Държавен вестник, брой 49 от 3.VI

Член 2

Всички спорове между Високите договарящи страни, от каквото и естество и да са те, по повод на които Страните взаимно биха си оспорвали едно право, и които не биха могли да бъдат уредени полюбовно чрез обикновените дипломатически средства, ще бъдат подлагани за разрешение било на Постоянния съд за международно правосъдие, било на арбитражен съд.

Споровете, за разрешаването на които е предвидена специална процедура от други конвенции в сила между Високите договарящи страни, ще се уреждат съгласно разпорежданията на тези конвенции.

Член 3

Преди да бъде подложен на процедурата пред Постоянния съд за международно правосъдие или пред арбитражния съд, спорът, по общо съгласие на Страните, може да бъде отнесен за помирение пред една постоянна международна комисия, наречена Постоянна помирителна комисия, съставена съгласно настоящия договор.

Член 4

Ако се отнася до спор, чийто предмет, според вътрешното законодателство на една от Страните, спада в компетенцията на националните съдилища, тая Страна може да се противопостави, щото спорът да бъде подложен на процедурата, предвидена от настоящия договор, преди да е издадено, в подходящ срок, окончателно решение от компетентната съдебна власт.

Член 5

Постоянната помирителна комисия се състои от трима членове. Договарящите страни назначават, всяка по свой избор, по един комисар и определят по общо съгласие третия комисар, който е председател на Комисията. Последният не бива да бъде нито поданик на една от Договарящите страни, нито да живее на тяхна територия, или да бъде на тяхна служба.

Комисарите се назначават за три години. Ако при изтичането на мандата на един член от Комисията той не бъде заместен, мандатът му се счита подновен за един период от три години.

Член, чийто мандат изтича през време на една непривършена процедура, продължава да участвува в разглеждането на спора, докато процедурата бъде приключена, макар неговият заместник да е бил назначен.

В случай на смърт или оставка на един от членовете на Помирителната комисия, заместването му за останалото време от мандата му се извършва по възможност в следващите три месеца и, във всеки случай, веднага щом един спор е сложен пред Комисията.

Член 6

Постоянната помирителна комисия се съставя в срок от шест месеца след като една от Договарящите страни е отправила за тази цел молба до другата Страна.

Ако назначаването на председателя, определян по общо съгласие, не стане в казания срок, или в случай на заместване, в следващите три месеца от освобождаването на мястото, то се поверява на председателя на Постоянния съд за международно правосъдие. В случай, че последният е поданик на една от Договарящите страни, назначаването на председателя на Помирителната комисия се предоставя най-напред на подпредседателя и последователно на най-възрастния член на съда, непринадлежащи по народност на Договарящите страни.

Член 7

Постоянната помирителна комисия се сезира чрез молба, отправена до председателя от двете Страни, действуващи по общо съгласие.

Молбата, след като излага накратко предмета на спора, съдържа покана до Комисията да предприеме всички мерки от естество да доведат до едно помирение.

Член 8

В срок от петнадесет дни от деня, в който Комисията бъде сезирана със спора, всяка от Страните може, за разглеждането на този спор, да замести назначения от нея постоянен член с лице притежаващо специална компетентност по материята. Страната, която пожелае да се възползува от това право, веднага известява за това другата Страна; последната може да се възползува от същото право в срок от петнадесет дни от деня, в който получи съобщението.

Всяка Страна си запазва правото да назначи веднага един временен заместник на мястото на назначения от нея постоянен член, който поради болест или каква да е друга причина, бъде временно възпрепятствуван да участвува в работите на Комисията.

В случай че председателят на Помирителната комисия, назначен по общо съгласие от Договарящите страни, бъде временно възпрепятствуван да участвува в работите на Комисията поради болест или каква да е друга причина, Страните се споразумяват да назначат един заместник, който да заседава временно на негово място. Ако назначаването на този заместник не стане в срок от един месец от временното освобождаване на длъжността, постъпва се съгласно чл. 6 от настоящия Договор.

Член 9

Постоянната помирителна комисия има за задача да разясни спорните въпроси, да събере за тази цел, чрез анкета или другояче, полезните сведения и да се помъчи да помири Страните. Тя може, след проучване на въпроса, да изложи на Страните съдържанието на споразумението, което би й изглеждало подходящо, и да им определи срок да се произнесат.

В края на работата си Комисията съставя един протокол, който констатира, според случая, или че Страните са се споразумели, и ако има нужда условията на споразумението, че Страните не са могли да бъдат помирени.

Работата на комисията трябва, освен ако Страните се съгласят другояче, да се привърши в срок от шест месеца от деня, в който Комисията е била сезирана със спора.

Ако Страните не са могли да бъдат помирени, Комисията може, със съгласието на страните, да заповяда незабавното публикуване на един доклад, в който се вписва мнението на всеки от членовете на Комисията.

Член 10

При липса на специално противно постановление, Помирителната комисия урежда сама процедурата си, който във всички случаи трябва да бъде състезателна.

По въпроси из областта на анкетите Комисията, ако единодушно не реши другояче се съобразява с разпорежданията на глава III (Международни анкетни комисии) на Хагската конвенция от 18 октомври 1907 г. за мирното уреждане на международните конфликти.

Член 11

Помирителната комисия се събира, освен при противно съглашение между Страните, на мястото, посочено от председателя й.

Член 12

Работите на Помирителната комисия са публични само по решение, взето от Комисията със съгласието на Страните.

