задължават да развиват сътрудничеството в рамките на многостранните икономически органи. Италианската република ще подпомага развитието на тесни връзки между Република България и Европейските общности. Италия ще подкрепи сключването на споразумение за асоцииране на Република България към Европейските общности, както и усилията на Република България за създаване, колкото е възможно по-скоро, на условия за нейното присъединяване към тях.

Високодоговарящите се страни подчертават освен това основополагащата роля на Европейските общности и на международните икономически и финансови организации за балансираното развитие на световната икономика.

Член 13

Задълженията, поети от Италианската република в двустранните договори с Република България, зачитат компетенциите на Европейските общности, разпорежданията, издадени от техните институции, както и другите разпоредби, съгласувани между страните-членки на Европейската общност, и прилагани в системата на общността.

Член 14

Високодоговарящите се страни изразяват желание развитието на сътрудничеството между европейските държави да се съпровожда от засилване на връзките на солидарност със страните от другите континенти.

Член 15

Високодоговарящите се страни, желаейки да развиват културните връзки между българския и италианския народи да допринесат за създаването на европейска културна среда, отворена за всички народи от континента, ще улесняват нарастването на обмена в областта на културата, на образованието и на информацията между териториални ведомства, институции, организации, асоциации и граждани на двете страни.

Страните ще насърчават сключването на преки договори между университети и други институции за висше образование, научноизследователски центрове, културни институции и институции за разпространение на информация.

Те ще поощряват инициативите, отнасящи се до сътрудничеството и обмена в областта на аудио-визуалните пособия, на кинематографията, на театъра, на музиката и на изобразителните изкуства.

Страните изразяват желание за създаване на културни центрове в двете страни и ще поощряват инициативите, насочени към опознаването на техните културни наследства.

Всяка страна ще действа за разширяването на възможностите за изучаване на езика на другата страна в училища, висши институти и други институции; за целта тя ще подкрепя дейността на другата страна, насочена към организирането на изучаване на езика и към усъвършенстването на квалификацията на преподавателския персонал.

Член 16

Високодоговарящите се страни ще поощряват младежкия обмен и побратимяването на градове на двете страни.

Член 17

Високодоговарящите се страни се споразумяват, че откраднатите или незаконно изнесени произведения на изкуството намиращи се на тяхна територия, ще бъдат връщани на другата страна.

Член 18

Високодоговарящите се страни ще си сътрудничат в предотвратяването и в борбата срещу незаконния трафик на наркотици и организираната престъпност.

Член 19

Разпоредбите на този договор не засягат по никакъв начин задълженията, произтичащи от договори и от двустранни и многостранни споразумения, сключени преди това от високодоговарящите се страни.

Този договор не е насочен срещу която и да било трета страна.

Член 20

Този договор ще бъде ратифициран съгласно конституционните процедури на всяка от страните и ще влезе в сила с размяната на ратификационните документи.

Член 21

Този договор се сключва за период от петнадесет години.

Действието му ще бъде продължавано автоматично за всеки нов период от пет години, освен ако една от договарящите се страни не уведоми писмено другата страна за решението си да денонсира договора с предварително уведомление поне една година преди изтичане на съответния срок.

Съставен в Рим на 9 януари 1992 г. в два екземпляра, всеки на български и на италиански език, като и двата текста имат еднаква сила.

За Република България:

Стоян Ганев,

министър на външните работи

За Италианската репулика:

Джани де Микелис,

министър на външните работи

(Отпада от Приложение 3 на том I)