ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЧЕХОСЛОВАШКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕПУБЛИКА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ И УРЕЖДАНЕ НА ОТНОШЕНИЯ ПО ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА (РАТИФИЦИРАН С УКАЗ № 538 НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ ОТ 15 АПРИЛ 1977 Г. - ДВ, БР. 34 ОТ 197
ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЧЕХОСЛОВАШКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕПУБЛИКА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ И УРЕЖДАНЕ НА ОТНОШЕНИЯ ПО ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА (РАТИФИЦИРАН С УКАЗ № 538 НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ ОТ 15 АПРИЛ 1977 Г. - ДВ, БР. 34 ОТ 1977 Г. В СИЛА ОТ 6 ЯНУАРИ 1978 Г.)
Обн. ДВ. бр.20 от 14 Март 1978г.
Преамбюл
Държавният съвет на Народна република България и Президентът на Чехословашката социалистическа република,
ръководени от желанието за по-нататъшно развитие на приятелските отношения между двете държави и в съответствие с Договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между Народна република България и Чехословашката социалистическа република от 26.IV.1968 година и в стремежа си да задълбочават и усъвършенствуват своите взаимни връзки в областта на правните отношения, които бяха уредени до сега с Договора между Народна република България и Чехословашката република за правна помощ по граждански и наказателни дела от 13.IV.1954 г,
решиха да сключат настоящия договор.
За тази цел те назначиха свои пълномощници:
Държавният съвет на Народна република България - Светла Даскалова, министър на правосъдието на Народна република България
Президентът на Чехословашката социалистическа република - д-р Ян Немец министър на правосъдието на Чешката социалистическа република.
които след като размениха своите пълномощия, намерени за редовни и в надлежна форма, се съгласиха за следното:
Част първа.
Общи разпоредби
Член 1
Правна защита
1. Гражданите на едната договаряща се страна се ползуват на територията на другата договаряща се страна по отношение на личните и имуществените въпроси със същите права и със същата правна защита, както нейните собствени граждани.
2. За упражняване и защита на своите и интереси гражданите едната договаряща се страна могат да се явяват пред органите на правосъдието (съдилищата, прокуратурата и нотариалните органи) и други органи на другата договаряща се страна, в чиято компетентност спадат делата, предмет на този договор, при същите условия, както нейните собствени граждани.
3. Разпоредбите на алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за юридическите лица.
Член 2
Правна помощ и ред за установяване на връзки
1. Органите на правосъдието на двете договарящи се страни си оказват взаимна правна помощ по граждански, семейни и наказателни дала.
2. Другите органи, действуващи по гражданските, семейните и наказателните дела, си оказват правна помощ посредством органите на правосъдието.
3. Органите на правосъдието при оказване на правна помощ влизат помежду си във връзка чрез своите централни органи, ако в този договор не е предвиден друг ред.
4. Централни органи по смисъла на този договор са: за Народна република България - Министерството на правосъдието на Народна република България и Главната прокуратура на Народна република България; за Чехословашката социалистическа република - Генералната прокуратура на Чехословашката социалистическа република, Министерството на правосъдието на Чешката социалистическа република и Министерството на на правосъдието на Словашката социалистическа република.
5. Договарящите се страни оказват една на друга правна помощ чрез изпълнението на отделни процесуални действия, по специално: съставяне, препращане и връчване на документи, извършване на обиски, изземване и предаване на веществени доказателства, извършване на експертизи, разпит на обвиняеми, свидетели, експерти, разпит на страни и други лица, оглед, изпълнение на решения, предаване на лица, извършили престъпления, и др.
Член 3
Съдържание на молбата за правна помощ
1. Поръчката трябва да съдържа: названието на молещия и на замоления орган, делото, по което се иска правна помощ, имената на участвуващите в делото, Тяхното гражданство, занятие и местожителство, имената на техните представители, както и вида на исканата правна помощ.
2. В поръчките по наказателни дела трябва да се посочат също описанието и квалификацията на престъплението, както и мястото и датата на раждането на извършителя на престъплението.
3. Поръчката трябва да съдържа саморъчен подпис и служебен печат.
4. Поръчката за връчване трябва да съдържа и точния адрес на получателя и вида на книжата за връчване.
5. При поръчките за оказване на правна помощ договарящите се страни могат да използуват формуляри, чийто текст ще бъде взаимно уговорен.
Член 4
Ред за изпълнение на молбите за правна помощ
1. При изпълнение на молбите за правна помощ органът на замолената договаряща се страна прилага своето законодателство.
2. Ако органът, до който е отправена молбата, не е компетентен, той препраща молбата до компетентния орган.
3. Ако адресът на лицето, посочено в молбата, не е точен, органът на замолената договаряща се страна взема необходимите мерки за установяване на адреса. Ако адресът не може да бъде издирен, за това се уведомява молещият орган и молбата за правна помощ се връща.
4. По искане на органа на молещата договаряща се страна органът на замолената договаряща се страна съобщава своевременно на същия и на заинтересуваните страни за мястото и датата на изпълнението на съдебната поръчка.
5. След изпълнение на съдебната поръчка органът на замолената договаряща се страна връща документите по изпълнението на органа на молещата договаряща се страна и го уведомява за пречките на изпълнението, ако поръчката не е могла да бъде изпълнена.
6. Замоленият орган връчва книжата по реда, установен в собственото му законодателство за връчване на книжа от същия вид, ако книжата са съставени на езика на замолената договаряща се страна или ако е приложен заверен превод на този език. В противен случай замоленият орган предава книжата на адресата, ако той ги приеме доброволно. по искане на молещия орган обаче, той може да използува и начина на изпълнение, посочен в поръчката.
Член 5
Връчването се удостоверява с разписка, подписана от приемателя и подпечатана със служебен печат, дата и подпис на връчващия орган, с което се удостоверяват начинът, мястото и времето на връчване. Ако връчваните книжа са изпратени в два екземпляра, удостоверяването за получаването и връчването може да стане и на втория екземпляр.
Член 6
Връчване на документи на собствени граждани
1. Договарящите се страни имат право, да връчват документи на гражданите на собствената си страна чрез своите дипломатически или консулски представителства.
2. При такова връчване не могат да бъдат прилагани принудителни мерки.
