Държавен вестник, брой 49 от 30.V

Прекратено действие със Споразумение за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите - членки на Европейския съюз - ДВ, бр. 5 от 19 януари 2021 г., в сила от 13.12.2020 г.

Преамбюл

Правителството на Република България и правителството на Словашката република, наричани по-долу "договарящи се страни",

желаейки да засилят икономическото сътрудничество между двете държави на основата на взаимната изгода,

възнамерявайки да създават и поддържат благоприятни условия за инвестиции на инвеститори от едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна, и

осъзнавайки, че насърчаването и взаимната защита на инвестициите стимулират инициативите в тази област,

се договориха за следното:

Член 1

Определения

За целите на този договор:

1. Понятието "инвестиции" ще означава всякакви средства, инвестирани във връзка с икономическа дейност от инвеститор на една от договарящите се страни на територията на другата договаряща се страна в съответствие със законите и разпоредбите на последната, и ще включва по-специално, но не изключително:

а) имуществени права и всякакви други вещни права;

б) акции, дялове или други ценни книжа, материализиращи участие в дружества;

в) права на вземане, както и всякакви други права, свързани с инвестиция, имащи икономическа стойност;

г) права в областта на интелектуалната собственост, включително авторски права, търговски марки, патенти, промишлени образци, технически процеси, ноу-хау, търговски наименования и гудуил, свързани с инвестиция;

д) права за упражняване на стопански дейности, предоставени по силата на закон или съгласно договор или административен акт или лицензи на компетентен държавен орган и по-специално за търсене, обработване, извличане и експлоатация на природни ресурси.

Последваща промяна във формата, в която инвестициите са били направени, няма да засегне тяхната същност като инвестиции, при условие че тази промяна не противоречи на законите на съответната договаряща се страна.

2. Понятието "приходи" ще означава печалби, дивиденти, лихви и други законни доходи, получени от инвестиции.

3. Понятието "инвеститор" ще означава:

а) по отношение на всяка от договарящите се страни:

физическо лице, което е гражданин на една от договарящите се страни съгласно действащото в нея законодателство, както и

б) по отношение на Република България:

всякаква компания, фирма, организация или асоциация, която е или не е юридическо лице, официално регистрирана или учредена в съответствие с нейното законодателство, със седалище на нейна територия;

в) по отношение на Словашката република:

лице, което е юридическо лице, регистрирано или учредено в съответствие с нейните закони.

4. Понятието "територия" ще означава:

държавната територия на Република България, включително териториалното море, континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които Република България упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие с международното право;

б) по отношение на Словашката република:

територията на Словашката република, върху която Словашката република упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право.

Член 2

Насърчаване и защита на инвестициите

1. Всяка договаряща се страна ще насърчава и защитава на своята територия инвестиции на инвеститори на другата договаряща се страна и ще приема такива инвестиции в съответствие със своите закони и разпоредби, като им предоставя справедливо и безпристрастно третиране и защита.

2. В случай на реинвестиране на приходите от инвестиция тези реинвестиции и техните приходи ще се ползват от същата защита, както и първоначалните инвестиции.

3. Всяка договаряща се страна ще разглежда благоприятно и в съответствие със своите закони и разпоредби въпросите, отнасящи се до влизането, престоя, работата и движението на своята територия на граждани на другата договаряща се страна, които извършват дейности, свързани с инвестициите, както е определено в този договор, както и на техните семейства, представляващи част от домакинството им.

Член 3

Национален режим и режим на най-облагодетелствана нация

1. Нито една от договарящите се страни няма да предоставя на инвестиции, направени на нейна територия от инвеститори на другата договаряща се страна, третиране по-малко благоприятно от това, което предоставя на инвестиции на своите собствени инвеститори или на инвестиции на инвеститори на която и да е трета държава, в зависимост от това, кой режим е по-благоприятен.

2. Нито една от договарящите се страни няма да предоставя на инвеститори на другата по отношение на дейността, свързана с поддържането, използването и управлението на техните инвестиции на територията на първата договаряща се страна, третиране по-малко благоприятно от това, което предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститори на която и да е трета държава, в зависимост от това, кой режим е по-благоприятен.

3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 няма да се тълкуват като задължаващи едната договаряща се страна да предоставя на инвеститори на другата договаряща се страна привилегиите, предоставени на трета държава по силата на:

а) съществуващ или бъдещ митнически съюз, зона за свободна търговия, икономически общности или подобни международни институции; или

б) договори за избягване на двойното данъчно облагане.

