Държавен вестник, брой 72 от 30.III

Чл. 1. Законът има за задача да облекчи положението на засегнатите от кризата длъжници и допринесе за заздравяването на кредита в страната.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 1936 г.) Предмет на облекченията по настоящия закон са възникналите до 1 януарий 1931 г. включително преки или косвени задължения и техните подновявания след тая дата на физически и юридически лица.

(Нова ал. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Подновяването се доказва с всички допустими по закона доказателства.

(Нова ал. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Задълженията - хирографарни, ипотекарни и заложни - възникнали от 1 януарий 1931 г. до 31 декемврий 1932 г. включително, както и техните подновявания, след определянето размерът им по време влизането на настоящия закон в сила, автоматически се разсрочват за плащане на 10 равни вноски, платими на 1 октомврий и 1 април всяка година, начиная от 1 октомврий 1939 г., с 5% годишна лихва.

Неплащането на две последователни вноски унищожава настоящето облекчение.

Всичките спорове относително тия задължения се разрешават от околийския съдия по местожителството на длъжника.

Чл. 3. От облекченията по настоящия закон могат да се ползуват:

а) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.,) земеделци-стопани, занаятчии и търговци, или които са били такива по време на възникване на задълженията, с подлежащи на облекчение преки задължения от 2000 до 1.000.000 лв., активът на които, без спадане неотчуждаемото по закона за гражданското съдопроизводство, да не е по-малък от половината на пасива им;

(Нова ал. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Непълнолетните низходящи и съпругите на починали длъжници, които са отговаряли на условията, предвидени в точка а, се ползуват от същите облекчения, които биха могли да получат техните наследодатели, като всеки наследник получава облекчение за своя дял от дълга на наследодателя.

(Нова ал. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Другите наследници получават облекчение съобразно тяхното занятие, но към личните им задължения се прибавя само дялът им от дълга на наследодателя. (Чл. 109 от закона за задълженията и договорите);

б) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.,) Всички останали физически и частно-правни юридически лица, с изключение на посочените в чл. 5;

в) (отм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.)

Забележка. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Ограничението, предвидено в буква "а" на настоящия член, относно актива на длъжника, не се прилага, ако длъжникът има постоянни фондирани доходи, достатъчни за осигурят редовното изплащане на дълга по реда и при условията, предвидени в настоящия закон, или представи нуждното за това облекчение. Обезпечението може да бъде само в ипотека, банкова гаранция или ценни книжа, държавни или гарантирани от държавата. Ценните книжа се пресмятат по пазарната им стойност, намалени с 20%.

Чл. 4. По смисъла на настоящия закон:

а) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) земеделец-стопанин е всяко лице, което до 1 януарий 1931 г. е имало като главно занятие земеделието и отраслите му, където е влагало труда си или тоя на своето семейство, безразлично дали е притежавало земята, която обработва, или я е използувало като наемател или изполичар;

б) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) занаятчия е всяко лице, което е признато за такова, съгласно закона за занаятите;

в) търговец е всяко лице, което в свое собствено име се занимава по занятие с търговски дела.

Забележка. При спор, установяване качеството на длъжника земеделец-стопанин, занаятчия или търговец, става с всички доказателствени средства.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Не могат да се ползуват от облекченията на настоящия закон:

а) (изм. - ДВ, бр. 14 от 1936 г.) обявените в несъстоятелност, които са признати за виновни в измамливо или непредпазливо банкрутство, чиято несъстоятелност не е прекратена;

Забележка. (Нова - ДВ, бр. 14 от 1936 г.) Длъжници които са обявени в несъстоятелност преди 7 август 1934 год. могат да подадат молба за облекчение в срок от един месец от влизането на тази забележка в сила. Ако молбата за облекчение се уважи, решението за обявяване за несъстоятелност се обезсилва по право. (Ново приложение към забележката: З. от 21 февруарий 1936 г.) Ако такъв длъжник не изплати две последователни вноски, кредиторът, като установи пред съда, че е поискал писмено от длъжника, в месечен срок, да изплати пропустнатите вноски (чл. 86, ал. II), може да поиска възобновяване на несъстоятелността и последната продължи отново своя ход от момента, в който е била прекъсната с даденото облекчение.

б) (изм. - ДВ, бр. 14 от 1936 г.) тези, които са сключили земеделски конкордат;

в) длъжници, които са получили съдебно уреждане на дълговете си, съгласно чл. 7 и последващите от закона за облекчение на длъжниците от 16 април 1932 г.;

г) длъжници, чието затруднено положение е резултат на извършено престъпно деяние, лекомислие или разточителство;

д) състоятелни длъжници, материалното положение на които е такова, че прави безпредметно облекчението, което закона предвижда;

е) физически или юридически лица, които се занимават с застраховки, банкерство или раздават кредити, или държат влогове;

ж) лихварите по професия.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Под разпоредбите на настоящия закон попадат всички задължения, включително и онези към държавата, окръзите, общините и училищните настоятелства от частноправен характер, към държавните, частните и популярните банки, кредитните кооперации, частните лица и изобщо всички задължения от частно-правен характер, с изключение на тези, които са отпустнати и се уреждат по особени закони.

Чл. 7. Всички задължения, които попадат под разпоредбите на настоящия закон, трябва да бъдат признати от длъжника, да бъдат установени с писмени доказателства или по съдебен ред.

Чл. 8. Постановленията на този закон не се отнасят:

а) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) до произходящи от виновно неизпълнение на договори задължения за връщане получения задатък или за връщане на полученото при разваляне на договора по чл. 70 на закона за задълженията и договорите;

б) до задълженията по чл. 27 от закона за благоустройството;

в) (изм. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) до задълженията, произхождащи от наем на физическа или умствена работа, ако не надминават сумата 50.000 лева;

г) (изм. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) до задълженията предвидени в п. п.. 2, 3 и 4 на чл. 15 от закона за привилегиите и ипотеките;

д) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) до задълженията, които произхождат от престъпление или полупрестъпление;

е) (нова - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) до задължения за издръжка и прехрана;

ж) (нова - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) до задължения, произхождащи от делба в случая, когато мъжките сънаследници са изкупили дяловете на женските, освен ако длъжниците предпочитат да върнат в натура изкупените дялове;

з) (нова - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) до задължения от аванси срещу застраховка и задължения към частни пенсионни фондове или помощни и посмъртни каси при професионалните, благотворителните, културно-просветните и взаимно-спомагателните дружества и организации.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Ипотечните и заложните задължения на земеделците-стопани, сключени за нуждите на земеделските им стопанства, получават облекчение по обикновения ред на този закон.

Ипотечните и заложните задължения на всички останали длъжници, се уреждат по обикновения ред на този закон, само ако ипотекираният или заложният кредитор даде съгласието си за това. Ако той не даде съгласието си, ипотечните или заложните права остават незасегнати; с осъществяването им вземането се счита за погасено и когато не е удовлетворено напълно.

Обезпечените с ипотека вземания, за които кредиторът не е дал съгласието си да се уредят по обикновения ред на този закон, се уреждат както следва: дължимите до 1 септемврий 1939 г. закъснели вноски и лихви се прибавят към главницата с 5% лихва от влизането на този закон в сила, като лихви на лихвите не се пресмятат. Така установената сума носи проста лихва 5% и се изплаща в 20 години (освен ако ипотечният договор предвижда по-дълъг срок) в равни шестмесечни вноски, платими на 1 септемврий и 1 март всяка година, като се започне от 1 септемврий 1939 г. Ако длъжникът не изплати две забавени шестмесечни вноски в срок от три месеци от писмената покана, отправена му от кредитора, цялото задължение става изискуемо.

Забележка. Отсрочката, за която говори предшествуващата алинея, не ползува длъжниците по обезпечени с ипотека кредити, отпуснати от държавата или държавните банки по силата на особени закони.

Чл. 10. Ако по силата на сключена след 1 януарий 1931 г., преди влизане в сила на този закон, но още неизпълнена спогодба, между длъжника и някои от кредиторите му е извършено частично опрощаване на задълженията и длъжникът пожелае да се ползува от настоящия закон, то казаните задължения се възстановяват в първоначалния им размер.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Ако прекият длъжник получи или е получил облекчение по чл. 14, буква А, поръчителите, солидарни или не и другите косвено задължени лица (джиранти, сконтанти и пр.), се освобождават от отговорност.

Ако прекият длъжник получи или е получил облекчение по чл. 14, буква Б или по чл. 9, поръчителят и другите косвено задължени лица се ползуват по право от облекченията, които са дадени на прекия длъжник. Те не могат да бъдат преследвани преди да изтекат три месеци от деня, в който кредиторът им е съобщил писмено, че прекият длъжник е изпаднал в забава.

Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 1936 г.) За вземания прехвърлени след 1 януарий 1931 г. чрез джиро, или чрез цесия, в втория случай, ако прехвърлителят е гарантирал за събирането на вземането, задължените след тая дата лица са длъжни, срещу предложените им от кредитора облигации, издадени от Погасителната каса, да заплатят на същия напълно дължимата сума, въпреки дадените на длъжника облекчения.

Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.)