Член 7
Отказване на правна помощ
Искането за правна помощ по този договор може да бъде отказано, ако с изпълнението се увреждат суверенитетът и безопасността на замолената договаряща се страна.
Член 8
Разноски по правната помощ
1. По изпълнение на поръчките за оказване на правна помощ договарящите се страни няма да изискват заплащането на разноски. Тези разноски се понасят от замолената договаряща се страна.
2. Замоленият орган уведомява молещия орган за размера на разноските. В случай че молещият орган събере тези разноски от лицето, което е длъжно да ги заплати, събраните суми остават за договарящата се страна, чийто орган ги е събрал.
Член 9
Неприкосновеност на свидетелите и експертите
1. Свидетел или експерт, който по призовка, връчена му от орган на замолената договаряща се страна, се яви пред орган на молещата договаряща се страна, независимо от неговото гражданство не подлежи на нейна територия на наказателно преследване или на изпълнение на наложено наказание за престъпление, извършено преди преминаване на нейната граница.
2. Неприкосновеността на свидетеля или експерта се прекратява, в случай че не напусне територията на страната в срок от една седмица от деня, в който органът, който го е призовал, му съобщи, че не е необходимо неговото присъствие. В този срок не се включва времето, през което свидетелят или експертът по независими от него причини не е могъл да напусне територията на страната.
Член 10
Валидност на документите
1. Документи, които на територията на една от договарящите се страни са били съставени или заверени от органи в пределите на компетентността им съгласно установената форма и върху които е положен печат, се приемат на територията на другата договаряща се страна без всякаква заверка. Същото се отнася и до подписите, които са поставени върху частни документи, ако те са заверени съгласно реда на съответната договаряща се страна.
2. Документи, които на територията на една от договарящите се страни се считат за официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща се страна.
Член 11
Правна информация
Централните органи на правосъдието на двете договарящи се страни се информират взаимно за законодателството, което действува или което е действувало на техните територии, както и по правни въпроси.
Член 12
Език
При взаимните връзки българските органи си служат с български или руски език, а чехословашките органи - с чешки или словашки език или руски.
Член 13
Освобождаване от даването на обезпечение
за съдебни разноски
От гражданин на една от договарящите се страни, който се явява пред съда на другата договаряща се страна и пребивава на територията на една от договарящите се страни, не може да се иска обезпечение на съдебните разноски само на това основание, че той е чужденец и няма местожителство или местопребиваване на територията на договарящата се страна, пред съда на която се явява.
Член 14
Допускане изпълнение на решение за
съдебни разноски
1. Ако гражданин, освободен съгласно чл. 13 от този договор от представяне на обезпечение за съдебните разноски, бъде осъден с влязло в сила решение от съда на една от договарящите се страни да заплати съдебните разноски в полза на другата страна по делото, компетентният съд на другата договаряща се страна по искане на тази страна по делото издава безплатно решение за събиране на тези разноски.
2. Към съдебните разноски се прибавят и разноските, свързани с превода и заверката на посочените в чл.15 документи.
Член 15
1. Съдът, който допуска изпълнението на решението за разноските по производството, ограничава своята проверка само по въпроса, дали решението е влязло в сила и дали може да се изпълнява.
2. Към молбата за изпълнение на решението се прилага препис от осъдителната част на решението досежно разноските, заверен от първоинстанционния съд, както и удостоверение, издадено от същия съд, че решението е влязло в сила и може да се изпълни. Тези документи трябва да бъдат придружени с превод, направен съгласно чл. 4, ал. 6 на езика на договарящата се страна, на територията на която следва да се извърши изпълнението.
3. Органите на договарящата се страна, на чиято територия съдебните разноски са били изплатени предварително от държавата, замолват съответния съд на другата договаряща се страна да събере разноските и таксите. Съдът предава събраните суми на дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща се страна.
Член 16
1. Молбата за признаване или допускане на изпълнението на решение за разноски по производството, което следва да се извърши на територията на другата договаряща се страна, може да се подаде до съда, който е издал решението за разноските, или до съда, който е постановил решението по делото като първа инстанция.
2. Посоченият в ал. 1 съд изпраща молбата до компетентния съд на другата договаряща се страна по реда на чл. 2, ал. 3.
Член 17
Съдът разглежда молбата за допускане изпълнение на разноските без изслушване на участниците и когато молителят не е внесъл обезпечение за разноските по изпълнението. Решението за допускане изпълнение или отхвърлянето му може да се обжалва съгласно законите на договарящата се страна, на територията на която се разглежда молбата.
Член 18
Освобождаване от такси и разноски
Гражданите на една от договарящите се страни се освобождават от такси и разноски по водене на дела пред органите на другата договаряща се страна и се ползуват от безплатна правна помощ при същите условия и в същия обем, както гражданите на тази договаряща се страна.
Член 19
1. Документите за личното, семейното и имущественото положение се издават от компетентните органи на договарящата се страна, на чиято територия молителят има своето местожителство или местопребиваване.
2. Ако лицето, което желае да се ползува от облекченията, няма местожителство или местопребиваване на територията нито на една от двете договарящи се страни, документът може да бъде издаден от дипломатическото или консулското представителство на държавата, чийто гражданин е молителят.
3. Органът на правосъдието, който взима решение по облекченията съгласно чл. 18, може да поиска допълнителни сведения от органа, който е издал документите.
Член 20
Ако компетентният съд е признал на гражданин на другата договаряща се страна освобождаване от съдебни такси и разноски, това право се отнася до всички процесуални действия, включително и производството по изпълнението на решението.
Член 21
Ако гражданин на една от договарящите се страни желае да се ползува от облекченията по чл. 18 пред съответните органи на другата договаряща се страна, той може да заяви за това пред съответните органи по своето местожителство или местопребиваване. Тези органи препращат молбата и протокола заедно с документите, издадени съгласно чл. 19, на компетентните органи на другата договаряща се страна.
Член 22
Ако гражданин на една от договарящите се страни е длъжен да изплати такси и съдебни разноски на органите на другата договаряща се страна на територията на която няма местожителство и местопребиваване, на него се дава срок, достатъчен за изплащането на такива такси и съдебни разноски.
