Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 61 от 7.VII

Договор между Република България и Република Турция за трансфер на осъдени лица

 

ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ ЗА ТРАНСФЕР НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА

Обн. ДВ. бр.61 от 7 Юли 1995г.

Преамбюл



Република България и Република Турция,

желаейки да задълбочат сътрудничеството си по наказателни дела и да позволят на осъдените на лишаване от свобода лица да изтърпяват наложеното им наказание в страната, на която те са граждани, за улесняване на тяхната ресоциализация, се споразумяха за следното:

Глава първа.
Общи принципи

Член 1

По смисъла на настоящия договор:

а) изразът "осъждаща държава" означава държавата, където правонарушителят е бил осъден и от територията на която той се трансферира;

б) изразът "изпълняваща държава" означава държавата, където осъденото лице се трансферира, за да изтърпи своето наказание;

в) изразът "осъдено лице" означава всяко лице, което на територията на едната или на другата държава е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода.

Член 2

Двете държави се задължават да допускат взаимно при условията на настоящия договор трансфер на осъдени лица.

Член 3

Молбата за трансфер може да се подаде:

а) от осъждащата държава;

б) от изпълняващата държава;

в) от самото осъдено лице, което за целта отправя молба до една от двете държави.

Член 4

Настоящият договор се прилага при следните условия:

а) правонарушението, на което се основава молбата за трансфер, да е престъпление по законодателството на всяка една от двете държави;

б) присъдата, посочена в чл. 1, буква "в", да не подлежи на обжалване и да е изпълняема;

в) осъденото лице да е гражданин на държавата, където ще се извърши трансферът му;

г) осъденото лице да е дало съгласието си за трансфер;

д) към момента на подаване на молбата за трансфер осъденото лице да трябва да изтърпява най-малко още една година лишаване от свобода от наложеното му наказание. В изключителни случаи двете държави могат да се споразумеят за извършване на трансфер и когато продължителността на наказанието, което остава да се изтърпи, е по-малка от посочената по-горе.

Член 5

Осъждащата държава уведомява другата държава за всяка присъда, издадена срещу гражданин на тази държава, отговаряща на условията за трансфер съгласно разпоредбите на този договор.

Компетентните органи на осъждащата държава уведомяват всеки гражданин на другата държава, осъден с влязла в сила присъда, за възможностите, предоставени му по този договор, за трансфер и изтърпяване на наложеното му наказание в държавата, на която той е гражданин.

Осъденото лице се уведомява в писмена форма за всяко решение, взето от една от двете държави, във връзка с молбата за трансфер.

Член 6

Трансферът на осъденото лице се отказва, когато:

а) една от двете държави счита, че трансферът може да засегне нейния суверенитет или сигурност, обществения й строй, основните принципи на правовия й ред или други нейни важни интереси;

б) компетентните органи на изпълняващата държава вече са произнесли по отношение на осъденото лице за същото деяние влязла в сила присъда;

в) произнесената срещу осъденото лице присъда не може да бъде изпълнена в изпълняващата държава поради давност или поради друга причина, която съгласно законодателството на тази държава възпрепятства изпълнението на въпросната присъда;

г) присъдата е била произнесена за чисто военно престъпление.

Член 7

Трансферът на осъденото лице може да бъде отказан, когато:

а) компетентните органи на изпълняващата държава са решили да не започват наказателно предследване или да прекратят започнатото за същите деяния наказателно преследване;

б) деянията, за които е произнесена присъдата, са обект на наказателно преследване в изпълняващата държава;

в) осъденото лице не е изплатило сумите за вреди и загуби, които е било осъдено да заплати. Дължимите суми за вреди и загуби, за лихви, глоби, съдебни разноски и други парични осъждания от всякакъв вид могат да бъдат изпълнени и в изпълняващата държава в съответствие с нейното законодателство;

г) осъденото лице е гражданин на осъждащата държава. Гражданството се преценява към датата на осъждането.

Член 8

1. Осъденото лице трябва да изрази своето съгласие за трансфер при пълна свобода на волята и при пълно съзнаване на произтичащите от това правни последици. Когато една от държавите прецени, че е необходимо поради възрастта, здравословното или психическото състояние на осъденото лице, съгласието ще се дава от законния представител на осъдения. Прилаганата в този случай процедура се определя от законодателството на осъждаващата държава.

2. Осъждащата държава трябва да представи на изпълняващата държава възможността да провери чрез свой консулски представител, че съгласието за трансфер е дадено при условията, предвидени в ал. 1.

Член 9

1. Присъдата, произнесена в осъждащата държава, е направо изпълняема в изпълняващата държава относно частта от наказанието, която е останала да се изпълнява в осъждащата държава.

Компетентният съд на изпълняващата държава взема решение за изпълнение и определя според закона на своята държава начините за изпълнение на присъдата, произнесена в осъждащата държава.

