Държавен вестник, брой 49 от 30.V

Прекратено действие със Споразумение за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите - членки на Европейския съюз - ДВ, бр. 5 от 19 януари 2021 г., в сила от 13.12.2020 г.

Преамбюл

Правителството на Република България и правителството на Република Полша, наричани по-долу "договарящи се страни",

желаейки да засилят икономическото сътрудничество за взаимната изгода на двете държави,

възнамерявайки да създават и поддържат благоприятни условия за инвестиции от инвеститори на едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна,

признавайки необходимостта да насърчават и защитават чуждестранните инвестиции с цел да увеличат икономическото благосъстояние на двете гоговарящи се страни,

се договориха за следното:

Член 1

За целите на този договор:

1. Понятието "инвестиции" означава всякакъв вид средства, и по-специално:

а) права на собственост и всякакви други вещни права;

б) акции, дялове или други форми на участие в дружества;

в) права на вземания и всякакви други права, имащи икономическа стойност;

г) авторски права, права в областта на индустриалната и интелектуалната собственост (като патенти, лицензи, промишлени образци, търговски марки и тъговски наименования), технически процеси, ноу-хау и гудуил;

д) стопански концесии, предоставени по силата на закон, договор или административен акт на компетентен държавен орган, и по-специално за проучване, преработване, извличане и експлоатация на природни ресурси.

Инвестициите трябва да бъдат направени в съответствие със законодателството на територията на съответната договаряща се страна.

Последваща промяна във формата, в която инвестициите са били направени, няма да засегне тяхната същност като инвестиции, при условие че тази промяна не противоречи на законите на съответната договаряща се страна.

2. Понятието "приходи" означава всички суми, получени от инвестицията, като печалби, дивиденти, лихви и други законови доходи.

3. Понятието "инвеститор" означава:

а) физически лица, които са граждани на Република България или на Република Полша съгласно законите на съответната държава;

б) всякаква компания, фирма, дружество, организация или асоциация, със или без юридическо лице, учредена или създадена съгласно законите на Република България или на Република Полша, със седалище на територията на съответната държава.

4. Понятито "територия" означава територията под суверенитета на Република България, от една страна, и на Република Полша, от друга страна, включително териториалното море, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху която съответната държава упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие с международното право.

Член 2

1. Всяка договаряща се страна на своята територия ще насърчава и защитава инвестициите на инвеститори на другата договаряща се страна, ще допуска такива инвестиции в съответствие със своето законодателство и ще им предоставя безпристрастно и справедливо третиране и защита.

2. В случай на реинвестиране на приходите от инвестиция тази реинвестиция и нейните приходи ще се ползват от същата защита, както и първоначалните инвестиции.

3. Всяка договаряща се страна ще разглежда благоприятно и в съответствие със своите закони и разпоредби въпросите, отнасящи се до влизането, престоя, работата и движението на своя територия на граждани на другата договаряща се страна, които извършват дейности, свързани с инвестициите, както е определено в този договор, и на членовете на техните семейства, живеещи в едно домакинство с тях.

Член 3

1. На инвестициите, направени от инвеститори на едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна, се предоставя третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на инвестиции, направени от инвеститори на която и да е трета държава.

2. Разпоредбите на ал. 1 няма да се прилагат към привилегии, предоставени на инвеститори на трета държава от другата договаряща се страна, основаващи се на:

а) съществуващ или бъдещ митнически съюз, зона за свободна търговия, икономически общности или подобни международни институции; или

б) споразумения, отнасящи се изцяло или преимуществено до данъчното облагане.

3. Ако националното законодателство на договарящите се страни или съществуващи или бъдещи международни споразумения между Република България и Република Полша или други международни споразумения, влезли в сила между двете договарящи се страни, съдържат разпоредби, били те общи или специални, даващи право на инвестициите от инвеститорите на другата договаряща се страна на третиране по-благоприятно от предвиденото в този договор, то тези разпоредби дотолкова, доколкото са по-благоприятни, ще преобладават над този договор.