Член 23
Препращане на актове за гражданско състояние
и други документи
1. Договарящите се страни си изпращат взаимно преписи от актовете за гражданско състояние, направени за граждани на едната от договарящите се страни в регистрите на другата договаряща се страна. Преписите се изпращат веднага след извършване на вписването в регистрите, и то безплатно по дипломатически ред.
2. Органите, водещи актовете за гражданско състояние на двете договарящи се страни, по молба на съдилищата и учрежденията на другата договаряща се страна изпращат исканите преписи за служебни нужди безплатно.
3. Молбата на гражданин на една от договарящите се страни за изпращане на преписи от актовете за гражданско състояние може да се изпраща направо на компетентния орган на другата договаряща се страна. Исканите документи се изпращат на молителя чрез дипломатическото или консулското представителство представителство на държавата, органът на която е издал документа. Дипломатическото представителство или консулство събира от молителя същевременно такси за изготвяне на документите.
4. Ако в регистрите по гражданското състояние на една от договарящите се страни се направят допълнителни изменения или поправки относно гражданското състояние на гражданин на другата договаряща се страна, органите на тази страна изпращат преписи или извлечения от актовете за гражданско състояние с направените вписвания, изменения или поправки.
Член 24
Договарящите се страни си изпращат взаимно преписи от влезли в сила решения, отнасящи се до личното състояние на гражданите на другата договаряща се страна. В тези решения трябва да се посочват и данни за гражданството на лицето, за което се отнася решението.
Член 25
Искания на граждани на една от договарящите се страни за издаване и изпращане на документи за образование, трудов стаж или други документи, отнасящи се до личните или имуществени права и интереси на тези граждани, се отправят до органите на другата договаряща се страна по дипломатически път. Държавни такси или разноски, ако такива се изискват, се събират от органите на молещата договаряща се страна и остават за нейна сметка.
Член 26
Съобщаване на адреси и други сведения
1. Органите на правосъдието на договарящите се страни си оказват при поискване помощ за установяване на адреси на лица, намиращи се територията на тяхната държава, ако това е необходимо за упражняване правата на техните граждани.
2. Ако пред орган на правосъдието на едната договаряща се страна е предявен иск за издръжка срещу длъжник, който се намира на територията на другата договаряща се страна, органът на правосъдието на тази договаряща се страна оказва при поискване помощ за установяване на организацията, където длъжникът работи, както и размера на полученото възнаграждение.
Част втора.
Граждански и семейни дела
Глава първа.
ДЕЛА ПО ЛИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ
Член 27
Правоспособност и дееспособност
1. Правоспособността и дееспособността на физическите лица се определя от законодателството на договарящата се страна, чийто гражданин е лицето.
2. Правоспособността на юридическите лица се определя от законодателството на договарящата се страна, съгласно което са създадени.
Член 28
Обявяване на починали лица и установяване
на смърт
1. Обявяване на лице за починало или установяване на смърт се извършва от органите на договарящата се страна, чийто гражданин е било лицето по време на последните сведения за него.
2. Органите на правосъдието на една от договарящите се страни могат да признаят гражданин на другата договаряща се страна за починал или да установят факта на смъртта по молба на лице, живеещо на нейна територия по правоотношения, основаващи се на законодателството на тази страна.
3. По делата, посочени в ал. 1 и 2, компетентните органи прилагат законодателството на държавата, чийто гражданин е било лицето в момента, когато според последните сведения то е било още живо.
4. Разпоредбите на предходните алинеи на този член се отнасят съответно и за обявяване на лице за отсъствуващо, ако това се урежда от законодателството на съответната договаряща се страна.
Член 29
Лишаване и ограничаване от дееспособност
Доколкото този договор не предвижда друго за лишаване и ограничаване от дееспособност, компетентен е съдът и се прилага законодателството на тази от договарящите се страни, чийто гражданин е лицето, което следва да бъде лишено или ограничено от дееспособност.
Член 30
1. Ако съдът на едната договаряща се страна намери, че има основание за лишаване или ограничаване от дееспособност на граждани на другата договаряща се страна, имащ местожителство или местопребиваване на територията на тази държава, той уведомява компетентния съд на другата договаряща се страна. В неотложни случаи той може да вземе временни мерки, които са необходими за защита на това лице или за неговото имущество. За взетите мерки се уведомява съдът на договарящата се страна, чийто гражданин е лицето.
2. Ако съдът на договарящата се страна, уведомен съгласно предходната алинея, сам не предприеме производството до три месеца или в този срок не се произнесе, производството за лишаване или ограничаване от дееспособност провежда съдът на договарящата се страна, на чиято територия лицето има своето местожителство или местопребиваване. Лишаването или ограничаването от дееспособност в тези случаи може да се обяви само на основанията, установени в законодателството на двете договарящи се страни. Решението за лишаване или ограничаване от дееспособност се изпраща на компетентния съд на другата договаряща се страна.
Член 31
Разпоредбите на чл. 29 и 30 от този договор се прилагат съответно при отменяване на лишаването и ограничаването от дееспособност.
Глава втора.
СЕМЕЙНИ ДЕЛА
Член 32
Сключване на брак
1. Условията за сключване на брак се определят за всекиго от встъпващите в брак от законодателството на договарящата се страна, чийто гражданин е той.
2. Разпоредбите на ал. 1 не изключват прилагането на законодателството на договарящата се страна, на чиято територия се сключва бракът, ако се касае за обстоятелства, които безусловно изключват сключването на брака.
3. Формата на сключване на брака се определя от законодателството на договарящата се страна, на чиято територия се сключва бракът.
Член 33
Лични и имуществени отношения между
съпрузите
1. Ако съпрузите са граждани на една от договарящите се страни, а живеят на територията на другата договаряща се страна, относно личните и имуществените им отношения се прилага законодателството на договарящата се страна, чиито граждани са съпрузите.
2. Ако единият от съпрузите е гражданин на едната, а другият - гражданин на другата договаряща се страна, относно личните и имуществените отношения се прилага законодателството на договарящата се страна, на територията на която имат или са имали своето последно съвместно местожителство.
3. В случаите на предходните алинеи компетентни са органите на правосъдието на двете договарящи се страни. Разпоредбите на чл. 34, ал. 6 се прилагат съответно.
Член 34
1. Разводът се урежда от закона на договарящата се страна, чиито граждани са съпрузите по време на завеждане на иска за развод.
