Държавен вестник, брой 26 от 4.IV

Преамбюл

Народна република България и

Германската демократична република,

основавайки се на братската дружба и всестранното сътрудничество, които съществуват между Народна република България и Германската демократична република на основата на марксизма-ленинизма и социалистическия реализъм;

ръководени от стремежа и занапред да развиват всестранно дружеските си отношения в полза на двете държави и двата народа, както и на общността на социалистическите страни и да поощряват закономерния процес на създаване на все по-голямо взаимодействие в политическия, икономическия, културния и социалния живот за по-нататъшното сближаване на социалистическите страни и нации;

решени да развиват и задълбочават политическото и идеологическото сътрудничество, както и социалистическата икономическа интеграция, които са от решаващо значение за по-нататъшните общи успехи;

водени от стремежа да осигурят най-благоприятни международни условия за изграждането на социализма и комунизма в съответствие с определените от пролетарския интернационализъм принципи и цели на социалистическата външна политика;

придавайки първостепенно значение на защитата на териториалната цялост и на суверенитета на двете държави срещу всякакво посегателство;

решени да изпълняват непоколебимо задълженията, произтичащи от Варшавския договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ от 14 май 1955 г.;

отстоявайки твърдо и непоколебимо укрепването на сплотеността на всички страни от социалистическата общност, основаваща се на еднаквия обществен строй и на общите крайни цели;

потвърждавайки, че укрепването, разширяването и защитата на социалистическите завоевания, които народите извоюваха с цената на десетилетни борби и самоотвержен труд, са общ интернационален дълг на социалистическите страни;

изразявайки твърдото си намерение да съдействуват за по-нататъшното укрепване на мира и сигурността в Европа и в целия свят, да допринесат за осъществяването на колективно изработените принципи за отношенията между държавите с различен обществен строй и на тази основа да развиват плодотворно и взаимно изгодно сътрудничество на европейския континент и да се противопоставят решително на всички сили, действуващи против намаляването на напрежението;

вземайки под внимание, че Германската демократична република, която осъществи принципите на Потсдамското споразумение, стана като суверенна, независима социалистическа държава, пълноправен член на Организацията на обединените нации;

придавайки важно значение на по-нататъшното развитие и усъвършенствуване на договорната основа на взаимните си отношения и отчитайки измененията, които настъпиха в Европа и в света;

ръководени от целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации,

решиха да сключат този договор и се споразумяха за следното:

Член 1

Високодоговарящите страни ще укрепват и в бъдеще, в съответствие с принципите на социалистическия интернационализъм, отношенията на трайна и нерушима дружба и на братска взаимна помощ във всички области на живота. Те ще развиват и задълбочават планомерно и неотклонно всестранното сътрудничество, ще си оказват всестранна помощ и подкрепа на основата на взаимното зачитане на държавния суверенитет и независимост, на равноправието и ненамесата във вътрешните работи.

Член 2

Високодоговарящите страни ще използуват все по-ефективно материалните и духовните сили на своите народи и държави за изграждането на социалистическото и комунистическото общество и за укрепването на социалистическата общност.

В съответствие с принципите и целите на социалистическата икономическа интеграция и все по-пълното задоволяване на непрекъснато растящите материални и културни нужди на своите народи ще разширяват и укрепват двустранното и многостранното икономическо и научно-техническо сътрудничество, включително сътрудничеството в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ.

Двете страни ще продължат дългосрочното координиране и съгласуване на народностопанските планове, ще разширяват специализацията и кооперирането в производството и научноизследователската дейност, ще обменят опита, натрупан в изграждането на социализма и комунизма, и ще осигуряват все по-тясно взаимодействие на своите национални икономики в интерес на повишаване ефективността на общественото производство.

Член 3

Високодоговарящите страни ще съдействуват за сътрудничеството между държавните органи и обществените организации и ще развиват и задълбочават отношенията в областта на науката и културата, образованието, литературата и изкуството, средствата за масова информация, киното здравеопазването, защитата на околната среда, туризма, физическата култура и спорта, както и в други области на обществения живот. Същевременно те ще поощряват контактите между трудещите се за по-добро взаимно опознаване и сближаване на двете държави и двата народа.

Член 4

Високодоговарящите страни ще съдействуват максимално за по-нататъшното развитие на братските отношения между всички държави от социалистическата общност и ще действуват винаги в духа на укрепването на тяхното единство и сплотеност. Те потвърждават готовността си да вземат необходимите мерки за запазването и защитата на социалистическите завоевания, сигурността и независимостта на двете страни.

Член 5

Високодоговарящите страни ще се застъпват неотклонно и в бъдеще за пълното осъществяване на принципите на мирното съвместно съществуване на държави с различен обществен строй, както и за разширяване и задълбочаване на процеса на намаляване на напрежението и ще направят всичко, което е по силите им, за да изчезне войната завинаги от живота на народите. Те ще работят неуморно за защитата на международния мир и сигурността на народите от посегателствата на агресивните сили на империализма и реакцията. Те ще се застъпват твърдо за прекратяване на надпреварата във въоръжаването, за всеобщо и пълно разоръжаване, както и за пълно премахване на колониализма и ще подкрепят освободените от колониално подтисничество държави при укрепването на техния суверенитет и национална независимост.

Член 6

Високодоговарящите страни разглеждат ненарушимостта на държавните граници в Европа като най-важна предпоставка за гарантирането на сигурността в Европа и изразяват твърдата си решимост заедно и в съюз с другите държави - участнички във Варшавския договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ от 14 май 1955 г., и в съответствие с него да гарантират неприкосновеността на границите на държавите - участнички в този договор, така както са възникнали в резултат на Втората световна война и на следвоенното развитие, включително и на границите между Германската демократична република и Федерална република Германия.

Двете страни ще полагат съвместни усилия, за да противодействуват на всякакви прояви на реваншизъм и милитаризъм, и ще се стремят към точното спазване на договорите, имащи за цел укрепването на европейската сигурност.

Член 7

В съответствие с Четиристранното споразумение от 3 септември 1971 г. високодоговарящите страни ще поддържат и развиват връзките си с Западен Берлин, изхождайки от това, че Западен Берлин не е съставна част на Федерална република Германия и че и занапред няма да се управлява от нея.

Член 8

В случай на въоръжено нападение от която и да било държава или група от държави спрямо високодоговарящите страни другата високодоговаряща страна ще счита това нападения като насочено срещу нея и ще й окаже незабавно всякакъв вид помощ, включително и военна, и упражнявайки правото на индивидуална и колективна самоотбрана в съответствие с член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, ще я подкрепя с всички средства, с които разполага.

За мерките, взети въз основа на този член, високодоговарящите страни ще уведомяват незабавно Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и ще действуват в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации.

Член 9

Високодоговарящите страни ще се информират взаимно по всички важни международни въпроси, ще се консултират и ще действуват, изхождайки от общата позиция, съгласувана в съответствие с интересите на двете държави.

Член 10

Този договор подлежи на ратификация и ще влезе в сила в деня на размяната на ратификационните документи, която ще се извърши в най-близък срок в Берлин.

Член 11

Този договор е сключен за срок от 25 години и автоматически ще се продължава всеки път за следващите 10 години, ако една от високодоговарящите страни не изрази желание да го денонсира дванадесет месеца преди изтичане на съответния срок.

Съставен в София на 14 септември 1977 г. в два екземпляра, всеки на български и немски език, като и двата текста имат еднаква сила.