Член 4

На инвеститорите на едната договаряща се страна, чиито инвестиции претърпят загуби на територията на другата договаряща се страна, дължащи се на война, друг въоръжен конфликт, извънредно положение или други подобни събития, ще бъде предоставено третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на инвеститори на която и да е трета държава.

Член 5

1. Инвестициите на инвеститорите на всяка от договарящите се страни няма да бъдат подлагани на отчуждаване или национализация на територията на другата договаряща се страна освен по силата на закона, в обществен интерес, на недискриминационна основа и срещу обезщетение.

2. Това обезщетение ще възлиза на пазарната стойност на отчуждаваната инвестиция непосредствено преди отчуждаването или преди предстоящото отчуждаване да е станало публично известно, ще бъде платено без неоправдано забавяне и ще обхваща годишна лихва, равняваща се на 12-месечния либор, котиран за валутата, в която инвестициите са били направени, или за друга конвертируема валута, до времето на плащането. Плащането на това обезщетение ще бъде свободно преводимо.

Член 6

1. Всяка договаряща се страна ще предоставя на инвеститорите на другата договаряща се страна след изпълнението на всички данъчни задължения свободния превод на плащания в свободно конвертируема валута, свързани с инвестициите, и по-специално на:

а) капитал и допълнителни смуи, предназначени за поддържане или увеличаване на инвестицията;

б) приходи от инвестицията;

в) средства, получени от продажбата или от пълната или частична ликвидация на инвестицията;

г) сумите, необходими за плащането на разходите, произтичащи от функционирането на инвестицията, като изплащане на заем или плащане на патентни или лицензионни такси;

д) обезщетението, платимо в съответствие с чл. 5;

е) възнаграждението, получено от граждани на другата договаряща се страна за работа и услуги, извършени във връзка с инвестиции, направени на нейна територия, в съответствие с нейните закони и разпоредби.

2. Преводите, посочени в ал. 1 ще се извършат без неоправдано забавяне, по обменния курс, действащ в деня на превода на територията на договарящата се страна, където е била направена инвестицията.

3. В съответствие със законите на всяка от договарящите се страни на всички преводи, които са предмет на този член, ще се предоставя третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на преводи на инвестиции, направени от инвеститори на която и да е трета държава.

Член 7

1. Ако една от договарящите се страни или нейна агенция извърши плащане на някой от своите инвеститори по силата на гаранция или на застраховка, договорена по отношение на инвестиция, другата договаряща се страна ще признае валидността на суброгацията в полза на първата договаряща се страна или на нейната агенция на всякакви права и претенции, които има инвеститорът.

2. Договарящата се страна или нейната агенция, която е встъпила в правата на инвеститора, ще може да упражнява същите права като тези на инвеститора и доколкото упражнява такива права, ще поема и задълженията на инвеститора, свойствени за тази застрахована инвестиция.

3. В случай на суброгация, както е определено в ал. 1, инвеститорът не може да предявява искове, освен ако не е упълномощен за това от договарящата се страна или нейната агенция.

Член 8

1. Споровете между договарящите се страни относно тълкуването или прилагането на този договор ще се уреждат, доколкото е възможно, чрез преговори между договарящите се страни.

2. Ако договарящите се страни не успеят да постигнат уреждане на спора в рамките на 6 месеца от започването на преговорите, по молба на която и да е от договарящите се страни спорът ще бъде отнесен за уреждане пред арбитражен съд.

3. Такъв арбитражен съд ще се съставя за всеки отделен случай по следния начин:

В течение на 3 месеца от получаването на молбата за арбитраж всяка договаряща се страна ще назначи един член на съда. Тези двама членове ще изберат гражданин на трета държава, който с одобрението на двете договарящи се страни ще бъде назначен за председател на съда. Председателят на съда ще бъде назначен в рамките на 2 месеца от датата на назначаване на другите двама членове.