2. Ако съпрузите имат различно гражданство, всеки съд прилага своя закон.
3. В случаите на т. 1 компетентен е съдът на тази договаряща се страна, на която съпрузите са граждани в момента на завеждането иска, ако обаче съпрузите при подаване на исковата молба имат местожителство в друга страна, в такъв случай и съдът по местожителството е компетентен да разгледа иска.
4. В случаите на т. 2 компетентен е съдът на договарящата се страна, на чиято територия се намира местожителството на съпрузите.
5. Ако единият от съпрузите има местожителство в едната, а другият - в другата договаряща се страна, компетентни са съдилищата и на двете договарящи се страни.
6. В случаите, когато има висящ процес в една от договарящите се страни, не се допуска завеждане на същия иск и в съда на другата договаряща се страна.
Ако въпреки всичко се заведе дело, сезираният съд е длъжен да се позове на своята некомпетентност.
Член 35
Установяване на съществуването, несъществуването или
недействителността на брака
1. Установяване съществуването или несъществуването на брака или обявяването на неговата недействителност поради недостатъци в условията за сключване на брак се урежда по законодателството, което е трябвало да се приложи съгласно чл. 32, ал. 1.
2. Установяване съществуването или несъществуването на брака и признаването му за недействителен поради неспазване на формата при сключване на брака се преценява по законодателството, действуващо в мястото по сключване на брака.
3. При определяне компетентността на съда се прилагат съответните разпоредби на чл. 34.
Член 36
Правоотношения между родители и деца
1. Признаването, установяването и оспорването на бащинство или установяване на майчинство се урежда по законодателството на договарящата се страна, чийто гражданин е детето в момента на раждането. Компетентен за извършване на производството е съдът на тази договаряща се страна, на чиято територия живее детето в момента на започване на производството.
2. Що се отнася до формата за признаване на бащинство, достатъчно е спазването на законодателството на договарящата се страна, на чиято територия е изразено волеизявлението.
3. Останалите правоотношения между родителите и децата, особено тези, които се отнасят до възпитанието и отглеждането на детето, се определят от законодателството на договарящата се страна, чийто гражданин е детето. Компетентен за извършване на производството е органът на договарящата се страна, на чиято територия живее детето в момента на започване на производството.
Член 37
Задължение за издръжка
1. Задължението за издръжка, основаващо се на семейното право, се урежда от законодателството на договарящата се страна, чийто гражданин е лицето, което има право на издръжка.
2. По делата по предходната алинея компетентен е съдът на договарящата се страна, на чиято територия правоимащото лице има своето местожителство.
Член 38
Осиновяване
1. Относно осиновяването се прилага законодателството на договарящата се страна, чийто гражданин е осиновителят в момента на осиновяването.
2. За осиновяването трябва да се вземе съгласието на детето, както и на други лица и органи, ако това се изисква от законодателството на договарящата се страна, чийто гражданин е осиновеното дете.
3. Ако детето се осиновява от съпрузи, единият от които е гражданин на едната, другият - гражданин на другата договаряща се страна, прилага се законодателството на двете договарящи се страни.
4. За извършване на осиновяването са компетентни органите на договарящата се страна, чийто гражданин е осиновителят. В случаите на ал. 3 компетентни са органите на договарящата се страна, на чиято територия съпрузите имат или са имали последното си съвместно местожителство.
5. Разпоредбите на предходните алинеи се прилагат съответно и относно отменяването на осиновяването.
Член 39
Настойничество и попечителство
1. Доколкото този договор на предвижда друго, по делата за настойничество и попечителство спрямо граждани на договарящите се страни компетентни са органите на договарящата се страна, чийто гражданин е лицето, спрямо което следва да се установи настойничество или попечителство.
2. Постановяването или прекратяването на настойничество и попечителство се уреждат от законодателството на договарящата се страна, чийто гражданин е лицето, спрямо което трябва да се постанови настойничество или попечителство.
3. Правоотношенията между настойника и лицето, намиращо се под настойничество, както и между попечителя и лицето, намиращо се под попечителство, се уреждат от законодателството на договарящата се страна, чийто орган е постановил настойничество или попечителство.
4. Задължението за приемане на настойничество или попечителство се урежда по законодателството на договарящата се страна, чийто гражданин е лицето, което трябва да стане настойник или попечител.
5. Ако намиращото се под настойничество или попечителство лице има местожителство на територията на едната от договарящите се страни, настойник или попечител може да бъде назначен и гражданин на другата договаряща се страна при положение, че той има местожителството на територията на договарящата се страна, където следва да упражнява настойничеството или попечителството, и че неговото назначаване отговаря най-добре на интересите на намиращото се под настойничество или попечителство лице.
Член 40
1. Ако е необходимо да се назначи настойник или попечител на гражданин на една от договарящите се страни, чието местожителство, местопребиваване или имущество се намира на територията на другата договаряща се страна, органите на същата незабавно уведомяват за това органите посочени в чл. 39, ал. 1.
2. В неотложни случаи органите на другата договаряща се страна могат да вземат съгласно своето законодателство необходимите временни мерки, за което са длъжни незабавно да уведомят органите, посочени в чл. 39, ал. 1. Тези мерки остават в сила до вземането на друго решение от страна на посочените органи.
Член 41
1. Органите на една от договарящите се страни, чийто гражданин е лицето, което се нуждае от настойничество или попечителство, могат да се обърнат към органите на другата договаряща се страна за учредяване на настойничество или попечителство или за вземане на временни мерки, ако лицето има своето местожителство или местопребиваване на територията на тази страна. Замолените органи уведомяват молещите органи за учредяването на настойничеството или попечителството или за взетите временни мерки.
2. Компетентният орган съгласно чл. 39, ал. 1 може да прехвърли упражняването на настойничество или попечителство върху орган на другата договаряща се страна, ако намиращото се под настойничество или попечителство лице, има местожителство или местопребиваване на територията на тази договаряща се страна. Прехвърлянето има действие от момента, когато замоленият орган приеме упражняването на настойничеството или попечителството и уведоми за това молещите органи.