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Ако поръчителят или друг косвено задължен получи или е получил облекчение за своите преки задължения, облекченията които му са дадени за тях се отнасят по право и за косвените.

Ако по същото косвено задължение има и други солидарни съпоръчители или солидарни косвени длъжници, поръчителят или косвеният длъжник, който е получил облекчение, отговаря само за припадащата му се част от солидарното косвено задължение.

Ако един солидарен длъжник получи или е получил облекчение, в негова тежест остава само припадащата му се част от солидарното задължение. В такъв случай другите солидарни съдлъжници, които не са получили облекчение, отговарят солидарно, но само за останалата част от задължението, ако техният съдлъжник е получил облекчение по чл. 14, буква А. Ако той е получил облекчение по чл. 14, буква Б, те отговарят солидарно за цялото задължение, но за частта, която се пада на облекчения длъжник, се ползуват от облекченията, които са дадени в него.

Ако един солидарен съдлъжник е поискал облекчение за целия солидарен дълг и такова му е дадено по чл. 14, буква А, по настоящия закон, като целият дълг е минал към Погасителната каса, другите съзадължени лица се освобождават от отговорност.

Чл. 13а. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Ако прекият длъжник не е поискал облекчение в сроковете, предвидени в този закон, поръчителят или друго косвено задължено лице може да поиска облекчение за себе си в три месеци от изтичането на срока, посочен в чл. 57а.

(Нова ал. - ДВ, бр. 14 от 1936 г.) Ако до произнасянето на решението поради направени вноски задължението се намалило, намалението по чл. 14, буква "А", т. "Г", се изчислява върху така намаления размер.

(Нова ал. - ДВ, бр. 14 от 1936 г.) При текущи сметки олихвяването става с проста лихва върху последното салдо преди 1 януарий 1931 г. или, ако задължението е към кредитор от посочените в алинея IV на настоящия член преди 7 август 1934 год. При признати от ликвидационната комисия прекомерни или незаконни лихви, това салдо съответно се намалява. В случай че след 1 януарий 1931 год., салдото по текущата сметка е било сведено към нула или обърнато в кредиторно, възникналите след това задължения по тази текуща сметка не подлежат на облекчение.

Забележка (Нова - ДВ, бр. 14 от 1936 г.) Предвидените в алинея 4 и 6 начини на изчисление се прилагат и по отношение на решените случаи до влизането в сила на това изменение, като ревизиите се извършват служебно от Погасителната каса, или от самите комисии, ако решенията още не са изпратени в Погасителната каса.

Чл. 14а. (Нов - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Лихвата 5% годишно от 7 август 1934 г. до 15 август 1935 год. се включва в задължението, установено към 7 август 1934 година.

Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.)

Чл. 16. Намалението на прекомерните лихви почва от датата на възникване задълженията, като така намалената първоначална лихва не може да бъде по-низка от 7%.

Чл. 17. Намалението на задълженията засяга сумите, заварени като такива на 1 януарий 1931 година.

(Нова ал. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Лихвите и разноските след тия дата, сметнати върху намаления размер, се прибавят към същия размер.

(Нова ал. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Лихви върху лихви не се плащат.

Забележка: (Отм. - ДВ, бр. 14 от 1936 г.)

(Нова ал. - ДВ, бр. 14 от 1936 г.) По отношение задълженията към Българската народна банка, Българската земеделска и кооперативна банка, кооперативните сдружения и частните кредитни институти, намалението по

Чл. 18. Изброените в чл. 14 от този закон облекчения се дават заедно и едновременно.

(Нова ал. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Ако ликвидационната комисия намери, че на молителя-длъжник не могат да се дадат облекчения по категория "А" на чл. 14, тя може да му даде облекчение по категория "Б" на същия член.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Разсрочените по чл. 14, буква А и Б задължения, заедно с лихвите се изплащат в равни шестмесечни вноски, с падежи на задълженията, 1 април и 1 октомврий.

Задълженията на земеделците-стопани, които преминават към Погасителната каса, се изплащат в равни годишни вноски с падеж 1 октомврий.

Погасителната каса извършва служебно преизчисленията на вноските на своите длъжници, които са получили разсрочване по досегашния текст на закона. До извършването на нови преизчисления се плащат вноските, които са били вече определени.

Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Разсрочването и намалението на лихвите по чл. 14, буква Б и по чл. 9, ал. 3 се извършва по право.

Чл. 19б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Длъжникът може да предяви правото на разсрочване и намаление на лихвите по чл. 14, буква Б и чл. 9, алинея 3 под формата на възражение срещу иска, който кредиторът би предявил срещу него. Ако делото е решено окончателно преди влизането на този член в сила, безразлично дали изпълнителния лист е издаден или ще се издаде без състезателно производство, длъжникът може да предяви разсрочването и намалението на лихвите в изпълнителното производство, чрез заявление до съдията-изпълнител, препис от което се връчва на кредитора. Ако кредиторът не подаде възражения в седмодневен срок от получаването на преписа, съдията-изпълнител извършва сам разсрочването и намалението на лихвите. В противен случай той праща заявлението и възраженията на ликвидационната комисия, която ги разрешава окончателно.

Кредиторът може да противопостави на искането на длъжника всички обстоятелства, които изключват правото му да се ползува от облекчения по този закон.

Лице, което има право на облекчения по чл. 14, буква Б или по чл. 9, алинея 3, може ако желае да подаде молба до ликвидационната комисия, в срока, предвиден в чл. 57а, за установяване на облекчението, точния размер на задължението, намалението на прекомерните лихви и пр.

Поръчителите на лица, които се ползуват с облекчения по чл. 14, буква Б или по чл. 9, ал. 3, могат да предявят по същия ред за себе си правото на прекия длъжник на разсрочки и намаление на лихвата.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 197 от 1935 г.) Изплащането на уредените по настоящия закон преки задължения и вземания за длъжниците земеделци-стопани, занаятчии и търговци (чл. 14, буква "А") става чрез специалната за целта уредена при Главната дирекция на държавните дългове, автономна Погасителна каса, която представлява отделна юридическа личност.

Чл. 21. Кредиторите по буква "Б" на чл. 14 нямат право на обезпеченията, предвидени в чл. 45 на настоящия закон.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 1936 г.) Всички клонове и агентури на Българската народна и Българската земеделска и кооперативна банки и по пощенската служба са безплатни кореспонденти на Погасителната каса, като първите две по право представляват Погасителната каса пред всички места и лица.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Управителният съвет на Погасителната каса се състои от 6 души: управителят н Българската народна банка, управителят на Българската земеделска и кооперативна банка и двама администратори при същата, главният директор на държавните дългове и едни представител на Министерството на правосъдието.

Председателят на управителния съвет е по право управител на Българската земеделска и кооперативна банка.

Управителният съвет може да натовари директора на Погасителната каса да я представлява.

Чл. 24. Облекчените задължения по чл. 14, буква "Б" остават задължени към кредиторите и не влизат в конверсната маса на Погасителната каса. За тия задължения Погасителната каса не става предлъжник към кредиторите, нито издава облигации.

Чл. 25. На Погасителната каса се възлага:

а) да следи за правилното установяване на конверсната маса на уредените за изплащане преки задължения и вземания;

б) да издава предвидените в чл. 33 облигации и да се грижи за тяхната служба;

в) да компенсира задълженията и вземанията на едно и също лице (чл. 37);г) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) да се грижи за правилното оползотворение на средствата си. Тия средства Погасителната каса държи на влог в Българската земеделска и кооперативна банка с влогова лихва по тарифата на банката.

Чл. 25а. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Разходите за издръжка (заплати, лични и веществени), се извършват, съгласно закона за бюджета, отчетността и предприятията и се проверяват от бюджетния контрол на Погасителната каса, след което се визират от Върховната сметна палата и областните сметни палати.

Бюджетният контрол при Погасителната каса представя на Софийската областна сметна палата годишен отчет за приходите, взети от общия приход на Погасителната каса и внасяни по специалната бюджетна сметка в Българската народна банка, както и за извършените разходи за издръжка, предвидени в фондовия бюджет, изплащането на които е ставало с платежни заповеди от специалната бюджетна сметка в Българската народна банка.

Всички останали разходи от банков и финансов характер, както и приходите от Погасителната каса, се извършват и събират от съответните служби и се контролират, съгласно правилник за приходите на Погасителната каса, издаден въз основа на този закон от Министра на финансите и се отнасят в баланса на касата.

Финансовата и банкова дейност на Погасителната каса се проверява от контролна комисия в състав: един съветник на Върховната сметна палата, избран от общото събрание на същата, един представител на финансовия министър и един представител на Българската земеделска и кооперативна банка.

За дейността си управителният съвет на Погасителната каса прави ежегодно най-късно до края на април доклад до Министра на финансите, който, след като вземе под внимание доклада на контролната комисия, се произнася по него.

Отчитането на отчетните длъжностни лица, които боравят с приходите и банковите операции на Погасителната каса, става с годишен доклад на управителния съвет на касата до Министра на финансите.