4. Ако в течение на периодите, определени в ал.3, необходимите назначения не са били извършени, всяка от договарящите се страни може, при липсата на друго споразумение, да покани президента на Международния съд да извърши необходимите назначения. Ако президентът е гражданин на някоя от договарящите се страни или по някакъв друг начин е възпрепятстван да изпълни споменатата функция, вицепрезидентът ще бъде поканен да направи необходимите назначения. Ако вицепрезидентът е гражданин на някоя от договарящите се страни или ако той също по някакъв друг начин е възпрепятстван да изпълни споменатата функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на някоя от договарящите се страни, ще бъде поканен да направи необходимите назначения.

5. Арбитражният съд постановява решението си на основата на разпоредбите на този договор, както и на общоприетите принципи и правила на международното право. Арбитражният съд взема решението си с мнозинство на гласовете. Това решение е окончателно и задължително за двете договарящи се страни. Арбитражният съд определя своя собствена процедура.

6. Всяка договаряща се страна поема разходите за своя собствен член на съда и за своето представяне в арбитражния процес. Разходите за председателя и останалите разходи се разпределят поравно между договарящите се страни.

Член 9

1. Споровете между инвеститор на една от договарящите се страни и другата договаряща се страна относно задълженията на последната съгласно този договор във връзка с инвестиция на първия, доколкото е възможно, ще се уреждат от страните по спора по приятелски начин.

2. Ако такъв спор не може да бъде уреден в рамките на 6 месеца от датата, на която някоя от страните по спора е поискала приятелско уреждане, засегнатият инвеститор може да отнесе спора пред компетентния съд на договарящата се страна.

3. В случай на спорове във връзка с чл. 5 и 6 от този договор засегнатият инвеститор може да избере вместо това да отнесе спора за уреждане пред:

а) ад-хок арбитражен съд, съставен съгласно арбитражните правила на Комисията на Обединените нации по международно търговско право (INCITRAL); или

б) Международния център за уреждане на инвестиционни спорове, при условие че и двете договарящи се страни са страни по Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, открита за подписване във Вашингтон на 18 март 1965 г. (ICSID Конвенция).

4. По отношение на другите членове на този договор инвеститорът може да постави въпроса пред своята собствена договаряща се страна с оглед постигането на уреждане на спора в съответствие с чл. 8 и 10 на този договор.

5. Решението е окончателно и задължително за двете страни по спора и ще бъде приведено в сила в съответствие с вътрешното законодателство на засегнатата договаряща се страна.

Член 10

Всяка договаряща се страна може да предложи на другата договаряща се страни да започнат консултации по всички въпроси, засягащи прилагането или тълкуването на този договор. Другата договаряща се страна ще предприеме необходимите стъпки за провеждането на такива консултации.

Член 11

1. Този договор ще се прилага за инвестиции, направени от инвеститор на едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна преди влизането в сила на този договор.

2. Този договор няма да се отнася за инвестиции, направени по международни договори в рамките на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ, освен ако тези инвестиции не са трансформирани в съответствие със законодателството за чуждестранните инвестиции на договарящите се страни.

Член 12

Всяка договаряща се страна ще уведоми другата договаряща се страна за приключването на вътрешните процедури, необходими за влизането в сила на този договор. Този договор влиза в сила в деня на последното уведомление.

Член 13

1. Този договор ще остане в сила за период от десет години и ще продължи да бъде в сила по-нататък за същия период или периоди, докато една година преди изтичането на първоначалния или някой следващ период някоя от договарящите се страни не уведоми другата договаряща се страна за намерението си да прекрати договора. Уведомлението за прекратяване ще влезе в сила една година след като е било прието от другата договаряща се страна.

2. По отношение на инвестиции, направени до датата, на която уведомлението за прекратяване на този договор влиза в сила, разпоредбите на този договор ще продължат да действат за период от десет години от датата на прекратяване на този договор.

В уверение на което надлежно упълномощените представители на техните правителства подписаха този договор.

Съставен във Варшава на 11 април 1994 г. в два екземпляра, всеки на български, полски и английски език, като и трите текста имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването ще преобладава английският текст.

За правителството на

Република България:

Станислав Даскалов,

министър на външните работи

За правителството на

Република Полша:

Анджей Олеховски,

министър на външните работи