3. Органът, който съгласно ал. 1 е приел упражняването на настойничество или попечителство, упражнява същото според законодателството на своята държава, той прилага обаче, що се отнася до правоспособността и дееспособността, законодателството на договарящата се страна, чийто гражданин е намиращият се под настойничество или под попечителство лице. Той няма право да постановява решения отнасящи се до личния статут, може обаче да даде разрешение за встъпване в брак, което е необходимо според законодателството на държавата, чийто гражданин е намиращото се под настойничество или под попечителство лице.
Глава трета.
ИМУЩЕСТВЕНИ ДЕЛА
Член 42
Форма на правните сделки
1. Формата на правните сделки се определя от законодателството, което се прилага за самата сделка. Достатъчно е обаче спазването на законодателството по мястото на сключване та сделката.
2. Относно формата на сделката на недвижими имоти се прилага законодателството на договарящата се страна, на чиято територия се намира недвижимия имот.
Член 43
Недвижими имоти
Относно вещни права върху недвижими имоти се прилага законодателството и е компетентен органът на правосъдието на договарящата се страна, на чиято територия се намира недвижимият имот.
Член 44
Разпоредби за обезщетение на вреди
Задълженията, възникнали от противоправни деяния или други събития, от които възниква задължение за обезщетяване на вреди, се уреждат съгласно законодателството на договарящата се страна, на чиято територия е станало действието или събитието. Компетентен е съдът на тази договаряща се страна. Ощетеният може да подаде иск и пред съда на договарящата се страна, на чиято територия има местожителство ответникът, или пред съда на договарящата се страна, на чиято територия се намира имотът на ответника.
Глава четвърта.
НАСЛЕДСТВЕНИ ДЕЛА
Член 45
Принцип на равенство
1. Гражданите на едната договаряща се страна могат да придобиват имущество или други права на територията на другата договаряща се страна чрез наследяване по закон или по завещание при същите условия и в същия размер както собствените граждани.
2. Гражданите на едната договаряща се страна могат чрез завещание да се разпореждат с имуществото си на територията на другата договаряща се страна.
Член 46
Приложимо право
1. Наследствените отношения се уреждат по законодателството на договарящата се страна, чийто гражданин е бил наследодателят по време на смъртта си.
2. Правото на наследяване върху недвижими имущества се урежда от законодателството на договарящата се страна, на чиято територия се намира недвижимото имущество.
Член 47
Незаето наследство
Ако според законодателството на договарящата се страна, чрез което се уреждат наследствените отношения, няма наследници, движимото имущество се предава на договарящата се страна, чийто гражданин е бил наследодателят по време на смъртта си, а недвижимото имущество на договарящата се страна, на чиято територия се намира недвижимото имущество.
Член 48
Завещание
1. Способността за съставяне или за отменяване на завещание, а също и правните последици от недостатъците на волята се уреждат от законодателството на договарящата се страна, чийто гражданин е бил наследодателят по време на съставяне или отменяване на завещанието.
2. Формата на завещанието се урежда от законодателството на договарящата се страна, чийто гражданин е бил наследодателят по време когато е съставено завещанието. Достатъчно е обаче, ако е било спазено законодателството на договарящата се страна, на чиято територия е било съставено завещанието. Същото важи и при отменяване на завещанието.
Член 49
Обявяване на завещанието
За обявяване на завещанието е компетентен органът на договарящата се страна, на чиято територия е извършено завещанието. На компетентния за разглеждане на наследството орган трябва да се изпрати заверен препис от завещанието и протокол от обявяването му, а при поискване - и оригиналът на завещанието, ако това е възможно.
Член 50
Компетентност по наследствените дела
1. Относно делата за наследство на движимото имущество, с изключение на случая посочен в ал. 4, е компетентен органът на договарящата се страна, чийто гражданин е бил наследодателят по време на смъртта си.
2. По делата за наследяване на недвижимо имущество е компетентен органът на договарящата се страна, на чиято територия се намира недвижимото имущество.
3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 важат и за разглеждане на наследствените спорове.
4. Ако наследодателят, който е бил гражданин на едната договаряща се страна, е имал последно местожителство на територията на другата договаряща се страна, наследниците, които имат местожителство или местопребиваване в тази договаряща се страна, могат да поискат до 6-месечен срок от смъртта на наследодателя делото за наследяване на движимото имущество, намиращо се на тази територия, да бъде разгледано от компетентния орган на тази договаряща се страна. Ако до 3 месеца от съобщението за такава молба никой от наследниците не направи възражение, искането е удовлетворява.
5. Преценката, дали се касае за движимо или недвижимо имущество, се урежда от законодателството на договарящата се страна, на територията, на която се намира имуществото.
Член 51
Мерки за запазване на наследството
1. Органът на договарящата се страна, на чиято територия се намира наследството на гражданин на другата договаряща се страна, взема необходимите мерки за запазване и за управление на наследството съгласно законодателството на собствената държава. Компетентните органи на договарящите се страни постъпват по аналогия и в случаите, при които като наследник се явява гражданин на другата договаряща се страна.
2. За мерките, взети според разпоредбите на ал. 1, трябва да се уведоми дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща се страна, които могат да съдействуват при изпълнението на мерките за запазване на наследството непосредствено или чрез свой пълномощник. По тяхно искане взетите мерки могат да бъдат отложени, изменени или отменени.
3. По искане на компетентния за разглеждане на наследството орган взетите мерки съгласно разпоредбите на ал. 1 могат да бъдат изменени или отменени.
Член 52
Уведомяване за смъртта на наследодателя
1. Ако гражданин на една от договарящите се страни умре на територията на другата договаряща се страна, съответният орган трябва да уведоми незабавно за това дипломатическото или консулското представителство на тази от договарящите се страни, чийто гражданин е починалият, и да съобщи всичко, което му е известно за наследниците, местожителството и адреса им, за наследственото имущество, както и за завещанието и за заветниците, ако съществуват такива. Местният орган също трябва да съобщи, когато узнае, че починалият е оставил наследство в трета държава.
2. Ако при откриването на наследството на територията на една от договарящите се страни се окаже, че наследниците или заветниците, в полза на които е направено завещание, са граждани на другата договаряща се страна и живеят там, местният орган, където е открито наследството, незабавно уведомява за това дипломатическото или консулското представителство на тази договаряща се страна.
Член 53
Права на дипломатическите и консулските представителства
по наследствени дела
По наследствените дела, включително и наследствените спорове дипломатическите или консулските представителства на договарящите се страни имат право да представляват без специално пълномощно пред органите на другата договаряща се страна своите граждани, ако тези граждани отсъствуват и нямат свой представител.