Чл. 26. Всички уредени без непосредствени преки спогодби задължения стават от задължения към кредиторите задължения към Погасителната каса, която встъпва в всички права на кредиторите.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 191 от 1937 г.) При Погасителната каса се учредяват ревизионна комисия и ревизионни подкомисии. Комисията и подкомисиите се състоят от председател и трима членове. Комисията се председателствува от член на Върховния касационен съд, а подкомисиите - от членове на апелативен съд, командировани от Министра на правосъдието. За членове, управителите на Българската народна банка, Българската земеделска и кооперативна банка и управителния съвет на Погасителната каса, командироват между чиновниците си, с съдийска правоспособност, по един за комисията и за всяка подкомисия.

(Изм. - ДВ, бр. 191 от 1937 г.) Ревизионната комисия и ревизионните подкомисии разглеждат без участието на страните решенията на всички ликвидационни комисии, включително и на особените и на тези при апелативните съдилища, по които са постъпили искания за изменението им, било от Погасителната каса, било от другите заинтересувани лица. Решенията на комисиите при областните и апелативни съдилища, както и решенията на особените комисии по дела, при които преките задължения са или се претендира, че са над 500.000 лева, се разглеждат от ревизионната комисия или от подкомисиите. Когато ревизионната комисия или подкомисия установи, че в решението е допустната очевидна правна или фактическа грешка или, че длъжникът при управлението на своите работи проявява лекомислие или разточителство, сезира надлежната ликвидационна комисия за изменението на решението. Ликвидационната комисия се занимава само с въпроса, по който е върнато решението и с произтичащите от него въпроси. Ако ликвидационната комисия не се съгласи с решението на ревизионната комисия или подкомисия, Погасителната каса може да сезира са същия въпрос надлежните по-горна комисия. Решението на по-горната комисия е окончателно.

Забележка. Погасителната каса при несъгласие с особената комисия, може да сезира областната или апелативната ликвидационна комисия съобразно с размера на подлежащото на облекчение задължение.

Искането за ревизия на решение на ликвидационната комисия, поради очевидна правна или фактическа грешка, трябва да бъде направено в месечен срок от произнасянето на решението, а за решените дела, по които още не са издадени облекчителни облигации - от деня на влизането на това изменение в сила. Този срок не се отнася до Погасителната каса.

Допуснатите от ликвидационните комисии счетоводни и технически грешки при изчисляване размера на дълга, лихвите и анюитетите се изправят служебно от Погасителната каса.

(Нова ал. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Допустнатите от ликвидационните комисии фактически грешки по издадените досега решения, както и грешки по вписване имена на длъжници-кредитори, вписване на кредитори, придобили това качество по цесия или джиро и пропуснати за вписване, приети за такива от комисиите се поправят от същите по молба на заинтересуваното лице в двумесечен срок от влизането настоящия закон в сила, като издадените от комисията определения се съобщават на заинтересуваната противна страна, която може да обжалва в двумесечен срок от съобщението пред ревизионната комисия или подкомисия. Същото постановление важи и за делата, които ще се разглеждат по досегашния закон.

Погасителната каса има право в всяко време да поиска отменяването на определението.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Длъжникът изплаща частите, на които срокът е настъпил, било направо, било чрез Българската народна банка, Българската земеделска и кооперативна банка или чрез пощенски чекове и записи. Преводът се освобождава от каквито и да било такси и комисионни.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 197 от 1935 г.) Решенията на ликвидационните комисии подлежат на изпълнение в полза на Погасителната каса от данъчните изпълнителни органи, които действуват по реда на закона за събиране преките данъци, ако същите не бъдат доброволно изпълнявани от длъжниците.

Обжалващите действия по изпълнението се завършват окончателно в първата инстанция, чиито решения не подлежат на обжалване.

(Нова ал. - ДВ, бр. 14 от 1936 г.) Ако кредиторите по чл. 3, буква "б", не притежават изпълнителни листове, те могат да се снабдят с такива от компетентния според размера на вземането съд, в разпоредително заседание, въз основа на писмени молби, към които се прилагат преписи от решенията и документите, установяващи, че длъжникът е поканен съгласно

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 191 от 1937 г.) Длъжниците имат право да изплащат шестмесечните си вноски към Погасителната каса на или преди падежа им, като внасят до 50% в облигации, издадени от Погасителната каса и шестмесечните си вноски с изтекли падежи - до 50% в облигации, издадени от Погасителната каса, а останалото в пари, като се приложат постановленията на първото изречение на чл. 86.

(Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Длъжниците могат да изплащат предсрочно дълга си в всяко време в пари или в облигации, изцяло или частично. В такъв случай трябва да се държи сметка за лихвите, които трябва да се изплатят от последния падеж до деня на предсрочното плащане.

(Нова ал. - ДВ, бр. 197 от 1935 г.) Също така кооперативните сдружения могат да изплащат чрез облигации дяловия капитал на членовете си, които се ползуват с облекчения по този закон. (Ново предложение: З. от 1 май 1936 г.) Тия облигации кооперативните сдружения изпращат направо на Погасителната каса, която погасява чрез тях съответната част от дълга на члена-кооператор, преминал от кооперативното сдружение към Погасителната каса.

(Нова ал. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) По преценка на управителния съвет на Българската земеделска и кооперативна банка, кредитните кооперативни сдружения изплащат задълженията си до размера им 31 декември 1930 година (по балансите им) към Българската земеделска и кооперативна банка с облигации по номиналната им стойност, но само ако са ги получили от Погасителната каса за облекчени техни длъжници.

Чл. 31. При доказани непреодолими пречки, управителният съвет на Погасителната каса може да дава отсрочки за изплащане на две закъснели шестмесечни вноски и то най-много до падежа на следващата вноска.

(Нова ал. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) При установени бедствия, засягащи цели райони, управителният съвет, с одобрението на Министра на финансите, може да даде отсрочка за изплащане вноските на длъжниците, пострадали от тия бедствия. В тези случаи лихвата за закъснение от 10% по чл. 86, ал. I, не се плаща.

Чл. 32. Погасителната каса от своя страна става предлъжник към кредиторите за приетите им в решенията на комисиите вземания към преките длъжници, без намаленията на евентуалните опрощавания по чл. 14 буква "А", т. "г", които остават в тежест на Погасителната каса.

Чл. 33. За изплащане на тия вземания на кредиторите, закръглени към 100, като разликата се премахва. Погасителната каса издава облигации в размер на вземането.

Чл. 34. Облигациите ще носят 3% годишна лихва.

Чл. 35. Копюрите на облигациите и формата им ще се определят от управителният съвет на Погасителната каса. Същите ще носят печатен подпис на председателя на съвета и ще се подписват саморъчно от представител на Главната дирекция на държавните дългове.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Изплащането на облигациите ще стане в срок от 30 години, считан 15 октомврий 1937 г., като за двете години преди тази дата се плаща само лихвата. При тираж облигациите се изплащат в брой в размер на 70% от номиналната им стойност.

(Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Погасителната каса може с одобрение на Министра на финансите да изкупува всички конфискувани облигации, издадени от нея, заложени за съдебни и други гаранции (без служебните), както и облигациите, поставени под запор за данъци и други задължения към държавното съкровище, по курса на деня.

(Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Облигациите, които Погасителната каса получава от длъжниците за погасяване на задължението им, както и тези, които изкупува по предшествуващата алинея, или по чл. 43 ще се приспадат от определените по таблицата за погашение облигации.

(Нова ал. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) След влизането на това разпореждане в сила изплащането на облигациите и лихвите ще става на 15 октомврий и 15 април.

Чл. 37. Когато при уреждане на задълженията по настоящия закон дадено лице се яви като кредитор и длъжник. Погасителната каса издава облигации само за разликата, като за останалата част се извършва прихващане.

(Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Засегнатите от прихващането лица са длъжни да уведомят Погасителната каса за наличността на условията за това прихващане най-късно в първото заседание по производството, по което са кредитори.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Облигациите се приемат по номиналната им стойност като гаранция за неотклонение от съд и следствие.

В балансите на банките облигациите фигурират като актив по номиналната им стойност, а за застрахователните дружества служат за облекло на техническите резерви.

Чл. 39. Облигациите и купоните им се освобождават завинаги от всякакви данъци, такси, права или каквито и да било налози, предвидени досега или в бъдеще в страната.

Чл. 40. Изплащането на облигациите и купоните се гарантира от държавата.

Чл. 41. Погасителната давност на излезлите в тираж облигации е 15 години, а за купоните им - 5 години от падежа.

Чл. 42. Източниците на Погасителната каса са:

а) постъпленията от преминали върху нея вземания на кредиторите - главници и лихви;

б) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Вноска от държавата не по-малко то 200.000.000 лева годишно.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Българската земеделска и кооперативна банка и кредитните кооперативни сдружения са длъжни при поискване на Погасителната каса да й продадат облигации по курс 70%.

От датата на получаване облигациите от Българската земеделска и кооперативна банка и кредитните кооперации. Погасителната каса издава на същите лихвени бонове, носящи 3% лихва за 30% от стойността на взетите и платени с 70% облигации, които бонове ще бъдат плащани съразмерно ежегодно до крайния срок на облигациите.