2. Когато наказанието, наложено в осъждащата държава, по своето естество и по своята продължителност е по-тежко от това, което се предвижда от закона на изпълняващата държава за същите деяния, изпълняващата държава намалява наложеното наказание до максимума, който нейният закон позволява, или го замества с лишаване от свобода, което най-добре съответства на нейното законодателство.

3. Заместващото наказание не може по своето естество и своята продължителност да бъде по-тежко от наказанието, произнесено в осъждащата държава, нито да надхвърля максимума, предвиден в закона на изпълняващата държава.

Член 10

Изпълняващата държава информира осъждащата държава за хода по изпълнението на присъдата, ако тя поиска това.

Член 11

Начините за изпълнение на наказанието се определят от закона на изпълняващата държава, която единствено е компетентна да вземе необходимите във връзка с това решения.

Член 12

Осъждащата държава единствено има право да се произнася по жалби и молби за преглед на произнесената присъда.

Член 13

1. Трансферираните осъдени лица се ползват от амнистия или помилвания, настъпили в една от двете държави.

2. Осъждащата държава незабавно информира изпълняващата държава за всяко решение, което прекратява изцяло или частично изтърпяването на наказанието.

3. Компетентните органи на изпълняващата държава прекратяват изпълнението на наказанието веднага след като бъдат уведомени за решения или други актове, които снемат от наказанието характера му на изпълняемо.

Член 14

Осъденото лице, чийто трансфер е бил осъществен в приложение на разпоредбите на този договор, не може отново да се подлага на наказателно преследване, да бъде задържано или поставено под арест в изпълняващата държава за престъплението, за което е била произнесена присъдата в осъждащата държава и във връзка с която е бил извършен трансферът.

Член 15

Настоящият договор ще се прилага и по отношение на присъди, произнесени преди влизането му в сила.

Глава втора.
Процедура

Член 16

Молбата за трансфер се съставя в писмена форма. В нея се посочват самоличността на осъденото лице, мястото, където то е задържано, в осъждащата държава и местожителството му в изпълняващата държава. Към молбата за трансфер се прилага декларация, установяваща съгласието на осъденото лице или на неговия законен представител за трансфер.

Член 17

Осъждащата държава изпраща на изпълняващата държава автентично копие от присъдата. Тя удостоверява, че присъдата подлежи на изпълнение и уточнява всички обстоятелства във връзка с престъплението; мястото и времето на неговото извършване, неговата правна квалификация; приложените законови разпоредби и мястото, където лицето е задържано. Осъждащата държава дава и всички необходими данни относно продължителността на наказанието, което остава да бъде изтърпяно, относно допуснати намаления на наказанието, както и данни относно личността на осъденото лице и неговото поведение преди и след произнасяне на присъдата.

Осъждащата държава следва също така да съобщи размера на неиздължените от осъденото лице имуществени санкции съгласно чл. 7, буква "в", които лицето не е още изплатило преди трансфера.

Изпълняващата държава съобщава на осъждащата държава максималното наказание, предвидено в нейното законодателство за същите деяния.

Ако една от държавите прецени, че сведенията, предоставени от другата държава, са недостатъчни, за да се приложи настоящият договор, тя изисква допълнително необходимата информация.

Член 18

Компетентни органи за изпълнение разпоредбите на този договор са за Република България - Главната прокуратура и Министерството на правосъдието, а за Република Турция - Министерството на правосъдието.

Член 19

Книжата и документите, предадени по изпълнение на настоящия договор, се освобождават от всякаква форма на легализация. Те трябва да бъдат подписани и подпечатани от компетентния орган.

Тези документи трябва да се придружават от превод на езика на изпълняващата държава или на френски език.

Член 20

Когато молбата за трансфер бъде приета, компетентните органи на двете държави се споразумяват без забава относно мястото, датата и начина за трансфер на осъденото лице.

Член 21

Разноските по трансфера са за сметка на изпълняващата държава с изключение на разноските, направени изключително на територията на осъждащата държава.

Глава трета.
Заключителни разпоредби

Член 22

1. Този договор подлежи на ратификация. Размяната на ратификационните документи ще се извърши в София.

2. Настоящият договор влиза в сила тридесет дни след размяната на ратификационните документи.

3. Този договор се сключва за неопределен срок. Всяка една от държавите може във всеки момент да го денонсира, като отправи до другата страна писмено съобщение по дипломатически път; в този случай денонсирането влиза в сила една година след датата на получаване на това съобщение.

В уверение на което представителите на двете държави, съответно упълномощени, подписаха настоящия договор.

Подписан в Анкара на 22 юни 1992 г. в два оригинални екземпляра, всеки един на български, турски и френски език, като и трите текста имат еднаква сила. Различията в тълкуването се решават на основата на френския текст.


За Република България:

Светослав Лучниов


За Република Турция:

М. Сейфи Октай

Промени настройката на бисквитките