Член 54
Ако гражданин на едната договаряща се страна почине по време на местопребиваване на територията на другата договаряща се страна, вещите които той е имал при себе си, трябва да се предадат без каквото и да било друго производство и след изплащане на задълженията му заедно с техен списък на дипломатическото или консулското представителство на договарящата се страна, чийто гражданин е бил той.
Член 55
Предаване на наследството
1. Ако движимото имущество или получената сума от продажбата на движимото или недвижимото имущество следва да бъде предадено след разглеждане на наследственото дело на територията на другата договаряща се страна и ако не е възможно наследството или получената сума да се предаде направо на наследника или на неговия пълномощник, предава се на дипломатическото или консулското представителство на тази договаряща се страна.
2. Предаването на наследственото имущество съгласно ал. 1 става:
а) при условие, че са били обезпечени или изплатени всички вземания на кредиторите, които са били предявени в определения срок, съгласно законодателството на договарящата се страна, на чиято територия се намира наследственото имущество;
б) след като дължимите такси и данъци са били изплатени или обезпечени;
в) след като съответните органи дадат съгласие за износ на движимото имущество и за превеждане на постъпилите от продажбата суми.
Глава пета.
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ
Член 56
1. Договарящите се страни признават и допускат изпълнение съгласно определените в този договор условия на следните съдебни решения, издадени на територията на другата договаряща се страна:
а) съдебните решения по граждански и семейни дела, както и решенията по съдебните спогодби, сключени по тези дела за имуществени претенции;
б) съдебните решения по наказателни дела за обезщетяване на вреди и други гражданскоправни претенции.
2. За съдебни решения по смисъла на разпоредбите на ал. 1 се считат също и решенията за наследство, издадени от орган на едната договаряща се страна, компетентен да разглежда наследствени дела по законодателството на своята държава.
3. За съдебни решения в следващите разпоредби на този дял се считат и спогодбите посочени в ал. 1, буква "а".
Член 57
Влезлите в сила решения по граждански и семейни дела по неимуществени правоотношения, издадени от органите на правосъдието на една от договарящите страни, се признават на територията на другата договаряща се страна, без да се извършва някакво производство при условие, че органите на правосъдието на последната по-рано не са издали по същия въпрос решение или ако съгласно този договор въпросът не е от изключителна компетентност на органите на правосъдието на тази договаряща се страна.
Член 58
Съдебните решения, посочени в разпоредбите на чл. 56, се признават и изпълняват при условие, че:
а) съдебното решение е влязло в сила и е изпълнимо според законодателството на договарящата се страна, на чиято територия е постановено;
б) съдът на договарящата се страна, на чиято територия е било постановено съдебното решение, е компетентен да решава такива дела според този договор или според законодателството на договарящата се страна, на чиято територия се иска признаването или изпълнението;
в) страната, срещу която е постановено съдебно решение, макар и да не е участвувала в производството, не е била своевременно и редовно призована да участвува в производството съгласно законодателството на договарящата се страна, на чиято територия е било постановено решението, и в случай на процесуална недееспособност е била редовно представлявана;
г) по същото дело между същите страни и на същото основание не е било по-рано постановено влязло в сила решение на съд на договарящата се страна, на чиято територия решението трябва да се признае или изпълни.
Член 59
Решението за признаване и допускане на изпълнение се издава от съда на договарящата се страна, на територията на която трябва да се признае или изпълни това решение.
Член 60
1. Молбата за признаване или за допускане на изпълнението може да се подаде направо до компетентния съд на договарящата се страна, на чиято територия решението трябва да се признае или изпълни, или до съда, който е разгледал делото като първа инстанция; в последния случай молбата се предава на съда на другата договаряща се страна по реда, определен в чл. 2.
2. Към молбата трябва да се приложат:
а) заверен препис от решението заедно с удостоверение, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, ако това не се вижда от самото решение;
б) документ, от който се вижда, че страната, срещу която е постановено решението и която не е участвувала в производството, е била своевременно и редовно призована;
в) заверен превод на молбата и на документите, посочени в букви "а" и "б" на езика на замолената договаряща се страна.
Член 61
1. По производството за признаване и допускане изпълнението на решението, по изпълнение на решението и относно правните способи за защита срещу изпълнението се прилага законодателството на договарящата се страна, на територията на която се извършват тези действия. Материалната и местната подсъдност по този въпрос се определя съгласно законодателството на тази страна.
2. Съдът, който решава допускане на изпълнението, се ограничава само до установяване дали са били изпълнени изискванията посочени в разпоредбите на чл. 56 и 58 и когато установи, че тези изисквания са изпълнени, той допуска изпълнението.
3. Ако върху територията на договарящата се страна, чийто съд е издал решението, изпълнението е било спряно вследствие на започване на производството за отменяване или изменяване на решението съгласно законодателството на тази страна, спира се издаването на решението за изпълнение, а ако решението за изпълнение вече е издадено, тогава се спира изпълнението на решението върху територията на договарящата се страна, чийто орган следва да изпълни решението.
4. Преди издаването на решението за допускане изпълнението съдът, ако намери това за необходимо, може да призове страните по делото. Съдът може също да поиска допълнителни сведения от съда, който е издал решението.
Член 62
1. При изпълнение на решението се прилага законодателството на страната, на чиято територия решението се привежда в изпълнение.
2. Ответникът може да прави възражения против изпълнението на решението, ако това е допустимо по законодателството на страната, чийто съд е постановил решението.
Член 63
С разпоредбите на този договор за допускане на изпълнението на решението не се засягат законните разпоредби на договарящите се страни, отнасящи се до превод на пари или до износ на вещи, получени при изпълнението.
Член 64
1. При производството за признаване и изпълнение на решенията за издръжка на ненавършили пълнолетие лица договарящите се страни осигуряват бързо производство, за да се постигне целта, за която решението е било издадено.
2. Паричните суми, събрани принудително по изпълнителен ред, както и паричните суми, внесени от длъжника доброволно, се превеждат без специални молби и в най-кратък срок на разположение на договарящата се страна, на чието територия правоимащото лице живее.
Част трета.