Погасителната каса купува облигации от кредитните кооперативни сдружения по следния ред.

На първо място изкупува облигациите на ония кредитни кооперативни сдружения, 30% от стойността на получените облигации, на които надвишава сборът на фондовете им; на второ място - на кредитните кооперативни сдружения, които са получили облигации 30% от сумата на които надвишава половината от сбора на фондовете и на последно място се изкупуват облигациите на другите кредитни кооперативни сдружения.

Погасителната каса в края на всяка година одобрява на Българската земеделска и кооперативна банка върху получените от нея, по силата на настоящия закон облигации, допълнителен лихвен процент от 2% годишно.

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 282 от 1936 г.) Управителният съвет на Погасителната каса изготвя ежегодния бюджет, който се приема по реда на чл. 118 от закона за бюджета, отчетността и предприятията.

Назначаването на нуждния персонал в рамките на бюджета става от Министра на финансите по представление от управителния съвет на Погасителната каса. Средствата за бюджета се вземат от тия предвидени в чл. чл. 42 и 95.

Чиновниците при Погасителната каса са държавни служители с право на пенсия.

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) За всички задължения, преминали върху Погасителната каса, се учредява законна ипотека в нейна полза. Тази ипотека се вписва служебно по разпореждане на председателя на ликвидационната комисия или на Погасителната каса. Ако длъжникът има и задължения, възникнали след 1 януарий 1931 год., ликвидационната комисия определя кои от имотите на длъжника ще служат за обезпечение на задълженията му, възникнали до тая дата, чрез учредяване върху тези имоти на законна ипотека в полза на Погасителната каса, и кои за удовлетворяване на новите задължения, съразмерно общия сбор на едните и другите в време на образуването на производството.

С учредяването на законна ипотека в полза на Погасителната каса, наложената върху имотите на длъжника възбрана по чл. 74 се отменява по разпореждане на председателя на комисията или на Погасителната каса.

Всички отчуждения на имоти, извършени от длъжника след 7 август 1934 г., са недействителни по отношение на Погасителната каса.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Заличаването на ипотеката се извършва с пълното погасяване на задължението. Частично заличаване може да бъде извършено по решение на управителния съвет на Погасителната каса. Заличаването се извършва по записка, подадена от Погасителната каса.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 197 от 1935 г.) Наложените възбрани от кредиторите върху имотите на длъжниците по чл. 3, букви "б" и "в" и на другите задължени лица, остават в сила и след дадените облекчения. Като обезпечителна мярка може да се налага възбрана върху недвижими имоти и след произнесените решения от ликвидационните комисии.

Когато имоти, върху които е наложена възбрана, се изложат на публична продан от кредитори, с вземания възникнали след 1 януарий 1931 г., допуска се присъединяването и на кредитори, чиито вземания са включени в решенията на ликвидационните комисии, ако се представят изпълнителни листове за вземанията и съответните решения на комисиите.

От добитата на проданта сума съдията-изпълнител отделя част, съответна на вземанията на кредиторите включващи се в решението и служебно я внася в Българската земеделска и кооперативна банка. Тази сума служи изключително за минаване срещу дълговете на длъжника, съгласно решението на ликвидационната комисия.

Сумата добита от публичната продан, се разпределя само между кредиторите с вземания възникнали след 1 януарий 1031 г., ако последните установят, че другите недвижими имоти на длъжника са достатъчни за пълното изпълнение решението на ликвидационната комисия.

Чл. 48. За уреждане задълженията по настоящия закон се учредяват ликвидационни комисии, както следва:

а) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) за подлежащи на облекчение задължения по чл. 3 от настоящия закон от 2.000 до 500.000 лева - в административния околийски център, в състав: околийският съдия (или заместник околийският съдия) - за председател, директорът (агента) на местния клон (агентура) на Българската народна банка и началникът на местния клон на Българската земеделска и кооперативна банка, или заместници на последните измежду по-висшия персонал при учреждението;

(Изм. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Комисията се попълва с околийския агроном или негов заместник и представител на земеделците-стопани - когато се разглеждат въпроси за уреждане задълженията на земеделци-стопани, представител на занаятчиите - когато се разглеждат задълженията на земеделци-стопани, представител на занаятчии, и представител на търговците - когато се разглеждат задълженията на търговци. Неявяването на представителите на съсловията не е пречка за гледане на делата.

Забележка I. (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1939 г).

Забележка I. Представителите на занаятчиите и търговците за всяка община поотделно се посочват от съответната търговско-индустриална камара по района на околийското съдилище, към което се числят длъжниците.

Забележка II. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) За представител на земеделците-стопани се посочва лице от местната земеделско-стопанска задруга.

б) (изм. - ДВ, бр. 65 от 1939 г.) За подлежащи на облекчение задължения от 500.000 лева до 1.000.000 лева - в градовете гдето е седалището на областния съд, в състав: председател или един от подпредседателите на областния съд - за председател, директорът на местния клон на Българската народна банка и началникът на местния клон на Българската земеделска и кооперативна банка, или техни заместници измежду по-висшия персонал при учреждението;

(Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Комисията се попълва с представител на околийската земеделско стопанска задруга в седалището на областния съд, когато се разглеждат задължения на земеделците-стопани; с представител на занаятчиите - когато се разглеждат задължения на занаятчии, и с представител на търговците - когато се разглеждат задължения на търговци. Представители на занаятчиите и търговците се посочват от съответните търговско-индустриални камари. Неявяването на представителите на съсловията не е пречка за гледане на делата.

Забележка. (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.)

в) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) За подлежащи на облекчение задължения над 1.000.000 лева в седалищата на апелативните съдилища, в състав: един апелативен съдия - за председател, по един представител на Българската народна и Българската земеделска и кооперативна банки, посочени съответно от управителните съвети на тия банки, и един представител на търговско-индустриалната камара, а при разглеждане на дела на земеделци-стопани - и по един представител на земеделските стопански задруги, посочват от централното ръководно тяло на съюза на земеделските стопански задруги.

При нужда, могат да се образуват няколко състава на поменатите ликвидационни комисии, по начин, щото всички образувани ликвидационни производства да се завършат най-късно до 31 декемврий 1939 год. При това, Министрът на правосъдието, по представление на председателя на надлежния областен съд, може да възлага: на кандидати за съдебна длъжност, свършили стажа си и издържали държавен изпит, да заместват околийския съдия в комисиите предвидени в п. "а" и на членове или допълнителни членове на областен съд да заместват председателя или подпредседателите на комисиите, за които се говори в п. "б".

Забележка: (Отм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.)

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Учредяването на комисията става по разпореждане на председателя.

(Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Висящите дела при особените комисии се препращат за разрешаване на съответните ликвидационни комисии.

(Нова - ДВ, бр. 282 от 1936 г.) При уволнението на председателите на особените комисии, по искане на Погасителната каса, комисиите е председателствуват от околийския съдия или негов заместник, като административната работа (издаване удостоверения, преписи от книжа и др.) се извършва от директора на клона на Б. з. к. банка, или посоченото то него длъжностно лице.

Чл. 50. Съдията е по право председател на комисията.

Чл. 51. Длъжностите на членовете на комисията са безплатни.

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Комисиите заседават в седалището на общините или съответния съд, а в столицата - при Българската земеделска и кооперативна банка.

Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Всички канцеларски разходи, както и тия за пътни и дневни пари на членовете на комисиите, предвидени в чл. 48, п. п. "а" и "б" и секретарите на същите са за сметка на Погасителната каса и се вземат от сумите, отпуснати от държавата по чл. 42.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 197 от 1935 г.) За помощен персонал на комисиите предвидени в чл. 48, п. п. "а" и "б", председателите на областните и апелативните съдилища, околийските съдии и директорите на клоновете на Българската народна банка, по искане от съответния представител на комисията командироват нуждното число лица измежду подчинените им чиновници. Споровете за числото на потребния персонал се разрешават от съответния околийски управител или областен директор.

(Отм ал. II - ДВ, бр. 95 от 1939 г.)

Чл. 55. Ползуването от чл. 14, буква А от настоящия закон става по повод подадената от длъжника или поръчителя, чрез общинския кмет, молба до ликвидационната комисия по местожителството на длъжника.

Чл. 56. В всяка община се води отделен регистър, в който се вписват подадените от длъжниците или поръчителите молби за облекчение по настоящия закон.

Чл. 57. Срокът за подаване молбите е до 4 месеци от обнародването на закона.

(Нова - ДВ, бр. 113 от 1934 г.) До изтичане на горния срок, всички принудителни изпълнителни действия се спират то съдията-изпълнител, по искане на длъжника, ако изпълнителното производство е образувано по вземания, възникнали преди 1 януарий 1931 г., или ако към него има присъединени такива вземания, безразлично от какъв характер са те.

(Нова ал. - ДВ, бр. 113 от 1934 г.) Ако в този срок длъжникът поиска облекчение, изпълнителните действия се спират до произнасянето на ликвидационната комисия.

(Нова - ДВ, бр. 282 от 1936 г.) Също така изпълнителните действия се спират и когато е поискана служебно ревизия от Погасителната каса по чл. 27.