4. Всяка договаряща се страна си запазва правото да прави в съответствие с действащото си законодателство изключения от националното третиране, предоставено съгласно ал. 1 и 2.

Член 4

Обезщетения за загуби

Когато инвестиции на инвеститори на едната договаряща се страна претърпят загуби, дължащи се на война, въоръжен конфликт, извънредно положение, бунт, въстание, метеж или други подобни събития на територията на другата договаряща се страна, на тях ще им бъде предоставено от другата договаряща се страна по отношение на реституция, обезщетение, компенсация или друго уреждане третиране не по-малко благоприятно от това, което последната договаряща се страна предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститори на която и да е трета държава. Дължимите плащания ще бъдат свободно преводими в свободно конвертируема валута без забавяне.

Член 5

Отчуждаване

Инвестициите на инвеститорите на едната договаряща се страна няма да бъдат отчуждавани, национализирани или подложени на мерки, чийто резултат е равен на национализация или отчуждаване, на територията на другата договаряща се страна освен в обществен интерес, по силата на закон, на недискриминационна основа и при незабавно, адекватно и ефективно обезщетение. Това обезщетение ще възлиза на пазарната стойност на отчуждената инвестиция непосредствено преди отчуждаването или преди предстоящото отчуждаване да е станало публично известно, ще бъде изплатено без забава и ще включва лихва, равняваща се на 12 месеца по либор, котиран за валутата, в която инвестициите са били извършени, до датата на плащането.

Член 6

Преводи

1. Всяка договаряща се страна ще разрешава на инвеститорите на другата договаряща се страна, след изпълнение на всички данъчни задължения, свободния превод на сумите, свързани с инвестициите, като:

а) капитал и допълнителни суми, предназначени за поддържане или увеличаване на инвестицията;

б) доходи от инвестицията;

в) приходи, получени от пълната или частична ликвидация на инвестицията;

г) сумите, необходими за плащането на разходите, произтичащи от функционирането на инвестицията, като изплащане на заеми и изплащане на патентни или лицензионни такси;

д) обезщетението, платимо в съответствие с чл. 5;

е) възнаграждението, получено от гражданите на другата договаряща се страна за работа или услуги, извършени във връзка с инвестициите, направени на нейна територия в съответствие с нейните закони и разпоредби.

2. Преводите, посочени в параграф 1, ще се извършват без забава, по обменния курс, действащ в деня на превода на територията на договарящата се страна, където е направена инвестицията.

3. В съответствие със законодателството на всяка от договарящите се страни на всички преводи, които са предмет на този член, ще бъде предоставено третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на преводите на инвестиция, направена от инвеститор на която и да е трета държава.

Член 7

Суброгация

Ако една от договарящите се страни или определена от нея агенция извърши плащане на своите инвеститори, по силата на гаранция, която е договорила във връзка с инвестиция, направена на територията на другата договаряща се страна, последната договаряща се страна ще признае:

а) прехвърлянето по силата на закон или в резултат на правна сделка в тази страна на всяко право или иск на инвеститора на първата договаряща се страна или определената от нея агенция, а също и

б) това, че първата договаряща се страна или определената от нея агенция е оправомощена по силата на суброгация да упражнява в същата степен правата и да предявява исковете на този инвеститор, а също така да поема задълженията, свързани с инвестицията.

Член 8

Разрешаване на инвестиционни спорове между договаряща се страна и инвеститор от другата договаряща се страна

1. Спорове между инвеститор на едната договаряща се страна и другата договаряща се страна, отнасящи се до задълженията на последната съгласно този договор, във връзка с инвестиция на горепосочения инвеститор, ще се уреждат, доколкото е възможно по приятелски начин.

2. Ако такъв спор не може да бъде разрешен в продължение на 6 месеца от датата, на която една от страните е поискала приятелско уреждане, засегнатият инвеститор може да отнесе спора до компетентния съд на договарящата се страна, която е страна по спора.

3. В случай на спор, отнасящ се до чл. 4, 5, 6 и 7, засегнатият инвеститор може вместо това да избере да отнесе спора за разрешаване чрез арбитраж пред:

а) арбитражен съд ад-хок, съставен в съответствие с Арбитражните правила на Комисията на Обединените нации по международно търговско право (UNCITRAL). Страните по спора могат да се съгласят писмено да изменят тези правила, или

б) Международния център за уреждане на инвестиционни спорове, в случай че Република България стане страна по Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, открита за подписване във Вашингтон на 18 март 1965 г. (ICSID Конвенция).