Наказателни дела
Член 65
Задължение за предаване
1. Договарящите се страни се задължават съгласно този договор при искане да си предават взаимно лица, намиращи се на тяхна територия, за провеждане на наказателното преследване или за привеждане в изпълнение на наказанието.
2. Предаване за извършване на наказателно преследване се допуска само за престъпление, за което се предвижда според законодателството на двете договарящи се страни наказание лишаване от свобода за срок над една година или по-тежко наказание.
3. Предаване за изпълнение на наказание се допуска само за деяния, които са наказуеми съгласно законодателството на двете договарящи се страни и по които исканото лице е осъдено с показание лишаване от свобода най-малко за една година или с по-тежко наказание.
Член 66
Отказване на предаване
Предаване не се допуска, ако:
а) престъплението е извършено от гражданин на замолената договаряща се страна;
б) престъплението е извършено на територията на замолената договаряща се страна;
в) ако престъплението е извършено извън територията на молещата договаряща се страна и когато законодателството на замолената договаряща се страна не допуска възбуждане на наказателно преследване за това престъпление;
г) наказателното преследване или изпълнението на присъдата съгласна законодателството на двете договарящи се страни е недопустимо поради изтичане на давностния срок или по други причини, изключващи наказателното преследване или изпълнение на присъдата;
д) спрямо лица по отношение на които за същото престъпление е издадена присъда или е прекратено производството по делото въз основа на влезли в сила актове на компетентните органи на правосъдието на замолената договаряща се страна;
е) съгласно законодателството на двете договарящи се страни наказателното преследване се започва от тъжба на пострадалия.
Член 67
Задължение за започване на наказателно преследване
1. Всяка от договарящите се страни по искане на другата договаряща се страна се задължава да възбужда съгласно своето законодателство наказателно преследване срещу свои граждани, които са извършили на територията на другата договаряща се страна престъпление, за което се допуска предаване.
2. Към искането се прилага справка, съдържаща сведения за извършеното престъпление, материали за извършено следствие или дознание, веществени доказателства, предмети и данни за причинените щети. Ако такива не са налице или са непълни, те се изпращат допълнително по искане на договарящата се страна, където е възбудено наказателно преследване.
3. Договарящата се страна, където е възбудено наказателното преследване, съобщава на другата договаряща се страна за резултатите, а в случай че бъде постановена влязла в сила присъда, изпраща се препис от нея.
Член 68
Ред за предаване на лица
По въпросите, свързани с предаването и възбуждането на наказателно преследване, органите на правосъдието на двете договарящи се страни влизат във връзка чрез своите централни органи.
Член 69
Искане за предаване
1. Искането за предаване трябва да съдържа името на лицето, чието предаване се иска, датата и мястото на раждане, гражданството му, сведения за местожителството му или местопребиваването му, данни за състава на престъплението и щетите, причинени от това престъпление.
2. Към искането за предаване за наказателно преследване се прилага заверен препис от постановлението за задържане, описание на престъплението, както и текстът от законовите разпоредби, които се отнасят за извършеното престъпление от изискваното лице. Ако се отнася за имуществено престъпление трябва да се посочи и размерът на вредата, която е причинена или е могла да бъде причинена с престъплението.
3. Към молбата за предаване за изпълнението на наказанието се прилага заверен препис от влязлата в сила присъда, както и текстът на законовите разпоредби, които се отнасят за извършеното престъпление от осъдения. Ако осъденият е изтърпял част от наказанието, трябва да се съобщи каква част е изтърпял.
Член 70
Задържане с цел за предаване
В случаи че молбата за предаване е достатъчно мотивирана съгласно този договор, замолената договаряща се страна взема незабавно мерки според законодателството си за задържане на лицето, чието предаване се иска.
Член 71
Допълнителни сведения
1. Ако искането за предаване на лицето не съдържа всички необходими данни, договарящата се страна може да поиска допълнителни сведения, за което определя срок до два месеца. Този срок може да бъде продължен при наличността на уважителни причини.
2. Ако в определения или продължен срок исканите сведения не бъдат получени, компетентният орган на замолената договаряща се страна може да прекрати производството за предаване и да освободи задържаното лице.
Член 72
Предварително задържане
1. Задържането може да се извърши и преди получаване на молбата за предаване, ако молещата договаряща се страна изрично поиска това и съобщи, че срещу лицето е издадено постановление за задържане или присъда, на основание на които тя възнамерява да иска предаването. Молбата за предварително задържане може да се направи по пощата, по телеграфа, по телефона или по радиото.
2. Компетентните органи на договарящата се страна могат и без такава молба да задържат лице, намиращо се на тяхна територия, което по техни сведения е извършило на територията на другата договаряща се страна престъпление, за което се допуска предаване.
3. Другата договаряща се страна трябва да бъде незабавно уведомена за задържането.
Член 73
Освобождаване на предварително задържано лице
1. Лицето, задържано съгласно чл. 72, ал. 1, може да бъде освободено, ако молбата за предварително задържане не се получи в едномесечен срок от уведомяването на извършеното задържане.
2. Лицето, задържано съгласно чл. 72, може да бъде освободено, ако в двумесечен срок от деня на задържането му не се получи молба за предаване.
Член 74
Отлагане на предаването
Ако лицето, предаването на което се иска, е привлечено към наказателна отговорност или изтърпява наказание за друго престъпление на територията на замолената договаряща се страна, предаването може да бъде отложено до приключване на наказателното преследване до изтърпяване или освобождаване от наказанието.
Член 75
Временно предаване
1. Ако отлагането на предаването, предвидено в чл. 74, може да доведе до изтичане на срока за давност на наказателното преследване или да причини сериозни затруднения за разследване на престъплението, лицето, предаването на което се иска, може да бъде временно предадено на молещата се договаряща се страна.
2. Временно предаденото лице трябва да бъде незабавно върнато след извършване на процесуалните действия по наказателното дело, за което то е било предадено.
Член 76
Колизия на искания за предаване
Ако няколко държави искат предаването на преследваното лице, замолената договаряща се страна решава кое искане да удовлетвори, като взема предвид гражданството на преследваното лице, характера на престъплението и мястото но извършването му.
Член 77
Предели на наказателното преследване на предадено лице
1. Без съгласието на замолената договаряща се страна предаденото лице не може да бъде привлечено към наказателна отговорност или принудено да изтърпи наказание за престъпление, за което то не е било предадено.