Когато ревизията е поискана неслужебно, ревизионната комисия, може да спре изпълнението по искане на длъжника.

Чл. 57а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Държавниците, които не са подали молба за облекчение в срока на чл. 57, или чийто молби са повърнати или оставени без разглеждане, могат да подадат молби за облекчение в срок от четири месеци от влизането на тоя член в сила.

В същия срок могат да подадат молби наново длъжниците, чиито молби са били разгледани по същество, ако са искали облекчение по чл. 14, буква А, и такова облекчение не им е било дадено. Длъжниците, които са получили облекчение по буква А, не могат да подадат молби наново. Също така не могат да подадат молби наново длъжниците, които са искали облекчение по букви Б и В и са получили такова.

Поръчителите на длъжници, които не подадат молби в срока на предшествуващите алинеи, могат да поискат сами облекчение до три месеци след изтичане на този срок.

Спират се до изтичането на четири месеци от влизането на този член в сила описите и публичните продажби по изпълнителните дела.

Спират се висящите в съдилищата дела по публични продажби и въводите в владение по такива дела.

Сумите, които постъпват от изпълнение върху капитали, заплати и др. периодически плащания, се задържат то съдията-изпълнител, без да се плащат на кредиторите.

Разпорежданията за спиране на изпълнителни действия в предшествуващите три алинеи нямат приложение за вземане за издръжка.

Ако в четиримесечния срок длъжникът поиска облекчение, гореизброените действия се спират до произнасянето на ликвидационната комисия. Ако облекчението бъде отказано, те могат да бъдат продължени, с изключение на публичните продажби, които се уреждат от чл. чл. 98а и следващите.

Ако молбата за облекчение бъде уважена, имотите, продадени на публична продан, остават на длъжника, а сумите, внесени от купувачите им, се връщат.

Чл. 57б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) При разглеждане и решаване на делата, ликвидационните комисии се водят по правилата на закона за гражданското съдопроизводство, освен в случаите, в които настоящата наредба-закон постановява другояче.

Ако длъжникът оспорва предявената от кредитора сметка, или твърди, че има скрити или неправилно пресметнати лихви, по негово искане комисията назначава вещо лице.

Комисията, по молба на страните или служебно, предлага на длъжника или на някои от кредиторите съдебна клетва за потвърждение на истинността на твърденията им. За лъжлива съдебна клетва виновните се наказват с строг тъмничен затвор до 5 години или тъмничен затвор до 1 година, ако деянието е извършено по непредпазливост. Ограниченията на чл. 272, точка 1, на закона за гражданското съдопроизводство не се прилагат за тази клетва.

Положилите лъжлива клетва се лишават от правото да се ползуват от настоящия закон.

Чл. 58. Комисията се произнася по въпросите с мотивирани решения, които са окончателни и могат да се обжалват съгласно чл. 27.

(Нова - ДВ, бр. 191 от 1937 г.) Решението има сила на съдебен акт, щом е подписано от мнозинството от членовете на комисията.

Чл. 59. При решенията си комисията държи сметка за: общата имотност, сумата на задължението, общата доходност на длъжниковото стопанство, здравословното състояние на стопанина и пр.

Чл. 60. При установяване имотното състояние на длъжника, смята се:

а) стойността на недвижимите имоти, като се изхожда от продажните цени на дадена категория недвижимости в района на местонахождението им през годините 1928 и 1932 се вземе средната от тях;

б) стойността на едрия земеделски инвентар, като се изхожда от продажните цени на отделните видове машини за същите години и се вземе средната от тях, а за обезценение се смята 10% годишно;

в) стойността на добитъка по текущи пазарни цени;

г) реалната стойност на влоговете, дяловете, акциите, облигациите и др., които длъжникът притежава.

Забележка. (Нова - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Стойността на имотите по букви "а", "б" и "в" се определя от общинските управления с удостоверение, издадено от същите. Комисията може служебно да назначи проверка, когато показаната в удостоверението цена изглежда прекомерно голяма.

Удостоверенията, за които е дума, се представят най-късно в първото по делото заседание, освен, ако до това заседание е имало по-малко от три дни, в какъвто случай, по искането на страната, делото се отлага.

Чл. 61. Ликвидационната комисия може служебно да изисква от всички физически и юридически лица сведения по всяко производство: дали и какви влогове, дялове, акции, облигации и други притежава и е притежавал длъжникът от 1 януарий 1931 г. и ако не са налице, какво е станало с тях.

Чл. 62. Сумата на задължението се установява, чрез декларации, подадени от длъжника за всички кредитори и поръчители на длъжника, посочвани поотделно: тези, чиито вземания са възникнали преди 1 януарий 1931 г. и тези, чиито вземания са възникнали след тази дата, като за всички се посочи точно името, презимето, прякора, местожителството и адреса им, както и размера на вземането им, произхода на дълга, вида на обезпечението, кога са учредени и дали и в какви родствени или сватовски отношения се намира с тях; този списък се подписва от длъжника.

Чл. 63. Общата доходност на длъжниковото стопанство се установява като се изхожда от средната доходност, за времето 1928 - 1932 г. включително.

Чл. 64. Не могат да се описват и продават:

а) храната, необходима за изхранване до нова реколта на семейството на длъжника и добитъка му; ако няма такава, равностойността й в пари или земеделски произведения от друг вид, като тютюн, ориз, семена и пр.;

б) необходимото за стопанството количество семе на посев;

в) мъртвият земеделски инвентар на стойност до 25.000 лева;

г) земята до 50 декари - за дългове, сключени след 18 април 1932 г., до 20 декари - за дългове, сключени преди тази дата, и в двата случая по избор на длъжника;

д) 20 овци или 7 свини, 5 кози, 10 кошери пчели, 1 двойка работен добитък, 1 дойна крава или биволица и 1 свиня за изхранване;

е) (изм. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Оръдията и предметите, необходими на длъжника в всекидневните му занятия, според званието, занаята или положението, както и най-необходимата покъщнина, на стойност до 25.000 лева.

(Нова ал. - ДВ, бр. 197 от 1935 г.) Постановленията на чл. 782 от закона за гражданското съдопроизводство остават в сила и спрямо ограниченията предвидени в настоящия член.

Забележка. Постановленията на чл. чл. 666 и 781 от закона за гражданското съдопроизводство се прилагат за всички случаи, които не се засягат от закона за облекчение на длъжниците и заздравяване на кредита.

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) За първото по делото заседание страните се призовават с призовки по техните местожителства.

В призовката на кредитора се съобщава по какво и кое дело се призовава, по молбата на кой длъжник и за каква сума е посочен като кредитор.

Призовката трябва да бъде връчена толкова време по-рано, колкото е нуждно за явяване на призоваваното лице, но не по-късно от 3 дни преди разглеждане на делото.

За всяко последващо заседание, страните се призовават по посоченото от тях в 7-мо дневен срок от отлагане на делото съдебно местожителство в седалището на комисията.

Няколко лица могат да посочат едно и също местожителство.

Чл. 65а. (Нов - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Комисията не може да отложи насроченото дело поради неявяване на някои от призованите лица, ако тия лица могат да бъдат намерени и се явят най-късно до два дни от деня на заседанието, в какъвто случай заседанието по делото се преустановява. Неявяването на длъжника не влече прекратяване на делото.

За призоваване на нуждните лица, комисията може да си служи с всички съобщителни средства, които намери за уместно и чрез всички полицейски органи. Исканията на комисията се изпълняват незабавно от всички лица и учреждения.

Неявяването на кредитори, чиито призовки не са били връчени, било поради неправилно посочване на адреса им, било по друга причина, не влече след себе си спиране или отлагане на делото, ако вземането на тия кредитори, посочено в молбата, не се оспорва от другите кредитори. В подобни случаи, ако неявилият се кредитор в последствие установи, че неговото вземане е в по-голям размер, за плащане на разликата той може да действува срещу длъжника по общия ред.

Също важи и в случая на чл. 435, п. 2 от закона за гражданското съдопроизводство.

Чл. 66. Всички съобщения и призовки се отправят чрез пощата с препоръчани писма с обратни разписки, като последните се прилагат към делото.

Чл. 67. До откриване на заседанието по молбата за облекчение, образуваното по повод на нея производство може да бъде разгледано от всички желаещи.

Чл. 68. Непосочените в молбата на длъжника кредитори могат до първото по делото заседание да искат да бъдат приети за такива. В молбата си те са длъжни да посочат основанието на своето вземане, както и доказателствата, от които се подкрепя.

В заседанието става проверка на всички задължения и вземания на длъжника, както и на всички спорни обстоятелства, имащи значение за решаване на делото, и се изслушват страните.

След устните обяснения на страните, комисията им предлага да прекратят производството с помирение, като им показва действителните по нейно мнение, способи за доброволно споразумение между длъжника и кредиторите.

(Изм. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) В случай, че страните се съгласят, съставя се протокол, в който се отбелязва основанието и условията на споразумението; този протокол, подписан от комисията и приподписан от страните, не подлежи на обжалване и има сила на влезло в законна сила решение. По него се издава изпълнителен лист от председателя на надлежна комисия.

Чл. 69. (Отм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.)