Член 13

Страните се представляват пред Помирителната комисия от агенти, които имат за задача да служат като посредници между тях и Комисията; освен това, Страните могат да бъдат подпомагани от съветници и вещи лица, назначени от тях за тази цел, и да искат разпитването на всички лица, чието свидетелствуване им се струва полезно.

Комисията, от своя страна, има право да иска устни обяснения от агентите, съветниците и вещите лица на двете Страни, както и от всички лица, които тя счете за полезно да призове със съгласието на техните правителства.

Член 14

При липса на противно разпореждане на настоящия Договор, решенията на Помирителната комисия се вземат с вишегласие.

Член 15

Договарящите страни се задължават да улесняват работата на Помирителната комисия и, особено, да й доставят във възможно най-широк размер, всички документи и полезни сведения, както и да използуват средства, със които разполагат, за да й дадат възможност на тяхна територия и според тяхното законодателство да призовава и разпитва свидетели или вещи лица и да извършва огледи на мястото.

Член 16

Докато траят работите на Помирителната комисия, всеки от комисарите получава възнаграждение, размерът на което се определя по общо съгласие между Договарящите страни.

Всяко правителство понася собствените си разноски и половината от общите разноски на Комисията, в които влизат и възнагражденията, предвидени в алинея 1.

Член 17

При липса на споразумение за отнасяне на спора пред Постоянната помирителна комисия и, в случай на подобно споразумение, при липса на помирение пред Постоянната помирителна комисия, спорът се отнася, чрез компромис, или пред Постоянния съд за международно правосъдие, при условията и според процедурата, предвидени в неговия устав, или пред арбитражен съд, при условията и според процедурата, предвиден в Хагската конвенция от 18 октомври 1907 г. за мирното уреждане на международните конфликти.

Ако компромисът не бъде изготвен в три месеца от деня, в който една от Страните е бил сезирана с молбата за съдебно уреждане, всяка Страна, след предупреждение от един месец, може да отнесе спора, чрез молба, направо до Постоянния съд за международно правосъдие.

Член 18

Всички въпроси, по които Правителствата на Високите договарящи страни бъдат разделени, без да могат да ги разрешат полюбовно чрез обикновените дипломатически средства и чието уреждане не би могло да се дири чрез решение, тъй както е предвидено в чл. 2 от настоящия договор, и за които няма предвидена процедура за уреждане в някой договор или конвенция в сила между страните, ще бъдат отнасяни пред Постоянната помирителна комисия.

Процедурата, предвидена в членове 7 до 10 от настоящия Договор, ще бъде приложима при липса на съгласие между Страните върху молбата, която трябва да се представи на Комисията, едната или другата от тях, при все това, след едномесечно предупреждение, може да отнесе направо въпроса пред казаната комисия.

Ако молбата изхожда само от една от Страните, тя незабавно се съобщава от нея на противната Страна.

Член 19

Ако страните не са могли да бъдат помирени, конфликтът, по молбата на едната или другата от Страните, се отнася за решение пред един арбитражен съд, властен да се произнася ex aequo et bono.

Тоя съд, ако не e уговорено другояче, се състои от трима, назначени по начина, предвиден в членове 5 и 6 от настоящия договор за съставянето на Помирителната комисия. Съдът трябва да бъде съставен в шестмесечен срок от молбата за арбитраж.

Решението на арбитражния съд е задължително за Страните.

Член 20

Когато ще прибягват до арбитраж, Договарящите страни се задължават да сключат в шестмесечен срок от молбата за арбитраж един специален компромис относно предмета на конфликта и модалитетите на процедурата.

Ако тоя компромис не може да бъде сключен в предвидения срок, едната или другата от Страните, има право да сезира арбитражния съд с обикновена молба. В този случай арбитражния съд урежда сам процедурата си.

Член 21

Докато трае помирителната, съдебната или арбитражната процедура, Договарящите страни се въздържат от всяка мярка, която може да има вредно отражение върху приемането на предложенията на Помирителната комисия или върху изпълнението на решението на Постоянния съд за международно правосъдие или на присъдата на арбитражния съд. За тая цел Помирителната комисия, Постоянния съд и арбитражния съд заповядват в даден случай, какви временни мерки трябва да бъдат взети.

Член 22

Ако Постоянният съд за международно правосъдие или арбитражният съд установи, че едно решение на една съдебна власт или на каква да е друга власт, зависеща от една от Договарящите страни, e изцяло или отчасти в противоречие с международното право и ако конституционното право на тая Страна не позволява или не позволява напълно да се заличат по административен ред последиците от решението, за което е дума - съдебното или арбитражно решение определя естеството и размера на обезщетението, което трябва да се даде на ощетената Страна.

Член 23

Споровете, които биха възникнали по тълкуването или прилагането на настоящия договор, ще бъдат отнасяни, при липса на противно съглашение, направо пред Постоянния съд за международно правосъдие чрез обикновена молба.

Член 24

Настоящият договор ще бъде ратифициран от Негово Величество Царят на Българите и от Председателя на Временното Правителство на Испанската Република.

Ратификационните инструменти ще бъдат разменени в София, във възможния най-къс срок.

Член 25

Настоящият договор ще влезе в сила в деня на разменяването на ратификациите и ще трае пет години. Ако не бъде денонсиран шест месеца преди изтичането на тоя срок, той ще се счита подновен за един период от пет години, и така нататък.

Ако при изтичането на настоящия договор някоя помирителна, съдебна или арбитражна процедура е висяща, тя следва своя ход до привършването си.

В удостоверение на които, горепоменатите пълномощници подписаха настоящия договор и го скрепиха с печатите си.

Съставен в София, в два екземпляра, на 26 юний 1931 година.