2. Лицето не може също да бъде предадено на трета страна без съгласието на замолената договаряща се страна.
3. Не е необходимо съгласието, на замолената договаряща се страна, ако:
а) предаденото лице, което не е гражданин на замолената договаряща се страна, в срок от един месец след приключване на наказателното преследване или изтърпяване на наказанието не напусне територията на молещата договаряща се страна. В този срок не се включва времето, през което предаденото лице не по своя вина не е могло да напусне територията на молещата договаряща се страна.
б) предаденото лице е напуснало територията на молещата договаряща се страна и отново се е върнало в нея.
Член 78
Предаване
Замолената договаряща се страна е длъжна да уведоми молещата договаряща се страна за мястото и времето на предаването. Ако молещата договаряща се страна не приеме предаденото лице в петнадесетдневен срок от определената дата лицето може да бъде освободено. По споразумение на двете договарящи се страни този срок може да се продължи, но не с повече от 15 дни.
Член 79
Повторно предаване
Ако предаденото лице по някакъв начин се отклони от наказателното преследване или изтърпяване на наказанието и се върне обратно на територията на замолената договаряща се страна, по ново искане на молещата договаряща се страна това лице трябва да бъде повторно предадено и без представяне на данните и материалите, посочени в чл. 69.
Член 80
Уведомяване за резултатите от наказателното преследване
Молещата договаряща се страна уведомява замолената договаряща се страна за резултатите от наказателното преследване срещу предаденото лице. Ако срещу това лице е постановена присъда, след влизането й в сила молещата договаряща се страна изпраща на замолената договаряща се страна препис от присъдата. Това задължение се отнася и за случаите, предвидени в чл. 77.
Член 81
Транзитиране
1. Всяка договаряща се страна се задължава по искане на другата договаряща се страна да разреши транзитирането през своята територия на лицата, които трета страна предава на тази договаряща се страна. Молбата за разрешаването на транзитирането може да се отхвърли, ако съгласно разпоредбите на чл. 66 не се предвижда предаване.
2. Искането за допускане на транзитиране трябва да бъде направено по същия ред, както и искането за предаване.
3. Органите на договарящата се страна, до която е отправено искането, разрешават извършването на транзитирането по начин, най-изгоден за тях.
Член 82
Разноски по предаването и транзитирането
Разноските, свързани с предаването, се поемат от договарящата се страна, на територията на която са възникнали, а разноските свързани с транзитирането - от молещата договаряща се страна.
Член 83
Временно предаване на задържани лица
Ако е необходимо да се разпитат като свидетели или като експерти лица, които са задържани на територията на замолената договаряща се страна, те могат да бъдат предадени на молещата договаряща се страна по нареждане на министъра на правосъдието или на генералния прокурор на тази договаряща се страна. Предаденото лице продължава да бъде задържано и след приключване на разпита трябва незабавно да бъде върнато на молещата договаряща се страна.
Член 84
Предаване на предмети, свързани с престъплението
1. Вещите, които извършителят е придобил чрез престъплението, за което се иска неговото предаване, или вещите, които той е придобил в замяна на тези вещи, както и вещите, които служат за доказателство в наказателното производство, трябва да се предадат на молещата договаряща се страна и в този случаи, когато предаването на извършителя не може да стане поради това, че е починал, избягал или по други причини.
2. Замолената договаряща се страна може временно да отсрочи предаването на поисканите предмети, ако те са необходими по друго наказателно дело.
3. Правата на третите лица върху предметите, предадени на другата договаряща се страна, се запазват. След завършването на наказателното преследване те се връщат на договарящата се страна, от която са изпратени, за да се предадат на лицата, които имат права върху тях.
Член 85
Уведомяване за осъдителни присъди
1. Договарящите се страни си съобщават взаимно сведения за влезлите в сила присъди по наказателни дела, постановени от съдилищата на едната договаряща се страна спрямо гражданите на другата договаряща се страна.
2. По обосновано искане договарящите се страни се уведомяват взаимно за осъдителните присъди на лица, които не са граждани на молещата договаряща се страна.
3. По искане договарящите се страни си предават по възможност и отпечатъци от пръстите на лицата, посочени в ал. 1 и 2.
4. Сведенията по въпросите, посочени в предходните алинеи, се предават по реда, установен в чл. 2.
Член 86
Отказване на правно помощ по наказателни дела
1. Изпълнението на поръчката за правна помощ по наказателни дела може да бъде отказано:
а) ако се отнася за наказателно преследване за престъпление, за което не се допуска предаване;
б) ако изпълнението на исканото действие не е от компетентност на органите на правосъдието на замолената договаряща се страна.
2. Замолената договаряща се страна прави обиск и изземване на вещи само тогава, когато с това не нарушава правата на трети лица.
Член 87
Транзитиране на лица, задържани в трета държава
Министърът на правосъдието на една от договарящите се страни може при условията, посочени в чл. 81, да разреши транзитирането на лица задържани в трета държава за извършване на разпит на територията на другата договаряща се страна.
Член 88
Препис от бюлетините за съдимост
Органите на договарящите се страни, които водят бюрата за съдимост, изпращат на правосъдните органи, както и на прокурорските органи на другата договаряща се страна при поискване преписи от бюлетините за съдимост.
Част четвърта.
Заключителни разпоредби
Член 89
Този договор подлежи на ратификация и влиза в сила 30 дни след размяната на ратификационните документи. Размяната на ратификационните документи ще стане в Прага.
Член 90
Този договор се сключва за пет години. Ако нито една от договарящите се страни не денонсира договора не по малко от шест месеца преди изтичане на неговия срок, действието му се продължава всеки път за следващите пет години.
Член 91
От деня на влизането в сила на този договор престава да действува Договорът между Народна република България и Чехословашката република за правна помощ за граждански и наказателни дела, подписан в Прага на 13. IV. 1954 г., както и Споразумението между правителството на Народна република България и правителството на Чехословашката социалистическа република от 18. II. 1963 г. за прилагане на Договора между Народна република България и Чехословашката република за правна помощ по граждански и наказателни дела.
Съставен в София на 25 ноември 1976 г. в 2 екземпляра всеки един на български и чешки език като и двата текста имат еднаква сила.