Чл. 70. (Отм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.)

Чл. 71. При доброволни спогодби, ако има повече кредитори, решенията на кредиторите, представляващи 2/3 от вземанията, са задължителни и за останалите.

Чл. 72. Всички документи, установяващи редуцираните вземания на кредиторите, както и техните подновявания, когато е последвало споразумение, се освобождават от герб, такси, берии и пр. При всеки падеж на гърба на документа се отбелязва новата сума на задължението.

Алинея II. (Отм. - ДВ, бр. 14 от 1936 г.)

Чл. 72а. (Нов - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Спогодби с отделни кредитори или изплащане на отделни задължения с цел да се получат по-големи облекчения, като се намали общия сбор на задълженията, се забранява. Спрямо такива длъжници се постъпва, съгласно чл. 87.

(Нова ал. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Считат се недействителни всички спогодби, сключени между длъжника и кредиторите му след издаване окончателното решение от съответната ликвидационна комисия.

Чл. 73. Подадената от длъжника молба, която предварително трябва да се впише в съответната община, трябва да съдържа:

а) ликвидационната комисия, до която се подава;

б) името, презимето, прякора, занятието, местожителството и адреса на длъжника;

в) семейното положение, приходоизточниците и размера на годишните приходи от тях поединично и общо;

г) целите, за които са били сключени дълговете и причините, поради които длъжникът е изпаднал в затруднение;

д) в какво се състои това затруднение;

е) определено и обосновано искане за облекченията;

ж) подробно и точно указание на всички кредитори и поръчители на длъжника, с посочване поотделно тези, чиито вземания са възникнали преди 1 януарий 1931 год. и тези, чиито вземания са възникнали след тази дата, съгласно чл. 62.

з) точно указание на всички движими и недвижими имоти на длъжника, включително вземания и други активи, като се посочи и какви ипотеки тежат върху недвижимите имоти и дали и какви промени в недвижимите имоти са станали след 1 януарий 1931 год., в полза на кои лица и дали и в какви родствени или сватовски отношения се намира с тях; този списък също се подписва от длъжника;

и) посочване на доказателствата.

Към молбата се прилага: удостоверение на съответната община за семейното положение на длъжника, приходоизточниците му, притежавания от него жив и мъртъв инвентар, недвижимата му собственост и нейната пазарна стойност през 1928 и през 1932 година.

Освен това длъжникът трябва да укаже поискал ли е облекчение от друго учреждение или съд, получил ли е такъв и какво.

Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Щом получи молбата за облекчение, председателят на ликвидационната комисия нарежда до съответния нотариус или съдия, изпълняващ нотариални дела, да се наложи обща възбрана върху имотите на длъжника.

Налагането на възбраната се извършва въз основа на писмо от председателя на комисията, което съдържа: името, презимето, прякора, занятието, местожителството и адреса на длъжника и обстоятелството, че тая обща възбрана се налага в полза на Погасителната каса, по повод на молбата му за получаване облекчение по настоящия закон.

Чл. 75. Молбите на членовете-кооператори се подават чрез кооперативните организация до общинския кмет.

Забележка. Молбите за уреждане задължения към Българската земеделска и кооперативна банка, подадени до кмета на дадена община, се вписват на отделно място, в регистра, който се води за тази цел при общината.

Молбите за задължения към другите видове кооперации се вписват също поотделно.

Чл. 76. Молбите за задължения на отделни частни стопани, членове на кооперативните сдружения и самите кооперации към Българската земеделска банка се разглеждат от ликвидационните комисии по доклад на члена на комисията - представител на Българската земеделска банка.

Чл. 77. Молбите за облекчение на длъжници към контролираните от Българската централна кооперативна банка, популярни банки се докладват на ликвидационните комисии от представители на Българската народна банка.

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Ако се констатират нередовности в подадените молби, председателят разпорежда веднага да се покани съответното лице да ги поправи в срок от един месец от съобщението. В противен случай молбата се повръща.

Чл. 79. За улеснение на работата, касиер-деловодителите на кооперациите, под контрола на управителните съвети, изготвят молбите на всички членове кооператори от отделните видове кооперативни сдружения, когато те ще поискат да се възползуват от облекченията, които се дават на длъжниците по настоящия закон.

Тези молби трябва да бъдат надлежно подписани от заинтересуваните членове-кооператори.

Чл. 79а. (Нов - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) От деня на подаване на молбата до произнасяне на решението, длъжникът не може да отчуждава недвижимите си имоти и едрия си земеделски инвентар и да намалява имотното си състояние.

Чл. 80. Настоящият закон отменява:

а) закона за облекчение на длъжниците от 16 април 1932 година;

б) закона за закрила на земеделеца-стопанин от 19 април 1932 година;

Образуваните, обаче, по чл. 9-13 от закона за закрила на земеделеца-стопанин и по чл. 6 от закона за облекчение на длъжниците производства, както и тия за земеделски конкордат и за съдебно уреждане на дълговете, не се засягат от тая отмяна и се завършват по реда на тия закони, освен ако длъжникът поиска прекратяване на производството.

Също не се засягат от тоя закон и ония длъжници, които са почнали изплащането на своите задължения по реда, предвиден в чл. 1 от закона за облекчение на длъжниците.

И в двата предшествуващи случаи (алинеи II и III) длъжникът може да получи уреждане на задълженията си по настоящия закон, ако направи искане в срока, предвиден в чл. 57.

(Изм. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Сключилите земеделски конкордат или добилите съдебно уреждане на дълговете си длъжници могат да се ползуват от облекченията по този закон ако поискат това в същия срок (чл. 57). В тоя случай решението по конкордата или по служебното уреждане на дълговете се счита обезсилено по право от момента на подаване молбата за облекчение по този закон.

(Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Задълженията на търговците, за които е открито производство за сключване на предпазен конкордат от 1 януарий 1934 г., като се прибавят към главницата закъснелите вноски и лихва 7% до 14 октомврий 1937 година и 5% от тази дата до 1 май 1939 година, трябва да бъдат изплатени при лихва 5% с следните отсрочки: първата вноска от 15% се отсрочва до 1 юний 1939 година, втората - 1 декемврий 1939 година, третата - до 1 юний 1940 година, четвъртата - до 1 декемврий 1940 година, петата вноска от 20% се отсрочва до 1 юний 1941 година и шестата от 20% - до 1 декемврий 1941 година. Плащанията трябва да бъдат извършени на всички кредитори съразмерно с вземанията им.

При неплащане на една от вноските засегнатият кредитор може да иска обявяване на несъстоятелност. В такъв случай той може да се обърне и към поръчителите на своя длъжник, които са длъжни да изплатят задължението, за което са поръчителствували, в десет равномерни шестмесечни вноски. Падежът на първата вноска е при изтичането на шестия месец от получаването на писмената покана отправена от кредитора до поръчителя.

(Изм. - ДВ, бр. 227 от 1937 г.) За продължителното време по тия конкордати се плаща лихва 7% годишно до деня на влизането на изменението на тази алинея в сила, а след това - 5% годишно. Тази лихва, прибавена към главницата, се изплаща по реда предвиден в предшествуващата алинея.

Забележка. (Изм. - ДВ, бр. 227 от 1937 г.) Срокът за изплащането на първата вноска се продължава до 1 януарий 1939 година за онези лица, получили предпазен конкордат, които установят, че не са могли да я направят до 15 юлий 1938 година само поради това, че не са получили от Погасителната каса до тази дата припадащите им се облигации, сроковете за всички останали вноски се продължават за тези лица с една година. Отсрочката, предвидена в предшествуващите изречения не ползува лицата, които не са получили облигациите, било защото не са ги поискали, било защото макар и да са ги поискали, не са представили нуждните документи за предаването им.

Вноски платени преди сроковете, не отнемат на длъжника възможността да се ползува, от разсрочката за следващите вноски, съобразно с разпорежданията на предшествуващата алинея на тази забележка.

(Изм. - ДВ, бр. 40 от 1936 г.) Считат се, че са изпълнили условията на настоящия закон и длъжниците, които имат по изпълнителни дела от ликвидиране активите им достатъчни суми за изплащане задълженията им по реда и размера, определени в по-горната алинея шеста.

(Нова ал. - ДВ, бр. 14 от 1936 г.) Обаче длъжници, за които е открито производство за сключване на предпазен конкордат до 7 август 1934 год., безразлично в какво положение се намира производството по конкордата, могат да се ползуват от облекченията предвидени в настоящия закон, ако отговарят на предвидените в същия условия.

(Нова ал. - ДВ, бр. 14 от 1936 г.) Срокът за подаване на молбите е до един месец от датата на публикуване на тези изменения.

(Нова ал. - ДВ, бр. 14 от 1936 г.) В случай, че молбата за облекчение се уважи, производството за предпазния конкордат се счита прекратено, а издаденото по него решение обезсилено по право.

Срокът за сключените земеделски конкордати или на полученото съдебно уреждане на дълговете, по които длъжниците са пропустнали да изплатят на определените срокове дължимите от тях суми, се продължава с една година от влизането на закона в сила.