За тази цел всяка договаряща се страна съответно декларира своето съгласие за прибягването до горепосочения международен арбитраж.

4. Арбитражният съд постановява решението си на основата на местните закони и разпоредби на договарящата се страна, която е страна по спора, на разпоредбите на този договор, както и на основните принципи на международното право.

5. Решението на арбитражния съд ще бъде окончателно и задължително за страните по спора и договарящите се страни ще приведат в изпълнение решението в съответствие с националното си законодателство.

6. Всяка страна по спора ще поеме разходите за своя арбитър и своето участие в арбитражните процедури, а разходите на председателя и останалите разходи ще се поемат поравно от страните по спора.

Член 9

Разрешаване на спорове между договарящите се страни

1. Спорове между договарящите се страни относно тълкуването или прилагането на този договор ще се уреждат, доколкото е възможно, чрез преговори между договарящите се страни.

2. Ако спорът между договарящите се страни не може да се разреши по този начин в течение на 6 месеца след започване на преговорите, той ще бъде отнесен по искане на която и да е от договарящите се страни пред арбитражен съд.

3. Този арбитражен съд ще бъде съставян за всеки отделен случай по следния начин:

В тримесечен срок след получаване на молбата за арбитраж всяка договаряща се страна ще назначи един член на съда. Тези двама членове ще определят гражданин на трета държава, който с одобрението на двете договарящи се страни ще бъде назначен за председател на съда. Председателят ще бъде назначен в двумесечен срок от датата на назначаване на другите двама членове.

4. Ако в сроковете, определени в ал. 3, необходимите назначения не бъдат извършени, всяка договаряща се страна може, при липса на друго споразумение, да покани председателя на Международния съд в Хага да извърши необходимите назначения. Ако председателят е гражданин на някоя от договарящите се страни или ако е възпрепятстван по някакъв друг начин да изпълни споменатата функция, заместник-председателят ще бъде поканен да извърши необходимите назначения. Ако заместник-председателят е гражданин на някоя от договарящите се страни или ако той също е възпрепятстван да изпълни споменатата функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на някоя от договарящите се страни ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.

5. Арбитражният съд определя своя собствена процедура. Той постановява решението си въз основа на разпоредбите на този договор, както и въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право. Съдът постановява решението си с мнозинство на гласовете. Това решение ще бъде окончателно и задължително за двете договарящи се страни.

6. Всяка договаряща се страна ще поеме разходите на своя член на съда и своето участие в арбитражните процедури. Разходите на председателя и останалите разходи ще се поемат поравно от договарящите се страни.

Член 10

Консултации

Всяка договаряща се страна може да предложи на другата договаряща се страна да започнат консултации по всички въпроси, засягащи изпълнението или тълкуването на този договор. Другата договаряща се страна ще предприеме необходимите мерки за провеждането на тези консултации.

Член 11

Прилагане на други правила и специални задължения

Ако националното законодателство на договарящите се страни, настоящи или бъдещи международни споразумения между Република България и Словашката република или други международни договори, по които те са страни, съдържат разпоредби, било то общи или специални, даващи право на инвестиции на инвеститори на другата договаряща се страна на третиране, по-благоприятно от предвиденото в този договор, тези разпоредби ще преобладават пред този договор до степента, до която са по-благоприятни.

Член 12

Приложимост на този договор

1. Този договор ще се прилага също и за инвестиции, направени от инвеститори на едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна преди влизането в сила на този договор.

2. Този договор няма да се прилага за инвестиции, направени по силата на договори в рамките на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ, освен ако тези инвестиции не са трансформирани в съответствие със законодателството за чуждестранните инвестиции на договарящите се страни.

Член 13

Влизане в сила, действие и прекратяване

1. Договарящите се страни ще се уведомят взаимно, че конституционните им изисквания за влизане в сила на този договор са изпълнени. Този договор ще влезе в сила на датата на второто уведомление.

2. Този договор е сключен за период от петнадесет години и действието му ще се продължи автоматично за последващ период от пет години, освен ако дванадесет месеца преди датата на изтичането на петнадесетгодишния период някоя от договарящите се страни не уведоми писмено другата договаряща се страна за решението си да прекрати действието на този договор.

3. По отношение на инвестициите, направени преди датата на прекратяване на този договор, разпоредбите на членове от 1 до 12 на този договор ще продължат да действат за по-нататъшен период от десет години от тази дата.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това от техните правителства, подписаха този договор.

Съставен в Братислава на 21 юли 1994 г. в два екземпляра на български, словашки и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването английският текст ще преобладава.