в) закона за облекчаване на длъжниците и заздравяване на кредита от 2 януарий 1934 г.

Образуваните по този закон производства се прехвърлят на съответните ликвидационни комисии и на преписката се дава ход, съгласно постановленията на настоящия закон.

(Нова ал. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Решените вече такива производства, се подчиняват, ако в срок от един месец от влизане на тая наредба-закон в сила заинтересуваните поискат. В такъв случай издадените по тях решения се обезсилват.

(Нова - ДВ, бр. 191 от 1937 г.) Задълженията по влезлите в законна сила решения по закона от 31 декемврий 1933 година се уреждат от Погасителната каса, като установения в решенията размер на преките задължения към 2 януарий 1934 година, се приеме за установен на 7 август 1934 година. Размерът на лихвата на задълженията и на облигациите се изчислява по настоящия закон.

Чл. 80а. (Нов - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Погасителната давност на исковете срещу длъжника спира от деня на подаване молбата до завършване на производството.

Чл. 81. Законът за предпазен конкордат претърпява следните изменения:

а) чл. 46, алинея последна, са заменя с следната алинея:

"Ако с предложението се иска само отсрочка на плащането до две години, без опрощаване на лихвите, въпросът се решава от съда";

б) чл. 55, алинея втора, се заменя с следната алинея:

"Правата на кредиторите против други съзадължения, включая и против поръчителите, както и правата на привилегированите и ипотекирани кредитори, остават незасегнати от конкордата";

в) в чл. 63, п. 2 от закона за предпазния конкордат думата "всичките" се заличава, а след думата "съдружници" се прибавят думите "представляващи болшинство на интересите" и в п. 3 на четвъртия ред от същия член думата "един" се заменя с думите "представляващи болшинство на интересите".

Забележка. Образуваните, обаче, до 1 януарий 1934 г. производства не се засягат от горните изменения и се завършват по реда на досега действуващия закон.

Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Търговците, обявени в несъстоятелност от 1 януарий 1929 година и за задължения издадени преди тази дата до влизането на този член в сила, се възстановяват в правата си след като несъстоятелността бъде сключена, ако не са осъдени за умишлен банкрут.

Чл. 83. Считат се за недействителни по отношение на Погасителната каса и на кредиторите по чл. 9, и чл. 14, буква "Б" от настоящия закон всички длъжникови договори за наем за времето уговорено над 3 години и предплащането на наем за срок по-дълъг от 1 год.

(Изм. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Също така са недействителни по отношение на Погасителната каса и на кредиторите по чл. 9, и чл. 14, буква "Б" от настоящия закон всички разпореждания на длъжника противни на чл. 79а.

Чл. 84. Задълженията на длъжника към съпруга му, възходящите и низходящите му роднини се считат недействителни по отношение на Погасителната каса и на кредиторите по чл. 9 и чл. 14, буква "Б" от настоящия закон.

Задълженията на длъжника към роднините му по съребрена линия до IV степен и по сватовство до III степен, се считат недействителни по отношение на Погасителната каса и на кредиторите по чл. 9, и чл. 14, буква "Б" от настоящия закон до доказване на противното.

Чл. 85. Считат се недействителни по отношение на Погасителната каса всички извършени от длъжника възмездни или безвъзмездни отчуждения, ипотеки или залози в полза на съпруг, възходящи или низходящи роднини.

Считат се недействителни и всички такива отчуждения, ипотеки и залози, извършени след 1 януарий 1931 г. в полза на роднини по съребрена линия до IV степен и по сватовство до III степен, освен ако се установи от заинтересуваното лице с съдебно решение срещу Погасителната каса и кредиторите по чл. 9, и чл. 14, буква "Б" от настоящия закон, действителността на сделката.

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Всяка вноска неплатена два месеци след падежите 1 април и 1 октомврий, респективно до 1 юний и 1 декември, носи по право и без покана, в полза на Погасителната каса, лихва 1% годишно повече от определената в чл. 14, буква "А". Неплащането от страна на длъжника последователно на две шестмесечни вноски, поражда за Погасителната каса правото да искат, един месец след поканата, изплащането на целия дълг по принудителен начин. През този двумесечен мораторен срок лихви за закъснение не текат.

(Нова ал. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Ако дължникът е получил облекчение по чл. 14, буква А, задълженията му стават изискуеми и в случай че негов недвижим имот обременен с ипотека в полза на Погасителната каса бъде продаден на публична продан.

(Нова ал. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Ако длъжникът е получил облекчение по чл. 14, буква Б, при неизплащането на една забавена вноска в срок от един месец от получаването на писмената покана, отправена му от кредитора, цялото задължение става изискуемо. То става също така изискуемо, ако недвижим имот на длъжника бъде продаден на публична продан; но ако задължението е ипотечно, за да стане изискуемо, трябва да е продаден на публична продан ипотекираният имот.

(Нова ал. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Задълженията на длъжника, който е получил облекчение било по буква А, било по буква Б, стават изискуеми, ако при делба на недвижим имот, му бъде определен дял в пари или в движими вещи.

Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Длъжникът, който с цел да добие облекчение по закона укрие част от имуществото си или обяви като свое имущество, което не му принадлежи, се наказва с строг тъмничен затвор до 5 години и се лишава от правото да се ползува от настоящия закон.

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Длъжник, който в молбата си за уреждане задължението му по настоящия закон с цел да добие облекчение по закона посочи неистински кредитори или посочи вземания или задължения в размер по-голям от истинския, или укрие такива, както и този, който без да е кредитор, съзнателно се ползува от това положение в производството, се наказва с строг тъмничен затвор до 5 години, като длъжникът се лишава и от правото да се ползува от настоящия закон.

Чл. 89. За съзнателното неизпълнение задължението по чл. 37, ал. II, ползуващото се лице се наказва от тъмничен затвор до една година и се лишава от правото да се ползува от настоящия закон.

Чл. 90. Длъжностни лица, които съзнателно дадат неистински сведения или удостоверения за ползуване от настоящия закон, се наказват с строг тъмничен затвор до 5 години.

Чл. 91. Членове на комисиите, които по немарливост не изпълняват задълженията си по настоящия закон, се наказват с глоба до 50.000 лева, ако от тази немарливост е последвала щета за когото и да било.

Чл. 92. Членове на комисиите, които са виновни за забавяне на производствата в указания от закона срок, се наказват с глоба до 10.000 лева.

Чл. 93. Всички молби, жалби, удостоверения, записки, изпълнителни листове, книжа и документи, които се подават, съставят и издават по повод и в връзка с настоящия закон, както и всички служебни действия, включая и изпълнението на листовете в полза на Погасителната каса, на общински, обществени, държавни и частни органи и учреждения, се освобождават от всякакви такси, мита, берии, гербов налог и други разноски.

При издаване на удостоверения по тоя закон общините не могат да искат от длъжниците изплащането на такси и берии, които те дължат към същите по други закони.

(Нова ал. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Писмата и телеграмите на Погасителната каса, на нейните кореспонденти и на ликвидационните комисии се освобождават от телеграфо-пощенски такси.

Чл. 94. Свидетелските разноски и възнаграждението на вещите лица са в тежест на страната по искането на която са допуснати.

Определянето на размера и начина на внасянето им става по правилата на закона за гражданското съдопроизводство.

Чл. 95. По производствата по настоящия закон длъжниците плащат в полза на Погасителната каса такси: при общ размер до 50.000 лв. - 50 лева

при общ размер до 200.000 лв - 100 лева при общ размер до 500.000 лв. - 200 лева

при общ размер до 1.000.000 лв. - 300 лева

при общ размер над 1.000.000 лв - 500 лева

При общ размер до 10.000 лева такса не се плаща.

(Нова ал. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Събраните от бившите Българска земеделска банка и Българската централна кооперативна банка, от популярните банки и кредитните кооперации такси по чл. 80 от закона за облекчение на длъжниците и за заздравяване на кредита от 2 януарий 1934 година и чл. 26 от правилника за приложението на този закон, суми се внасят на Погасителната каса в срок 15 дни от влизането в сила на настоящия закон.

Чл. 96. Публичните продажби, извършени за удовлетворение на вземания, възникнали до 1 януарий 1931 г. или за подновени такива след тая дата, делата по утвърждаването на които още не са свършени в всички инстанции, се унищожават, като внесената от купувача сума срещу покупната цена на имота се повръща на същия от датата на внасянето й.

Разноските направени по изпълнението, остават за сметка на длъжника.

Чл. 97. Публичните продажби, извършени за удовлетворение едновременно на вземания, възникнали преди и след 1 януарий 1931 година, по които образуваните в съдилищата производства още не са свършени окончателно, се унищожават, ако в срока, предвиден в чл. 57, длъжникът посочи други имоти за удовлетворение на кредиторите с вземания след 1 януарий 1931 г. или по друг начин изплати тия вземания.

Чл. 98. Разпоредбите на чл. чл. 96 и 97 нямат приложение, ако длъжникът няма право на облекчение по настоящия закон или, ако и да има такова право, не се е възползувал от него в предвидения в същия закон срок.

Чл. 98а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Публичните продажби на недвижими имоти, принадлежащи на длъжници, които са получили или които ще получат облекчения по чл. 14, буква А, от настоящия закон, извършени от 1 януарий 1931 г., до влизането на този закон в сила, за удовлетворение на вземания, възникнали преди 1 януарий 1931 г., са нищожни по право, когато имотите са възложени на кредитор по изпълнението и са били негова собственост до 1 април 1939 година; всички други публични продажби на недвижими имоти, принадлежащи на длъжници от категорията на ония по чл. 14, буква Б, от същия закон, за задълженията преди 1 януарий 1931 година, както и публичните продажби на имоти, принадлежащи на длъжници, които не влизат в категориите по чл. 14, букви А и Б се унищожават п по реда на чл. 308 и последващите от закона за задълженията и договорите, ако длъжниците поискат това в едногодишен срок от влизането на настоящия закон в сила, когато са получили по-рано облекчение и в същия срок от влизането в сила на облекчителното решение за ония, които тепърва ще поискат облекчение.

При завеждането на дяла по чл. 308 и последващите от закона за задълженията и договорите, длъжникът-ищец се освобождава от заплащане на съдебни мита, берии, гербов сбор и такси по вписването на исковата молба в ипотечните книги, които се присъждат в полза на държавата с издаденото от съда решение.

Такива дела се разглеждат по съкратен ред.

Подобренията и разноските, направени от купувача по публичната продан, се установяват то съда с иск на общо основание и това вземане на кредитора е привилегировано върху този имот. Привилегията предшествува ипотеката в полза на Погасителната каса.

Купувачът има право да задържи имота докато му се заплатят: покупната цена, разноските по продажбата и стойността на подобренията. А ако длъжникът е от категорията на ония по чл. 14, буква А, той има право да заплати цената на имота с облигации от Погасителната каса.

Продажбите, станали след 1 април 1939 г., по които доброволно са продадени недвижими имоти, на лица, получили тия имоти от кредитори по изпълнението на публичната продан, са нищожни.

Чл. 98б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Ако проданта е унищожена въз основа на предшествуващия член, вземането на кредитора върху когото е възложен имота, се възстановява като към него се прибавят разноските в връзка с проданта и всичките разноски направени в имота, освен обикновените разноски за поддържането му; кредитор няма право на лихви за времето през което е бил в владение на имота.

Съдията-изпълнител по същото изпълнително дело възстановява владението на длъжника по негова писмена молба, към която трябва да е приложен препис от записката за отбелязване унищожаването по чл. 98а.

За сумите, които кредиторът е изразходвал за имота или в връзка с проданта, неговото вземане е привилегировано върху този имот. Привилегията предшествува ипотеката, която Погасителната каса би вписала върху него. Подобренията и размерът им се установяват с иск на общо основание.

Чл. 98в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) В случаите на чл. 98а, ако недвижимите имоти са били възложени на такъв кредитор по изпълнението, който е внесъл суми за удовлетворение на други присъединени кредитори по същото изпълнение, публичната продан не се унищожава по право, а само по искане на длъжника. Плащането на данъците не се счита за внасяне на суми за удовлетворение на кредитори.

Искът за унищожение на публичната продан трябва да бъде предявен в едногодишен срок от влизането на тоя член в сила, като длъжникът трябва да заплати на кредитора-купувач внесените от него суми за удовлетворение на присъединените кредитори, разноските по продажбата и подобренията.

Чл. 98г. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Ако имотът след като е бил възложен на кредитора е бил прехвърлен от него на трето лице, до 1 април 1939 г., и цената която той е получил надминава с повече от 20% цената, за която му е бил възложен, той е дължен да върне на длъжника разликата между цената, по която имотът му е бил възложен, увеличена с направените от него разноски в връзка с проданта, и цената, която е получил.

Чл. 98д. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Длъжниците, които са се възползували от разпореждането на членове 98а, 98б и 98в, могат да искат облекчение на общо основание.

Чл. 98е. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Публичните продажби на недвижими имоти посочени в чл. 98а, когато имотът е възложен на трето лице, се унищожават по искане на длъжниците, ако цената, за която е продаден имота, е по-малка от половината на действителната стойност, която имотът е имал.

Длъжникът, който иска унищожението трябва да заплати на купувача предварително цялата платена от него сума, заедно с разноските, които е направил в връзка с проданта и всички необходими разноски за подобрение и украшение, освен обикновените разноски за поддържане.

Ако между купувача и длъжника се постигне съгласие за унищожението на проданта, нотариалният акт за това трябва да бъде съставен, под страх на недействителност, до изтичането на една година от влизането на този член в сила. При съставяне на акта и отбелязването му не се събират никакви мита, берии и гербов налог.

Ако такова съгласие не се постигне, искът за унищожение трябва да бъде предявен в срок от една година от влизането на тоя член в сила. Исковата молба се отбелязва, съгласно чл. 4 то закона за привилегиите и ипотеките, като покупната цена и разноските по проданта се депозират преди подаването й. Купувачът може да отстрани унищожението като заплати на длъжника разликата до действителната стойност на имота.

Ако имотът е прехвърлен то купувача на трето лице, намира приложение чл. 98г.

Чл. 98ж. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Наредбите на чл. чл. 98а, 98в, 98г и 98е се прилагат и за публичните продажби на недвижими имоти, извършени от държавните и общински бирници за данъци, берии и други вземания.

Чл. 98з. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Всички длъжници, които са получили до влизането на настоящия закон в сила облекчения по чл. 14, букви А, Б и В (респ. чл. 14, А и Б) и са пропустнали сроковете за плащане на редовните си вноски, имат право да се ползуват от разпоредбите на настоящия закон, като по право им се дават нови срокове, както са указани в тоя закон, а ако някои от тия длъжници - физически и юридически лица - са били обявени в несъстоятелност, те имат право да се ползуват от даденото им по-рано облекчение, в какъвто случай решението по обявяване на несъстоятелността се унищожава по право и имотите на несъстоятелните им се повръщат, ако се намират в масата на несъстоятелността.

Чл. 99. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Всички отчуждения на недвижими имоти, извършени, възмездно или безвъзмездно, след 30 юний 1933 година до подаване молбата за облекчение се считат направени в вреда на кредиторите и са недействителни до доказване на противното.

Чл. 100. - 100б. (Отм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.)

Чл. 101. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Длъжници, които нямат актив, или чийто актив е по-малък от половината на пасива, могат да поискат очистване на задълженията си, възникнали както преди 1 януарий 1939 г., така и след тая дата до влизане на тоя член в сила, ако не получават редовно месечно възнаграждение, заплата, пенсия или рента.

Забележка: Получаването на издръжка по закон не изключва правото да се иска очистване.

Чл. 102. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Молбата за очистване на задълженията се подава до околийския съдия по местожителството на длъжника в три месеци от влизането на тоя член в сила. В нея трябва да бъдат посочени всички имущества, които длъжникът притежава всички тежести и всички негови задължения.

Околийският съдия разглежда молбата в 15 дни от постъпването й. Разглеждането става в съдебно заседание с призоваване на длъжника и кредиторите. Неявяването на редовно призованите кредитори не спира разглеждането на молбата.

Чл. 103. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) В съдебното заседание длъжникът полага клетва, че вън от посоченото имущество, не притежава друго нито на свое име, нито на чуждо име и че няма други задължения освен ония, които е посочил. Длъжник, който положи лъжлива клетва се наказва с строг тъмничен затвор до 5 години и се лишава от правото да се ползува от настоящия закон.

Чл. 104. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Ако съдията не разполага с доказателства събрани, било по искане на страните, било служебно от които да се установява неверността на заявените от длъжника данни, той постановява да се продадат имуществата. Определението, с което уважава или отхвърля молбата, не подлежи на никакво обжалване. То се съобщава служебно на надлежните съдии-изпълнители.

Чл. 105. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) Съдията-изпълнител започва и движи служебно производството по проданта, като спазва в всичко останало разпорежданията на закона за гражданското съдопроизводство, включително чл. чл. 666, 781 и 782. При разпределението на сумите се вземат предвид на общо основание причините за предпочитание.

Чл. 106. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) С завършването на проданта и разпределението на добитите суми, длъжникът се освобождава от непогасената част на задълженията. Поръчителите му остават отговорни на общо основание за непогасената част. Те, обаче, могат да поискат облекчение по общия ред, ако отговорят на изискваните условия и то в срок два месеци от разпределението на сумите по продажбата.

Чл. 107. (Нов - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Адвокатско възнаграждение по ликвидационните производства не се предвижда.

Чл. 108. (Нов - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Заварените в столичната комисия при апелативния съд висящи дела, подсъдни на комисиите при другите апелативни съдилища, се изпращат на надлежните комисии по този закон.

Чл. 109. (Нов - ДВ, бр. 66 от 1935 г.) Образуваните пред комисиите дела по молба на длъжници, които по този закон не подлежат на облекчение се прекратяват, а, прекратените по повод на тях производства в общите съдилища, ако е имало такива се възобновяват.

Чл. 110. (Нов - ДВ, бр. 197 от 1935 г.) За приложението на тоя закон се издава специален правилник, одобрен от Министерския съвет.